Книга 32


6.I.136(2000)
София – Изгрев

ДАЙТЕ ТОВА ОЖИЯНИЕ НА ВСЯКА ДУША



Дойде импулс да се отворят напосоки три тома с беседи от Учителя:

"Отличаваше се с голямо послушание. Каквото Бог му кажеше, всичко изпълняваше - без никакво разсъждение. /.../ Каквото знаеше от учението на Белите Братя, всичко прилагаше - затова се ползваше с почит и уважение между своите." (т."Божествената мисъл" Хел93:156, б."По пътя на Природата" от 25.03.1928)

"Това значи да живееш в рая." (т."Светото място" ББ96:123, л."Светлият кръг" от 15.05.1927г.)

"До последния ден на живота си цигуларят трябва да свири - и като дойде денят на заминаването му, да каже на цигулката си: "Съжалявам, че те оставям, но ще се върна и ще продължа работата си" /.../ Красотата на живота и обновяването на човека седи в разнообразието, във великото единство, в стремежа към Бога като към център. Живее ли по този начин, човек става мощен." (т."Посока на растене" ББ95:47-48 л."Любов и вяра" от 17.10.1926г.)

От последното одеяние до днес станаха много неща, при които прекият Контакт, Присъствието, благодатта и уроците бяха особено сгъстени. Вчера окончателно стана ясно, че осиянията и одеянията минават в "ожияния", което съответства на тройката Слово, Дело и Живот. Значи, вече не е достатъчно само да има силен акт на Делото, за да дойде Слово, но от сега нататък Слово ще идва предимно при проявата на Божествен Живот. Когато има Божествен Живот, може да се мине и без Слово и Дело, защото Животът съдържа всичко в себе си. Така вчера започна първото ожияние, удовлетворяващо изискванията за протичане на тази нова форма на Божието Присъствие. Вече не е достатъчно само да преписваме и слушаме Слово и да се стремим да участваме в Делото, без решителни действия да промeним живота си радикално.
Първото ожияние, именно по тази причина, не бе записано, но тук то ще бъде резюмирано. То бе на тема: "Езичници, старозаветни, новозаветни, праведни и ученици"Бе казано, че от днес нататък, ако идва Слово, това ще става предимно в движение, докато се занимаваме с доброто, служенето, любовта и живота. Затова то няма да бъде записвано буквално, даже и да има уокман с нас, а ще бъде предавано от уста на уста със свои думи - кой каквото запомни. Това не изключва напълно стария начин на диктуване и записване, но новият ще има много по-голямо въздействие – въпреки непълнотите и неточностите при разказване на Словото по памет. Този нов за нас начин е силен и с това, че Небето дава паралелно удивителни знаци и явления, свързани пряко с нещата, които стават в момента и за които се говори. Така и сегашният текст, който четете, е плод на вече станали, говорени и запомнени неща - такива записки са желателни. При ожиянията, силата на писмената словометрия отстъпва на силата на мисловната, устната и действената.
Преди да се изложи тук съдържанието на първото ожияние, ще преразкажем какво ни се говорù за една прелюдия към него, дошла в навечерието на Новата 2000 година.
 На 30 декември в София, още от сутринта, в тъмното и мрачносиво небе се отвори ясносин прозорец с формата на око. Този прозорец остана в небето през целия ден; и най-чудното беше, че слънцето през него осветяваше в тясна ивица - от единия край на града до другия - само пътя на двама приятели, които се бяха срещнали за започването на едно ново дело, на един нов живот. Те допуснаха, че най-после в лицето на единия от тях може да се е явил Организаторът, който се очаква от толкова дълго време. Той извади един лист и показа знака, който бил проектирал за това ново движение - око, в средата със сърце. Дали окото в небето през този ден не беше във връзка с това? Може би - защото, докато си говореха за знака и инициативата, окото в тъмните облаци се замъгли с бяла пелена и в нея ясно се яви едно синьо сърце!


На Рила посрещнахме 2000-та година много приятно и весело и на приятелите бяха предадени думите на Учителя, че с приключването на деветките в нашето столетие се ликвидира и кармата на ония, които приемат новия живот и принципа на ожиянията. Каза се, че тези, които са дошли на сега с нас Рила, както и всички останали, които са решили да посрещнат новата година в кръг от приятели на Словото, обединени от гореща обич и жажда за общ живот, днес ще образуват едно голямо семейство.

Повярвалите в Словото, които са прекарали предпоследната и последната нощ на 1999 година на височина над 2000 метра, имат шанс да приключат окончателно с кармата си, както и всички души от техните сродни вериги, където и да се намират по света!

Тъй като аурите на различните ни тела имат различен радиус, бе ни обяснено, че през тези две денонощия съществува единственият и най-уникален шанс да се стане необикновена обмяна на аури между нас на възможно най-много полета. Ето защо всеки, който е направил избора си с кого ще прекара края на миналата и началото на новата година при тези две уникални числа (1999 и 2000), ще може да се издигне до нивото на най-напредналите хора, с които е бил; или да ускори извънредно много своето развитие, ако в обсега на етерната и астралната му аура е имало поне един човек от по-висока еволюция.
Изясни се, че етерните аури се обменят само при близост, по-малка от 1-2 сантиметра, рядко повече. Астралната обмяна варира между 50 см. и 15-20 метра, с много редки изключения. Ето защо тези, които са били в един дом, в едно помещение, в един малък радиус през тези денонощия, са имали шанс да се обменят и астрално. За нисшата ментална аура няма граници в рамките на една планета - достатъчно е хората да мислят за едно и също нещо. Обясни се какво значи и обмяна между причинните, будическите и атмическите тела.
Тези, които са били заедно в дните и нощите непосредствено след новата 2000 година, имат възможност да образуват малко или по-голямо семейство не само през 2000-та година, но и през всички векове до 3000-та година! Просто в тези паметни дни всеки е направил своя избор за 1000 години напред. Това не ни ограничава да бъдем само с приятелите, с които сме прекарали новата година и дните след нея, защото Небето ще ни среща и с душите от техните сродни вериги. Може да се каже, че цели 2000 години досега духовете са работили неуморно, за да ни накарат, през върховите денонощия на смяната на две фундаментални кабалистични йерархии, да бъдем или да не бъдем с определени хора. Тези, които силно са желаели да посрещнат новата 2000 година с най-любимите си приятели, но са били възпрепятствани по извинителни обективни причини, се подвеждат под специален закон и ще получат "утешителни премии". За това може да се иска специално обяснение от нашия Най-Голям Приятел.
При всичко това не бива да се забравя, че календарите, макар и неверни, субективни, измислени от хората, действат с пълна сила, понеже са егрегорни. Щом като милиони хора в един и същи ден са убедени, че това е еди коя си дата от еди кой се месец и година, те създават мощен егрегор на тази своя представа – едно гигантско ментално "същество", което има своето огромно въздействие, включително и кабалистично, нумерологично.
Очевидното присъствие и действие на Нашия Приятел видяхме в домовете си още преди качването на Рила, както и после, по върховете. Почти всеки път, при излизане нощем от хижата с намерение да погледаме звездите, ярката лампа отпред изгасваше и се включваше сама точно в мига, когато влизахме. Това ставаше само с определени хора, на които Небето искаше да каже нещо, но какво сме разбрали и какво не сме разбрали и изпълнили - остава "за домашно". "Поведението" на лампата може да е било случайно, но всичко останало беше съвсем показнò и очевидно. Небето се е надявало в тези святи денонощия тук да се получат възможно най-пълноценни обмени на аури с възможно най-еволюирали хора, на възможно най-много полета, за да протекат определени събития както в личния ни живот, така и по света. Но доколко и как сме се справили с тази задача, за повечето участници засега остава тайна.
Имаше хора, които бяха решили да дойдат, но в последния момент се отказаха. Които не дойдоха, за да може да дойде друг с тия средства, ще бъдат приети лично от Учителя в най-скоро време. Но тези, които имаха материална възможност, а не дойдоха поради надделяване на човешкото или адското у тях, от днес нататък ще консумират плодовете на своите симпатии, антипатии, философии и вкусове. Това не важи само за Рила, но и за всички свещени места по Земята, където за посрещането на сегашната нова година са се събрали сродни души, обединени от Любовта и Истината; а други са знаели за това, но са предпочели своята или чужда по-ниска еволюция.
Изясниха ни и това, че един астрален храм на Земята се построява най-малко за седем години. Адските сили работят с магически, биологически, социални и психотронни оръжия, за да разбият връзките, благословени от Бога, както и домовете на Словото, Делото и Живота, преди да се навършат 7 години. Щом някъде личните чувства и интерпретации или адските внушения доведат до изчерпване на търпението, до превръщане на благостта в душевен студ, проза, разногласия или грубост, тогава цялото Небе се облича в траур: още един Храм е разрушен преди изтичането на 7, 14, 21 или 28 години...
Малцина знаят, че подобни домове на Словото и Делото, даже и когато Животът там не тече пълноценно, са единствените светилища на Бога на Земята, много по-светли от всички църкви и манастири, взети заедно; и че вражите сили се стремят да разрушат тези спасителни крепости с всичките си налични сили и средства. В такива случаи се говори за "пробойна" и "потъване на кораб". Това е изразено в редица митове и легенди, както и в драмата на Летящия Холандец, който слиза на всеки 7 години, но не може да намери вярна душа на Земята, защото всеки има принизен вкус, кармични камъни на врата, и чувствата на хората тук са изменчиви. Под "вярност", Бог не разбира единственост на даден контакт, а неговият приоритет и способността ни да бъдем при определените и избраните души в миговете, когато сме необходими на Вселената. Такава вярност на Земята досега не е имало. По тази причина, Синовете и Дъщерите Божии, включително и Великите Учители и сам Великият Учител обикновено остават "странници в този свят" и не познават никого, освен Баща си, защото и тях почти никой не ги разпознава. А онези, които временно ги разпознават, по правило скоро се отмятат и предпочитат да служат на себе си и на обикновените хора. Всеотдайно и безусловно служене на Цялото и на Неговите представители - това е нещо много рядко. Цялото нито очаква това, нито има нужда да Му служат, понеже Неговият най-силен мотив е самото То денонощно да служи; но за хората, които се уморяват да Му служат, последствията не са благоприятни. В мига на оттеглянето, протекцията отгоре се отдръпва и неприятностите и нещастията заемат нейното място.
Ако един ангел е дошъл на Земята в по-проста наследствена форма и белезите на непосилния труд и страданията са го направили външно непривлекателен, истинските хора и ясновидците с искра от Бога виждат съвършения дух в това тяло и с всички средства се стремят да се докоснат до него, да ходят в стъпките му, да живеят в неговата аура, доколкото това е възможно. По-изостаналите души, които още не са ясновидци или монадата им е замъждяла, се увличат по външната форма или светските преимущества на другите. Или пък са още млади, неопитни пътници в друма на живота, с незрели и егоистични сърца, които нямат понятие за висок идеал и за далечни полети със Съученици и Истински Любими в небесата.
В тези вълшебни нощи имаше шансове за възлизане в най-високите и дълбоки небеса, но не всички разбраха колко важно е активирането на всички тела и на полета и отклика към Бога в настоящия миг.
В приказната вечер преди новата 2000 година, колкото и да не е вярна календарно, на път от новата към старата хижа бе дадено на едни приятели да видят как светят кристалните дворци на Невидимите Същества от двете страни на пухкавата снежна пътека. Там Празникът течеше с всичка сила!
И така, вчера, на 5 януари 2000 г., с повече или по-малко пълни раници на гърба по маршрутите на зимна София за осигуряване на залък хляб и помагане на бременни, болни и възрастни, двама приятели станаха свидетели на първото ожияние. От него те научиха, че има пет категории хора по света: ЕЗИЧНИЦИ, СТАРОЗАВЕТНИ, НОВОЗАВЕТНИ, ПРАВЕДНИ И УЧЕНИЦИ. За последните четири знаем от Учителя, макар че не малко Той говори и за езичниците. То ще бъде преразказвано от мнозина в различни варианти, в зависимост от силата на паметта им и нивото на тяхното разбиране. Небето допуска това разнотълкуване на Словото дори и с опасността от лични уклони и грешки, с единствената цел всички да добием кураж да импровизираме смело и да разчитаме все повече и повече на вътрешния си глас. От началото на 2000-та година всеки, който изпълни без замисляне и творчески някое от пожеланията в дадено ожияние или директно вътре в душата си, ще получи незабавна подкрепа от Небето.
Тези пет категории хора се срещат сред всички религии и вероизповедания, както и сред атеистите. Даже атеистът може да бъде ученик, ако живее като ученика - дори и да не произнася името на Бога и да не практикува някакви духовно-религиозни форми.
Науката за тези пет вида хора е разработена богато в лекциите и беседите на Учителя и в уроците, които Той е давал и дава наживо на учениците си. Но вчера бе изяснена по-подробно една интересна страна на тази наука: социално-имотното поведение на всеки човек от тези пет категории.
Адският дух и човек живее и работи само за себе си. За него околните са средство за лични облаги. Той обикновено лъже и краде, разрушава човека и природата или ги "завладява". Няма импулс и понятие за благотворителност, за добродетелност, за "лепта", освен ако това не му носи изгода.
Езичникът живее 100% за себе си и за най-близките си, независимо каква вяра има и към какви групи принадлежи. Данъците и дълговете си изплаща редовно, но не по съвест, а защото няма друг начин.
Старозаветният, без значение каква религия или философия изповядва, участва в по-голяма социална група със сродни цели и интереси. За разлика от адския човек и повечето езичници, той не само използва тази група, но и отдава средства и безплатен труд за нея, прави съзнателно доброволни жертви за нейното поддържане. Тя може да бъде един клуб, една църква, една партия, една професионална група, едно общество или един етнос.. Старозаветният съвестно отдава най-малко десятък в касата на тази общност. Почти без изключение, ръководителите ù не употребяват правилно тези средства, даже и когато не ги ограбват за себе си. И, все пак, доброволният десятък, дори и в този вид, в очите на Бога е израз на пробуждаща се искра Божия в човека.
От Словото обаче и от нашата практика знаем, че десятъкът е благословен от Бога изцяло, ако не се дава в касата на някоя организация, а като се дарява тайно на един-единствен човек, от когото се възхищаваме най-много. Ако видим, че той не продължава да живее скромно и честно и да работи най-качествено от всички за Словото, Делото и Живота (или поне за едно от тях), спираме да даваме на него. Може и да не преценяваме добре кой точно живее изцяло или сравнително най-качествено за Бога, но все пак това отдаване на десятъка е най-доброто. Знаем също, че паричната лепта е най-мързеливата и най-неталантлива форма на Божествен принос и че по-доброто е да се помага в натура или с имоти или труд. Тук обаче е по-трудно да се запази анонимността – изисква се голямо майсторство. Все пак, Небето държи точна сметка и за паричните ни запаси и приходи и гледа дали отдаваме десятък и от тях, колкото и да са нищожни. Случаят с Ананий и Сапфира в Новия Завет, осъдени на незабавна смърт от Съдбата за укриване на част от богатството си от християнската община, не се приема от някои за автентичен закон на Бога, понеже прилича на користна църковна редакция и изглежда много жестоко; но, по принцип, може да има и такова кармично последствие.
От одеянието "Мостът на будалите" (17.XII.1999г.) научаваме, че тайното ни периодично дарение може да варира от 10 до 100 процента - че няма вече строго фиксиран десятък, половинък или цялък. Все пак, остава в сила и старата мярка - старозаветният да отдава 10 на сто, новозаветният - 50 на сто, праведният - 75 на сто, а ученикът - 100%. Не само старозаветният, но и семейният с деца няма право да отдава по-вече от 10% ако няма добри доходи, понеже отношението към децата е равносилно на отношението към любимото общество и човечеството, а докато не навършат 28 години е и по-важно.
В някои случаи не половинъкът, а други, още по-ефективни действия ни определят като християни. Човек, който дава храна и покрив и по възможност облича и осигурява транспорт на някой Божи човек, се нарича "новозаветен". Той е още по-близо до Бога, ако отделя от залъка си, но няма право да лишава децата си от хляб, грижи и пространство. Той върши всичко това с радост, не се притеснява вътрешно, не роптае, не прави забележки и не приказва зад гърба на ближния, дори и когато той греши.
Истинският новозаветен, независимо от вероизповеданието му или от това дали въобще вярва в Бога, почти винаги се грижи за някой Посветен или за някоя самотна майка, за някой болен, нещастен или даже за човек с очевидни пороци и недостатъци. При добри възможности, той поддържа и повече от един човек - има християни и нехристияни, които издържат много сираци, болници, старчески домове и пр. или отдават сили и средства за хуманитарни помощи, за здравето и благоденствието на хората въобще. Новозаветният си затваря очите пред грешките и недъзите и отдава безропотно половинъка си от всичко, което има и получава - най-малко седем години или до края на живота си, - при това без нито един отрицателен поглед, без нито една негативна мисъл, чувство или дума. Чрез него се проявява Божията снизходителност и милосърдие и до голяма степен Разпознаването - едно от най-високите качества на човешката душа. Милостив и кротък като гълъбите, той е и мъдър като змиите и затова гледа да не пълни бездънни каци - има способността да наблюдава и контролира помощта си обективно. Той не инвестира и не печели като старозаветния и не използва като него благотворителността си заради печалба, престиж и реклама или за намаляване на данъците, но все пак запазва половината от благата за себе си, за близките си. По това, именно, се отличава от праведника, който е една степен по-нагоре - не само защото отдава 75%.
 За разлика от праведника, новозаветният, който по същество и степен на еволюция още не е ученик в пентаграмния смисъл на Христовото учение, винаги си остава собственик - господар, авторитарен човек, дори и когато е най-големият благодетел. Той си остава "титуляр" и не се свени да води съдебни дела в защита собствеността си - като обладател на имоти, авторски права и официален престиж; а когато облагодетелствува някого, прави това, без да отсъства от сферата, която владее - без да спре да досажда или контролира. Това в пълна сила важи и за случаите, когато някой счита съпруга си или другиго за своя собственост и затова се бори за запазване на тази собственост с всички законни и куп незаконни и неетични средства. Малтретира го - мисловно или външно - с очаквания, тревожност, изисквания, "разчитане", присъди, ултиматуми, изнудвания, сцени, лоши думи и оценки, чувство на обида и "зарязаност" и пр. Всичко това произтича от тенденциозната интерпретация на новозаветността, въведена от някои адски редакции и на Евангелието. Ако някой няма в сърцето и душата си естествено чувство за любов, грижа и дълг, ако няма нужната еволюция или искра Божия в душата си, не можем да го задължим да извършва обязяностите си по закон или правило. Така само се завързва още по-тежка карма.
 Тук е мястото да се напомни, че Учителят е класирал новозаветния под нивото на праведника и ученика не защото омаловажава Христовото Учение - такова нещо е напълно невъзможно, - но понеже, на практика, повечето "християни" разбират и прилагат вярата си именно по този начин – условно, двулично, материалистично, егоистично и принизено. В духа на беседите, такова название - "новозаветен" - е правомерно, наистина, и по причина на окастрените и редактирани Евангелия, което е било изгодно за експлоататорите на Божественото Учение. Така че, в този смисъл Учителят е в пълен синхрон с проповедници и мъдреци като Ошо, които считат, че между ортодоксалното християнство и Христовото учение и живот има разлика колкото между земята и небето. Изучаването на лекциите и беседите на Учителя и на неортодоксалните древни и съвременни интерпретации на християнството, от рода на богомилството, розенкройцерството, антропософията и пр. дава сериозен изход от мрака на общоприетите канони.
Как е Божествено да постъпи старозаветният в духа на Новото Учение? - Той би трябвало да отдава ежемесечно не само 10 на сто от своите парични приходи, но и от всичките си спестявания, имоти, вещи и движими имущества, както и чрез труд. Истинският старозаветен, според този Божествен принцип, веднага продава своята лична част от имота си, без да засегне интересите на децата и близките си, и се снабдява с жилище и обзавеждане, с 10% по-евтино от предишното.
Ако 12 или повече старозаветни направят това, става напълно реална мечтата на Небето да има Божествени бази и на тази изостанала Земя - независими братски домове и градини на Словото, Делото и Живота, или поне по една таванска стаичка за Божи човек. Идейно, един човек може да си мисли, че е християнин, праведен или дори ученик, но щом е устроил живота си така, че да не може да дава повече от 10 на сто, той за Небето е старозаветен. А тези, които от немотия считат за невъзможно да отделят десятъци, понеже гладуват и не могат да си платят и тока, парното, топлата вода и телефона и едва скърпват или въобще не скърпват положението, се гледат с особено око от Карма и си плащат с болести, инциденти, тъга, самотия, нещастия и пр. Защо? – Съвършено невъзможно е човек да е Христов последовател, тоест извор и слънце, което се самораздава без остатък - и към него да не потекат блага и щастие от всички страни! В някои случаи това не става веднага, защото има индивидуални срокове за изпитание на верността, при което човек може и да умре от студ или глад заради Идеята. Посветените познават такива души и са ги срещали между звездите. Именно за тях Господ е отишъл да приготви жилища на Небето. Псевдохристияните считат такива за нескопосници и наивници, за хора "без реална представа за живота", които не могат да скътат нещо за утрешния ден...
Новозаветният - в тази условна терминологична система, - ако вече е подсигурил сносно децата си или ако по обективни или идейни причини няма деца, непременно продава или раздава половината от парите и притежанията си, от юридически собствената си част. С останалата половина се снабдява с миниатюрно жилище или малка къща на село, таван, стая или дори килер, даже и кашон, понеже обича Бога повече от старостта и дявола. Той не знае, но интуитивно усеща, че квадратурата на имотите му на Земята е обратно пропорционална на радиуса в Небето, който ще обитава. Това е правилният начин, чрез имотно поведение новозаветният да стане истински новозаветен в духа на Новото Учение, понеже той завинаги престава да бъде собственик, титуляр и неизменно присъстващ при ближния си - поне в сферата на половинъка, който е отдал тайно, завинаги и безвъзмездно. Дори и при безсмъртната любов, ако сродната ни душа няма своя собствена територия, неизвестна дори и за нас, и то на десетки или стотици километри от нас, където периодически да се уединява, скоро ще почне да страда от нашата аура – болезнено и драматично. Според устройството на човешката душа, според космическите истини и закони, индивидът не е създаден да живее с друг индивид на тясна територия – дори и в дворец. Това е необходимост само за детето и майката, и то до определен срок. В бъдеще дори и мъжът и жената, създателите на живота, няма да живеят заедно, а ще се срещат само от време на време. Ето какво казва Мъдрецът много пъти в Словото Си по този повод:

"Ние не сме такива, каквито сме били в далечните времена. Бог казва чрез пророка: "Ще обърша сълзите от очите им и скърби няма да имат вече". – Кога? – Когато всички хора почнат да мислят като Бога. Тогава няма да страдаме, беднотия няма да има, скръб няма да има – и от единия до другия край на Земята всички ще бъдат щастливи, всички ще се учат и ще прогресират. [...] И мъжът жена няма да има – той сам ще бъде; и жената мъж няма да има – тя сама ще бъде. Христос е имал предвид именно тази идея, когато е казал, че в бъдеще хората нито ще се женят, нито за мъж ще отиват." (Том."Изново", СИЖ`92:26, неделна беседа "Душата ми е отегчена от живота ми" от 27.IX.1931 г.)

По-нататък в тази мисъл се казва, че заедно може да живеят само безсмъртни хора. Това са аксиоми, тотални Божествени канони, от които не е възможно никакво отклонение без кармични последствия..
 Относно приноса ни, в термините, в процентите може да има вариране, но в принципите и последствията - не. Колкото е по-малко жилището и по-плитък джобът на един човек, толкова по-голяма част от Царството Небесно му се дава в наследство! Ние познаваме прекрасни Хора с най-високи посвещения и постижения, които живяха в стаички с креват половин персон и една сгъваема маса. Те ни дадоха всичко най-хубаво в живота. Не че няма изключения - има много добри и мъдри хора с по-големи жилища и имоти, - но тяхното здраве и техните физиономии не ни харесват толкова много, даже и когато са си отдали живота за децата си или за народа си. Те не играят такава крупна роля в нашето развитие. Те самите имат нужда от помощ и подкрепа. В следващия живот те пак няма да се родят като галени деца на Бога, докато не си научат урока. Притчата за камилата и игленото ухо има буквално значение. А родители и близки, които ценят парите и имотите си повече от децата, братята и сестрите си, са осъдени на тежки мъки в ада, ако ще и да са религиозни и честни като граждани до мозъка на костите си.
И така, как реагира истинският християнин? - Ако той живее в един кашон под моста, ще пусне някого до себе си в кашона, за да го спаси от зимата и да се топлят. Кашонът ще се пука по ръбовете, ще го снаждат с парчета и ще го лепят с тиксо - но християнинът търпи другаря си, защото има искра от Бога в сърцето си! Но ако той е още по-истински християнин - в светлината на Новото Учение, - ще разреже кашона наполовина и ще подари половината на ближния си. Това е първата стъпка към Праведността. От този миг, половината от тялото му ще бъде на студено или ще спи седнал под другата половина на кашона, но духът му на Небето ще витае из половината вселени!
Как постъпва праведникът? - Той разделя кашона не на две, а на три части или повече. Той винаги предвижда най-малко една равна част и за Бога - за всеки друг, освен ближния, предпочетения. Сега вече кашонът ще пази само главата и раменете му, затова пък беднякът има шанс да развие топлинното си тяло или да си отиде от студ и глад.
И той наистина би умрял, както и мнозина от останалите, на които са се паднали такива малки части, ако всички бяха глупави. Ако нямаха понятие за Бога. За праведника понятието за Бога е идентично с частта, която той отдава извън своята част и частта за ближния. Като съединят всичките Божии части, които отдават, праведниците ще направят един голям и уютен кашон или дом, който ще стане оборотен. В този дом - по жребий и по ред - ще се изреждат да преспиват най-замръзналите. Който е умрял, той вече има цялата вселена; но от останалите много повече ще оживеят. В половин или цял кашон е много по-студено, отколкото в оборотно братско жилище, където можеш да поканиш когото си поискаш. А в някои дни и нощи ще се съберат, при нужда, и повече хора. Това предимство дава излаз към безсмъртието с още по-голяма сигурност. Хората не знаят, че Небето строго следи кой има неизползвани жилищни територии и имоти, докато други се свиват в кашони. И им отдава щастие и здраве според "заслугите".
И в хотелите канят гости, но в хотелите и частните квартири се плаща и се ловят десетки физически и милиони астрални въшки - там може да се върнеш в еволюцията си с хиляди години. Същото важи и за ресторантите и баровете, и за всички подобни съмнителни стоки и заведения на черната ложа. Но в братските домове и притежания, за които не си платил нищо, освен чрез собствено свиване и притеснение, такива прецеденти няма. Те са територия на Царството Божие на Земята, което може да слезе сега, в настоящия миг и във всяко Божествено сърце и ум, които обичат Любовта и Свободата над всичко.
Тези домове и територии служат за подмладяване. Дяволът, езичникът, старозаветният и дори новозаветният днес остаряват и се разболяват много по-бързо и живеят много по-кратко от праведника (ако той вече не е изиграл ролята на жертвен ангел), именно защото имат повече и не го дават на бедни и нещастни, а и сами не го ползват (приказката за злото куче и кокала). С годините, те стават все по-некрасиви и непривлекателни, защото не отделят равна част за Бога. Ако те знаеха каква площ и порция се полага на човека с искра от Бога на Земята, щяха да раздадат незабавно всичкото си имущество (т.е. от собствения си дял) - и то според предимствата и законите на Божественото Учение. И там има предимства, но те са за децата и майките; за Словото, Делото и Живота.
И - все пак - с какво ученикът стои над праведника? Защо ученикът обитава цялата Божествена Вселена? Кое го отличава коренно от старозаветния, новозаветния и праведника - в светлината на новото отношение към собствеността?
Адският човек е ловец и убиец. Той коли прасе или кокошка и ходи на лов без да му мигне окото. На война е завоевател, а икономически - робовладелец. Робовладелството и геноцидът са в кръвта му и те важат с пълна сила и до днес - по градове и села и в междуселищните пространства, във въздуха и даже вече в космоса, както и във всички институции, от горе до долу, каквото и да се внушава на робите.
 Езичникът по дух и природа също стреля на месо, но предимно в самозащита и за да се нахрани. Старозаветният предпочита да си изкарва прехраната с труд или с лъжа и търговия - да бъде с пълен хладилник; да има хубава къща и кола и да е бизнесмен с авоари в банките, това е неговият най-висок идеал. "Новозаветнният" обаче (дяволски изтълкувалият Евангелието) е изобретател и производител на "облекчаващи живота" стоки, тоест - съблазнител. От хранително-вкусовата и наркотичната промишленост, през колите и апартаментите та чак до съвременния Интернет, хардуър и софтуър, той неизменно развращава човешката душа и я отдалечава от ближния и Природата, изолира го от реалния Космос и му продава религии и други технологии, които го свързват с егрегори. Разпознава се по това, че и той води дела за собственост и авторски права. Посветените не пренебрегват техническите достижения на съвременното човечество, но ги ползват с мярка.
Ортодоксалната интерпретация на етиката в петата подраса на петата коренна раса е триадата "собственик-автор-чин". Титулярът се връща и живее в имотите си, защитава ги и при нужда ги продава. Той почти не отсъства от жилището си, което владее според човешките документи и закони, освен ако не е станал рентиер. За него наемодателските и наемателските взаимоотношения, наемният труд и удоволствия са напълно в реда на нещата. "Танто за танто" - не може той да дава нещо, без да получава нещо в замяна. Значи - пише се за християнин, но не е мръднал ни на една йота извън езичеството; дори и безверници и езичници има по-християни от християните. Той си остава "благодетел" и господар, "Ваше Благородие", дори и когато поддържа безвъзмездно цели общежития за бездомни и нещастни. За него рейтингът пред себе си, пред хората или пред представата му за Бога трябва винаги да е висок, а самочувствието му иде от старанията "да не се минава". Да бъде спонсор днес - това е новото му превъплъщение. Така всички нещастници и днес търсят под дърво и камък наследодатели и спонсори, без да подозират каква карма им се струпва на главата от произхода на парите и имотите им. Титулярът и собственикът е онзи, пред когото всички треперят и с когото се съобразяват, защото хлябът и ножът са у него. В манастира това е игуменът, в казармата - старшината, в затвора - директорът или надзирателят, вкъщи - собственикът. В това положение и до днес се намира така нареченото религиозно или християнско семейство, всяка общност и група, която има титуляр, господар, надзирател. На този семеен и собственически морал днес дори в Америка - най-силната страна - се крепи цялото устройство на обществото и държавата. Даже президентът не може да остане президент без надзиратели. Моралът и религията са станали собственост на продавачи, които правят бизнес от "грешници".
Праведникът се отличава с това, че има нужда от голям личен радиус и не може да се бута по общежития и панели. И там има праведници, но когато са се пожертвали за свободата на други; иначе праведникът копнее за свобода и природа. И той се смесва с хората, но сравнително по-рядко и по-внимателно. За тази цел, той рано или късно си подсигурява жизнено пространство, в което може да общува "с Бога" "пряко", а с човечеството - от разстояние. Предишните праведници са били почти изцяло аскети и отшелници, а праведникът на Новото Учение периодично слиза между хората и се смесва с тях.
Съществува закон на добродетелност и закон за обмяна на аурите от близки разстояния, който важи даже за Учителите. Така адептите и Учителите от Шамбала, както я описват известните ни автори, отговарят на нивото на праведника, защото живеят преимуществено в планините, а при хората слизат по-рядко. Трудно е да се повярва, че и гурувците в Хималаите от този тип, които си живеят колкото искат и си стоят предимно там, още не са достигнали до ранга на ученика. Но даже и Шамбала има езическо, старозаветно и новозаветно ниво на мислене, а които са излезли от тези пелени, са излезли от Хималаите и са тръгнали по света. Ученикът и Учителят от Новото Учение живеят плътно сред хората, а планините посещават по-рядко, но никога не пропускат летуване и неделна екскурзия, а през деня се изкачват сутрин при всяка възможност - поне за 1 час. Не един последовател на Учителя ни доказа, че при цялата си професионална и друга натовареност в града, намира време да прекарва в планините 1/3 от годината! Това са всяка събота и неделя и времето на отпуската.
И все пак праведникът е все още собственик. Освен че се чувства собственик на тялото, което му е дадено и затова оперира с него както си иска, той е и собственик най-малко на един дял от територията и жилището си, дори и да живее в пещера или дупка. Ето защо, даже и праведниците днес имат пряко съобщение с преизподнята: адските работници, по най-висше разпореждане на Бога, са направили коридори от пъкъла до всяко жилище, където някой живее постоянно и леглото му е "занитено" в едни координати. Човек, който може да спи само в собственото си легло, е сигурна жертва на тези същества и преминаването му в Новата Вселена е невъзможно.
Учениците на Новото Учение се делят на три категории, въпреки че са от пет класа или посвещения: Скитници, Полускитници, и Обитатели по волята Божия. Да бъдеш Скитник в духа на Новото Учение, това е една от най-високите привилегии на Небето и на Земята. Такъв ученик и представител на Царството Божие на Земята не може да остане повече от два дни и една нощ в един дом в човешко селище и затова е недостъпен за домашните дракони и кладенците към ада. Той е най-свободният и най-щастливият човек на света, защото поканите за гостуване отвсякъде му стигат не за един, а за безброй животи. Да приемеш такъв в дома си - па макар само за два дни и една нощ и само веднъж в живота си, - това значи да се посветиш и да получиш контакт с Бога, да бъде прочистено жилището ти от демони!. Всяко оставане за по-голям срок започва да създава нов домашен дракон, който постепенно разваля отношенията между домакина и гостенина и ги въвлича в кармични дрязги и диалози. Това не важи само в случаите на християнски дом или семейство, благословени лично от Бога. Те се разпознават по това, че най-малко седем години никой не е помислил нещо лошо за другия, никога не му е правил забележка и не му е дал съвет, независимо от неговото поведение. Според сигурни източници и наблюдения, кризите през всяка седморка години съвместен живот са предимно през втората и петата година.
Ученикът-Полускитник все има някъде убежище, където може да се уединява когато му е потребно, но то не е негова собственост. В останалото време обикаля по планини, градове и села, за да се откликне на хората, които го чакат и обичат, и да остави оазиси след себе си.
Животът на ученика, който живее по волята на Бога, няма строго определена форма. Той е там, където Бог го прати. Това го прави безмерно щастлив и полезен. Той може да е в затвора, в ада; може да е баща или майка на многодетно семейство; може да бъде в пещерата, в болницата, да е последен просяк или пръв министър с луксозно жилище – неговата работа е да благодари на Бога за мястото, където го е поставил. Той не се измъчва като изостаналите души, които постоянно искат до бъдат на друго място, а не там, където са; нито пък е примирен и инертен като други, зависими хора, които не смеят да сменят местожителството си според импулса на Любовта и Свободата.
            Където и да стоят, където и да отидат, слабите хора са винаги тревожни, болни и нещастни, защото носят ада в себе си. Адът - това е да сме подчинени или да служим на егоисти. Адът - това е мисълта за себе си или безпокойството за близките, а не за Божието дело.
            А сега и един конкретен въпрос. Явява се възможност да се живее в една къща близо до планина - според високия идеал. Има надежда това да стане една истински братска къща. От друга страна, Елма бе казал, че ако почнем с по-малко от 500 декара, десницата Му няма да ни покровителствува. Тогава, има ли добра перспектива за въпросната къща?
         
            Ето отговора Му:

6.01.136г., 2:44

 - Няма собственик, който да отдаде собствеността си без представи за лично участие. Следователно, ученикът или не приема такъв "подарък"; или го приема, ако харесва и обича собственика и няма да накърни душата му по никакъв начин.
Плодът на Духа е свободата, плодът на душата е милостта. От това следва, че не всеки, който остава при един собственик, е користен или прави компромиси. Добрият, духовният човек проявява милост и широта, когато прекъсва устрема на духа си, за да прояви милост и благодарност към този, който помага. Това в никакъв случай не е компромис или поведение поради някаква сметка, удобство, изгода. Само злобните, простите хора приказват за някого така, понеже още са деца на дявола. Небето съзнателно среща някой човек с добро сърце и материални възможности с някой духовен човек, който се е отказал да си урежда живота на Земята.
Духовният човек не е неспособен. Той е по-способен от всички. Той може да стане най-големия учен, най-големия богаташ, ако поиска. Той отдавна е доказал тези свои качества в предишните си прераждания. Следователно вие, които още сте в първоначалните класове на училището, не трябва да забравяте никога, че Бог ви изпраща някой духовен човек в знак на особено благоволение и разположение към вас. Това е една привилегия.
Тук ний говорим самата истина. Духовният човек още не е съвършен. Той има своите дребни недостатъци и някои характерови особености, но в очите на Небето той свети стотици хиляди пъти по-силно от обикновените хора, които живеят само за себе си и за близките си.
Никога не забравяйте, че духовният човек е дошъл при вас с лично разрешение от Бога и че вие сте издържали конкурсния изпит измежду няколко милиарда хора по Земята, за да имате правото и щастието да го приютите.
Но какво се получава обикновено? Получава се това, че повечето хора започват да мислят, че планината е само тяхна и си въобразяват, че могат да ù сложат огради. Те почват да се терзаят, че по другите пътеки и склонове свободно се изкачват и слизат любители на тази планина и се опитват да разговарят с нея от нивото на малкото си "аз". Планината е украсила живота им с просторите и цветята си, с омайните си гледки и дълбоките, непроходими пропасти.
Приятно е да се мисли, че планината обръща внимание на някого, преставайки да обръща внимание на всички туристи, на всички треви, дървета, животни и птици, които я населяват... Но планината общува с цялата Божествена вселена, със звездното небе! Планината е в постоянно съсредоточение и екстаз, защото вибрира едновременно с милиарди честоти и амплитуди, общува с безброй същества, къпе се в присъствието и величието на Бога. При всичко това, тя намира любов и милост да се разговаря и с вас лично - да ви погали, да ви приласкае, да ви обърне такова внимание, каквото не ви е обръщал никой и няма да ви обърне в близките хилядолетия! Планината прави сериозни усилия да се наведе към вас, пъплещите в полите ù - с цялата гранитна мощ на канарите и върховете си - и това понякога изглежда невъзможно в очите на страничния наблюдател.
Освободете се от мисълта и чувството, че планината ви е длъжна с нещо поради това, че сте посадили едно или две дръвчета в нея. И цяла гора да посадите и да я поливате и торите денонощно, пак няма да накарате Чомолунгма да се наведе само към вас и да ви изкаже особено внимание. При все това, Чомолунгма ви е забелязал, изпратил ви е любов и ласки, погалил ви е с най-нежен вятър, подухнал специално за вас. Нима не разбирате, че съзнанието на един адепт е заето денонощно с проблемите на цялата вселена и че от него зависи понякога дали ще се сблъскат или разминат мирно цели галактики? Толкова ли не се досещате, че дълбоките въздишки и скръб на Посветените са от носталгия по един безкраен свят, от който те са дошли доброволно, за да ви повдигнат?
Някои адепти не правят никакви външни връзки с хората и не се смесват с тях, защото ще се произведат експлозии. Но има и такива напреднали Синове Божии, които живеят помежду вас, отдавайки всичко за другите, включително и здравето, живота и свободата си, за да се трогнат някои души и да се сетят, че Бог присъства непрестанно.
Наистина, някои духовни хора се оплитат в лични, астрални отношения с обитателите на някой свят, понеже им липсва любовта, с която са закърмени. Неистовата, постоянна жажда за обмяна и обич, по-силна от нуждата за сън, храна и въздух, прави такива посетители на Земята постоянно и дълбоко печални, понеже тук не могат да ги разпознаят и да им отдадат и една милионна от това, което те раздават на другите - от това, което е съвсем естествено в тяхната небесна родина.
Наистина, някои духовни хора, все още новаци в този свят, не познавайки още обитателите му, не могат да предвиждат техните реакции и създават лични връзки, в които скоро всичко се обръща наопаки.
"Обикновеният" човек също не е обикновен по своята дълбока същина. Той също е Божествен и затова има нужда от любов. Но вие се мамите, ако мислите, че той ще ви разбере изцяло и ще прояви пълно, безусловно, абсолютно безкористие, при което няма да очаква нещо за себе си. Колкото и да се навеждате към него, колкото и жестове на обич и внимание да правите за него, той рано ли късно ще прояви недоволство, защото има всичкото човешко право да бъде щастлив. А вие не можете да го направите щастлив по начина, по който той си представя. Посветеният понякога забравя тази огромна денивелация, която съществува между полето и върха. Оплитайки се в лични отношения, с най-доброто желание да помогне, да обърне внимание, той започва да свиква с мисълта, че такава връзка е нормална, че тя може да трае дълго. Спомнете си романа "Занони". Занони пожертва безсмъртието си за едно обикновено момиче, но тя изпадна под влиянието на своите сънародници, на своята ограничена култура, и не можа да го последва в небесата. Това не омаловажава неговия подвиг и неговата любов, но не е и обвинение срещу тази девойка. Все пак, тя бе с пробудено будическо тяло: разпозна Посветен и поиска дете от него. Когато пробуди и атмическото си тяло, тя ще му остане вярна и пред човешката инквизиция.
Ето защо ви казвам: когато се свързвате с обикновени хора, никога не разчитайте на тях, че ще ви разберат докрай. Великият Учител знае това и затова владее закона на дистанцията. При Него са изключени астралните и лични недоразумения, защото Той никога не подвежда една душа, не създава особено близки отношения с никого на Земята. Посветеният, макар и доста напреднал, ако не е още Учител, приближава някои хора повече, отколкото е безопасно, понеже иска да отдаде и получи любов. Няма нищо лошо в получаването, това е необходимост на самото Битие, но при повечето хора проявата на лично внимание е хранителна среда за любовта, без която не могат. Те не могат да разберат огромния обем на вниманието на адепта, което е радиално - на всички страни. Това се забелязва още в степента на учения, на лекаря, на гения, на светията. Ето защо, в живота на такива рядко се срещат спътници, които да ги обичат и разбират докрай. В един момент те се уморяват - и не са виновни за това. Един ден, когато отидат на Небето, ще видят, че са извървели покрай такъв човек път за 10, 15, 20 прераждания.

И в конкретния случай ви казвам: дайте това ожияние на всяка душа, която ви предлага ръка за сътрудничество, и я попитайте: "Можеш ли да отдадеш всичко, което имаш, без да мислиш за себе си? Ще можеш ли да издържиш на невероятните изпитания, които започват след запознанството с един Посветен, който мисли за всички и все пак намира време да мисли и за тебе? Даваш ли си сметка с кого имаш работа и можеш ли да изтърпиш хилядите му връзки и денонощните му посетители и посетителки, без да си помислиш нещо лошо за никого? Може ли да не се засегне честолюбието ти, когато той отдава любов и внимание на други, защото изпълнява волята Божия и своята собствена воля? Съгласна ли си да бъдеш една измежду стотиците, които го обичат и уважават и които ще прииждат постоянно? Можеш ли да му даваш свобода в сърцето, живота и мисълта си и да не се притесняваш от неговите внезапни или дълги отсъствия? Можеш ли да допуснеш, че и когато греши, той изпълнява волята Божия, защото пътят на погрешката е най-краткият път към мъдростта? Можеш ли да не се оскърбиш, когато той неволно каже несправедлива дума за тебе, която може и да е справедлива, защото той говори истината, а на тебе не ти се иска да е така?"

Не случайно е казано в беседите, че няма още такава двойка на Земята, която да е решила правилно въпроса за Любовта. Като знаете това, не се стремете да го разрешите по метода на двойката, защото това засега е невъзможно. Това е възможно само за определено време - и то в рамките на Божието благословение. Изпитвайте душите и сърцата на вкус, както съм ви заповядал.
Ако някой не ви пусне в имотите си да живеете с друг в негово отсъствие, не се свързвайте с такъв човек. Мога да ви кажа още девет изпитания за подсъзнателните и съзнателните намерения на тези, които твърдят, че ви обичат; но засега първият метод е достатъчен...
Не забравяйте, че живеете с обикновени хора и че сме дошли на Земята да им помагаме, а не да се надяваме на щастие. Ние тук сме между душевно болни хора, които имат нужда от подкрепа, и затова изключваме да очакваме истинска подкрепа от тях. Хората са слаби, изменчиви същества - особено когато се дойде до личния им интерес или до егото им. За абсолютна и безкористна любов е рано да се говори. Ние ще носим кръста си още дълго, въпреки че настават светли времена. В младото поколение вече идват нови души и вие виждате как те ви заглеждат по улиците и трамваите. Не можете да очаквате такова нещо от старото човечество - то прекалено много мисли за себе си.
При това, опитите за живот сред природата и за тясна обмяна с хора от стария и новия свят не бива да се прекъсват, защото в драматичното им развитие се ражда един красив и необикновен път, по който ще минат бъдните поколения. Те ще се учат от вашите страдания и грешки и ще ги заобикалят, а от постиженията ви ще добият крила, за да отидат още по-напред.
Затова ви казвам: не се страхувайте да влизате понякога в рискови начинания и взаимоотношения с хората от стария и новия свят, защото така им давате грамаден шанс да видят необикновени хоризонти - макар и краката им често да кървят по вашите пътища. Това е сто, хиляда, милион пъти по-добро за тях, отколкото ако се изолирате от света и го оставите да загива в неговите старозаветни вкусове и стереотипи.
И вие ще страдате, неразбрани и неприласкани; ще влизате в още много връзки, предварително знаейки всяко действие, всяка мисъл, всяка реплика на ближния в продължение на всички бъдещи месеци и години; ще ви боли неведнъж до загуба на съзнание от неговото неразбиране, безпокойство, студ или отчуждение. Но ако вие го изоставите в чужди ръце, предпазвайки себе си от нови страдания, тогава ще извършите предателство към Делото Божие и към братята и сестрите си на Земята. Нека ви мислят за непрактични, нека ви мислят за жестоки, безотговорни, неморални или "отвеяни" - вие вървете по своя път и знайте, че семената, които сте посели, ще дадат богат плод в душите на тия, с които сте общували. Когато се отдалечат от планината, те ще видят с кого са имали шанс да се запознаят и кой се е смилил да им обърне лично внимание. Тогава те ще се обърнат и пак ще тръгнат към вас, но заедно с други души - и с нужната почит и уважение. Защото ще разберат, че са сгрешили.
          Ман - Манàн - Маноàн !
          От раните сред несвои се полива градината на идващите души, в които има благоговение.

          По вътрешен импулс бе отворен напосоки четвърти том с беседи на Учителя и се падна:


 "Казвате: "Ха, Иванчо, турù си главата; ха Драганчо, турù си главата!" Турите жеглите - "Ха и колата сега да потегли!..."
        Те, двамата, теглят, колата върви...
 Питам: след като впрегнете два вола на едно място, какво се постига?" (т."Вътрешният Господар" Алф96:344, б."Влюбване и Любов", 3.IV.1940)


Както винаги, и заглавията на томовете и беседите при такива отваряния имат пряко отношение към темата на осиянието.

СЪДЪРЖАНИЕ
/