Книга 41

 

23.ІІІ.150(2014)

ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ НА Г.О.

 

Subject: До кръстника на една велика страна!

Томас Пейн

(Thomas Paine, February 9, 1737 [O.S. January 29, 1736] – June 8, 1809) - кръстника на USA[1]



[1] В оригиналното писмо това име не е съобщено - разкрива се в едно от следващите писма до този приятел-българин, който от много го-дини е в Америка.

 

       - Е, останала е малко от задачката ти от вековете вече само ти да диктуваш условията и да няма вече абсолютно, абсолтно, абсолютно никой, който да диктува условия на тебе. Ех, ако знаеха някои хора, че си утвърдил блестящо ЗДРАВИЯ РАЗУМ в страната, която си кръстил лично ти!... Затова, именно, на теб бе дадено онова Само Абсолютно Щастие[1], макар и в българския му вариант САЩ. Сега Същият може да ти преведе мисията като основател и на новите USA (Universal Soul Alliance[2]). Някой Окат още кога завери с тълкуването на това съкращение на български език кой си за Америка и за света! Ти си кръстникът на цяла огромна страна, от която един ден ще се роди Седмата раса! Фамилното ти име от онова време и до днес резонира в душата и живота ти като болка за слабите и онеправданите, болка за чистотата на истината, болка като тази на Онзи, в чийто знак си роден!

            Ако знаеха някои хора това, щяха да ти се поклонят до земята и да те оставят да си бъдеш Ниагара, а не да се опи-тват да те свиват до... Боянския водопад... Не знаят, че сил- ният дух избива в стотици и хиляди извори, където не ги оча- кваш. 

            Ето част от крилатите ти брилянти, с които си вдъхновявал и вдъхновяваш и днес милиони честни мъже и жени не само в Америка. Какво друго са те, освен осияния?:

 

       Ако една-две приветливи две думи могат да направят някого щастлив, ти трябва да си пълен негодник, ако му ги спестиш.



[1] Преди години дойдоха няколко лични послания от Елма за този приятел. Две от тях бяха съвсем кратки - само по едно изречение, и то устно. Пър-вото бе след негов въпрос, какво да очаква сега, при първото му отиване по бизнес в Америка. Отгвори се: "Някои отиват по Божи работи, други - по бози работи..." След връщането му от USA той потвърди, че всичко там е било "пълна боза" - провàли и опасности на всяка крачка. Обясни му се, че всичко зависи от мотива: дали приоритетът е духовен или материален. Като разбра това, той отиде следващия път там вече със съзнание за истинската си мисия. Преди заминаването пак попита какво да очаква. Именно тогава незабавно дойде отговорът: "САЩ - Само Абсолютно Щастие". След завръщането си, той потвърди това.

[2] Универсален или Вселенски съюз на душите

 

       Тщеславният е тъй самодоволен, че в него няма място за нищо друго.

 

       Единствената идея, която човек може да се свърже с името на Бога, е идеята за Първопричината - Причината за всичко. Колкото и да е непостижимо и трудно за човека да разбере какво представлява Първопричината, той ВЯРВА в Нея, защото да не се вярва в Нея е десеторно по-трудно. Невероятно трудно е да се разбере че пространството няма край, но е още по-трудно да се проумее неговата крайност. Свръх силите на човека е да разбере вечната продължителност на времето, но още по-невъзможно  и да си представи „времето”, когато вече няма да има време.

 

        Клеветата е порок с необичайни свойства: ако се борите да я унищожите, вие само я разпалвате; оставете я на мира - и тя ще си умре сама.

 

       Такова е непреодолимото естество на истината, че тя иска и желае само едно: свободно право да се роди. Слънцето няма нужда от обяснителен надпис – то се отличава от тъмнината съвсем очевидно.

 

       Умереността в проявата на характера е винаги добродетел, умереността в принципите винаги е порок.

 

       Аз уважавам човека, способен да се усмихва когато е в беда, да черпи сила от страданието, а разумът му да е синоним на доблест.

 

       За да е щастлив, човек трябва да е верен на себе си.

 

       Единствената истинска идея на всички живи и разумни същества, която заслужава да ни ръководи, е идеята за служене на Бога.

 

       Когато трябва да се свърши нещо, ние трябва да му се отдадем с цялата си душа и сърце - или въобще да не се захващаме с него.

 

       Моята църква е моят собствен ум.

 

       Моето мнение за теологията е, че тя изучава човешките представи и фантазии за Бога... Тя не изучава самия Бог непосредствено в делата Му, а писанията на хората за Него.

 

        Аз вярвам в равенството и вярвам, че задължението на религията е да ни подтикне към справедливи постъпки, милсърдие и желание да направим нашите братя щастливи.

 

 

       Моята родина е Вселената; цялата човешка раса са братята ми, а  религията ми - да правим добро.

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/