Книга 41

 

Мисъл от Учителя за приятелството и коментар

 

       ПРИЯТЕЛСТВО, ИСТИНСКО 24.04.27н щги Питам: по какво се от- личава любовта на приятеля? Ще кажете, че тя е идеална любов. Аз ще ви определя какво се разбира под "идеална любов", т.е. приятелска. Двама приятели, и двамата бедни, живеят заедно; обичат се, готови са на всякаква жертва един за друг. Като деца заедно са играли, заедно са учили, свършили са гимназия и през всичкото време са имали идеални отношения. На разходка ходят заедно, на работа пак заедно – неразделни са. По едно време единият от тях се оженил за богата мома и работите му се наредили добре. Постепенно той се издига до най-високото обществено положение, става министър. Той е щастлив в семейството си, радва се на децата си. Приятелят му обаче си остава беден – не му върви в живота. Казвате: "Приятелят му трябва да го назначи на добра работа - да докаже своето приятелство". – Това не е достатъчно. Ако той запази същите отношения и чувства към приятеля си, каквито е имал по-рано, това наричам "идеална любов". Най-малката промяна в отношенията нарушава закона на приятелството. Този закон се отнася и до отношенията между братя и сестри, между родители и деца. Истинската любов е вечна и неизменна. /.../ Знае се, че колкото по-близо е тялото до Слънцето, толкова по-бързо се движи. Има един закон, който определя бързината на движението на телата. Този закон има отношение и към любовта. Следователно, колкото повече обичаш някого или нещо, толкова по-бързо се движиш, толкова с по-голяма скорост отиваш към него. КОМЕНТАР: От това твърдение на Учителя и от небесната механика произлизат изключително интересни изводи. Да сравним орбиталните скорости на планетите в нашата слънчева система в км/с : Меркурий - 47.87, Венера - 35.02, Земя - 29.78, Марс - 24.13, Юпитер - 13.07, Сатурн - 9.69, Уран - 6.81, Нептун  - 5.43, Плутон - 4.67. В един разговор с Весела Несторова преди години, тя нарече Меркурий "планетата на любовта". Ние бяхме озадачени, понеже знаехме, че това може да се каже за Венера и за Нептун, може и за всяка друга и за Слънцето - за всяка в различен аспект, но защо тя даде такова предимство на Меркурий? Тук стигаме до разковничето: "Христос е човекът на проявената Божия Любов"Другаде тази формула е дадена разширено: "Христос е Човекът на изявената, проявена и осъществена Божия Любов". От друга страна, Меркурий се счита за планетата на човека, а за Христос е казано "Ето Човекът!". А какво би било, ако обичахме хелиоцентрически?... Меркурий лети със скорост 48 км/сек, а външните слоеве на екватора на слънцето се въртят с над 26 милиона км/сек! Колко ли пък е скоростта близо до самия му център?... Излиза, че физическата близост до Центъра, т.е. до Баща ни, когато присъства на земята като Учител, се измерва със скоростта, с която се въртим около Него, и със скоростта, с която се приближаваме към Него (а тя е неравно експоненциално ускорителна). Оттук произлиза необходимостта да живеем с ближен, близък и семейство; с род, интимна група, комуна, братство. Ето къде е величието на Меркурий, а колко много повече - на Слънцето! Венера може да си обича някого, но да не изяви, да не прояви и осъществи любовта си; да не говорим за особеностите в любовта на останалите планети. Те са уникални и свещени, всяка изработва различни добродетели и качества на любовта, някои от които може да са недостъпни за Меркурий, но Меркурий си остава лидер на близостта и необходимостта от конкретна близост и обмяна с конкретен човек, конкретни хора. Хора със слаб и наранен Меркурий и силен Юпитер (Стрелец, числото 3 и пр.) умеят да реализират дистанция, но има още да учат любовта като конкретна изява, проява и осъществяване към конкретни, най-близки хора. Астрологически, Слънцето и вътрешните планети (Лусин, Вулкан, Меркурий, Венера и др.) усещат любовта като нужда от близост и предпочитания, но Луната е вътрешно-външна: тя първа ни учи на симпатии и антипатии... Това е нормално - антипатията не винаги е нещо лошо. В нормален вид, тя е безразличие към несродните души и способност да се дистанцираме от лошите, да им се съпротив-ляваме. Още нещо: хора, които не ни чувстват близки или не ни харесват, които имат нещо против нас, обикновено имат не само сериозни антропологически (френологически) разлики с нас, но и в синастриите ни с тях вътрешните планети не са в добри аспекти. Ако конфликтуват слънцата и луните ни, такива хора не искат да бъдат в едно общество или да живеят с нас; ако има ранен синастричен Меркурий, не искат да знаят за нас, не ни търсят, не отговарят на призивите ни, говорят зад гърба ни или имат недобри мисли и чувства към нас; в най-лошия случай са безразлични. Защо това е най-лошото, има специални обяснения още преди 2000 години, въпреки че безразличието е едно "свещено" право на всяко същество с непробудена душа. При негативни аспекти по синастрия или "липса" на аспекти между някои планети в два хороскопа (в българската астрология винаги има аспект), хората избягват различията, но не подозират, че така се лишават от еволюция. Дори и най-лошият или заблуден човек, дори и врагът ни има какво да ни научи и да научи от нас, затова трябва да го обичаме, да го търсим.

 Тук няма да говорим за мисията на външните планети (от Марс до Плутон и нататък), които също имат велико предназначение и изработват други качества на любовта и други добродетели. По този начин работят и аспектите от 90 до 180 градуса. Ако полусекстилът, например, означава близост по пространство, то квинконцията (150 градуса) означава душевна близост, при която далечните пространства нямат никакво значение. Прекалените Меркурианци и Венерианци страдат без физическа близост и близки, а хората с голям обхват на духа и сърцето могат да обичат всички и да работят и живеят за всички или за една по-голяма група от хора. Те са родолюбци, хуманитаристи, интернационалисти, космополити и пр. -  развиват глобално и универсално съзнание.

СЪДЪРЖАНИЕ
/