Книга 32


26-27.IX.135(1999)
София - Изгрев

ПОДСЛОНЯВАНЕ, ПРИСЛОНЯВАНЕ И НАДСЛОНЯВАНЕ



Из филма "Въглени и сняг"

   Това е заглавието на осияние или одеяние, дошло непос­редствено преди 14 и 15 септември, по повод на една покана от приятели в София за участие в учредяване на асоциация с благородна цел.
   На вътрешния въпрос, да се остане ли този път в Со­фия за по-дълго или завинаги, идва незабавен отговор, че ако на 14 и 15 септември на паневритмията в София дойдат при­ятели от вярващите в Елма и ако "Словото, дошло в плът", бъде "подслонено, прислонено и надслонено", тогава може да се остане и в София. И досега този отговор остава неясен: какво значи точно "Словото, дошло в плът"; и как то би могло да бъде "подслонено, прислонено и надсло­нено"?...
   На 14-и не дойде нито един от вярващите в Елма на па­невритмия. На 15 дойдоха трима и за тях се каза, че ще полу­чат, всеки поотделно, по един специален подарък за това, че са били в час. В рамките на тези два дни обаче отникъде не бе отправена специална покана поне за "подслоняване". Тогава отгоре се каза: “Словото се връща там, където има по-голяма чуткост и по-силен и постоянен импулс за съдействие, подслоняване и прислоняване”.
   В тези редове осиянието (или одеянието) е преразка­зано. То бе много по-обширно и подробно и тèче с часове. До­тук се възстановиха само някои основни положения от него.
   Преди да бъдат предадени нещата малко по-подробно, до­колкото са останали в паметта, тук трябва да се отбе­лежи още едно обаждане на Елма, с ясни наставления и прог­ноза на 15 септември сутринта, преди Паневритмия. Те се отнасят за сестрата, която от години свири сама в центъра на софийската паневритмия. Тук няма да се засягат пробле­мите, свързани със самодейността и професионализма в Братството, няма да се описва как преобладаващото тщес­лавие и липсата на самопреценка у някои, поддържани от то­лерантността на останалите, още от времето на Учителя до ден днешен не спомагат за съвършеното представяне на Братството пред света. Конкретно, тази сутрин за въпрос­ната сестра бе казано, че ако тя приеме да свири сама или с други от сега нататък само в понеделник и сряда, то я очаква много леко изкарване на зимата, рязко подобряване на здра­вето, подмладяване и щастие. Тъй като сега остават много малко дни до края на паневретмичния сезон, тя ще вземе пра­вилно изпита си, ако в момента реши от пролетта да играе паневритмия, а не да свири, защото това е крайно необходимо за развитието ù. Тя не би трябвало да се безпокои кой ще свири или кой ще носи касетофон, когато тя не свири – това е проблем на Братството, не неин. Братството, от своя страна, би трябвало да намери сили в себе си да обяви прог­рама и изисквания за участие на музиканти в центъра, според които самодейците да имат право да се изявяват само в по­неделник и сряда, а в останалите дни да свирят и пеят про­фесионалисти или да се носи касетофон.
   След това конкретно предупреждение на Елма потекоха обяснения какъв точно би трябвало да е съставът на музи­кантите в центъра на паневритмията и какви - жанровете на нейните изпълнения, в зависимост от дните на седмицата, астрологическите аспекти, нумерологичните положения и пр. Повтори се съветът за тихо напускане на паневритмията и на други духовни събирания и форми на братски живот, и съ­биране на друго място на избрани приятели, които са в хар­мония, в случаите, когато неуравновесени личности създават конфликти и проблеми.
   После продължи темата за подслоняването, прислонява­нето и надслоняването. Играейки си с корена на тези думи, Диктуващият изведе още три символа – тези на слона, мамута и мастодонта, свързвайки ги с три категории хора. Обясненията бяха много дълбоки и обширни.
   Небето счита за слон всеки, който се смята за по-ве­лик, по-прав или по-голям от другите (от другия) или обек­тивно в живота има по-висок материален или социален стан­дарт, дори и да ги е постигнал с честен, упорит труд. В този смисъл, подслоняването на някого от "слон" е първата крачка, първият благороден акт. Но това е само началото.
   Подслоненият рядко бива и прислонен. Тук бе казано, че правилният превод на известния стих от Евангелието е : ”А Син человечески няма къде глава да прислони…” - а не “подс­лони”. Подслоняването е външен, благодетелски акт, при който гостът си остава “под слона” – тоест, в зависимо по­ложение.
   Прислоняването е интимен акт на душата и сърцето, при който единият от двамата, образно и буквално казано, прислонява глава на гърдите на другия. Това означава, че "слонът" те допуска от любов и обич в своята светая светих, като равен и предпочетен пред всички останали, при което единият временно е по-слаб от другия в някакво отношение - за да се прояви милостта, грижата и предаността, всеот­дайността.
   За "надслояването" не бе казано почти нищо. Стана ясно само, че подслоняващият и прислоняващият се отлича­ват с лично присъствие. Надслояването имало две значения: да умееш да излезеш над "слона" – над този, който те е подс­лонил и дори прислонил, т.е. да не загубиш свободата си. Дру­гото значение на надслояването е способността на "слона" да престане да се мисли за слон (титуляр на имота или ситу­ацията) и да овладее тайнството на отсъствието, давайки възможност и на другия да стане "слон" за известно време или завинаги.
   Говориха се още работи за хората-слонове, а после поте­коха пояснения за мамутите – хората, поставящи мате­риалното обезпечаване и близките си на първо място, а всичко останало – ако останат време и сили. Собствената душа и Божите работи те отлагат за в бъдеще.
   За хората-мастодонти се обясни, че това е още по-стара, още по-ниска степен на еволюция, в която имаш жела­нието и силата да се проявяваш пред повече хора, да ги ръко­водиш или да ги държиш в зависимост.
   Това са, в общи линии, темите, които внуши и разгледа Елма на 13, 14 и 15 септември тази година.
   Слоновете при всички случаи се занимават с големи, не с малки работи. За тях признанието и известността, сла­вата, е основен критерий. И да подслонят някого, и да благо­детелстват, това е явен акт за тях, не таен. Мотивът им е да хранят самочувствието и самомнението си. Да се осланят на света и на светските наредби – ето главният им метод (Тук Елма си играе с думата "осланям", като подобна на "слон" и "слана" – сланата ще изгори всички плодове на големеенето и авторитарността). А да се осланят на слонове – ето ос­новното чувство на непълноценните психики, които не могат да действат тайно, самостоятелно, и в името на Небето, а не на света.
   Мамутите си служат с примамване, а мастодонтите стават мастити личности, често и в прекия смисъл на ду­мата...
   В осиянието бе казано, че всеки символ има и положи­телни страни. В този смисъл, би трябвало да мислим и за по­зитивното значение на слона, мамута и мастодонта, но това остава за домашна работа. Би трябвало да се познават и добрите качества, и анатомо-физиологичните, етиологич­ните и еволюционните особености и достойнства на всеки вид, за да стигнем до специфичното значение на символиката му.
Все пак, Елма склони да даде осияние на тази тема чрез диктуване и записване по традиционния начин:

27.IX.135(1999) г. 7,50

- Историята на слонството е от началото на грехопадението, когато се яви самомнението, се­бичността, гордостта. Това е началото на света, на светското парадиране.
Мамутът е падналият илухим, който живее само за своите си и предимно за своите си. И истинският, невинният илухим е предан на най-близките си, но се грижи за тях съвършено, едва след като е свършил Божията работа – той подрежда нещата правилно.
Мастодонтът често е паднал алохим, понеже се стреми навън, без да зачита малките същества около себе си. Съвършеният алохим се съобразява с всички и включва всички – и малки и големи – в своята експанзия, но без да им навреди. Напротив, те се ползват от неговото разширение.
Слонът наистина е преди всичко Божествен сим­вол, божество. Ганеша се посвещава на учителство и ученичество, затова има достъп до тайните на цялата вселена. Той може да бъде последовател и има послушание, ето защо добрият нюх и добрият слух са качествата на слона. Но слонът след грехо­падението стана интелектуалец и примира за ин­формация, познание, мъдруване, но без да се движи много, без да открива собствената си значимост. Той расте на големина в света, защото попива чужди познания, но няма воля да приложи собственото си, вътрешно познание, с което е дошъл от вечността. Той може да е голям алтруист, благодетел и рефор­матор, но с придобити отвън методи и познания -– не е оригинален в очите на Господа. За да добие брада, долна челюст, слонът, който е бил жаба в предишен цикъл, трябва да обикне изкачването и после слизането, преодоляването на физически и со­циални препятствия. Той трябва да се превърне в Козирог - търсач на самотните височини.
Голяма е науката за слоновете, мамутите и мастодонтите, но ние я изучаваме в самия живот, натъквайки се на такива на всяка крачка - както из­вън себе си, така и вътре в себе си.
Сродните души – ето философията и смисъла на живота на мамутите. Значи, те не са само отрица­телен символ. Без да си бил мамут, без да си спосо­бен да откриеш сродната си душа и сродните си души в битието, ти никога няма да станеш съвър­шен. Не само да си ги открил, но и да се посветиш на тях изцяло, оставяйки себе си и света на задно място.
Божественият мамут се грижи за съхранява­нето и опазването на Божествения род - това, ко­ето вие наричате Божествен филогенезис. Ако ня­мате Божествен произход и не сте изградили или проявили илухимното си тяло, вие не можете да бъ­дете продължители на Божествения род. В този смисъл, има и други глави от Евангелието на Мария Магдалина, които останаха скрити за вас.
 Историите около чашата на Граал и предава­нето на Христовата кръв през вековете и вселените не е нито измислица, нито безнравствена, безумна ерес. Родът на Лукавия знае това и наистина се стреми и до ден днешен да изтребва физически и психически Христовото поколение. Свещеното ри­царство не е само един вътрешен подвиг, нито само външна традиция. Да разпознаеш Краля си, когато е в немилост, и да му отдадеш живота и душата си в името на Великото Дело – това е първият акт на предаността, запечатан със свещен печат още в най-дълбока древност. Да живееш за Дамата на сър­цето си и да извършваш небивали подвизи в нейно име за защита на нейната Божествена чест – това е повикът на Божествения мамут в душата и духа ни. Това значи разпознаване и опазване на Божествения род. Жаждата да заченеш дете със синя кръв от Ри­цар, а не от простолюдието; да имаш дете с Хрис­това кръв от Христов рицар, а не от някой друг - това е само прелюдия към една идваща епоха, в ко­ято всички ние ще станем рицари на свещеното раз­познаване и майчинство, където ще защитим честта на самостоятелната майка, нямаща нужда да се подслонява и прислонява при случайни хора. Сега тази майка, която обикновено е самотна, е презряна и оплюта – дело на Лукавия. Останалите подобия на майки се стремят към уют и подсигуря­ване чрез лош избор и предателство към Христо­вата кръв във вените си, към кръвта на Отца в за­пушените си артерии.
Ранените и падналите рицари на Граала, носи­телите на Христовата наследственост не само психически, но и физически, днес извършват друго предателство, допускат друга слабост: очакват от­клик и преданост от въображаеми дами на сърцето, от жени и майки с обикновен филогенезис. Душата с Христова кръв разпознава своите си и им се отдава мигновено! Тя има нужда да ги последва и да живее именно с тях, а не със себе си или с други. Това е така, защото тя жадува да съхрани Божествения род на Земята, тъй както е горе на Небето. Мистери­ята на Христовото рицарство, на чашата на Граал и предаването на Христовата кръв е заложена още в Стария завет и я виждаме ясно в Христовата мо­литва: "Да дойде Царството Божие - както на Не­бето, така и на Земята".
За да дойде Царството Божие на Земята, необ­ходимо е да има Любими Божии, Невести Божии и Майки Божии, които разпознават своите си и тръг­ват след тях, без да се замислят за последствията. Да тръгнеш след Рицар на Чашата на Граала; да за­ченеш, да родиш дете от него, да наплодяваш Дър­вото на Живота – дървото на Божествения род на Земята, – това значи и ти самият да си от това тайнствено Братство през вековете, което е било горено по кладите и избивано през войните и в мирно време. У синовете и дъщерите на Лукавия има силна нетърпимост към високия идеал, затова в тях пре­обладава предаността към себе си и към собствения им род. Затова е жалко и смешно, напразно губене на време Рицар на духа да очаква разпознаване и отклик, приласкаване, подслон и преданост от страна на ня­кой, който още не го е еня за Христовата кръв, за наследствеността, която ще приеме и ще предаде на поколенията.
В друга лекция ще ви говоря за достойнствата на Божествения мастодонт, който също не е само един отрицателен символ. Засега се спрете върху психологията и символиката на слона и на някои от неговите проекции, които са ви по-познати, напри­мер - вола. Мамута ще го откриете в бизона, бика и кравата. Ето защо кравата е свещено животно! В Индия и по цялата вселена, културните народи и ци­вилизации ù дават път - дори и танкова колона. В Египет това предимство на душата и Божествения род се символизираше от скарабея – торния бръм­бар. И там познаваха и познават тайнството на сродните души, които търсят подходящи родители и тела на Земята, за да се съхранява и предава кръвта на Озирис по планетата.
8,55

Науката за различните лица на дявола също е точна на­ука и отразява огледално и негативно последствията от пре­късването на връзката със съответните лица на Бога. В духа на днешното осияние, всички паднали илухими или “мамути” служат на Мамона. Това са майките и жените, но и всички мъже, които съдействат на Мамона да се произвеждат и кон­сумират преработени продукти на природата. Цялата чо­вешка цивилизация от 8000 години насам (200 милиона земни) служи на Мамона! Мамон неизменно диктува в плътта и сър­цата на хората да се подсигуряват – независимо дали мате­риално, социално или емоционално. В Божествената матема­тика съществува коефициент на съдействие на Мамона. Той се изчислява от Ангелите на Логоса и от кармичните йерар­хии за всеки отделен човек. Всеки, който с физически, емоцио­нални или умствени действия сътрудничи на Мамона за про­извеждане, продаване и консумация на ръкотворни изделия, има текущ личен КСМ ("коефициент на съдействие на Ма­мона"...), който го определя като "мамут" – тоест, паднал илухим.

Единствените мисли, чувства и постъпки, продиктувани от безсмъртния свят, единствените признаци за съдействие на разума, душата и духа са в сътрудничеството за възста­новяването на рая, т.е. на Царството Божие на Земята. Нав­сякъде, където хората живеят без ръкотворни и преработени продукти, в чисти природни условия, и сътрудничат за про­съществуването на Христовата кръв във вселената, КСМ отпада напълно - и хора и ангели не се прераждат повече.

От всичко това следва, че достойните дейности, осо­бено от сега нататък на Земята, са само ония, които спома­гат за превръщането на Земята в рай. И най-малката мисъл за създаване на оръдие на труда, на оръжия и на каквито и да са предмети изгонва престъпника от Едема незабавно. Това важи дори за музиката и изкуствата. Липсата на трудови дейности от адски тип обаче не означава, че човешките ръце в рая бездействат. Има милиони форми на Любовта, Мъдростта и Истината, при които ръката има решаващо значение. Първата от тях е милването и прегръщането. Чрез тях се строят вселени! И обратно – разрушават се, където липсват.

СЪДЪРЖАНИЕ
/