Книга 40

 

       128(1992) "Русия'92". Под надписите и окончателният вариант на филмчето, обработено с Pinncle studio 12, са от много по-късно (2004 г), обаче, тук се спазва хронологията според самото събитие. Не е изключено в текстовете да има и осияния:

 

            Филмчето, което ще видите, е извънредно скъп спомен от гостуването в Русия на един българин. То е крайно некачествено поради развалените и стари съветски кинокамерки и лентите с острота и цветове под всяка критика, понеже приятелите ги намираха залежали в московските складове от години. Обаче в случая това не е най-важното. Важна е любовта, която бликаше неудържимо от всяко руско сърце, важат незабравимите преживявания сред един народ, който идва от бъдещето. Озвучих филма с  любими песни от един ангел на земята - най-нежната руска певица на всички времена Людмила Сенчина, а във втората част на филма - с песни на  уникалния Александър Малинин. 

        Някъде в спомените си описвам как един ден, още в първата нощ на гостуването ми в Москва, сънувах нашия приятел Венно, който наскоро си бе заминал за другия свят. Изправен величествено и прекрасно зад един каменен зид, той каза: "Получете сега от моите компенсации!..."

 

     Няма човешки думи да се опише какви бяха тия "компенсации" и какви събития потекоха в Русия веднага след този удивителен сън и после в други страни и в България! Споменатото любителско филмче отразява само една малка част от тях. Обаче срещите на живо със сродните души от вековете бяха тъй фундаментални и вълнуващи, че нито камерата, нито най-вълшебна приказка не са в състояние да дадат и най-бледа представа за тях. Роди се на руски език и "Оратория за Русия и за руската Любима" - една нова поетическа форма от 15 сонета, излети в "поетически храм", много по-сложен от известния в световната поезия "сонетен венец". Във филмчето има фрагменти от него:

На места, върху кадрите се появяват куплети от споменатата Оратория за Русия:

 

Алкаю быть с тобой до безсознания

Российская пронзающая синь

кедровая твердыня мироздания

оленовая музыка равнин!

 

И вздохи не  смиряются порой:

явится ночью солнечная стая -

С далеких стран - у ложа дорогой

к тебе садятся, Русь моя  святая!

 

Целую до безумства мирозданье

видений, скоморохов и отцов

еловую империю сказаний,

трезвонную волну колоколов!

 

О, вечная моя и  ненаглядная -

медведица, слеза и  небосвод:

поломница и чистота  грамадная,

огромный, неболикий мой народ !

 

Волна-Россия в сердцах, в океанах,

Луна-Россия - ночью, на  Днепру:

Узда-Россия вихрей ураганных.

Чада Росии - памятник Добру!

 

Взлети ты, Русь, не  замиряйте, крики,

езди ты, Тройка, да  трещите, льды...

Россия... Ты мой смысл и трепет дикий!

 

Россия! Ты мой смысл и  трепет дикий,

акациевый дивний  фимиам,

небес и рек пленительные блики,

амбар и поле - и сосновый храм!

 

Тук вмъквам превода на цялата Оратория на български език, въпреки че във филмчето са включени само отделни куплети от нея:

                        1

Чимшире мой, пречиста трепетлико,

Училище за музите светù;

Мермер и стих, горение велико,

Акорд небесен - вечна моя Ти!

 

Лелеян рай за морни и нещастни

И въздух за сираци и слепци;

Душевен рай  сред бурите ужасни;

урок за мъдри, сън - за младенци!

 

Хазна си ми. Защо ми Те отнеха?

Не съм ли  вече вой обезумял,

А не елмаз, изпратен за утеха?

 

Хиляда века песни съм Ти пял!

Лиана-обич, най-гальовно ехо -

Унасяй ме във бисерна печал!..

8.02.1985

                    2

Унасяй ме във бисерна печал!

Ридай, сърце, Русия само виждай!

О, залък, как без Нея си горчал,

Как всичко без Русия е неближно!

 

И може да не бъдеш ти поет,

Но влюбен да си - просто си белязан...-

За Тебе прекроявам в тоз сонет

Летящата, Некрасовата фраза.

 

Издън-душа Ти всичко преболя.

Флуид остана, спомен от звънѝка.

Абсурд абсурден, взрив от "а" до "я"!

 

Не чакай лепта, Матушка, от никой,

А с космос от метличинни поля

Храни душите, синя сила бликай!

9.02.1985

                                          3

Храни душите, синя сила бликай,

Упойно пей Ти -  пей Ти, поглед син!

На тоя свят любовния Ти вик е,

Светице моя, лъч неугасим.

 

Копнеят и омайничета ранни,

И влюбени темянчета цъфтят;

Ех... Даже и акули, и глигани,

Умилно се разнежват - и трептят...

 

Млъкни, сърце! И Царя бивал рицар:

Пропускал е - от хитрост или жал -

Обичните на хора в белезници

Да бъдат с тях  в тъмници и във кал!

 

Уви, сега сме в истински тъмници...

Лъчист кавале, стига си ручал!

10.02.1985. 

                   4

Лъчист кавале, стига си ручал!

И рожба имам, имам и изгора.

Боли ме, свята, слушай мойта жал!

Екни Русийо - всички да говорят!

 

Молù, молѝ се, мой сонетен храм,

И гръм гръмнете, доблестни камбани;

Литни, мой звън, не искам да си сам;

Юнаци руски - бийте барабани!

 

Така е тука - пек и ярък мраз.

Армади, клещи, крепостни зандани...

Русийо, Майко, Тебе чакам аз.

 

А как се гълтат сълзи и ридания!

Но в мъката и страшната й паст,

Аз искам да съм с Теб до безсъзнание!

11.02.1985

                                            5

Аз искам да съм с Теб до безсъзнание,

Горещи небосводе руско-син -

Невестин дъх и северно сияние;

Еленов звън - и снежен клавесин...

 

Божествена, аз виждам всичко, всичко -

Египет, индианци, Ява, Рим,

Ломбардия, японците епични,

Еладиния дух неотразим...

 

Йонийките, фригийките засмени,

Догоните, света на "Ин" и "Ян" -

О, хиляди са мойте древни сцени!

Менявам всичко за един брилянт:

Една Жена, една тайга свещена -

Но пътят ми във кърви е облян.

11-13.02.1985

                    6

Но пътят ми във кърви е облян!

Едно сърце за Теб благоухае;

В един портрет до àтом е събран

Едемът и всемирът, и безкраят.

 

Не се сдържàт въздишките-ята -

Авлиги литнат искром в здрачината;

Летят и Те намират във нощта,

Единствена, Русийо моя свята![1]

Ефирно диша синкаво петно -

Момиче ли добива очертания?

Ех, Матушка, та Ти си туй платно!

 

([1] Любовта към Русия на написалия този сонетен храм е тъй непреходна и неугасима, че 25 години след написването му той отново прави опит да замине във вечната си родина и да остане там до смъртта си. Иска руско гражданство, готов е да се откаже от българското. Посолството отговаря, че трябва да е живял 5 години в Русия, за да стане това. Вече го няма предишният руски консул, който знае за тази любов и тази сонетна поема и би направил всичко, за да помогне.) 

 

Светата Рус - в портрета-осияние!

Едва узнал, че двете сте едно,

Целувам Те, Русийо-мироздание.

13-14.02.1985

                                        7

Целувам Те, Русийо-мироздание -

Видение, соха и скоморох;

Елхово царство, тундра и сказание,

Камбанен грохот, космос и любов!

 

Едничка Ти, що никога не падна -

Поклоннице, сълза и небосвод;

О, мечи рев и чистота грамадна,

Единен, неболик заря-народ!

 

Води сърцата, изворе на гении,

Обливай ни, от себе си огрян -

Мъдрец и правда, вечно яснобдение,

 

Евангелие, Дядо наш Иван!

Най-сетне Те намерих, о видение -

Единствена, макар и да си блян...

15.02.1985

                                         8

Единствена, макар и да си блян,

Как дъхаш на дъга и лавандула!

Недра си има всеки океан;

Ехти във мен видение от Тула.

 

Идалго клет, веднъж, когато спях,

Едно  м е ч е н ц е,  миличко и светло,

Как тупна върху мене, не разбрах -

Самичко падна, горе от небето...

 

Лежа и мисля: символ е това:

Атлазена, рускиня, белолика,

Врата небесна - ясно. И съдба!

 

Ела, Царкиньо - пей, Русийо, бликай!

Ей храм за Теб духът ми издълба -

Венец не стига, Дево слънцелика.

16.02 - 2.03.1985

                                             9

Венец не стига, Дево слънцелика!

Избухвайте, тополи и води;

Литни, Жар-Птицо - Матушка велика -

И дивна Василиса ми бъди.

 

Луна-Русия ти бъди на Днепър;

Юзда-Русия - в бури и зари;

Баща-Русия - в широве и степи;

Чада, Русийо, всички събери!

 

Любùче и Брезичка аловежда;

И Щуката, и Квасът на света,

Христово племе -  ето как изглеждаш!

 

От страст към Тебе целия пламтя!

Русийо свидна - обич безнадеждна, -

Ажурен храм за Теб сега плета.

3.03.1985

                 10

Ажурен храм за Теб сега плета,

Йоланто на тъгата ми зариста,

Матроно на духа ми във гнета,

Иконо - във скръбта ми сребролиста!

 

Витяз ли си, певец и богатир,

Изгората е свод на всички вери -

Живот и смърт, терзание и мир,

Исконна плът - и Двер на всички Двери.

 

Впиши се там с ефирен краснопис;

Измий я, както бистрей - чемерика;

Светни в съня й с пламък на филиз.

 

Искри, душа, разлиствай се, радика,

Ламти, сърце, о спри се, миг  лъчист -

Иоланта - Беатриче - Евридика!

4.03.1985

                                       11

Изолда - Беатриче - Евридика!

Далила, Дулцинея, Чо-Чо-Сан;

Елмѝна, Нефертити и Улрùка,

Изида, Пенелопа и Даман... -

 

Магьосници, чудесници, богини,

И аз ви се покланям в този час!

Ръми навънка. Нейде карабини

Изкъсо спорят с някого от нас -

 

Със музите - със зведните дозори -

Горивото взривчато на света...

О, трудничко със погреби се спори!...

 

Във взрив от скръб и аз ще осветя

Оназ, що във сърцето ми говори -

Русия - на вселената цвета[2].                

        

                                                              5-6.03.1985

 



[2] Този сонет е започнат точно в деня на избирането на Горбачов за глава на една нова Русия и е завършен на другия ден. Естествено, никой не е предполагал, че нещата ще се развият политически точно така. Сонетният храм по онова време се пише само от емоция и по интуиция, но в холизациите от предишните години открихме точни пророчества за естеството, мястото и времето на тази глобална промяна. Дълги години съставителят на тия книги с осияния от Елма не е искал да включва други текстове, освен тях, но по настояване на самия Диктуващ, това вече трябва да се прави. Интересен е феноменът през вековете защо и по какъв начин Бог използва за Свои тръби хора, които са все още далече от съвършенството и правят много грешки. Свещените писания са пълни с такова Слово. И друг път в книгите с холизациите е споделяно озадачението и голямото объркване на приемащия, който понякога се отказва от Контакта с години, когато за пореден път се прояви като «романтичен плазмодий», наречен така и от самия Елма. Бил го използвал заради точното предаване и владеене на Словото като «инструмент, създал няколко национални литератури»… В случая с личната страна на цитирания сонетен венец и протеклите чувства и писма в двете посоки през 1984-85 г. Диктуващият обяснява, че любовта и страданието на романтиците сриват империи, а ако се родят деца, за тях трябва и глаголите да се пишат и произнасят с главна буква…

                   

           12

Русия - на вселената цвета... -

Ах, тайнствена матрьошка на душата;

Енигма след енигма за света;

Опора на среднощния ни шатър!

 

Рубашката и руската душа,

Амин, Дай Боже, вечно да говорят:

"Неща странични ти недей слушà-

Бездън бъди  отдолу и отгоре"...

 

О, чувство руско, чисто като вир,

С хармониката лика си прилика

И вечно дириш отгласи и шир!

 

Лети, о Тройка - волен е мужика;

Езди ти, Рус, ела, жадуван мир -

Към Теб сега, към Теб духът ми вика!

6-7.03.1985

 

В следващите два сонета темата съзнателно се отклонява от смисъла на сонетите до този момент и се посвещава на сегашната земна родина на автора - България:

                                         

                                      13

Към теб сега, към теб духът ми вика,

Аркадо и Балкане на скръбта;

Мълтвило и мълчание велико;

Ярем от леденяща тъмнота.

 

Къде си ти, о прùплод на Орфея,

Азбукито посял във пепелта -

Мъзга и шемет, смърт и епопея,

Аршин и Храм - и твърд на дързостта?

 

Изменнице на гордост всенародна!

Заря небесна - с жѐгли на врата!

Грамадна стъпко от нога Господня!

 

Омайно биле... Как да ти простя?...

Родино! - Канара и преизподня.

Акорд и хляб. И съвест на света.

6-7.03.1985

                                                    14

Акорд и хляб. И съвест на света.

Любов народна - лъвешко рикание;

Анàтемо на бича и плета -

Издънко на зари и осияния!

 

Неволнице - светà виделина,

Еничарин ли с тебе пак се гаври?

Най-древна си - и свяст, и планина -

Корундов път със диамантни лаври!

 

Аз виждам - и за теб тече сега

Сонетен храм и пение велико;

И свещ догаря - моята тъга...

 

Ръка една и мене ще извика.

Едрей на изток, пламеней, дъга -

Чимшире мой, пречиста трепетлико!

7.03.1985

                                           15

Чимшире мой, пречиста трепетлико,

Унисай ме във бисерна печал;

Храни душите, синя сила бликай;

Лъчист кавале, стига си ручал!...

 

Аз искам да съм с Теб до безсъзнание,

Но пътя ми във кърви е облян.

Целувам те, Русийо-мироздание,

Единствена, макар и да си блян.

 

Венец не стига, Дево слънцелика –

Ажурен храм за Теб сега плета.

Ирина - Беатриче - Евридика -

 

Русия - На вселената цвета!

Към теб сега, към теб духа ми вика -

Акорд и хляб - и съвест на света!

 7.02.1985

***

Много преди този "сонетен храм" бе дошло друго стихотворение, пак в оригинал на руски, отразяващо една от тези вечни срещи в Русия. Това се бе случило в Москва през 1969 г.:

 

 

Я не руский, но рускую песню

я услышал однажды во сне

и, о диво, как в сказке чудесной,

эта  песня прильнула ко мне.

 

Оказалось, я нàсмерть влюблён,

А любовь - это воздух и выбор.

О, Россия, Тебе мой поклон!

Русской сказочной песне - спасибо!

 

Я не руский, но в руском вагоне,

перед русской однажды сидел.

Мы  закрыли  глаза, незнакомые,

и безмолвный хор молний гремел.

 

Оказалось, я насмерть влюблён,

А любов - это воздух и  выбор.

О, Россия, Тебе мой  поклон:

Руской дивной мадоне - спасибо !

                                                         1969 г. 

 

   Плаващите поднадписи във филмчето продължават: „Това стихотворение наистина бе написано по повод на един истински случай в московското метро в края на септември или началото на октомври 1969 г. на станция "Таганская". Ето как някой, цели 34 години след случката на Кольцевая-Таганская в  Москва, вижда  в сънищата си Бога, Който му се е явил тогава под формата на едно ослепително прекрасно момиче, слязло с него от вагона. Чужденецът я гледал вкаменен, момичето дълго време ходело назад по коридора и също го гледало, а най-горе на ескапатора внезапно пак се обърнало, защото усещало, че погледът на чужденеца не може да се откъсне от нея. Ето я на фона на Кольцевая-Таганская (естествено това е снимка на друга рускиня, взета от интернет, но тя прилича много на въпросната):

    Песента, включена в началото на този филм и която изразява точно такива чувства, е в изпълнение на най-кристалната руска певица от онези години - Людмила Сенчина. Музиката е от Игорь Цветков, думите - от Ким  Рыжков. И на тримата  пожелаваме безсмъртие  още  в този век! ... Следва оригиналният клип.

            В памет на тази кардинална година, понеже е станала още една важна среща отново на  Земята и после цяла "серия" от фундаментални срещи, на един чужденец му идват ненадейно тия стихове на руски език - споменатите сонети за Русия. Въпреки че той не знае добре руски, стиховете сами се оформят във вид на сонети и се оказват почти без грешки - нещо напълно необяснимо, освен с минали прераждания в Русия.

            Те са тъжни, понеже съдбата не позволява да се съберат две души от Вечността. В желанието си да направи на любимата  руска земя и на Руската  Любима подарък, за какъвто никой досега не се е сещал, чужденецът взима за база най-трудната поетическа форма в световната поезия (сонетен венец) и се амбицира да я направи още по-сложна: "сонетен храм". В него се спазва изискването всеки последен стих на всеки сонет да се повтаря като първи в следващия, но тук не само 15-ият сонет (магистралът) е акростих, а и всичките  15 сонета. При това, самият този голям акростих е с ритъм и рими и образува "акростихотворение", което има своята поетическа  форма  и  логика.

Любимата ни руска певица Людмила Сенчина,

изпълняваща в случая „Прощальный вальс”

     Поместеният „сонтен храм” за Русия е нещо като поетическо безумие, отгоре на всичко написано в оригинал на чужд език... Някои руснаци го оценяват като единствено по рода си в световната поетика. Те познават и един художествен текст в стихове, преведен от същия чужденец пак на руски език: ("Торжественная меса о Беременной"), посветена на същата рускиня и на всички бременни жени по земята. Тя също се е оказала почти без грешки и я отпечатват в Рига. Той е имал намерение да я преведе като сонетен храм и на други езици, за да предизвика световната общественост да съдейства за вдигане на забраната за събирането на две сродни души от две различни страни, на които се е родило и дете.

Малко по-нататък филмчето продължава с нещо като медитация за Русия, на фона на изумително красивите и прекрасни руски църкви - едно смайващо явление в световната духовна култура и архитектура, говорещо за абсолютната уникалност и божественост на руската душа. Помежду тях - образи на млади рускини, с които сме общували на живо в Русия и се срещаме и досега на Земята и на Небето. Дали измежду тях е снимката на "Вечната и Святата", за която става дума в Ораторията, и с кои точно момичета от Русия от тази поредица снимки сме приятели и на земята, това само Бог трябва да знае... Тук слагам снимки само на няколко момичета, а във филма са десетки, избрани измежду стотиците фотографии в един архив на асуина.

Малцина знаят, че много езичници и всички старозаветни, новозаветни и праведни се стремят към Бога с планини от молитви, причастявания, изповеди, кадения, песнопения, формули, упражнения и пр., но това не може да доведе до нищо друго, освен до вдигането на кундалини до сахасрар и постигането на нирвакалпа самадхи - тавана на духовния свят. Напротив, пробуждането на вихрун - извор на божествената сила в Новия човек - става  с много чести гостувания, с без-резервно и "безогледно" подаряване на всичко, което ни е дал Бог: ако се наложи - и на собствената душа. Това го е казал още  Христос. В пълната версия на този филм текат много текстове, но има и съкратена, по-художествена, само с музика.

     Все пак, в съкратената важни текстове са останали:

Лука, глава 6

     45. Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек, от лошото съкровище на сърцето си, изнася лошо: защото от препълнено сърце говорят устата му.

     46. И защо ме зовете: "Господи, Господи!", а не вършите каквото казвам?

     47. Всеки, който дохожда при Мене и слуша думите ми и ги изпълнява, ще ви кажа кому прилича.

     48. Той прилича на човек, който гради къща и който е копал дълбоко и е турил основите върху камък: и когато стане наводнение и реката връхлети тая къща, не може да я разклати, защото е основана върху камък.

Лука, глава 9 :

     24. Защото, който  иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене, ще я спаси.

     25. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а себе си погуби или повреди?

     26. Който се срами от Мене и от думите Ми, от него ще се срами и Син Човеческий, кога дойде в славата Своя и на Отца, и на светите ангели.

     27. Казвам Ви: наистина, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила,

 

      Още едно разковниче от Христос за постигане на безсмъртието - продължава подвижният текст във филма:

 

    "Защото никой няма по-голяма Любов от Тази, щото да положи някой душата си и да даде живота си за приятелите си."

 

      Има и трето разковниче - един абсолютен шперц на Христовия  човек за отваряне на всички души, сърца и светове:

 

  1. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимбал, що дрънка.

  2. И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

  3. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.

  4. Любовта дълготърпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се  гордее,

  5. Не безобразничи, не търси своето си, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

  6. Не се радва на неправдата, а се радва на истината.

  7. Всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. 

 

Тук ще кажем, че има и четвърто разковниче - общуването с телата на Бога в космоса и на земята и натрупването на радост, щастие и красота. Не само натрупване, но и раздаване. Този процес е безкраен, понеже Бог  се ражда постоянно във все нови и нови човешки и ангелски тела из цялата вселена, затова смисълът на живота и неговият основен източник е да ги разпознаваме и да им се радваме, но без да обсебваме някое от тях само за себе си.

            Едно от първите упражнения, за да подготвим  душите си, е натрупването на красота.

            В този филм се спираме само на женските въплъщения на Бога, понеже Тя и Той се е създал и се създава най-съвършенно като Жена, а в случая - като Руската Жена.

    Ето защо, съвсем не случайно редуваме тук съзнателно образи на руски жени и руски църкви със взаимно преливане, защото в момента няма нищо по-съвършено на небето и на земята. Целта е зрителят да направи връзка между Църквата и Жената, понеже истинската църква е именно Жената, а Мъжът е „свещеникът” и вярващият в нея, който й се отдава беззаветно и й служи безкористно със всичките сили на духа си, душата си, сърцето си, ума си и диамантената си воля.

             Знаем, че Бог може и без ръкотворни църкви - в рая и цялата Божествена вселена е точно така. Но за целта на този филм, принципът на аналогията е вид бяла магия, свръхсъзнателна сугестия. Това е един от методите за натрупване на Красота и Истина, макар и в случая предимно зрително. 

Който желае, може да търси, насъбира и образите на Бога като Мъж сред хората и да се опитва да общува и с  тях, защото се срещат и такива. А най-добре – на въплъщенията Му като Дете.

Още нещо: движещите се надписи в този род филми не са нещо случайно. Те са упражнение за развиване на пластично и интегрално съзнание, което да може да обхваща все повече и повече действия и обекти. В психологията това се нарича  "обем на съзнанието". Ще дойде ден, когато ще стигнем до служене и раздаване на любов на много същества в рамките на една минута и даже на част от секундата. Етиката и съзнанието ни трябва да са подготвени за това. Помните, че имаме филмче "Пътешествието на Рилския вятър" - едно  упражнение за подобряване на зрението. Но бързото превключване и обемът на вниманието са само външната страна. Главната цел е динамичното интегриране на безбройните образи и истини, за да излезем от фиксациите, в които са ни препарирали философите и проповедниците от обратния лагер. Който не приема тия комплексни движения върху екрана, нека слуша само музиката или да спира филма от време на време, да връща епизодите и да ги повтаря. Кинопедагогиката е важна и ние сме били на курсове за това, но кинотерапията и  киномагиката на Земята още не са много известни. Който не възприема техниката, в случая киното, нека превърне в интензивно движение живота си - да почне да препуска по гости и да прави добрини безогледно. Да спре трупането на сигурност и да почне да трупа и раздава Добро и Красота.

            Още нещо: бавното, плавно движение на камерата и дългите епизоди произтичат от ясновселената - Мировата  Душа. Те са единият полюс на Божествения свят. Обаче бързата смяна на кадрите и епизодите в съвременния клип развиват не само периферното зрение, но и способността за възприемане на периферни истини и периферни чувства. Застопорените в собственото си его и собствената си истина, вторачени само в един обект и един матричен егрегор нямат такава способност - те ще си отидат от тази земя  непълноценни. Периферните, транзитните, блуждаещите чувства и истини градят основата на едно ново тяло - универсалното. С него се влиза и се живее в универсума - физическата Божествена вселена, която наричаме "Новата Земя". Новото Небе пък иска единство на съзнанието и категоричен избор на Един Бог, Един Учител, Една Сродна Душа, Едно Ято, Един Център на Съзнанието, който е нашето Себе – индивидуалността ни, нашата монада. Именно за там тренираме и развиваме неотклонността на вниманието си. Много тестове и методи в експерименталната психология, както и добрите учители знаят как да я балансират с нуждата от превключване на вниманието. При нас - в киносугестията и киномагиката - неотклонността на вниманието се развива чрез непрекъснато следене на текста и епизодите в един филм от този род и способността да не се разсейваме нито за миг от нещо друго до самия му край, да не го спираме или връщаме.

       Новата Земя (универсалната вселена) още не е населена. За там се чакат новия тип хора и ангели и новите богове, които се наричат "зелохими". Господ е почнал да ги подготвя на земята още преди 2000 години с поантата на Божествения път и Божественото Учение: "Както на Небето така и на Земята". Да бъдем същите, както на небето, но с една важна разлика. На небето всичко става в настоящия миг и изведнъж и изцяло, но в универсума има ритъм и редуване. Съществуват хора и богове от зелохимен тип, които са способни на равноделно или неравноделно ритмично превключване на вниманието през трилионни части от секундата! Ето защо на земята Двойният и Тройният ритъм са водещи. Постоянното редуване на самота и общуване с по-малко и с повече хора е основен импулс и метод на безсмъртието.

    Гостуването и социохимията ("обмяната и размяната на съществата") са гарант за здраве, красота, вечна младост и безсмъртие не само на небето, но и на земята. Въпреки че ре-лигиите и църквите със сигурност скоро ще изчезнат, ние знаем колко важна роля са играли те за оцеляване на човечеството, на здравето и душата ни.

Камбанният звън предпазва от много болести в радиус от десетки километри. Но хората още не знаят, че звънът на женския говор и женските чувства, с връх досега и още дълго от днес нататък в Русия, много скоро ще замени и надмине изцяло спасителната дейност на камбаните. Звънливите, камбанните, многозвучните женски гласове и чувства, разливащи се свободно за всички същества на километри и на светлинни години, са израз на най-висока еволюция, акт на Поканата и на Отворените Двери. Да! Свещената думичка "ЕЛà" е женското име на Бога.

Просто учудващо е как се се получили толкова дълги подвижни текстове в това любителско филмче за Русия. Някои 
киноестети биха го отрекли моментално заради това, но то има съвсем други цели, една от които е неотклонността на вниманието.

            А сега ще продължим с най- вълнуващото, което бе преживяно в Свята Русия през 1992 година и години наред след това – включително и досега.

            Не всеки знае, че източникът  на младостта и живота е способността да обичаме много хора, да се влюбваме непрекъснато, постоянно да умножаваме приятелствата, да сме готови да отдадем всичко на всички, които обичаме и които ни обичат, а даже и на останалите, и на враговете ни.

             Приятно е да пътуваме по света и във всяка страна да откриваме богините, боговете и ангелите, които ни е изпратил Бог, за да спасяват душите ни, тъй както само Божественото може. И да ги закриляме, да им помагаме, понеже обикновено ангелите и боговете на земята се правят на безпомощни. Няма значение дали те съзнават въздействието си, когато са въплътени като хора на земята – важното е, че субективно и обективно те са личното присъствие на Бога сред нас. Те са сам Тяй, ако не се обвържат с партньори от по-ниска еволюция и не започнат да живеят за съмнителни ценности. Те не знаят също, че като съхраняваме и използваме техните образи за излъчване на асуин – безсмъртната есенция на Истинската Красота, - всички души, които ги съзерцават с възхищение, им изпращат спасителни вълни и чувства. Това е взаимен шанс. Ако с даден човек още не се познаваме на земята, в някой бъдещ живот непременно ще се срещнем и в третото измерение, за да изпълним желанието на Бога за нас. "Волята Божия" означава буквално "Желанието на Любовта". Именно това е точният превод. В нейните еманации се зачеват и пораждат нови същества с дух и душа, с искра Божия. Това Бог го е казал още при създаването на Света: "Плодете се и се множете!".

Разбира се, чрез виртуално общуване в ефира, чрез изображения и филмчета извирането на асуин е неизмеримо по-слабо, отколкото при живи, реални срещи. Но когато такива са невъзможни, къпането в асуина на Красотата и Невинността е факт и по непреките начини.

            Плаващите надписи продължават: "Много учени, журна-листи, пътешественици, изследователи и писатели и хора на камерата се интересуват от паразити, микроби, растения, паяци, крокодили, маймуни... Или от грозното, злото в света - посвещават целия си живот на това. Те са по своему ценни и интересни за изучаването на света, но ако не компенсират злото с обратното, самите те се съсипват и умират рано. Размножавали са фактите и образите на негативното.

     Ние обаче се интересуваме от абсолютната красота на Бога и Божественото, с която светът е пълен навсякъде, а няма кой да я отразява, защитава и съхранява. Всички тия момичета, които виждате в това филмче, трябва да имат вкус кьм Божественото и да правят своите избори в живота си правилно, ако искат да останат същите след 20 или 30 години и да станат още по-прекрасни - ангелите да не ги напускат бързо, както става с почти всички хора по земята.

     Когато наскоро един художник-портретист преглеждал на компютър снимките на многобройните си приятели и приятелки по света, до него седяла една духовна сестра на средна възраст с три пъти по-широко телосложение от това на момичетата, които виждате на снимките в този филм. Част от тях били негови много близки и любими души, с които той се познавал на земята, защото много обичал да пътува и да приема гости. Други били от неговото ято на небето, с което лети из цялата вселена, но не всички през деня помнят това. Така се случило, че духовната сестра видяла няколко снимки на въпросните момичета (само лица) и изразила дълбоко възмущение. Казала, че е отвратена и много  разочарована от този брат-художник и не е предполагала, че той може да падне дотам, че да се занимава с... порнография. А тази духовна сестра от Америка разпространява едно велико учение из целия свят и го обяснява компетентно на хората, които се интересуват. Не знае обаче, че според това учение всеки човек с душа е сам Бог на земята в едно от Неговите безбройни тела. Защо да не Му се възхищаваме във вида, в който Го виждаме тук и често около нас, след като Жената е най-последното Му творение и въплъщение?

            Следва клип с изпълнение на знаменит руски певец. Загиналите воини в прочутата песен на Александър Малинин се превръщат в бели жерави, но в какво се превръщат думите от зло сърце, когато в човека няма не само финес и доброта, ами му липсва и усетът за Красотата, за вътрешния и външния вид на хората с монада?

             Споменатият брат-художник можел да вижда ясно какви животни и нечисти неща се въдят в главите и излизат от устите на лошите хора, но все пак запазвал добрите си чувства към тях, не ги укорявал. Знаел, че всичко е въпрос на време, на осъзнаване, еволюция. 

В същия любителски филм за Русия се представят и картини от един съвременен руски художник, за да се потвърди атмосферата на абсолютната красота. Всеволод Иванов от Тверь е ясновидец, който рисува древна ведическа Русия по един удивителен начин.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва известното стихотворение на Иван Вазов за Русия и значението й за българската съдба и за народите. Тече и част от текста на "Възвание към народа Ми" от 1878 г., където Елохимът на Завѐта Господен казва:

 

             "...братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви. Той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще да изпълни волята Му - за ваша слава и славата на Неговото царство. Ще приемете от нея дан като Мелхиседек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи. Такива са божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо".

 

След едно прилично клипче от интернет за дружбата на Русия и България през вековете, включено в пълната версия на филма, накрая се явява величественият образ на Учителя Святогор, представен съвършено от четката на Николай Рьорих.  Издига се бавно финален текст:

          "Този, който ще ни събере отново съвсем скоро в Кавказ, не се казва само Святогор. С абсолютно същото лице, Той дойде някога в Индия като Рама и Кришна, в Египет - като Хермес, в Персия - като Зороастър, в Юдея - като Иисус. В България е идвал четири пъти: като Полукс, Орфей, княз Бениамин или Боян Мага - и още един път през  миналия век."

СЪДЪРЖАНИЕ
/