Книга 35


8.VII.138(2002)
Бургас – Изгрев

ЕДНО ПИСМО ОТ Д.
(с молба за тълкуване от Елма)


             Този текст е включен тук, а не в архива с писмата, който ще се работи в бъдеще, понеже касае въпрос към Елма и отговор от Него, макар и преразказан.

 Ето писмото от Д.:

Тя... над… над… да - над плочата над гроба на Учителя, Отделя се от повърхността на плочата, сякаш е била легнала и сега сяда. Фигурата се изправя, върти се около себе си. Това е женска фигура, облечена във вълшебно красива бяла дреха, ефирна рокля с красив златен колан и дълги падащи ръкави. Тя танцува странен танц, едва докосвайки с върха на пръстите на краката си земята, с широки стъпки, като че ли лети по лунна повърхност, където привличаненето е слабо… Танц с въртене около себе си... И така - като небесно тяло, въртящо се около себе си - тя едновременно обикаля около цялата гра­дина с розите. А там, където стъпват палците й, поникват бели и жълти рози.
Моментът на видението е 6 януари 2001; човекът, който го получава, е жена, родена на дата 11 юли - като Учителя. Казва се Розана. Мястото - същата градина.
 После те са двама и правят това по същия начин. Две танцуващи фигури - мъж и жена… После отново се сливат в едно … Танцуваща жена, пак разцъфват рози… Кръгът се затваря, орбитата се стеснява, тя е все по-близо до плочата, после ляга върху нея, после тя вече е… самата плоча.

27.IV.2002

Пак там ...
Розана ...
Широк замък, имение с куличка в средата, огромен двор с много зеленина без цветя… Декоративни храсти и увивни растения, оформени като арка… От арката - далече водеща пътека. Пред арката - кон..
Джини...
След смях, след една шега – мисълта, че дори на такова свято място истинският той би разбрал, че шегата е живот…
Затварям очи... Гранитна скала, сива на цвят. Издялана в нея, главата на Учителя Беинса Дуно. Брадичката - подпряна на ръката, в юмрук.
Същата поза, но това е друга глава – глава на жена.
Само… май... брадичката е подпряна с другата ръка. Не запомних.
Все по-неизпъкнало е изображението, все по-близо до равнината на камъка, все по-неотчетливи са чертите, те вече са… скалата....
9,50ч.

            Писмен отговор от Елма на това писмо няма да има – зачита се желанието на някого най-после да престане да пише. Даже и тези редове са едно неизпълнение. Въпреки тази задачка и желанието да бъде изпълнена, после писането пак продължава...

В случая се дава надежда, че отговорът ще дойде директно – като събития в живота на Д. и на още един човек, най-много до един месец. Много приятни и щастливи – като подарък за вътрешната красота и избор на душата, която сънува такива неща.

СЪДЪРЖАНИЕ
/