Книга 41

 До Л.В, отговор на въпрос за Вертикалата и Хоризонталата  

      Вертикалата е Духът, хоризонталата - Великата Разумна Природа. Двете заедно са Свещеният Кръст, който е Христос или хипервселената – живовселената. Значи, без съчетаване на вертикално и хоризонтално, живот няма. Всяко засилване само в едната посока дава остаряване, деформации и в крайна сметка смърт. Нещо по-лошо - смърт на духа или душата (вертикалата и хоризонталата), понеже и те са смъртни, ако не изпълняват функциите си. Връщат се в Първичния Океан. Духът трябва да се подвизава, душата  -  да се обменя. Засега сърцето ни не се обменя въобще или се обменя по предпочитания и кармични причини. Душата се обменя по волята Божия, значи – само със същества с искра Божия.

       Всеки от нас е портрет на теориите си и теориите на едностранчиви учения; такива портрети са и измислячите им. Когато Кръстът, т.е. Кристалът се попълни сферично с благост и блаженство и неотричане на вертикалата или хоризонталата и тяхната равнопоставеност по чистота и святост, човек става едно с Бога и равен на Бога - от матриален или духовен става божествен. Сатанинските духове и учения отричат вертикалата и се борят да я скъсят до изчезване. Луциферическите духове и учения скъсяват хоризонталата и се мъчат да я унищожат изцяло, но и това е невъзможно. Те искат да внушат на половинчатите същества, че във Великата Разумна Природа има греховни положения. Да, има, но не в Нея, а в извратените същества и същности, които усилват органните удоволствия за сметка на духа и правят това със същности или същества от по-ниска еволюция или родени от други бащи, а не от Бога. Обаче невинните духове, които още не са заразени от луциферически учения поради заблуждения, внушаващи страх или гордост, знаят, че всеки орган, както казва Учителят, има нужда да изпитва, дарява и обменя любов и по вертикала, и по хоризонтала. Органите ни, без абсолютно никакво изключение, са създадени от Бога и затова желанията им са чисти и святи като Бога. Дяволът се е намесил с внушенията, че трябва да намалим или унищожим желанията на даден орган изцяло или да ги увеличим прекомерно. В първия случай действа Луцифер, който третира греха църковно; във Втория - Сатана. Желанието, удоволствието, огнението, блаженството не са създадени от антиподите на Бога, а са лично от Нейго, понеже самият Тяй пребивава в тях ритмично или постоянно (зависи от измерението). Това е Неговата Хоризонтала  -  половината от Извора на Живота.

       Когато Бог ни моли "Покайте се", Тяй ни моли на колене и със сълзи на очи да се отречем от луциферическите и сатанинските учения, да забравим гордостта и своеглавието и чувството за притежание на същества и истини  -  и да тръгнем към Красотата, Младостта и Живота. Да ги възстановим в себе си, ала не само за себе си. 

       2014, Февруари 19 11:46:10 от Х.С.: Всяко писмо приемам като подарък отвисоко. Може би съм твърде ниско, но малко се ус-покоявам, защото знам, че даровете са за всички и особено за заслужилите. Винаги се възхищавам от диалектиката, висо-чината, от живостта на всеки текст, защото е Слово.

      Относно кръста от вертикала и хоризонтала. Разбира се, че е така  -  духът и природата са колкото противоположни, толкова и единни. Унищожаването или игнорирането на едно - то прави невъзможно не просто другото, а самото им единство или целостта. Ако мога да си послужа с един собствен образ, то природно-душевното е някаква първа етажност, а духовно-умното (любовното и благото) са последващи, но така, че първото се извисява до второто, а второто се спуска, без да се загубва в първото и отново се връща при себе си. И дори още: заради способността на душевното да се издига и заради това, че духът го приема, самото душевно се самообновява като все по-светло; щом може да се издига и разтваря в духовното, то се разкрива като велико и отново се самополага като по-хубаво от преди; а духовното, което не се самовлюбва и не забравя за живостта на тоталността, не просто приема душевното в себе си и му позволява да се разтвори в него, а самò се спуска в душевното и го просветлява, гостува му и се прибира в своето царство. И едното, и другото са едно, но в различни форми, които обаче, по силата на единността си, благодарение на разликите си преминават едно в друго и се завръщат при себе си, запазвайки другостта като свое определение.

Тя, всяка образност, е условна, но преминаването в другото, мисля, че е Божественото - или поне белег за напускане на собствената крайност.

 

            С безгранична благодарност! 

 

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/