КНИГА 39

30.ІІІ.150 (2014)

пентагрални посвещения

 

 

 

Един от вариантите на поправения пентаграм,

по точни указания в ранните беседи на Учителя в Класа на Добродетелите: Ж-то да е горе, а вътре да няма змии. На един следващ етап ще бъде заменен и ножът. Всички тия отговорни промени, също както Новия текст на паневритмията, Новопсалмите и въобще осиянията от Елма първо се инспирират и проверяват горе в Школата лично от Учителя, а чак после се дават на земята. Който има нещо против тях, просто не присъства нощем  в Школата. И да е ученик, той е под ІV Посвещение и даже под Второ, тъй като в Посвещението на Смирението трябва да се разпознае не само последното въплъщение на Христа на земята, но да се  приемат и евангелията и деянията на Апостолите му, които са винаги с Него и Той говори и чрез тях. За пример, чрез Апостол Павел Той е дал най-великото определение за Любовта в духовната история на човечеството - те едно съвършено осияние:

 

Първо послание към коринтяните: Глава 13

1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

 2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. 

3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва. 

4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, 

5 не безобразничи, не дири своето си, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, 

7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. 

8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. 

9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; 

10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. 

11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското. 

12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. 

13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

        Кой християнин е разбрал стиховете, че Любовта не дири своето си, че всичко премълчава и на всичко хваща вяра? Че никога не се раздразнява, не държи сметка за зло и никога не отпада? Познавате ли човек, чиято вяра и любов да не са отпаднали "завинаги" дори при много по-леки обстоятелства?

 

      ПОСВЕЩЕНИЯ, ПЕНТАГРАЛНИ[1] 30.10.19н олс УЗР49:127 Засега даже в университетите преподават обикновени хора; най-много – талантливи. Почти в никой евро­пейски университет няма нито един гений или све­тия за професор. Коментар: Тази мисъл принадлежи и към темата за пентаграмиката на Учителя – една от фундамен­талните божествени науки. В определени стадии, хората от по-горни степени и посвещения изпълняват в света функции на хора от по-ниски степени и посвещения. При разглеждане на параболичната разгъвка на пентаграма, легнала и отво­рена отдясно, обикновените хора еволюират в първите пет степени от дясно на ляво по долната му част: човекът на си­лата, страдалецът, човекът на познанието, геният и свете­цът (светията е много по-високо). Талантът спада към по-ниските светски проекции на ІІ-то посвещение; геният, педа­гогът, бащата и майката – към по -високите. Това е, общо, път наляво – към индивидуализация. Колкото по-надясно е да­дена степен по долната крива, толкова повече нейни предс­тавители има в човечеството, в сравнение с всяка по-лява: светиите са най-малко, гениите – повече; учените, професо­рите, многознайковците – още повече; страдащите, труде­щите се и размножаващите се – почти всички, насилници сме засега всички. Няма нито един обикновен човек на земята, който да не е насилник към хората, към природата или към себе си. Счита се, че един цар, един властник, един генерал се намират на най-ниската степен на пентаграмната, т.е. на етическата еволюция, независимо от ума си, защото имат най-голяма възможност да правят зло: не могат без Сабята, Ножа. Но щом използват ранга и силата си, за да спасят ня­кого или повече хора, народа си, чужд народ или народи и дори враговете си, без да убиват, те вече имат проекция в най-ви­сокото посвещение – Възкресението.



[1] Пентагралът, за разлика от пентаграма, е пълен с магически и символични букви и фигури и е ограден с две окръжности с надпис между тях, затова е напълно безвреден, защитен и божествен. Учителят и Братството до 1944 г. го наричат "Пентаграм", но горе в Школата Той обяснява, че по-точното му название е "Пентаграл". Всъщност, пентаграл е петоъгълникът, образуван от съединителните хорди на върховете му, а планиметрически самата петовърха звезда е "пентастел", понеже е петовърх преплетен звездообразен многоъгълник. За по-голяма достъпност обаче, в текста се употребява класическият термин.

    Хора от по-ниски сте­пени, насилствено или с лъжа и манипулации, често играят ролята на хора от по-високи сте­пени, но френологията и фи­зиогномията ги издават, а най-вече делата им: пред Небето всичко е открито. И обратно: по определен закон, хора от по-високи посвещения и степени из­пълняват роли в по-ниски пентаграмни степени. Това става или кръстосано и, на пръв поглед, хаотично; или по принципа на вертикалните проекции. Така, праведникът (ученик от І Посвещение – Вяра – Вратата на Храма), бидейки най-вляво по горната част на легналата парабола с връх наляво, се раз­познава в света по това, че обикновено изпълнява ролята на светец - от съответната вертикална проекция в долната й част. По дух, той живее за "единствено правата вяра" и из­пълнява правила, а по плът (долната вертикална проекция - Скиптъра) демонстрира аскетизъм, "чистота", "неприкосно­веност", вегетарианство, трезвеничество и пр. – приоритет на земните светци. "Чис­тота" тук е в кавички, защото ис­тинската чистота е изпъл­нение волята на Бога, а не това или онова самоограничение.

            Извън параболата и десетте фигури, вътре в центъра на пентаграма, е чинът на небесните и божествените све­тии, които са под Учителите, а те – под Учителя. Те не трябва да се бъркат с обикновените, земни светци от V сте­пен на вън­шните фигури на пентаграма (скиптъра). Апосто­лът (ученик от ІІ Посвещение, символизиран от Лика на Христа - Смире­ние), на своето ниво се отличава с разпозна­ване на Бога, ко­гато Бог е в последното Си въплъщение на Земята като Учител, Богочеловек; с незабавно и безвъзв­ратно напускане на абсолютно всичко и всички и тръгване с Него и Неговото Ято, изпитвайки пламенен стремеж да разп­ространява пос­ледното Слово Божие, да благовества. Според Втора Верти­кална Проекция (Ликът на Христа и Запалената свещ), Апос­толите от най-върховните степени имат силата да се про­ектират в света на обикновените хора като та­ланти, съз­датели и творци, гении, просветители, педагози, съвършени родители. Те се отличават от по-ниските пен­таграмни сте­пени и от егоистичните таланти по това, че дават много повече, отколкото получават и че не са изпъл­нени с нагона да са център на внимание, да им се възхищават. При тях тщес­лавие няма. Обикновените хора (дори и геният и светецът от долната част на тази крива) са все още свет­ски хора - много по-долу от Ученика, който върви горе надясно – към индивиду­ация. (Не бързайте да поправяте тази дума, без да познавате учението на Юнг за индивидуализацията и индивидуацията). Те все още се интересуват от собствената си персона, соб­ственото мнение, собствената изява и от впечатлението, което правят на обикновените хора. Обикно­веният гений, значим за обикновеното човечество, създава неща, които може да останат като шедьоври в културата на човечест­вото и даже във вечността, но сам той още не е светец или нещо повече и има малки или по-големи лични не­достатъци и пороци – може да пие, да пуши, да яде месо, даже да ходи на лов. Обикновено на старини има несъвършена фи­гура и ха­рактер. Но дори най-перфектните учени, хората на познанието, таланти и гении и даже светците и праведни­ците (пос­ледните са вече Ученици от І степен – Вратата на Храма) се отличават по това, че още не са разпознали коя е последната проява на Словото Божие на земята и кой - ней­ният Носител и кои са хората от Неговото Ято. Тяхното тяло, лице и че­реп и поведението им все още имат белези на суета, тщес­лавие, своеглавие или горделивост, неотстъпчи­вост. Също като талантите и гениите, те търсят одобре­ние, възхище­ние и признание от обикновени хора или са верни на някаква своя упорита маниакалност.

            Тия бележки тук нямат за цел разширено разглеждане на пентаграмиката, но може да се повтори, че Апостолите се проектират долу като създа­тели, творци, "оригинали", хора на изкуството или разкъс­ващи се от инициативи и малки или големи добрини; че Мъд­реците (Ясновидците) от ІІІ висша Посвета на Просветлени­ето (Замъкът на Планината) поня­кога се проектират верти­кално долу в Книгата, като проява в обикновената човешка степен на учения, професора, акаде­мика, изследователя или социалния деятел - там те са твърде добри. Различават се от колегите си по това, че не търсят признание и не се въл­нуват от кариера и степени, а в свободното си време се изк­лючват мигновено и напълно от мислите по специалността си на земята и потъват в глъби­ните на микросвета и мегавселената – в недостъпния Замък на Висшето Съзерцание и Познание. Учениците от ІV Посве­щение – Мистиците, Хората на Любовта, Милосърдието и Саможертвата (Триъгълникът с Окото) - не само владеят всичко, достъпно на предишните степени, но и могат да се излъчват съзнателно в невидимите светове и да пътуват и обитават там, като помнят прежи­вяното при връщане на земята. Ако за човека на Книгата и Човека на Планината от Трета вертикала познанието е най-висш импулс, то за Мис­тика най-съществено е преживява­нето и способността и непреодолимият импулс да предиз­виква необикновени блажен­ства и мистични преживявания у другите, да ги води из нео­бятния духовен свят и да изпитват безбройните форми и състояния на Любовта и Доброто. Четвърта Вертикала се проектира долу в Чашата – в едно доминиращо или голямо страдание. Синовете на Преображе­нието от "Планината Та­вор", на земята са или по затвори и болници, или труженици с тружениците, или лекари, лечи­тели, милосердни сестри и братя. Те слизат на нивото на обикновените хора на Чашата и пият заедно с тях мъката на оцеляването, бедността, роб­ството, болестите, нещасти­ята зависимостта, чувството за дълг и пр., но се пазят да сътрудничат на най-посредстве­ните от тази ниска степен - "съобразителните", продава­чите, уреждащите се в "живота". Самите те са обикновено бедни на земята, тъй като са при­ети на Небето с документ за липса на нотариални актове и други документи за лична собственост. По една или друга причина обаче при тях идват и милиони или им подаряват много скъпи неща и имоти заради изцеленията, които са из­вършили, както и по други причини. Така че не им пречи да по­дарят някому скъп автомобил, имот или нещо друго много ценно; или да му спечелят шестица от тотото... Правят това за честни хора и за такива, които редовно отдават дан за Божественото. Те са извънредни ме­диуми и гадатели и за тях отвъдният свят и съществата му са не само видими, но и осезаеми. Докато Мъдрецът съзер­цава и узнава всичко по ментален начин, Мистикът преживява единение с всичко и накрая се възвръща в Бога, във Вечното Блаженство, където се слива с цялата вселена, със всички души. Едно от названи­ята на това посвещение на изток е Нирвана, други го възпри­емат като Нирвакалпа Самадхи; християнската църква го­вори за Блаженствата и приемане на Духа. В пентаграмата на Бялата Ложа символът на тази свобода в духовния свят и на приемането на Духа, осенява­нето от Духа, е Триъгълни­кът с Окото. Това, че Черната Ложа е обсебила пентагра­мата с основните й фигури и я пол­зва за свои цели не е ни­каква изненада: това е нейната ра­бота. Тя трябва да ими­тира, да заблуждава, за да научим Раз­личаването. За тази цел тя използва най-ловката маскировка: да се представя за ра­детел на Бялото и да използва неговите идеи и атрибути. Но се разпознава по това, че търси и експ­лоатира "царството, силата, славата" само за себе си и за своите си, а не за всички и за нашия Отец. Там винаги ще намерите авторитети, ръ­ководители, реклама, имена, цени, хонорари и клиенти. Сино­вете и Дъщерите Божии, Белите Братя и Сестри или Белите Маги са по линия на учениците от Пета Вертикала и имат достъп до Дървото на Вечния Живот – те завършват човеш­ката си еволюция и повече не се прераждат. Основният им импулс и жажда е да търсят брат­ски взаимоотношения и да създават божествени обители "както на Небето, така и на земята". Личната им воля е в пъ­лен синхрон с Божията и те отиват там, където Бог ги прати; приемат тези, които Бог им праща. За тях Страдани­ето, Познанието, Контактите, Творчеството, Създателст­вото, Чистотата, Правед­ността, Вярата, Апостолството, Мъдростта и екстазите и жертвите на Мистика са изми­нат път и те се връщат в него само по изключение или до­като почиват. Те работят със сил­ните на деня (Ножа) и нап­равляват тайно лични и световни съдби, природни процеси и космични царства. Живеят в брат­ски комуни или селища, но всеки е на своя собствена територия и само си ходят на гости. Обителите им са легенди като Шамбала, Агарта, Бе­ловодие; най-високата им степен сега е официалното им стъпване на земята в селища като "Изгрева" в България и по света. 

        Малцина знаят обаче, че общата обител, селището, не е най-мощната форма на Бялото Брат­ство – то може да бъде идентифицирано и разрушено, може да се разпадне от вътрешни противоречия и - като последс­твие – от интер­венция на външни врагове. Стратегията на Дървото на Жи­вота, за разлика от Дървото за познаване на доброто и злото, е наличието на индивидуална обител, къща, квартира, даже "бъчва" или "кашон под моста" и пр., където винаги има кът за гости. Или по правило го отстъпва, а Си­нът Божий си остава напълно божествен - "глава няма къде да подслони". Така се осъществява кръвообращението на Безс­мъртието, както е в кристала на водата – постоянно осве­жаване на духа с нови гости, Въртенето по Домовете и Оби­телите. Под­държат безсмъртието си чрез радиална любов към всички, а не чрез хордиална (нямат "симпатии" и "антипа­тии", понеже близки са им всички същества с искра Божия; но умеят да държат на дистанция всеки, който иска да им от­неме свобо­дата, т.е. хората и съществата без монада или със замъж­дяла монада). Готови са да се отдадат до последната си вълнà и частица на всеки, който им е пратен от Бога. Единс­твено те съзнават напълно, че нищо не е тяхно и че всичко, което имат и могат, принадлежи на Бога и на всички Негови създания, затова го раздават и отдават мигновено и без ос­татък, без замисляне. Властникът, силният, шампио­нът страдат, ако не са първи, единствени и над всички от­горе; труженикът и страдалецът рядко умеят да благодарят за нещастието; "познайникът" се задъхва без пътувания, книги, информация, контакти, компютри и пр.; талантът и създа­телят изпадат в депресия без създателство, творчес­тво, добротворство и признание (не съзнават, че са добри от тщеславие); светецът може да полудее, ако "съгреши" или му отнемат "чистотата"; вярващият – ако му отнемат вярата и църквата, апостолът – ако не може да върви след Учителя си и да разпространява Словото Божие; Мъдрецът – ако не може да съзерцава и изучава Бога и Битието, мистикът – ако няма любов, ако не може да се прелива с душите и Духа и да служи самозабвенно и жертвено на страдащите.

             Единствено магът - Братът и Сестрата на Човечест­вото - е дълбоко и напълно щастлив във всяка форма и функ­ция, в която го пос­тавя Бог, защото вече може всичко и не иска нищо. Не че Си­новете и Дъщерите Божии нямат потреб­ности, но те са потребности на Битието, на Вселената – ако някъде трябва да протече божествен процес, те са пър­вите, които му се откликват. Не се привързват към нищо и никого, за­щото са съвършени струни на Волята Божия, а тя всеки миг е различна. Могат и да се привържат за известно време към нещо или някого, ако волята на Бога е такава – всичко могат, даже и това. Едно не могат – да не си дадат душата, здра­вето и живота за снемане царството Божие на Земята. Тяхна е мантрата и повелята "Както на Небето, така и на земята". Обикновено отиват на Голгота с песен на уста в името на това Царство, където всеки обича всеки, даже и врага си. Те не отлагат живота за всички и за всеки за бъдещ момент, а го реализират на мига. Те взимат участие в строителст­вото на Новата Земя и Новото Небе чрез само­отдаване на всеки божествен импулс без замисляне и незабавно, дори и ко­гато се намират в ада. Те слизат и в ада и са спасители и там.

 

             В мисълта от Учителя по-долу се говори за естест­вото и задачите на истинските гении и светии, коренно раз­лични от светски признатите, както и от добротворковците и самодейците, които може да са много чисти, но имат силно его и видими характеропатии, а специално "светците" се от­личават със строгост, назидателство, осъждане и отблъск­ване на "външните" и на Природата, въобразявайки си, че слу­жат на Духа. Светците от Старата Земя и Старото Небе държат в съзнанието си постоянно страха от "нечисто­тата", "греха" и "изкушението" и се борят с "дяволите"; зани­мават се денонощно с очистителни молитви, процедури и ог­раждания, понеже кожичката им е по-скъпа от всичко друго и "наоколо е пълно с врагове", които постоянно ги нападат... Старият праведник пък (Вратата на Храма - Първо Посвеще­ние) изпълнява маниакално предписания, правила и процедури, знае и цитира Писанията наизуст и ги използва за назидаване, съд и меч. "Знае" "точно" значението на всяка дума и положе­ние в Писанието и не разрешава друго тълкуване. Забравя моментално за това, което е прочел в беседите за Младеж­кия (Специалния) клас на Учителя: че Той години наред е изис­квал от учениците да транспонират песните Му в други гами, да ги променят творчески, да измислят нови текстове към тях или към текст да съчинят песен. Класиката си е класика и тя си остава свещена, обаче Бащата е най-щастлив, ко­гато децата Му творят. Инак ще са родени от друг баща. Така нареченият "праведник" или каноникът от Първо посве­щение има характера на магарето, за което разправя Учите­лят: спряло по средата на моста и не ще да се мръдне. Детето на Настрадин Ходжа казало: "Ето, и то се утвърди като тебе"... Неговата интерпретация, неговата вяра или църква е "единствено права", всички други грешат или са от дявола... За него е съвършен абсурд да си раздаде всички книги със Слово Божие и да остане насаме с Бога вътрешно. Бръч­ката между очите му е неизбежна, даже и когато се усмихва (което прави рядко...). Съдническият манталитет по систе­мата на Радой Ралин "харесва, не харесва, афоресва" е всичко друго, освен съвета на Христа "не съдете за да не бъдете съдени".  Той вероятно не е стигнал до думите на Учителя в беседите (или ако ги е прочел машинално, не е разбрал, че това се отнася и за него): "Половината от хората на Изгрева са от черното братство. Ще ги познаете по това, че ви за­нимават с "единствено правите" истини". По правило - тех­ните собствени. Той е със осъдителски или страдалчески из­раз на лицето и тялото и даже превръща това в стил на жи­вот. Стените на черквите са пълни с образите на такива мъченици и светци. За такъв светец е неизвестна или невъз­можна за изпълнение мисълта на Учителя, че ученикът не се даже и огорчава (просто защото светецът още не е ученик, а праведникът е ученик от забавачката). Той е забравил безнадеждно фундаменталната формула на Христа "Не съдете, за да не бъдете съдени" и напомнянето Му, че "имам и други овце от други кошари"; базалната христообразуваща теза и прак­тика на човека с Христова монада – "погубването" на собст­вената старовселенска душа, за да се добие нова, в Новата Вселена; не разбира най-брилянтното духовно и божествено изречение в историята на човешката религия и култура: "Лю­бовта не дири своето си" (нито го и пази и защитава). Учите­лят често говори за ограждане и опазване, но това е насочено към светците и праведниците; за по-горните степени чис­тотата и сигурността идат от изпълнение на божествения импулс и Волята Божия. 

       Учениците от по-горните степени спазват един строг и свещен закон: никога не се опиват да убеждават човек от по-ниска еволюция за нещо, което изисква по-добър череп, по-добри френологични данни. В процеса на еволюцията, като се сблъска с резултатите на догматизма или фанатизма, неве­жеството си, такъв човек сам идва при мъдрия със своите въпроси и тогава вече може да му се каже нещо, за да избегне нови разочарования и катастрофи. До този момент търсим само валенциите, които са налични у него на нивото на раз­витието му - и общуваме само чрез тях, тъй като ние ги имаме отдавна и знаем как да се постигне хармонично общу­ване чрез тях. 

СЪДЪРЖАНИЕ
/