Книга 6

9.VІ.121(1985)г.
София-Изгрев

ЗА ЛЕКАРИТЕ, ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ ДУХОВЕТЕ НА ЗАМИНАЛИТЕ, ЗА СЛОВОТО, ЗА АНАЛИЗИРАНЕТО И ЗА СТРОГОСТТА
 (отговори на въпроси на Н.Н.)

- Имат ли лекарите карма?
- При лекарите има един вид карма, която е неизбежна, въпреки че е най-лека. Те вършат своето дело от хуманност, но нямат светлина кога трябва и кога не трябва да лекуват. За тях мисълта, че може да има философия или духовен път, при който не трябва да лекуваш някои пациенти, е съвършено невъзможна и недопустима. Не е и за вас тази мисъл понятна, тъй като един човек с добро сърце, който може да помага, а не помага, би се разкъсал. Така е с истинските лекари по призвание. И, все пак, плащането си остава, тъй като, на практика, онзи, който е помагал на живеещите само за себе си - да оздравеят и пак да продължат така, - на практика се натоварва с част от тяхната карма.
Когато мисълта ви е насочена към някой заминал, не произнасяйте името му на глас, тъй като той вече не носи това име. Душите се откриват само по гласа им, тъй като тембърът на гласа е единственото нещо, чрез което заминалите се разпознават и което остава през вечността.
- Защо има толкова противоречия в беседите?
- Противоречията и алогизмите, които пълнят беседите, не трябва да остават необсъждани и необяснени. Именно тогава, когато интелектът ти приеме и логично тези текстове, ще започнеш и сама да преминаваш към някоя от другите 49 типа логика, които там се използват. На земята вие познавате само един, най-много два вида логика. Те не могат да решат противоречията, спъващи ви в необятното Слово на Космоса. Толкова засега по този въпрос.
- Все пак, не трябва ли постоянно да анализираме?
- Анализирайте всяка своя дума, всяка своя мисъл, всяка своя оценка. Не мислете, че първо трябва да анализирате живота и погрешките на другите. Първата ви работа е да анализирате себе си. Оттам се започва. Понеже неанализиралият себе си не може да държи здраво юздите на взаимоотношенията - и от паниката или, най-малко, от нестабилността, която се получава при изпуснатата каруца, предпочитате да шибате коня, вместо да се спрете на своите мотиви и погрешки. Ясно е какво ще стане и става и с коня, и с каруцата, и с каруцаря, но, за съжаление, и с пътниците.
- Как да се справя със строгостта си?
- Строгостта е особено Сатурново качество, понеже Сатурн е Правдата, “Ревизорът на Битието” - неговото сериозно отношение към проблема при всеки отделен случай. Кое е редно и кое не е редно е основната му грижа. Така че, една силна Сатурнова позиция, не само в хороскопа, но и в живота на човека, в неговата наследственост и пр., поставя този въпрос на първо място при всички случаи. Повтарям: “Кое е редно?” и “Кое не е редно?”... При повечето хора обаче това е причината за всички космически, общопланетарни, национални или лични трагедии, тъй като понятията за “редно” и “нередно” са точно толкова, колкото и съществата в Битието. Именно това и отделя културния, цивилизования човек от дивака или аутсайдера. Повече от ясно е, че проучването и усвояването на нещата, които са приети за “редни” и се считат за “редни” в едно, повече или по-малко, цивилизовано общество, е белег на развит самоконтрол, т.е. на култивирана личност. То е мерило не само за възпитание, не само за усвоени правила на поведението или практическата разумност, но и за степента на еволюция.
Неизбежно и задължително е, значи, да се съобразяваме със становищата за редно и нередно в обществото, в което живеем, ако въобще искаме да оживеем в него. На тази база обаче хората често започват да мерят и индивидуалността - нещо безгранично по-дълбоко от нормативните понятия за редно и нередно. И колкото тази личност е по-далеч от обществото – в плюс или минус, – толкова, разбира се, разминаването ще бъде по-голямо.
 Това са, на пръв поглед, прости неща, които вие отдавна сте проумели, но искам да кажа и това, че без постоянно самоусъвършенстване и изучаване езиците на другите души, вие не бихте могли да разнообразявате своите собствени понятия за редно и нередно. Именно страданията, конфликтите, противоречията са засега единственият път, по който съдбата ви сблъсква с “чуждите езици” - т.е. езиците на другите души. Когато в едни взаимоотношения ти страдаш или другият страда, това значи, че всеки говори на своя език и не желае да изучава езика на другия. Пакостите идват по тази причина, а не защото някой е непременно некадърен или лош.
 Мисля, че Ме разбирате. Това са прости, но принципни неща. Само по пътя на тези сблъсъци, оплитания и разочарования, за които говоря, човек се учи да става все по-толерантен, по-мек и по-невзискателен, тъй като нищо не гарантира, че самият той не греши, от гледна точка на някакъв много по-висш език от неговия.
 Това наричам истинска интелигентност и космична култура - примирението пред възможно много по-висока интелигентност от нашата, която, би могла, ако иска, по същия начин да ни се смее, присмива и ни иронизира, както ние другите. Не е задължително да си мислите, че сте щатна бройка на Битието за преценяване на това, кое е редно и кое не е редно, дори и действително да преценявате по-добре от другите. Понеже педагогиката на истинските мъдреци и човеколюбци не се ръководи от оригиналността на проведения педагогически акт, а от ефекта му. Т.е. предвидливият, разумен педагог, приятел или общуващ изобщо, както добрият шахматист, проиграва репликите и евентуалните ефекти от тях предварително, може би за част от секундата. Опитът, който има до този момент, му диктува благоразумие и хуманност по отношение на “противника”, с оглед на крайния ефект на взаимоотношенията, а не на констатация на недостатъка, понеже с констатации, особено изразени с ирония, никога нищо не се постига. Говори се рязко само с тези, които са тенисисти на репликата и могат да ви я върнат, умело играейки, а не приемайки топката в сърцето си.
 Анализ, анализ и пак анализ!  Всяка мисъл, всяко чувство, всяко изречение - това е пътят към самоосъзнаване на собствените мотиви. Обаче прекаленият анализ също е опасен и даже много по-опасен, тъй като анализът на злото в нас е задължителен, но анализът на спонтанните импулси може да стане причина за наводнение. Спонтанният анализ - ето Елдорадото, което очакват всички, но и чумата, от която бягат панически. Тук е най-голямата тънкост на всички сериозни, истински учения – да научат учениците си и човечеството да разграничават спонтанните божествени импулси от спонтанните тласъци на инферното. При първите анализът, от който следва и реакция или стоп-реакция, може да доведе до карма, тъй като спрян божествен импулс поражда последствия не само с години, но и с векове. Всеки нереализиран, спрян божествен импулс е “прокрустово ложе”. Неанализиран и неспрян пъклен импулс пък е пропаст, с чудовище на дъното! (Дамаст е разбойник, по-известен с името Прокруст или Полипемон. Канел пътниците да спят на кревата му и ако краката им били по-къси, ги разтягал, а по-дългите отрязвал. Тезей, на път за Атина, осъдил Дамаст да бъде наказан по същия начин, както правел с гостите си – б.п.)
 Проумейте и размишлявайте. За този проблем ще ви говоря подробно, понеже той е началото на началата. Ако един импулс е бил божествен, ти го възприемаш като вътрешна радост, щастие, освобождаване и мир, независимо от неговата логичност или алогичност. Обратно, ако един импулс или тласък на подсъзнанието или на чисто човешкото съзнание ви се струва много рационален и намясто, а роди в душата ви мрак, притеснение, скръб, отчаяние, безизходица, самота, тогава не се спирайте да го анализирате, вземете щипците на Мъдростта и отстранете този импулс. Сложете го на мястото му; направо го изхвърлете, ако потрябва.
 Това е, приятели! Съобразяването с това, какво ще кажат, какво ще почувстват, как ще реаги­рат околните, е наистина мъдрост, но мъдрост чо­вешка. Тя води до покой в дома и обществото, но до постепенно помръкване на душата, загубване на жи­вота, на смисъла, на целта на всичко. Съобразява­нето с вътрешния импулс обикновено поставя човека на нож с околните, но постепенно води до разширяване на съзнанието, намиране на смисъл, на път, на радост и щастие. Истинският мъдрец и провидец не отрича нито едното, нито другото. Основата на живота е баланс - първото и второто да се уравновесяват. Намирайте оптималния път за несъпротивление на околната среда, но никога не поставяйте това като основа на живота си. Понеже можете да потъпчете другото - гласа на сърцето и на душата.
Баланс е възможен - това искам да ви кажа.

СЪДЪРЖАНИЕ
/