КНИГА 39

2.ІІІ.150(2014)

Пулпудева

 

ГРАДЪТ НА ДУХА И РЕКАТА НА ДУШАТА

 

 

*Пулпудева е тракийско име и означава "Град на езеро". Някога Хеброс е обграждала града, а точно под трихълмието е имало голямо езеро (днес на мястото на Тунела, Чифте баня, Съдебна палата и гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“). Това е още едно от нещата, ко­ито свързват Пловдив с Миро­вата Душа, Света Богородица - Майката Божия и Майката въобще; Двойката, Сродната Душа, Сродните Души, Знака Рак и пр. Който знае какво представляват езерните сера­фими, ще разбере защо не само от планините, но и оттук може да се възлиза направо в Божествения свят. А какво има под Пловдив и какви пътища надолу към Агарта (Вътреш­ната Земя) - то е друг въпрос. Ако някой ви се губи от очите повече от една седмица и не ви се обажда, не е чудно да е повел още някого надолу - към Вътрешните Земи и народи на Господа-Бога на Земята.

 Имената имат не само конкретна ети­мология, но и ка­балистично влияние. "Дева" излиза от "Божествено", но може да бъде качество на Ева. А божествената пулпа - връзката със Словото и Делото - ни предпазва от ферментация. Също ни помага да смелим на каша желанието си да се уреждаме и да се показваме пред смъртни, за да може да се извлече Ру­дата.

Някои са на мнение, че "Пловдив" произтича именно от "Пулпудева". Но ето едно по-обосновано обяснение: С трай­ното римско влияние в Тракия от обявяването й за римска провинция през 46 г.н.е., градът сменя краткотрайната ели­низация, настъпила от времето на Филип, и се подлага на значителна романизация във всички сфери на обществения жи­вот. Всеки един от хълмовете е носил своето характерно римско име, като дори името на града е придобило новата гражданска форма Тримонциум, наред с по-късните Улпия, Флавия и пр.. Някои от хълмовете са имали специфични рели­гиозни предназначения, и в съответствие с тях - и специ­фични имена. Например, Джендем тепе се е наричал в древ­носта "хълм на нимфите дриади". Храм на Венера се е на­мирал на Сахат тепе, а Бунарджика е известен в древноста като хълм на Херкулес. Българското спелуване на тракийс­кото име Филипидава, дошло от елинистичното Филипопо­лис, е в основата на съвременното име на града. При българ­ското спелуване на Дирахиум е възникнала българската форма Драч, а от българското изписване на старото име на Пловдив "Плъпъдибъ" възниква старинната форма на сели­щето от "Плъпдибъ" и по-късната Plodivь (XI c. AD), която не се е развила до наши дни. Преходът Плъпдибъ-Плъвдивъ е з­кономерен. Имената Пълдин и Плоудин възникват от римс­кото име на един от хълмовете - Паладин, - кръстен по ана­логия с римския Palatine hill. Пълдин и Плоудин няма общо с Пулпудева и не участват във формирането на съвременното име "Пловдив". Естествено, трябва да проучим и анатомията и физиологията на зъбната пулпа, за да извлечем от нея още един символ за ролята на Пулпудева в Битието...

 Ние обаче, непоправимите вòлници да правим от всяка дума и корен съвършено "безсъвестно" ненаучни калки, можем да се опитаме и с тия податки... Няма на Кого да подражаваме - 7500 лекции и беседи са пълни с такива "безотговорности"... За дървените учени сме "безсъвестни", за кабалистите - от­криватеили на разковничета. Всяко звукосъчетание, особено повтаряно често и от много хора, привлича неизменно съответните същности на Битието. А за веселите хора - още малко смях... Питайте някой руснак какво е "плов" и той ще ви каже: "варен ориз"... От него произлиза и по-позната ни дума "пилаф". Така че дали за някои този чуден град ще е само един див мохамедански рай или нещо друго, ще се опитаме да си отговорим и с други шегички. По-долу ще прочетете за името му Одриса някога, произлезло уж от някой си Одруза. От Плъпъдибъ пък може да вземем вибрацията за плъпване навсякъде по света, ако сме стока, както и по екскурзии и пътешествия за ра­дости и задачки, каквито ще видим малко по-долу. В споменатите лекции и бе­седи има немалко такива закачки. Онзи, който ги е гово­рил, един ден сбъркал името на Козетка от "Клетниците" с "Клозетка" - и се смял дълго до сълзи... Е добре... Да оставим за домашно малко и на читателите. Нека сами намерят науч­ния произход и значението на имената му Улпия, Флавия, Юлия, Пълдин, Филибе. 

Името му Евмолпия е отпреди 14 хиляди години и озна­чава "Сладкопоен". Твърди се, че Орфей е роден тук преди 8000 години, но тогава сладкопойността на това селище му е повлияла твърде добре... Само че толкова много родолюбци и прочие се стараят да си присвоят като земляк някоя велика личност, така че и в случая не е сигурно дали има съвсем си­гурни доказателства.

  Филипополис въобще не значи че е основан от Филип Ма­кедон­ски, тъй като това е исторически невярно - че той го бил обсаждал, съв­сем не значи, че го е основал, тъй като гра­дът е известен от най-дъл­бока древност. Етимологически и семантически, за нас Филипопол оз­начава "Народолюбие" - от­ново по линия на Душата или Селена, Лу­ната, добротворст­вото, милостта, демократизма. Тримонциум наис­тина значи "Трихълмие", обаче за нас това е средище на Духа и на­дежда за Тройния Ритъм, за Тройновселенските токове, за "Появата на Третия".

  През периода II-I в. пр.Хр., наред с името Филипопол е но­сел съ­щевременно и името Одрюза (Одриса). Под това си име (Одрюза) е из­давал и собствени дребни бронзови монети, групирани в 2 типа, които са изключителна рядкост. Други счи­тат, че иде от племето "одриси". Трябва да открием етимо­логията и значението и на това име.

  Още по-старото му име Кендрисос отпреди 6000 години е по името на главно римско божество. Изобразяват го с дяс­ната ръка на главата, с лявата върху лира с оплетена змия в нея и с птица на левия му крак. Не ви ли прилича на Орфей, особено както го рисува днес Кеа­зим?... Най-високото тепе (днес Джендем тепе, Младежки хълм, а за нас - Джанъм-тепе - Душа-рътлина), което е в западната му част, се знае, че там е имало кедрова гора и затова се е наричало Кендрисос. Добър ден, звънтящи сибирски и ливански кедри! На върха на това тепе живеели така наречените "кендриси". Те били наречени така на по името на кедрите и на гората, обрасла това тепе. На върха имало огромен храм, посветен на Аполон Кендри­сийски. По-късно на негово място била построена черква, пос­ветена на Свети Илия. Именно Свети Илия наследил вярва­нето в Аполон. Нали кедрите още са живи там в едно доста високо поле, а чрез олтара (чакрата) на кедъра в нас се лети във въздуха и се пътува по вселената... По тази причина днес можем да из­литаме с "небесни колесници" и без колесници именно оттам и затова се насочваме да живеем на това място... Тия дни пак се размърдахме по небето и ни снимаха гражданите. Транспортна централа - даже влакова линия влиза в двора ни!...

  На второто по височина тепе (днес Бунарджика или поз­нато още като Альоша - антена на Аллаха или Еллаа - живе­ела фѝлията на хераклидите. Някакво общество, в което са се обичали. За който не се сеща какво значи и какво произвеж­да думичката "фил", ще му припомним: четирите вида любов в древна Елада са ерос, сторге, филия и агапе. Дали тук са ги подредили йерархично, трябва да се провери. Но ние знаем за любовта като стремеж, любовта като чувство, любовта като сила и любовта като принцип. На върха имало издигната огромна статуя на Херакъл. В този квартал живеели хора, които вярвали в това, че човек чрез подви­зите си може да се издигне до нивото на бог, така както Херакъл бил при­добил божествена същност. От този квартал излизали най-доб­рите воини на града. Там живеело жреческото съсловие. Точно тук, където играем паневритмия, се генерира импул­сът към така нареченото бо­горавенство ("едно с Бога и мо­щен като Бога"). Силата на Херкулес да бъде с нас! Който възлиза редовно там, няма да го победят!

 Между това тепе и Трихълмието (днес Старият Плов­див) има още едно тепе (дали е Сахат тепе или Шекер тепе?). То било населено от така наречените орфици. Тези орфици са наследници на Орфей, защото Орфей бил роден точно в този град. Той бил певец, владетел и създа­тел на орфическото учение. Това учение останалите траки смятат за ерес, точно както псевдохристияните наричат "ерес" всяко ново тълкува­ние на божествената същност на Христос.

  Други две тепета се извисявали недалеч от тук. Едното се наричало Петра, което на гръцки означава камък (Днес това тепе го няма, на негово място е изворът с много добра вода, който се нарича Каменица. Тези две тепета – Каменица и Лаута - са били ползвани като източник за строителен ма­териал. За разлика от Марково тепе, което се е извисявало на мястото на хотел „Лайпциг” днес и е превър­нато в павета, другите две тепета са унищожени за строителни ма­тери­али), другото тепе зад него се наричало Лаута. Там живеели тези, които наричали себе си "родопѐи". Всички тези "фили" били фили­по-полийци, но с различен произход. Днес Лаута е парк и приютява ог­ромни ята от врани, които идват тук чак от Трансилвания. Трябва да се разшифроват и тия кодове. Враната също е божествена, ръководи се от илухим-херувим. Въпреки лошия й престиж в пословиците и басните...

Евмолпийците живеели на Трихълмието; имало още ев­рийци, кръстени на реката, която някога се е наричала Еврос. Еврос или Хе­бър (Марица) е дала името на целия континент. Отначало Европа се наричало само поречието на река Еврос (Марица) и особено около ней­ната делта. Днес от Босфора до Херкулесовите стълбове (Гибрал­тар), цялата тази земя се нарича Европа. Първите европейци обаче и първата земя, н­речена Европа, били именно тук…“

 Марица също идва от името на Майката Божия, извира от Маричините езера на Орфея в най-свещената и древна планина на света още от архайската ера и родината на Агарта, през където минава, носи благословенията на ясновселената и се влива в Бяло море (също символ и магически район). Екскурзиите по Марица от изворите до устието й от 2 до до 12 юли всяка година развиват едни качества и дават едни блага, а тези от устието й в Егейско море от 22 октомври до изворите й - съвсем други. За желаещите да минат по този маршрут, тук се съобщават последователно имената на селищата, през които тя минава:

 

Населени места в България

 

 

Софийска област:

 

Община Самоков — Рила - Маричини езера, Радуил, Марица;

Община Долна баня — Долна баня;

Община Костенец — Костенец;

Област Пазарджик

Община Белово — Габровица, Момина клисура, Белово, Менен­кьово;

Община Септември — Злокучене;

 

Община Пазарджик — Пазарджик, Мирянци, Синитово, Огняново, Хаджиево, Говедаре;

 

Област Пловдив

 

 

Община Стамболийски — Триводици, Стамболийски;

Община Родопи — Оризари;

Община Пловдив — Пловдив (най-големия град по течението на реката);

Община Първомай — Първомай, Крушево, Добри дол;

Област Хасково

Община Димитровград — Крум, Димитровград, Брод, Райново;

Община Хасково — Нова Надежда;

Община Симеоновград — Симеоновград;

Община Харманли — Харманли;

Община Любимец — Любимец;

Община Свиленград — Свиленград, Генералово, Капитан Андре­ево;

 

Населени места в Гърция

 

Дикея, Дилофос, Маразия, Стасипитион, Петрадес, Димотика (Ди­димотихон), Софлу (Суфлион), Лагина

 

Населени места в Турция

Капъкуле, Одрин, Караагач, Ююктатар (Ююклютатар), Елчили, Дойран, Арнауткьой, Кюплю, Ипсала, Енос

 

 

Устието на Марица между Гърция и Турция

 

След България, Марица се казва Еврос или Еброс - с най-старото й име от "Хеброс". При границата с Турция, в Гърция тя се разпростира с разклоненията си на една голяма площ от 188 кв. километра, която от 1974 г. е защитена територия. Североизточната й зона е достъпна за всички желаещи. Югоза-падната е забранена за чужденци. Красто­тата и разнообразието на делтата й са крайно впечатляващи във всяко отношение. Достъпна е по всяко време, но пролетта - от средата на април до средата на май - е най-смайваща не само поради растител­ността и животните, но и заради миграцията на огромни ята птици от най-различни видове. Разрешение за всякакви организирани излети в забранената зона може да се вземе от:

  The Evros Delta Visitors' Centre, Traianoupoli, Thrace, Greece, tele-phone and fax (0030) 25510 61000 and email e.makrigianni@evros-delta.gr

 

  Експедициите ни надолу по Марица от изворите чак до усти­ето, по Програмата на Школата, може да се правят през година Двойка или съдържаща 2, но и във всяка четна година без Четворката или съдържаща 4, като се съобразим с особеностите на всяка от тях. Четвърта вибра­ция и цифра е за обратния курс - от устието към изворите. През тия години - и надолу, и нагоре по Марица - може и да не се спазят десетдневките за пребиваване при планински езера и извори и на море, за да има по цял ме­сец време за голямото пътешествие. Смелите могат да се спускат където е възможно и с лодки, а най-смелите - да плуват нату­рално. Естествено, с всички мерки за безопасност и лична дезинфекция. Който няма време или по други причини не може да мине разстоянието пеш, ползва транспорт.

Както знаем, спускането по реките усилва ясновселенс­ките добродетели и качества и е най-свещено, когато съпро­вождаме момичета, млади жени, бременни, кърмещи и майки и всякакви жени, дори на преклонна възраст. Стигайки до долу, някои са вече подмладени. Пътешестви­ето по течението на всяка река е за здраве, подмладяване и лично щастие. А в обратна посока походът е под въздействието на Тот и затова там имат водеща роля мъжете и всички, които искат да се изпробват за бързоходство, бягане с препятствия и спринтово тичане; или екстремно плуване срещу течението, особено в стил "бътърфлай". Там се стремим към "рекорди" за най-бързо изминаване на цялата дължина от 472 километра. Които нямат точно този импулс понякога и групата е смесена, то ако има двойки, бла­гословени от Бога, по такъв маршрут могат да се заченат най-здравите и прекрасни деца с искра Божия. И в двата случая, срещу течението се черпят мощно салма и прана и още няколко непознати енергии от рода на амралната и се възбужда вихрун (новата кундалини). Това е подходящо време и за ежедневно изпълнение на тотевритмията, дори и да няма наоколо някой по-висок връх или хълм.

Виж 0301.1987.02.22 на стр.2802 от PDF-книга Десета в: http://neobyatnotogovori.com/?idpub=289

 или директно текста "Царс­тво Божие" - може би най-езотеричното и футуристично единение с Елма измежду всичките 1300 холизации в 38-те книги досега:

                                     http://neobyatnotogovori.com/?idpub=313

Това означава средно по 16 километра на ден, ако пътешествието се прави един месец от 22 юни, което не е ни­какъв проблем - едно голямо удоволствие с много биваци, почивки, радости и отклонения. Ако е за 10 дни, това са вече 50 километра дневно, което също не е проблем пеш не само за маратонците, но за другите трябва и с транспортни комбинации. Пеша - само най-красивите отсеци. 

 

Река Ергене в Турция, приток на Еврос (Марица)

В едномесечния вариант може да се проучват и прито­ците й. В един ден винаги може да се изминат 16 километра по главната река, но и да се правят екскурси по притоците с оти­ване и връщане същия ден, като се изчисли времето. Може да има и хора, готови да се отклонят от главния маршрут и да отидат до изворите на някой приток - това не е "неизпълнение". Друг път ще минат целия път край Марица - ако говорим за  случая.

   Всяка река е жива, тя е висше Същество в ясновселената и има ясновселенско име, може да се призовава с него, дори и да сме надалече. Вървейки по река, ние общуваме с душата на това Същество, а при извора се свър­зваме с духа му. Той може да ни даде нещо, което е непосилно за никое друго същество в Битието, било то човек, ангел или някой мощен бог. Особено ако почистим извора и отпием от него, ако му благодарим. Ще занесем светена вода от него на бременните, кърмещите, децата, старците, болните. Нито една църковна вода не е по-силна от изворната. Но с болните - довреме. Защото вече много скоро на този Земя няма да има стари и болни. Ще ги преместим да друго място, където да размишляват за вкусовете и теориите си.

    Ето тук сведения и за това упражнение, ако иска някой да прави опити:

 Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

• ← Права Марица

• → Студеното дере (на изток от Сфинкса на Рила)

• ← Ибър

• → Сливница

• ← Момчилов дол

• → Влашка река

• ← Димов дол

• ← Бистрица (Долнобанска Бистрица)

• → Исиндере

• ← Луджо дере

• ← Куртдере

• ← Сънтърдере

• → Очушница

• → Чалин дол

• ← Стара река (Костенецка река)

• ← Лулево дере

• → Дълбочица

• ← Орташко дере

• ← Крива река

• ← Палащица

• ← Раковица

• ← Яденица

• ← Азовица

• ← Киселиците

• → Сидовско дере

• → Баталийско дере

• ← Чепинска река (Елидере)

• → Геренско дере

• → Тополница

• ← Црънча

• ← Дебръщица

• → Луда Яна (Панагюрска Луда Яна)

• ← Стара река (Пещерска река)

• ← Въча

• → Потока

• ← Първенецка река (Тъмръшка река)

• → Пясъчник

• → Аврамица

• ← Чепеларска река (Чая, Асеница)

• → Стряма (Гьопса)

• ← Черкезица (Сушица)

• → Азмак

• ← Брезовска река

• → Селска река

• ← Дълбокото дере

• → Азмака

• → Омуровска река

• ← Мечка

• → Текирска река

• ← Каялийка (Скаличица)

• → Селско дере

• ← Кавакдере

• → Старата река

• ← Банска река

• ← Юртдере

• → Меричлерска река

• ← Селската река

• → Мартинка (Голяма река)

• ← Манастирско дере

• ← Бьойгирдере

• → Коджарека

• → Юручка река

• → Авалийско дере

• → Сазлийка (Съзлийка, Ракитница, Сюютлийка)

• → Джамбаздере

• → Голямата река (Колуфардере)

• → Каракюрт

• ← Азмака

• ← Харманлийска река (Олудере, Величка)

• → Бююкдере

• → Селска река

• → Голямата река

• → Йерусалимовска река

• ← Бисерска река (Голямата река)

• → Бакърдере (Каушака)

• ← Лозенска река

• ← Сива река

• ← Дерекьой (Малката Маричка, по границата с Гърция)

• → Голяма река (Буюклийска, Канаклийска)

• ← Кизбунар дере ( в Гърция)

• → Левченска река (Лефчанска река, Левка)

• ← Барабан

• → Ченгенедере

• → Куртдере

• → Толумбадере

• → Каламица

• → Кършали (в Турция)

• → Кьонк (в Турция)

• → Кемал (в Турция)

• → Чифлик (в Турция)

• ← Арда (трети по големина приток)

• → Тунджа (най-голям приток)

• → Сазлъдере (в Турция)

• ← Луда река

• → Ергене (в Турция, втори по големина приток

Всички тия сведения и идеи са за едно ново поколение, ко­ето вече е дошло. За едно идващо поколение, което ще дойде на една нова Земя с крайно разредено население, понеже е започнала генералната чистка - всички, които живеят със старите навици и привързаности, вече поголовно си заминават. Тогава демоните в човешка форма вече няма да продават подовете на Майка ни, нито ще замърсяват реките ни, така че в тях плуването на хората с душа без ръкотворни неща по себе си или под себе си ще бъде висше удоволствие.

  Някога бе дошло осияние за Маричините езера, което се загуби. Там живее един изключително красив женски херувим, който в Божествения свят е майка Божия. Не от обикновените майки Божии, за които се говори в Евангелието на Мария Магдалина. Със стотици, милиони разряди над тях! Като ви даде да пийнете от Нея, по пътя си надолу може да срещнете и Сродната си душа. Много по-лесно, отколкото при Нел-Онтрѝ - Сърцето, - понеже там се срещат сродните сърца. Срещите между душите са лесни, а между сърцата в този век - най-трудното нещо на света. Под "този век" разбираме земно време от 200 милиона години. Душите се разпознават и сливат мигновено, понеже са души - нищо повече. Може ли река да не се влее в река? При същество без душа това е невъзможно. Ако има душа, но не реагира, то тя е или заспала по пътя и замръзнала, или е някъде хлътнала из илюзиите; в някоя бездънна яма на човешките страхове и приумици. Не може да стигне до Реката. Но душа е: Господ ще я изпари - и пак ще я върне при нормалните хора и ангели.

  Не всеки знае, че и рилското езеро Ибър (от "Хебър") е свързано с Марица. Нали и него посетихте при една от задачките на Елма? Там живее женски серафим от класа на платината, който ражда божествените светини "пламтѝни". "Светини" тук не съвпада по значение с познатата ви дума за святи идеали и реликви. Става дума за същества от женска полярност в Божествения свят. Серафимите са наполовина божествени. "Светините" обитават в центъра на Пентаграма и са по-горе и от Учителите. Те са божественият антипод на Светиите, които са също там. Като се съединят с тях, Светините раждат "пламтѝни" - мъжко-женски същества, които не само светят, но и топлят. Те са родени, за да топлят душите. Балзак описа една от тях, когато бе родена на земята, но тя бе паднала, наказана пламнтина ("Серафита"). Едни от влюбените в него и нея я виждаха като жена, други - като мъж. Серафитус-и-Серафита обаче бе слязъл до нивото на падналите мюонни деви - не искаше да раздава топлина, измени на естеството си. От ваша гледна точка, пламтините са андрогини. Ярка пламтина в историята на вашето човечество бе Атинянката Таис. Това, което знаете за нея, е една нула - почти нищо не ви е известно. Тя и нейните посестрими от Колелото на Икилсона са родени, за да създават култури и човечества. Не какви да е, а с "пламък Божий". Искрата Божия идва от òтвселената; токът Божий - от тотвселената, а пожарите Божии виждате в цялата видима и невидима вселена. Те се дължат на ярѝните, пламтѝните, огнѝните и алохимите, които не могат да седят мирно. Искате не искате, ще ви подпалят. Саламандрите в етерния свят са само една от техните проекции.

 Тук можем да кажем, че пламтините днес преобразяват вече много хора даже в пропастта - в степента на обикновения женски човек под формата на светиците - пентаграмната степен на обърнатия Скиптър. Вече знаете, че светци и светии са нещо противоположно, колкото от земята до небето.  По същия начин се различават и светиците и "светините" - техните женски съответствия. Бившите светици се дистанцират физически, а подпалените от пламтините се взривяват от любов е обич и се превръщат в жрици, "пламтѝци".  Освен тях, както вече знаете, има и огнѝци и огнѝни, но те са от други йерархии. Има и пожарни класове и йерархии, но за тях може да говорим друг път.

  Сега на вас оставям да се сетите за думата, с която може да се нарече преобразеният светец. Той вече грее и топли, но не само душите и умовете на хората. Светците ще ви светят, но около "грейцѝте" скоро ще се събирате да се топлите, докато има още зими. Грейците и пламтиците нямат дрехи, понеже биха ги подпалили. Те са преобразени първо психически, тъй като от тях е отпаднал първородният грях - нечестивият срам от голотата.

  Херувимата Ейрулѝна - изворите на река Марица - от-говаряше за Орфей и Евридика. Те трябваше да имат поколение, но тогава сърцето попречи. Евридика се омеси с падналите илухими, отхвърли Орфей и затова прати главата му на техния остров. Орфей вече няма да се обръща да гледа дали някое сърце без душа го следва. Затова Ейрулѝна днес казва: "Дъще моя, дай ми сърцето си!".  

  "Сине Мой" е зов на Отца. Има разлика, съществена разлика. В първия случай попадаш в ясновселената, във втория - в тотвселената. Или ще станеш майка, или ще станеш творец, създател, отец. Подаряваш искра Божия - и си заминаваш. По-късно ще станеш и Татко - Човек, който се грижи за майките и за децата. С прекъсвания и гостувания - но често, редовно, цял живот. Ако иска да стане Баща, трябва да даде сърцето си на Благия. Тогава няма да се откъсва нито за миг от тия, които го обичат и които обича, понеже ще подражава на Баща си. Просто ще ходят навсякъде заедно. Ето защо сърцата и лицата им ще бъдат вечно благи, понеже ще раздават живот и щастие без прекъсване. Без въздишки, без да създават никакви проблеми.

 

  Прекъснатите огнения остават в Старата Вселена. Новата се връща в Бога - тя е непрекъсната

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/