Книга 32


27.VII.135(1999)
Велико Търново

НЕДОЛЮБВАНЕ, ПРЕЛЮБОДЕЙСТВИЕ
И ЛЮБОВ


"Толкова много те обичам, че мога и да не живея с тебе!"
(реплика от един филм)

"Непременно искам да живеем заедно, за да мога по-скоро
да те забравя."
(реплика от друг филм)

Из беседите на Учителя:

"Представете си, че трябва да посетите хиляда души. При всеки трябва да останете само по пет минути – с малко време разполагате. Има ли право някой да ви за­държи повече от пет минути? Нека се радва и на петте минути, които му давам."

            "Щом се влюби в някоя мома, момъкът предварително трябва да остави свободна врата в себе си, през която момата може да излезе – т.е. да се влюби в друг момък. Човек се освобождава от своите лични чувства чрез закона на смаляването. Те пред­ставляват змията, която го е обхванала и здраво го държи. Когато търси Любовта, човек трябва да отиде при голям извор, който навсякъде тече и дава на всички изо­билно. Докато намери големия извор, той ще ходи от един извор на друг, ще обиколи всички по-малки извори. Ако търсите из­вор, който тече само през едно място и дава вода само на един човек, вие сте в ста­рия живот още, в старите закони. Според законите на новия живот, вие трябва да знаете, че силната енергия протича от много места и дава живот на много същества; слабата енергия протича от едно място и дава живот само на едно същес­тво."

        "Бъдещото семейство ще се отличава коренно от сегашното. Майката ще бъде налице, а бащата ще бъде далеч от се­мейството си. Той ще се явява един път в месеца като гост, като приятел. Като до­хожда между тях, той ще им носи нещо ново. Те ще го очакват с радост и нетър­пение. Стане ли въпрос за баща им, те ще имат в душата си свещен образ за него, без да го познават. Като не го познават, те ще се стремят към него, ще чувстват жела­ние да го видят, но и като го видят, пак няма да знаят, че този, когото наричат "приятел", е техен баща. Това, именно, създава в тях импулс към живота. Майката пък, която е в постоянен контакт с децата си, ще се ползва с голям авторитет между тях."


6,10ч.
- По всичко личи, че има и друго значение на думата "прелюбодействие", а не само онова, което му е придала чер­ната ложа в религията?
           
- Прелюбодействие съществува, и то е да лю­биш повече същества в един живот, отколкото ти е определил Бог. Например, определено ти е да оза­риш и осияеш с любов 8000, а ти добавяш още 2000, които при това са без искра Божия. Тия 2000 ще те оберат, ще оберат и ония 8000, които са ти обещани и определени от Бога.
         
- От вчерашното осияние или одеяние става ясно, че да обичаш едного повече или по-дълго, отколкото е определено, е също опасно. Не може ли това да се нарече "преобидейст­вие" (от "обич")?...
           
- Любовта и обичта са вечни извори и никога не е възможно да им кажеш "спри" и да не умреш. Хората умират от недолюбване и недообич, а не от преизо­билието на Бога в духа и душата си, във взаимоот­ношенията си. Бог ти е определил някого да го оби­чаш и да те обича в този живот, но ти помяташ обичта и кюртираш сърцето си, защото не можеш да приемеш да не си единствен за него, и това да продължи до смъртта ви. Като видиш, че нямаш шансове да го хванеш и той да стане безсилен в ръ­цете ти, ти си забраняваш да изявиш и проявиш обичта си към него и хващаш душевен рахит. Това именно ражда каменното лице, бръчките между веж­дите и бенките и брадавиците по кожата ви. Вът­решно почвате да се разлагате и изсъхвате само за 20-30 години.
          Напротив, "преобидействието", както го на­рече, удавя обекта на обичта ти от прекалено въз­дишане по него или прекалено присъствие и грижи - и един ден обичта ти блатясва и се вкисва. Тогава и близкият ти става постоянно вкиснат и почва да не му се живее. Тайно, подсъзнателно, той иска и ти да умреш или да се махнеш някъде завинаги - и рано или късно това става. Престъпното стреляне в ближния с обич в упор в продължение на години, дори и когато сте влюбени тайно, е особен вид илухимна вина и се нарича "вампиризъм". Ето защо, прекаленото дейст­вие на вторачването продължава живота на жените и убива бавно съпрузите и обичните, които са ста­нали жертва на блатясването. Значи, душевният ра­хит и блатясването са двете крайности на егоис­тичната обич. Блатясалите се покриват с астрални лиги и никой не иска да се допре до тях.
         
- Какво е лечението на тия душевни болести?
           
- Те всъщност не са душевни, но астрални - бо­лести на сърцето. Душата и духът не боледуват - те отсъстват, когато ги малтретираме. От тях­ното отсъствие се пораждат сърдечната скръжа­вост и сърдечните наводнения, които са еднакво опасни.
          Голямо нещастие е да попаднеш на човек със сърце, начупено от сърдечна суша или разплуто от агресивно "преобидействие". И в двата случая ста­ваш жертва на паднал херувим или илухим, който мисли само за себе си. Често наводнението прилича на истинска обич, защото имитира спонтанност – единия от синонимите на Бога. Това обаче е бурята на егоизма, която се нарича "човешко влюбване" и преминава само за няколко минути или дни, най-много за няколко месеца. От нея остават само локви и мъртви морета, в които повече не се влива нищо. Тези локви и мъртви морета или блатясват, или ви излизат солени в живота, а в спомените и песните на плебейството се превръщат в сълзи, пълнят хладилниците с алкохол, а дробовете – с никотин.
          Любовта и обичта не отпадат, защото имат Божествен произход. Поразсъждавайте над съчетанията "об" и "бо" в думите "обич" и "любов".

СЪДЪРЖАНИЕ
/