Книга 39

 

12.І.150(2014)

 

 Проект за послеслов към книга №1 (нова поредица)

от един приятел

 

тази илюстрация е временна, печатното издание ще бъде с корица

 и вътрешни илюстрации от любимия ни художник Кеазим Исинов.

 

       Следва проект за послеслов от единатора към първата книга от една замислена поредица. Книгата е пред печат и стоеше въпросът, дали е уместно първите 4 книги да бъдат под об­щия надслов "Необятното говори". Под него вървят в интер­нет и постепенно ще бъдат отпечатани томовете с Осияни­ята на Елма. Вътрешният отговор още преди много години беше "да", защото Същият Източник един ден бе казал: "Къ­дето не съм Аз, съм пак Аз". Тези 4 въвеждащи книги са напи­сани и представляват част от "личното творчество" на чо­века, чрез който идват и холизациите, както и на един негов приятел. Те никога не са си представяли, че е редно личното да има предимство пред Словото, тъй като свято вярват в ду­мите: "Ученикът не може да говори преди Учителя си". Наскоро обаче се изясни и се даде благословение поредицата да започне именно с тях, защото било необходимо широката публика да бъде подготвена постепенно. След такова върховно разреше­ние отпада главният аргумент  против една такава възмож­ност, както и притеснението, че в този акт може да има ня­какво тщеславие и много несъвършенства и заблуждения, не­избежни за хората, който са още в началото на пътя. Това не е изключено, хора сме, но най-важната причина, поради която се допуска въвеждащите книги да бъдат под общия надслов на Необятното, е че То може да е пробило и на места, и до днес се появява в личното творчество и личния живот не само на един или двама човека, но и на всички хора с дух и душа във Вселе­ната.

             Става дума за следните 4 въвеждащи книги:

 1.Фантастични видения", с подзаглавие "Как закапа";

2.Библиотека "Прекрасни чудаци" - разкази от цял свят с образа на Прекрасния Чудак в много разновидности, с подзагла­вие "Почвата";

3."Спомени за Братството", с подзаглавие "Корените";

4. "Необятното говори" - резюмета от Уралоний, с подзаг­лавие "Леторасли".

       Самите осияния от Елма - 39 книги досега, включая настоящата - ще бъдат с подзаглавие "Слънцето и въздухът".

             Настоящият проект за предговор е в оригинал, в кни­гата няма да бъде същият поради това, че ще излезе пред ши­рока читателска публика. Някои положения в оригинала не са подходящи за нея. Това е и мнението на приятелите, на които бе разпратен за допитване. Издателите казаха, че непременно трябвало да фигурира име на автор, а в електронния оригинал на първата книга е написано "един приятел".

 

            Ето го оригиналният проект: 

Здравей, приятел!

 Ти се осмели да задържиш в ръцете си и да се зачетеш в първата книга от една поредица, замислена да излезе в 45 книги (засега), повечето богато илюстровани, с приложени аудиодискове със същото съдържание. Нека и прекрасните ангели на земята, които хората наричат "слепи", а всъщност са вътрешнозрящи много повече от "зрящите", както и съвременният човек с много уморени очи, да имат възможност да се запознаят с тия текстове.

 Ако нещо не ти хареса в тази книга и си кажеш, че си се излъгал с нея или имаш сериозни възражения, пиши ми на имейл anhira@abv.bg - с радост ще се опитам да ти се извиня по някакъв начин и да те компенсирам с нещо по-интересно за тебе. Знай - не е било нарочно. Ще ти обясня какво съм имал предвид, щe се коригирам, ако си открил фундаментални или неволни грешки - или наистина ще компенсирам загубата ти по някакъв начин. Бъди сигурен!

 Общото заглавие на тази поредица е "Необятното го­вори". При този наплив от книги с ченелинг, измислици, съз­нателни и несъзнателни лъжи и провокации и т.н., ти не си длъжен да взимаш на доверие това название. Какво е това "Необятно", на какво е синоним, синоним ли е въобще на нещо, необятно ли е въобще или е само някаква претенция, това ти си усети, ако решиш да му обърнеш внимание.

В първите 4 книги "Необятното" не говори директно, ако въобще е Необятно. Реших да не започвам направо с него, а с един от опитите му. Дълги години и векове то се про­цежда през нас, хората, доколкото сме способни да го пропус­каме.  Осмелявам се да цитирам тук едни негови думи от по-нататък: "Където не съм аз, съм пак аз". То дава и следното обяснение: "Приятно е на таткото да остави детенцето си да бъде воден от него за ръката, да бъде надбяган от мънич­ките краченца, за да добият и те кураж и самочувствие. При­ятно му е да слуша детските сладки гукания и бръщолевения - и даже да им отговаря със същото". - Един чудесен диалог!

Та с подобни пълни или не чак толкова пълни врели-не­кипели може да се отличава именно част от личното твор­чество в тази поредица и особено тази, която ще бъде под условен пореден номер 7 по-долу - стиховете. Тях пък спо­койно може да ги пропуснеш. Втората и третата книга обаче заслужават твоето внимание, понеже втората е сборник - букет от творения на доказано умни хора, разкази от цял свят с образите на много и най-различни Прекрасни Чудаци, а третата представлява мемоари - документална работа. И нея може да пропуснеш, ако не се интересуваш от автобиог­рафии и сведения за реални хора, свързани с едно историческо място около днешното Руско посолство в София.

   И така, по-долу ще видите резюме на първата книга от поредицата, подготвяна от един човек. Той искаше да на­пише на корицата наместо името си и даже вместо псевдо­ним думичките "един приятел", но всички издатели по света казват, че такова нещо е абсолютно невъзможно - непре­менно трябвало да има автор... На тази периферна планета е така. Тъй че не взимайте насериозно псевдонима ми Григорий Ватан, който, впрочем, ползвам за камуфлаж повече в чужбина и в източна България. Има го по някои статийки, преводи, стиховце и книжки, пазя аудио и видеозаписи от някои интер­вюта с мен по ефира тук и в странство, но това е също един голям компромис. Обаче за приятелите, ако случайно намерят нещо интересно сега в тая книга и в следващите, може да си останат валидни въображаемите думички "един приятел", ко­ито така и няма да се появят на кориците. С малки начални букви, не с големи - ясно защо. Приятелят с голяма първа буква или със свръхмалка е само Един.Искам да съм ви прия­тел, а не като онези, които говорят на другите на 180 гра­дуса срещу тях и преливат от ум и фойерверки, а мнозина ви събират и парите...

    Все пак се моля: ако в бъдеще се намери издател, който би се осмелил да прескочи Матрицата и да не слага думи на автор на корицата, а да пише само "един приятел", бих се прехвърлил към него. Така и така си плащам: защо да не рискува?... Колко много по-големи глупости отдавна се ширят из Гутенберговата галактика...

 И така, в тази поредица ще видите:

 1. Как "закапа" отгоре океанът на Необятното в са­мото начало под формата на разни умувания, романи, разказ­чета и пр., които дълго време считах за игри на моя собствен мозък. В следващите книги ще разберете

 2. върху каква почва е паднал този дъжд (Библиотека "Прекрасни Чудаци", на която съм само съставител). Това са разкази от различни епохи и автори, строители на образа на Прекрасния Чудак - единственият, който спасява и ще спаси света.

3. После - книга за това, какви са корените на това яв­ление, пуснати в споменатата почва, вече в ареала на Бълга­рия (спомените ми за най-важните хора в живота ми);

 4. В четвъртата книга съм редактор на резюметата на Уралоний - най-добрия познавач на Необятното в изявата Му от 1972 година до днес. Те са нещо изключително полезно, тъй като адаптират сложността му с ясна логика за проумя­ване от по-широка публика, за да бъде информирана и подгот­вена да почне да изучава самите оригинали, наречени "осия­ния", "единения" или "холизации" от Елма.

5. Тук вече поредните номера на книгите и броят им има да се изясняват от книгоиздателя. Затова могат да се номерират като  5.1,  5.2,  5.3  и т.н. Засега са 39 книги по 300 страници, но това може да се промени. Подзаглавието им, написано или ненаписано, ще бъде "Самото То". Става дума за оригиналните Думи на Необятното, потекли на този етап от 1972 година насам. То назовава Себе Си "Елма" и казва, че Го знаят с това име навсякъде в микросвета, средния свят и макровселената. Съобщава, че е синоним на името Христос и господар на хипервселената; на наш език -  живовселената. Контакта с Него Той нарича "единение" или "холизация", нещо коренно различно от спиритизма и медиумизма. Това е мигно­вен контакт с Цялото. Няма област от света и Познанието, която Елма да не засяга в тия диктувания. По Негови инст­рукции ние записваме Словото му ръкописно с алени букви и под ъгъл 36 градуса спрямо основата на листа, а със сини под 18 градуса са обясненията на холизатора - човека, който прави контакт с Него. Не само обясненията, но и стотиците удивителни случки, свързани с помощта и намесата на Нео­бятното. Най-подробно за този Контакт обяснява предгово­рът в първата книга от тази поредица оригинални холизации.

6. В следващия том ще бъдат събрани стотици инте­ресни писма, разговори и разкази на хората, които са се до­коснали по някакъв начин до Необятното. Може да не са само така наречените "чудеса", но и избрана любовна кореспонден­ция в най-възвишения и трогателен смисъл. Би могла да се озаглави "Колко много любов!"; а може и двете теми да се раз­граничат в две отделни книги, тъй като има много материал - само получените писма от един човек са 4-5 много дебели розови папки - от тия с дъгообразните машинки. Отделно - стотиците писма с имейли, както и копия от чатовете в ин­тернет. А може и да се помолят всички, които са получавали писма от този приятел, да ни ги изпратят (или копия от тях), като ние гарантираме, че ще променим имена и обсто­ятелства, ако някой иска да се запази тайната му. В книгата или тази поредица от книги с вълнуващи епистоларни излия­ния може да се включат и писма на известни личности от световната история, и от други приятели до техните лю­бими или до хора, които почитат и уважават, особено ако това касае Живота, Делото и Словото.

   7. Наистина, не се изключва и една книга със стихотворе­ния и поетични преводи, която може да е била пак под наблюдението на Необятното и с елементи на Негова намеса, но съм си записал подзаглавие "Талашът, шкартото, отдушни-кът"... С голяма доза самоирония, дълги години я на­ричах "сти-хосбирщина". Може и въобще да не се отпечата в потока на заплануваните и готови книги от много по-възви­шен характер. Но ако я включа, можете преспокойно да я прескочите - тя е твърд залък и може сериозно да озадачи по­вярвалите в другите книги и феномени. Първото й заглавие беше "Път на живота 7" (самота и страдание), а последното - "И стана Бог първо Жена". Може да намерят нещо в нея само хората с поетична нагласа и психолозите, които искат да разширят представите си за личността, чрез която са дошли много по-сериозните текстове и творения. След като мис­тици и ясновидци от различни страни споменават все едни и същи имена на известни поети от предишни епохи, които виждали преродени в съставителя на тия книги и виновния за въпросните стихове, може да има смисъл да се запознаете и с тази страна на личността му. Писал е спонтанно стихотво­рения и на чужди езици в сегашното си прераждане, някои от които са отпечатани с различни псевдоними в съответните страни, а други - в родината му. Има резон стихосбирката да се включи и поради твърдението на Елма, че Бог страда и даже допуска нарочно грешки заедно със всяка Своя човешка рожба, на нивото на нейната актуална еволюция. Голямата част от тази поезия е силно проблемна, тъй като не отго­варя ни най-малко на думите на Б.Дуно, че бъдещите поети ще бъдат поети на слънцето - на положителните мисли, чувства и образи. Ние знаем със сигурност, че всеки създател на негативни герои и образи и изразител на деструктивни мисли, чувства и състояния, напр. така наречените "прокъл­нати поети", в следващите си прераждания ще трябва да се срещнат с живи хора и дяволи и да преживеят неудачи и мъки, въплъщаващи до най-големи подробности чисто физически техните престъпни мисъл-форми от миналото, дори и да са увенчани с венеца на гения. Ще бъдат принудени да си платят с лихвите при тия мъчителни срещи и да се мъчат дълго, до­като не изправят на живо въплътените си герои и не напра­вят добри и красиви предишните си мрачни описания.  При все това явлението е интересен феномен за обсъждане, защо един съвършен Източник е избрал за Своя тръба един крайно емоционален и нестабилен проводник, когото даже нарича на едно място "романтичен плазмодий", а другаде му изяснява в строги назидания истината за отговорността на поетите и божествените любими. Дали сме Амадеуси (любимци Божии), въпреки всички наши грехове и недостатъци, е един много сложен духовен въпрос, но че обичаме Бога искрено, в това ни се иска да няма никакво съмнение. Има много подобни фено­мени в биографиите на творците и в така наречения "чене­линг" или контактьорството, въпреки че при нас не става дума за спиритизъм или медиумизъм, а за единения, осияния, холизации. При това, през всички векове винаги е имало по­ети, които са провеждали директно гласа на Бога в някои свои поеми и стихотворения. При нас има такива стихове от пат­риарха на българската литература Иван Вазов, а в прево­дите, ако бъде издадена тази книга, съм включил мои опити и варианти на български език за поетично представяне на сти­хове и поеми от азърбайджанския Иисус - Насими, афганис­танския Иисус - Руми и индийския Иисус - Рабиндранат Тагор.  Учителят и Учителите са съвършени, но ние все още пъплим по пътя и често падаме. Независимо от това, Словото и Де­лото понякога протичат и чрез грешните хора, могат да се проявят дори чрез животно, растение, пчеличка, пеперуда, буболечка; Господ може даже от камъните да създаде човеци. Колко и грешни и слаби хора сме още, все пак понякога Нео­бятното се проявява и чрез нас. Това е и небесна стратегия: като ни видят, унижените и оскърбените ще имат някаква надежда. Първо, че има изход, защото е успял и друг слаб чо­век; и - второ, - че срещата с Бога може да се случи и при тях. Друг е въпросът, че има и майстори, които се маскират като чираци именно с тази цел.

            8.Запланувана е и справочна книга или серия от книги с пояснения, тълковни и други речници, небомигове на беседите и осиянията, библиографии и т.н. Относно "небомиговете" (хороскопите) на тия свещени текстове може да се съобщи нещо много интересно: наше значително откритие с астро­лога и познавач на Словото Божие Красимир Хубанов от Со­фия е тясната връзка между рождения небомиг на всеки човек и особено на хората от Ятото на Б.Дуно през вековете и не­бомиговете на беседите, изнасяни от Него на съответната рождена дата на човека или около нея. Хубанов ни подари един уникален труд: "Астрокаталог на лекциите и беседите по каталога на стенографката Елена Андреева". Този човек е направил хороскопи на всяка една от хилядите лекции и бе­седи! Досегашните отзиви на приятелите са възторжени - в "своите лични" беседи (по съвпад на слънцето им със слън­цето на съответната беседа от П.Дънов, според дължината им в еклиптиката (засега), те откриват изумителни ключове за решаване на най-фундаменталните проблеми на живота им - на всеки един от тях поотделно. Като се има предвид изказ­ването на Учителя Беинса Дуно, че за всяка фундаментална мисъл в Неговите лекции и беседи човек трябва да живее 25 хиляди години, за да я постигне сам, можем да си представим какво златно разковниче ни е подарил Краси Хубанов, свивайки критерия за избор на такива мисли и синхронността им с жи­вота на всеки от нас до един максимално ефективен индиви­дуален резултат. При това не се гледа само положението на Слънцето - валидни са и координатите на всяка останала звезда, планета или чувствителна точка.

       9.Една много сериозна поредица от книги в академичен лексикографски вид е започната отдавна и за нея са обрабо­тени и подредени азбучно избрани тези, антитези и синтези от беседите на Учителя Беинсà Дунò. Кръстил съм я "ДЕС - Диалектическа енциклопедия на Словото". Досега са обрабо­тени 6 тома от неделните Му беседи и в момента се работи следващият. Целта е да се изчерпят по този начин и публику­ват последователно обработките на всеки клас, а после всички да се обединят в едно. Без никога да забравяме, че изу­чаването на Словото Божие в оригинал е абсолютният и единствен начин за най-точно проникване в него, ние не заб­равяме и разработките. Сам Този, Който го е изнасял в про­дължение на повече от половин век, е настоявал и е провеж­дал десетилетия наред и опити с учениците Си да се правят научни и индивидуални разработки на беседите Му, особено в Специалния (Младежкия) окултен клас. Това са на първо място темите, които са развивали. На второ място са извадките на най-силните мисли, които и до днес правят мнозина и има и издадени книги с такива. Плюсовете са големи, но има и опас­ност: субективният подбор. На нивото на своята лична ево­люция и програмираност от стария свят и старите религии и философии, всеки избира само такива мисли, които потвър­ждават неговото лично виждане, а е сляп за противополож­ните и смущаващите. Най-голямата вреда, която нанасят такива подборки или устни цитирания, ако човек не изучава сам Словото в оригинал и се довери на самоуверените "авто­ритети" в "братството", е опасността да доведат някои на­ивни души до големи вътрешни конфликти или до краен догматизъм и фанатизъм. По този начин някои млади хора стиг­наха и до психиатрията. Това не е проблем само за българс­кото Учение - общовалидно е за всяка идеология и религия и нейните ограничени тълкователи. Ето защо академични об­работки на Словото са полезни и необходими, поне колкото за личен труд на ученика за собствено ползване или за справка. Преди всичко, те са личната домашна работа на съзнател­ния ученик. Той не би трябвало да е напънат от тщеславие, веднага да проповядва и публикува своите частични откри­тия. За това се носи кармическа отговорност.

 

            Правени са и може да се правят не само извадки, но и конспекти, есета, резюмета, анотации, речници по различни критерии и какво ли още не - съществуват много форми. Обаче споменатата Диалектическа енциклопедия в духа на Хегел (по тези, антитези и синтези), макар и тя субективна като подборка, което е неизбежно, все пак се приближава доста до истината и обективизма, защото търси противо­положната на почти всяка изказана мисъл в беседите на Учи­теля Петър Дънов - а такива двойки в тях има хиляди. Заради тази "противоречивост", именно, невежите Го критикуват. Не знаят, че в много случаи една мисъл е валидна само за чо­века, когото Той е погледнал в очите по време на беседа, или за цялата му сродна верига от души в Битието. В друга бе­седа той казва точно обратното на някой друг, понеже то важи за него и за неговата верига. А в трети беседи дава синтезите - в кои случаи важи утвърждението, в кои отрица­нието, и по какъв начин те могат да бъдат едновременно верни. Ето това е истинската диалектика, а не "диалекти­ческият материализъм" от който се плашат несведущите. Ето един от стотиците примери за синтеза: "Ако носиш обуща с високи токове и не ти върви, хвърли високите токове, тури ниски. Ако имаш ниски токове и не ти върви, тури високи. Ще ви приведа един пример, за да изясня идеята. Една мома била доста висока, но турила шест пръста ток. Нейният възлюблен бил по-нисък и тя, за да се хареса, хвърлила високите токове, турила ниски, та да дойде наравно с него. Обратният пример: друга била ниска, а нейният лю­бим бил висок и тя турила висок ток. Той като я вижда с високите токове, казва ѝ: „Като те виждам с високите токове, много те харесвам, висока си ста­нала!“. Тъй щото, ако в живота някъде ти трябват високи токове . тури ги. Някъде ти трябват ниски токове - хвърли високите. Не да си буквояд. Като се види човек малко по-висок, той се понасърчи. Ако ядеш само сух хляб, кажи си един ден: „Така не става тази работа. Съвсем я загазихме“.- Един ден се наяж царски, обаче да се насърчиш. "(Из "Разнообразието", 20.12.1935г.).

       Възлови тези, антитези и синтези от най-парадоксал­ните в беседите бяха включени някога и в един албум със стотици снимки, дадени ми от Борис Николов, който кръстих "Мигове с Учителя" и разпространих на ксерокс в доста копия тук и в чужбина.  Например - изказванията Му в защита на го­лотата и нудизма, на дълбоките деколтета при младите жени и на спортните трика, очертаващи добре тялото; те­зите в защита на половата любов или неизвестността на бащата; за живота на съпрузите на 1000 километра един от друг и срещите им само веднъж в месеца. Обикновено фана­тиците набиват в главите на хората точно обратните из­вадки, които са също верни, но в синтезите Учителят обяс­нява кое утвърждаване и кое отрицание при какви обстоятел­ства важи.

            В споменатия тип извадки за ДЕС има и лични комен­тари от съставителя на някои от избраните мисли. Това е не само допустимо, но и необходимо - то наистина е една от "домашните работи" на ученика и е полезно за разширяване на разбирането му. Предвидени са и други издания - с възмож­ност дадена мисъл да се обсъжда от неограничен брой после­дователи. Може да бъде и под формата на живи диалози при такива сбирки. Всеки осветлява мисълта от беседата от своя гледна точка, допринася за разширяването на разбира­нето ни. Ние сме провеждали този метод на доста сбирки по планините и сме правили аудиозаписи - имаме не по-малко от 30 едночасови касети. Това за нас са "златни записи", които все още си стоят на ленти и лентите остаряват... Няма кой да ги спаси и да ги конвертира в електронен вид, да ги свали и като писмен текст.

        Книги 10, 11, 12 и т.н. Има не само томове и проекто-томове на други теми, но и аудиозаписи (изчетени образцово цели беседи за слушане от незрящите и хората с лошо зрение или уморени очи). Имаме подобни аудиозаписи с избрани произ­ведения от сродни автори, с преводи на други езици. Имаме множество фотографии с кондензиран "асуин" (есенцията на абсолютната красота в Битието), както и любителски виде­офилми - в някои от които текат надписи-осияния, които не са налични никъде другаде. Събирали сме хиляди репродукции на картини с мощен асуин, предназначени на първо място за съзерцаване от бременните и кърмещите от ранга на веган­ките, вегетарианките, трезвеничките и Самостоятелните Майки; изложбени фотоси и картини с неправоъгълни рамки по пропорции и извивки, дадени от Елма. Правили сме записи с музикални подборки на адажия и андантета от предкласи­ката, класиката и романтизма, със специално оформени об­вивки на касетите. Имаме аудиозаписи на поетически реци­тали с асуинна, орландиева, отанна и друга подобна поезия от началото на Епохата на Водолея. Замислени са билингва, трилингва и полилингва издания през есперанто - текстово и аудио; библиотеки и издания с ръкописно Слово на все повече и повече краснописци, изучаващи и прилагащи науката слово­метрия; ръководства и програми за въвеждане на национални и световни благотворителни "данки", като антипод и дъмпинг на банките на черната ложа по земята, както и за организи­ране на благоменителните дружества върху принципа на не­равностойния бартер; а също и за началото на едно световно движение на душите с монада за безплатно пътуване и гос­туване по душевни и антропологически сродства и благо­родни практически интереси; справочници с идеи за изобрете­ния и иновации, дадени в Словото Божие и писанията на прос­ветлени приятели; относно инициативата със сърдечните покани с данкнотите "Ела!" в единиците  "елани" от новата "милута" на душите с монада, за разлика от парите и валу­тите на тъмните династии; за биохигиенните, психохигиен­ните, социохигиенните, френологичните, физиогномичните, хирологичните и корпологичните сравнителни критерии, с цел създаване на ново поколение с искра Божия и разпознаване на интимните кандидати от ниска еволюция или без монада;  относно панацейните книги и рецепти за профилактика и пълно изцеление и подмладяване чрез практикуване на добро­детелите, съответни на увредения орган или система; от­носно детската световна "милута" за размяна на кълноспо­собни и покълнали семки и костилки срещу благородни детски ценности;  за поканване и безплатно гостуване и пътешест­вия по душевни сродства и синастрии на творците на Но­вото, подкрепяни тайно по всякакъв начин от почитателите им, докато станат "граждани на света без граници"; указа­ния за основаване, защита и функциониране на еко-хумани­тарните домове в градини за хората от Шестата раса и на първо място на Майките, като Защитниците (Рицарите на Обожаемите" от армията "Матриадор") се обучават от спе­циални космически инструктори на Бялата и Всемирната ложа; за новия тип еко-хумантарно строителс-тво и архи­тектура и обработката на почвите и растителните култури с песен, музика, цветни лъчи, Слово, Любов и Безсмъртна Кра­сота... - и т.н., и т.н., и т.н.  

С една дума - представяне на една малка част от иде­ите, посяни в Словото Божие в България от края на по-мина­лия век до началото на настоящия и на импровизациите на всеки един от Неговите единатори. Може би не случайно една приятелка един ден каза на едного от тях: "След тебе трябва да ходят денонощно представители на стотици институти и да записват всяка твоя дума и всичките ти идеи, за да ги внедряват през десетилетията и столетията в полза на Но­вото Човечество...". 

За Книга 1

Необятното говори

(как закапа)

Фантастични видения?...

 Тук се вижда как прокапа Необятното в началото не директно, а в литературна форма, пречупено както цветните лъчи в призмата през монадата на един все още неопитен млад човек. В заглавието " Фантастични видения" е с въпро­сителна, за да се замислим дали това са само фантазии и су­бективни фантасмагории - или реално наблюдавани неща, съществуващи някъде из вселената или в бъдещето. Научно­популярни, фантастични и прогностични видения - ако са само лични измислици и визии... Пусната в интернет отдавна под заглавието "Фантастични видения", с автор "един приятел". Започва със студентско творчество (една курсова работа на студент-българист от първи курс в университета към ка­тедра "Антична и западноевропейска литература", със загла­вие  "Дантевият "Рай и модерната физика", 1969 г.). Заради нея съответният студент бе приет без конкурсен изпит в клуба на младия писател към Студентския дом в София и като съосновател на клуба по фантастика и футурология към СУ "Климент Охридски"; по-късно - "фантастика и прог­ностика". Там се подвизаваха много умни и талантливи мом­чета като Огнян Сапарев, Наско Славов, Тодор Ялъмов, Тодор Доков и др.). Положителна оценка за споменатата курсова работа дават и асистентката по онова време Нели Бънкова и самият проф. Пешев. Тази работа е била известна сред физи­ците през 70-те години и по-късно, обръщат й внимание и графикът Васил Иванов, композиторът Димитър Грива, Куб­рат Томов, академик Божидар Палюшев и др. В комбинация с едно научно изследване на нестинарството заедно с колеж­ката Румяна Кокаличева и под ръководството на видния наш учен, народовед, фолклорист и историк Христофор Тзавела,  някои хора казват, че тази курсова работа с приложеното из­следване е по поръчка и е използвана от Людмила Живкова, за да се представи България в Рим по случай 1300-годишнината на България, и че е изпратена служебно от Комитета за кул­тура на пълномощния ни посланик в Италия по онова време Венелин Коцев. Нямаме сведения дали или как е била доведена до знанието на италиансктата общественост, но те би трябвало да са впечатлени от още един оригинален ракурс към техния безсмъртен гений Данте. Свденията са противо­речиви: едни казват, че презентацията й е била впечатля­ваща; други твърдят, че на самия Венелин Коцев е било скръцнато със зъби от Големия Брат и той не е посмял да й даде ход, а трети са сигурни, че тя въобще не е била изпра­тена и е спряна още тука, в София. Хората, назначени от по­литбюро, външно министерство, разузнаването и Шести от­дел на българската държавна сигурност около "принцеса" Людмила в министерството й са почти до един обучени офи­цери с високи чинове, послушни на великия СССР, на които е заповядано да провалят с всички средства нейните опасни волности за прославяне на България и в най-скоро време да я извадят от играта. Издава се заповед честването на 1300 годишнината и в Италия, но да се проведе стандартно и само за парлама, в никой случай такива идеологически диверсии като изследването за нестинарството и идеалистическата "дъновистка" версия за шедьовъра на Данте Алигиери да не стига до Рим, тъй като има реална опасност да се получи взрив от интерес към България и може да извикат лично Жив­кова и експертите от екипа й, които са я написали. Изтърва­ваме "пилетата" и "главното пиле", което е предназначено за ликвидация всеки момент по най-върховна заповед... Сам баща й Тодор Живков пише в мемоарите си как малко преди това го е извикал на отчет самият Брежнев и го е рендосвал защо бил позволил дъщеря му да назначи двама "дъновисти" в Коми­тета. Тато се осмелил да го посъветва да си проверява ин­формациите, тъй като самият Тато е бил спасен в същия "дъновистки" квартал като нелегален от тия хора и е видял само добро от тях; че те са най-честните, най-добрите, най-умните и стриктно изпълняващи гражданските си задължения измежду всички, които е срещал в живота си. Без съмнение, в случая това е бил истинският Тодор Живков, а не някой от дубльорите му. Брежнев обаче е в час и за опитите на бай Тошо да извади България от съветския блок и да ни ориентира към Германия и Европа. Известна му е и версията, че тоя български въжеиграч и инат може да е незаконен син на българския княз Фердинанд Кобурготски. Я виж какви носове имат! Виж как се осмеляват да апострофират! Освен това, редовно докладват най-горе, че на задължителните проверо­въчни ловове на държавните глави и подгърбия за това, кой става за убиец и кой не, българският държавен глава  редовно стреля встрани и не поваля реално глиган, сърна или елен. Че когато веднъж е гътнал случайно един елен, се разплакал като дете. Поддал се бил на плачовете на тая грозница дъ­щеря му, повече никога да не ходи на лов. По много показатели не става за убиец, въпреки че има документални сведения и за точно обратното в миналото му. Точно затова е платил кар­мично с живота си и живота на дъщеря си.

Не е тук мястото да се споменава и за един секретен доклад от същия студент малко по-късно, изискан от нашите власти и съветското правителство в навечерието на "пе­рестройката". Отговорните другари му съобщават, под строга забрана да разпространява тези думи, че ръководст­вото най-горе окачествява този доклад като "бъдещата на­ука на човечеството", въпреки че авторът му се занимава с опасна идеологическа диверсия. След това той работи ня­колко години като учител и възпитател, като референт в Съюза на писателите, завеждащ редакция в наше водещо из­дателство, защитава научно изследване по етнопсихология с рецензент Атанас Славов и научен ръководител проф.Стойко Стойков, кандидатства за научен сътрудник към Института за култура при проф. Кръстьо Горанов, а после, последова­телно, в етнографския институт при проф. Хаджиниколов и в института по фолклор към БАН. Лично от съответните ръ­ководители и професори получава извинения и съжаления, че не може да бъде назначен по независещи от тях причини, въп­реки нивото на изпитните му работи и представените изс­ледвания. Известната индийска писателка Мейтрей Деви, жи-вяла дълги години с Рабиндранат Тагор до смъртта му, урежда на нашия българин специализация в Тагоровия универ­ситет в Бенгалия на техни разноски; директорка на театър в Норвегия го кани за драматург; други видни личности от Швеция, Латвия, Башкирия, САЩ, Англия, Германия, Франция, Швейцария, Австралия, Турция, Гърция и други културни страни искат да го назначат при тях на работа, обаче бъл­гаро-съветските власти считат, че е по-добре той да оформи кариерата си, без да излиза от страната. Например - като миньор, текелажник (хамалин), железничар или шофьор в градския транспорт. Въпреки публикациите си на изток и на запад и изявите си в ефир в чужбина и в страната ни (а може би и именно поради това), като идеологически диверсант с прозвище в VІ отдел на българската държавна несигурност "Астрологът" и разработван от него като опасен обект цели 20 години, през цялото му останало време до пенсия въпрос­ният изследовател на народопсихологията и политическата психология работи като арестант, рудничар, изкопчия, копач на запечени селски ниви с търнокоп, пак хамалин, общ работ­ник, дърводелец, изолаторджия, чистач на турбини в тецо­вете с чук и длето, монтажист, химически работник, елект­роженист, парков работник, мозайкаджия, парников работник, сценичен работник, аргатин при робовладелци и феодали във Византия с опасност за живота - и т.н.     

Книгата под №1 продължава с миниатюрни и по-големи разказчета, минаващи за фантастични. Някои  от тях са били отпечатвани в периодиката и премирани на конкурси, но това не е най-важното. Любопитното тук е, че те са били момен­тално заключени в чекмеджето на един директор във време­ната на цензурата и антидемокрацията - и повече нито едно от тях не е видяло бял свят в България. Разпространяват се като самиздат най-вече в Русия и на запад. Ако обемът на тази книга позволи, бих написал и едно последно разказче: за това, как духът на въпросния виден наш партиен обществе­ник и писател дава отговори пред космичното следствие защо е замразил тия разказчета, както и много други подобни от други млади автори. Както във филма с Мерил Стрийп "Да защитиш живота си", как прокурорът пуска документални клипчета от различни епизоди в живота му. На едно от тях се вижда и чува ясно как едно началство на въпросния наш виден писател и общественик му казва: "Ако пуснеш и буквичка от тая идеологическа диверсия, прави си сметката! Не само ще те гътнем, въпреки че си от род на разузнавачи, но и децата и внуците ти до девето коляно няма да видят хаир". Ще видим и следната сценка: зам.главният редактор на друго наше научно-популярно списание... ("замовете" навсякъде са всъщност ЗКПЧ-тата - заместник-командирите по полити­ческата част с мисията на прословутия "политрук", който стреля в тила на изоставащите при атака и ликвидира бяга­щите обратно и дезертьорите). Та тоя зам-главен се вижда ясно на един от акашовите документални филми как срива икономиката на родината ни и даже на великия СССР с една фалшификация при провеждането на един статистически ек­сперимент. Пред екрана на живота им ще видим поне още трима гонители на "диверсанти": Единият е преподавател в университета, също заплашен сериозно, ако даде път на ня­кой враг на родината; другият е виден професор, на чието име днес има даже и улица, който също блокира една опасна курсова работа с пистолет в тила; третата е чужденка, ко­ято може да се телепортира. Нали става дума за фантас­тика - защо да не се телепортират хората?... Та тази чуж­денка, някъде из необятния СССР някога - умее да се теле­портира мигновено в стаята на всеки редактор, който под­писва договор за публикуване на някоя диверсия. Има нюх за милиони! Шепне му нещо на ухото, очите на редактора ста­ват на яйца и лицето бяло като пресен сняг - и поредната идеологическа диверсия е спряна.

Тук е мястото да се обясни, че тия разказчета - най-вече миниатюрите - бяха големи разкази и повести, но те са невъзстановими, тъй като периодично бяха изземвани от дома на диверсанта и вероятно изгаряни. Борците против идеологическата диверсия си знаеха занаята и знаеха как да гонят от работа и да затварят зад решетките не само този диверсант, но и много негови побратими, някои от които бяха пратени на заточения, други -  в затвора, а трети не оцеляха при изтезанията.

 По-късно иззетите разкази, повести,  киносценарии, на­учни изследвания, преводи и романи бяха резюмирани в тия разказчета от по две страници в книга №1 от поредицата, за да не бъдат забравени. Затова молим всеки приятел и чита­тел да възприеме този том само като суров материал, спа­сен някак си от  минните полета и бомбите на Матрицата.

Както има романи с продължение, така и тук нямаме никакви претенции за авторски права, АКО НЯКОЙ ДОБЪР ЧОВЕК СЕ ВДЪХНОВИ ДА РАЗВИЕ ДАДЕНО РАЗКАЗЧЕ ИЛИ НЯКОЯ ИДЕЯ ОТ ТАЗИ КНИГА В НЯКАКЪВ ПО-ГОЛЯМ, ЗАВЪРШЕН СТИЛИСТИЧНО ЖАНР. Има доста "хляб" в тия видения, като се изключат несполуките и грешките. Може някои млади хора с по-добра съдба и повече талант да напра­вят от всяко рационално зърно тук есе, илюстрация, кар­тина, разказ, повест, радиодраматизация, пиеса, роман, ки­носценарий и пр. Може и да продължи разказа - да си предс­тави как се развива интригата между героите или научната визия. Ако иска - нека пусне варианта си в интернет; ако иска - да го отпечата или да го пусне в ефир, да направи изложба, да напише песни и музика, да го постави на сцена или екран. Ко­гато говорим за "версавтори", имаме предвид позволението на автора на оригинала всеки желаещ да го усъвършенства или продължи със своя собствена версия - от това могат да се получат уникати.

С това пожелание и разрешение от моя страна и от страна на приятелите ми, които мислят като мене, искаме да разчупим още една догма на Матрицата: защитата на ав­торското право при всички случаи. Както с отказа си да се подписваме със собствените си имена и псевдоними, така и тук ние хвърляме едно ново предизвикателство. В бъдещите издания на Свободното Човечество ще има надпис на видно място за всяко творение:

"ВСИЧКИ ПРАВА - НА ВСИЧКИ".

 

 Така и тук ние, независимо от това, което издателите биха напечатали стереотипно, понеже всички жертви на Матрицата си слагат безропотно главите в оглавника и вла­чат железни правила и традиции, ние тук можем, доколкото зависи лично от нас, да се опълчим на всеобщата щампа и да напишем:

Цялата тази книга и всяка част от нея, както и на всички останали бъдещи книги или фрагменти от тях и всички други издания и творения от същия автор може да се разпространяват, интерпретират и доразвиват от всеки желаещ напълно свободно и с всички възможни средства. Може и да си ги продавате, ако нямате искра в сърцето си или не измислите някой по-интелигентен на­чин - пак ще е от полза, ще стигне нещо до хората. Така че:

ВСИЧКИ ПРАВА - НА ВСИЧКИ!

 За да разбием и финансовите навици и печалбарс­ките нагони и хитрини на Старата Вселена, внедрени тук от Интервентите, предлагам всеобщо мисловно сътрудничество. Всеки от вас е творец, защото е роден от Създателя. Дайте нови идеи и в това отношение! Про­дуктите на хората с душа все пак трябва някак да се разпространяват сред себеподобните, но как можем да из­бегнем стичането на пари само към една организация, към един човек? Не ви ли намирисва на леш, когато някой бла­городен автор или неговите кучета започнат да ви кандърдисват да го спонсорирате? Било неизбежно, така ли? Това все още ни го внушава със всички сили Матрицата, защото от това зависи нейното паразитиране. Хайде пък да й направим задружен дъмпинг - и да я ликвидираме! Да сринем и дракона на мрежовия маркетинг, пълнещ гушите на десетима и празнещ гушите на милиони хора! В мина­лото един от по-честните методи за отпечатване на една книга бе абонаментният принцип. Първо и ние мис­лехме да го използваме, за да избегнем прогнилата па­зарна икономика. Сега, доколкото все още трудно може да се мине без пари, макар и всяка монета, банкнота и техен документален еквивалент да има грозна нишка съм смър­тоносния Дракон на парите, ние знаем за няколко начина, по които можем да прережем тия нишки и да му попречим да ни дръпне в ада. Единият е тайното отдаване на де­сятък от всеки наш приход, хонорар, награда, имот и пр. на човека, от когото се възхищаваме най-много. Персо­нало и тайно - на най-чистия човек, когото познаваме, а не на организация, общество, църква, държава или пар­тия. Значи, не е само пълното безсребърничество и пода­ряване на всичко, макар и това да е най-високият идеал. Може да се борави с пари и по методите на светлите сили. Духовните измамници, които искат да ни внушат, че "парите са овеществена енергия", но неизменно прив­личат като змията тая народна "енергия" пак към себе си, не винаги са съзнателни измамници. Те просто са си повярвали в това, тъй като не искат да впрегнат мозъка си за нещо по-умно. Затова ние ви предлагаме един от най-чистите варианти: няма да ви съобщим банковата си сметка! Ще ви подарим идеята или творението, а ако ис­кате да помогнете за усъвършенстването и разпростра­нението му, сторете това сами. Употребете сами па­рите си за тази цел, не ги изпращайте на "автора". Разп­ространете копията от творбата, която сте харесали, със собствени технически и финансови средства. Може да се групирате, ако не сте в състояние да се справите сам, но ако някой от вас почне отново да събира пари от другите "за благородна цел" с думите "без пари нищо не става", припомнете си, че в джоба на човека с дух и душа никога и по никакъв начин не влиза и една народна сто­тинка. В това няма никакво изключение. Каквото и да ви приказват видните гении, лектори и окултисти! Може да са видни, но делфините не ги срещат между звездите. Белите Лебеди на Вселената могат само да ви посъ­ветват къде и как да употребите парите си, но няма да приемат от вас пари даже и тайно, понеже инак ще нате­жат и ще паднат. Изключенията при тях са извънредно редки - когато са вече безсмъртни и затова крилата са им достатъчно мощни и яки. Мъдрецът няма да вземе и троха от бедния, но може да поиска от богатия полови­ната или цялото му богатство, за да го излекува. Пък и Гутенберговата галактика е вече пред залез. Ние ще ос­ветим прекрасно този залез с последните перфектни из­дания на Мъдростта и Истината в книжно тяло, но тази книга няма да е от отсечени дървета. Неизбежно и много по-малко съучастничество в убийство на природата са появилите се вече електронни четци. Предпочетете да се снабдявате с тях, а не със скъпата и тежка техника за печат. Постепенно те ще поевтинеят още повече и ще станат общодостъпни - даже и многоцветните. После ще ги заместят кристалите; после - с още по евтина, фина и ефирна техника. Само ще изговаряме думи в пространството - и това, което търсим, ще се появява светящо във въздуха; а по-късно - и пред вътрешното зрение и слух в главите ни. Това е личното послание и личната воля на "автора", нарекъл себе си "един приятел". Пък ако процедурата и щампата на стария свят изисква абсолютно задължително нещо друго, нека си се отпечата в тази книга стандартно, като престъпващите забраната бъ­дат санкционирани от светския закон и заинтересова­ните издатели, но не и от мен. Все трябва най-после ня­кой пръв и на тази планета да приложи метода за разп­ространение на културата и истината във вида, в който се практикува нашироко и безпрепятствено из цялата Свободна Вселена. Нито едно житно зърно няма щампа "авторско право", но това не му пречи да братясва като взрив едновременно със сто стъбла, особено когато вре­мето е студено... Така че, нека "братясва" и "сестрясва" и всяка една нова идея, която ви подаряваме тука - да я по­демат и въздигнат със всичка сила и всички възможни и невъзможни благородни средства всички желаещи, с които сме излезли едновременно от Първоизточника на Живота, и затова ще се върнем в Него едновременно. 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/