КНИГА 39

31.ІІІ.2014

Западна Рила

 

ЛАБИРИНТ И СОЛ

(отговор по молба на приятелка)

 

Божествената Ариадна дава на Тезей разковничето: 

кълбото с нишката на спомена за Вечната Любов

 и Разпознаването на Хората с дух и душа - "Солта на земята"

 

И аз считам, че сънят на това момиче с лабиринта и солта е архетипен - спуснали са й нещо фундаментално. Не става ясно дали това е било сън  или само нейна гениална догадка, дадена свише. Обаче няма да се поддавам на свободни съчинения, колкото и те да са интересни понякога, а ще из­ходя строго от митологията и достъпната ни етимология и симвология. Донякъде съм подготвен, тъй като през 1980 г. работих в министерството на Людмила като експерт по митология, сим­вология и народозание в направление ФДДМБН (Фундаментално документиране духовния мироглед на българския народ).

Самата легенда за Минотавъра и лабиринта, както и цялата антична митология, е пълен с имена и символи, които "плачат" за разкодиране. Древните Мъдреци и Учители са вложили там цялото космично познание, за да ни помогнат да разберем себе си и света - да се спасим и да му помогнем.

В случая:

Минотавър значи "Бикът на Минос" и "Звезден" (Вто­рото му име Астерион). За нас това са оплодителите без мо­нада, донорите на мъртво семе без дух и душа, от които се раждат продавачи, насилници, измамници, технократи, месоядци и еснафи-потребители. Накрая бикоглавият демон ги изяжда - довежда ги до старост и смърт. Той е "звезден" в лошия смисъл на думата - създава ефимерните величия и звезди на плебейската сцена, по екраните и в компютърните игри.

Минос значи "цар", но му дават значение и на "аскет". Познат е като цар на

Кносис - за нас това е гносисът, познанието. За да навлезем в темата, трябва да си припомним антитезата на познанието, а именно агносисът, от който произтичат агностицизмът и вярата, а най-висшата му проява е мирът  ("Ми­рът Божий е над всяко знание").

Крит (Крити в оригинал) означава няколко неща - може да е "действие", може да е "красиво творение" или "непознат",  но това е санскритската му етимология. Гръцкият му произ­ход е неустановен, но има мнение, че може да означава "ост­ров" или "сечене на сребро". За нас в случая е кармата от кри­тиката с подигравка, ехидност, жлъчност и озлобление.

Лабиринт - според Плутарх, произлиза от лидийската дума "секира", "топор". За нашите цели на тълкуването, това е подходящо да се отнесе към лабиринта на частното, което отсичаме егоистично за себе си от общото, универсалното, Цялото. Ние имаме свободата да включваме и друга семантика - в случая свързана с устните (нали имаме "лабиални" - уст­нени съгласни). Разшифровайки ролята на устните, мо­жем да стигнем и до астралните значения на лабиринта. Това е Дио­нисиевото, Вакхическото начало на чрезмерните удо­волст­вия, илюзиите и опиянението и сладките приказки за водевилна любов, в противоположност на Орфи­ческото и Христовото. Лабиринтът е построен от

Дедал, което на старогръцки означава "умен работник", а за нас е символ на дедукцията, дедуктивните умозаключе­ния, които водят към аксиомите, хипотезите и теоремите, за разлика на индукцията на Икар, който лети към Истината не чрез формалната логика и предметния ум, а търси по ин­туитивен път всеобщата връзка между явленията. Наис­тина, Икар пада и се пребива от този висок полет близо до слънцето, но така си ускорява еволюцията, докато Дедал търси твърдост, сигурност и оцеляване на земята. Затова простите хора, еснафите, търсят материално подсигуря­ване и "сигурност" в света, а Посветените от дедалов тип търсят физическо безсмъртие. Един такъв от Хималаите срещнал някога нашия Венно и му предложил елексира на фи­зическото безсмъртие, но той отказал, защото е Ученик на Новото и е от Икаров тип. По-скоро - от Икаро-Дедалов, за­щото бе коло­сално дърво с мощна корона и мощни корени в земята. За нас "Дедал" е философията и животът на дедов­ците ни, които искат да им подражаваме и така да влезем и да си останем в лабиринта на Старото човечество, Старата земя и Ста­рото небе.

Деветгодишен цикъл на Минотавъра, на което се да­ват по заповед от цар Минос в жертва всеки път по седем младежи и девойки. Това са важни кабалистични указания, ко­ито също съдържат ключове за разгадаването на лабиринта.  Един от най-известните нумерологични цикли е деветгодиш­ният, а числото 7 е символ на съвършенството, но не кое да е, а според идеала "както на небето, така и на земята". Чудо­вището иска от нас да си продадем съвършенството (Сатур­новия принцип) за паница леща (Лунния, материалния, родовия прин­цип). То отмъщава на атиняните за убийството на сина му 

Андрогей - храбър и мъжествен землянин. Със сигур­ност, втората част на името му произлиза от името на пла­нетата ни Гея, а не от древните и съвременните паради на нежните мъже... Той е победител  във всички дисциплини на едно гимнастическо състезание и за­това си е спечелил за­вистта на  претендентите. Главният завистник бил кметът на Атина - Егей. Значи, атиняните по дух си заслужават Ми­нотавъра и лабиринта, докато са роби на завистта. Егей обаче е бащата на положителния герой Тезей, който ще спаси атиняните от лабиринта. Имената и на двамата трябва да се анализират етимологически и сим­вологически. И това трябва да влезе в тълкуването.

Дотук - на този етап - спирам с изреждането и тъл­куването на имената в този мит и на някои други образи и обстоятелства: Атика, Посейдон, белия бик (животворителите с монада), Пасифея (миротворката), Херку­лес (мощен като Бога и едно с Бога), Микена, Ариадна (Разпознаващата Жена), кълбото с прежда (спомена за Вечната Любов и носителите й), магическия меч (Словото). За общо сведение и опресняване на познанията, копирам тук как­вото намерих в уикипедията:

МИТЪТ

Минотавър (гръцки μινοταυρος) е чудовище - получовек-полубик в древногръцката митология. Наричан е още Астерий или Астерион ("звезден") и е живял на остров Крит. Обитавал е подземен лабиринт, построен от Дедал. Принасяли са му в жертва на всеки девет години седем младежи и девойки, изп­ратени от атиняните като изкупление за убийството на сина на цар Минос в Атика. Минотавър означава "бикът на Минос"

Преди Минос да стане цар, той помолил Посейдон да му даде знак, че той, а не брат му ще заеме престола. Посейдон му изпратил бял бик, когото Минос да принесе в жертва на бога. Когато обаче Минос видял великолепния бял бик, излязъл от водата, решил вместо него да принесе в жертва друг бик, надявайки се, че Посейдон няма да види разликата, а изпратения от бога да запази за себе си. Когато разбрал за измамата, По­сейдон побеснял и направил така, че Пасифея, съпругата на Минос, да полудее и да се влюби в бик. Пасифея отишла при Де­дал за помощ, да ѝ даде съвет как да задоволи страстта си. Той построил куха дървена крава, покрита с волска кожа, в ко­ято Пасифея трябвало да се скрие и да позволи на бика да я об­ладае. Резулатът от този съюз бил Минотавъра. Според някои митове, Минотавъра бил Критския бик, който Херкулес тряб­вало да победи и занесе в Микена (седмия подвиг на Херкулес). Минотавърът бил свирепо същество и след съвет от Дел­фийския оракул, Дедал построил гигантски лабиринт, в който да бъде затворен бика. Лабиринтът се намирал под двореца на Минос в Кносос. Синът на Минос, Андрогей бил убит от атиня­ните, които му завидели за победите на Панатинските игри. За да отмъсти за сина си, Минос повел война и спечелил. Волята му била седем атински младежи и девойки да бъдат изпращани на всеки девет години в двореца му и там да бъдат давани като жертва на Минотавъра. На третото изпращане, Тезей доброволно пожелал да бъде изпратен при чудовището. Ари­адна, дъщерята на Минос се влюбила в Тезей и му помогнала да излезе от лабиринта като му дала кълбо прежда, с което той маркирал пътя си и успял да намери пътя обратно. Тезей убил Минотавъра с магически меч, даден му пак от Ариадна и извел останалите атински младежи вън от Лабиринта.

Минос, ядосан, че Тезей е избягал, затворил Дедал и сина му Икар в Лабиринта. Построили си криле, направени от пера, закрепени едно за друго с восък. Те успели да избягат, но Икар се издигнал прекалено високо към слънцето, а восъкът на кри­лата му се разтопил и той загинал.

Понякога Минотавърът е представен като бик с човешки торс, като бичи вариант на кентаврите.

Интерпретации в науката

Борбата между Тезей и Минотавъра е често представян сюжет в древногръцкото изкуство. Кносовска дидрахма пред­ставя от едната страна лабиринта, а от другата

Минотавъра, заобиколен в полукръг от малки топки, вероятно представящи звезди (името на Минотавъра е Астерий "звез­ден"). Останките на двореца на Минос в Кносос са открити, но лабиринта все още не е. Огромния брой стаи, стълби и кори­дори в двореца кара археолозите да мислят, че може би самият дворец е бил основа на мита за лабиринта. Някои митолози смятат, че Минотавъра е олицетворение на слънцето и гръцка вариация на божествата Баал-Молох на финикийците. Убийството на Минотавъра от Тезей в този случай означава победа на гръцката цивилизация.

Според A. Б. Кук, Минос и Минотавъра са различни форми на един и същи персонаж, представящ слънчевия бог Зевс на критяните, които изобразяват слънцето като бик. Политическата интерпретация на мита е, че гърците се освобожда­ват от данъците и властта на Крит.

       

СЕГА НАКРАТКО ЗА СОЛТА,

С КОЯТО Е ЗАМЕСТЕНО КЪЛБОТО С ПРЕЖДА

В СЪНОВИДЕНИЕТО НА МОМИЧЕТО:

 

        "Здравейте!

         Имам молба към вас, ако може нещо за лабиринта и за солта да публикувате. И има ли момент, в който лабиринт и сол да са свързани? Как би звучало човек, преминавайки през лабиринта, да поръсва пътеката и изписва пътя си по лабиринта със сол?... Благодаря ви."

            В световната симвология солта е основен архетип, който може да се разглежда надълго и нашироко. Тук цитирам първото по-синтезирано нещо, което ми попадна, но го сла­гам като включени картинки, правени с print screen, тъй като в тази страница не е дадено да се копира в уърдов текст. В този компютър тука нямам Fine Reader, за да го конвертирам:

     

        При желание, с удоволствие бих се заел с довършване и по-подробно тълкуване на етимологията и символите, бих намерил и какво казва Учителят за солта на стотици места (нали съставяме Диалектическа енциклопедия на словото по тези (утвържденията - разковничето на Тезей, за разлика от отрицанията...), антитези и синтези, обаче засега ще се спра на последното, което е помес­тено по-горе - на просло­вутите думи на Христос за хората с душа, които са солта на земята и не трябва никога да обезсоляват. Като разкрием всички уловки и опасности на Лабиринта и на тези, които произтичат от лошите герои, като видим доколко те все още ва­жат и за нас, трябва да се спрем на спасителната нишка на Ари­адна[1] (сродната душа, Новата Ева и Евридика, която не критикува, не дири своето си и обича безусловно и затова ще спаси света) - и да потърсим изход чрез такива хора. Това са хората с монада, с искра от Бога.

      [1] Перевод с греческого - "самая священная" - «та, что вызывает большое почтение», «правящая», «верная жена», «любимая». Происхождение: Имя Ариадна - греческого про­исхождения. Святая покровительница - мученица Ариадна. Ариадна была рабыней Тер­тина, правителя города Примнисы (Фригия). Она не хотела приносить жертвы в язы­ческих, и за это была заключена в темницу, где ее морили голодом. Ариадне удалось вырваться из заточения. Ее преследовали язычники, но она скрылась благодаря тому, что по ее молитве камень расступался: так она избежала поругания. По легенде дочь критского царя Ариадна помогла Тесею, обреченному на съедение Минотавру, вручив ему клубок нитей. Убив Минотавра, Тесей с помощью нити, прикрепленной к входу, смог выбраться из лабиринта.

       За пълнота, слагам тук и най-уникалната беседа на Учи­теля на тази тема. Да си вземат бележка и тия, които на­пълно отричат солта в хранителния си режим[1]...

 



[1] олта е едно препятствие за разрушаване на организма. Орга­низъм, в който има сол, расте и се развива. Но ако солта е повече, отколкото трябва, той става на пастърма, изсушава се. Но ако няма достатъчно сол, има гниене и организмът се разрушава." (9.V.1943, "Четирите закона")

 

Солта

Вие сте солта на земята; ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? 

Матей 5:13)

   Своята реч на планината Христос започва с де­ветте блаженства[1]. Блаженствата, за които Той го­вори, имат отношение към друг свят, те не се отна­сят към земния живот. За земните хора Христос казва: „Вие сте солта“. Аз ще говоря за солта, защото на зе­мята живот без сол не може да съществува. Физичес­кият свят е свят на солта, а не на светлината, която е пък свят на ангелите. – „Вие.“ - Кои „вие“? Не взи­майте тази дума в ограничен смисъл. Само за онези, които вярват, „Вие“ подразбира всички, у които има пробудено Божествено съзнание. Всички хора, у които е пробудено това съзнание, са солта на земята. Всички окултисти, кабалисти, мистици, под думата „сол“ раз­бират „сила на равновесие“ – онзи елемент на силата, който държи нещата в равновесие. За да ходите по улиците, трябва да имате равновесие. Когато пост­рояват морските параходи, на дъното им турят то­вар, сол, да ги държи в равновесие, за да се не обърнат в морските вълни. Под думата „сол“ разбират онази сила, която сгъстява материята, пази я от разлагане и дава условия, за да може по-висшите сили в света да работят. Солта е един необходим елемент на земята за здравословното състояние на човешкото тяло. Ко­гато организмът из­губи солта си, той изгубва своята основа и вследствие на това се явяват всички бо­лести.

 Казват за някого: „Той е неврастеник“. Аз казвам: Той е изгубил солта си, неговата нервна система е из­губила солта си, у него енергията изтича. Ако бихме разгледали с окото на ясновидец нервите, артериите на един неврастеник, ще видим на много места пукна­тини, от които изтича енергията. Такъв човек е слаб. Защо? - Защото е изгубил Божествената сол, която е основна сила за крепене човешкия живот на земята.

Кои са причините за изгубването на тази сол? На първо място, това са необузданите човешки страсти[2]. След всяка страст, от какъвто и характер да е тя, чо­век чувства слабост. Вие всички сте изпи­тали това. Страстите не са потребни за хора, които имат сол, а само за онези, които нямат сол. Христос казва на сво­ите ученици: „Вие сте солта, и ако солта изгуби сво­ята сила, т.е. обезсолее, тя не струва нищо, освен да се хвърли навън и да се тъпчи от човеците“. А защо именно да се тъпчи обезсолялата сол? Тъпка­нето е реакция, за да се осоли пак солта. Когато стра­дате, това е тъпкане - изхвърлят ви ангелите навън между хората, и вие ставате слаби, защото сте обез­солели. Ако сте били богати, осиромашавате; ако сте били умни, оглупявате. Изгубвате солта си, а щом из­губите солта, изгубвате и смисъла на живота, и то­гава се явяват всички противоречиви учения, дали хо­рата да се женят, да имат ли деца, да обичат ли же­ните си и т.н. Явява се епикурейската философия, спо­ред която човек трябва да има много жени, да опита всичко. Може да опитате всичко, но тогава ще бъдете изхвърлени и тъпкани от всички разумни хора, докато се осолите, и след това ще дойде вторият процес, ще дойде светли­ната, ще просветне в ума ви и тогава ще разберете защо страдате. Ще разберете, че тези неща не са в съгласие с живота. Всяка мисъл, всяко же­лание, което не служи за съграждане на човешката душа, което руши, то не е необходимо желание, то е обезсоляване. Турете това желание да се потъпче малко, да се осоли. Когато някой мъж тъпче жена си, нека тя си каже: „Тъпчи ме, за да се осоля“. Мъж, който е тъпкан от жена си, показва, че няма сол. Често у българите, ко­гато някой боледува и дойде мечкаринът, ще даде на мечката да го потъпче, да го "осоли", и ще оздравее. Тази сила се крие у всички хора. Съвремен­ните учени хора са я нарекли различно, а окултистите са я кръс­тили с много имена, едно от които е названи­ето „маг­нетизъм“. Като има тази сол, човек е магне­тизиран. Щом имате тази сол, ще чувствате под лъ­жичката приятна топлинка – сутрин ставате с при­ятно разпо­ложение; ако нямате сол, ставате неразпо­ложени и първият, който ви се яви насреща, ще го наг­рубите: скачате отгоре му, гневите се, а това гневене подраз­бира, че този човек ви моли да го потъпчете малко, за да се "осоли". Този, който дойде да го по­тъпче, има тази сол и веднага ще възстанови равнове­сието на разгневения.

Аз искам да проверявате на опит беседите, които ви говоря, и да видите техния резултат. Силен е само онзи човек, който има дълбоко убеждение за нещата, има преживян опит, защото ако вярвате на всички, вие сте без сол. Аз вярвам, че Бог говори на хората според солта, която те имат. Ако имаш сол, Той ще ти каже: „Като станеш, ще отидеш на лозето си да го преко­паеш; ще отидеш на нивата си, да я посееш“. Ако си съдия, ще разгледаш делата си и т.н. - и вие ще го раз­берете. Ако нямаш сол, ще те потъпчат, ще те огра­бят, ще ти вземат парите, жената, децата, къщата. „Тъпкане трябва – казва Господ – на тез хора, които не могат да вършат работата си на земята“.

Често хората се питат: „Защо светът не върви тъй добре?“ – Няма сол в света. Сол дайте на хората! Не се изисква много сол. Трябва ви една четвърт ки­лограм от тази сол, за която ви говоря. С нея може да осолите целия български народ и той да стане един отличен народ най-малко за 100 години. Знаете ли колко време трябва да работят вашите фабрики, за да се добие тази сол?

 Един учен е правил изчисления за първозданната материя, от която е създаден светът, и доказва, че тя е хиляди пъти по-лека от водорода и че за да се до­бие само един грам от тази първична материя, трябва всички фабрики да работят 3000 години.

Вие сте солта, и за да добиете тази сол, трябва да посветите целия си живот! Ако имаш един грам от тази сол, ще бъдеш най-богатия човек на света, и от­дето минеш, ще лекуваш хората. Като влезеш в някоя къща, дето мъжът и жената се карат, не се спогаж­дат, дай малко от тази сол - веднага мирът и съгласи­ето ще настане. Деца се карат – дай малко сол; съдии се карат – дай малко от тази сол; воюват народи – дай малко от тази сол и веднага ще настане между тях мир и съгласие.

Казвате си: „Какъв алхимически елемент е тази сол, каква мощна сила има тя!“ Свещеник, който има тази сол, като влезе в църквата, всички ще млъкнат, ще се обърнат към него. Сол искат хората, а ако ня­мате такава, никакъв успех не може да имате. Това като ви говоря, не е за осъждане, никого не осъждам, а само цитирам един недостатък, който не е само у българите, а го има у всички. Всеки, който е на земята, има недъзи. Ако бяхме съвършени, щяхме да бъдем между ангелите, при Бога. Но понеже трябва да се въз­питаме, Бог ни е изпратил на земята, мястото на Мъдростта, дето се изучават тези велики уроци.

Днес ви проповядвам за солта. Защо? – Всички ис­кате да бъдете щастливи. Наистина, всеки може да бъде щастлив, но трябва да придобиете изкуството да задържите това щастие, а не само да го придоби­ете. Ставате сутрин, имате добро разположение и казвате: „Колко съм щастлив!“ Минават 5–10 минути и вие изгубвате това разположение, това щастие. Защо? – Нямате сол в себе си.

Под „сол“ се разбира светът във всички свои форми. Затова казвам, че светът е реален-действителен и реален-недействителен. Реален-действителен е този свят, който има всички форми с тяхното съдържание, а реален-недействителен – който има форми без тях­ното съдържание. Има хора, които са реални-недейст­вителни, защото имат тяло, а нямат сол. Ако нямате сол, не можете да разберете какво нещо е Божестве­ната виделина, Божествената доброта и любов. Само чрез сол, само чрез равновесие на вашия ум и сърце, като бъдат в едно спокойно състояние, ще може да проумеете този Божествен свят.

Христос казва: „Сол, която е обезсоляла, трябва да се изхвърли навън и да се тъпчи“. Затова много пъти съм говорил, че страданията са необходими - те са пътят към осоляването; осоляването е пътят към ви­делината; виделината – към Любовта, а Любовта – към Бога. Встъпим ли в Пътя да търсим Бога, веднага светът ще вземе по-друг вид от този, който е имал досега.

Всички, които ме слушат тази сутрин, някога мис­лите, че светът има смисъл, а някога - че няма, че е много тягостен. Имате приятели – не ви разбират, деца – не ви обичат, между вярващи сте – не ви разби­рат. Изкуството е сега да разберете у кого е греш­ката – те ли нямат сол, или вие. Дето има сол, там е правото, дето няма сол – няма право. Щом нямаш сол, ще кажеш: „Трябва да ме потъпчат“. Всички хора са частички от Бога, от Неговия велик организъм, и като тъй, безразлично е кой ви тъпче. Не забравяйте, че това е от Бога – във всички случаи Божествени ръце или крака ви тъпчат. Това е хиляди пъти по-приятно, отколкото да ви тъпче някоя мечка, както българите практикуват.

Един англичанин разправя своя една опитност. Отива той в Индия, с цел да изучава живота на индий­ците. Като любител на спорта, взима един ден пуш­ката си и отива в една непроходима гора на лов. Носил си пушката в дясната ръка и по едно време силен удар в лявата му ръка го повалил на земята. Ударът бил причинен от една тигрица, която го взима и отнася в своето леговище, при малките си тигренца. Тигри­цата казала на децата си: „Дръжте този англичанин, потъпчете го добре, дайте му един добър урок, и ако се опита да си дигне главата, вие го тъпчете отгоре“. Англичанинът поискал да си дигне главата, да види какво правят наоколо му, но тигрицата рекла: „Не гле­дай нагоре, няма нищо, аз уча децата си“. „Не ме беше яд – казва англичанинът, – че ми счупиха лявата ръка, но че ми бе тъпкана главата и нямах възможност да гледам...“

Всеки, който няма сол, ще попадне в ноктите на тигъра. Когато някои млади се вземат по любов, оти­ват в църква, свещеникът им чете молитва, всички ги целуват. След един месец те се разделят. - Тигърът взел невестата или младоженеца. Тези хора са обезсо­лели и ще бъдат изхвърлени. Ако стане развод между тях, те са обезсолели, затова такива хора не трябва да се събират на едно място. Мъж или жена, нека се потъпчат.

Българите се лекуват, като се тъпчат: то е един приятен масаж, приятна разтривка. Тази сол е необхо­дима за вас, тя е необходима за организма, на физичес­кото поле, за вашите чувства и мисли. Законът е общ, както за физическия свят, тъй и за ангелския, тъй и за Божествения. Съвременните философи кръщават ка­чествата от духовния свят различно. Например, човек със сол те го наричат "морален", а човек без сол – "не­морален". Казват за някого: „Този човек е високоинте­лигентен, разумен“ - подразбира се, че у него има закон за равновесието, има сол. Разумността е сол, т.е. под думата „разумност“ се разбира онова състояние, ко­гато всичките човешки способности са в условия за работа. Солта съставлява почвата. Без сол не може да има нищо в света, па и земята без сол би била една пустиня, всичко би изгинало. Солта е тор, която се е набрала от години. След нея идат други сили, които градят нашия организъм. За да не изгубите солта си, вие трябва да се пазите от незаконни пожелания.

Ще ви приведа един митически разказ. Някога в ми­налото, в един царски двор се родила дъщеря, най-кра­сивата мома на света. Като пораснала, баща ѝ намира другар, за да се оженят - млад, добър момък. Тези млади били толкова обични на небето, че Господ изп­ратил един ангел-представител, да присъства на тях­ната сватба на земята. Като дошъл на земята, анге­лът се влюбил в момата и не искал да се върне на не­бето. Започнал да обмисля начин как да има тази мома. Чакал го Господ ден, два, месец - ангелът не се връща... Като разбрал каква е работата, за да покаже на ангела лошите последствия от незаконните пожелания, Гос­под го преобърнал на пойна птица - да ходи от клон на клон между всички птици и те да я избягват. Хвърка той от един клон на друг, но всички птици го избягват. Той не могъл да си обясни тези страдания. Един ден кацва на едно дърво и започва да окайва своя живот. В това време под дървото дохождат четирима разбой­ници да си поделят плячката. Разделили си всичко по равно. След това решили двама от тях да отидат в града да накупят храна и хляб, та да си устроят пир. Те отишли, купили храна, но из пътя им дошла мисъл да турят в храната отрова, та като ядат другите двама, да се отровят, а те да си разделят и тяхното богатство. Двамата разбойници под дървото, като чакали другарите си, решили, като се завърнат дру­гите двама, да ги застрелят и да вземат и тяхното богатство.

Ангелът знаел какво зло намислили и едните, и другите. Като наближили двамата разбойници от града, отдалеч още ги застреляли, останалите яли от храната, но се отровили. Едва сега ангелът разбрал какви са последствията от незаконните желания и защо той страда. Когато Господ ви изпрати на сватба, в която той взима участие, да нямате окото на този ангел! Пази се да не кажеш, ако си мъж: „На мене ще е тя“, или ако си жена: „На мене ще е той“, защото ще пеете на дървото горе дълго време...

Питам ви: Не сте ли вие такива птици, изхвърлени от небето? Някои питат: „Я ни кажи, защо сме слезли от небето?“ Всички сме слезли, за да научим, че неза­конните желания имат лоши последствия, и да разбе­рем, че човек, който няма сол, е далеч от Бога.

Хората искат свобода, затова Господ ги праща на земята, но им казва: „Живейте според закона на моята свобода“. А лошото у хората е това, че всеки иска сво­бода само за себе си. Според Божия закон, трябва да разбираме отношенията, които съществуват между нас. Законът на солта е туй: което желаеш за себе си, не го отказвай на другите. Давай им възможност и те да развият своите способности. Ако някой има нива или лозе, не му завиждай, а благодари за това, че си има всичко. Виждаш, някой язди на кон, не казвай: „Е да е на мене този кон...“ - Благодари, че си има кон! – Той е достоен за него. Виждаш хубава къща, добре мебели­рана - не я пожелавай. Ако имаш сол, ще имаш всичко, което ти е потребно и необходимо. Кажете на Гос­пода: „Сол искам отсега нататък!“. За да убедиш съв­ременните хора в тази велика истина, ще трябва дълго да аргументираш; с някои може да се направи опит, а с трети изведнъж можеш да се разбереш. На хора, у които духовното зрение не е развито, трябва да се аргументира: то е "пипане" в духовния свят. Чрез чувството на последователност, стъпка по стъпка, те ще си съставят ясно понятие за нещата, които не могат да схванат изведнъж. В разсъжденията си за Бога ние употребяваме същата аналогия, за да си съставим понятие за Него. Всички философски школи, с техните дебели томове, в които се третират въп­роси за Бога, са все пипания - едни по-близо, други по-далеч от истината. Някои са напипали малкото пръс­тче на Бога и казват: „Какви малки пръстчета има Бог...“. Някой напипал ръката Му и казва: „Каква голяма ръка има Бог!“ Някой е напипал плешката или главата Му, и според това има и "познания" за Него. Но това е само външната страна на Бога – проявената природа. Ще бъде чудно, ако някой, като се качи на керемидите на моята къща, каже: „Аз разбирам сега господин Дъ­нов, той е твърд, защото напипвам твърди кере­миди“... Ако някой напипа нещо меко, ще каже: „Колко е мек господин Дънов!“ Аз мога едновременно да бъда твърд и мек.

 Под „твърд“ какво разбирате? Твърд като камък или твърд в своите убеждения? Следователно, от външните пипания ние не можем да имаме верни поня­тия за нещата, а само ще имаме смътни схващания. Ако нямате достатъчно количество сол, ще бъдете безсолни и ще кажете: „Животът не е нищо, освен ядене и пиене“. Не съм аз против яденето, не мислете това, защото като е дошъл човек на земята, ще яде и ще пие. Не препоръчвам гладуването, неестествения пост. Аз пост разбирам в друго отношение – всеки да яде толкова, колкото е необходимо за обновление на неговото тяло. Всеки ден трябва да употребяваме из­вестно количество хляб, вода и въздух за съграждане на нашето тяло. Някои мислят, че като не ядат, ще станат по-добри; не, ако не ядеш, по-лош ще станеш. Искаш да направиш човека по-добър - нахрани го ако е гладен; напои го ако е жаден; и като го нахраниш с хляб и вода, дай му малко от твоята солчица и той ще се подобри. Ако не го нахраниш, ще направиш престъпле­ние. Ако срещнеш някого, който се е отчаял и иска да се самоубие, не му давай съвети, че това не е добре, че не трябва да се отчайва, но вземи го у дома си, нахрани го, напои го според твоя обичай, и след един-два часа, като му се смели храната, кажи му: „Хайде сега да се поразговорим“. Накарай човека да се поразположи и да се изкаже защо животът му е толкова мрачен. Дай му указания и посочи пътя, по който да върви. Затова Господ ти го изпратил през този ден.

Често ние се молим: „Отче наш, Който си на не­бето, да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти“, но ако не изпълняваш волята Му, както Той ти посочва, значи ти си без сол през този ден. Може да направите този опит: ако сте неразпо­ложени, срещнете своя близък, който е още по-нераз­положен, извикайте го у дома си, нахранете го - и няма да забележите как Бог и двама ви е осолил. Една жена, недоволна от мъжа си, срещне друга още по-нещастна. Като се съберат двете да се поразговарят, Бог ще "осоли" и двете.

Това е положителна християнска философия. Често казват: „Не трябва да ядеш много фасул, много месо: утайки остават“. Но се запитайте: защо хората ядат тъй много? - За да придобият сол. Когато до­бият достатъчно сол, няма да ядат много. Когато станете нормални, тогава ще може да се говори за една по-висша философия на живота.

 Може да направите следния опит, защото всички сте от реалния свят. Може да си кажете: „На Дънов му дошло на ума да ни говори за солта... Та ние не знаем ли от каква необходимост е тя за нас?...“ Говоря ви за солта, за да направите този прост опит. Спрете се, помислете 5–10 минути за солта, за нейното влияние върху организма, чувствата, душата и ума, и вижте тогава дали ще стане у вас някакво изменение и какво ще почувствате. Защо именно солта е толкова акти­вен елемент?

Често хора ми се оплакват, че били неразположени, нещастни, а аз им казвам: „Знам това, защото и аз съм на земята“. – „Да, но твоето положение е съвсем друго от това, в което сме ние.“ Разликата е само в това, че аз имам повече сол. Ще ти дам от моята сол, но ще трябва добре да я използваш, да я разпределиш добре. Като имаш малко "подкваса", ще си задържиш от нея за друг път. Като ядете мляко, оставете си от него под­кваса, а не да казвате, че децата я изяли. Препоръчвам на съвременните хора да не дояждат, защото такива хора Бог ще ги задигне. В такъв случай ще приличате на онзи българин, на когото дали пари назаем и той тръгнал да си накупи с тях непотребни предмети. За­емодавецът, като видял това, поискал парите си на­зад, за да ги преброи, но вече не му ги върнал, като ка­зал: „Ти не си човек, който може да използва парите, и затова не ги заслужаваш“. Когато Бог види, че вие не употребявате живота на мястото му и злоупотребя­вате с него, Той си го взима. Колцина от вас сте били здрави, весели, щастливи, но сега сте отпаднали? Защо? – Защото не умеете да използвате живота. Ко­гато имате сол в себе си, ще бъдете здрави хора, със здраво сърце и тяло.

Съсредоточете ума си към солта, към този еле­мент на равновесие и повдигане, и постарайте се да го схванете. Този елемент индусите наричат „прана“, т.е. сила, която носи живот в себе си. Той се намира във въздуха, в храната и във водата – оттам се изв­лича.

 Сега ще ви кажа как да ядете. Ще започнем в този свят с яденето. Когато почнете да ядете, първото условие, което ви се налага, е да изхвърлите от себе си всяко недоволство. И малко хляб да имате, ще трябва да го обикнете, за да може тази енергия, която се съдържа в него, да проникне във вашия организъм, след което вие ще почувствате една приятност. А сега какво става? Жената готвила цели 4 часа, какво ли не е турила в яденето за вкус. И действително, от­лично ядене е приготвила. Дохожда мъжът отвън не­доволен, намръщен, жената остава като попарена - и ето че всичката "сол" отива. Втория ден – жената пък недоволна от нещо: ядете и не усвоявате нищо от тази сол, защото сте недоволни. Недоволни са и мъ­жът, и жената. Мъжът казва: „Жена ли е това?“ Де­цата казват: „Майка ли е това?“ Втория път мъжът купува месо, масло и яйца, пак недоволни всички вкъщи... За да си доволен, приготви се и си кажи: „Всичко е отлично, жено“. Като дъвчете храната, то­гава ще видите колко вкусна ще бъде тя, каква прият­ност, какво щастие и доволство ще изпитате!

Сега се оплакват: „Как се живее с една четвърт ки­лограм хляб“. В една четвърт килограм има доста­тъчно сол, за да се живее. Но нашето недоволство създава неприятностите. Казвате си: „Празен ли ми е коремът, нищо не разбирам от това ядене“. Празен е не твоят корем, а твоят ум и сърце. Правил съм раз­лични опити с храната, ял съм по две ябълки и малко хляб и съм бил доволен. Не е в многото, а някой път и малкото с благодарност се благославя.

 Не пренебрегвайте тази малка сол в света, тя е като малкото житно зрънце, от което се раждат ве­лики неща. Първото нещо, което ни предстои, то е да превъзпитаме това чувство на недоволство, което съществува у нас. Мъжът донесъл една четвърт ки­лограм месо, една четвърт килограм хляб - да се бла­годари на Бога за това: тогава ще се умножи, защото в живия магнетизъм има една сила, според която всички частици, които имат еднакви вибрации с цент­ралния магнетизъм, се привличат. Ако сте доволни от храната, която употребявате, ще можете да събе­рете отвън толкова елементи, колкото са необхо­дими, за да ви задоволят.

Някои казват: „Не трябва да се пие вода, тя е за жабите – за нас е винцето“. Ще пиете вода, и то на гладно сърце, от 100 до 150 грама на глътки. Ще изпи­вате на ден по половин до един килограм вода, от ко­ято ще извадите необходимата храна за вашите ар­терии. Ще дишате дълбоко, и то през носа, а не през устата, за да не поглъщате много прах. Като се нау­чат съвременните хора да приемат тези елементи така – храната, водата и въздуха, – другото благосло­вение ще дойде само по себе си.

Не мислете, че у вас, във вашата душа, нещата тепърва ще се създадат. Не, у вас има много заспали чувства. Човешката душа е богата и чака условия, за да се развие. Първото, което трябва да се развие у вас, то е благодарността за всичко, което имате. Па­зете си окото да не бъде като окото на оня ангел, за който ви разказах. Ако всички приложите този велик закон за благодарността, то най-малко 50% от всички работи на земята ще се уредят. Па и ангелите, като погледнат от горе, че сме тръгнали из Пътя, ще дой­дат да ни помогнат. Не мислете, че вие сами рабо­тите в света. Разровете земята и вижте колко чер­вейчета помагат на орача, колко микроби приготвят почвата заедно със земеделеца и колко други още еле­менти образуват житното зърно. При всичко това, ние сме деца, които, каквото и да донесе баща им, все са недоволни. Всяко дете трябва да благодари на баща си за всичко, което той му донася. Дете, което не целуне баща си, когато той му донесе нещо, то няма сол. Ня­кои родители казват: „Моето ангелче!...“ -  Ангелче е то, но без крила. Дъщеря, която не благодари на баща си и майка си и не ги целуне, тя е ангел без крила.

Вие, които ме слушате, ще говорите на другите по същия начин. Тогава ще проверим чрез опит, че тази сол е необходима за всички. Днес Господ тъпче хората, "осолява" света - и англичани, и германци, и руси, и французи и др. Отсега нататък иде доброто.

Желая ви, като си отидете в къщи, да добиете поне един грам солчица, за да бъдете полезни членове на ва-шето семейство, общество, народ; да сте благо­дарни за всичко - и само тогава ще придобиете благо. Тогава ще бъдете умни, добри, трудолюбиви и работ­ливи.

 



[1] Защо е нужен на Минотавъра деветгодишен цикъл? - За да отнеме на човечеството Деветте Блаженства.

[2] В ДЕС (Диалектическата енциклопедия на Словото) има и немалко положи­телни изказвания на Учителя за страстта, понеже тя бива не само адска и човешка, но има и ангелски и божествени страсти. По същия начин има и по­ложителни изказвания за плътта, животинската любов и даже за греха - Той е Велик Учител, а не догматик. По-горе Той говори за необузданите чо­вешки страсти, но е изказал и такива мисли: "Божественото съдържа всичко в себе си: в него влиза и ангелското, и човешкото, и животин­ското. В ангелското влиза само човешкото и животинското; в чо­вешкото пък влиза само животинското."(1929.07.21н ивд ГОБ36:146)

 

ОЩЕ МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ

ПО НЯКОИ ТЕМИ ОТ ГОРНАТА БЕСЕДА:

       "Онази жена, която обича един мъж и се жени за него, тя не е добра. Тя нека му помогне да се ожени за друга" (34.04.22н твз ПНС98:145).: "Жената има отношение към Бога; жената има отношение към цялото човечество. Тя няма отношение само към един мъж." (34.04.22н твз ПНС98:146); "Мъжът няма защо да възпитава жена си. Да я остави свободна, стига той самият да не внася нещо лошо в нея. Да я остави съвър­шено свободна да върви по онази вътрешна интуиция на любовта, на знанието и свободата." (34.05.13н чсп ПНС98:205); Каз­вам: всеки мъж трябва да на­пусне жена си и всяка жена трябва да напусне мъжа си! Ще ка­жете: "Ето, хванахме го сега. Виж, какви работи говори!" - Пак повтарям: мъжът трябва да напусне жена си, а жената трябва да напусне мъжа си. Ако спра дотук, ще кажете: "Какво учение е това?..." /.../ И тъй, всеки, който е изгубил Божията Лю­бов, е мъртъв и жена му трябва да го напусне. Всяка жена, която е изгубила Божията Любов, е мъртва и мъжът й трябва да я напусне. В това се заключава спасението на човека! Закон е: всеки мъж, който изгуби Божията Лю­бов, е мъртъв и жена му трябва да го напусне. Същото се от­нася и до жената. /.../ Само Любовта развързва човека и го освобождава! Единствената сила, ко­ято освобождава човека, е великата истина. Дето е истината, там е и лю­бовта. Вън от любовта, никакво раз­вързване не става. /.../ Жената казва: "Искам да се освободя от мъжа си!" - Само един начин има за това — да приемеш Божията Лю­бов. Това значи да пожертваш всичко за любовта. И мъ­жът може само по този начин да се освободи от жена си. При това положе­ние, мъжът може да напусне жена си, да излезе от дома си, но да ù даде своето благосло­вение, да ù създаде всички условия за добър живот. Това значи мъж с характер, със силна воля." (22.11.26н лмс ЖИГ48`142-143); "Краси­вата мома е царкиня! Казвам: не се женù, за да бъдеш сво­бодна. Ти си красива – нека всички те обичат, да нямаш  господар над себе си." (33.03.05н мтд ЖИХ97:266); Един много религио­зен брат целунал спонтанно една след друга три 45-годишни сестри, омъжени. Отнесли въпроса до Учи­теля: как може да постъпва така! Учителят одобрил постъпката му – човекът искал да покаже как обича Христос: "Единствената грешка е, че не е взел пред­варително позволение от сестрите, а не самата целувка." (34.06.10н умд ПНС98:263); "Казват за някого: "Той прегръща чуждите жени..." – Ти, като прегръщаш хората, те трябва да оживеят, да станат добри! След като я пре­гърнеш, тази жена да ти каже: "Много ти благодаря!" И мъжът ù да каже: "Много ти благодаря, че откак я пре­гърна, много е мека, много е добра – вкъщи все шета, всички ни обича!..." (34.05.27н имв ПНС98:237); "В книгата на Лю­бовта няма нито един кодекс, според който тя да може да изпъди някого, който идва при нея." (24.03.16н кдм КДМ50:006); Не е достатъчно човек да има 100 или 1000 души познати. Трябва да държим цялото човечество в съзна­нието си и постоянно да сме във връзка с него! Само така ще изменим лицето на земята. Няма по-голяма глупост и нещас­тие от това, момата да очаква да дойде някой млад мо­мък и да я направи "щастлива"; или момъкът да очаква някоя мома да го направи "щастлив"! (33.02.12н ипг ЖИХ97:188)

  

ЕТО И НЯКОЛКО МИСЛИ ИЗ БЕСЕДИТЕ

ЗА ЛАБИРИНТИТЕ В НАС И В СВЕТА:

        "Казваш: „Цяла нощ сънувах, че ходя из пещери“. – Това е животът в стомаха, т.е. лабиринта на фи­зическия свят. – „Цяла нощ ме гонят...“ – Ще те гонят, разбира се, лабиринт е това! Като излезеш от лаби­ринта, ще се качиш на високо място – дробовете, къ­дето се открива нов, красив свят – на зазоряване. От­там ще се качиш в още по-висок свят – в главата, т.е. в Божествения свят." (3 юли 1938, "Слизане и качване")

          "Желязото трябва да се кове, докато е горещо. Същото е и с човешкото естество. То може да се пре­образува и възпитава, докато съдържа онази първона­чална топлина на младия и гъвкав живот, който възп­риема и усвоява всичко, което му се дава. Мозъкът е седалище на всички наши сили и способности. В слож­ния мозъчен лабиринт всяка сила и способност има свой собствен орган, чрез който проявява своята дей­ност. Преодоляването на една или друга сила у нас, на една или друга склонност, предава определени черти на нашия характер и налага мощен отпечатък върху целия ни живот. Всички други сили и способности се съсредоточават около това основно душевно ядро, ко­ето определя целта на нашия живот, а оттам и мо­ралната ни ориентировка." ("Два велики закона за развитие - из дисертацията на Учителя "Наука и възпитание")

          "Мнозина питат: „Какво нещо е новото учение?“ – Новото учение представлява хармонично съчетание между един триъгълник и един квадрат. Това е научно обяснение на новото учение, с което хиляди години се занимавали и продължават да се занимават учениците на окултната Школа. Квадратът, триъгълникът пред­ставляват качества, сили, които съществуват в при­родата: в минералите, в растенията, в животните и в човека – в неговите мисли и чувства. Ако не разбирате техните закони, вие ще се намерите в един лаби­ринт. Забележете, вие започвате една работа, доня­къде върви добре, и тъкмо се почувствате радостни и щастливи, гледате – всичко рухва, изчезва пред вас като дим. Чудите се как стана това нещо, защо. Та­кова нещо са силите в природата. Вие трябва да ги разби­рате и да вървите съобразно с тях." (19 август 1927 г., "Пътят на ученика")

          Индусите имат свои методи, египтяните имат свои методи, вавилоняните, асирийците имат свои методи, евреите са имали свои методи, но различни са били тези методи. И западните окултисти имат свои методи. Те са били толкова разнообразни! Сега ако почнете да изучавате всички тези методи, ще се на­мерите в един лабиринт, ще минат най-малко 100 години, докато разберете кой метод да изберете[1]. (20 април 1922, Предназначението на музиката")

       "Любовта е единственият път, който ни извежда из този лабиринт на сегашния живот. Затова трябва да имаме любов към Бога, за да излезем на спаси­телния бряг." (7 септември 1941, беседа без заглавие)

 



[1] А и днес лабиринтите на религиите, ученията, философските направле­ния; на хората, които се представят за големи мъдреци и учители или които са впечатляващи функционери и пр. са тъй съблазнителни и многобройни, че много приятели не могат да се самоопределят цял живот. Те дават луди пари да препускат по инициативи, чужбини, общества, ашрами, семинари, курсове и лекции у нас и по света, но когато си заминат в другия свят, ако са били българи, първия въпрос, като им задават горе, е следният: "А защо се роди в този живот българин?..." Но това важи и за чуж­денците, понеже "българин" не е категория по земна националност, а "Българин е всеки, който търси своя Учител, намира го и започва да учи".

 

 

Тезей успява да победи Минотавъра - още един образ на Златния Телец в света, - но дължи подвига си първо на вечната си любима и сродна душа Ариадна (една божествена жена от небесните арийци - хората с Христова монада). Подобно на великата си посестрима Хипермнестра (Свръхпамет) - внучката на Бели Бог, също родена със сестри по брой, кратен на 7, - Ариадна  успява да пробуди космичната памет на Тезей (Утвърждаващия и прилагащия Доброто) чрез сребърната корда на хората с душа. А Тезей владее Магическия Меч - Словото Божие в Оригинал и Словото Божие, Което Не Спира Никога.

 

 

Този род текстове с възможни намеси на Éлма продължават в книга 40

 uralonii@abv.bg    lordelma@abv.bg     inolaria@abv.bg

 

http://neobyatnotogovori.com/

СЪДЪРЖАНИЕ
/