Книга 32


29.І.136(2000)
София – Изгрев

 ПОНЯТИЕ ЗА ДЕНГУБА И НЕУСТОЙКА


Всички илюстрации към този текст (без една) са от веселия и много мъдър филм "Всемогъщият Евън" – "Evan Almighty" (2007). Изборът на този филм към настоящия текст не е случаен: истинските хора изпълняват Божиите заръки на практика и моментално. За разлика от тях, книжниците и фарисеите парадират, че са единствените представители на Бога и експлоатират Словото Му користно. Вечно си правят оглушки и затова после трябва да плащат кармично големи денгуби и неустойки.

20,30 ч.
 Написано от една приятелка:

"В изпълнение на казаното в последните ожияния преразказвам това, което чух от една душа, свързана със Словото. Ще ми простите, ако не съм разбрала чутото добре, но нали ни се каза, че имаме право да предаваме нещата със свои думи и дори да ги осветяваме от своя гледна точка? Все пак ви представям съвсем пресен разговор от тази сутрин, но имам свободата да не го украсявам лично, понеже нямам импулс за това. Аз съм от тия, които държат на автентичността на Словото, но доколко съм Го запомнила точно, Бог ще съди.
И така, душата, за която говоря, тази сутрин ми разказа, че снощи се е помолила Бог да ú отговори какво да очаква на следващия ден и от сега нататък, тъй като ú предлагат различни неща, а тя повече от всякога иска да бъде вярна на себе си. Малко преди събуждане, този приятел в съня си или в полусън, думите: "Марка, 7:1".

Като станал, веднага отворил Евангелието на това място и прочел: "Събират се при Исуса фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Ерусалим."
Душата, която ми разказа това, казва, че била малко разочарована от този стих, понеже очаквала нещо много по-ясно и конкретно. Но като поразсъждавала през следващите часове, разбрала за какво ú говорят: пак ще има работа с книжници и фарисеи. Имала известна представа с какво се отличават тези два вида хора в древни времена и днес, но решила да попита и сведущи теолози, за да допълни представата си. И наистина, на една от първите срещи през този ден ярко се проявили книжниците, които се занимават с четене и цитиране на свещени писания, но с нищо не променят живота си. Приятелят веднага разбрал, че това е изпълнение на споменатия стих от Евангелието, но си казал, че сега се очаква появата на фарисеите.


Стийв Карел и Морган Фриман в ролите на Евън и Господ. Висшият конгресмен от правителството Евън Бакстър вече е повярвал на Господ-Бог и е почнал да строи Ноев ковчег...
После тази душа заговори (или Някой чрез нея?) на една странна тема, която на пръв поглед изглежда много прозаична - темата за... денгуба и неустойка.

Каза, че отново се появява образът на Кораба. По-точно каза, че имало адски, човешки, духовни и Божествени кораби. Този образ е излизал неведнъж като символ и пример в Словото - и защо след влаковете и локомотивите сега пак идва ред на Корабите - неизвестно.... На пръв поглед се повтаряли стари примери, но после станало ясно, че има и нови неща. Словото често използва примери, давани много пъти, но всеки път ги обогатява и видоизменя, в зависимост от конкретната ситуация и космическия момент.
В резюме, изпитанието на Божествените Кораби днес било да стоят по човешките пристанища и да чакат. Никой не знаел, че те имат собствено, вечно гориво, и могат да се самообслужват и саморемонтират по подобие на човешкото тяло, но по някаква причина криели това от хората. Трябвало да играят най-трудната роля - ролята на бебето и детето, което има нужда от майка. Това било необходимо на хората от брега, за да развият чувства и добродетели, които не е възможно да се развият в семейството и обществото.


Тези Кораби били натоварени с Божествено Злато и още много други космични подаръци и били създанени, за да циркулират постоянно между пристанищата. Имали големината и мощта да пренасят огромни товари от най-далечни и непознати континенти, включително и от космични. Те обаче нарочно стоели по пристанищата, навъртайки сериозна денгуба, за която хората плащали тежки неустойки. Сложността била в това, че в пристанищата имало още стотици други кораби, един от друг по-лъскави и представителни, а хората си имали и собствени яхти и шарени лодки, с които си ходели семейно на екскурзии или за риба. Как тогава да обърнат внимание на един очукан и ръждясващ кораб, който не продава стоката си и не я рекламира?...
Небето винаги разчита на единиците, не на масите. Единицата е нещо много по-силно от множеството, понеже може да свърши работа, на която множеството не може да насмогне с векове. Така е с всички велики и невелики Божествени Кораби - те носят неизчислими богатства, които не могат да бъдат разтоварени с десетилетия и векове не само от привържениците им, но и от цели народи и човечества, дори и когато им се плаща. Един Божествен Кораб има такъв тонаж и такава маневреност, такава работоспособност, че даже човечествата от една цяла звездна система не са в състояние да го разтоварят без денгуби и неустойки. В това е силата на Индивидуалното Божествено Начало.
 

 На второ място дойде пак темата за обичта и предаността. На света има души, които умеят да разпознават и да се грижат без ничия помощ за зареждането, ремонта и дори комфорта на един Бажествен Кораб, въпреки че той няма никаква нужда от това. В историята на човечествата преобладават примерите на личната преданост. Колективната преданост изисква любов и развита съвест, а в черепите на повечето цивилизации тези центрове просто липсвали. И в другите звездни системи имало планети, които са най-близко до тяхното слънце, подобно на Меркурий и Венера. Това означава, че само близостта и личните чувства засега имат мощта да се грижат за Божествените Кораби, тъй като при липса на близост и на лични чувства, в този район на вселената не съществува понятие за преданост. В аналите на Космоса има велики примери за лична любов и преданост, с които един-единствен човек или ангел държи в изправност цял Божествен Кораб в продължение на години и десетилетия!
Задава се въпросът: защо Божествените Кораби трупат денгуби и предизвикват неустойки по пристанища, където няма качествено разпознаване и обслужване? - Просто защото има цели планети, където няма нито едно село, нито един град, нито един народ с понятие за Божествен Кораб и жажда за такава преданост. Всеки тачи своите си лодки и корабите с рекламни фасади и платна, които знаят цената си и могат да я отстояват. Това внушава респект и доверие. Когато някъде се плаща или когато някой някъде твърди, че е единствен Син на Бога или единствено неговата стока е стока, а всички останали са от "дявола", това звучи толкова респектиращо, че повечето хора си изпочупват краката да се качват по такива кораби и да купуват стоката им.
Ще каже някой: "Как да не тачим Учителя си, след като сме Го разпознали и сме Му предани? Някои от учениците Му може да са съмнителни, но един Учител, Когото вече признава цял свят, е достоен за всички жертви. Нима ние не изучаваме Словото Му и не изпълняваме това, което е казал?".
Не може да се отрече, че такива последователи и ученици съществуват. Но защо даже най-близките Му съратници все още крият беседите Му, които не са дали на другите още докато е бил на Земята в човешко тяло - това е трудно и не е трудно да се обясни. Малцина знаят, че Учителят е плачел със сълзи, когато някоя сестра се е завирала под кревата Му, за да бъде по-близо до Него, или когато друга Му е чукала на вратата в 12 часà през нощта по същата причина. Не е известно кога ще бъдат публикувани беседите Му, в които Той изразява своето отчаяние от българите и казва, че ще замине за друга страна, където има по-човешки отношения.
И наистина, не е лесно да се влезе в един салон, пълен с българи, особено когато са... много духовни. Ако човек е влизал в салон с руснаци или други народи и се върне в България, ще си помисли, че е отишъл в друга галактика. Сърдечните народи плачат от радост и щастие, когато видят съидейник и дори разномислещ, прегръщат го и го целуват, питат го от какво има нужда, гладен ли е и има ли къде да живее, като се надпреварват да го канят за една вечер или за цял живот, а българинът те гледа като стена и даже смръщва вежди, а най-често гледа другаде и се прави, че не те е видял.
При тези думи, сякаш Някой смъмри душата, която разправяше всичко това и сякаш ú каза, че ученикът няма право на огорчение. Ученикът не очаква нищо от никого и затова е в постоянна вътрешна радост и щастие. Затова и не критикува никого, защото хората не са виновни. Неразпознаването, безсърдечието, егоизмът, неприласкаването не са вина – това е въпрос на еволюция.


И, все пак, неустойките бавно и мъчително учат сърцата да се отварят за Божественото. Няма човек, който да не е плащал неустойки за нехайство към Божественото. Тук не става дума само за специалните Божествени Кораби, които киснат по пристанищата. Става дума за Божественото във всеки човек, във всяко същество, което обикновено остава неприласкано и непосрещнато, за сметка на метаните, които правим на себе си и на същества, от които имаме астрална или материална изгода. Правят се много метани и на псевдорелигии и псевдоводачи, които имат силата да привличат жертвите си с особен вид хипнотизъм. Като се развенчае Духа от гледна точка на материята; като се развенчае материята от гледна точка на "Духа"; като се развенчае инакомислещия от гледна точка на "праведния", който бил единствено на "Ти" с Господа, от жертвите изтича грамадно количество енергия, която е добре дошла за такъв "учител" или "праведник". Въобще, развенчаването е любима дейност на непълноценните същества без искра Божия, понеже те нямат сметка от венчавнето и брака на духа с душата, на Бога с Природата, на Духа с материята, на Вечното с Временното. Това съединение ги вбесява и ги лишава от тревожната енергия на милиони вярващи, убедени в технологията на развенчаването. Винаги някой или нещо трябва да бъдат развенчани, за да тече енергия към егрегорите. Едни развенчават плътта, други развенчават тогова или оногова, трети развенчават злото или дявола, а сам Учителят на всички същества и същности се разговаря с Отрицателния Герой на Пиесата с най-голямо разбиране и любов, не изпод вежди. Та как ще тече гладко и гениално Пиесата, ако Добрият и Лошият Герой не си партнират по всички правила, за да видят кой как реагира?
Та по въпроса за Корабите... Всяко същество с еднúна (монада, искра от Бога) е кораб - не само Учителите и Посветените. Ето защо неустойката е строга и когато дрейфува кораб на Учителя, и когато дрейфува кораб на някой Божествен "неудачник". Сковани от леда на безразличието, стотици, хиляди Божествени кораби чакат пролетта, за да продължат пътя си. Най-опитните конструктори и пътешественици правят корабите си с плоски дъна, за да не бъдат приклещени от ледовете и да могат да ги изтеглят към водите. Затова ги правят малки. В противен случай трябва да чакат пролетта и лятото или да бъдат строшени в прегръдките на човешкия егоизъм.


Още едно правило: ако някой постоянно отлага срещата си с тебе, не го търсù повече. Той не жадува да те види, ти не си му по-нужен от хляба и въздуха, защото не си му сродна душа. По-печалното е когато сте сродни души, но той не си спомня. Ще трябва да дойдат други времена, когато ще му омръзне да се възхищава на себе си или на илюзорни образи, няма повече да е безразличен от тебе или да ти е обиден. И когато един ден те срещне, ще се хвърли на врата ти и ще се разридае.
 Не зная до каква степен предадох вярно думите на душата, с която Бог ме срещна тази сутрин, но със сигурност мога да удостоверя, че тази среща бе последвана незабавно от щастливото разрешаване на един мой душевен и един материален проблем, които ме измъчваха от години. Ето, най-после и на мен се падна щастието да се срещна със Словото и моментално да слезе благодат, която обикновено считаме за невъзможна!

Една изключително трогателна картина от същия филм: съпругата на Евън (Lauren Helen Graham) вече се е върнала при него и му помага, въпреки че той минава за луд пред обществото и се е провалила цялата му кариера на конгресмен, пропаднали са всичките ù мечти и съображения да има един нормален живот с мъж, комуто да разчита.

Запомних още, че Корабите въобще не трябва да търсят никого. Търсейки и канейки хората, ние ги поставяме в неудобно положение да се чудят как да ни отпратят, понеже си имат по-важни работи и контакти и ние не сме им "перспективните бройки". Науката за денгубата и неустойката също не бива да се изяснява словесно, защото тя се изучава индивидуално и на живо - от последствията в живота ни. С една дума, повтаря се темата, че човек е жертва на избора и вкуса си. Той не е нещастна жертва само в случай, че е избрал Високия Идеал.

(Преразказът е прегледан от приемащия осиянията – той счита, че темата е предадена, общо взето, вярно. Пропуснато е само нещо за това, че хората никога не ползват целия потенциал на Божествените Кораби и затова се мъчат. Но и да искат, те не могат)                                                            
Край 22 ч.
Във връзка с тази тема бе отворен напосоки три пъти томът с лекции от Учителя "Живот, светлина и сила", Урания'98:

"Сега вие седите и искате невидимият свят да има отношение към вас. Какъв морал имате днес? Тъй, както разглеждам, давам ви максими. Тогава, ако ние имаме чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки, всичко в Природата е възможно! Няма нещо, което да пожелаеш и да не стане! То е магическо. Всяко нещо, което ти хрумне на ума, ще стане. Сега може да мислиш с години и нищо да не става, понеже умът ти е нечист, сърцето ти е нечисто и тялото ти е нечисто. Бог казва някъде в Писанието: "Когато Ме потърсиш със всичкото си сърце..." Това подразбира: "Когато Ме потърсиш със всичкия си ум, когато Ме потърсиш със всичкото си сърце и когато Ме потърсиш със всичката си душа, ще Ме намериш". Бъдете чисти по ум, по сърце и по тяло, за да бъде бъдещето ви идеално." (стр. 195, л. "Новият морал" от 6.VI.1941)


И наистина, Бог отново излиза прав: имало е защо Евън Бакстър да изиграе ролята на един съвременен Ной. Наистина става потоп – стената на язовира над града се разпуква. Спасяват се само тези, които са повярвали на Евън и са се качили в "ковчега" му. Компютърното включване на животните е изумително!
"Всякога дръжте в ума си идеята: можете ли вие да дадете на разумния свят това, което той иска от вас? Щом можете да дадете това, което те искат, и те ще ви дадат това, което вие искате". (стр.249, л. "Реална мисъл" от 4.VII.1941)

"В голямата дисхармония, която съществува в света, Божественото Начало присъства: Бог постоянно организира това, неразумното. Във всяка своя стъпка, каквато и да е, човек ще се ползва. Вие можете да се ползвате от работата Му!" (стр. 121-122, л."Свободен човек" от 18.IV.1941)

СЪДЪРЖАНИЕ
/