Книга 33


29.VIII.137(2001)
Рила
Райската поляна

ОСИЧКАТА


Ето какво вижда осичката при полет...

            Днес след обед на небето се изписаха от облаци съвършено ясно буквите "ОСА". Не иска ли "Осичката" от преди няколко дни, в която е бил духът на онова прекрасно момче, да ни каже нещо (или Учителят за него; или то чрез Него)? Над думата "ОСА", вляво и вдясно от нея, се изписаха ясно от облаци и печатните букви "Л" и "Б". По-късно разбрахме, че бащата на А., заминал си преди 9 години, се е казвал Любомир, а чичо му - починал наскоро – Борис. Ето какво ни каза Осичката:

- Ти, който си поел по този път, напрàви много за мен и майка ми. Аз бях объркан, този свят не беше за мен. Странни същества като облаци се бяха скупчили около мене и постоянно ме пиеха, въртеше ми се страшно главата. После изведнъж дойде някой много светъл и раздуха "облаците". Светът се спря на едно място. Каза, че още от първия поглед върху моята снимка ти си бил изпитал такава огромна любов към мене, че си го привлякъл моментално и той ме е намерил.
Не знам защо, много от нас са загубени някъде из пространствата. Светлият обясни, че това е неизбежно, докато някой се застъпи за нас. Близките не могат, защото пращат черни топчета, които избухват и ни обвиват с тъмнина. В тази тъмнина не могат да се оправят и самите наши ангели-пазители. Покровителите ни не са вездесъщи: те са съставни и се образуват от чистите ни и добри дела на Земята. Господ така е наредил. Не че не са живи – живи са, но ние ги създаваме. Ние създаваме и тъмните, които ни влачат приживе и после.
На Земята се обърках, но сега, Онзи, Ослепителният, ми каза, че не съм грешен, че съм ангел. Слязъл съм само за "попиване на грях" – не разбирам какво значи. Нарече ме "Вионèо"; каза, че не съм от духовния свят, а от по-горе. Като ми каза това, напрàви една тръба. Тя беше вътре блестяща, съвсем като огледало. Махна с ръка и се превърнах в една малка мушичка. Разбрах, че трябва да вляза в тръбата. Тя се завъртя около мен в посока, обратна на ония "облаци". За миг разбрах, че трябва да се развъртя. Ония, облаците, са ме били завъртели наляво и искали да стана дух - да се опиянявам от молитви и медитации. За тях опиумът и това са едно и също нещо. Колкото повече ни въртят, толкова повече се откъсваме от Земята и от Точката и ставаме големи. Тия облаци се считат за светии и ангели и също са пияни: горди са, че са големи. Те водят алкохола, наркотрафика и религиите на Земята. Яркият ми показа и нишките, които идват от Земята към тях: приличат на парашути или дървета, само че от пàра. Половината нишки са като от гной, зелена, а другата половина – като лиги. И двете миришат ужасно! Онзи, който ме спаси, каза, че при въртенето те се усукват и правят много лиани в просторите. Сополите и гнойта идват от пияниците и наркоманите, а гадните лиги (като на чудовищата от филмите) – от повечето черкви и молитвени общества.
Всичко това разбрах само за един миг, а преди това мислех, че съм се въртял цяла вечност и ми се повръщаше от тази въртележка. Онзи каза също, че нямало да дойде само заради твоята любов през снимката, но и защото майка също била ангел. Батко също, но все правел това, което не иска да прави и отлагал истинското за после. Светлият каза, че като се върна, ще ме заведе при татко. Спомена, че още нещо го е привлякло много силно: моята глупост. Тука се нарича доброта. Той събра ангела ми от четири части на небето, защото "облаците" го били упоили и разделили. Каза, че това е много силен ангел, облечен в моите добрини от вечността. Но Съветът решил да го остави на "облаците" да го упоят, за да се подхлъзна на Земята и да стана Агне. Каза, че сам Ел предишния път бил дошъл с голям порок, за да страда. Само така се ставало Агне. Ние, Агнетата, влизаме най-много в агнета на Земята преди Гергьовден. Ходим и по семейства от ангели, за да си спомнят, че са ангели.
После видях как се намирам на коляното ти. Всички бяхте много големи и говорехте толкова силно, че помислих че има буря. После видях нишките. Те излизаха от сърцето ти, от главата ти и от онази книга. Докато пеехте, нямаше нишки, а имаше море, което се върти в кръг. Изпитвах ужас от въртенето, но това въртене ми хареса. То беше в друга посока, както в тръбата. Затова толкова много се въртях и танцувах. Като пеехте, морето се въртеше; и около него – много звезди. По едно време морето спря и аз спрях. Имаше море, защото слушах музика, но нещо в думите, които бяха различни, спря морето. Не знам защо като почнахте пак, морето стана петоъгълно и от него заизскачаха ослепителни петолъчки. Милиони. Около тях играеха в кръг малки ангели – около всяка! Пет пъти те сменяха цвета си и украшенията си – като различни видове снежинки. Нишките се появиха после, като взе книгата. В началото тя ме ослепи. Беше като хиляда слънца! После свикнах и видях как нишките–лъчи – се въртят и потъват в небето. Не излизаха само от книгата и от тебе – излизаха от всеки, който беше там, но не на всички от сърцето и главата. Зад всеки от вас видях опашка от много светли хора. Колкото по се отдалечаваха, толкова по се разширяваха. Като се вълнуваше някой от вас или всички вие от това, което четеше, нишките ви се разискряха и светваха много по-силно и с още повече цветове. Същото ставаше и с нишките на колоните, на народите зад вас. Нишките ви се огъваха към нишките на всеки друг и се милваха. Никога не съм виждал такова красиво нещо. Дъхът ми се взе!
Понякога някой от вас изчезваше. Същият, Който ме изпрати при вас (и Той дойде тука) ми обясни, че това се дължи на заспиване. Такъв избухваше тихо в мига на заспиването и изчезваше, но после виждах как всички звезди във Вселената около нас и всички звездни мъгли, острови и топки посветваха. Разбрах, че Словото попива в тях.
Тогава дойде Тъжният и кацна на лявото ти коляно. При пеенето беше дошло само кончето му, но той самият дойде по време на четенето. Като се напълни с нишки, просветна от радост и каза, че му е достатъчно. Досега висял между Земята и Слънцето, защото нещо го дърпало. Някакви чудовища и ужасни физиономии на страдащи хора и ангели го дърпали към Земята и той каза, че сам ги е направил. Този, Който ме доведе, бе взел и него от пространството, за да му върне силата. Чух, че конникът нещо Му обеща много смирено, проля още една сълза и отлетя към Слънцето като ураган. "Сега вече ще създава други същества" – каза Добрият.
Благодаря ви на всички за всичко, което ми се случи. От всичко това почти нищо не разбирам, но ми е много хубаво и леко. Сега вече знам, че по тия нишки може да се лети. Опитах, страхотно е! Затова чакам със затаен дъх кога ще четете пак. Безброй такива като мене седят и ви чакат сутрин. Като се разискрят нишките, всеки от нас скача в един лъч и се стрелва на възбог! Всяка нишка минава през различна звезда. Аз вече посетих стотици. Не ми се връща през тръбата, макар и там да ме чака татко. От звездите също скачат същества и разни цветни светлинки в нишката, по която съм дошъл, и са ми много благодарни, че съм я "пробил". Първо трябва един да я пробие откъм Земята, за да могат и те да пътуват. Те казват, че никога досега не са знаели какво е Слово и че с него може да се пътува. Други се хранят с него – простират ръце към нишката и се пълнят с нещо неизказано приятно.
Пак ви благодаря и ви казвам: като четете вечер, не ви виждаме. Вечер било не за нишки, а за огньове, но Добрият каза, че рядко ги палите. С огньовете не се лети, а се "озовава". Озовавало се навсякъде, но още не знам какво е това. Било по-горно от нишките.

СЪДЪРЖАНИЕ
/