Книга 32


17.XII.135(1999)г.
Бургас - Изгрев

МОСТЪТ НА БУДАЛИТЕ


Така е наречен от туристите един мост от големи камъни, построен при Второто от Седемте рилски езера от учениците на Бялото Братство под ръководството на Учителя. Хората са считали "дъновистите" за будали, понеже са направили всички пътеки по непристъпни места в планината и този мост, без да им се плаща.

На един приятел от София му предстоят големи финансови и житейски тревоги и неприятности. Въпросът към Този, Който знае и може всичко, е следният: трябва ли да се позвъни на този приятел и да му се обясни каква е духовната причина за това, което го очаква?
Отговорът бе пространен и много интересен, но се каза да не се записва. Разреши се да се запише само познатият израз "Мостът на Будалите"... Втората дума трябвало да е с голяма буква; но имало и трети вид "будали" – при тях "б"-то се пишело с много по-малка буква от останалите. Каза се да не се разкрива на въпросния приятел какво му предстои.
Осиянието не трябвало да се записва, понеже при записани с червено или виолетово обяснения от Учителя осиянието се превръща в одеяние и последтвията могат да бъдат по-бързи и силни (в плюс и минус).
Тече темата за добрините, които правим на близките си, на приятелите си и на себе си, оставяйки работата за Бога на последен план. Тази тема касае всички ни. Има и нещо ново – че при "Будалите" (праведните) усилията за Бога варират между 10 и 50%, независимо дали "Будалите" имат деца, обични приятели и грижи утрешния ден. При " будалите" (с миниатюрно "б", тоест учениците) мостът за преминаване към Бога и за приятелство с Бога постоянно варирал между 50 и 100%. Досега ние знаехме, че дори за ученика, ако има деца, лептата е не по-голяма от 10 на сто. Сега се изяснява друг закон, който действа независимо от това дали го знаем или не. Небето рядко си служи с отрицателни уроци – оставя това на Ремонтното Битие (възпитателите от ада, ръководени от Кармата). Уроците на Небето са предимно положителни – награждава ни за духовния или Божествения "будалък".
Бе съобщена не само първата, но и втората, и третата дата, когато този приятел ще има сериозни нериятности – не само парични. В много случаи нещата се знаят предварително, и то в детайли, но не се позволява да се изнасят, защото иначе Учението и Присъствието би се превърнало в остен, в казарма, ултиматум.
Подробно бе разширена темата за десятъка, половинъка и цялъка – и новата за нас тема - за "плаващия процент". Елма предпочита да работи с "промùли" (на хиляда), защото процентите били за светските хора и самото им споменаване свързвало с Демона на Процента, който е по-страшен и от Демона на Долара. Освен това Учителят потвърди предишните Си изказвания, че пари за Бога дават само най-неталантливите праведни и ученици, въпреки че и паричният десятък е закон за ученика. Какво значи труд за Бога, имоти за Бога, тяло за Бога, ум за Бога и сърце за Бога и как се дават "промили" от тях – това е проста и сложна наука, която не се изяснява устно или писмено.
Сега пак идва импулсът да се отворят томове с лекции и беседи от Учителя и да се запише какво ще се падне от там, понеже по този начин последствията са "с мехлем":

"Без жертви, животът не може да се прояви. Следователно, не живее ли според законите на разумната природа, човек е осъден на катастрофи. Вследствие на това, някои от пластовете на неговата земя ще се разместят, теченията на водите му ще се оттеглят и той ще бъде изложен на големи лишения и страдания. Крайно материалистичните разбирания на много от съвременните хора се дължат именно на отклоняването им от правия път. Те са изгубили онова духовно гледане на нещата, поради което свеждат всичко към обикновения, земен живот."
"Да изнасяме причините за страданията и нещастията [на хората – б.п.], това значи да ги освободим от едно зло, а да ги натъкнем на другоИма смисъл да се казва истината на хората, но само тогава, когато абсолютно ги освобождаваме от злото. Затова е казано, че истината прави човека свободен. Не е ли готов да чуе тази истина, по-добре да се отложи този момент. Като живее, като греши и се изправя, човек сам ще дойде до закона за причини и последствия на нещата." (т."Степени на съзнанието", Хел`94, с.158-159, л."Доброто значение" от 26.II.1930г.)

При отварянето на втория том се падна мисъл, директно свързана с конкретната причина за неприятностите, които ни очакват, ако продължим да замразяваме Делото на Бога. В момента се довършва книга за Сириус, в която Учителят има пряко участие със Слово и дела. До този момент най-близките приятели имаха възможност да издадат не една, но най-малко 10 книги на Елма, да подсигурят поне три бази на Словото, Делото и Живота. Небесното счетоводство проследява усилията и средствата, които сме дали на други места и за други работи или които притежаваме в консервиран вид - и категорично потвърждава, че не слагаме Бога на първо място. Книгата за Сириус, както и други готови фундаментални текстове, не могат да бъдат разпечатани и не са написани според правилата на словометрията дори в един-единствен екземпляр).
Ето мисълта за Сириус, която се падна в момента при отваряне на случайно взети томове с беседи – а щях специално да се обръщам към събирачи на мисли от Учителя по теми, за да ми дадат цитат за Сириус за началото на книгата…:
 Цитатът, още от кавичките, почна сам да се изписва със светлосиньо и с нужния размер на буквите, без да е правена промяна по обикновения начин!:

 "Едно възвишено същество, жител на Сириус, решило да слезе на Земята - да види какво представлява тя, с какви същества е населена. Като направил няколко крачки, той се намерил на Слънцето. Оттам той слязъл в един от океаните на Земята. Водата на океана едва стигала до глезените му – толкова висок бил той... Като продължил пътуването си по Земята, той се намерил в Европа. Там видял един параход, в който една французка експедиция пътувала за северния полюс. Приближил се до парахода и само с двата си пръста го вдигнал във въздуха… После той видял, че един от французите прави някакви изчисления. Той го хванал с щипците си и французинът почнал да говори. Като чул това малко същество да говори, жителят на Сириус се учудил. Нищо не го учудило толкова много, колкото това малко същество – човекът и способността му да говори..." (т."Лъчи на живота", Хел`93, с.173, б."Път и възможности" от 11.VIII.1937)

"Книгата на Небето е пълна само с лъжи и неизпълнени обещания. Едва тук-там ще срещнете единици, които, като са обещали нещо, са го изпълнили. Някой живял добър живот 5-6 години, но после казва: “Е, ще си поживея малко!…"
"Това ще сториш не за да покажеш, че си щедър, но да постъпиш съобразно Божия закон – заради Бога, заради Любовта. Забележете: в цялата окултна литература, в цялата религия няма пример, където човек да е живял съобразно Божиите закони и да е умрял сиромах. Такъв човек всякога е бил богат. Някой ще каже: "Ще умра гладен!"… - Не, ако живееш според Божиите закони, ако вършиш волята Божия, ти ще имаш изобилно от всичко." (Том “Значение на изслушването”, с.131-130, л."Ти си!" от 7.XII.1924)

Нееднократно сме се убеждавали, че и заглавията на томовете, лекциите и беседите, които се падат, а даже и числата на датите понякога, съдействат за допълнително изясняване на темата и говорят за прекия ни Контакт с Всемирното Присъствие чрез отваряне на книги. И в случая, ако направим една свободна интерпретация в този дух, може да се каже: Правилното реагиране в живота на ученика зависи от степента на неговото съзнаниеСамо тогава той може да придаде добро значение на негативните уроци, които му се дават от Небето - и в резултат на това, да бъде огрян от лъчите на живота. Ще признае пред себе си, че има път и възможности да съдейства на Словото, Делото и Живота. Понеже няма да очаква други да поемат задачата, а ще разбере значението на изслушването и ще каже на Учителя си: Ти си единственият истински Учител, на Тебе ще служа с цялото си сърце и душа, с целия си ум и дух и целия си съзнателен живот; със всичко, което притежавам и мога да правя!" Ще каже твърдо и на самия себе си: "Ти си, от когото зависят нещата!"

СЪДЪРЖАНИЕ
/