Книга 32


18.VII.135(1999)
Бургас - Изгрев

С КАКВО СЕ ЗАНИМАВАТ "ДЪНОВИСТИТЕ"




21.VI.1999

Една близка приятелка споделя:

- Вчера, на 20 юни, ходихме на разходка много на юг по крайбрежието. Стигнахме до Синеморец и се къпахме по райски дрехи точно където река Велека се влива в Черно море. Оказа се, че този ден е бил Еньовден, а п. каза, че той се свързва не само с билките, но и с водата.
            Сутринта, когато се събудих, исках да запиша веднага нощното си преживяване, но не успях. Споделих част от него с п. и той почна да ми обяснява някои неща, които са говорени в осиянията на тази тема. Аз обаче настоявах да говорим после за информацията от осиянията относно “Татван”, която до­сега не е достигнала до мен, защото исках описанието на пре­живяването да не се повлиява от предварителни сведения.
            Първият спомен за преживяването бе, че чух глас, който ми казва: "Ще стигнеш дъното на дъното - на дъното, на дъ­ното, на дъното, на дъното…" И тъй като непрекъснато пре­живявам и очаквам тежки и трудни за издържане неща, попи­тах: "Това деветият кръг на ада ли ще бъде? Готова съм! Само друг не изпращайте там. Аз ще преживея всичко. Аз ще пла­щам!" Отговаря ми се, че нашите представи са твърде странни и неточни: "на дъното", "в тъмното", "надолу" – това не е път към ада или към нещо лошо. Това е едностранна, пог­решна представа за нещата. Черното и тъмнината са точно толкова прекрасни, колкото и бялото и светлината. Аз обаче се усъмнявам и казвам, че така може да говорят определени сили, за да ни накарат да им повярваме. Тогава ми обясняват да не се страхувам, защото ще имам за задача да преживея, за­помня и опиша всичко това; че трябва да се опитам да усетя различните нюанси на дъното, тъмнината, нанадолнището, и да ги разкажа.
             Направи ми впечатление, че няколко пъти ми повториха "на дъното, на дъното", но само първия път се каза "дъното на дъното". Много е сложно да намеря най-точните думи, за да обясня това. Обясниха, че само първия път трябва да се каже "ще стигнеш дъното на дъното", а после само се повтаря "на дъното", като с това повторение се дава възможност на дос­тигналия до определеното дъно (защото достигането не е просто да се спуснеш, а е вид посвещение или по-точно изпи­тание, за което ще стане дума по-нататък) да използва придо­битата сила, да я концентрира като лъч и с нея да премине на още по-долното дъно. Силите от всички дъна се събират като един много концентриран и плътен лъч и чрез него преминаваш в други измерения. Силата и плътността на лъча определят нивото на измерението, до което можеш да достигнеш. А ако всеки път се казва "ще стигнеш дъното", това било някакъв вид помощ, но така се отслабвала силата на лъча. И аз не мо­жах да разбера всичко, но съм сигурна, че трябва да го опиша, доколкото мога.
            Вчера попаднах на една книга, която много ме обърка и дори ми внуши да не записвам това, което нарекох най-дълбоко преживяване. А може би целта на някой от "братовчедите" е била точно такава?... Не мога да кажа със сигурност, но и п. предположи това. Ето защо, сега ще запиша само отделните моменти, за да не ги забравя, понеже е много късно, а и защото иначе може да продължи дълго.
Тъмнина, състояща се от неизброимо количество от­вори или дупки; тъмнина с различна форма и очертания – само с контури, като елипса, с ъгли, като боздуган; изпъкнала навън и вдлъбната навътре; огъната и идеално права; вълниста; островърха. Но думата "тъмнина" не е точна, защото това не е точно тъмнина, а нещо красиво, добро, мило, приятно, обг­ръщащо те, приласкаващо те, но в което светлината липсва. Искам да не забравя и различните оттенъци или цветове – плътни, ефирни, меки, гальовни като коприна, атлаз, сатен, дори и прозрачни: невероятно - прозрачна тъмнота! Ще опиша също и дълбочината и глъбината на различните видове тъмно и дълбоко. Достигането и постигането на всяко дъно е вход към следващото, но за да го постигнеш, трябва да го познаеш с какво точно се характеризира, кое е най-важното и същест­веното за него, да се освободиш от нещо и да придобиеш нещо - и едва тогава да се "издигаш" ... надолу към следващото дъно. Ние си мислим, че постигайки нещо, стигаме до върха му, но не знаем, че едновременно с това достигаме и дъното му, което е другият му връх – незнайният и съответно по-трудно пости­жимият. Защото, ако не знаеш, че нещо съществува, как ще се стремиш да го постигнеш? Това въобще не бива да се бърка с паденията до дъното, тъмното, черното и лошото, в най-раз­пространения смисъл. Те съществуват, но тука въобще не става дума за това. Тук говорим за изкачването като слизаш, за летенето като пропадаш, за "блясъка" на тъмнината, за по­летите надолу… Става дума за освобождаването ти от всичко онова, което пречи да бъдеш истинския ти и което те води към лошото дъно. Колкото повече навлизаш в дадено чув­ство, мисъл, добродетел - например любов, истина, мъдрост, вяра, красота, прелест, знание и т.н., - толкова по-дълбоко проникваш до най-интимната му същност, до лоното му! И това е разширяване, всеобхватност, вървене надолу и на­вътре, което те води много по-бързо и качествено нагоре и напред.

Преди да помолим за нови обяснения от Елма за прeживявания като това на П., добре е да си припомним какво е казано от Него в осиянията за Божествената Тъмнина. Това, което си спомняме, е следното:
            Зад света на Твореца и света на Създателя, които са различни, макар и проявени, стои най-дълбокият и най-зага­дъчният свят – този на Абсолютния Дух. Елма го назова "Царството на Татван". Изясни се, че татвите, като рит­мични периоди от по 24 минути от изгрева до залеза на слън­цето и от залеза до изгрева, са проекции имeнно на това Цар­ство. През 1992 година в Русия за пръв разбрахме от същия Източник, че има и двуделни и неравноделни татви – дневни и нощни, както се изчисляват астрологичните часове. Но това е само за сведение.
 Същественото е, че Божествената тъмнина наистина няма нищо общо с физическата и адската. Тя се представя в осиянията като пълния Божествен покой и мрак, който цари на най-дълбокото дъно на океана. Там няма никаква проява, никаква изява, никакъв живот. Единственото желание на Аб­солютния Дух и на същностите, породени от Него и обита­ващи Царството на Татвана, е жeланието да са в пълен по­кой и неподвижност, в пълна тъмнина - да не правят нищо, да не мислят нищо, да не ги занимават с нищо и да пребивават в абсолютно мълчание. Нямат желание и понятие за индивиду­ално отличие от всички останали и от околната среда. Едни от тях са същностите "ноаи", които все пак са не само слeти с Абсолютния Океан, но са и отделни татванни съзнания.
Знаем още, че има някакви татванни стени и пазители, които охраняват това най-дълбоко и тайнствено Царство. Има една мисъл от "БагавадДжитà", в която Бог Кришна казва на ученика си Арджуна: "Аз Съм целият в дейност - и Съм пак необвързан от дейност". Втората част на това твърде­ние има отношение към състоянието на Абсолютния Дух в Бога, в същностите, съществата и човека. Значи, най-дълбо­кото ниво на всичко живо и неживо е Абсолютът. В тази светлина Елма ни обяснява, че не бива да корим хората без монада и същностите, произлизащи от татванния свят, че нямат желание да общуват, да работят, да творят и да се развиват. Много хора с потенциална, но неподпалена искра Божия също се намират в татванно състояние и някои от тях ги считат за душевно болни, а други – за напълно безот­говорни, мързеливи и лениви.
 Един от феномените в мисленето на ноаите (ако това е мислене), включително и когато са родени като хора на Зе­мята, е тяхната пълна инертност и липса на инициатива за променяне на нещо или предприемане на нещо, поради мигно­вения проблясък у тях какво ще се случи, какви ще бъдат пос­ледствията. Не съществува нито едно човешко постижение, нито един човешки вид щастие или смисъл на живота, който може да задоволи ноаите. Техният смисъл на живота е да бъ­дат на дъното, в дълбокото и тръпно блаженство на пълния мрак и неподвижност, на абсолютната слепота и глухота и липса на какъвто и да е контакт с околния свят. Много хора на Земята с такова поведение са диагностицирани като ау­тици или са в кома, кататоничен ступор, летаргия; в дълбока меланхолия, ипохондрия или депресия. Лекарят трябва да бъде ясновидец и окултист и да има контакт с Бога или поне да се съветва с единатор, за да разбере във всеки отделен случай кога има смисъл и шанс подобен болен да се пробуди за действие и общуване. В някои случаи това е не само напълно безсмислено, но и вредно. В някои фази от състоянието на татванните същности, родени като хора, тяхното дълбо­чинно "абсъзнание" трябва да си остане такова през целия им живот, докато са във физическото тяло. Дори и да са час­тично будни и да има начини да се общува с тях, те не бива да бъдат подлагани на психо-, физио- или социотерапия; на тру­дова терапия, артетерапия и особено на електрошокове – трябва да бъдат оставяни напълно свободни и само да им се помага за физиологичните нужди.
От окултна гледна точка, татванните хора на Земята са нещо като екологическа необходимост – уравновесяват вихрите и циклоните, които се образуват от прекалено кому­никативните, изявените; от крайно амбициозните, екстра­вертните, агресивните и експресивните. Затова те спася­ват вселената и човечеството от греха на преобладаващата сетивност и силните преживявания, когато хората не знаят как да ги уравновесяват с вътрешен и външен мир, самота, покой и самовглъбяване. В този смисъл, татванидите са нещо като черни дупки, казано на съвременен космологичен език, в които потъва всеки неуравновесен живот и изява. Ако все пак бъде напълно или частично излекуван един аутик от татванен тип, комуто Бог е определил да мълчи и да не съз­нава външния свят, тогава някой свръхактивен човек на Зе­мята или в Космоса може на свой ред да полудее или да ка­тастрофира. И обратно: ако е определено един кататоник да излезе от това състояние и да почне да еволюира във външ­ния свят, някой негов близък или някой непознат, свързан с него по веригата на скачените души, трябва да престане да блести тъй интензивно или да консумира от бурето на жи­вота мед на толкова едри порции.
            В световната духовна практика съществуват методи за свързване с Абсолюта. Най-известните от тях са пребива­ването в пълна самота, тъмнина и тишина, усмиряването на чувствата и мислите и утаяването на броженията в съзна­нието до пълна безметежност, безтревожност и покой. Едно от упражненията в източните системи, свързано със само­отпускането или релаксацията, е известната “савазана”. Учителят дава нови упражнения и методи и в тази насока, ко­ито са в синхрон с космическия момент и особеностите на отделните етноси, психотипове и социотипове. За екстра­верта и за оглашените и учениците от Неделния и Общия окултен клас постижения в тази сфера са почти невъзможни. Едва ученикът от Младежкия (Специалния) окултен клас, който съумява да си подсигури индивидуална територия и не е разкъсван от близките и съседите си, в определени периоди успява да постигне някои дълбоки татванни състояния, ко­ито го подмладяват и одухотворяват значително.
             По закона на символите и сигнатурите и магическите съответствия, имената на хората и на Великите Учители и особено на Великия Учител през всички векове съответстват на тяхната специфична роля и задача. Светската и духовна фамилия на нашия Учител изразява напълно принадлеж­ността Му към Царството на Абсолютния Дух: дъното е не­гов основен символ (Дънов). В духовния свят то символизира идеала и способността на Учителя и Неговите истински уче­ници да довеждат до съвършен край всичко, което вършат ("до дъно"). А изхождайки от английския език, който Той счита за най-подходящ, заедно с българския в днешния век, да изра­зява Божието Слово, тази фамилия означава, че истинско е само онова, което е реализирано (done – дън - направено). До­като нещата са в процес на правене, има външна активност; когато са направени, те потъват на дъното на Абослюта и се превръщат в неподвижни архетипи, образци.


Потъване в Татван

 Само за размисъл, тук може да се спомене и ролята на собственото и бащиното име на Учителя: Той е надеждният “камък” (Петър), върху който се издига днес Школата; а “Кон­стантинов” изразява доминирането на една от най-мощните духовни йерархии от атмическия свят, чието основно качес­тво и добродетел е верността и постоянството ("Ето, ве­рен Съм във всичките Си пътища"). Освен това, “Петър” за­почва с името на числото 5, като символ и израз на Космичес­кия Човек и Неговата най-съвършена проекция на Земята ("Ето Човекът!"); докато буквата и звукът “Ъ” реализират върховенството Му в ролята на козерожките народи (Индия, Балканите и Кавказ), с връх България в момента: да пробудят и първи да изработят минералното тяло на човечеството - диамантеното. Първата мутация или трансцендентално възкресение на биологическото тяло в кристално се очаква да бъде постигната от българин. Ето защо, твърденията на някои руски и други проповедници, че в България не можело да стане нищо, говорят само за тяхната некомпетентност. Очакваното идване на Учителя в Кавказ и новата изява на Словото и Делото там и по целия свят могат да се базират само на Словото Му и Школата Му, открити в България през 20 век. Това не е тесен верски национализъм, а въпрос на яс­новидство, по-високо от астралното и нисшето ментално. Всички чужденци днес и някои отделни, по-качествени бъл­гари, които се докосват до Учителя в България и имат раз­вито причинно, будическо и атмическо зрение, неизбежно сти­гат до едно високо посвещение, отличаващо се със самооп­ределение. Те обръщат внимание на останалите учения и движения само информативно, за да са ориентирани за духов­ните опасности и тенденции и за да могат да имат общ език с последователите на другите течения. Но мистиците и окултистите с два и повече лъча над главата ползват само методите на Мировия Учител от последното Му въплъ­щение като богочовек на Земята.


...когато прониква пространствата или контролира Карма...

Той не може да бъде несъвършен, с обратна захапка, де­бел, мършав, нехармоничен, некрасив. Не може да бъде с не-благ поглед, освен в редки случаи, когато прониква простран­ствата или контролира Карма и космически събития. Който не може да разпознае Бога на Земята в Неговото последно въплъщение като Човек, той е най-много от Първа посвèта – с един лъч над главата, или е само обикновен учен, гений или светия. Да, има първопосвещенци, които четат беседите Му, но не приемат, че е Господ – наричат си Го "Дънов".
            Молим нашия Учител да ни обясни някои подробности от татванния "сън", който описва П-а в началото.
           
14,16ч.
        - Тайните на Татвана са безчислени, както и дъ­ната му. Формите, които наблюдавате там, са само проекции – там форми не могат да съществу­ват. Определени същности в периферията на Татвана отговарят за превръщането на абсолютните състояния в символни форми, за да можете да ги различавате – не само вие, но и ангелите, божест­вата, и по-нисшите и пропаднали същества и същ­ности, когато говори Абсолютният.
От осиянията отдавна знаете, че стремежът за освобождаване от природата и материята се отли­чава с летеж нагоре и на всички страни. Всички уче­ния и религии, които ви съветват да вдигнете очите си нагоре и да се простите с тежестта и плът­ността, са по същество духовни, ангелски учения и те си имат своето място в духовната еволюция - не могат да бъдат прескочени. Сам Христос, Учите­лят, настоява да се издигнете над гъстата мате­рия и да развиете тънките си духовни тела. Досега религията и окултните, мистичните практики, са ви учили само на това. И наистина, без организиране и пробуждане на причинното, будическото и атмичес­кото тяло, не може да се говори още за Божестве­ните тела – три основни и десет производни. А ко­гато говорим за Абсолютния свят, той има 24 със­тояния. Това число е само математически превод на тези "състояния" в периферията на Татвана, ко­гато той поиска да се превърне в огън. Именно там се подпалват потенциалите на Абсолюта и се прев­ръщат в монади. Но даже и там не може да се осъз­нае, че те са точно 24, тъй като числата са атри­бут на ясновселената, която е по-долу от тотвсе­лената. В огнения свят на Отца тези 24 татванни състояния се превръщат в 24 действия, но никой там не се опитва да ги брои, въпреки че ги прежи­вява. Броенето почва в света на ясновселената. Тъй че всякакви богаташи, финансисти, икономисти, търговци и дори най-гениалните математици, които са напълно безкористни, все още нямат нищо общо със света на Отца и особено с татванния свят, след като им е дошло наум да броят, да съпоставят, да изясняват.
Ако съм ви казал, че музиката и математиката са единствените врати към Божествения свят, аз съм имал предвид тотвселената и ясновселената. Наистина, в ясновселената не може да се влезе без математика. Това е факт. Ако обаче в тотвселе­ната се влиза с музика и създателство, то в тат­ванния свят на Абсолюта се влиза чрез почивката. Не звучи никак "велико" и "духовно", но е тъкмо така: великото и духовното са определения от нивото на духовния свят.
            В едно от упражненията на Школата, което правихме напоследък, взе участие и приятелката, която се е издигнала отдавна над класа на сест­рите. Това сега няма да го коментирам. След като някога ù бе дадено по достойнство да преживее едно пътуване в цветните светове, които са по същес­тво духовни, сега тя бе първата приятелка в този век, която се самопояви в класа на Абсолюта. Орфи­чески, Евродорови и прочие класове над Младежкия са все още извън Абсолютния клас. Състоянията на по­коя са дълбоко-дълбоко под степените на мира – ми­рът е качество на ясновселената. Мирът уравнове­сява и спасява, той е израз на грижа и извор на жи­вот, но покоят се корени на дъното на Мировия Океан. Мирът цари само на повърхността му. Океа­нът на Покоя започва под повърхността и се прев­ръща в абсолютен покой едва на дъното.
Тези неща са недостъпни и за повечето богове. Сам Бог-Отец се връща в Абсолюта само след сли­ване с Пралайа. Създателството е екстаз, но по­коят след екстаза е тръпност; и Нищо, равно на Абсолюта.
Единствената дума в световните езици днес, която отчасти съдържа път за осъзнаване на този Покой, е българската дума "блаженство". Ако поези­ята, като синтез на музиката и математиката, и нейната сестра – Царицата на сънищата – са жри­ците, които ни отварят Божествения свят, то дъ­ното Му, Царството на Татвана, се преживява само след сливане със сродна душа на всички физически и духовни полета на Битието и на трите Божествени полета.
Самото сливане ни прави едно с Бога, но мощни като Бога ние ставаме едва във фазата на покоя, на тръпното блаженство, когато лежим по гръб със затворени очи. Тогава ние не искаме нищо, не можем нищо, не мислим нищо. Състоянието на замайване и чувството за безкрайно отпадане след огнената буря на възторга е бързо слизане към дъното на Океана, наречен Абсолют. Именно тогава човек става мощен като Бога, понеже цялата му външна мощ и информация е напълно изчерпана. След дос­татъчно мигове на пламенност и покой, снижаващи духа и душата до върховете на дъното, човек става образ и подобие на Бога. И понеже Бог, т.е. Хол или Цялостния Дух го знаем под името "Духът Благий", то и съществата и същностите, които са станали мощни като Него, добиват благ израз на лицето и поведението си. Има много небесни отци, които са станали едно с Бога, но това е само повърхността на синволюцията. Те са станали едно с Бог-Отец, но не още и с Благия Дух. Затова лицата и делата им са пламенни, страстни, напрегнати, дори понякога гневни, макар и прекрасни като самия Тот. Но дори най-високият екстаз на сливането с Бога и със срод­ните души не е още Тръпното Блаженство. То иде едва на дъното на Океана, където се пораждат по­коят и благостта.
            Тази наука, която сега ви излагам, е за след 13000 години, когато по-голямата част от човечес­твото ще я разбере. И вие не можете да я разбе­рете словесно и умствено - колкото и да ви я изла­гам в математика, Слово, музика, поезия и Дело, - докато не потънете в обятията на Любовта и не я преживеете реално, без нужда от никакви обяснения и практики, освен Тръпното Блаженство.
Духовните хора и ангели; дори и една не малка част от Божествените същества, в най-добрия слу­чай имат излъчване на чистота и святост, но бла­гостта в израз и поведение още не е постигната от тях. Това означава, че те са попаднали на северния полюс на холивселената, където се генерира "сийан" – вярност към себе си. Когато попаднат на южния полюс, полюса на Любовта, те почват да произвеж­дат "урòа" – вярност и преданост към Бога в дру­гите, под формата на отстъпчивост и приласка­ване. Тогава в лицата и поведението им започват да се появяват първите белези на благостта. Но това все още не е абсолютната благост на Бога, през ко­ято чистотата свети като небесен кристал. Абсо­лютната благост синтезира верността към себе си с верността към Божественото в ближния и неближ­ния - и затова в Божествения човек самоотдаването и самотата се редуват по особено красив начин, ко­гато имаме щастието Той да ни е посетил на Зе­мята.
15,29ч.
- Може ли да се каже нещо по-подробно за този лъч, за който говоря в описанието на съня си: "…да използва придо­битата сила, да я концентрира като лъч и с нея да премине на по-долното дъно. Силите от всички дъна се събират като един много концентриран и плътен лъч и чрез него преминаваш в други измерения. Силата и плътността на лъча определят нивото на измерението, до което можеш да достигнеш."

               
                - Силата на лъча, за която говориш в това свое най-точно описание, се поражда само при силно сливане с Бог-Отец или Неговите ко-вибранти, при пълна обмяна със сродните души. Това не може да се постигне нито с молитва, нито с мотика (разните му там духовни и окултни упражнения), нито с музика и поезия, нито даже с творчество.


            Това се постига с най-мощната и висока дейност на Тот – създателс­твото. Понеже ние сме лъчи от Тот, имаме свобо­дата и силата да създаваме нови светове и същес­тва в настоящия миг; силата да вземем най-вяр­ното решение и да го изпълним незабавно. От ду­ховния свят взимаме само високия вкус и идеал, за да си изберем най-съвършения Учител и най-съвършения любим, най-съвършените съученици на Небето и на Земята. В противен случай си избираме подобни на себе си – огледала на принизения ни вкус.

            От Божествения свят обаче идват послушани­ето и дързостта, като полюси на ултрав­селената. Ако имаме добре развито ясновселенско тяло, което значи пробудена душа, ние възприемаме вибрацията на Световната Любима и припадаме в нозете на съвършения, в готовност да му се отда­дем и го следваме докрай. Попадаме на вибрацията на благоговението и обожанието и на нуждата да се грижим, да приласкаваме. Тогава Божественото бла­говолява да ни изпрати достойни същества, които имитират или реално преживяват проблеми по опре­делени причини, за да могат Майките Божии, Невес­тите Божии и Любимите Божии да наситят потреб­ността си от самоотдаване.

Ако любимите ни са едно с любимия и им се от­даваме така пламенно и безостатъчно, както и на него, те ни надаряват с деца с искра Божия, което е голяма привилегия. Именно създателството, като синтез на самоотдаването и пламенността, произ­вежда този мощен лъч, по който душите и зачена­тите от тях нови създания могат да слязат до вър­ховете на дъното, а понякога – и до самото дъно. Дъното на дъното на Абсолюта се таи в ямките му, а не по върховете. Върховете на Абсолюта са отражения на духовния стремеж да бъдем съвършени и на тотвселенската жажда да сме създатели. Но когато в святостта и смирението си стигнем до нуждата да бъдем оплодени от създатели – проводници и въплъщения на Самия Създател, - ние сме стигнали до дъното на дъното на Абсолюта, където ставаме мощни като Бога.

СЪДЪРЖАНИЕ
/