Книга 32


12.I.136(2000)
Пловдив

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО И ИМПУЛСИРАНО


По-долу съм поместил едно мое стихотворение от младини и съм задал въпроси:

За мене няма дом
сред къщите на хората
Единствения дом
в сърцето ми
сградили са просторите.

Аз нямам и любима -
самин в тъмите скитам.
Единствена любима
за мене са
небето и звездите.

Единствен,Татко,Ти,
си Дом, Отечество, Любима.
Единствен, Татко, Ти
за хората
най-нежни ласки имаш.

С тази разлика, че днес, след близо 40 години скитане и бездомничество, много приятели от различни страни са отворили сърдечно вратите на домовете и душите си и няма проблем за гостуване навсякъде – поканите ще стигнат не за един, а за 10 живота. И все пак:

1. Определен ли ми е собствен дом, дори и съвсем малък, но напълно самостоятелен?

2. Отпада ли забраната за живеене под наем?

3. Приключил ли е периодът за опита "тандем" с един човек и непечелене на пари?

4. Продължават ли упражненията за неписане, неорганизиране на хора и минимално говорене?

5. Кое следва сега: отшелничество, период на кратки гостувания (максимиум по 2 дни и 1 нощ на едно място) - или назначаване на работа и възвръщане към класическия модел на кандидата за Специалния Клас: самостоятелно жилище и спазване на Тройния Ритъм?

6. Вярно ли е усещането, че от сега нататък живот с друг в един дом се изключва напълно, поне в рамките на това прераждане?

7. Дали задаването на писмени въпроси не е нарушение на новия тип контакт – "одеяния" - и на най-новия – "ожияния"? Нали все пак е казано, че ученикът си води дневник и записва всичко, а регистрираният контакт с Учителя е полезен за хората? При това, Той ни съветва да питаме за всичко, дори и за най-малките неща, за да избегнем нови, дълги и мъчителни отклонения от предначертания път.

6,25
-   Планът на Небето се съчетава красиво с неочакваните и непредвидени импулси на Бога в сърцето ни.
                   Когато срещнем души с искра Божия, които също като нас редуват предопределеното с импулсираното без никакви противоречия, ние говорим за щастлива среща с Божественото и за продължаване на младостта.
Стремежът към оставане на едно място или с едни и същи хора е Божествен, но Божествено е и краткото или по-дълго гостуване. При всички случаи, мярката за гостуване е неизтощимата благост, растящият пламък, тоталната слепота за недостатъците. Няма случай в историята на Битието, когато някой да е спазвал това правило и да не е станал безсмъртен.
                   Така е и сега. Напред - и на пълен автопилот! Да търсим предаността в себе си; а на хората - да се самораздаваме.

                   И да не забравяме: Н.Н.Н.("Навънка нищо няма!")

СЪДЪРЖАНИЕ
/