Книга 40

 

 

        138-139((2002-2003) Кадри, субтитри и гласови обяснения от любитеското филмче "Както на Небето". Този сборен диск съдържа няколко филмчета и теми от различни гостувания в Пловдив и околностите му през 2002 и 2003 г.:  

 

 

 

 

 

Докато се изреждат филмчетата, звучи знаменитата песен в изпълнение на Богдана Карадочева:

 

            "Ако до всяко добро същество застане още едно, ех, ще започне такъв живот, че само си викам: "Дано!"... Ако към тия две същества прибавиш и още две, ти знаеш ли колко прави това? - Най-малко 1002! Дано, дано, дано; дано, дано, дано до всяко добро същество застане поне още едно! Тогава, тогава предвиждам такъв живот, че само си викам "Дано-о-о!" Тогава престава да те е страх и от страха те е срам - щом има някой с теб, с мен и с тях, щом няма никой сам... Щом ти е трудно, не се колебай, не страдай току така; ела, приятел, и лапата дай - аз ще ти дам ръка. Дано, дано, дано; дано, дано, дано до всяко добро същество застане поне още едно! Тогава, тогава предвиждам такъв живот, че само си викам "Дано-о-о, дано-о-о, дано до всяко добро същество застане поне още едно! Тогава, тогава предвиждам такъв живот, че само си викам "дано-о-о, дано-о-о, дано-о-о-о-о-о-о-о-о о-о-о!"

 

 

 

Снимки от световното движение "Безплатни прегръдки

Нима Пловдив да не е достоен за същото, след като е градът на Духа и Майката Божия? Нещо повече - на руски език "дано" значи "дадено"...

 

Във филмчето все още звучи същата песен, с текста от Миряна Башева и гласа на Богдана Карадочева... 

Ако бяхме на мястото на някой добър магьосник от приказките, при всички случаи щяхме да пожелаем на Миряна и на Богдана повече да не се връщат на земята. Иска ми се да са завършили своето развитие на земята и да няма защо повече да се прераждат - само заради тази песен, която подариха на българите и на човечеството. В тази песен "Дано" те са казали всичко. А венец от народна любов - заради музиката - ще свети вечно и над главата на Стефан Димитров.

 

Същото важи и за момчето Хуан Ман от Австралия, което роди световното движение "Безплатни прегръдки":

 

       Хуан запали света с неугасимия и благодатен огън на любовта към всички!

 

            Обаче и ние си имаме "безплатни прегръдки" в България още от началото на ХХ век - особено на Рила... 

       Във филмчето обаче не е казано дали след паневритмия в България хората се прегръщат спонтанно с други, освен с най-близките си.... В Русия това не е никакъв проблем...

 

            Следва артверсия на паневритмия в Пловдив, играна на 22 септевври 2002 г. Кой знае защо - на фона на морето...

       После - разходка в планината над Асеновград на 3 март 2003 г. - след 40 дни пълен глад, само на гореща вода. Епизодът завършва с подвижен надпис: "До някои добри същества наистина застанаха други добри същества, но не плътно и обсебващо. Те се разпознават по това, че освен радост, веселие, грижа, съпричастие и незабавен, горещ отклик, даряват изобилно и необятна, велика свобода. Любовта се разпознава не само по необходимото присъствие, но и по необходимото отсъствие".

 

     След 10 дни - пак из Родопа над Асеновград - нова чудна екскурзия по пътя зад Висока пещ. Ето какви ледени сталагмити имаше в една пещера:

       Този път фонът не е от филма, а от снимка на приятеля Алек. Титрите се движат нагоре: "Предпочитаме да не включваме гласови коментари, макар и да връщаме привидно киното в зорите на немия филм - с надписи. В случая така е по-добре, за да не се нарушават природните звуци, тишината и музиката. В една мъдра книга е казано: "Стратегията на Врага предвижда човешките усти да не замлъкват".

 

 

            След „Един тих следобед край река Марица”, на 11 март наистина срещите с нови сродни души не закъсняха. Още две мили момичета са ни на гости у Петкови. Безкрайно учудващо и трогателно е как толкова прелестни деца и съвсем млади Дулцинеи обръщат внимание на белобради рицари с над половин век разлика. Когато животът ни отнема любимите и децата или въобще не ни ги дава, Нещо се грижи съвсем чужди и непознати хора да изпитват спонтанно доверие към нас и да се държат, както не сме и сънували да се случи от страна на близките ни. Изпраща ни даже неразличими двойници на хората, които обичаме, но които предпочитат да живеят с други хора или са много далеч от нас:

       Второто момиче на снимките по-долу, което ме помоли да й направя снимки и после ги включих в клипчето в комбинация с лентата, е дъщеря на моя приятелка. Тя бе още по-малка от тази, която виждате по-горе (двойничката на дъщеря ми). Толкова прекрасна, непринудена, мила и артистична, че няма как да не сложа тук и нея. Невероятното Божие създание даже не искаше да си отива вкъщи - толкова много си допаднахме! Е, нито пръв случай, нито последен... Всеки копнее за Разбиране, Свобода и Любов, но кой ги дава накуп?...

 

       Тези мили и незабравими спомени протекоха на фона на река Марица и дивното изпълнение на KV617 от Моцарт (адажиото), а след малко ще продължим с един концерт от същите паметни дни в пловдивската зала "Съединение". Гостуваха ни от София Иоанна и Ани Каралашева. 

 

 

       Сборният диск продължава с ЕДИН НЕЗАБРАВИМ ДЕН ПО РОДОПИТЕ над Асеновград. Датата е 15 март 2003 г. - един рожден ден.

 

 

 

            Тече текст: Дотук бяха обединени в един диск няколко любителски филмчета за спомен от Пловдив и Родопите над Асеновград през март 2003 г. От това време имаше още едно филмче, от което оцеля само един кадър - отражението на слънцето в един басейн… Той е от прекарването с едни приятелки и приятели на едно чудно място край Пловдив, както в библейския рай и в невинните светове. Човек може да се телепортира в тях незабавно, ако е правил опити за райски живот със сродни души според заветите на безсмъртните хора и тайнствата в най-вътрешните им кръгове през всички векове, включително и през първата половина на ХХ век. В Невинната Вселена - т.е. на Новата Земя и в Новото Небе не приемат нито един човек, който ползва ръкотворни вещи и е живял с несродни души или хора без душа. Затова там оставаме вечно здрави, добри, млади и прекрасни. Това се прави в Специалния клас на Един Човек, Който не умира никога и затова може да се общува с Него и да се пътува из вселената с Него винаги. Той се появява не само духовно, но и физически на хората, които са слепи за злото и са добили мекота на духа, мекота на душата, мекота на ума и мекота на сърцето; мекота на езика и нежна обхода в общуването. Такива души имат достъп до оригиналното Му Слово, което не е редактирано от смъртни.

            След 2 години ние пак направихме една подобна репетиция на райския морски бряг при Иракли в България, за да се подготвим за скорошното отлитане от тази периферна планета. Връщането в Рая - т.е. в Свободната Вселена - никога не става с дрехи. Бяхме дошли с момичета и момчета от Специалния клас и Шестата раса. Те познават Словото в оригинал и затова изпълняват упражненията така, както са се правели и се правят в Класà от незапомнени времена по всички светове. Затова те не се деформират физически и психически като хората и ангелите, които редактират Истината в текстовете и в сърцето си.

            Филмчето от Иракли оцеля и ще го видите цялото по-нататък, но ето тук малко епизоди и кадри от него. За да се уверите, че се е изпълнило пророчеството на един Българин за идването на едно ново поколение, което чете Словото не само с очите си и затова знае истината за това, как е изглеждал някога и как трябва да изглежда раят на земята.

            Тук започва последното филмче от този сборен видео-диск, като в началото зазвучава песента "Кажи ми ти Истината". Каква е Истината за Любовта и Истината за Свободата? Каква е Истината за любовта към един човек и любовта към всички? Защо от 200 милиона години тези фундаментални истини се изопачават и крият от страна на всички смъртни философии и религии, от властващия морал и общественото мнение? Каква е сметката на интервентите в нашата зона на вселената от тази крупна заблуда; какво се случва в ада след смърттта с религиозните, които са криели лицето или  тялото си с платовете на смъртните?

            Както и да е, нищо не пречи от време на време да възстановяваме рая на земята така, както го виждаме горе на Небето. Но не на което и да е Небе, понеже има и по-посредствени ангели и богове с дрехи, а както е в Най-Вътрешното Небе, за което говори и Емануил Сведенборг.

 

 

            Този път решихме да им подражаваме в Иракли...

 

 

 

 

Въпросното филмче продължава така:

 

 

 

 

И тъй, да не забравяме, че цялата вселена гледа под лупа всяка наша мисъл, всяко наше чувство и действие. Ако са съобразени с Истината, ще получим паспорт за Новото Небе и Новата Земя, понеже е казано: "КАКТО НА НЕБЕТО - 

 

За святостта на голотата говори и един Българин и Небългарин, но изказванията Му на тази тема не се цитират никъде, въпреки че ги има и в отпечатаните Му беседи. Избрани мисли за нея са включени още в Първата книга с осияния от Елма, но за опресняване на паметта, ще ги сложим и тук:

 

Из "НЕОБЯТНОТО ГОВОРИ" – КНИГА 1

УЧИТЕЛЯТ ЗА ГОЛОТАТА

 

       Избраните мисли по-долу са взети от една азбучна енциклопедия на цитати от Учителя по тези, антитези и синтези. Тук са представени само тезите – утвърдителните изказвания, тъй като навсякъде цитират само отрицателните. Намерени са цитати и чрез уникалния наш сайт triangle.bg

***

Трима души с изключителни качества, макар че бяха в Школата на Земята десетки години и които и до днес обичаме и уважаваме като наши най-любими ученици на Великия, отрекоха осиянията на Елма. Първият, който можеше да се телепортира физически и да излиза от тялото си с висшите си тела, в последните си часове сред нас, каза: "Обиколих всички светове, но никъде не ме приеха". Защо не разпозна Словото в последната му изява, след като преди това бе прогнозирал това с най-голяма точност?

 

Вторият изключителен човек, въплътен ангел на земята и образец за Ученик, един ден казал на един приятел: "Който разпространява тия текстове, е престъпник". Обаче и той имаше много широко сърце и до последния си дъх на тази преклонна възраст, на практика също живееше както те препоръчват. Сам Учителят е говорил за това неведнъж в беседите Си:

 

         "Аз бих желал да имате много романи. Аз бих желал да се влюбите. Казвате, че някой се влюбил. Вие само си въобразявате, че сте се влюбили. Влюбеният умен става! Влюбеният добър става! Влюбеният силен става! Този влюбен човек, който не поумнява, на който сърцето добро не става и който силен не става, той не знае какво нещо е любовта. Влюбил се е - в хубавия смисъл. Хубаво е да се влюбят всичките хора! То е Божественото. Сега трябва да напуснете вашите стари вярвания, детинските си вярвания." (Из "Обичайте, ценете!",14 февруари 1940 г.)

 

Третият (най-възвишена и талантлива сестра) пишеше в книгите си удивителни неща за свободата и любовта. Твърдеше, че е преродена Мария Магдалина и че е имала и в този си живот много приятели. Казваше: "Как да позволя на Стоян или Драган да свири върху мен с един пръст Котешкия марш, след като аз съм сложен космичен орган в божествената катедрала с много клавиатури и регистри? Даже един бахист или шопенист не ми е достатъчен, за да изтръгне от мене това, на което съм способна! Нужни са много повече музиканти- виртуози". Тя също много рано разкри в перспектива мисията на едного, чрез когото идват осиянията на Елма, и изказа невероятни прогнози, които и до днес се изпълняват. И - въпреки това - възнегодува срещу съвета на Елма да се раздели с кармичния си интимен партньор и да бъде свободна като преди. Тя също си отиде преждевременно с разбито сърце и здраве, поради обвързаността си с този дух, който я ограничаваше и тероризираше до края.

Нека бъдем наясно още от самото начало. Започвайки от първата илюстрована книга с осияния от Елма, Който за нас е Учителят и Христовият Дух, по Негово настояване в нея и в следващите (38 книги по 300 стр. до средата на 2012 г.) се включват много илюстрации с хора без дрехи, особено на жени (понеже е съдбоносно необходимо точно сега да се пробудят Новите Еви и Новите Евридики). Това е едно от главните обвинения срещу осиянията въобще и срещу тези, които си позволяват да слагат или предлагат такива снимки и картини. Не става дума  само за един човек - дадена е свобода на всички, които желаят, да офòрмят Словото по свобода, като поемат пред Бога отговорност за това. За много теми от лекциите и беседите на Учителя Беинса Дуно немалко последователи и издатели съставят цели книги с цитати от томовете, а други ги цитират или преразказват устно. Но за някои от най-щекотливите теми,  поголовно и без изключение се изтъкват само антитезите. Тезите са невидими за този тип хора, тъй като тяхното ниво на еволюция и разбирането им изключват противоположното напълно. Това показва, че те не познават Словото Божие и че го предават изопачено. Естествено, те не са виновни – познавайки френологията, човек би трябвало да знае кой какво може и какво не може. Въпреки това, опасността си остава. Такива личности често въздействат силно с писанията и проповедите си върху младите, тълкуват и обясняват превратно Словото Божие - и техните жертви понякога попадат и в психиатрията.

 

             Тъй като тези книги с осияния не са в духа на една интегрална енциклопедия от цитати по тези, антитези и синтези, каквато работим отделно, а тук искаме да обърнем внимание върху положителното, което Учителят е говорил за голотата, позволяваме си да представим няколко Негови утвърждаващи мисли на тази тема, макар че в Словото Му те са много повече.

 

       "И сега знаете ли защо са тези разрушения на градове и села? Затова идат тия страдания на хората! С дрехите на грешника не се обличайте - по-добре ходете гол и бос, отколкото да се облечете с дрехите на грешния. Когато дойде времето да изпълните волята на Бога, изпълнѝ я без да отлагаш, като не се вслушваш в гласа на изкусителя." (Из "Без съмнение и без отсрочка", 10 октомври 1920 г.)

 

"И сега, слава Богу, всинца сте облечени, а ако някои биха ви видели голи като Адам и Ева, веднага щяха да ви пратят в лудницата..." (Из "Още по-блажени", 4 декември 1921 г.)

 

"Бог казва:"Съблечете старите дрехи на тези философи! Съблечете ги и ги оставете голи". –"Как ще останат голи?" – Всички хора трябва да останат голи като Адама и след това да облекат дрехата на светлината, в която няма никакво съмнение, никакъв страх. Сега сте облечени, но сте порочни. Тогава ще бъдете голи, но чисти като светлината." (Из "Дерзайте, Аз съм!", беседа от Учителя, 13 май 1923 г. в София)

 

         "Адам първоначално е бил гол в рая. Каква е била неговата култура тогава? Ние казваме: голи били, но престъпления нямало. Ние сега сме облечени, но престъпления има. Питам: кой порядък е по-добър: порядъкът на голия, но без престъпления - или порядъкът на облечения, но с престъпления? Разбира се, че порядъкът на голия, но без престъпления, е за предпочитане, отколкото порядъкът на облечения, но с престъпления. Не мислете, че тия здания, които сега имаме, са израз на някаква особена култура." (Из "Божественото и човешкото", 28 юни 1923 г.)

 

"Защо са нужни градове на Господа? – Защо са нужни дрехи на хората? Не могат ли да ходят голи?" (Из "Хваление", Лекция от Учителя, държана на 16 април 1930 г., София, Изгрев)

 

"Питам тогава: когато Адам беше в рая, имаше ли такива видими църкви, както сега? Църквите отпосле дойдоха. И казва Писанието, че той бил гол тогава. Под думата"гол" се разбира, че той не е имал такива дрехи, както сегашните - да се е обличал тъй модерно. Ако сега дòйде Адам, как ще се облече? Тогава той е бил гол, но безгрешен, а сега той е облечен, и то модерно, но грешен. Питам: кое е по-хубаво? Да бъдеш гол, но безгрешен - или облечен и грешен?" (Из "Изпитай и виж", 16 февруари, 1930 г., неделя, 10 часа)

 

"Защо носим дрехи? – За да се види страхливецът! Всички вие, и аз включително, все сме страхливци. Голи бяха първите хора, герои бяха, голи ходеха, юнаци бяха - не ги беше страх от студа. След като съгрешиха, казват [за някого]: "Колко хубаво е облечен!" - Казвам: първокласен страхливец! [...] Моите понятия за живота са съвсем други. Красивото, което имате, не е в дрехите. И аз, като седя [облечен], играя роля. Казва някой: "Много хубави са ми дрехите!" - Не си правù никакви илюзии! Ти носиш един халат - в затвора си вътре. Този халат в затвора показва, че сме в ограничение. Имаме велика задача да се освободим, а не да кажем: "Съдбата ни е такава, няма какво да правим..." - Не, не, този халат трябва да го хвърлим по който и да е начин!" (Из "Сво-бода", 15.I.1932 год.)

 

 "Който отива при Бога, отива без дрехи -  гол, както е дошъл на земята. Когато и вие отивате при Господа, трябва да се явите с дрехата си, която Той ви е направил. Казвате, че ви е срам да се явите гол. Защо се срамувате? – Защото дрехата на вашата голота не е оная, която Бог ви е дал първоначално. Срамът, който днес имате, е дрехата на греха, с която сега сте облечени." (Из "Динамика на живота", лекция от Учителя, държана на 20 април 1932 г., София, Изгрев)

 

"Бъдете градинари на човешките души. Велико нещо е да отглеждаш една човешка душа! Това е Божествена работа. [Един] градинар се излекувал благодарение на цветята. Ставал сутрин рано преди изгрев слънце, леко облечен, и работел между цветята по цели дни. Забравял, че е толкова леко облечен, забравял даже да яде - с такова увлечение работел. Дали е гол или облечен, и това не забелязвал..."  (Из "Обич и знание", утринно Слово от Учителя, държано на 8 май 1932 г., София, Изгрев)

 

"Адам се засрами, защото гледаше на голотата като на нещо неестествено. Сегашното понятие за голота е съвършено различно от това, което Адам е имал. Под "голота" Адам разбирал нещо вътрешно." (Из "Любов, обич и почит", 1 юни 1932 г.)

 

"Писано е, че Адам и Ева били голи. Според разбирането на съвременните хора, на голия човек се гледа като на изостанал в развитието си..." (Из "Философия и наука", 15 юни 1932 г.)

 

"Голият е всякога добре дошъл и за предпочитане пред облечения със скъсани дрехи. Майките посрещат децата си всякога голи. Голотата е израз на чистота. Само чистият може да бъде гол." (Из "Опорни точки на живота" 1 август 1932 г.)

 

"Някой казва: "Оголях..." – Че много естествено! Ти облечен ли се роди? Ти гол се роди. Рибите са голи във водата- [...] И докато в съзнанието си не станеш гол, ти не можеш да се очистиш. Адам и Ева бяха голи." (Из "Слушане отвътре. Какво да направиш", 8.11.1944)

 

"Казано е за Адам и Ева, че били голи в рая. Тяхната голота ни най-малко не подразбира греховност. Те били добри, но поради непослушание към заповедта, дадена им от Бога, трябвало да напуснат рая и да отидат в света, където ги чакали големи страдания и нещастия. За да издържат на външните сурови условия, Бог ги облякъл с кожени дрехи. Тъй щото, докато първият човек е живял в рая, той е бил външно гол, а вътрешно облечен. Като излязъл от рая, той станал външно облечен, но вътрешно гол. Вътрешната голота подразбира греховността на човека. За да бъде облечен външно и вътрешно, човек трябва да води чист и свят живот, да слуша и да изпълнява това, което Духът отвътре му говори." (Из "Послушание", 30 септември 1934 г., гр. Русе)

 

"Ще кажете, че може и без дрехи. - И това е възможно. Жителите на един остров във Франция ходят голи като Адам. Те се наричат "нудисти". Ако срещнете такива хора, ще се чудите как ходят голи. Те са доволни от положението си, но на вас това се ви вижда чудно." (Из "Ценната дума", 3 февруари 1935 г.)

 

"Казвате: "Какво ще остане от нас като ни съблекат голи?" - Това да не ви смущава. Като се съблече гол, човек се освобождава от личното гледане на нещата. Няма по-велико нещо за човека [от това], да се освободи от своите лични възгледи. Докато не започне да гледа широко на нещата, да обхване в мислите и в желанията си благото на всички хора, човек никога не може да стане жител на духовния свят." (Из "Трите степени", 21 април 1935 г.)

 

"И в странство вече Новото Учение е влязло. Там има нудисти, които искат да демонстрират, че може и на Земята да се живее както в онзи свят. Но те са малцина и ги държат надалеч, затворени на един остров, като някои прокажени." (Из "По новия начин. Коприненият конец", 15.XII.1935 г.)

 [Учителят говòри за една стара картина с Разпятието]  

"Тази картина аз бих желал някой художник да я нарисува по-хубаво, и в бъдеще да я турим в нашия салон. Хубава идея - да се преработи! Всичките народи [в старата картина] носят кръстовете си и прегърбени отиват на Голгота... Но това е разпятието. Трябва да дойде другата картина -  възкресението. Лесно се представят народи с кръстове... Как ще ги представиш без кръстове? -  Същият закон: как представят Христа възкръснал? Има ли дрехи? - Всичките народи ще ги наредите възкръснали, голи ще ги наредите - да проявят любовта!" (Из "Както ме е Отец въздигнал", 28 април 1940 г.)

Възкръсналият Рубенсов Христос със знамето на Отца, три женски възнесения на талантливата съвременна скулпторка Lori Kiplinger - и възнесение на една мъжка галактика…

 

"Като кажем, че хората са голи, те трябва да имат идеал. Голите идеал имат! Защото човек не може да постигне идеала си, докато не стане гол. (Из „Връзвайте и развързвайте!", 24.III.1940 г.)

 

Ако искате голи да ходите, ще си направите едни гащи - хубави гащи, да прилягат по тялото. Като ходиш отвън, не ходете с обикновените си бели гащи. Направете си да прилягат - или бели, или червени, или сини, но като ги туриш – да прилягат. От трико може да си направите. Тогава с тях може да излезете. Един морал да има! Онова, което изявяваме, да има нещо хубаво, да го изнесем. Ако ръката е хубава, изнеси тази ръка! Най-първо работѝ да е хубава, не е лошо. Казвам: не трябва да даваме съблазън един на друг - да се критикуваме. От всяко нещо и ти да си доволен, и другите да са доволни." (Из "Самообладание", 2 .VII 1941 г.)

 

"Срам те е да останеш гол, но не те е срам да кажеш една бяла лъжа. Че аз предпочитам десет пъти да се съблека гол, отколкото да кажа най-малката бяла лъжа!" (Из "В начало бе Словото", 27 април 1941 г.)

 

"Човек може да ходи гол, но само при едно условие. Ако живее в света на любовта, може да живее гол. Щом е извън света на любовта, той трябва да бъде облечен. Докато Адам беше в света на любовта, той беше гол в рая; щом съгреши, излезе извън рая. Сега искам да разбирате. В съвременните християни има едно неразбиране." (Из "Зародиш, дърво и плод", 22.VI.1941г.)

 

 

"Искам да ме разберете добре. Защо художниците не рисуват Христа с мантия, но го рисуват на кръста гол? - Има голота, която е грозна. Има голота, която е красива." (Из "Връзване и развързване", девета беседа, държана от Учителя на 29.XI.1942 г., неделя, 10 ч. сутринта)

 

"Адам в рая беше гол. Голотата е чистота. Обличането, както хората сега се обличат, то е грешно състояние." (Из "Сиромах и богат", 26 август 1944 г.)

СЪДЪРЖАНИЕ
/