Книга 39

 

22.Х.149(2013).

РИЦАРИТЕ НА МАЙКИТЕ

 

 И РИЦАРИТЕ НА ЖИТОТО

 

Словакия, Паметник на Нероденото

05:36:40 ч.

Пиша това писмо само до теб, защото си мисля, че само ти ще ме разбереш. Не че няма още няколко души, които биха вникнали в повдиганите проблеми, но засега не смея да безпокоя и тях. Хората не ги касаят личните тревоги на дру­гите, всеки си има достатъчно свои, както и набор от вку­сове, фантазии, амбиции, представи и понятия за живота, свои органни и духовни удоволствия. Елементът на самоуве­реността, себизма, своеглавието или егоизма е доминантен, но това е констатация, не обвинение. Нямаме право да обви­няваме никого, самите ние сме набор от несъвършенства.

Експериментът с подаряването на лимеца наистина е уникален, нещо безпрецедентно в историята на човечеството. Не че няма хуманни, религиозни и духовни общества,  практи­куващи благотворителност, но те раздават съмнителни чорби и преработени храни и идеи, а комбинацията лимец и хора на правилното самоопределение днес би трябвало да е първа по рода си в историята на човечеството.

Не искам да бъда многословен. Божественото, също като Слънцето, се самораздава без замисляне на абсолютно всички - и на добрите, и на лошите. Ние обаче нямаме ресурса да подаряваме лимец на целия народ - един ден държавата и човечеството ще стигнат и до това, то може да се осъщес­тви само чрез един универсален и общовалиден хуманен закон от най-високо управленческо ниво. Нещо като гениалната идея за ББД, но с тази разлика, че последният няма да бъде ползван конструктивно от всички - няма да има гаранция дали тия минимални пари ще отиват за здравословно хранене и пр. или пак за алкохол, цигари, дрога и пр. Раздаването на истин­ско жито в натура ще спасява хората от глад - поне тия, ко­ито го ценят и няма да го захвърлят, понеже нямат вкус към преработени храни. Това е интересен въпрос: колцина ще из­ползват лимеца по предназначение - какъв процент от обла­годетелстваните ще се хранят основно с него и какъв про­цент - само когато няма абсолютно нищо в хладилника и ня­мат пари за брашно и хляб?...

 Ясновидският анализ показва, че дори и най-духовните хора, даже и да са големи ентусиасти и най-начетени привър­женици на инициативата за лимеца, не го ползват с абсо­лютно предимство - той си остава с месеци и години непо­кътнат в килерите им или се яде рядко, "от немай къде", за­щото е много полезен... Това е, понеже не сме си променили навиците - предпочитаме вредните, но вкусни храни на ста­рото човечество, даже и като вегетарианци. Друго си е да си сготвиш, да си запържиш нещо... Слънцето не си задава въп­роса за какво употребяват силата му съществата: то дава живот на всички. Ние обаче нямаме неговия ресурс и затова се налага да раздаваме лимеца на избрани хора.

Ето въпросът: кои са тези избрани хора? Това е само въпрос за размишление, нямаме никакво право да критикуваме, никой от нас не е съвършен. Но - все пак - кого и какво подх­ра-нваме с тия дарения?

Подхранваме основно хората, които не променят абсо­лютно с нищо статуса, разбиранията и навиците си. Храним хора, които си имат жилища, имат си добри доходи, дават вили и апартаменти под наем или ги продават, живеят си са­мички и по двойки (нищо лошо, щом е по волята на Небето, а не егоистичен договор за астрални, духовни и битови удовол­ствия). 

В бъдеще лимец, други основни блага и безплатни жи­лища ще се раздават само на хора, които се интересуват какво им е на майките. Само на хора, които дават дено­нощни и доброволни дежурства за пълно обезпечаване и обг­рижване на Свещените Майки. Ученичките и учениците в учи­лищата още от малки ще имат с абсолютно предимство именно такъв доброволен стаж, вместо производствен и ка­къвто и да е друг; стаж с предимство дори пред кампаний­ното засяване и събиране на пшеница! Това днес не се осъз­нава. Счита се, че лимецът е с пълно предимство пред май­ките, понеже "ден година храни". В бъдеще определен процент от средствата и хората ще се заделя дори при масовите инициативи за работа на полето и ще отива незабавно при Майките, тъй като капчица неотровено майчино мляко струва повече от милиард милиарда тона лимец, дори и подаряван. А млякото на майчиците днес се отравя от непо­силни материални, битови и социални проблеми. Рицарите на Майките са от много по-висок чин, в сравнение с Рицарите на Житото!

Какво се получава на практика? - Пред очите ни има не една и две бременни и кърмещи, напълно изоставени или не­отчетени от духовните приятели. Някои дори не се разкри­ват, оскърбени и използвани от духовни мъже. За това хем има, хем няма вина, то е въпрос на съвест и на информация. Щом някой няма център на съвестта, абсолютно виновен ли е? 

Значи, остава в сила вече казаното: първо всеки наблю­дава и си прави личен списък на бременните и кърмещи веге­тарианки в своя район, на първо място "Самотните". Посве­щава времето, усилията и средствата си във всичкото си свободно време изцяло за тях и именно за тях.

В цялото Битие има закон: когато обществото е несъз-нателно, когато няма хора с душа, когато приятелите не раз-бират съвестта като тотална и приоритетна грижа за Май­ките, Божите хора се нагърбват с това индивидуално. Това е ролята на Свещеното Семейство или Просветлените При­ятели, които застават твърдо зад една конкретна майка - НЕОТКЛОННО И ЛИЧНО, С ДЕНОНОЩНО ПРИСЪСТВИЕ. Не че има виновни - има просто неразбиране на приоритетите. Ня­кои хора, които искат да живеят божествено, ще разберат, че и в Божественото има приоритети

Има етика и Закон, според които в определен период, заради конкретната Майка се изоставя напълно даже и Сло­вото, и Делото. Всъщност, Делото не се изоставя, тъй като при истинското разбиране доминантата на Детето е Гри­жата за Свободната Майка. Това не е борба против Семейст­вото, но според статистиките на Небето, днес Семейства почти няма. Повтарям: милиард милиарда тона лимец, и то подарен безостатъчно и на правилните хора (не на ду­ховните егоисти, които се молят, посрещат изгреви, правят си духовни събрания и си пеят песнички), тежат на везните на Бога много по-малко от капчица майчино мляко, осияно от щастие. А щастието за Майката е пъл­ната и тотална обгриженост във всяко отношение. Тя има нужда не само от перфектно малко жилище в райска градина, но и от приятели, които да са денонощно до нея, когато ги повика или без да ги повика. Когато има нужда да е сама с де­тето си, дава знак и те се пръсват - но не много далече. Де­журните "дебнат" от близко разстояние да им даде знак, че има нужда от нещо. Свещената Майчица има нужда не само от чисто жито, изворна вода, свежи плодове и чист въздух, но и от интензивен душевен и духовен живот. Ако няма свещени приятели с душа - да ѝ доставят това денонощно, - Небето разчита поне на един свещен приятел, който може да остави дори Словото заради Капчица Сияйно Мляко. Да! Планини, все­лени, космоси от лимец и дори чисто Слово Божие не са по-важни от тази Капчица. За какво са ни те, ако един атом или една молекула от млякото на ясновселената се отрови от горчиви сълзи?

Повтарям - това не е критика, това са само въпроси за размисъл. Няма виновни - приятелите са безкористни, прия­телите са идеалисти, дават много и имат много духовни пос-тижения. При все това, трябва да си зададем въпроса: защо дори Учителят, Учителите, понякога отсъстват от катед-рата или от нивата? - Защото се нагърбват лично с деноно-щно бдение, месеци и години наред, в услуга на някоя Свещена Майчица! Отиват на някоя планета с друго време - и за една минута, със затворени очи на катедрата тука или няколко денонощия или месеца отсъствие - отглеждат от а до я на собствените си ръце една свещена майчица и едно свещено дете.

Апостоле, не се тръшкай от ужас и не късай косите си от мъка, когато не можеш да работиш за Словото! Знам, то-ва е въздухът ти, който дишаш, но за какво ти е Слово, кое-то хората само си четат и си го слушат - и пак оставят Бога Като Майка в ръцете на лишението?

 

Да четеш вечер някой приключенски роман на изморената и нещастна, изоставена майчица, която не насмогва в нищо, е милион пъти по-добро, отколкото да препишеш цветно и под ъгъл 1000 страници Слово по законите на сло­вометрията. Още някога Свами Шивананда бе казал, че да служиш на един болен една нощ струва повече от това да произнесеш 200 хиляди пъти свещената думичка "Омъ". А колко повече струва една Свещена Майчица от един разкап­ващ се болен, понеже е болен поради греховете си? Колко 91-ви псалома и Добри молитви се равняват на една минута ак­тивно бдение при една Майчица и едно Детенце, които са сам Бог и Христос, гледащи ни тъжно?

Така че изнасящите лекции, пишещите книги, перка­щите се с бели дрехи по паневритмии, надуващите се умно пред телевизията, организиращите колективни молитви и формули и инициаторите на хуманитарни кампании има над какво да се замислят. Ако си Реализатор, помисли си кой е Първият Приоритет. Наострените очи и уши за самотни и бедстващи майчици и впрягане на всички духовни и физически сили да им служим денонощно и лично и да организираме доб­роволни де-журства на хората с монада за тази цел - ето къде ще намерим Бога! Той ни гледа единствено и само през очите на Майката Божия и на Младенеца - не от иконите, а тук, сега, на живо. Един миг изпуснат да им служим отда­леч или с лично присъствие - и изоставаме с развитието си с манвантари. Тя и Бог ще кажат кой и кога да присъства и помага лично - защото не всеки е достоен. Но трябва да имат избор измежду стотици - да чакаме на опашка да ни по­вика, да трептим от желание и надежда, че ще ни избере да й помагаме.

 

И помислѝ си, ако си представяш, че си гений или апос­тол. Имаш ли право да влизаш в свещените стаички на уни­жените от тебе святи жени и момичета и оскърбените от теб, само за да си направиш удоволствието? Помислѝ си, ако случайно си станал баща, а те са толкова святи, че не искат да те натоварват с чувство за отговорност - за да можеш да се развяваш по сцени и сокаци, да проповядваш и да правиш впечатление. Или да гледаш вечер по телевизора политиката и са си нанкаш блажено с някоя "сродна душа". Или да си пред­ставяш, че служиш на Бога в ледената си килия в обработка на Слово Божие, а получаващите това Слово много лесно по интернет да нямат и помен от понятие какво значи изпъл­нение на Словото Божие и Приоритети преди Словото.

Да, казано е че Словото е първият приоритет и че без Слово няма Майки, няма Култура, няма Природа, няма свят и вселена. Но е казано още, че атом щастливо майчино мляко струва повече от милиард безкрайности Слово Божие, непре­върнато моментално в Дело. А върхът на Делото и основата му е Майката: щастливата Майчица Божия. Която на тая земя все още не е щастлива и която ние познаваме лично; ко­ято днес сме оставили денем да е изтърбушена от глад и грижи, а нощем ридае от самота.

Ти, който си мислиш, че си се уредил в живота и че си имаш близък и близки, че си чист пред Господа, когато рабо­тиш духовно или си даваш десятъка и понякога много повече, помислѝ си още веднъж дали си чист. Ако не ти трепне сър­цето и не скочиш в полунощ от вопъла на някоя майчица наб­лизо или надалеч, ако не излезеш, както излизат лекарите, да я намериш в тъмното и да изпиеш сълзата й, в случай че  ня­маш стотинки да й купиш залък хляб, помисли си дали Бог е баща ти - или някой друг. Всички Майки са наши любими, всички деца са наши деца и рожби!

Ти, който четеш това и си казваш: "Ами аз затова се пазя от деца" или "Аз вече съм си отгледал децата", не мислѝ, че това не те касае.

 

Ето защо е казано: "Покайте се!“

СЪДЪРЖАНИЕ
/