Книга 41

 

Мисли от Учителя за свободните отношения и коментар

 

2014.02.22 2:42 до много приятели. Тема: свободни отношения.

Още една от мислите за Енциклопедията от тази сутрин:

 

       МЪЖЕ И ЖЕНИ, ЗА ДА БЪДАТ СВОБОДНИ  1924 април 27н щги КДМ50 Някой ученик се оплаква, че не му върви в училището и търси помощ от някой приятел или приятелка. Докато очаква външна помощ, той нищо няма да направи. Такъв пример имаме в живота на Адам. Той беше поставен в райската градина - там да реши една важна задача. Но Адам каза: "Сам не мога да реша задачата си. Искам да имам един приятел или приятелка - заедно да решим задачата". Дàде му се една приятелка, но вместо да решат задачата правилно, те съгрешиха, заради което ги изпъдиха от училището. Изпратиха ги вън, в света – там да решават задачите си. Това не изключва отношенията между хората. За да бъдат свободни, мъжете и жените трябва да се върнат в центъра на любовта, от която са излезли. Само така те ще се познаят и обновят. Само така ще разберат какво значи отношения между души.

КОМЕНТАР: Фундаментална мисъл, която отново поставя въ-проса за любовта с обект и любовта като принцип. В повечето случаи, любовта с обект е грехопадение. Изключенията са много редки и само по волята Божия. Истинската любов оставя хората свободни. Неведнъж в беседите Си Учителят казва, че в бъдеще жената няма да излиза от дома на родителите си и да отива да живее при мъжа си, въпреки че ще има интимни отношения с него и даже деца от него. Другаде се казва, че красивата жена и жената и мъжът въобще не са създадени, за да ги притежава някой - те трябва да са като ценна статуя на площада, за да им се възхищават всички. Това се илюстрира и геометрически - да излизаме от центъра на любовта, значи да сме радиални, да имаме еднакви отношения към всички точки на окръжността или сферата. Ето какво значи "отношения между души"! Любовта с предпочитания и с желание да живеем постоянно с някого е любов по хорда, а хордите означават симпатии и антипатии. Така имаме "най-близък" и "най-близки" - най-късите хорди. Не че е лошо, не че и това не е божествено, но Бог го благославя, само когато едновременно пускаме и радиуси към центъра на любовта, а оттам - радиуси към всички души. Тогава личната любов и пред-почитанията са божествени - близкият не ни пречи да обичаме и други, нито ние - на него. Ако се окаже, че той е точно на 180 градуса, тогава това не е вече хорда, а диаметър – еди-нствената ни сродна душа, с която сме свързани през Центъра. Но нека не си представяме, че срещата с нея на Земята е нещо лесно и много често – доскоро това е ставало веднъж на 40 прераждания. Тя обаче постоянно търси хора, относително подобни на нея, за да общува и се обменя с нас и на земята. В случай, че сме обвързани с някого хордиално, ние трябва да имаме свободата мигновено да се превърнем в радиус или диаметър, ако Любовта поиска това от нас. Значи, Новият Човек или въобще не прави хордиални връзки, или, ако ги прави, то е по волята на Бога и с разрешение от Бога. Тогава Бог е преценил, че двама ще бъдат достатъчно смирени и пластични, достатъчно неегоистични, за да дадат свобода на другия или да съвместят хордиалната любов с радиалната или диаметралната. В противен случай, те ще трябва да излязат от рая и да идат в света, за да опитат своите вкусове и теории. Въпросът е още по-сложен, тъй като радиалната и диаметралната любов се оказват синоним на "отношения между души". В мисълта се казва, че това не изключва отношенията между хората. Това не са само абстрактни и дистанционни отношения. Въпросът е философски, но и практически: зависи кой какво разбира под "душа". В Словото Божие, в божествените учения въобще, за разлика от дуалистичните, противопоставящи духа на природата, се казва, че духът не може да бъде откъснат от плътта по никой начин  -  те са едно цяло. Духът и душата трябва да се противопоставят само на адската плът, но не и на божествената. Адската плът се отличава по това, че иска нещо и някого само за себе си или изземва териториите на другите потребности на човека, за да превърне блаженството в сладострастие и психически вампиризъм. Има и божествени удоволствия и желания, но те нямат нищо общо с адските и тия на падналото човечество, на падналите божества и ангели. Те предпочитат необузданото каращисване със същества от по-ниска или крайно различна еволюция. Или затварянето само с едного за дълго време на една територия, без това да е по волята Божия. Въпросът има и друг аспект: свещени ли са и от Бога ли са телата на хората; и може ли да им се помага по радиален, а не само по хордиален начин?  -  За лекаря това е решен въпрос - той е дал Хипократова клетва. Ето какво казва Словото по този въпрос (включвам утвърждения, за разлика от отрицаването на плътта и тялото, което също присъства в Словото, но хората помнят и цитират предимно антитезите, без да познават тезите и синтезите):

 "Законът е, че ако аз не помагам на умовете на хората, не помагам на своя ум. Ако помагам на сърцата на хората, помагам на своето сърце. Ако помагам на телата на хората, помагам на своята сила. Такъв е Божественият закон в света! Ако аз откажа, на себе си отказвам" ("Служене", 3.VI.1942 г. ООК)

  "Това е най-хубавото, което може да се приложи! Вярвайте във вашия ум, който Бог ви е дал, вярвайте във вашето сърце, което Бог ви е дал, вярвайте и в тялото си. Вярвайте в духовете на хората, в сърцата и в телата на хората. Туй трябва да ви стане правило!” ("Едно ви недостига", 15.12.1040, неделна беседа)

  „Съществуват три връзки. На физическия свят – връзка, която свързва телата на хората. Ако погледнете, ще видите, че всичките хора са свързани физически. И духовно имат по една нишка, и божествено пак имат по една нишка. Ако тия нишки са скъсани, работите не стават.”("Влюбване и любов", 3.ІV.1940, ООК)

      Естествено, в случая Словото говори за не кои и да са хора и за не кои и да са човешки тела. Свещени и чисти са само телата на хората с душа, колкото и да са се окаляли и грешни в даден живот на земята. Но това не значи, че не трябва да им помагаме – напротив, тук помощта е много по-необходима. А че ще има и други форми на помагане, това е нещо предстоящо - в близко или далечно бъдеще.

       "Дълго време се изисква още, докато телата на хората дойдат до такова развитие, че да могат да възприемат живите явления в природата в истинския им вид". ("Учителят говори", "Светлина").

        Трябва обаче да знаем, че в света винаги е имало пред-ставители на Бога - Велик Учител, велики и неизвестни По-светени, истински Приятели, Сестри, Братя, Братство, Ято. Живеейки с тях като в едно семейство минимум 25 години, общувайки най-често и тясно именно с тях, ние имаме шанс да осветим душите и телата си и днес, а не в далечно бъдеще. Повтарям основната мисъл от днес:

  "За да бъдат свободни, мъжете и жените трябва да се върнат в центъра на Любовта, от която са излезли. Само така те ще се познаят и обновят. Само така ще разберат какво значи „отношения между души".

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/