Книга 41

 

Писмо до Л.Л. За българистите, Словото и Акаша;

 

 19 април 2014 18:18 до Л.Л. Драга Л., моля те най-приятелски да се отнесеш с внимание и снизходително към това мое писмо, което пиша само на теб. Може да правим грешки като обикновени хора в личните си взаимоотношения, но в задачките си като българи и ученици, за които сме дали обещание, би трябвало да сме взаимотърпими и да се обединяваме. Знаем отлично, че неразбирателство и "отрязвания" между съученици от Школата се отразяват моментално на света - ние сме крайно отговорни за това. Един шамар на "сестра" от "Братския съвет" преди години върху друг член на същия съвет пред всички на Рила активира незабавно влаковата катастрофа в Казичене, в която загинаха много хора. Но ти ги знаеш тия работи. Една негативна реплика на ученик, дори и да е вярна, може да предизвика чума в Африка или наводнение в Индия; някъде да не се подпише мир. Няма към кого другиго да се обърна по въпросите, които ти копирам по-долу, понеже имам най-голям респект именно към теб - нека засега говорим само професионално. Живо ми е необходимо твоето мнение и подкрепа, за да разбера прав ли съм и къде може да греша. Бих задал същите въпроси само на още двама души, но имам причини първо да питам теб; няма защо да се обръщам към тях, ако ти ми отговориш.

            Сигурно се сещаш, че един българист, роден в Братството, знае защо се е родил в България. Болката от сегашните сгрешени и даже вражески издания на беседите е тъй огромна, че няма как човек да не си посвети остатъка от годините на реставриране на това, до което има достъп. Някога бр. Борис ни поверяваше за работа най-доброто и автентичното, но с кражбите, за които знаеш, тия материали бяха обсебени от други хора и те от години правят с тях каквото си искат. Стигна се дотам, че съвършено непознати особи, които се появиха в ръководните позиции на "Братството", казваха със злост за нас, въпреки че лично не ни познаваха: "На тоя никога няма да дам да редактира и издава беседи - кой е той?!". Известно ти е кои сили взимат връх след всяко заминаване на Учителя през всички векове. Но затруднения имаме и с най-вътрешни хора. Само на теб казвам какъв ми е главният проблем с /.../. Нееднократно сме се уверявали в нейните качества и вярност към Делото и в нейния контакт с Невидимото, но ако наистина е преживяла едно нещо, което тя ми сподели преди години, а сега не го изпълнява, не знам вече какво да мисля. Бр. Борис одобряваше моите редакции и ги придвижваше за времената, когато ще могат да дойдат до печат. Иска ми се да мисля, че и днес Небето ми има доверие в това отношение. Проблемът е бил видян горе, и една вечер, както тя казва /.../, на прозореца й отвън се почукало (а тя е на шестия етаж) и се появил дуъхът на майка ми. Казала й: "Моментално да предадеш неиздадените беседи на Г.!" Чак тогава аз узнах и тя ми призна, че има пълен комплект машинописи от всички неиздадени по онова време 1800 беседи – именно от синтезите на бр.Борис. Не ми бе казала това на мен в миналото не поради неуважение и его, а понеже и тя, и другите над нея знаеха, че ме разкарват и малтретират по милициите и че един ден мога да проваля работата, особено ако включат изтезания. Ти поне знаеш през какво минахме. Не е лесно неведнъж да си бил зад решетките и да издевателстват над тебе. 

            Проблемът е, че минаха вече 20 години, но /.../ не иска да ми предаде материалите или поне да разреши да направим копия от тях. Ние сме на възраст, не се знае кой кога, а как ще се отчетем един ден пред Небето? Пред теб разкривам смисъла на живота си като българин и кандидат за ученик: да минат беседите и през моя редакция, пък Небето ще съди каква е била тя. Съвестта ми не може да допусне да се занимавам с нещо друго. Твърде късно се осъзнах, дано ми даде Бог още годинки. Но стига на тази тема, може би само ти можеш да ме разбереш, като душа със същия идеал. Копирам ти тук какво написах само за себе си след заглавието на "Радостта" – последната беседа от твоя том "Живият хляб", която обработвам в момента за извадки по тези, антитези и синтези за една "Диалектическа енциклопедия на Словото". Моля те за взимане на отношение - за мен това сега е най-важно и на никой друг нямам повече доверие. В момента важна е идейната работа. Ето проблемите във връзка с „Радостта”:

 

       „Цялата беседа трябва да се вземе от "Живият хляб", а не от "Възкресението", както е тук, понеже в него са изменени и пропуснати много неща. По-скоро не са изменени, а се придържат към оригиналния машинопис само от една стенограма, с претенции за автентичност. Такива са всички издания на Вергилий Кръстев и на някои други издатели. Свереният синтез на всички стенограми от отделните стенографи е бил направен от бр.Борис и поверен от него само на няколко души, една от които е Милка Кралева, издателката на "Живият хляб" (издателство "Сила и живот", Бургас). Тя и екипът й са се доближили максимално до това, което е искал сам Учителят и е провела сестра Паша преди отпечатването на всяка беседа - трансформиране на говорната реч в обобщена и изгладена писмена. Подобни са и изданията на Мария Митовска - личи си кога работи Ученик, свързан с Учителя и с академична съвест и подготовка. До народа трябва да достигнат само такива беседи. Така наречените "автентични" машинописни дешифровки от една отделна стенограма само на един стенограф, изкопана от комунистическата Държавна сигурност, Държавния архив или кой знае откъде, е далече от истината в доста отношения и крайно ръбата, нелогична на много места с липсващи и избледнели думи и пасажи, даже цели страници. Виждали сме такива немалко, нашарени със задрасквания и вметки от неизвестни самодейци, всеки от които премахва корекциите на предишните и пише между редовете каквото си иска. Където има "да", слага "не" и обратно, считайки, че стенографът или сам Учителят може нещо да е посгрешил... Коригираните и обединени окончателно текстове от всички стенографски течения нямат такъв вид, понеже там е изпълнена съвестна, интелигентна, професионална и сверена с акашовите записи на беседите версия, предаваща вярно духа на Словото и имаща огромна сила на въздействие. Борис Николов Дойнов един ден каза: "Аз гарантирам абсолютно за синтеза на стенограмите на всички стенографи, който направих, и се отчитам пред Учителя и Небето и българския народ за добре свършената работа". Той бе темпераментен и се гневеше искрено от атаките на некомпетентни и амбициозни новодошли, които му тикаха пред очите така наречените "оригинали" (някоя отделна дешифровка, пълна с ръкописни драсканици и задрасквания". Той никому не разкри, че пази стриктно самите стенограми на всички стенографи и че си прави сверките оттам, но преди всичко от Акаша. Ученикът от Школата не губи никога връзка с Учителя си и затова, когато редактира, за всяка буквичка се консултира десетилетия наред лично с Него - Учителят не си е заминавал никъде. Нещо повече, сам Духът на Учителя има право да реставрира чрез най-добрите си ученици собствените Си оригинални беседи, изкривени от стенографите, машинописците, коректорите, редакторите и печатарите, понеже все пак те са несъвършени хора - допускат неразбирания и грешки. А тези от тях, които са врагове, съкращават, изменят и допълват Словото умишлено, както е станало и с Библията и Евангелието и с много други свещени писания. Такава е работата на Черната ложа. Но тя е допусната, за да отличи Учителят истинските Си ученици - деца на Бога с искра Божия. Те не се заблуждават от никакви фалшификати и виждат и чуват Словото в оригинал, дори и когато четат или редактират издания на врагове и самодейци.

         Трябва да се сканира оригиналния том "Живият хляб" и да се конвертира в уърдов файл, за да се доредактират беседите там - има дребни правописни и стилистични грешки и някои пропуснати неща, които все пак фигурират в тома "Възкресението". Да се изясни защо в последния има беседи, които липсват в "Живия хляб", поради което сме принудени за тях да ползваме изданието на "Жануа". 

 

2014, Април 20 07:33:59, от Л.Л.: Здравей! Прочетох писмото ти и тонът му с искреността си ме върна във времето, когато не е имало недоразумения между нас. То е, защото темата която те е подбудила да ми пишеш, е най-важната тема и на моя живот. /.../ Работата с беседите на Учителя и начинът по който трябва да се представят на интелигентния и здравомислещ българин е задача на учениците, за изпълнението на която Небето ще ги държи отговорни. Такъв е заветът на Учителя. Ще ти пиша, не се безпокой. Ти си единственият в който имам най-голямо доверие по отношение редактиране на Словото. Няма друг вече. 

 

2014, Април 22 17:15:51 от Б.Т. Когато човек ежедневно е ограбван, неразбиран, използван с негово съгласие, той се променя. Променя се толкова, че ежедневните му нужди се занижават, слага си маска, радостта му е привидна и непълна, животът му се превръща в някакъв сивичък и малко цветничък сън. Събужда се с някакъв стремеж, а си ляга с обида и тъга. Ако има малка и чиста душичка до себе си, започва да се опитва да живее за нея... А е имало хора, които са вестители на радостта! Иска му се да се израдва и той. А дали може изобщо да се радва?... Дали може да намери сили да излезе от дълбините на нерадостите си?.... Как ли става това?... Колко далеч от себе си може да бъде човек!...

СЪДЪРЖАНИЕ
/