Книга 39

 

4.І.150(2014)

 Още за новата милута

 

(валутата на искрите Божии)

 

 

7:11:04 ч.

В експрес-съобщението не бяха изяснени много важни положения. В мировата практика на гостуването, на отблагодарявянето, благоменителството, обмяната и размяната на съществата и божествената ликономика има хора, които не са длъжни да участват по този начин. Това би било опасно за тях и за веригите им от сродни души. Те не са длъжни да отговарят дори и с една дума на поканите - даже и на най-без­користните. За това никой не бива да се огорчава, да им се сърди.

На първо място, това са божествените самотници, чи­ето вътрешно чувство и вътрешна необходимост в даден период или в един цял живот е да бъдат в свещена самота, да общуват с много малко хора. Но има и болни, нещастни, нес­ретници или просто по-незабележими хора, за които никой няма да се сети. Ще се сетят само ангелите на земята, ако това е писано.

Обвързаните, които са в кармичен цикъл или пък чувст­вото им за грижа към конкретни близки е по-силно от всичко, обикновено не участват в този план. На им говорете за безплатни пътувания и гостувания. Не само че няма да могат, но за тях това би било и дезертьрство. А и поради нивото на еволюцията им, за някои е опасно да напускат близките си. Небходимостта от "най-близки" "за цял живот" в тези хора е тъй силна, че и да тръгнат по света, те много скоро пак ще се обзаведат с близки. Личната космична енергия за тях все още е основна храна, и в това няма нищо лошо.    

Ето защо обявената мирова и универсална милута на поканите с надпис "Елà!", изразени в елани като съответните данкноти, важи само за душите и духовете, освободени лично от Бога. Самоосвободилите се ще бъдат върнати от съдбата, за да доизработят своето смирение и търпение. Това важи дори за духовните ученици от Общия клас. Свободата за божествени преживявания и експерименти настава едва от Специалния клас нагоре.

Ученикът от Специалния, Младежкия клас, има понятие и реална възможност за самостоятелно гнездо, лична тайна квартира и тайни цикли от време, недостъпни аб­солютно за никого. Той сам управлява живота си и над него няма хора, които да дишат във врата му, да го мислят. Тази периодична или необятна свобода е възможна само за изку­пени души, които са възстановили силата на божествения алохим в себе си. Истинските, но дори и падналите алохими, въплътени като хищници, никога няма да останат в капана за повече от едно денонощие. Те прегризват и крака си, за да се спасят. Конят, христовата или нехристовата овца нямат понятие за индивидуална волност и свобода. И да прегризат случайно въжето си, те са вързани психически. Но и това е на мястото си, когато в един кон или вол е въплътен ангел

 "Христовата овца"... - Има и жертвени ангели. Те са се самопродали в робство не от овчедушие, а понеже има закъ­сали души, които трябва да бъдат спасени. Има много добри и способни духове от нашата душевна верига през вековете, които са изпаднали в зло и себелюбие, но подлежат на еволю­ция. Има и мнозина обсебени - ти говориш не с тях, а с дяво­лите, които живеят в тях. Бог е наредил на възпитателите от Ремонтното Битие да им внедрят духове-вируси, същ­ности без искра Божия, с някаква дълбока и много справедлива цел. Заради такива си заслужава да пренесем цели планини от мъка, но да ги върнем към Бога. Когато се осъзнаят, те ра­ботят за Бога много по-мощно от "благоверните" и нестрада­лите.

 Ние не разбираме нещата и се чудим защо близките ни или някои делови партньори често реагират несправедливо. Наскърбяваме се, но ги търпим; по десет пъти в месеца бя­гаме от тях - и пак се връщаме.  Констатираме, че пред нас вече не е добрата душа, която познаваме. Разговаряш с ро­бот, андроид, стена. То си знае своето, такава му е програ­мата, такъв магнетофонен запис има в него. Но ти не късай веднага, защото това и за тебе е изпит. Не е лесно човек да разговаря с магнетофон, но зад някои магнетофони има живи души.

Жертвените божества и ангели един ден се научават да виждат къде се скрил в глъбините на хибрида истинският им ближен. Той често е нещастен, огорчен, озверен или упла­шен до смърт. При всеки опит да го измъкнеш, той реагира със зъби и нокти или с бягство и гробно мълчание - като едно ранено животно. Ако го обичаме, ще различим, ще разграничим неговия вик за помощ от магнетофонните записи на майсто­рите от ада.

Елуване - така наричаме призива "елà", поканите за здраве, щастие и свободен живот. Не само те, но и отклика, реалното гостуване. Но ние казахме, че основен регламент в божествената империя на елуването е и свободата да не се откликнем - дори с една дума. Който се омъчни или ос­кърби от това, той още не е готов за Новото Небе и Новата Земя. Казано е, че ученикът не се наскърбява при никакви обстоятелства. Инак все още е заразен от епидемията на очакването.

Очакващите реакция, изискващите реакция според сво­ите собствени представи за поведението на някого е особен вид черна магия. Те въплъщават в образа му своята визия и програма и очакват той са реагира според нея. Един мъдър психолог ни разкрива, в началото на всеки опит за тандем, почти винаги по-големият егоист налага своя сценарий на по-слабия или по-добър човек без обсъждане, без "пазарене". А в такива случаи "пазаренето" е задължително, въпреки търгов­ския вид на тази дума. 

При опитите за партньорство с несродни или крайно различни хора, ние трябва да се борим за всеки милиметър от това, което искаме и можем в живота си, за ясно осъз­наване изолиране на нещата, които не искаме или не мо­жем в никакъв случай. Проучваме как стоят тези въпроси и при другия, доколкото той познава себе си. Едва тогава сключваме договор с различния човек. Но и при това риско­вете са големи, защото мнозина обещават нереални неща.Съзнателно или не, те ни лъжат, а искрените обикновено се самозалъгват. Щом сме изпаднали до пазара на живота и търсим близки по сергиите, ние сме длъжни да се пазарим. Нямаме право да подаряваме себе си или харизваме на без­ценица това, което ни е поверено от Бога: нашия дух, на­шата душа, нашия ум, сърце или тяло.

Драмата е в това, че някои в началото се опитват да се пазарят, но много бързо клекват пред сценария на робовла­делеца или купувача - "за да има мир". Такъв мир обаче е една голяма илюзия, от която са си отишли милиони.

 Търговците и робовладелците са ни изпратени от Съдбата с много важна цел: да кристализира в нас поня­тието за дух, понятието за истина, за яснота, чест, доб-лест, съпротива, борба и характер. Да кристализират тези неща поне като ясни понятия, породени от много раз­мисли, въздишки и страдания. Опитът се утаява бавно през хилядолетията в причинното ни тяло. Щом не успяваме днес, има и други животи. Като се преродим и срещнем пак такава физиономия, като чуем същите кандърми, като видим същите цветни пера, ние няма да кажем "ах", а ще бягаме много бързо на 100 километра. Но така беше досега. От си­гурни източници знаем, че скоро прераждането се прекратява. Въпросът днес стои ребром: паднем ли върху черния овен, отнесени сме от него задълго. 

Важен е и въпросът за жертвените ангели, когато са ни дошли в живота като наши деца. Целта им е да постра­дат, за да бъдем разбити и покъртени - да се яви в нас нача­тък от осъзнаване, разум, разкаяние, съвест и милосър­дие.

В световната практика на "елуването" (поканите за гостуване и самото гостуване) има и друг секрет: щастливи са най-вече тия гостувания, които са започнали от едно денонощие. Ако в рамките на това денонощие всеки е останал доволен и щастлив, след време можем да си разменим и други покани - за три денонощия, за седмица или повече. Но в никой случай за повече от три седмици в месеца, от три сезона го­дишно и т.н. Ако се яви и най-малката тенденция за неспаз­ване на "договора", тандемът трябва да се развали. Това влиза в регламента. Ако е обещал, но пак посегне към алко­хола и цигарата или каже властна дума, нека не се чуди ако го потърсим след една, пет или 10 години или не го потърсим вече никога. Той трябва да избира между нас и луканките. През това време ще се откликнем на поканите на хора от нашето ниво. Затова, именно, е казано, че в този живот ще берем само зрелите плодове, а зелените ще оставим за в бъ­деще. С узрелите можем да обменим това, което в другия го няма: асуин, инзол, орландиум. Това са божествени есенции, продуцирани от съществата с монада. В тях няма измяна и промяна, променят се само в положителен смисъл. Само с тях може да се получи съвместимост и хармония; щастлив, благ, радостен, благословен и божествен живот. Тук обаче пак под­чертаваме: за един стойностен дух, роден от Бога и изпра­тен ни не случайно, си заслужава да претърпим много, понякога и с години, за да се пречисти блатото и една душа да бъде спасена. Това е така, но само когато сме абсолютно сигурни, че е по волята на Бога

Великият мистик и ясновидец Емануил Сведенборг ни разкрива, че божественият брак произтича от свещената и непреодолима потребност във всеки от съпрузите да одоб­рява и обожава благоговейно разбиранията на другия, да удовлетворява желанията и потребностите му по най-предания и прекрасен начин и това да става "незабавно и без за­мисляне". Това произтича от тоталното доверие и високата степен на сродност; от гаранцията, че съюзът им е даден лично от Бога. При такива общуването не е състезание и арена за налагане на своето право, за унижаване на чуждото разбиране и право.

Гладиаторски двубои са типични при адските схватки  между паднали души или между две или повече психики, изцяло лишени от монада. При тях брачната или интимна арена е окървавена от постоянните единоборства, от насладата да подчиниш и насилиш другия, да го направиш глупав, виновен и задължен, да отречеш и унижиш истината му, да го експлоа­тираш. Адските партньори, според Сведенборг, се люшкат постоянно между лъстта, изгодата, садизма, мазохизма и ом­разата. Това са пет адски оргазма, които ги държат завър­зани на възел. Сведенборг дълго се е чудел защо такива двойки, намиращи се в адски брак, не се разделят. След всеки плътски делириум те изпадат в позорни кавги за права и вини, често стигащи до бой. И въпреки това се държат един за друг, наричат драмата си "любов" и не подозират, че са стиг­нали до садомазохизъм, до мъртва хватка. Така адът постига целта си да избие монадата и от децата им, ако случайно да родили такова дете, и да ги насочат към бездната. Това са електронните игри, естрадата, рокерството, бизнеса, лова и риболова, хазартът, пушенето, пиенето, месоядството, нар­котиците, миткането по егрегорни лекции и вери. Това е ге­шефтарството, гангстерството, "уреждането в живота", самоутвърждаването в този пропаднал свят. Това е всеки шмекер, който ни предлага въздушни кули, печалби и лесен живот.

Накрая може да се напомни, че "богат човек" е всеки, който е роден от Бога и е изпълнен с Бога. От днес на­татък богат ще е и всеки, който е получил и изпратил най-много данкноти и това не е останало само като пожелание. Но количеството не е единствен критерий.  Може да получиш или изпратиш само една покана през целия си живот със стойност един елан, да стане гостуването, но то да бъде денонощие, равно на вечност. Може да не получиш ти нито една покана, но Бог да ти изпрати човек и семейство, с което да сте щастливи цял живот. Може да ти даде 60 милиарда огнения със 60 милиарда души - и пак да си изпълнил Неговата воля. Важното е да сме доволни от това, което ни е дал, да не се терзаем заради това, което не ни е дал.

 Благнотите все пак биват виртуални и реални. Човек може да е натрупал грамадно богатство от покани, изчислено в сумарни елани. Но и да не се е откликнал на нито една, ако такава е волята Божия, броят на поканите има значение - отчита се от Небето. Един ден, може би не в този живот, ще се откликнем реално на всяка обич, на всяка покана, която сме получили през вековете. Това не е задължение, а божест­вен импулс и космичен закон: на любовта се отговаря с лю­бов. Няма нито едно изключение в Битието, има само заба­вяне. Многото симпатии и покани говорят за универсализа­цията на духа, за неговата близост до Бога. Там вече сме на прага на Новата Земя и Новото Небе. Там има 100 процента покритие между покани и реализирани гостувания. И мушичка да блъснеш - разрушаваш вселена. Там няма понятие за липса на резонанс. 

Нека приятелите, които не са получили нито една по­кана, да не се омъчняват. Всичко е велико, всичко става нав­реме, Господ е благ. Когато имаме шанс да не ни търсят и да не ни харесват, се отваря необятна вселена от шансове да учим и да помагаме. В света винаги има същества, на ко­ито можем да помогнем - които са в същото или много по-не­изгодно положение от нас. Ако не сме посветени на някаква голяма и скрита работа за Бога в самота, ние тръгваме по нещастните, болните, старите, обезверените и отчаяните, ставаме слънце за тях. Те не гледат коня има ли зъби и лъс­кава грива. Щастието от такова общуване е неизразимо с думи, защото страдащите са сам Бог. Когато се прави на нуждаещ се, когато се прави на нещастен вътре в тия форми, Бог ни се откликва незабавно. Ние си мислим, че ни се отк­ликва конкретният човек.

 У богатите откликът е под въпрос, те не пропускат Бога тъй лесно. Съществата с лъскави дрешки обикновено са преизпълнени със себе си и със свойте си представи за жи­вота. Обикновено са задоволени, защото външният им вид привлича. Шансовите и все още неразрушени благородници, по които въздишаме, няма да ни обърнат внимание - те са претенциозни, съсредоточени са в свойте си вкусове и инте­реси. Техният студ е обясним - те изучават и задоволяват все още само себе си. Те се грижат само за собствената си изява. Те са още в пътя на инволюцията. Това е така, даже и когото правят всичко за най-близкия си и семейството си или когато помагат на църквата си. Дори и да четат мо­литви и да пеят духовни песни до пълен захлас, те имат една особена миризма, от която ангелите бягат. Затова нека ние, които не сме на витрината на живота, се опретнем да рабо­тим по мазетата и прашните складове, където има милиони ангели, играещи ролята на мъченици. Те са се облекли скромно, избрали са си по-незабележими лица и тела от гар­дероба на Вселената, за да имат шанса да изпитат и пода­рят истинска любов. Да се откликват. Да са милостиви. Да служат. Да сътрудничат. Да бъдат Човеци.

Изясни се окончателно и въпросът, на кои покани се отзовават Посветените, когато са дошли за подкваса на жи­вото човечество. Те не приемат покани за лично гостуване, ако в един град или една държава няма поне един оборудван дом на Словото, един оборотен дом с градина за Свеще­ните Майки, един за Делото и един за Живота. Всичко на всичко - 4 дома. Ако приемат покана от някого без тази на­личност, това ще е едно голямо изключение.

Щом като почитателите на Бога от едно селище или един цял народ не могат да подсигурят поне 4 такива къщи с градини, където хората да се въртят по списък или по жре­бий, гостите от космоса по-рядко ще се съгласяват да ни гостуват. Казано е още и е направено, изпитано е, макар и предимно в чужбина. Когато няма средства за нови домове с градини, хората с душа се сгъстяват, за да освободят такива от наличните. При такова сгъстяване, дори и в мазе без прозорци в центъра на града, те са сто пъти по-здрави и щаст­ливи от всички останали.

 

Изясниха се още тънкости, но те ще бъдат разгледани в следващи допълнения към основния текст. Ако не - отгово­рите са разпръснати във всички останали текстове и книги на Словото Божие, в сърцата и душите на хората от Бога. Те ни търсят и ни намират винаги, особено когато сме зат­рупани от мъка. Красавците, претенциозните, писателите и лекторите не изникват иззад ъгъла, не се образуват в ста­ята ни, когато плачем. За разлика от "благородните" и от йерархията, Бог е Този, Който не ни забравя никога. Раздава се  изцяло и докрай.  По това ще познаем  и Неговите хора. 

 

 

Бай Добри - Божи човек

СЪДЪРЖАНИЕ
/