Книга 31


2.VII.135(1999)
Бургас – Изгрев

БРЕГЪТ НА БЕЗСМЪРТИЕТО
(Без Трети няма безсмъртие)


Преживяване на една приятелка, с молба за обяснения от Елма:

 31.05.1999 г. – Свети Дух
Сънувам  огромно море или океан. В началото  е абсо­лютно спокоен: както се казва, като тепсия - не потрепва нито вълничка, не подухва никакъв ветрец. Невероятна ти­шина… След това постепенно  се появяват  в началото малки, а после все по-големи и по-големи вълни.  На всяка една от тях се виждат хора, които просто стоят върху вълните и плуват заедно с тях. Обяснява ми се, че това е един отделен човек във всичките му прераждания. Вълните са безкрайно много. И обра­зите  върху тях - също. Невероятно движещо се море от хора! Между отделните вълни, погледнато от птичи поглед, се за­белязват различни нишки, които свързват определени същес­тва от различните вълни. Някои от вълните просто се допи­рат в определени точки, на други места нишките свързват различните хора  от различните вълни на невероятно големи разстояния едни от други. Нишките не са просто линии, а са свързани в непрекъснати линии - триъгълници, квадрати, пра­воъгълници, всички възможни многоъгълници, кръгчета, пен­таграми, кръстчета, звездички с различен брой лъчи и, разбира се, просто най-обикновени линии, но те бяха най-малобройни. Различните нишки, освен че се образуваха от различни непре­къснати фигури, излъчваха и определен цвят – както основ­ните цветове, които познаваме, така и най-подробните ню­анси на всеки един от основните цветове. Освен това, всяка нишка трептеше по различен начин - двуизмерно, ако мога така да се изразя: веднъж в зависимост от фигурките, от които е съставена, и втори път в зависимост от цвета, който обра­зува. Освен това, нишките не са разположени в една плоскост, а се преплитат и преминават една над друга, една под друга, една до друга, много рядко се докосват в някаква точка, но ни­кога не се сливат. Погледнато от птичи поглед, това море или този океан е една невероятна плетеница от най-причудливите нишки, които аз мога да си представя. Съжалявам, че не мога да опиша това с по-точни и по-красиви думи.
        И така, плуват върху вълните различни хора с всичките си прераждания, но вълните през цялото време са просто "на гребен" и хората са разположени върху гребена. Приближавайки брега, вълните се извиват, и тази част от съществата, нами­ращи се върху тях, които не са успели да се справят със зада­чата си в това прераждане, от което идват, биват увлечени от завъртащата се вълна и отиват към дъното на океана; а тези, които са си взели изпита, се пързалят по гребена на вълната като на детска пързалка и меко и плавно стъпват на приказно красивия бряг.
        Отнесените на дъното отново имат възможност да се явят на  поправителен изпит -  и ако са направили дори и най-малко усилие за вземането му, отново се издигат върху една вълна. Но ако това е само добро желание, а не свършена докрай работа, отново биват увлечени от вълната на дъното. Раз­бира се, че на никой не му е приятно да се озове на дъното, но тук няма време и възможност за недоволства и реакции - всичко е толкова бързо и неизбежно. Различните същества по различен начин попадат на дъното: едни съзнателно бързат, на други това не им е за първи път и затова не си дават тол­кова много зор, трети припряно се надяват, че този път вече ще успеят. Има и такива, които искат да използват някого за трамплин, за да се качат по-бързо на гребена на вълната; ня­кои просто се оставят на течението, други се озъртат и ис­кат да "препишат" от някои по-добри ученици решението на задачата. Някои съвсем са се отчаяли и нищо не правят; а има и такива, които знаят, че не са на правия път, но споделят опита си с другите и дори ги поучават. Други пък са  абсо­лютно изключили от света наоколо – със запушени очи и уши… и т.н.
        Онези, които са имали невероятното щастие да достиг­нат до брега, представляват прекрасна илюстрация на свобо­дата на волята, желанието, стремежа, мечтите на всеки един от тях. На този бряг те могат просто да се наслаждават на красотата и  живота, които царят тук, или да правят каквото е желанието, намерението, импулса, стремлението, мечтани­ето им. Промяната на формата е въпрос само на мисъл – едни се групират и се превръщат в разноцветни, бляскави спирали, завихрени като морски охлювчета с върха нагоре,  а други  са като спирали с върха надолу и са плътни и матови като седеф. Някои се превръщат в благоуханен мирис и така отпътуват незнайно къде в блаженство. Други зазвучават като прелес­тна, вълшебна, невидима и в същото време силно осезаема му­зика; за други самотата е невероятно блаженство и от тях­ното усамотение се раждат приказни творби, които са кар­тина, музика, цвят, мирис, живот – всичко в невероятно един­ство и хармония. Има групички от двама, трима или различен брой хора, които просто стоят и са щастливи от присъстви­ето или отсъствието си, но тяхното "просто си стоят" е само привидно, защото около тях се носи чудно благоухание, което прочиства и разкрасява още повече всичко наоколо. Всичко това не е статично, а непрекъснато променящо се, за­щото всяко от съществата в различно време има импулс да бъде тук или там, това или онова, защото всички усещат, че опитването ще им покаже кое всъщност е най-доброто средс­тво за отпътуване към следващото ниво от тяхното разви­тие… Една част от съществата, достигнали мечтания бряг, стоят съвсем близо до брега и краката им се мият от въл­ните на океана. Те посрещат с усмивки новите, които идват по вълните, но погледът им не престава да е вперен в океана. Постепенно, някои от тях се превръщат на пяна и, сливайки се с пяната на поредната вълна, се връщат в океана, за да се слеят с огромната му мисъл и да увеличат мислите в него, ко­ито могат да се опитат да достигнат до тези, които за кой ли път са отново и отново на дъното, да се опитат да ги до­коснат, и заедно с тях да изминат отново дългия път на уче­нето, грешките и успехите. Не мислете обаче, че това са ня­какви алтруисти, герои или жертви. Просто това е техният избор – с това те не стават по-добри от другите, които са останали на брега, нито пък по-лоши. Всеки от тези, които са достигнали брега, някога също е правил този избор.
   Накрая океанът изчезна, изчезнаха и съществата, ко­ито бяха достигнали брега, защото всяко едно от тях, абсо­лютно безшумно, достигна до световете и местата, които избра за следващото си ниво. Но там, където беше брегът, останаха следите им, които бяха толкова разнообразни по форма, цвят, плътност, мирис и звук, колкото безкрайно  раз­нообразни бяха световете, към които водеха.
17,35ч.
            - Прелестта на личното мистично преживя­ване, представляващо интимния живот на душата, е толкова голяма, че никакво Слово не може да я опише. Това е символен и картинен език и не само език, но самият живот, поради което самото прежи­вяване е нещо повече дори от "одеяние". Който иска, може да се включи без замисляне в тези общи възли­зания и слизания, и смисълът на преживяното ще стигне до другите с много по-голяма сила от Слово и Дело. Словото и Делото са само стълби към мис­тичния живот на душата, който е по същество лю­бовен. Когато има любов, познанието е само привкус.
            Сега, да зачетем импулса на едного от нас да прибави тук две Мои твърдения от Класа на добро­детелите, с цел да помислят желаещите как съче­танието на тези две мисли може да ви изкара на брега на Живота, вместо постоянно да се вмъквате във вихъра под водата и да се връщате, отново и отново, на поправителен изпит. Повечето хора са усвоили едното изкуство, а по-малкото – другото; но който усвои и двете, без да си противоречат в съз­нанието и живота му, той излиза на Брега завинаги.
        "Една ученичка на добродетелта никога не трябва да има връзки. Тя може да друга­рува, но всякога трябва да бъде на особена дистанция, ако не иска да изгуби своя Учител(т. “Движение нагоре”, АлфаДар'98:19-20, б. “Свещеното правило” от 9.02.1923г.)


“Сега вие, момичетата, излизате от В, вървите нагоре към В1, В2, В3… и отивате към А. В същото време, излиза момче от А към А1, отива към В и се срещате в точка О. Ако вашето сърце е пълно с надежда, любов и вяра, от другия полюс излиза непременно друга душа, и ако вървите правилно, то тези две души ще се срещнат и животът им ще се ос­мисли – няма падане. Но ако още в началото се колебаете, ще изгубите тази душа и ще се родят всички страдания. Непременно човек трябва да спазва своята вяра и надежда и да знае, че този път, в който е влязъл, е прав, и да не допуща никакви съмнения в Божия проми­съл. Каквито вери и да има, да знае, че е на този Божествен кораб. Може да има бурни вълни, но този кораб не може да потъне.
Това са правила на Великата окултна Школа. От правилното развиване на Школата ще дойде онзи вътрешен, Божествен свят, къ­дето човек ще завърши своето развитие и ще дойде да помага на своите братя в точка С – понеже вие тръгвате от тази линия, от един център, а от другия център друг ще дойде. Ако вървите правилно, този въпрос в една го­дина ще се развие правилно и всички мисли и желания, които ви безпокоят, ще се разведрят и нова светлина ще дойде в душата ви. Но ко­лебаете ли се, не само че няма да придобиете, но и ще изгубите всичко. Всекиму се дава съ­действие да изходи пътя. Та като тръгвате в този път, всички тези светове насочват своя поглед и всеки, който върви из пътя, те го следват. Може да го извървите за една, за де­сет, за сто, за хиляда години, но този е пъ­тят…”(пак там, стр.8-9, б. “Образуване на един клас” от 22.08.1922г.)
18,18ч.

2.08.1999

-  Може ли да се отвори том с беседи  трети път, с на­деждата да се падне мисъл за любовта към повече от едно същество, за да бъде формулата пълна?

- Колкото и мисли да ви давам чрез отваряне на беседите напосоки, колкото и да Ме цитирате съз­нателно, Истината няма да стигне до хората без определени мерки в лицето и черепа им. При всички случаи, те ще  ги изтълкуват на нивото, на което се намират. Виждате, че някои знаят беседите и осия­нията наизуст, но не са се  променили и на йота в основни направления в живота – "каквото си знае баба, това си бае"...
Някои  мислят, че като цитират ясна мисъл от Учителя по даден въпрос и я допълнят с противопо­ложната, хората веднага ще приложат и двете в жи­вота си, съкращавайки 50 хиляди години от еволюци­ята си… Сега ти искаше да отворим на трета, "до­пълваща" мисъл относно "множествеността и раз­нообразието на Любовта и приложението ù на всички полета – и то където Бог ни прати, а не според при­низените човешки привързаности и вкусове"....
 Нали това си мислеше? Искаше четящите да съкратят с още 25000 години еволюцията си… Да, но как ще се надяваш някой да разбере първата, вто­рата или третата мисъл, и ако проумее някоя, вед­нага да я приложи в живота си, след като ти самият не си разбрал втората? Не виждаш ли от чертежа, че в него е казано всичко? Инак от всяка точка щеше да излиза само по една линия и това щеше  да бъде един прост чертеж, а не Чертежът на Безсмъртието.

 Не виждате ли, че този е принципът и в Знамето на Бялото Братство? Там всяка точка е свързана с всички, по определени начини.

-  Да, но А и В в чертежа се съединяват най-високо в точка С.

-   Без Трети няма безсмъртие!

СЪДЪРЖАНИЕ
/