Книга 6
 
9.VІ.121(1985)г.
София-Изгрев

ЛОДКАРЯТ С ЛОДКАТА, СВИНАРЯТ И КОКОШКИТЕ
ЖЛО / ДТТ

          Настана часът на нейното подобрение. Имаше шанс и преди това, но всеки носи съдбата си на гърба си. При много случаи любовта не е недвижимо имущество до гроб и с наследници, а превозно средство, спасителна лодка. Тези, които отхвърлят възможността да използват спасителен пояс, лодка или параход, рискуват много, почти всичко.
С нея въпросът не е толкова сериозен, но казвам, по принцип: вие се вкопчвате в лодкаря или в капитана и по такъв начин се увисвате на ръцете му, а той трябва да върти кормилото, защото е преносвач на души. Вие, обикновените хора, сте жестоки: щом овладеете плавателния съд, слагате в шах капитана, ако държи на вас, да изхвърли зад борда всички останали; и това - без да ви мигне окото! Ако ли пък ви е ясно, че капитанът или лодкарят, или салджията, няма да ви третират като обикновен пасажер, вие въобще не искате да се качвате... Напълно сте прави - но ако на брега, на който сте попаднали след корабокрушението, има шанс да оживеете - ако не се намирате във водата и наоколо няма никой друг.
          Корабите на любовта имат съвършено други закони - те не приличат нито на къщите, нито на кошарите, нито на свинарниците. Вие, например, искате най-много от всичко да угоявате капитана в кочина и той доволно да се оригва и да грухти пред телевизора, докато вие приготвяте печеното, след като той вече е пийнал и си е замезил. Пълните кочините си с пушека на цигарите му, вместо да пуши корабът. Приемате нещастните ви деца да се израждат при пълни хладилници, в обстановка на насилие, тъпота и невежество или на позьорство и лицемерие. Прекарвате децата си през всички детски и недетски болести, тъпчете ги с лекартва и антибиотици, посягате на свободната им воля, създавате неврастеници, хаймани или държавни престъпници - само и само прасето да ви е в кочината, предано да ви грухти и квичи, понеже квичене е залезът на всяко грухтене... Вие наричате “моя мъж” или “моята жена” невероятното съчетание от интелект и сланина; или от гърчавост и постоянно кашляне! И прави сте да го обичате и да му служите, понеже няма друг път за света. За вас е важно той да си отиде някоя коледа под ножа на съдбата, наречена инфаркт, инсулт или преяждане, а вие да останете в очите на кокошките като “морална” личност, чийто морал не се е равнявал с изискванията за съвършенство, чистота, честност и неподкупност на партньора, а с неговото “полезно” присъствие.
          Този модел, освиркан от времето и подигран от настоящето, отдавна премина в архивите на космическите комедийни театри. Сега те ви се смеят на друго - на жилавото ви постоянство да търсите заместители на космическите екстази, понеже моделът на кочината се измества от модела на кошарата. Там вече не ви е еня дали овенът-началник или някой друг проспериращ мъж ще се качва само на вас - или на всички овци като вас... Важното е вие да си останете в кошарата, да ви псуват наум или на глас държавните овчари - и да ви доят и стрижат. В замяна на тези духовни операции, вие получавате сигурността, че през зимата ще ядете силаж с антибиотици, пък и в останалото време; че ще ви постопли смрадта на торта и урината, в които живеете, въпреки че ще хванете гнилец, от който всяка пета държавна овца куца и всеки десети радетел на чувството за дълг към цивилизацията се оплаква. Това е гнилец не само коленен, но преди всичко душевен, от който няма спасение. Тояги ще ви се стоварят, кучета ще ви лаят, пък и много скоро ще започнат да ви оплождат изкуствено... Оставяте си агънцата на произвола на съдбата, захвърляте ги по сиропиталищата, откъдето ги взимат случайни вихри или престъпници, за да създадат койоти или чакали. Не казвам, че няма изключения - не се обиждайте. Но картината пред очите Ми е точно такава.
          Започнах с лодкаря и лодката, пък стигнах до свинаря и кокошките... Прочетете го на Д., понеже започвам със смехотерапия... Но тя е терапия на подсъзнанието или, по-точно, на несъзнанието, плод на родови и регионални внушения. Чувството за срам не е божествено чувство - то е последното нещо, което приемат в рая, но първото оръжие, след безсрамието, в ада.
Свенливостта - това е божествено качество. Не я смесвайте с пъклената, срамна представа за мъжа и жената, за нежността и любовта, за морала и аморалието. Това, което ще стане без любов, е по-лошо от онова, което ще стане с любов. Съдбата ви, ако се качите на лодката, ще е по-добра, отколкото ако останете във водата. Има и самотни удавници, които са се обрекли и са ги обрекли на бързо потъване, просто защото не смеят да посегнат към ръба на лодката, която минава край тях. Това не е вина, а трагедия: “Предпочитам да се удавя, отколкото да поискам!”... Когато къщата ви гори, питате ли пожарникаря морален ли е или не, може ли да остане с вас до края на живота ви след изгасяването на пожара - или не може? Ала скачате дори от 10 етажа, като опънат долу платното!
          Аз посочих най-оптималните пътища за пробуждане на нервите и процесите в твоя случай. Същевременно, дадох ти шанс, но на тази планета не си само ти тази, която предпочита да прещрака автоматично с механизма на патриархалното отдръпване. Не казвам, че имаш вина, нито имат вина тези нещастници, които не могат да свалят пред слънцето фереджетата, наречени дрехи; предразсъдъците и страховете, наречени “църковен християнски морал”.
          Разбира се, един мъжки флуид на силно духовен мъж, дори без природната енергия, също би дал положителни резултати. Но нужно е и природолечение. Природолечение не значи само вода, билки и масажи. Това значи да се събуди природата ви във всичката й прелест, сила и красота! С духовни методи си служат само приятелите на Иисуса, понеже чудотворните лекувания не изискват природно участие, освен пренагаждане на структурите, в обема на един миг. Но малцина знаят, че чудото става само по два начина: или по благодат, или по преценка на чудотвореца, че съзнанието на болния е постигнало, след тежкото страдание, онази истина, която не е желаело да приеме до този момент.
Трябва да ви кажа, че чудотворните излекувания рядко имат стабилен ефект. Те стават предимно по милост и най-вече за слава Божия. Наблюдават се обаче резки регресии и възвръщане на старото състояние, понеже излекуваният по милост не може или не желае да използва новото си състояние за любов към всички. При такива случаи дори и Христос, Духът Божий, Учителят, може да повдигне някого от постелята му, а той да умре след това. По тази причина, за предпочитане са продължителните лечения на сърцето, на ума и на душата, по пътя на натоварването с обикновени болести.
Болестта ти вика в ухото по 24 часа на денонощието: "С какво си онеправдал Бога, с какво си онеправдал Природата, с какво си онеправдал ближния или себе си?!” Докато не откриете това, тя никога няма да ви напусне. Мигът, в който го откриете и решите твърдо да промените живота и понятията си, се превръща в миг на чудотворно самоизцеление без нужда от външен чудодеец - понеже чудодеецът живее във всеки от вас.
Та и ти, скъпо дете на страданието и добротата, имаш само два пътя, избирай. Единият е чудото по духовен път, а другият - чудото по природен път. Ако приемеш първото, трябва да се посветиш на Словото, но не само като четец, а и като работник на Словото. При това положение, Аз много скоро ще те преобразя. Това е единственият път, който може да направи излишни природните методи. Не се ли посвети ученикът на проучване и изпълнение на Словото, няма друга духовна сила, която да победи властта на Природата. Неизбежно е в този случай да потърсите Бога в любимия, в природните процедури, в стихиите на природата или в любовта и желанието по принцип, не търсейки определен и сигурен обект.
Това е приказката за лодкаря. Той само ще ви пренесе, но на нова земя. Изпитате ли радост, че пренася и други, а не само вас - по какви начини, никога не го притеснявайте, понеже не познавате законите на морето, - тогава няма да изпитате желание да обсебите лодката му, а ще започнете да сковавате лодка и вие.
          Друг път няма!

СЪДЪРЖАНИЕ
/