Книга 5

14.ІV.121(1985)г.
София – Изгрев

ЛЕКЦИИ ЗА ПЛОДОВЕТЕ
ПОРТОКАЛ
         
          Най-славното природно лице на Абсолютния Дух сред плодовете е портокалът. Сокът на портокала има ярко отличаващи се свойства, в сравнение със соковете на всички други плодове, тъй, както се отличава и оранжевата му краска от всички останали. Не всички оранжеви плодове обаче имат силата на портокала. Множества осияни от Отца тотвселенски божества и прави токове оставят празничното си настроение в плода на портокала. По-ярък, силен израз на радостта няма сред плодовете! Има при ягодата, но това се отнася повече за сърцето на Тот, докато портокалът е Неговият Дух.
          Портокалът например проявява този профил на Абсолютния Дух, който се знае с името “Духът Святий” и отговаря за отделната монада. Този цитрусов плод единствен пръска навън през кората соковете си при наблягане на повърхността му. Напрежението на соковете обаче, по този начин, при този удивителен плод, праща гейзери навън, в съответствие с протуберансите на слънцето. Носителството на себе си, на своята уникална същност, няма друг по-ярък представител сред плодовете.
          Проблемът на портокала се свежда до необходимостта за самоотричане, тъй като, поначало, отричането от себе си за него носи мигновена смърт. Справя се с този проблем единствено мандарината, по-малката сестра на портокала, която смъква кожата си с охота. Егото от мандарината се сваля с лекота, поради което тя представя еволюцията на портокала по посока на освобождаването от сатурновите ограничения, на способността да се отказваме от аза си, но не и от себето. Себето - това е плодът без обвивката. Но семето на всеки плод - това е неговата “ монада”, съдържаща в себе си вечния живот. Така, плодът под кората не е нищо друго, освен сладката Венерина същност на Битието, привличаща съществата да преживеят радост при носителството на вечен живот, т.е. при разпространяването на семената.
          Когато имате портокал, откъснат току-що от дървото, неговата сила е стотици пъти по-голяма от тази на експортните портокали. Това важи за всички плодове, но при портокала не в такава степен, както при повечето останали, понеже той съдържа принципа на самоосъществяването. Ягодата, малината - меките плодове - се развалят много по-бързо и губят мощта си минути след бране, тъй както сърцето се омаломощава в обкръжение на враждебни обстоятелства. Не че и портокалът не се разваля сравнително лесно, но докато не се е развалил, той е много по-силен от повечето останали плодове. Само ябълката е рекордьор по негниене, понеже в нея красотата съчетава спектъра на цялото Битие и затова няма друг плод, по-разностранен по спектър - какви ли не цветове и шарки се срещат у ябълката! Но ако ябълката е “жената на света” и нейният мъж е нарът, то портокалът е “бащата на света” - и неговите многобройни деца се символизират от лозата, от гроздето. Понеже портокалът е под влиянието на Лъва, а гроздето - на Водолея.
          Аз, Който ви говоря, нямам определен плод, а съдържам всички плодове. И, въпреки това, лозата е наистина онзи Божествен плод, който обединява цялото Проявено Битие, наречено “хипервселена”. И най-съвършеното растение - житото, пшеницата, самото зърно - отговаря на портокала, а житният клас - на грозда, лозовия плод.
          Мнозина са повярвали отдавна, че онова, което носи виното, е кръвта на Битието. Но виното е само отражение на тази кръв. Самият пресен гроздов сок е най-точното отражение на кръвта Ми, тъй както класът на житото е емблема на Школата Ми. Само в житния клас се слива абсолютното с множественото, поради което там е най-точно твърдението: “Аз и Отец Ми едно сме.”
          И така, който иска да общува с Отца Ми, нека яде портокали; който иска да общува с Мене, нека се насища с плода на лозата. По този начин, портокалът носи всичко, което съм говорил в осиянията за Тот – “Осиянията за Радостта”. На практика, той събужда Себето, т.е. монадата: слага началото на нейното самоосъзнаване и независимост, на особеното й звучене като обертон в тотвселената, на неподкупността и непроменимостта на Истината, носена от индивида.
Портокалът - уникалният пратеник на тотвселената в полето на супервселената - може да развие много бързо самочувствието на човешкия дух, породено от неговото първородство. Паницата леща, за която продават първородството си някои тотвселенски отцепници, е носителството на идеята за предимството на материята пред духа. Тъй като лещата е кафяво-зелена и плоска като спиралните галактики, тя изобразява минаването на оранжевите монади през падението и еволюцията, с цел да се възвърнат по-убедени към Първоизточника на живота - Сферичното Битие, на което портокалът е образ.
          Портокалът е най-съвършеният представител на супервселената, която е сферична, тъй както лещата е образ на физическата вселена, която е разбита на сплеснати звездни острови. Ако искате да добиете представа за онова поле на супервселената или духовния свят, през което Плодният Дух на Истината се оформя съвършено, но творчески, под въздействието на самия Тот – медитирайте върху портокала. Ще се свържете с Духа Святий - най-индивидуализираното, живо средоточие на Бога. Ако цветята могат да ви въведат в панвселената – етерния свят, животните - в астралния свят, а птиците в умствения свят, то плодовете, макар и растения, са врати към различните области на духовния свят. Така портокалът изработва тъканта на оная истина, която гради положителното поле на будическото тяло или тялото на душата. Тия народи, които обичат и ядат портокали, могат да изградят съвършен нос, организиращ проявите на Себето така, че то да управлява Битието около себе си, а не Битието да управлява него.
          Портокалът е образ на най-малката елементарна частица, наречена “тон на Найанда”. Тоновете в атмосферата, носители на звуковия спектър, са неин резултат - и чрез портокала вие някога ще се доберете до музиката и гласа на Святия Дух, изискващ пълна самоопределеност и пълна независимост от обстоятелствата - обаче не с изчезване от сцената на живота, а с ярко присъствие и въздействие. Найанда е онзи представител на супервселената, Който носи съвършенство на уникалността и съвършенство на нейната проява. Найанда, с вибрациите на духовния портокал, простира истински океан от оранжево виброносене, което възбужда само ония, които се отличават с нещо красиво, щедро и съвършено необикновено - на индивидите, проявяващи живото изкуство и съвършеното музикално въздействие върху Битието.

          А сега, запишете плодното славословие на портокала:

Аз, който съм аз, не мога да не бъда аз!
С мощта на самия себе си, който съм уникален,
аз подреждам природата и света около себе си
тъй, както на мен ми е приятно.
С мен може да се общува само на равна нога,  
 а не като с подчинен или спътник.
Който иска да върви с мен –
 да намери начин да се върти около мен!
Ако пък е толкова силен като мен,
То мога да изменя позициите си в Битието,
но само с обща равновесна точка,
а не и да се завъртя аз около тебе.
Им, но, им, тон, асуин!
Отче на неделимостта, направи ме силен:
на силните да отвръщам с пример,
на слабите - с дарове!

СЪДЪРЖАНИЕ
/