Книга 31


15.05.135(1999)
София

С ВЯРА, БЕЗ СМУЩЕНИЕ!
  

Писмото по-долу от една приятелка се цитира на нейна отговорност, той като всичко се заснема ежесекундно от акашовите записи. Преди този текст се разпространяваше без това предварително обяснение, но когато той дойдè до чо­века, когото обвиняват, той бе извън себе си от възмущение и каза, че такова нещо не се е случило и че той поначало е абсолютно неспособен да го извърши. Така че оставяме на интуицията на читателя и връзката му с акаша да открие кое е вярно:

"Изнасилено е 17-годишно момиче от човекоподобно жи­вотно, четящо осиянията! Първо чрез психическа манипула­ция, а после и физически. Най-страшното е, че той, изнасилва­чът, ù обяснявал, че според осиянията трябвало да имат и фи­зически контакт. Според осиянията, той я изнасилил, предс­тавяш ли си!"

Това е част от тревожно писмо от 14 май т.г., полу­чено днес. То възбуди много размисли и ни принуждава отново да поискаме помощ от Баща си, ако е съгласен да се включи пак в духа на одеянията, а не само на осиянията. Все нещо трябва да е се е случило, след като Елма по-долу говори за “постра­далото момиче” е за “простъпката на този, който цитира Словото”, когото нарича даже “поругател” и казва какво ще му се случи, "ако той повтори насилието".
От много години сред приятелите, четящи холизаци­ите, доминира остър проблем, свързан с вечната тема за мъжа и жената, за любовта между тях и най-вече за физичес­ката любов. В беседите на Учителя има множество мисли не само за благословения, но и за адския произход на плътските въжделения и половото влечение. На някои места Той дирек­тно, може би в очите на някой присъстващ виновен в салона, е казвал гневно пред всички: "Вън този вълк от братството! Той е дошъл тук само за да грабне някоя овца и се представя за духовен, за да влезе в кошарата." (Мисълта е цитирана по памет.) В "Свещени думи на Учителя" и на други места в бе­седите се казва, че тъмните духове се приближават към нас като мъже и жени, а не като души. Още в най-ранните Си бе­седи Учителят предупреждава да не си даваме енергията чрез полови контакти на мъжете или на жените.
На друго място Той съветва учениците си: "Ако искате да бъдете като мене, живейте като менe." От това, което знаем за живота на Учителя, всички ние бихме могли катего­рично да твърдим, че Той е бил физически девствен до зами­наването си и че няма нито един случай сестра да е преспи­вала в стаята Му или Той да е преспивал сам при сестра. От това следва, че никога не бива да забравяме този висок идеал за ученика, реализиран в съвършенство от Нашия Учител: ко­гато е намерил сродната си душа и е станал едно с Бога и си­лен като Бога, Посветеният няма нужда от външен, физи­чески контакт с другия пол, и е способен да живее сам с всички.
Съществуват отделни мнения, че в досегашните си ин­карнации на Земята като Рама, Кришна, Заратустра и дори като Исус, Учителят е имал контакт с любима жена и дори с повече от една, но това си остават легенди. Някои от нас поддържат убеждението си, че Мировият Учител на Земята и някои от най-напредналите Му ученици наистина си остават девствени и физически и че това е един идеал, който не бива да се забравя никога. В случая обаче ние разбираме, че става дума за постигната Божествена аскеза, при която липсата на това желание не причинява болести, психически отклоне­ния, напрежения и конфликти. Девствеността е резултат от духовната завършеност на личността, когато вече няма нищо отвън.
Заедно с всичко това, като велик реалист и диалектик, Учителят изказва и много мисли в беседите си, изтъкващи необходимостта да срещнем единствената си сродна душа и да се слеем с нея на всички полета, включително и физически, ако искаме Той да ни обърне внимание. И допълва, че личните чувства са атрибут на самия Бог и на Божественото във всяко същество с искра Божия. Без удовлетворяване на лич­ното чувство, казва Учителят, би рухнал самият Космос. Тук не е мястото да се цитират стотиците подобни мисли от беседите на Учителя, но ние сме включвали нееднократно такива към предговорите на осиянията, давайки им известно предимство, за да избегнем представянето на учението Му в калугерски план, което правят мнозина.
В холизациите темата за физическата любов между мъжа и жената е явен или иносказателен лайтмотив, поради което тя тревожи много хора, а други намират в тях отговор на основни проблеми в живота си. Защо Учителят, проявяващ се сега като Елма, е избрал тази тема като много важна, е сложен въпрос, който всички тълкуват различно. Едни вярват, че това е узрял проблем, който трябва да се реши най-после в Школата правилно; други са на мнение, че човекът, чрез който идват осиянията, е болен и затова в много холизации той бил проектирал подсъзнателно тази своя все още неразрешена психодрама. Оттук произлиза опасността някои от повярва­лите в Новото Слово да преувеличат този проблем и да за­почнат да го интерпретират и прилагат в живота си не само неправилно, но и агресивно. За съжаление, така дяволът чете Евангелието във всички религии и през всички векове. Дори и на Изгрева.
Във връзка с изнесения случай проблемът става още по-остър и изумлението на четящите осиянията стига до пре­делни граници, тъй като авторката на гневното писмо из­тъква, че за мъжа, който е извършил това, било получено лично осияние от Елма. Ние сме свидетели, че в почти всички лични послания до приятели и познати се говорят велики неща за монадите им, но повечето от нас все още не са на ви­сотата на духа си и продължават да грешат по старому. Противниците на беседите и осиянията твърдят, че някои от хората в нашите среди са психопати, характеропати и маниаци, дори физически нечистоплътни - до такава степен, че хората си задават въпроса “Що за Слово, що за учение и братство е това?”… Тези обаче, които познават живота в Школата около Учителя от най-ранните години, знаят, че същият вид хора и проблеми не са липсвали и тогава, и то в най-остра степен. Значи, под лъчите на едно Божествено Слънце, бил сам Учителят на Земята или Неговото Слово, неизбежно се разтапят много вековни ледове и се излюпват всички видове яйца - и райските, и човешките, и адските. Учителят ни предупреждава за този феномен в Божестве­ната Школа и ни казва, че тези условия, в които живеем, са най-добрите, защото Той не ни изолира от силите на ада, а допуска те да се проявяват непосредствено и директно около нас, и то по-интензивно, отколкото в света, тъй като това е предметно учение, а не ашрам, манастир или стерилен ку­вьоз.
Така уроците, които получаваме, са сгъстен опит, предназначен за ученици, а не за обикновени хора, които изми­нават този път за столетия. Стремящият се, който попада в истинската Школа, ако проучва внимателно беседите и лек­циите на Учителя и историята на т. нар. “братство” ще бъде подготвен и ще знае, че още с първата си стъпка в това учи­лище ще навлезе едновременно и в рая, и в чистилището, и в ада. Това е същността и отличието на Всемирното Братс­тво, където действат адепти от всички степени и светове, включително и от деветия кръг на ада, допуснати специално от Учителя с някаква висока цел. Ние знаем, че човекоподоб­ните без монада, които са се смесили с истинските хора, са дошли тук като треньори, за да се научим да ги разпознаваме по външния им вид и по методите, с които действат. За ме­тодите им ние сме предупредени още от Евангелието, но за външните белези на андроидите през този век трябва да помним, че нито една от окултните науки, с изключение на френологията, не може да ги идентифицира. Нещата стават още по-сложни, когато едновременно с изкуствените хора проявяват не по-малко грехове и престъпления и оригинални създания на Бога с искра Божия, все още неизлезли от ада и чистилището. Те заблуждават наивните със своите таланти и качества, с духовните си познания и постижения.
Наблюдават се два основни случая. При едни хора ду­ховното начало е в драматична борба с плътското - затова те се проявяват еднакво силно и в двата свята. Това може да заблуди мнозина. Но други използват съзнателно Божестве­ното познание, за да манипулират околните и да удовлетво­ряват низките си страсти и нагони, пренебрегвайки напълно Христовия принцип на ненасилието и заповедта да не лъжем и изнудваме. В съчиненията на Сведенборг се описват такива хора-дяволи, които използват дори Словото Божие, за да вкарват невинните създания в мрежите си. Други майстори на играта, проявяващи изкусителството и насилието неп­ряко, разиграват ролята на “нещастния аз“, възбуждайки в добрите души милост и съжаление, като по този начин пак манипулират другите: удовлетворяват лични материални и емоционални нужди.
В живота около Учителя и Словото Му има и един друг, рядък вид примери. Понякога високият посветен или “Кента­върът” провежда импулса на Карма - допуска външно неспра­ведлив акт, за да предотврати много по-голямо нещастие. В този случай, посветеният е служител на Всемирната Ложа. Когато му е поверена някоя душа, в чисто фаустовски дух той я прекарва през сгъстен режим от тежки разочарования и из­питания. Целта е да се омекотят и - по възможост - избег­нат много по-тежки страдания в бъдеще. Когато обаче дейс­тва човекът-звяр, той пак провежда кармичен план със сгъс­тени уроци, но това не води до добри резултати и самият той си натрупва лична карма, понеже действа жестоко и ма­нипулативно. Народът ни има поговорка: "Мъдър да те бие, прост да те не милва." В този смисъл, съзнателният ученик е готов предварително да сподели и благите, и суровите уроци в Божествената Школа. Тук обаче възниква и въпросът за личния ни разум и предвидливост.
Както Словото, така и животът предупреждават же­ната да не остава задълго насаме дори и с най-духовния мъж, колкото и да е сладкодумен и внушаващ доверие, ако не е го­това да допусне интимни отношения с него докрай. Остава­нето в един дом, в една стая, в една палатка на жена с мъж е проблемно, понеже мъжете имат над 20 пъти повече тес­тостерон в кръвта си. Този хормон е Божествен и произлиза от самия Бог-Отец, понеже изразява спонтанността и твор­ческото начало. Без него светът нямаше да съществува. Той е основен двигател на Божествения клас “алохими”; но когато падне в ада, управлява инстинкта на обладателите и хищни­ците. В този смисъл е немислимо да попаднеш в една клетка с гладния вълк и той да не те разкъса. По-сложен е въпросът, когато този хищник е получовек и се налага да контролира нагона си. Повечето неопитни жени очакват в подобни ситуа­ции да вземе връх съвестта и духовното благородство у мъжа. При човека-животно обаче такова нещо е невъзможно. Докато сме още получовеци, силата на инстинкта е почти неуправляема и затова е добре жената да не допуска такива ситуации.
Съществува и една друга категория човеко-животни от типа на кротките, тревопасните. Те не са агресивни и проя­вяват същността на илухимния тип. В ситуация като горео­писаната, ако въобще това се е случило,  те никога няма да загатнат и с най-малкия намек за проблема си, поради своята вродена деликатност и рицарство. Тогава обаче космичес­ката енергия се връща и се стоварва върху самите тях, раз­рушавайки катастрофално нервната им система, жлезите с вътрешна секреция и в резултат – младостта и здравето им. Ето защо, при всички случаи оставането насаме с човеко-жи­вотно, докато все още сме подвластни на този силен нагон, трябва да се предвижда и игнорира отдалечe.
Основна тема в беседите и осиянията, с която се спе­кулира много и често, е “необходимостта от провеждането на космическия ток на любовта в настоящия миг, незабавно и на всички полета, с когото трябва и както трябва". Тъй като "всички полета" включват и физическото, мнозина искат да ни внушат, че това е синоним на половата любов и негодуват срещу ония, които не желаят "да проведат космическия им­пулс без съпротивление и да спазват инструкциите в осияни­ята"… Елма видя тази опасност още в самото началото и нееднократно ни предупреждава да се пазим от интерпрета­тори на холизациите, развиващи кампанийна дейност за из­пълняване на подобни “комсомолски” и “партийни” поръчения… Някои новодошли момичета и омъжени жени, дори и някои мъже, се оплакват от интервенции и прилепяния, оправдавани с цитати от Словото. Небето вижда всичко това - за него всичко е прозрачно - и ни крои съдбата в зависимост от пове­дението ни. Естествено, това важи не само за насилниците и манипулаторте, но и за съпротивляващите се на космичес­ките токове. Никой обаче няма право да изяснява висши за­кони, валидни само за евродоровия клас и за Космическото Чо­вечество, на непробудени същества от по-ниски класове.
Но ето как изумително и съвършено неочаквано реагира сега по този повод Този, с когото общуваме:

- Ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха!… Този път ви се смея, умирам от смях, и то не през сълзи. Въпреки дра­мата, която описвате, и простъпката на този, който цитира Словото, Бог се смее на всичките ви нещастия, въпреки че после си поплаква над тях. Често се смее и плаче едновременно, но тази случка е за смях. И ще ви кажа защо.
Пострадалото момиче беше един бей в минало прераждане, който изнасили не една и две български девойки и имаше навика да се смее, като правеше това. В почти всички случаи на Бог му става смешно, когато някой си получи заслуженото. Този бей обаче беше много религиозен и изпълняваше всички поклони и молитви до последната буквичка на закона и, ес­тествено, стана поне 7 пъти хаджия, с което си зас­лужи достойно място в мохамеданския рай…
Само че за да стане чудото - да мине един дух от мюсюлманския в християнския рай, - той трябва да разпусне харема и робите си, да освободи войс­ката и крепостните си селяни и да раздаде всичкото си богатство на сиромасите. Естествено, този бей не направи това във въпросното си прераждане, но си воюваше по всички правила и се снабдяваше с нови невинни момичета и еничари, считайки това за прио­ритет на "правата вяра".
Той стана бей, понеже в по-предишно прераж­дане бе един фанатичен аскет и монах, който прези­раше плътското начало и съсипваше душата си и душите на подчинените си. Той обаче има и едно из­купително прераждане, в което бе обесен с главата надолу, защото не се отказа от вярата си в Христа. Естествено, едно обесване за няколко минути не може да изкупи 5 живота, изпълнени с мисъл за себе си, и затова бяха необходими още 8 живота от по ня­колко години, в които той умираше още в утробата на майките си или като невръстно дете. А последния път живя 12 години като инвалид в количка в Париж и там преживя най-ужасните си мъки и лишения. Беше без крака и ръце и не можеше да се обслужва. През всичките тия векове на излишества и крайности в другата посока обаче той не загуби светлия лъч в съзнанието си и постоянно мислеше за Бога. В този живот ще има още 3 случая с опасност от насилие, но те могат да се омекотят и елиминират, ако се посвети на Словото и Делото окончателно и почне да мисли за живота по по-друг начин.
Два пъти казах “ха-ха” в началото заради него­вата съдба, но пет пъти се “изхахаках” поради съд­бата на сегашния му поругател, която не може да не възбуди смях и у най-праведните светии, стоящи отдясно ми, понеже сценаристите от отдел "Карма" са ми много талантливи… Този, същият, бе момче-оланин (слуга – б.п.) при предишния бей и беят се задо­воляваше с него с по-голямо удоволствие, отколкото с целия си харем… Момчето мразеше господаря си издън душа и сега намери начин да си отмъсти. Бла­годарете, че не изпълни намерението си да го убие!
Сега и двете тези християнски души, които са се докоснали до Словото, трябва да си простят и да станат добри приятели, защото това е единстве­ният начин всички карми да бъдат прекратени окон­чателно. Нека погледнат на случилото се като на една неизбежна сценка, режисирана от най-добрите сценаристи на съдбата, за поука на егоистичните души и изпълнение на кармическия закон. Аз предвиж­дам, че те двамата ще станат смели разпростра­нители на Словото. Но ако той повтори насилието, ще го пратя пак оланин в някой криминален затвор; а ако тя запази лоши мисли за него и не потърси душе­вен контакт за съвместна работа с него - няма да ù дадем едно голямо щастие, което я очаква след 3 го­дини. Така Господ се смее на проблемите и ви разре­шава проблемите, колкото и странно да ви се струва това.

Сега отворете три тома с беседи.


"Колко думи имат двойно, тройно, а някои имат четворно значение?... Вземете думата “любов”. Каква любов - физическа, духовна? Щом говориш за любовта, еднозначна ли е?" (т. "Прав път", стр. 252, изд. "Урания", София 1998 г., л. "Приятно за­нимание" от 14. 05. 1941 г. - Виж датата на писмото в на­чалото! - б. п)

"Съзнанието се преражда на всеки седем години. Следователно, ако в първата проява на съзнанието си вие сте пропуснали мо­мента, т.е. направили сте някакво опущение по отношение на времето, при следващото пробуждане или прераждане на съзнанието - след 7 години - вие имате възможност да изп­равите погрешката си. Значи на седмата, на четиринайсетата, на двайсет и първата, на двайсет и осмата, трийсет и петата, чети­рийсет и втората, четирийсет и деветата и т.н. годишна възраст изправù всички свои пог­решки. (т. "Добри навици", стр. 136, изд. "Бяло братство", София 1994 г., л. "Най-добрият метод" от 4. 04. 1923 г.)

Прави впечатление, че Е. се изсмя точно 7 пъти в нача­лото на това одеяние, а сега Той казва, че числото 7 е шанс за изправяне на погрешките у двама души и у веригите им от сродни души. Може да звучи странно, но както е винаги със заглавията на томовете и беседите, от които се падат мисли - преди или след осиянията, - така и тук заглавието "Най-добрият метод" дава да се разбере, че в която и да е кармична или дихармична случка кармата употребява единст­вено възможния и най-правилния метод, колкото и несправед­лив да изглежда той. По този повод, може би, днес се пада и мисълта от дясната страна на отворения том беседи:


"Между учениците често се срещат та­кива със своенравни, упорити характери. Пом­нете: природата троши главите, краката, ръцете на упоритите, на своенравните. Ако не внимавате, и вашите глави ще строши. Тя не отстъпва пред никого. Щом сте дошли на Земята, вие трябва абсолютно да спазвате реда и порядъка в природата. Тя е безпощадна по отношение на ония, които не спазват ней­ните закони. Същевременно, природата е аб­солютно справедлива." (пак там, стр. 137)

"Та казвам сега, да не се смущава сърцето ви! Вярвайте! Смущението се премахва само с вярата. Вярвайте, че Бог е създал всичко само за добро. Ще вярваш, че този, който е дошъл от Бога, е дошъл да ти покаже истинския път, по който можеш да идеш при този, който търсиш в света." (т. "Скръб и радост", стр. 480, ИК "Жануа", София 1998 г., б. "С вяра, без смущение" от 21. 07. 1939 г.)

СЪДЪРЖАНИЕ
/