Книга 41

 

Писмо до Я.Д. Излизане на слънчевата полянка

 

150.03.02 08:13:22 до Я.Д. Непременно един прекрасен ден излизаме на слънчевата полянка! Неизбежно е това да се случи и с теб, защото си високо развита и чиста душа Божия. Съвсем още малко! Как става това? – Отрязваме безапелационно и абсолютно завинаги въздишките по нежни особи, които не тръгват с нас незабавно и без замисляне. Те не са виновни – всички сме „животни” от различни видове. Да не си позволяваме дори да си помислим да въздъхнем по такава - това би било отново началото на илюзията, на заразата. Знаеш, че това не е от себизъм и гордост. То е поради Закона – изпълнението на божествения Закон. Което си прилича, се привлича. И противоположностите се привличат, но то е друг закон. Противоположностите се отблъскват - трети закон, също валиден. Подобията се отблъскват - четвърти, и той валиден... Трябва да усещаме кой закон важи в даден момент с дадена същност, даден човек. Не че нямаме нужда от изявена, проявена и осъществена божествена любов, но тя не е приоритет на тази земя и това човечество в този тъжен момент на земната еволюция. Тук задачата ни е ученичество, работа, труд, саможертва и страдание. Другото се дава, но само от време на време - за освестяване, за отдих, и като подарък за добре сършена работа. Може - и на земята може! Само че това се дава като "десерт", като награда за подвига за смелото изтръгване на поредния дяволски нокът от нас, за подвига в работата за Слово и Дело, подвига в саможертвата за по-слабите, подвига в преизпълнението на светските задължения.

      Допълнение от по-късно към това писмо – един мъдър съвет с неизвестен автор: „Не губете времето си с хора, които не ви харесват” (в смисъл – не харесват вас).

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/