Книга 31

17.I.135(1999)
Бургас - Изгрев

ДА ДАДЕ ГОСПОД!


Наскоро една приятелка разказа свой сън, който я раз­вълнувал много силно. Мисли че може да е нещо повече от сън - реално преживяване в другия свят. В оригинала думата "оде­яние" под заглавието е в скоби, понеже още не сме знаели дали това е събитие от тази категория и дали Елма ще ни отго­вори. Ето какво каза тя:

            "Виждам грамаден пън или остатък от отсечено дърво, който се подава над земята. На него едно малко същество с човешка форма иска нещо да ми каже – виждам, че е много тре­вожно. По всичко личи, че е извънземно или от някаква друга йерархия. Изведнъж аз изпитвам гореща любов към него и го прегръщам. Тогава то ми казва:
            - Само п. може да ме спаси!
            Кажи ми, може ли да попиташ Елма кое е това същество и защо само ти можеш да го спасиш?"

            На пръв поглед, това е "фасулски" сън за разтълкуване, ако стъпим върху чичко Фройд: съществото е нейното под­съзнание или несъзнание - нейното "то", потъпкано от егото и останало недоразвито, неизявено, незадоволено, нещастно; дървото е отсечената ù виталност или либидо (коренът на дървото е главата на растението, а надземната част - тя­лото). Тя самата, която го прегръща горещо и пламенно и с голямо съпричастие, е нейното "суперего" - свъхсъзнател­ната ù същина, която ù подсказва къде е изходът. Но подобно обяснение е само по Фройд. Има опасност от лично отноше­ние и субективизъм, ако не включим Юнговата и постюнго­вата интерпретация на либидото и - в крайна сметка – раз­бирането на Учителя, тоест, самата Истина.
            А може и действително това да е същество от друга еволюция? От Учителя и от известен опит знаем, че при Словото винаги са идвали и същества от други вселени, от всички ангелски йерархии и Божествени класове, тъй като чо­векът е последното създание на Бога и чрез него се казват и стават неща, непостижими даже за елохимите. Затова Той пояснява: "Вие ще вземете от Словото това, ко­ето можете да разберете, понеже Аз говоря на още много невидими за вас същества от всички светове и йерархии, които редовно при­състват на лекциите и беседите ми." Ко­гато Учителят живее и говори някъде, никой друг по цялата все­лена, нито даже сам Бог отвътре не може да каже нещо по­вече на когото и да е. Всичко, което говорят останалите, е вече казано. Това е закон на Универсалния Дух - на Бога в мно­жеството или Учителя, - Който развива полиадата, т.е. ко­лективното начало в съществата с искра Божия, тъй като монадата е само едно непокълнало семенце. Разбира се, това е също диалектика: важи и точно обратното, че Бог говори уникални неща и в сърцето на всяко отделно същество с искра Божия. И двете твърдения важат, но трябва ключ за обясне­ние.
            В този смисъл, напълно възможно е и при проводници на Словото, които не са още Учители, да идват всякакви съ­щества и същности, за да търсят разрешение на проблемите си. Казвам "и същности", тъй като в 28-те новогодишни пода­ръка наскоро има едно уникално изречение: "Духът на Сло­вото подарява монада!" (Подарък 15).

       Може ли Учителят да даде разяснения и по този слу­чай?

11,05ч.
        - Този път няма да взема отношение, тъй като съществото трябва да си разреши проблема със собствени усилия. Прочетете всичко, което съм казал досега в Словото за общ живот, обща работа и общо учение. Който иска да учи и учи заедно с нас, се подмладява 1/3. Който иска да работи и работи заедно с нас, се подмладява 2/3. Който иска да живее и живее заедно с нас, остава вечно на 33 години.
          В някои случаи ние носим човешките си маски, за да не се смущават хората. Но вие знаете, че ко­гато сме в Класа - дори и физически, нощем и денем, по други слънца и планети и в другите измерения, - всички се познаваме в истинския си вид. Хората, ко­ито не искат да учат, да работят и да живеят за­едно с нас, не могат да дойдат в Класа, понеже на Небето не пускат остарели, миришещи хора. Мла­достта и красотата на Земята не са никаква гаран­ция.
          Под "общ живот" ние не разбираме постоянна обмяна с някого в един дом, в една къща, понеже ед­нодомници без Бога не са живи. Има и живи, но когато Бог ни е събрал с някого. А Бог е събрал само тия, които живеят и с Класа.

Този път вниманието ни бе привлечено силно от един том с беседи на Учителя, който не бе четен и отварян досега: "Съгласуване на мислите", изд."Урания"-1998г. При първото отваряне се падна мисъл, че житното зрънце не бива да стои вечно в хамбара - така то ще се мъчи, притиснато от много други, непосадени зрънца, като него. Ето какво се падна от книгата при второто и третото отваряне:

        "Всичко туй на Земята е предметно уче­ние; цялата физическа вселена е предметно учение! Ти в света можеш да учиш, разходки да правиш по цялата Земя - и след като обико­лиш, ще се върнеш, ще пишеш една теза и ще напишеш за своите пътешествия. Ще опишеш една своя добродетел; къде си ходил, какво си видял, какви същества Бог е създал, какви приключения си имал по пътя, (...) каква е била температурата на разните звезди; какъв е животът на месечината, навсякъде. (...)
        Следователно, досега изучавахме човеш­кия свят. От сега нататък ще изучаваме Бо­жествения свят. Той седи в Любовта, която засяга най-доволните същества и урежда жи­вота на тези, на които никой не е уредил жи­вота. Малкото добро, малката любов уреждат живота на онези, за които никой не се е гри­жил досега." (с.241-242, б."Малката любов" от 23.02.1941г.)
               
Тези думи на Учителя са повод за някои допълнителни сведе­ния и размишления. Трябва да се помни, че понякога, при отва­ряне на томове с беседи и лекции, се падат не само мисли, пряко потвърждаващи конкретния случай и обяснени­ята в осиянието, но предлагат и допълнителни методи за разреша­ване на проблемите. В случая "попадението" е пак пълно, тъй като въпросната приятелка има възможност да обикаля ця­лата Земя - видяла е много страни и народи и още много има да пътува. Новото е, че ако почне да описва пъте­шествията си, това ще бъде от полза не само за хората, но и за собст­веното ù духовно развитие - дава ù се конкретен ме­тод. Елма не иска да се ангажира с пряк отговор в много слу­чаи, понеже това би ускорило силно събитията в живота на човека, а не всеки може да издържи. За сметка на това, мис­лите от бесе­дите, които се цитират почти след всяко осия­ние, са напълно безопасни и не променят съдбата на човека така екстремно, както Словото във втората половина на века ни. Учителят е предвидил това до 1945 година, съобра­зявайки се с космич­ните токове и нивото на хората и света до този момент.
            В цитираната мисъл от беседата се говори и за "мал­ката любов", която Той противопоставя на "голямата". Това ни кара да се замислим кое е лошото на "голямата любов", ко­ято ни кара да искаме или всичко, или нищо; или един-единс­т­вен човек "завинаги" и "само наш". Ако не стане това, при та­кива хора става пълно блокиране на любовта завинаги или за много дълго време. Как се проявява "малката любов" и по от­ношение на кого - това е въпрос, който Учителят изяснява цял живот. Малката любов не е никак малка, понеже има Бо­жествен произход и съдържа в себе си всички блага и радости и на "голямата", но се проявява в настоящия миг и според си­туацията - "където Бог ни прати". И - както става ясно от третата мисъл по-долу - това не пречи човек да обича щедро и да взима преизобилно това, което му се дава от иск­рена и безкористна любов.
            Ето тази мисъл:

        "Понеже Божественият свят е извън вре­мето, всички нужди на човека - онова което му трябва - ще бъдат задоволени. Не се безпо­койте. Някой казва: "Неженен останах..." - Как да си неженен! Ако искаш да се ожениш, виж колко те обичат - не трябва да избираш хо­рата. Според Божествения свят, може да се ожениш за всекиго. Как ще разбереш можеш ли да се ожениш за всекиго? Чудни сте вие - нямате чиста мисъл! Когато 20-30 извора се вливат в една река, какво нечисто има? Всич­ките са бистри - образуват една голяма, бис­тра река. Ако тия потоци са от порои, те об­разуват една голяма река с тиня - това е вече човешко. (...)

       
В изворите и гейзерите винаги танцуват същества, които отдават себе си изцяло.

        Питате: "Как да се обичаме?" - Щедро давайте, щедро взимайте! Не казвай "Стига". (...)
        На вас казвам: казвайте "вералах", не казвайте "стига"...
        Дръжте мисълта, че ви обичат!" (с.447-448, б."Вералах - да даде Господ!" от 13.07.1941г.)

СЪДЪРЖАНИЕ
/