Книга 40

 

       138-141(2002-2005) Кадри и субтитри от любителското филмче "През сезони и години" - за някои екскурзии и гостувания: София - Пловдив - Рила планина - село Костенец - гара Септември - Велинград и обратно към София.

            От прозореца една сутрин в Люлин извикахме на Пловдив, на Костенец и на Рила: "Идвамееее!"...

 

            А мама си беше все още тука и си пееше нещо в стаята.

 

.

Казваше: "Господи! 37 години гледам вечер прозорците на хората отсреща как светят и си казвах: Ето, те си имат семейства, а аз нямам. Но ето, ти си дойде най-после и вече си имам семейство!..."

 

А аз се „монтирах” на прозореца и започнах да снимам, понеже небето бе станало вълшебно.

 

Така изминаха две щастливи години. Мама си замина от този свят - и аз пак тръгнах на път...

 

            Пуф-паф, пуф-паф - към Пловдив...

Миличката Ели! Тя не знаеше, че не й остава още много време на земята...

     Хайде сега - в Костенец! Ние го прекръстихме на "Гостенец", понеже гостуването е най-голямото щастие и предпазва от остаряване, оглупяване и погрозняване, от всички ипохондрии, истерии и болести. Но при условие, че най-ближният и гостът не се задържат много и идват все нови и различни гости...

            Нагоре към хижа Гургулиица! На тия вълшебни поляни прекарахме на палатки много щастливо. Там дойдоха и много от Новопсалмите.

            Обратно в Костенец. На Митко фургона... Той казва:

- Заповядай - и си добре дошъл! Ти си най-добре дошлият човек в тоя фургон!...

 

            На Митето жилището... Това е положението... Наш`те жилища са такива (тук съм на "моето" таванче от 5 кв.м.)...

Но в момента си имаме жилища - палатките. Разходките из Рила над Костенец продължават.

 

 

 

Филмчето продължава с още много вълшебни гледки и природни детайли в едър план. Вмъкнати са и снимки на десетки мили животинки, които се целуват - даже риби!

        След нови срещи и милувки със все нови и нови горски феи, ручейни нимфи, кучета и котки по пътя, след огромната пълнота и неизмеримото щастие от живота с добри хора и сродни души, следва един продължителен финален епизод в колата от вечерното ни връщане към София. Би казал някой: "А защо сега снимаш и града, какво добро и красиво може да има там?" -  Отговарям: И на дъното на ада се отваря зона на рая, когато има приятелство и любов. Едно лято се върнахме от Рила 15 души и със все раниците и багажа всички останаха у нас три месеца! В най-мръсната част на София! Даже една майка с две малки деца. Не искаха да се върнат в градовете си при семействата си. Не можехме да се разделим.  "Дето обич и любов, там и Господ е готов".

СЪДЪРЖАНИЕ
/