Книга 31


30.VI.135(1999)
Бургас - Изгрев

СМЪРТ И БЕЗСМЪРТИЕ
   

   Тук се помества с малка редакция писмото на една сродна душа от чужбина, написано в оригинал на български език. За нея има сведения в осиянията на Елма. Сега се надя­ваме Той да вземе отношение към спомените и виденията, описани в това писмо:

"Седем години като седем дни! Нали и като седем лъча на Дъгата, която представлява Цялото?
Приеми Любов от едно сърце, което издържà огъня на чистилището и изникна от пепелта като Феникс Небесен! Ни­какви кармични бури не ще накарат да потъне Кораба на Лю­бовта! С искрена Обич и Любов към тебе, мили ми братко! С нежна топлина, обгръщаща всичко Живо и Любящо!
И засега един ребус:  не помниш ли една душа, която ти помогна да се въплътиш в едно Кралство, където Бог бе въд­ворил Мир и Благоденствие за цели 25 години?… При много краткия живот през тези тежки времена, това никак не е малко!       
Едно искам да ти кажа:  никакво кръвопролитие не можа да ме накара да не те обичам, драги ми Рицарю! Никаква стомана, пронизваща моето сърце, не ме накара да се откажа от тебе, понеже ние сме близки от Вечността! Никаква омраза не ме на­кара да те изхвърля от сърцето си, защото ние сме деца на Бога!        
Ние трябва да бъдем заедно!
Ние трябва да работим заедно!
Ние трябва да имаме Любов помежду си, понеже това е Бог в сърцата ни. Един малък ребус, като гатанка от миналото, нали?
Обичам те, мило ми братче! Целувам те много нежно! Це­лувам те с нежна обич в моите сънища и пътища.  До скоро виждане!
P.S. Моля те, извини ме за грешките! Това е първото ми писмо на български език, което написах по вдъхновение и само за няколко минути...
P.S.II  Ако си спомняш, 15.03.1992г. това е денят на първата ни среща през този живот. Знам и часа!... (Това е и рождената дата на този, до когото е адресирано писмото  - приемащия осиянията на Елма - б.п.)
P.S.III  Едно малко птиченце излетя от инкубатора!"

14,50ч.
  
- Предаността и Разпознаването са белег на пробудено будическо тяло. Наричам го така, защото сте свикнали с този термин. Въпреки че има и сла­вянско, българско название за това тяло и този свят, думата "будически" е съвсем на мястото си. Някои знаят, че всъщност тя е пак българска, по­неже всички езици са произлезли от българския.
Предаността не е качество на нито един свят под будическия. Тя произлиза от ясновселената, но в духовното поле се проектира за пръв път в сърцето на душата. Значи, душата живее в ясновселената, а сърцето ù – в света на будните души, т.е. разпозна­ващите. Всички останали са още спящи, и ако "раз­познават" някого, "разпознават" само себе си в съ­ществата и същностите, подобни на тях. Те се влюбват само във форми и преживявания, отгова­рящи на техните собствени представи. Към Преда­ността, Разпознаването и Мигновения Отклик [към хора от по-висока еволюция] те нямат и не са в състоя­ние да имат никакво отношение, тъй като са плът­ски хора, егоисти.
И най-великият художник и музикант са плътски хора, щом не разпознават душите, определени им от Бога. Те могат да създадат Божествени творения, но рано или късно ще ги върнат да повтарят учили­щето на Предаността. Да си предан към себе си и изкуството си, към своята представа за любов, смисъл на живота, морал и съвършенство – това е преданост към астралния и нисшия ментален свят.
Повечето светски хора, светии и верски учители още нямат понятие за безсмъртния свят, започващ от причинния, т.е. принципния. Значи, за да cе пробу­дят – да станат едно със сърцето на душата си, - и най-невинните божества и ангели трябва първо да се запознаят с причинния свят. Там причините и следс­твията произтичат от принципите. Ако един поет или художник има за принцип да стои наежен с тара­лежовите си бодли към сродните души, които му из­праща Бог, и си мисли че живее като пише и рисува, последствията ще му покажат, че неговият вкус не е никакъв вкус и че принципите му са били една кръгла нула. Следователно, пълната липса на Разпознаване и Отклик не е само симптом за липса на искра Божия или прекалено лош вкус, но и за отсъствие на поня­тие за Любовта като Принцип. Това отсъствие обикновено води до самоубийство. За да стане един ум разум, човек трябва да има понятие за Любовта като Принцип. Едва тогава може да се надява да се пробуди – да почне да разпознава душите, определени му от Бога. Разпознаването в будическия свят се отличава с мигновено самоотдаване.
Трябва да помните, че има души, които се раз­познават, но още не е дошъл мигът за сливането им, определен от Бога. В Божествения свят този миг не е в бъдещето, там сливането става незабавно; но в духовния и особено във физическия той се отлага по­ради вашето несъвършенство. Следователно, който не работи върху себе си да стане по-съвършен, няма шанс скоро да срещне сродната си душа и тя да му се откликне. Дори и да са се срещнали, Небето ще съз­даде редица пречки това сливане да не се състои. То не желае непълноценни сливания, от които се раж­дат непълноценни същества на Небето и на Земята. Обикновените и адските хора се каращисват пого­ловно само от амбиции и за удоволствие. Затова сега Земята е пълна с инвалиди.
 Повечето инвалиди са невидими. Менталният и астралният свят са очистени, но етерният е събрал всичкия боклук на вселената. Тази година предстои първото му голямо изгаряне. Който не е свързан със Слово, Дело и същества с искра Божия, шансът му да оцелее е нищожен. Да четеш Словото, а да не рабо­тиш за Делото и да продължаваш да живееш с не­пълноценни хора – това е само забавачката на Уче­нието. Сега обаче тази забавачка се затваря.
Няма да разкривам тайни от миналото, описани така сърдечно в писмото на една сродна душа. От него обаче вие виждате, че който обича, той иска да живее с този, когото обича. И в астралния свят е така, но там ти не даваш плячката си никому – още си животно. В света на будните души ти живееш с обичните си същества, но постоянно работиш от любовта им да се ползват и други. На практика, това опира до периодичното отсъствие и раздяла, за може обичният да бъде щастлив и с други, и те да бъдат щастливи с него. В сатанинските религии и режими това е напълно изключено – отклоненията граничат със смърт. Тайната е в това, че смъртта се дължи именно на това нарушение на Божията За­повед: една част от духовете повлякоха хората към ревността и чувството за притежание, с което от­вориха гробищата.

Сега се съгласявам с вашия брат да бъде добавена тук една картина, която да ви послужи като нова тема за домашно упражнение. Тя е тясно свързана с това, което казах за сатанинските религии, и за причината за смъртта.
Опишете какви мисли и чувства възбужда у вас тази картина. Какво изразяват лицата на изобразените, защо този поет и братята му серафими на Земята обикновено умират рано и какви би трябвало да бъдат  Божествените  отношения  между героите, изобразени на тази картина, за да не се стига винаги до тъгата и смъртта?

СЪДЪРЖАНИЕ
/