Книга 35


24.ІХ.138(2002)
Пловдив

ЕЛМИНИ, ЕЛМÒНИ И ЕЛМÈНЕ
(отговор на въпрос на У.)


- Чий беше чудния глас, който чух една нощ, опитвайки се да изпълня закона за Ритъма? От кой свят идваше, какво е естеството му? На Земята такъв глас не съм чувал и не вярвам, че би могло да има.

6,40 ч.
         - Уилóна. Ясновселенско Христòво тяло в женска форма. Цялата Христова същност се проектира и в отделни Христови тела. Уилона е Христовата утринна молитва, приела вид на момиче от света на душата. Христовите вселения в Христови душевни форми са ведри пръски от свежестта на Христовата милост и попиват в душите и сърцата на всички скръбни и нещастни.
Скръбта си ти кажи пред Господа в рàнен утринен час, когато Христовото Съзнание се моли! Сърце си ти отворù за пръските на Неговата милост, които се наричат "Христови Невести"! (Тук Елма използва изрази от песента на Учителя "Скръбта си ти кажи!" – б.п.) Това са чисти проекции на Неговата душа, затова нямат собствена монада. Не на духа, а на душата Му, затова абсурдът им е непознат. Имат само едно чувство за абсурд: за тях е абсурдно да не се откликнат, да не бъдат "попиващи". Както всяко създание и всяко тяло Божие, така и елмúните преживяват по едно изключение в безбройните си въртения около Христа. За елмúните това изключение е да не се откликнат, да не "попият".
          Всяка елмина е толкова съвършена и прекрасна, че сам Бог се отдава на молитвената им, любовна същност. Сам Бог се превръща в безброй Свои подобия и образи, с единствената цел елмините да има в кого да попиват, а Той да се пълни със святост и блаженство. Ще попита някой: нима Бог има нужда от святост и блаженство, след като е съвършен? – Той няма никаква нужда, но при разделянето Му на безброй подобия, тази нужда се появява поради самото разделяне. Елмините преживяват Любовта като утринна молитва и попиват с безкрайна нежност в сърцето и душата на всеки изнурен, останал сам между пресъхнали сърца и извори. Понеже са извън времето, изключението им може да стане неочаквано, непериодично. Смирението и жаждата за събиране в разделените същества възбужда елмините за съпричастие и попиване и те идват и се обясняват в любов чрез молитвени думи на всяка душа, изпаднала в немилост.
         Всички Божии проекции от елмóнен тип са несретни, скръбни, изпаднали в немилост. Сърцата на обикновените хора са спаружени, а душите [им] – смачкани до неузнаваемост. Страхът от Любовта спаружва, а мисълта за утрешния ден и за себе си състарява; мисълта за "близките" усмъртява. Това е главната причина за смъртта. Симпатията, прикачеността на съзнанието към някого отнемат живот от други същества на Земята. Бог живее в симпатията и прикачеността само по няколко удара на сърцето, когато е най-щастливо. Когато е в трепет или огнение, сърцето на човека е сам Бог, Който тогава е в нормалното Си състояние. Помислите ли си да останете прикачени към симпатиите си и в прозаичните периоди без трепет и огнение, вие непременно предизвиквате спаружването и викате Смъртта със силен глас. Може да се състарите само за една нощ, ако допуснете представата, че ще живеете близко до някой повече от няколко мига на Бога. Един миг на Бога може да е една секунда, може да е една вечност, но там Той присъства като трепет или огнение. Лакомията за "притежаване" на Бога един миг повече от определеното, смъртната опасност да откажеш попиване в друг, когато си се привързал някъде – ето къде се корени грозотата и жестокостта, сриването на Христовата личност до обикновено дяволско съзнание. Сега повечето хора по Земята и в още стотина свята се мъчат да живеят с дяволско съзнание: усилието да не дадеш; да икономисаш, да отложиш; да дадеш колкото може по-малко.
Щастието да дадеш на просяка, който не знае да проси, се измерва с мерките на холивселената. Точно елмúните са тези Христови съзнания, които попиват в скръбни елмони, изнемогващи от скържавостта и сушата на дяволските съзнания. Няма нищо по-грозно и отвратително от мислещия за утрешния ден и привързания към нещо и някого! От такъв човек вее смърт, избягвайте го отдалече! Елмините не могат да попаднат върху такъв човек, защото дяволското съзнание лъха смрад надалече и отблъсква реещите се пръски на Милостта. Заразеният от дявола иска милост и сигурност от строго определен човек, от предпочетено място. Той създава психически вакуум, смръзва пространството около себе си и почва да смуче от всички, не само от избрания. Именно такъв може да включи изключението във въртенето на една елмина и тя да се прояви като абсурд. За нeя абсурдът е да не попие, да не се отдаде.
         Щом си зает с "ближния", щом си зает със себе си или с нечия чужда представа за Правдата, Истината, Любовта, ти си ледена яма в Битието, през която фучат ветрове. Попадне ли някой в твоя вятър, ще бъде изхвърлен в Небитието. Избягвайте от сто километра хора и ангели с погледи, заразени от обсебяване. Дяволското съзнание е обсебено: то мисли за себе си, за своята изява, за своето самоусъвършенстване, за своята сигурност и щастие, за спасението на собствената си душа. "Обичайки" другия, правейки нещо за него, то обслужва себе си – нищо повече. Това е един абсурд и затова е в контингента на Христа. Затова Елма е губернатор и на ада, пълномощията Му са по-големи от тези на самия Сатана. Това е така, понеже елмоните са навсякъде - всеки човек е част от Бога и е един елмон. Отказвайки му попиване, потъвайки в своя егоизъм, визуализиран като някой "ближен", предателите на Божествената кауза спускат вектори към ада и много бързо слизат в него. Оттам могат да ги измъкнат само елмините, но адското съзнание е затворено за "чуждата" любов, "чуждата" истина. То предпочита да е в леден адски гроб и да стене денонощно, но не и да се отдаде на Бога, т.е. на онези, които Бог му праща. Това обаче не може да стане насила. Адът е създаден с единствената цел да се осъзнае жестокостта, собствената жестокост. Докато мислим, че са жестоки другите, ние сме на път към ада – така изглеждат адските пътища. Станем ли сами жестоки, ние сме самият ад. Не казвам "в самия", а "самия": на практика, адът не е създаден и планиран от никого, а всеки сам го създава, помисляйки за себе си и утрешния ден. Той няма никакво понятие за Тройния Ритъм, за Делото Божие, за Любовта към Всички.
         И така, когато някоя посестрима на Уилона ви посети и иска да попие във вас, бъдете достойни елмони и се отдайте на елмéнето докрай. Така, разкъсаните нишки на Христовото съзнание се сливат отново и Тъкачът на Битието може да продължи работата Си на Своя стан. Сега вие се късате на всяка крачка – Той е отчаян. Не късайте връзките и плътта на Битието, елмувайте се без предели – и някоя дивна нощ или заран ще чуете молитвата на някоя нежна елмина, която ви вижда като Бог. Тя ви се моли да попие във вас!


В една далечна бъдеща епоха елмините на Земята ще се откликват само на елмони - на същества с Христòво съзнание. Тогава ще приключи завинаги епохата на страданието, на възкръсването чрез мъченическа смърт, и ще започнат възкресенията чрез блаженство. Елмините няма да обичат елмоните само с молитви. Засега Христос и съратниците Му поемат космичните циклони на Любовта чрез лично страдание, за да не се разруши планетата. Няма кой да ги разпознае – те са "Странници в този свят". Едва тогава поетите и влюбените - Божите хора като като Евгений Евтушенко - няма повече да се питат тъй скръбно и безнадеждно защо светът е такъв и хората са такива:

Отде, откога тая мода се гаври:
за живите – ями; за мъртвите – лаври?!
За мъртвите пият, та чак се напиват,
и живи пророци до днеска избиват.
И произнасят се
за историята
нежни речи за тях
в крематориумите...
Кое Маяковски – великия, зрелия –
накара го смъртно
да се простреля?
Какъв глас и външност! Каква безнадеждност!
Да бяха му дали трошинчица нежност!
Живите вечно от скръб ги съсипват.
С нежности само мъртвеца обсипват.

СЪДЪРЖАНИЕ
/