Книга 40

 

 

       141(2005).03.22 Кадър и стихотворение от любителско филмче за една наша танцьорка. На някои патосът на този филм може да им се стори астрален, но не е. Сам Бог танцува, микросветът танцува, цялото Битие танцува!

 

 

КЪМ БОГИНИТЕ НА ТАНЦА

 

О, дивни въплъщения на Бога!

Възторгът ви до сълзи ни души -

без дъх ви ръкопляскат в изнемога

каскади, Ниагари и души!

 

Попаднеш ли в торнадото на Бога –

в окото на циклон от красота,

ако не си душа съвсем убога,

завинаги те грабва Вечността!

 

Дервишите завъртат даже Бога

и мировия древен океан,

с полите си раздухват звезден огън

и чезнат  като струйки от тамян.

 

Танцьорките – изгорите на Бога –

самия Него диво Го горят,

та аз ли – перушинката – ще мога

да гледам със студена, умна гръд?...

 

О, дивни изваяния на Бога -

въртопи и вихрушки от севдѝ!

Без дъх ви ръкопляскат в изнемога

каскади, Ниагари и звезди!

 

 

Това стихотворение върви нагоре на фона на впечатляващ епизод от един филм за Ниагара, като шумът на водопада естествено преминава в нестихващи ръкопляскания. Те са от песен на известен български певец за една Танцьорка и черните й коси, за копнежа на Истинския Мъж да бъде разпознат от Истинската Жена. Смирението и мъдростта знаят, че съществата с душа са по двойки и че е съвършено невъзможно да се върнат в Бога сами или с някаква религиозна група. Сам Господ-Бог има Вечна Любима, въпреки че е самодостатъчен и цялостен. Не „въпреки”, а именно - защото е съвършен! Кои сме ние, че да се смятаме по-горе от Учителите? Рама има своята Сита, Кришна има своята Радха, Зороастър е идвал 14 пъти последователно на земята - и всеки път е бил семеен; Иисус е имал сродна женска половина, Беинса има своята Вехади. Единственият проблем на еманациите на Бога в човешки вид е, че от 200 милиона години насам духът и душата са разделени и затова се търсят да се слеят като мъже и жени, за да бъдат приети обратно на Небето. 

СЪДЪРЖАНИЕ
/