Книга 31


14.VII.135(1999)
Бургас – Изгрев

ДОБРЕ ДОШЛА В КОСМОСА!




            - Снощи и днес се обади една приятелка, с молба Елма да даде точния ù асцендент. Незабавният вътрешен отговор бе, че няма проблем по принцип, но че има за предоляване една опасност, която може да се развие във вреда за нея и за други хора, ако не бъде елиминирана.

            Може ли да се каже каква е тази опасност, как може да се избегне и какви биха били положителните перспективи за тази приятелка?
- Ако получавате осияния в присъствието на заклани животни, независимо дали са за котки или за хора, последствията ще бъдат кървави. И в другата стая да отидеш, последствията ще бъдат същите.
          Това, че тук са получавани много осияния, не ос­вобождава човечеството от негативните резул­тати. Това са уроци, за които ще плачете на Не­бето. Но по-добре Господ да говори и да плачете, отколкото изобщо да не ви говори.
          Сега давам Седмия еволюционен азиент на Т. Това се налага, понеже не е безразлично кой борави с ас­цендента ви. Не случайно рожденият миг е тайна и трябва да остане тайна, понеже азиентът е свързан с физическото тяло на човека, и ако вие сте допус­нали някой да ви прави хороскоп, вашето тяло за един цял живот вече е в неговите ръце. Ако обаче дадете азиента си на мъдрец, който ви прави не хо­роскоп, а небомиг, вие излизате от законите на кар­мичната астрология и имате шанс да попаднете в рая.
          Седмият еволюционен азиент е транспонално съответен на първия, но е заключен за непълноценни същества или същности. Затова смело го давам:

          16о26`28”77 Стрелец.

          За да се дадат другите еволюционни и синволю­ционният азиент, човек трябва да е бил в Школата не само вътрешно, но и външно. Когато доближаваме определените и дистанцираме неопределените в нужния ритъм, подмладяването се извършва пра­вилно и няма опасност от замъждяване на монадата.
         
          Добре дошла в Космоса!

            Днес, 23.07.1999г., когато дойдè с пощата оригиналът на това осияние и то бе прочетено, веднага стана ясно защо двама от нас куцаха сериозно няколко дни. То е дошло на 14 юли, а на 15 човекът, който го е получил, пропада между тън­ките капаци, покриващи за парлама един "братски" клозет на открито във Варна. Става сериозно заклещване, болката е много силна, идват хора, за да повдигнат и разместят със сила дъските с остри ръбове – това значи "капаци" при биче­нето на едно дърво. Измъкват пострадалия и се вижда, че ле­вият му крак от бедрото до долу е сериозно одран и има го­леми синини. Хлътнал е до глезена и десният, като отпред, на палеца, се отваря рана и тече много кръв. Един кротък и мълчалив духовен човек от друга, източна школа полага ръце над раните му, помолва се – и синините веднага изчезват. Но раните си остават и болят силно и до днес.
            Хипотезата на ранения е, че това е строго предупрежде­ние да не предприема нещото, което е мислел точно в тази секунда. Понякога Провидението си служи с крайни мерки при опасност от голяма грешка, ако не желаем да чуем или разберем първите му предупреждения. Възможно е в случая Съдбата да си служи и с метода "с един куршум два заека" – да предупреждава за една неправилна представа и същевременно да наказва за съучастничество с касапина (съгласието да се живее в къща, където има месо – дори и за котката. Но понякога не е само за нея).
Истината е, че двама души, които са в центъра на бе­седите и осиянията и донякъде в братския живот и Делото, сами вегетарианци, редовно купуват и сервират пушени меса, шунки и месо от котешки консерви на една котка вече няколко години, а сега - и на котенцето ù. Правят го с голяма любов, считайки че това е храната на беззащитните домашни лю­бимци, и че друг начин да оживеят не съществува.
            При осъзнаването на вината си, единият от прияте­лите се отказва веднъж завинаги от сътрудничество на ка­сапите и търговците. Знае от опит, че вторият път наказа­нието ще бъде още по-сурово, а третият – фатално. Това са закони за ученици или поне за кандидат-ученици - оглашените не ги касае.
Интересно: другият приятел в центъра на холизациите и новия живот още преди два месеца бе издран от един кота­рак по краката с такава сила и жестокост, че загуби много кръв и нòси белезите и досега. Дали това има връзка с те­мата на днешния урок и урока от 15 юли, можем да попитаме. Междувпрочем, в мига, когато първият се навира с двата си крака в братския клозет във Варна, вторият в Бургас полу­чава нещо като подуване или разтягане отгоре на ходилото на десния крак и после няколко дни ходи с превързан крак…
            Така че, да питаме…
            Възниква и въпросът: как да вържем предупреждението за котките и за невнасяне на месо вкъщи с една мисъл в осия­нията, че който е качил куче на сала си, е длъжен да го храни с месо или риба, понеже животното не е виновно, че не яде друго?
            П. моли за съвет и лична намеса на Учителя да помогне за разрешаването на проблема с котките. Децата са привър­зани към тях и не щат и да чуят да се дадат на други, затова всичките ù опити досега да постъпи като ученик, в този слу­чай са безрезултатни.
            Освен това, случайно ли е или не, че това предупрежде­ние за учениците - да не се докосват до месо по никакъв повод - е даден точно в това лично послание? (В този миг задава­щият въпроса изпуска очилата си, което не се случва всеки ден, и лявото стъкло пада, без да се счупи.)
            Ако само тази е причината за проблемите с краката на тези двама души – не само сегашните наранявания, но и от контузии и операции от друг тип, – отказването от хранене на котките би било сравнително нетрудна за изпълнение за­дача, а от там - и за разрешаване на тези проблеми. Но като се има предвид, че краката са свързани, както разбира се и всички останали органи в човешкото тяло, с определени ду­ховни добродетели и проблеми, тогава какво означава, че именно тръгването за този град прекъсна целомесечното ре­довно лечение на тези двама души - именно на краката и не само на краката? Такова лечение е предприемано вече некол­кократно, но тъй като то изисква постоянство, не веднъж досега никога не е било довеждано докрай, и всеки път е било прекъсвано по един или друг благороден повод – все "заради другите".
В разговора си по тези въпроси стигнахме и до най-ак­туалния в момента: защо някои от нас пак се поддават на ан­гажименти точно преди тръгване на Рила, в датите, опреде­лени от Учителя? Стана система да отиваме по-късно от 22 юли или 12 август заради лични обвързаности и обещания, а в осиянието "Първи дайте пример" от 12.07.1998г. обстойно и категорично се обяснява, че от 22 юли нататък всяка година има шанс да се подпалят една от друга последователно 33 чакри на ученика, което е невъзможно, ако някой се качи на 23 юли, защото първата се подпалва на 22 юли, и то само в бъл­гарските планини и на Рила, на височина над 2000 метра.
            И още един въпрос: защо беше нужно в това осияние да се споменава толкова директно за нещастието с това мо­миче? Ние сме убедени, че Елма знае какво говори, но все пак, ако може, да обясни. Освен това, защо Той, Който вижда и знае всичко, от една страна направо казва какво е направено, а от друга говори за извършителя в "колебателно" наклоне­ние: с "ако"...?

11,16ч.
            - Причината да страдат краката на хората е непроявяването на доброто или проявяването на добро без мъдрост и истина. Последното е още по-опасно от първото, понеже се дава лош пример на околните, на собственото сърце и ум и на всички души по веригите зад вас. Така няколко или милиони, милиарди същества остават с убеждението, че това добро е наистина добро - и съзнателно или под­съзнателно му подражават.
          Хората имат голяма полза от домашните котки, но още в осиянието за котката съм ви казал какво става в една къща, когато тя се храни с месо. Това, че ги лишавате от естествен природен живот и свободно излизане навънка, за да живеят според естеството си, е ваш проблем, не на Бога. Наис­тина, домашните любимци еволюират извънредно бързо не само умствено, но и сърдечно, душевно, в присъст-вието на добри и духовни хора, но повечето хора им придават и лошите си качества и така пра­вят големи пакости на Земята и в невидимите све­тове.
          В бъдеще кучетата няма да влизат в къщите ви, а котките ще влизат, само когато сами поже­лаят. При това, за да дойде една котка да я галите или да легне върху някое ваше болно място, първо трябва да попитате своя ангел-пазител дали това не е опасно за вас, тъй като близостта до хищник предава карма до седмото поколение.
          За убитите и насечени, сготвени животни, няма никакво значение дали са в консерви за хора или в консерви за котки и кучета. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите как във всеки хранителен магазин, във всяка касапница, във всеки дом и хладилник, къ­дето има и една клетка от месо, една капка алкохол, прашинка от цигара или друг наркотик, се скупчват на тълпи и кълбета свирепи вампири, жадни за убийства и нисши удоволствия. Днес, статисти­чески, близо 70 на сто от нещастията и несполу­ките ви идват от това. Особено страшно и ужасно е когато ядете - или котките и кучетата ви ядат - ваши и чужди заминали близки, въплътени в домашни и диви животни за определен срок, по законите на Карма. По-изостаналите души се въртят около ме­соядците и се стремят да им отмъстят за отнетия живот, а по-съзнателните, неагресивните, стоят в ъглите на стаята ви или спят с вас по леглата ви, нагнетявайки в душите ви скръб и чувство за дъл­боко нещастие.
          В рая нямаше животни от сегашния тип – ня­маше хищници. В хищниците и повечето останали сегашни животни, колкото и да са мили понякога, жи­веят пропаднали духове, които мислят само за себе си и за своя род. Като общувате с тях и ги ядете, вие възприемате тези нисши състояния и не можете да се повдигнете по-горе от верността към рода си, племето си или вярата си.
          Как да решите този проблем, аз няма да ви кажа. Има задачи за ученика с повишена трудност, които той трябва да реши сам. За обикновения човек  както и да е, но за ученика, който вече излиза и в дру­гия свят, присъствието на адските субстанции вкъщи и в околните жилища е по-голямо изпитание от мъченията по време на инквизицията. Ето защо, правете си сметката с кой се свързвате, с кого жи­веете, къде се намира къщата ви и пр.
          Защо почнах това лично послание с тази тема, също е повод за размисъл и предупреждение. Имате осияние за седемте вида месоядство. Ако някой храни хищници със сърцето си, с ума си, с душата си или с духа си, той е по-виновен от касапина и от са­мия месоядец. Вие мислехте, че месоядецът е вър­хът на вината, като работодател на касапина. Сега ви казвам, че по-виновен от месоядеца е този, който му дава своята плът или невидима материя или прави компромиси, за да бъде добре месоядецът. Ду­ховните хора трябва да знаят, че месоядците от седемте полета, които те допускат в тялото и в обсега на аурата си, ги пълнят с гнилостни и за­разни субстанции, като самите месоядци по този начин се освобождават частично от тях. Така че в някои семейства и комбини от интимен тип въздър­жателят и вегетарианецът се оказва боклуджийс­кият и помиен балон, надут до пръсване, докато онзи, който си яде месо, пуши си и си пие и мърсува, ходи облекчен и си пее.
          Обратно, силата на чистата субстанция, ко­ято влиза в по-изостаналите и нечисти хора от по-чистия партньор, може бързо да ги преобрази не само физически, но и във всички светове, където е силен по-напредналият. В този смисъл, предупрежде­нията да си пазите аурата и тялото или да ги пове­рявате комуто трябва са първият съвет на Учи­теля, без който не може да има нито живот, нито култура, нито човечество.
          Пълното странене от обмяна с чисти извори, които да се втичат в наследствените ви блата, също е патологично и се наказва с болести, остаря­ване и смърт. Това обаче трябва да става само с лю­бов, по съвест и без никакви съвети, агресии или внушения, понеже който пуска свежа вода в чужда градина без да пита собственика, ще си има работа с космическите стражари. А който си мисли, че него­вата вада е чиста, без да е бил още ученик, скоро ще го върнат в отделенията.
          По въпроса за Рила и 33-те чакри. Въобще не си и помисляйте, че ако през годината сте живели както сте свикнали, а на 22 юли се качите и правите всичко като по ноти, ще ви се подпали и половин чакра... Това е не само жалка представа, но и смешна. Това е все едно десет или единадесет месеца да пълниш една яма с отпадъци, и после за един-два ме­сеца да чакаш там да престанат да квакат жаби.
 Тези осияния, които ви давам за възможните постижения в Братството и Школата, са за бъде­щото човечество, аз на вас не се надявам. Това не значи, че не сте ми мили и не присъствам в живота ви, когато ми обръщате внимание и се сещате за мене, но смирете тревогата си, че някой не изпълня­вал указанията на Небето и че вие самите сте почти безсилни. Не развихряйте кампании в послед­ния момент да събирате оркестранти без инстру­менти и певци без глас. Все пак текстовете, които притежавате, и опитностите, които имате, са по­вече и по-високи от всичко, известно на Земята, и това трябва да ви крепи. Изисквайте от себе си толкова, колкото можете, а от другите не изиск­вайте нищо, понеже този, който изисква, е ученик на дявола. Извън дявола и учениците му, само Бог може да съветва и изисква, а Той прави това тъй дели­катно или тъй драстично на моменти, че последст­вията са винаги положителни.
          Ако употребявам в кавички "ако" понякога, зна­ейки точно как стоят нещата, това е защото имам някаква педагогическа цел. Дори и най-лошите учи­тели знаят този прост прийом. "Ако"-то е недопус­тимо за учения, освен ако не е гениален, но за педа­гога то е основен инструмент. Прокурорът също не го владее, защото е работник на дявола, когато на­казва с дяволски и човешки методи. Но защитникът, приятелят на Христа, се съмнява до последния мо­мент в пълната вина на поверения му. Даже в човеш­кия съд искат да се изкаже и подсъдимият. Той може да лъже, да не си признава, да се самооправдава, но има свободата да се изкаже. Ако си признае, понякога присъдата се намалява. Ако се разкае и обещае, че повече никога няма да престъпва закона, може и да го пуснат условно. Ако се покае пред Господа в сърцето си и престане да лъже, да краде и да насилва, да съ­бира парсите си на Земята, може да го помилва и Бог. Ето защо, без една тайна изповед пред Бога, без покаяние нещата не вървят. Който има кураж да се изповяда пред жертвите си и да им поиска прошка, той е вече герой. Ако се изповяда открито, пред ця­лото човечество, като Толстой, той става гений. Ако стори всичко това и не повтори повече нито една от грешките си, но върви в пътя на ненасили­ето, доброто и истината, той може да стане и све­тия. Но първо трябва да има свобода да се изкаже. Понеже много свидетели и потърпевши изкривяват истината по най-различни причини или съдят с нас­лада и злост.
          Христос вижда пред очите си и чувства с нер­вите си, с всичките си клетки какво правят с децата Му, сестрите Му, братята Му по цялата вселена – т.е. със самия Него и с Отца Му, Майка Му, - но нито веднъж не отвори уста да осъди! Когато вдигна кам­шика в храма, това не бе Той, а Духът на Правдата в Него, с който работи в света при по-тъпи и упорити човечества. Христовото начало в нас не съди, а само наблюдава и се моли. Който осъжда грешника, още няма милост в сърцето си и непременно животът му ще бъде нещастен. Който прави човека виновен, уко­рява, назидава и порицава, непременно ще отрови кръвта си и ще поиска наркотик да я успокоява.
          Сега искам да ви кажа, че прогнозата за 1999 го­дина ще се изпълни и вече се изпълнява във всички планове на Битието, но резултатите ги знае само Небето. Нека всички бъдат свободни да бъдат къ­дето искат и да правят каквото желаят – това иска Бог от всинца ви. Ученик е онзи, който постъпва като ученик, изисквайки нещата само от себе си. Той не е зависим от никого и не подтиква никого да пос­тъпи правилно. В противен случай може да се окаже пъдар или каруцар, а това някак си не е красиво в пределите на рая.
          Който иска да бъде с вас, сам ще дойде. Поня­кога не 33, а 3 милиарда чакри или безброй се подпал­ват едновременно и някой завършва еволюцията си в един миг, понеже е дал ход на любовта тъй, както я разбира и я иска или както е необходима на другите. В този смисъл, Школата на Любовта, на Благия, Ми­лосърдния Бог, Който не изисква нищо и не трепери за правдата, не съди никого, не очаква нищо от ни­кого, е Школа по-велика и благоприятна от всички останали, въпреки че е най-бавната в Трите Все­лени. Който иска да върви по-бързо, може да се за­пише в Школата на Мъдростта или Школата на Ис­тината, но и тогава няма да гледа кой как стъпва пред него и зад него или кой как не стъпва, понеже веднага ще го изгонят. В нито една от Трите Школи не приемат посредствени ученици и умствено болни, които гледат кой какво прави и кой какво не прави. Ако има някъде любов, общуване, обмяна между ду­шите и сърцата, радост, щастие, сладост и блажен­ство, това са само подаръци и милости, дадени ни от Нашия Баща, като награда за слепотата ни за злото – за това, че гледаме в собствените си крака, а не в краката на другите.
          Като дойдохме до краката, ще повторя: като ги видите нашарени от белези, помислете си кому правите добро, защо го правите, как го правите и още дълго ли ще продължавате така.
          Време е да вървим! За да върви човек, краката му трябва да са здрави.
          Чакам ви на Рила или във всяка точка на времето и пространството, където раздавате любов и сте слепи за неизправностите на другите.

         
Òсите на Битието сега преминават в резонанс. Поставете се в съзвучие с тях.
           12,36ч.

СЪДЪРЖАНИЕ
/