Книга 35


31.01.139(2003)

ПО-ЦЕННО ОТ ВСЕЛЕНАТА
Текстът по-долу е от една приятелка:
(С. В. – "Улнòр" )

ДВАТА КЛЮЧА

От химията е известно, че верижните реакции протичат с особена бързина, когато в системата се внесе подходящ катализатор. Окислението, горенето, също е верижна реакция, която може да се прояви и като взрив.
Такива верижни реакции протичат и в съзнанието ни, когато приемаме Словото. От Него зависи духовното ни горене. Понякога преживяваме и взривове, които бележат особени моменти в духовния ни път.
 Бих искала да разкажа за един такъв взрив, който подпали съзнанието ми и освети нови кътчета на това необятно пространство. За катализатор послужиха две книги, които свързах по необикновен начин – "Мелхиседек. Пътят на вярата" от Христо Маджаров и "АЗ СЪМ. Завръщането на Озирис (Откровение на Хор)" на Благо Мерджов. Предизвикателството дойде от следните пасажи на втората книга:

"Квадратът, кръстът и числото 4 са символите на моя ключ."
 и

 " - Аз съм Хор! Синът на Озирис!

На Земята в момента живеят още шест милиарда потенциални носители на тази титла. Всеки, обединил четирите стихии в себе си, се превръща в Хор-Ра. Когато настъпи изгревът, той се съединява с петия елемент (олицетвореният етер). Това е житото, за което Иисус казва, че ще бъде прибрано в житницата. Останалите ще бъдат изгорени като плява и върнати обратно в минералното царство. Затова всички трябва да бързат!"

            В продължение на едно денонощие, аз се питах кое число е моят ключ, за да осъзная, че това е осмицата и този ключ е закодиран още в датата на раждането ми. Едва когато изписах няколко листа с всичките ù прояви през целия ми досегашен живот, долових синтезната форма в следните думи на Учителя Беинса Дуно:
"Числото осем е връзка между двата свята - физическия и духовния. То е число на вечността и безконечността. Числото осем е майка на света."

Оставаше да си отговоря и на другия въпрос, който произтичаше от посланието, дошло чрез Благо Мерджов. Овладяла ли съм четирите стихии в себе си и готова ли съм за Изгрева?
Последваха няколкото безсънни нощи. В нощта срещу 09 януари Учителят ми дойде на помощ. В краткия сън, който имах, Той ми подаде половината от една ябълка - обелена.
- Изяж я, тя е за тебе! - гласът Му беше сериозен, дори строг.
Изпълних заръката Му. На другия ден верижната реакция продължи, за да мога да разтълкувам символа на ябълката. Ето какво долових – нумерологично, думата "ябълка" носи вибрациите на числото 29=11=2. Разделена на две, това означава единица, която Учителят Беинса Дуно определя с думите:
"Единицата е Бог. Основа на всички числа. Тя представлява ума и още бащата. Изразява сила, творчество, воля, независимост, щедрост, енергия. Единицата не е за всекиго. Тя е строго число. 1 пробужда съзнанието и порива за работа. Тя е начало, път, по който идват Божествените благословения."

Съпоставих досегашния ключ 8 с новия ключ, който Учителят ми дава. Видях как под знака на осмицата съм овладявала постепенно четирите стихии в живота си. Първо "земята" и "огъня", за да почувствам, че мога да бъда самодостатъчна. След това – "водата", като преминах през изпитите на майчината любов. Тя ме освободи от затвора на личните чувства и от илюзиите за лично щастие. Когато го осъзнах, в мен стана водеща идеята за мира и хармонията в името на всички. Съзнанието ми постепенно излезе от рамките на семейството, за да почувствам идеята за Голямото семейство на човечеството. Така аз започнах да подчинявам своята мисъл и воля на волята на Бога, т.е. да овладявам и четвъртата стихия – "въздуха".
Отворих осиянието от 24.VIII.138, където Елма ми казва:
"В твоето видение ние скрихме символа на втория етап, през който минава сега душата ти – гнезденето. В него е необходима сродна душа, за да се развие потенциалът на самодостатъчността и да се стигне един ден до троене – до завършване на еволюцията."

Означава ли сънят ми, че съм извървяла още една крачка напред?
Търся отговора в ябълката, разделена на две. От една страна, това са символите на числата 29=11=2 (ябълка), означаващи двойственост, която трябва да се преодолее. Защото 11 означава: "служба на обществото и човечеството", но и още "вечна борба между двете единици." Разделената ябълка вече е единица, т.е. начало на нов път, водещ към Бога.
Ако приемем ябълката като плод от дървото за познание на доброто и злото, какво по-голямо благословение от това, ръката на Учителя да ти я подаде? Не е ли това акт на посвещение и Дар Божи? Учителят споделя висшето познание и Любовта с ученика си. Така ученикът (душата) и Учителят (Духът) стават едно цяло.
Ако "верижната реакция" в съзнанието ми започна на 06 януари, то днес – 12 януари - аз все още се питам: къде се намирам по Пътя?

"В небомига на Улнор ще видите къде висшите му същности са най-кондензирани в този живот и къде има още да се работи. Ще помогна при разглеждането му." ("Òтговори на различни въпроси", 16 ноември – 3 декември 138).

Елма, благодаря за новите импулси, които приемам с душата, ума и сърцето си! Моля за тълкуване на въпросите и небомига, които ме вълнуват.

Коментар на п.:

Има благословени и безкрайно близки души, които са от нашето Ято – или поне така ни се иска да бъде. Написаното по-горе от една такава достойна и прекрасна душа е от тези, които останаха без незабавен отговор от Баща ни, въпреки че С. е импулсаторка на други осияния. При всички случаи на отваряне на тази директория – "Въпроси за отговор от Елма", – и за тия въпроси по-горе се получи отговор, че "нещата трябва да улегнат". Тогава това не бе ясно – защо Елма не отговаря незабавно на всички допитвания? Защо на някои хора не отговори никога (поне досега)? – Един от отговорите е, че даже и да си летял с някого в цветните небеса, а с друг да си се изкачил до върховете на тотвселената, приятелството трябва да се поддържа. Както бе обяснено другаде, има редки изключения – когато е определено, съдбата взима мерки дадено приятелство да не се поддържа. Неизповедими са пътищата Божии – както се казва в такива случаи. Проверяват и нас: дали скърбим по тези, които не ни търсят повече? Човешко е да ни е мъчно, но не винаги това е скръб за самите нас – ако имаме нещо общо с Учителя си, то ние често леем сълзи за другите, виждайки какво има да извървят, докато се срещнем пак. Ние сме имали такива случаи – мислим си, че можем да живеем без някой човек, който ни е показал Бога, минават години, в които правим какви ли не експерименти – и един ден го срещаме "случайно" на улицата... Сълзите, които бликват от нас тогава, са нещо по-ценно от цялата вселена!


Такава сълза управлява вселени,
небесни царствà като пух ги върти,
стопява за миг и пространство, и време,
и - бременна с дивни народи - трепти!

СЪДЪРЖАНИЕ
/