Книга 37


1.V.146(2010)
София – Изгрев

ВНИМАТЕЛНО С ОГЛАШÈНИТЕ!
(ИЗВЕСТЕНИТЕ, ПОКАНЕНИТЕ)


6:23:37

            Тази сутрин трябваше да бъде отново преодоляна съпротивата срещу писане, но все пак това стана успешно с помощта на Някой, Който твърди, че “не е толкова страшно”...
            Нещата, които се случиха тази нощ, отново трябва да бъдат представени като сън или измислица, за да им е по-леко на оглашените. Тези и още няколко форми са дадени, за да могат те да се оправдаят и да им е по-лесно да продължат със своето “оглашенчество”, което трябва да бъде изчерпано докрай. Мисълта, че някой си измисля всички тия работи в осиянията и покрай тях, е благодатна почва, за да могат да растат и си се самооправдават самодейностите, тръпкаджийствата, гешефтарствата, морализмите и мазохизмите – една малка част от 49-те вида двигатели на оглашените.
            Ще представя лекцията и упражнението от тази нощ като сън. За увод, ще напомня за един случай с една много фина аристократична дама и един Мъдрец. Тя години наред четяла лекциите му, даже понякога и присъствала; усещала, че тука става нещо много голямо и че учениците му нощем скитат из космоса. Най-после се осмелила и поискала среща. Мъдрецът я поканил любезно в дома си и като влязла, веднага заключил вратата и сложил ключа в джоба си. Тя се притеснила. Той веднага отключил вратата, отворил я широко и ù казал: “Свободна сте, не сте още готова”.

Съня, който ще съчиня, е с един голям бял кораб до небесата. Той слиза от време на време на Земята, но обикновено е в орбита. В другото време представя в морето само своя идеална проекция, така че по нищо да не могат да го различат. Тази проекция даже е плътна – може да се стъпва по палубата, всичко на пипане изглежда твърдо и реално. Нещо като “шорткът” – който се занимава с компютри, знае какво е. Това е иконка на екрана, която няма и един килобайт, но ако цъкнеш върху нея, може да отвори реален файл с терабайтове. Небето си пести ресурсите по същия начин: няма защо Корабът и Летящите Холандци да бъдат постоянно на Земята. Те си имат проекции, чрез които можем да стигнем дотам или да ги извикаме незабавно.
            Корабът не може да акостира в човешко пристанище, защото няма толкова голямо. Затова винаги е на много мили навътре в морето. По тази причина, от милост и за за оправдание на оглашените, отдалече изглежда малък – едва се белее като една точка точка на хоризонта. Но при всички случаи трябва да се вижда от брега – трябва да има надежда за човечеството, трябва да има милост. В същото време, из пристанищата и в плиткото гъмжи от лодки и корабчета на 49-те вида оглашени. Едни са абсолютно уверени в скоростта и маршрута си, други се лутат като мухи между “уредените” и “уверените” и се стремят да се прикачат някъде. Понякога се чува тръбен глас и на големи параходи, които също пускат котва по-надалече. Те са импозантни и имат много мощни двигатели. Вършат сигурна и полезна работа. На оглашените те изглеждат много по-големи и сигурни от този на хоризонта, защото са по-наблизо. Много естествено е, че офертите им си личат и чуват много по-ясно; пък и трябва да си платиш, за да се качиш - солидна работа! Освен това, до тях се стига много по-бързо и лесно – наблизо са. Сами ти идват “на крака”.
            В съчинения сън изпъкват лодките и корабчетата на тези, които споменах в началото: самодейците, тръпкаджиите, гешефтарите, моралистите и мазохистите. Ако Някой Видим и Невидим реши да проговори и днес, може да каже нещо и за останалите оглашени – нали са 49 вида и 2401 подвида?... Основната мисъл е, че Белият Кораб също изпраща Вестители: на оглашените трябва да се даде информация и да бъдат поканени. Информацията е извънредно богата – много по-богата от листовките, диплянките и журналите на останалите кораби. Едни Вестители идват елегантни и изтупани, други се представят за одрипани просяци. Важното е информациите и поканите да бъдат раздадени да една, за да не кажат един ден хората, че Бог е спал, че Го няма.
            Там е работата, че който се заинтересува, трябва някак да може да стигне до Белия Кораб. Едни ги взимат на чудни платноходки елегантните Вестители, други плуват както ги е майка родила, рамо до рамо с просяците. Като стигнат, първите ги качват с кристални асаньори, на останалите им се налага да са тренирали с години алпинизъм по ледена стена без приспособления, за да се качат. А Корабът е висок с  километри – нищо, че от брега се вижда като точица. Има и такива оглашени, които, като се приближат от любопитство на собствените си “сигурни” лодки и кораби, виждат само един полупотънал кораб с увиснали и мръсни платна; или виждат даже само една заблудена, очукана шамандура. “Ясно” – казват си те и се ядосват на себе си за загубеното време и зрителната измама.
            Но и за успелите да го видят и да се качат на палубата, изненадите не престават. На тия с асансьорите казват, че са поканени само за през деня и преди залез трябва да напуснат. Белите платноходки любезно ще ги откарат. На успелите да изкачат сами ледените километри се дава по един топъл чай, дрехи за преобличане и каюта за преспиване. Те могат да останат - канени са за 49 денонощия. През деня са свободни за чудни лекции, пиршества, танци и увеселения, но нощем всеки трябва да остане в каютата на един от 49-те навигатори. Навигаторите имат трамплини за изстрелване към истинския кораб в орбита, а и такива за директно изпращане в 49 вселени. Това обаче може да става само нощем, понеже тогава е Космосът и Школата – не атракциите. При това, всяка следваща нощ си при различен навигатор. Като чуят това, повечето оглашени сами се хвърлят в морето, защото им е казано, че за тях няма пладноходки. На екраните на Кораба се виждат техните мисли - и те никак не са красиви. Те предпочитат нощем да са при самодейците, тръпкаджиите, уредените, нахалните, осъждащите, изискващите, подозрителните, търговците, моралистите, алкохолиците и пр., защото така са свикнали. Не могат да си представят, че някъде може има нещо по доблестно, по-чисто и надеждно. Мисълта какво може да им се случи в тия каюти с Навигаторите ги ужасява, въпреки че би трябвало да са много по-ужасени от вида и здравето си на старини, защото цял живота са спали нощем сами или при смъртните. При това, няма нито един регистриран случай в историята на Вселената Навигатор да е извършил с пасажер нещо против неговата воля – деликатността и кристалната чистота са пръв закон на Белия Кораб и навсякъде. Оказва се, че оглашените се плашат от Чистотата и си живеят прекрасно в помията. Когато помията е подсладена и дезодорирана и й се придаде пазарен вид, какво пък чак толкова... Но дори и да те карат да я пиеш с бой в натурален вид или да я преглъщаш по навик от чувство за дълг, все пак друго си е – това е позната помия! Така че както на Кораба, така и в другите кораби, яхти, гемии, водни колела и рибарски лодчици, всичко е въпрос на избор, на вкус, на психохимия.
           А нали скоро се готвим за отлитане?

            Този сън и несън обяснява като бял ден защо едни хора са при нас, а други – другаде. В момента в стаята се премести сама и звънна силно една чаша – Нещото иска да говори. До нея падна една кутия – луксозен подарък от приятелка. Това са фантастично скъпи и красиви писалки и химикалки. Значи – разрешава и да се пише, без опасност от по-нататъчно обезобразяване... Защото от описването на живота без реален живот не може да се очаква нищо хубаво.

7:59:05ч.
 - Внимателно с оглашените! Над всичко и преди всичко, помнете завинаги: те не са виновни, а са нещастни. Всичките сили на духа им са насочени към това да се занимават с какви ли не неща и хора, за да си внушат, че не са нещастни. Опората им е илюзията – нямат опора под краката си. Нашите хора по места наистина ги информират и канят, но заниманията на нещастните са свещено нещо: никой няма право да избива куклата от ръцете им! Виждали сте лудичките майки с кукличките по улицата – идèте и им ги вземете, ако имате сърце... Ако им я вземете или им обясните, че това е мъртво нещо, нещастното същество ще ви погледне с празен поглед или ще ви прокълне – вие сте враг за него.
Затова съм казал: само Бог мисли, всички останали се занимават. Оставете заниманията и занималните намира – без тях нещастните хора са загубени. Опитът ни учи от милион вечности, че отнемането на играчката прави рана – нямате право да бъдете убийци! Бъдете мили и любезни с лудичките по улиците и даже им галете куклите – те ще ви по-гледнат с благодарност. Само най-тежко болните ще се дръпнат – те не дават никой да им докосва куклата... Те искат куклата да е само тяхна, и на никой друг. Но това не е грях – това е опитване на представите. Всичко в света на нещастните е опитване на представи – нищо друго не съществува. Опитването на тръпките е същото нещо: нямаш право да обясняваш някому, че тръпката му е “нечестива” или “плебейска”. Ти искаш да прескочиш закона на френологията. Невъзможно е някой да си избере тръпка, по-различна от това, което е начертано на черепа му. Съответствието на тръпка или илюзия с череп е фундаментален закон, от който има много малко изключения. Фамозната дама, която си избира фамозен принц, не прави никакво изключение – дотам ù е стигнала еволюцията. Не че е лошо, прекрасно е, но принцът после ще ù излезе през носа. И тук изключенията се броят на пръсти.
Основата на Живота е нещо друго: жаждата за Слово Божие. Който ще иде първо в Съюза на писателите или на митинг, няма такава жажда. И това не е лошо, но на второ място, в свободното време. Който хвърля душевен труд и ресурси за всичко друго, освен за Словото, Делото и Живота, оставете го в занималнята да се занимава. Не го откъсвайте от там – ще плаче. Разберете: представата, че ръкопляскат на таланта ни и споменават нашето име е една от най-лъскавите играчки – защо да я изтръгвате от ръцете му? Представата, че бизнесът и печалбата е живот, е не по-малко лъскава играчка – не вършете погроми из занималните! Друг нещастен си представя, че като си седи вкъщи при познатите физиономии е чист и морален – и тази играчка не пипайте, понеже ще ви обяви за съблазнител! Всеки иска да има нещо, което не му пипат и не му дават акъл за него – отчетете тази потребност. Повечето хора са мазохисти – искат да доставят удоволствие на садистите. Други си харесват бурето с мед, понеже те са си го произвели или избрали. Оставете ги да бъркат с големи лъжици в него и да се олепят до върха на главата. Това им е необходимо, за да могат да са залепени.
Ние сега, като ви говорим за Новата Земя и Новото Небе, все едно че вятър свири покрай ушите ви. Прочетете го от някое осияние, но преспокойно продължавате да си стискате играчката или да подскачате с крак на тартонетката си. Неизлизайки от занималнята и от двора на забавачката, вие така обявявате някого за лъжец – все едно, че си измисля. Ако вземахте думите на Небето насериозно, щяхте да бъдете като древните Синове и Дъщери, които са взимали торбичките си и са тръгвали на път. За тях няма повече нищо, освен Далечината: Златната Ябълка и Вълшебната Жар Птица! Сърцето им знае, че само това е реално, а всичко останало е забавачница.
Онзи, с когото си денем, легитимира твоето отношение към Духа. Онзи, с когото си нощем, говори какво мислиш за Бога и как се отнасяш с Него. Бог и Дух са различни Неща, въпреки че са еднакви. Няма 

изключения от това правило!
Пригответе се сега за още едно упражнение. Този път отиваме към Центъра на Галактиката. И радвайте се, че който го прочете и си остане вкъщи, ни нарича в очите “Лъжци!”. И да дойде, но след като си е свършил другите, “по-важните” работи, и вкъщи е излъгал, че отива при “приятелка” (ако е жена), вие не го приемайте, понеже не само ви е нарекъл “лъжец”, а и сам той е лъжец. Той е куче на верига и си има господар. Такива не ни трябват нито на Небето, нито на Земята! Ако се опиташ да го погалиш, ще оголи зъби и ще залае, за да остане верен на господаря си. И да няма външен годподар, иска да се отчете пред вътрешния, дявола, който го кара да се плаши от Чисототата. Тука му сипват в паничката и понякога има и кокал, а навънка... нищо не се знае...
От Центъра на Галактиката в момента идват гости. Ще вземат със себе си тези, които имат свещено отношение към Духа и Бога. Да си си избрал Духа, значи да си изровил Словото измежду мъдростите. Да си си избрал Бога, значи да искаш да се съединиш с Него. А това съединяване става само чрез частите Му. Има и пряко съединяване, но след като си се съединил със 60 милиарда части.
Лесното е най-трудно, трудното е лесно. Любовта снема всички съпротиви. Държи само една съпротива: съпротивата срещу съпротивата. Естествено, зависи кому, как и защо се съпротивляваш, кому и как и защо не се съпротивляваш.
До десет дни от днес нататък ви се дават сънища, в които ще видите кой откъде иде и накъде отива. Който излезе от занималнята – на път!

Импулс за отваряне на беседи:

“Малкото порявено благо струва повече от голямото непроявено благо.” (т.”Фактори в пиродата”1947:149, б.”Разумност в природата” от 13.V.1932г.)

“Помнете: около вас съществува един разумен свят. Ако изучавате законите на този свят и се свържете с него, вашият живот ще се подобри по магически начин. - Къде е този свят ? - Вие живеете в него! - Не го вижда­ме… - Много естествено, очите ви са затворени за него. Ако отворя очите ви, ще го видите и ще повярвате на думите ми. Вие сте в положе­нието на слепороден. Колкото и да му говори­те, че светът, в който живее, е красив, че в него има реки, извори, морета, планини, долини, цветя и градини, той не вярва. Ако отворя очите му, веднага ще повярва - ще види, че и той жи­вее в красивия свят.

На всеки от вас казвам: иди при разумните хора и вземи участие в тяхната работа!
Казвам: не се влюбвайте в света. - Защо? - Светът е княжеска или царска дъщеря. Как ще се влюбиш в княжеската или царската дъщеря?... - Това е опасно нещо! Ако се влюбиш в царската дъщеря, ще страдаш.” (пак там, стр.236-237, б.”Разумният свят” от 8.VII.1932г.)

Ти ще познаееш Бога като среда, в която силите се пречупват и изявяват в много посоки. Като възлюбиш Бога, ще се научиш да даваш. Като възлюбиш ближния си, ще се освободиш от ограниченията.
 Определено е какво налягане може да понесе човек.  [...] Следователно, ще носиш най-много 60 килограма товар. Ако носиш повече от 60 килограма, не можеш да се развиваш правилно. Не искай повече материал, отколкото можеш да носиш. (пак там, стр.200, б.”Разумен център” от 24.VI.1932г.)

Тук се налага едно подсещане, за да се види синхронът на тази мисъл с главните талвези на Словото и в беседите, и в осиянията: 1.Утвърждава се познаването на Бога и изявата на силите в множеството; 2.Изтъква се даването, като най-важен белег, че сме възлюбили Бога; 3.Освобождаването от ограниченията става само чрез възлюбване на ближния, но в Словото се изтъква, че “ближен” е само онзи, който не ни пречи да жиеем за Бога и за всички - пред никой друг не сме длъжни; 4.Излизането на числото 60 е пак тотално попадение – в края на днешното осияние Бог говори за 60 милиарда Негови части, с които трябва да се съединим, за да можем да постигнем пряката връзка с Него. И в беседите, и в осиянията се твърди, че в орбитата на Земята има 60 милиарда душù с искра Божия, с които трябва да се съединим. Ако сме обикнали по-малко и сме се съединили с по-малко, това е “недолюбване”; ако се опитаме с повече – това е “прелюбодействие”. (“Ако носиш повече от 60 килограма, не можеш да се развиваш правилно. Не искай повече материал, отколкото можеш да носиш.”) 5.В осиянието се казва, че идват гости от Центъра на галактиката – пада се мисъл от беседата “Разумен център”. 

“Човек трябва да отдели потребното от непотребното – да има готов материал за работа.” (т.”Път към живота”1993:146, б.”Съединителните нишки на живота” от 2.I.1931г.)

В предишната мисъл от беседите се говори за “материал” – при отварянето на следващия том, първата мисъл също е за “материал”. В осиянието по принцип се говори най-много за отделяне на потребното от непотребното, за високия вкус и правилния избор, за намиране на истинския път към живота чрез правилните хора – правилните  “съединителни нишки” с него. “Непотребното” са хората без искра Божия и техните уловки.

“Защо се съмнява? Коя е причината да влезе съмнение в него? […] Ако не се съмнява в учителя си, той се съмнява в съучениците си – да не го смутят по някакъв начин.” (пак там, стр.100, б.”Кръгово движение” от 28.XI.1930г.)

В самото начало днес се цитира случай с една претенциозна дама, която се е усъмнила в Учителя. По-нататък се описва как хората с нечиста мисъл скачат в морето да се “спасяват”, понеже са се усъмнили в коректността и чистотата на Навигаторите. Не е нужно непременно скачане в морето – достатъчно е да не отидеш вечер при някого, а да отидеш при друг, защото се “опасяваш”... Това вече говори за естеството и качеството на мисълта ти. Не че не трябва избор, разум и самопредпазване, но зависи от какво и от кого. Защо живеят без съпротива в блатото, а от чистия извор се страхуват?

“Като се самоотрече от всичко, човек казва: “Трябва да живея за Бога!” [...]
“Една група от 40 млади жътвари жънели на нивата. По едно време край тях минал мечкар със своята мечка. Като започнал да разиграва мечката, те напуснали работата си и отишли да гледат. - Ако за една мечка жътварите напуснаха работата си, колко повече човек трябва да напусне работата си на Земята, за да влезе в духовното колело на живота и да се понесе с него в пространството?!” (пак там, стр.162, б. “Колелото на съзнанието” от 16.I.1931г.) – А днес говорим за Белия Кораб, който ни чака от хиляди години да полетим с него из вселените...

“Ако постъпвате съобразно Божествения закон, в който Бог работи, като разберете Божествения закон, Бог веднага ще извърши туй, което искате, понеже законът е в съгласие с Неговата воля.” (т.”Изново”1992:170, б. “Няма да угаси!” от 15.XI.1931г)

“От реално гледище, това са верни и проверени неща. Разбирате ли ги или не, те съществуват [...]” (пак там, стр.264, б.”Според делата” от 20.XII.1931г.)

Има такива души, чиято любов се увеличава! Питате: “Има ли такива души?” – Има ги, ще ги намерите в България!”  (пак там, стр.265)


Лично за един човек и за най-близките му приятели, тази мисъл е най-изненадващата и най-точната от всички, които се паднаха днес, понеже отговаря директно на въпроса, дали да търпят повече или отново да опънат платна по чужбините... Бяха взели решение пак да приемат някоя от десетките покани в странство. Те абсолютно бяха загубили вяра, че в България може да има човек, чиято любов да не се намалява с течение на времето и от грешките ни и обстоятелствата.
11:28:15

            Веднага след приключването на писането, на прозорчето ми кацна един прекрасен сокол и ми каза нещо. Къде сокол в мръсния милионен град? Но той не идва тука за пръв път. Потвърди думите за България...
Вулканът в Исландия и… сцена от "Летящия холандец"
***
            Преди всяко пътешествие в космоса е добре да се проучват сведенията и изображенията на съответния обект, които е стигнала съвременната наука. Може да се мине и без тях, защото инструкциите и обясненията по време на полет в Школата текат вътрешно. Обаче познаването на съвременните постижения в областта на астрономията, физиката, астрофизиката и техниката дава възможност да направим контакт с умовете на някои учени, които копнеят за реални пътешествия из вселената. Някои от тях, които имат отношение към Словото и са склонни да приемат Тройния Ритъм и Тройновселенските Токове, понякога биват взимани на екскурзия - било с летящте кораби на Братството, било с духовните им тела
            Днес има много научни съобщения, снимки и 3филми в интернет, представящи как черната дупка в центъра на нашия звезден остров и черните дупки навсякъде всмукват цели звезди и ги изхвърлят в две противоположни посоки като синя и червен струя или в друг вид. Какво е това? Какъв е този всемирен процес? Значи ли това, че Татван – светът на Абсолютния Дух – връща в себе си Изявеното и Проявеното, за да го изхвърли отново по два опозиционни вектора и да създаде Битие, както го знаем в Интегриона?

           
            А тук се вижда още една снимка, претендираща за астрономическа: кръст в центъра на галактиката. Той е излязъл точно в сре­дата на спиралния "водовъртеж" и по този повод на христия­ните им се иска да видят в него още едно потвърждение на Хрис­товото присъствие в космоса; даже твърдят, че при по-го­лямо увеличение, на кръста се виждал самият Исус... Ние сме против такива спекулации, още повече, че сме наследници на богомилите и не приемаме кръста като уред за осмъртяване и култ. При все това, кръстът си има сво­ето велико значение в Битието и ние го виждаме присъстви­ето му на много места в космогониите, космоса и природата. 

               
            В центъра на на Млечния Път има черна дупка, чиято маса е два милиона пъти по-голяма от масата на нашето Слънце. Такъв е изводът от изследването на звездите, които се въртят най-близко около центъра на галактиката. Чрез един от най-големите телескопи на обсерватори­ята Паранал и усъвършенстваната инфрачервена камера NACO, астро­номите търпеливо проследили орбитата на една от звездите с работно име S2, която се приближила до центъра на Млечния път на разстояние само 17 светлинни часа - которая приблизилась к центру Млечного Пути на расстояние 17 световых часов – не повече от три пъти радиуса на Плутон. Резултатите показват убедително, че тази звезда се движи под въздействието на колосална гравитация от страна на невидим обект, който трябва да е изключително компактен – свръхмасивна  черна дупка. Дълбочинното изображение, получено в най-близкия инфрачервен диапазон чрез споменатата камера, показва една претъпкана със звезди област в рамките на само 2 светлинни години в центъра на нашия звезден дом.
            По-нови изчисления въз основа на това фантастично бързо орби­тално движение на споменатите звезди говорят за маса на черната дупка в ценъра на галактиката ни колкото 5 милиона слъвчеви маси.
            Галактическият диск, който е издаден от галактическия център, има диаметър между 70,000 и 100,000 светлинни години. Разстоянието от Слънцето до центъра на галактиката е изчислено на 26,000±1,400 светлинни години. Галактическият център приютява компактен обект от доста голяма маса (наречен Стрелец А), за който силно се подозира, че е супермасивна черна дупка. За повечето галактики се смята, че имат такава в центъра си.
            За пресечката на галактиката се смята, че е дълга около 27,000 светлинни години, като минава през центъра ѝ под ъгъл от 44 ± 10' спрямо линията от Слънцето към центъра на галактиката. Пресечката е съста­вена главно от червени звезди, за които се смята, че са доста стари. Тя е заобиколена от пръстен, наречен "5-kpc (килопарсеков) пръстен", който съдържа голяма част от молекулярния водород в галактиката, както и по-голямата част от звездообразуващата активност в Млечния път. Погледнат от Андромеда, би трябвало да е най-светлата част от га­лактиката ни.


Още нещо любопитно: Космическият инфра­червен телескоп Herschel е намерил в центъра на нашата галактика усукан пръстен от плътен газ, който напомня по форма математическия символ на безкрайността, пише електронното издание Нюз.Ру.

            Спирални ръкави. Всеки ръкав описва логаритмична спирала с разгъване около 12 градуса. Счита се, че има пет главни ръкава, които почват от центъра на галактиката. Имената им са (по схемата):

Синьозелен      3-kpc и ръкав Персей
Виолетов        Ръкави Норма и Лебед (С новооткрито удължение)
Зелен                Ръкав Щит-Южен кръст
Розов               Ръкави Кил и Стрелец
Оранжев          Ръкав Орион (в който е Слънчевата с-ма)

            Външно от основните ръкави е Външния пръстен или пръстен Моно­серъс. Това е пръстен от звезди около Млечния път, който се със­тои от газ и изхвърлени от галактиките си преди милиарди години.
            Типично за повечето галактики, разпределението на масата в Млеч­ният път е такова, че орбиталната скорост на повечето звезди не зависи силно от разстоянието им до центъра. Като се изключат галакти­ческата издутина и външния пръстен, типичната звездна скорост е м/у 210 и 240 км/с. Оттук орбиталният период на една звезда е директно пропорционален само на дължината на изминатия път. Това се различава от Слънчевата с-ма, където се очаква различните орбити да имат зна­чително различни скорости. Тази разлика е едно от главните доказател­ства за съществуването на черна материя. Друг интересен аспект е проблемът с навиването на спиралните ръкави. Ако се сметне, че вът­решните части на ръкавите се въртят по-бързо от външните, то га­лактиката ще се завие дотам, че спиралната структура ще се изглади. Но това не се наблюдава при спиралните галактики; вместо това, астро­номите предполагат, че ръкавите се формират като резултат от плътна вълна от материя, излъчена от галактическия център. Резулта­тът е виден в няколко ръкава с много звезди и газ. Този процес се съгла­сува със засиленото образуване на звезди в съседните ръкави; компреси­ращите вълни намалят плътността на молекулярен водород и като ре­зултат се формират протозвезди.
            На снимките с Herschel добре се вижда пръстен от гъст студен газ, примесен с прах, където протичат процеси на образуване на нови зве-зди. Според астрономите,  то е усукано така, че от наша гледна точка напомня символа на безкрайността - обърната хоризонтално осмица.
            Инфрачервеният телескоп Herschel, създаден от Европейската космическа агенция с участието на НАСА и наречен така в чест на британския астроном Уйлям Хершел, беше пуснат в орбита на 14 май 2009 година.


Други религиозни  виждат в тази снимка на галактическия център изображението на Светия Дух – на Гълъба, слизащ отгоре...

            Проповедниците с охота ползват научни сведения, за да подкрепят религиозните си тези. За едни това е смехотворно или крайно наивно, за други – убедително. В Беседите на Учителя Беинса Дуно има стотици примери, някои от които Той взима от актуалната преса и радиото, други опровергава по принцип или в детайлите, за трети често казва: Това само е едно твърдение, то трябва да се провери. Ние дълго време се озадачавахме от някои числови и други данни, който Той дава в беседите, за които днес науката дава други параметри. Например, Той повтаря неведнъж, че в Млечния път има 18 милиона звезди, а съвременните астрономи преброяват от 100 до 400 милиарда. Просто не навсякъде повтаря "Това твърдят днешните учени, но дали е точно така, е друг въпрос". Все пак, нека се насладим на Словото Му още веднъж:

            "Вие виждате звездите като далечни, блестящи точки на Небето. Ала всяка звезда от Млечния Път или от коя да е галактична система си има своите приемници в човешкия мозък. Човек може да приеме моментално трептенията, които идват от различните звезди. В този смисъл, аз казвам, че човек може да разговаря с целия Космос. Ако за хората на Земята звездите са само светли точки, за един ангел те са цели светове, които са населени с милиони същества. Тези същества имат много по-висока култура от човешката." (т.Учителят говори – "Живата Природа")

            "И когато видиш и познаеш тази душа, за която Христос казва да я познаеш и да я възлюбиш, ти ще почувстваш в себе си голяма сила – не само в тялото си, но ще почувстваш такава сила, каквато никога не си чувствал; ще изпиташ такова едно проясняване на ума, че изведнъж ще започнеш да виждаш много далеч - оттатък Млечния път." (б."Сродните души",1.01.1922)

         "Сърцето е пулсът на целия космос. [...] Има известни таблици, в които са направени изчисления за пулсирането на сърцата на всички хора. Няма двама души, на които сърцата да бият еднакво. У някои хора сърцето, като направи 10 удара, явява се един малък промеждутък. У други след 20 удара се явява един малък промеждутък; у трети – след 30 удара; у четвърти – след 100 удара и т.н. А знаете ли какво са тези промеждутъци? – Свързване с други светове! В тези промеждутъци сърцето като че ли моментално спира и всичко остава в момент на покой, за да можеш да чуеш една Божествена мисъл, която се предава на душата ти. Щом я чуеш, движението на сърцето пак започва. Значи, всичкият шум трябва да престане, за да чуеш Божествената мисъл. Следователно според съотношението на ритъма тази междина показва с какви светове си свързан – с Млечния  път или с други [галактики]. В този момент тия светове внасят в душата ти различни добродетели." (б."Зная, че Исуса разпятаго търсите" 10 юни 1923)

         "Казват някои: "Като влезете в царството Божие..." - Как се влиза там, къде е това царство? Че царството Божие си има свои научни заведения, свои институти, професори, философи, има си свое художество, своя музика, свое музикално училище. Ще каже някой: "Къде е онзи свят?" – В Млечния път е царството Божие! Значи трябва да минете през всичките изпити." (б."Влияние на планетите", 12 март 1923)

         "Снощи станах и наблюдавах небето. Наблюдавах Млечния път – светове, слънца, светове, същества, които живеят там, пеят, свирят си... Казват: "Къде е раят?" - Раят е на небето! Навсякъде е раят! Там, дето Любовта царува, там е видимият рай. Казват: "Те са горещи слънца..." -  Любовта, дето мине, все гори. Туй, което не гори, то не е Любов. Всички ония светове, които са загаснали, те спадат от ония, долните светове. Всички ония, които горят, са от горните. " (б."Ще ви даде Царство", 20 април 1941)


ОСИЯНИЯТА ОТ ЕЛМА ПРОДЪЛЖАВАТ В КНИГА 38

СЪДЪРЖАНИЕ
/