Книга 41

 

Писмо до Я.Д. за истинската ни сродна душа

 

       Отговор на писмото на същия от 24 Февруари 2014, 21:51:14, в което пита: Имам един въпрос в контекста на питането ми снощи за навлизането в Шестата раса. Чел съм в твои писма или в осияния, че в година 2 срещаме сродната си душа. През година с лична вибрация 2 срещаме сродната или сродните си души? Кога е тя и кога са всички те? И каква е разликата със сродната душа по линия на Шестицата? Моля те, отговори ми с няколко реда. Сърдечен поздрав: Я.

     - Тази година всички, особено ние, Седмѝците, забравихме, че по новото летоброене сме 6 вибрация, което наистина дава шанс за срещи със сродните души. Там е работата, че става дума за сродни сърца, а не души. Разликата е голяма. Сродните сърца, които са по линията на Венера, харесват сърцето ни, привличаме ги емоционално, но при тях не е голяма силата на формулата, че "Христос е Човекът на изявената, проявена и осъществена Божия любов". При Венерите любовта може да си остане не само неосъществена, но и неизявена и непроявена. Без Луната, за осъществяване не може да стане и дума, но първите две качества на Христова Любов при Венера не само че не винаги се проявяват, но и не са задължителни. Това не е непременно недостатък, може и да е висше качество, достойнство. За разлика от Луната, Венера е способна на тайна или платонична любов. Или поради стеснителност, или от някакъв вид морал или висок идеал, или поради обстоятелствата. А когато е изявена и проявена, Венера иска да е с нас само от време на време, и то повече през деня. Има приятелска и духовна любов по симпатии - Венера е способна и на това. Пълноценна обмяна с нея е възможна, тя може да бъде много силна, красива, сладка, предана и пр., но тя не иска непременно да е в един дом с нас и не иска плътно нощта ни. Това е много важна разлика. Значи, с Венерината любов двама не могат да възлязат в ясновселената. В този смисъл обаче тя е много "удобна" за любовници или окултни ученици, които имат причини нощта им да бъде неприкосновена. Венерианците не ни канят в дома си или защото са обвързани и си имат някой вкъщи за през нощта (даже и той вече отдавна да не ги вълнува), или защото по кармични причини някой прави това невъзможно. Домашният дракон, невидим за простосмъртните, иска да пие човека сам в леглото му или в близост до несменяеми, "постоянни присъствия", които са неговите агенти. Това е тъмната страна на Лунната обвързаност – ситуационната, биологическата, кармичната. 

 

Една от версиите на „Вълшебната фейта”.

Сценичен дизайн: Esther Bialas

Авторката много добре е схванала вида и ролята на домашните паякообразни и дракони през нощта.

 

       Неотнемането на нощта обаче е благодат в най-висока степен за мистика и ученика, които възлизат нощем горе в Школата за занятия и за космически пътешествия. Ако сме в Лунна връзка с някого - в битова, домашна близост - и той ни държи буден след 10 ч. вечерта или ни буди през нощта по каквито и да е причини, ученичество в Специалния клас и над него е немислимо. Колкото и да са милостиви и привързани много духовни хора и към животните вкъщи, положението е същото. Въпреки взаимната любов с котки и кучета и голямата душевна и лечебна полза от тях, и въпреки ползата за тях, че им се ускорява еволюцията, те са един вид похлупак, който не пуска мистѝка по-високо от ментала. Тук е моментът, когато ученикът трябва да направи своя избор - не само по отношение на канарчета, рибки, морски свинчета, таралежи, котки и кучета... Умилението и нуждата от грижа, страхът от самотата се имат предвид от Небето, затова за повечето хора са необходими домашни любимци и човешко "постоянно присъствие" през нощта, дори и в другата стая. Но за мистѝка те не вършат работа, дори могат да са фатални. Така че по този показател можем от раз да познаем кой къде е в еволюцията, къде е по стълбата на свършенството - на науката пентаграмика. Някой иска да отидеш или да отиваш при него, да оставаш и през нощта в сатята му, но да се откаже от кучето или котката е абсурд.  За него те са членове от семейството му - не са животни, а са "души" и "безпомощни деца" - ако ги изхвърлят, нямало да оцелеят на улицата. И прави са - поели са ангажимет към една Божия душа и не могат да я оставят.. Като им кажеш, че ще им намериш добри хора, които също ще ги гледат добре, пак отказват - това издава тяхната собствена лунна привързаност към животното, имат вече психо-астрална обща кръвоносна система, от която са зависими. Това не е за обвинение, то не касае хората до VІ обикновена степен по пентаграма, за тях това може да е полезно и необходимо. Имали сме много случаи, когато такъв човек избира животното - и губи любим човек по тази причина. Значи, когато говорим за минусите на Лунните сродни души или психо-биологични съобщества, винаги трябва да помним, че там въпросът е кой кого да смуче етерно и астрално през нощта. Може да не е смучене, може и да ни прелива здраве и сила, да изпитваме радост от милото му поведение и привързаността му, но така лунният човек и животното вкъщи ще храни стреотипа на „лунните” хора. Между две или повече същества, те винаги държат на тези от по-ниска еволюция. Това, че е от милост и чувство за грижа се пише шестица в бележниците им е хубаво, но по висок избор и идеал те имат редовно двойки. Има френологични и физиогномични, съответно и корпологични белези за това (по формата и състоянието на тялото им).

            Да разгледаме сега плюсовете на Лунната връзка пред Венерината, когато се касае за хора, събрани лично от Бога на една тясна територия в битова и биологична връзка. Да кажем - обичат се, привличат се, не могат един без друг, признали са си го пред себе си и пред другия и са го изпълнили. Астрономическият (астрологическият) знак на Луната изразява именно това: дом - бит - семейство. Който не иска да е с нас през нощта (понеже Луната е нощта), той не ни е сродна душа или човек от веригата ни сродни души. Това е закон, пробен камък, аксиома, канон. Луната иска физическа и биологическа близост и през нощта, не само през деня. Това са "покоите" на човека - "светая светих" - ІV дом астрологически. Интимната връзка в дома и покоите ни е сакрална - най-висш израз и условие за възлизане на две души в ясновселената. Докато няма насилие и корист или само лъст, това е божествено. Мнозина са заедно поради кармичните обстоятелства или плътските щения, които наричат "тръпка", но те не възлизат в ясновселената - въргалят се нощем из ада, в нисшия астрал. Там допълнително блудстват с тях по най-извратени и ужасни начини елементалите, вампирите, тъмните духове. За тази цел им са нужни късните вечѐри с манджи, месища, специи, сладкиши, цигари, алкохолища, треви и пр.; с половите пиршества след 10 ч. вечерта и даже след полунощ и със зомбирането на жертвите си да спят след изгрев слънце.

            Истинската ни сродна душа или нейна представителка на земята без да подозира това, е направила еднозначно своя душевен, Лунен избор: когато може през деня, но непременно и през нощта тя иска за живее с нас - именно с нас, само с нас. Жестоките мъки и борби на неосъзнатите същества да бъдат с някого в битово-семейни отношения, да бъдат с него през нощта, води до нескончаеми въздишки, сълзи, депресии и ипохондрии, ако това не може да бъде постигнато. Вярата на вторачения, че единствено той и именно той е достойният да бъде с някого в тази роля води до грозни зависти и ревности и до преките ултиматуми "другата" да бъде напусната незабавно, да се получи развод. За лунните психики от по-нисш порядък това е битка на живот и смърт за Лунна близост, за легло, за обсебване на ѝмума на човека или неговата "светая светих". Чуждицата "ѝмум" е не само рима, но и семантичен синоним на славянския глагол "имам". - Малцина подозират това, дори и да знаят какво е "имум" в астрономията и астрологията (дъното на хороскопа, върхът на ІV дом). Не само хората, но и ангели и даже божества изпитват огромната нужда да имат нещо свое, някой свой - любов с обект. Това е мотив и за Венерите, но при Луните той е въпиюща потребност от постоянна или преобладаваща битова и плътска близост. Докато не е станало обсебителство и грозно поведение, тук няма вина - това е едно особено невидимо тяло в съществата с много къс радиус на обмяна - от нула до 4-6 метра. Когато говорим за "обмяна на съществата", това е тялото с най-къс радиус и то произлиза от най-високо - от ясновселената. Затова се казва, че домът и семейството са божествена институция - ясновселената е в божествения свят. Именно Селена или Луната отговаря за "осъществената Божия Любов" - не само за изявената и проявената. Дълго време не разбирахме каква е разликата, докато не осъзнахме, че "осъществена" значи създаване на същество – ЗАЧЕВАНЕ, НОСЕНЕ, РАЖДАНЕ, ОТГЛЕЖДАНЕ И ВЪПИТАВАНЕ НА СЪЩЕСТВО. Венера няма луничка над кръгчето - тя не изпитва тази необходимост, за нея любовта е само удоволствие, независимо дали е духовно, интелектуално, естетическо или плътско. В този смисъл, Меркурий е нещо над Венера, както узнахме от една високо посветена астроложка в Пътя: тя нарече Меркурий "планетата на любовта". Тъй като Близнаци и Дева управляват обмяната на съществата и на веществата на всички полета, това може много лесно да доведе не само до изявена и проявена, но и до осъществена любов. При това Меркурий е не само тръба и пощаджия на боговете (Близнаци), но и реализатор, служител, майстор, виртуоз на осъществената любов, когато го визираме в Дева и VІ дом на небомига. Това вече е горната му октава Ренун, но това е друг въпрос.

      Нека сравним - от съставните елементи на планетните знаци има такъв само като кръгче (пълнолунието), кръгче с точка - Слънцето, Само луничка - Луната. Минават за основни, те са "Светилата", но това не е достатъчно. Мъдрецът говори постоянно за "дух, душа, ум, сърце и тяло". Обаче има и планети, които синтезират всичко това в едно - това са Меркурий, Юпитер, Уран и Ренун. Знакът на Меркурий е един от синтезаторите на интегриона, понеже съдържа и кръга, и луната, и кръста. Именно затова Меркурий е емблема на Човека - синтезът на Битието, последното творение на Бога. Ренун е кръг с точка в средата, под него - луната в една от 4-те й фази, а кръстчето - под нея. Значи, Меркурий, на сегашната степен на развитие на човечеството, не е още Новият Адам, Новата Ева. Той е емблема на пълноценния човек, но от Старата Земя и Старото небе. Изразява властта на божествата илухими в настоящата фаза на еволюцията, тъй като луничката в него е най-горе. В него тя подчинява кръга и кръста. Обаче опитните казват: "Легнала луна - прав моряк; права луна - легнал моряк"... Легналата луничка в знака на Меркурий означава внушението на илухимите, които властват в нашата зона на Битието, да поставяме душата над духа, личността - над индивидуалността, природата - над Бога (пантеизъм), битието - над съзнанието. Това е предвидено и допуснато като основен мотив за развитието на Петата коренна раса и петата подраса, които са именно Меркуриеви. Те целят развитие на ума и на социалността затова и човекът е наричан "хомо сапиенс". Това е въщност едно съмнително название, тъй като се оказва, че човекът досега не е разумен, но е само умен, и то казано твърде условно. Пос-ледствията от псевдорелигиите и идеологиите, от псевдо-културата и цивилизацията доказват това. В най-добрия смисъл, тези, които успяха да станат човеци в една доста висока степен, са най-умните и най-социалните хора на света: хуманистите. Те синтезираха човека до най-високата степен, достъпна за еволюцията му на Меркуриева основа - хуманния човек. Той е съставен от една легнала луна с роговете нагоре, едно кръгче без точка и кръст отдолу.

     Сега идва епохата на Водолея - на Ученичеството. За "домашно” ни остава да изтълкуваме защо знакът на божест-вения Уран е най-горе с кръг с точка в средата, под него – кръстът, а от двете му страни - две луни: отляво растящата, отдясно - смаляващата се. За това могат да се напишат цели трактати. И защо адският или светският Уран е с кръгче отдолу без точка? - Това са черните и светските мъдреци и умници, популярните и платените окултисти, които не разпознават и не признават Словото Божие в последната му изява на земята. Те използват мъдростта си за лични цели или за развяване на тщеславието си. Затова още до 1944 година е казано: "Светът досега мина през родовата гордост, през етническата гордост, религиозната гордост, през мистичната гордост, през научната и философската гордост, през политическата и материалистичната гордост. Сега идва най-страшната - окултната гордост.

      В резюме и най-просто, по темата можем да кажем:

       Дали ще са "Лунни" или "Венерини" сродните ни души, дали ще са "Меркуриеви", "Марсови", "Юпитерови" и пр. - това има да се изяснява теоретически и практически още дълги векове.

      За нас най-простия и ясен въпрос, който трябва да си зададем, когато се питаме дали някой ни е сродна душа или в каква степен ни е сродна, е да употребим три базални думи: Живот, Слово и Дело. Те са основата на всички биографии.

       Който се интересува от Словото, в което вярваме или което протича през нас и иска да си сътрудничим в тази област, ни е сродна душа по линия на Словото. Тук се съвпадаме по кръгчето с точката. Духовете ни се обменят в Слънцето и оттам имат достъп до цялата вселена.

      Който се интересува от Делото, което ни вълнува и което движим и иска да си сътрудничим в него и го прави, той ни е сродна душа по линия на Делото. С него можем да обитаваме цялата слънчева система до орбитата на Юпитер и на самия Юпитер. Това не са приказки, понеже такива пътешествия и телепортирания се правят.

        Който копнее да живее с нас на една територия не само лично, но и в един Житен Клас или Ято от сродни души, колкото и траектории да описва навън всеки от нас периодично и поотделно (принципът на водния клъстър), той ни е сроден дух, душа, ум, сърце и тяло и отговаря на знака на Уран, т.е. българската буква Ж. Такъв е и знакът на Христа през средновековието. Само трябва да помислим защо тук има две луни: една горе растяща, и една долу, пак легнала. Последната е и символ на Нептун, и на епохата на Рибите - на Лодката, Котвата, Милосърдието, Саможертвата, Надеждата, Спасението.

       Новият човек обаче днес е навлязъл с нас в Епохата на Водолея. Тук главната фигура е Пентаграмът; главният импулс - Ученичеството. Като самоопределил се към един Бог, един Учител, една Школа и едно родно Ято - едно свято и свидно семейство от вечността и през вековете. Той изпитва нуждата да сме плътно в общ Живот и общо Слово и Дело не по-малко от 25 години на тази земя, което е срокът на Школата за тази епоха.

 Всеки, който има други предпочитания, не ни е сродна душа в пълния смисъл на думата и затова можем да му отделяме само периферно време и внимание. Да му помогнем, доколкото можем, да осъзнае своите привързаности, илюзии, вкусове и теории. Казва народната мъдрост: "Който се не дава да го познаеш, виж го къде ходи". Щом в свободното си време има други предпочитания, не сме ние сродните му души в този живот. Затова не трябва да ни е особено мъчно за него, колкото и да го сжаляваме и да го обичаме, тъй като той е единак или от друго стадо или ято, и трябва да изпита собствените последствия. Не че другите стада са непременно лоши - всеки си има своите особености, които се мъчи да задоволява в съответна среда, затова не бива да ни е мъчно, когато някой си избира славейчетата, овцете, вълците, лъвовете или хиените. Лесно е да се каже „успокой се”, но често ни е много мъчно, когато душа от нашето стадо или семейство през вековете не може да ни разпознае и харесва чужди видове; или харесва хищник (нали много хищници са по двойки...)

         Да си припомним, че "осъществената любов" не винаги ражда деца от плът, ако това не е дадено в един живот. Но ние имаме възможността да раждаме деца в етера, астрала, ментала, каузала, будическия свят или атмическия и даже по-горе. За тази цел трябва да открием своята "Царица на нощта". Тя е зловеща, само когато не е от нашето Ято и не по волята на Бога. Истинската ни Царица е Селена или божествената Луна - тя е Царицата в кошера на нашата душа, тя зачева и снася "яйцата" ни. Останалите пчелички са прекрасни, с тях можем да бъдем и любими, и прители, но по линия на Марс и Венера в множеството. Колкото и да е странно, Венера управлява и множеството - а нали пчелите са от Венера? С тях можем да летим само през деня, да събираме сладък мед за човечеството, да се дивим на просторите и да кацаме по цветята, опиянени от миризми и багри. Тук няма да приложа едно многогодишно изследване на учените след дълги наблюдения, че митът за моногамните двойки сред птиците и хищниците е твърде преувеличен... Венера в единството, когато е под влиянието на Луната -  тогава създава семейство и се грижи за него по чифтове. Но Венера под Слънцето, Марс, Уран, Нептун или Юпитер се грижи за оцеляването на вида. Тогава забежки са не само приятни, но и необходими... Те не пречат на вълка и орела да се грижат основно за семейството си. Природата обаче се интересува от здраво и многобройно потомство, а не само от привързаности.

СЪДЪРЖАНИЕ
/