Книга 5

13.ІV.121(1985)г.
Момин проход


ОСИЯНИЯ ЗА ОРФЕЙ, ЕВРИДИКА И РОДОПА


Тази колажна композиция изобразява проблема между Орфей, Евридика и царица Родопа. Евридика е възприела от любимия си висшите духовни тайнства и музиката, но не иска да слезе от Олимп (сегашния връх Мусала) и от рилския райски връх Белмекен, за да помогне за облагородяването на лунното население в Родопите. Затова Родопа, която е богиня и се е разбрала с Орфей, я гледа с неодобрение. Образът на Родопа е взет от картина на царицата на боговете и богините – Хера. Това не е случайно, тъй като чрез текстовете на Овидий и Псевдо-Плутарх до нас е достигнал тракийският мит за възникването на Родопите и Стара планина: „Родопа и Хемус били брат и сестра и почнали взаимно да се желаят, като Хемус я наричал "Хера", а пък тя назовавала любимия си "Зевс". Понеже боговете се почувствали оскърбени и понесли тежко това, превърнали ги в едноименните планини".


ГЛАВА І

          Този сън в три части е проектиран съвършено ясно, но той не трябва да се възприема като усложняващ. Ролята му е, именно, да изясни някои неща.
          Това море, което А. видя насън, не е нито някаква “опасност” от Мен, нито съмненията й в Мен. То е конкретната астрална бълвоч около Констанция. Не мислете, че проектирането на един такъв символ, какъвто е морето, не може да се използва в конкретния случай, който имате в момента. Болките, които се получават в утробата на Моята красива майка, нямаше да се случат, ако тя бе осанала в София. Те не идват само от некачествената храна от стола. Околоплодната течност е свързана с Морето на Битието, но и с всички локални астрални ями, локви или блата, с всички отходни места на планетата, едно от които е Момин проход. Спомнете си, че наскоро казах: “Рискувам да ви откъсна от събитията в София”...
-          От две злини, по-малката...
- Точно така! С идването тук, вие не дойдохте само да се спасявате от астралната или, по-точно, етерната битка, която се разрази и вече започна в София, но ви извадих на предни позиции - там, където става късото съединение. Работата е в това, че идването на М. никак не е желано от адската паплач - и ако реших да дойдете тук, то е за да се проведе стълкновението при най-трудни условия, в самата паст на ада, защото победа, извоювана тук, е победа, траеща вечно! Сега искам да ви кажа, че България е не само раят, но и адът на Земята. И ако знаете отпреди няколко от входовете към рая, то не знаете кои са преддверията към ада. А те са, освен Момин проход, околностите на Ловеч, Търговище, местности около Хасково и Кърджали (Аида).
          Сега проумейте: когато Орфей слезе от Белмекен да спасява Евридика, влезе през Момин проход в недрата на Аида.
          Можете да се учудите до немай-къде, но наистина днес се приключва щастливо търсенето на Евридика - нещо, което не е само персонален процес (Орфей посветеният и Евридика посветената), но и общочовешко посвещение, траещо вече няколко хиляди години. Това, което не можа да осъществи Орфей, бе синтезът между любовта на вакханките и любовта на Евридика. Той трябваше да намери път за човечеството, обединяващ Дионисиевата религия с Орфическата религия. Орфей не отреагира на школата на Дионисий положително. По-скоро, той се опита, но напълно безрезултатно, катастрофално. Това, което не можа да реши Ева, не можа да го реши и Евридика. Да не мислите, че Евридика е грабната от ада насила ? Напротив, тя отиде там нарочно, с всички възможни рискове, само и само да принуди Орфей да се откъсне от вакханките, които го упойваха с виното на първичните страсти и които той бе започнал вече да възвисява с вълшебството на своята лира и своята философия.
          Процесът на обединяване на Дионисий и Орфей можеше да протече безконфликтно, ако Евридика - новото въплъщение на Ева, т.е. еволюцията - не бе дръпнала юздите също така рязко, както стори и по Адамово време. Под “Ева” разбирам сърцето, а не непременно жената, както вече знаете. Сърцето, на сегашния стадий, прави много сериозни золуми чрез терора на личните чувства (или на любовта с обект) върху космическите чувства (любовта към всички). С това не искам да кажа, че няма и обратен терор - на космичните върху личните чувства. И в двата случая обаче никой не ще да отстъпва.
Това, което става днес тук, прогнозира победата съвсем реално. Това е тайна, но мога да ви кажа само, че най-после се намери една “Евридика”, която не изтребва космичните чувства на един “Орфей”, който, от своя страна, не изтребва личните чувства на Евридика. Нещо повече и нещо по-велико: съвсем не може да се каже, че тези космични чувства са само космични и че нейните лични чувства са само лични. Защото този път две избрани души проявяват хармония между своята воля и волята Божия. Това, именно, е проблемът, който досега нито една двойка в историята на човечеството не успя да реши правилно - проблем, който беше толкова труден за Евридиките, колкото и за Орфеевците, понеже никоя от страните не бе в състояние да се откаже от себе си, даже и да разбираше нещата.
          Егоизмът - ето на какво е образ адът в трагичната история на Орфей и Евридика. Евридика прояви личен егоизъм, а Орфей - космичен егоизъм. Евридика слезе в ада, за да принуди Орфей да се откаже от вакханките, а Орфей остана при вакханките, за да принуди Евридика да слезе от Рила в Родопите.
 Но, там е работата, че има една планина, която се нарича “Средна гора”. И понеже е Средна, тя осиява златната среда между личното и космичното - затова е изход от ада; но, заедно с това, е и вход към ада, ако тази златна среда се загуби. Евридика обвини Орфей, че е “развратен”, а той просто искаше да бъде спасител на вакханките. Радостта на Евридика бе да обитава Рила и духовните светове. Тази правда обаче изключваше танца, половото общуване и спасителството; приятелството с природни същества. Пост и молитва, слънчеви изгреви, постоянни медитации и висши екстази, пълно растително суровоядство, химни на светлината, мъдростта, святостта - това бяха принципите и методите на Орфей, поради което нежната Евридика го обикна и последва. Но Орфей не можеше да бъде спокоен, понеже чувстваше в кръвта си нуждата от синтез с Дионисий. Той заговори на учениците си, че ако не започнат да слизат в Родопа, ако не покажат на Дионисиевото население силата и мощта на слънчевата култура, ако не обаят стръвните им души с вибрациите на божествените хармонии, тъй, както събират животните и птиците да ги слушат от всички страни, то неговото учение ще си остане безкръвно, анемично. Повярваха му най-много 5-6 души, които започнаха да слизат с него и да присъстват на Дионисиевите празненства. Те взимаха участие дори в оргиите, но не и в лова и разкъсването на живи животни. Жриците на лунния култ раняваха постоянно нежната плът на Орфеевите приятели, понеже вакханките бяха много повече от мъжете в Родопа и се нахвърляха, напълно обезумели, една срещу друга, за да овладеят някой от тях. Орфей сега разбипаше, че с опасност от смърт и потоянни рани, учението му трябваше да се разпространи и в лунната зона. Преливането на семе в плътта на вакханките, дори с цената на собствения живот, предполагаше едно облагородяване на расата - единственият път по онова време небесните вибрации да намерят място в телата на Дионисиевите поклонници. Ако повече Орфееви приятели се бяха откликнали на този повик, поколението, само за някакви си 30-40 години, щеше да попадне под влиянието на небесната музика, с което беше невъзможно да бъде покорено само чрез лирата на Орфея. Нито една обаче от ученичките на Орфей не се реши на такова подвижичество, пък и това беше практически невъзможно, тъй като такава психика никога не е в състояние да прави нещо от позициите на волята Божия в полето на интимните чувства. Подобряването на расата беше творческа, мъжка работа, с която се зае сам Орфей. Тогава, именно, цялото “праведно паство” на Орфей се разбунтува, с рана неописуемо тежка в душата си, тъй като не можеше да проумее такава промяна. Орфей би могъл да остане на Олимп (т.е. Рила, Мусала; сегашният Олимп е друга планина – б.п)но само ако Евридика бе способна да проведе токовете на Дионисиевото начало, за да се съчетаят с токовете на Орфическото начало. Тогава, при наличието на сродни души, които представят тия две начала и ги съчетават, щяха да се получат такива вибрации, които да разтърсят подсъзнанието на цяла Родопа - т.е. на целия земен нисш астрал - и да събудят кълновете на слънчевата култура и без нуждата от физическа наследственост. От тази страница нататък, любовта на Орфей и Евридика се превърна от райска музика в трагедия на вековете. От този миг разкъсването на Орфей се започна! Но това разкъсване, с което го знаете от легендата - разкъсването на тялото му от вакханките, - е нищо, в сравнение с истинското му разкъсване - разкъсването на душата му между Единствената Любима, която не допуска интимно общуване, и жриците на пламенното самоотдаване, които пък не се интересуват от неговото учение...
          Сега няма повече да ви разправям за Орфей и Евридика; само ще ви кажа защо мисията на Орфей остана недовършена. Когато чу гласа на Евридика от преизподнята – пъкъла на нейния личен егоизъм, поради който тя се съюзи с още по-ужасни чудовища от самата нея, - той не издържа и тръгна да я спасява. Тя, фактически, както вече ви загатнах, “скочи” от Олимп направо в центъра на Аида - не само от идеални мотиви, не само за да спаси любимия си от кървавите нокти на една канибалска култура, но и поради чисто женска амбиция и ревност. Тя много добре знаеше, че той не може да не се откликне на нейния жален вопъл и че нищо друго вече не може да го върне на Олимп, освен през вратите на Хадес. И стратегията й успя!
          Какво значи това, че Орфей не послуша съвета в никакъв случай да не се обръща назад да погледне Евридика, когато я извежда от ада? - Това означава молбата на Отца му да спаси сродната си душа, но без да се съобразява с нейната амбиция той да остане само неин любим. С обръщането си назад, той всъщност, изпадна под хипнозата на очите, които обичаше повече от всичко - при това, очи изтерзани от нечовешка мъка - и прочете в тях сърдечната им молба: “Върни се с мен на Олимп!” Ако не беше погледнал, той щеше да спечели битката. Той щеше да извлече Ева от пъкъла, но нямаше да отиде на Олимп, докато не покаже на вакханките, че с нейната обич и сила той е способен да се противопостави на всички и, същевременно, да остане приятел на всички. На него му беше необходимо Евридика да остане за известно време в зоната на Дионисиевите вибрации, за да се пробуди астралото й тяло. На него му беше необходимо да се представи на самата царица Родопа - императорката на вакханското царство, - за да й докаже, че има любима, по-хубава и по-силна от нея. В онова царство имаше един свещен, наистина божествен закон, макар и царство на кървави пирове, разкъсване на живи животни и хора, и черни ритуали и магии. Понеже любовта е над всичко и по-силна от всичко и понеже Бог присъства и в центъра на преизподнята, то никоя вакханка през епохата на матриархата, включително и самата им могъща царица Родопа, нямаше право да се нахвърля върху съвокупяваща се двойка. Така любовта, дори и в най-ужасната, лунната зона, съхраняваше свещения миг на зачатието и последвалия период на бременност. Нещо повече: всеки, който би посегнал на бременна - една от техните посестрими, - биваше незабавно разкъсван от вакханките на самото местопрестъпление! Същото важеше и при вакханките-майки.
          Такава е историята на Орфей и Евридика, приятели. Орфей успяваше да остане девствен и да усмирява самата Родопа с неземната си музика и поезия до момента, в който тя разбра, че жената, която той обича, не иска да му роди дете. Обезсилен от своята половинчатост, Орфей попадна под магичната власт на Родопа и постепенно започна да я желае като жена. Божественото в нея се противопостави на желанието й да изнасили Орфей веднага и затова Родопа му каза: “Аз те желая до смърт, защото в твоите жили тече слънце, а не кръв на убити зверове! А който легне със син на слънцето, получава слънчево посвещение и добива слънчева рожба. Поклонете се на Луната - и ти и твоите братя ще имате радост! Лудостта, която сестрите ми получават от пиене на жива кръв, те могат да получат само от синове на слънцето. Но синовете на слънцето, които ти възпитаваш, нехаят за нас. Ние можехме да бъдем и по-добри; и вие можехте да не изглеждате толкова бледни и да не дебелеете на склона на годините. Сега законът на боговете ми повелява: ако ти имаш любима и последователки от Олимп, които да народят за моето племе синове на слънцето, никоя вакханка, нито самата аз, ще ви докоснем с пръст. На теб и праведната ти съпруга ще предоставим всичко необходимо, за да следвате своя път, но ако се обречете да поучавате моя народ. Със страх от смъртна казън ще заповядам на всяка сестра на подземния огън да не посяга нито на вас, нито на вашите рожби, до момента на тяхното възмъжаване. Ако вие успеете в тия 15 или 20 години да научите моите поданици да пият кръвта на слънцето, а не кръвта на животните; ако ни откриете как да ражаме повече мъжки деца, отколкото женски, то ние няма да искаме от децата ви да ни дават от своето семе...”
          С обръщането на Орфей назад - а той бе пуснат условно от Родопа, понеже беше вече в магичеко изгнаничество, - неговата мисия пропадна. Провали се и Евридика отново обратно в ада - ада на пълния егоизъм, в който не само личните й чувства, но и нейната представа за космични чувства, не можеха да допуснат той да принадлежи на Родопа.
          ... И така, първата част на съня означава, че сегашата майка на Орфеев син няма да потъне в бездните на морето, наречено хищни и разрушителни страсти; че местността на древната драма няма да успее да погуби този път възможността да се роди син на слънцето и луната. Но мнозина приятели ще се удавят.
          То, Нептуновото море, не са само плътските, но и духовните страсти. Сега превеждам: думата “страсти” не е правилна в случая. Това, което погубва хората, ангелите, дори и божествата, са пристрастията, а не страстите. А духовните пристрастия са не по-малки чудовища от физическите. Може да ви изглежда наивно, но двамата мъже, които ти видя в съня си на брега, по-твърдо стоят от тебе върху определеността на своите убеждения, въпреки тяхната неизмеримо по-голяма бедност.
          Втората част на съня представя “Евридика” в момента - онази, на която е подарен знакът на Родопа, понеже нито Орфей, нито Евридика са още освободени от робство. Но днес “Евридика” вече се е осъзнала - и душите, на които помага, направо вече получават “виза” за Олимпийските предели! Родопа е казала: “Смрадта на ада ще се превърне в небесно ухание, само когато Евридика спаси и последното изчадие на безлюбието, станало такова по нейна вина”.
          Представителят на втория епизод е между вас, но не в тази стая в момента. Порочността му не е в изнасилването на чернокосата девойка от съня ти, а в изнасилването на човешките воли. Не само изнасилване, но и убийства е извършвал той, защото досега е унищожил напълно няколко души психологически. Те са черни, безспорно (символът в съня го показва), но лицата им са румени, т.е. това са живи същества, имащи своя представа за живота. Освен това, черният цвят е и цветът на един зодиакален знак.
          С проблема, който вълнува героя от третия епизод - дали случайно не е по-силен от Бога чрез познанието, което притежава или би могъл да притежава, - той наистина може да се превърне в реален убиец, независимо от всичките си благородни и положителни качества. Прост, трябва да му говоря за седмото посвещение - върха на пентаграма, - посвещение на смирението. При това посвещение вярващият в своята божественост се научава да вярва и в неща, които са по-божествени от него, неща с които трябва да се съобразява и чиято воля да изпълнява.
          Който може да вдигне нож над “сина” си, както стори това Аврам на планината Морея, за да изпълни волята Божия, само той ще стане апостол на Новото - и тогава и “синът” му ще оцелее, и той самият ще оцелее. Който обаче пожали “сина” си и не повярва в целесъобразостта на Божията заповед, може да спаси формално “сина” си, но после ще погине и той заедно с него. “Синът” ви - това не е детето, което сте родили, а решението, което сте родили.
Половината престъпления се извършват от небрежност, а другата половина - именно от липсата на смирение, от налагането на собствено решение, без да е съобразено с Божието решение. Сатанинската горделивост не допуска възможност за правилно решение, извън своето собствено.
          Приключвайте светкавично! Преобразяването на черния - в четвъртата серия...
            (И наистина, приключването “светкавично” е имало свой резон - в момента се обади от гарата неочаквано близък човек, който трябваше да бъде посрещнат.)

ГЛАВА ІІ
         
          Никой не знае, че наистина Аида излиза точно тук. От памтивека това място бълва нечисти духове и наказващи кармични енергии. Носител на определен мрак, този най-древен вход към преизподнята открива много болезнено проблема за миризмите, които леят тъмните духове. Шлаката на нисшия астрал се събира в специални подземни складове. Приказките много точно описват тези складове като “пещерите на змейовете”, “подземията на черните магьосници и вещиците”. Приказките отразяват неща, които никъде другаде не са описани.
          Праната на Момин проход е събрана на мястото на изворите, но около тях е прáнов вакуум. Затова, препоръчвам ви да се ползвате от ваните, от басеините долу – това е единственият “кяр” тук.
Нимфите, за които разказва легендата, не са престанали, макар и малко на брой, да присъстват в пáрите на тукашните води. “Нимфите на живата вода” - така ги наричаха някога. Ако нямаше хора и ако можехте да седите по-дълго сами, в съзерцание, в пáрите на горещите извори, щяхте да ги видите. Мощта им е целебна, понеже те отдават целебна сила, а в замяна на това се ползват от човешкото присъствие. Навсякъде в приказките, митовете, баладите и пр. тези природни същества се стремят да увлекат човека в своето царство. Отключат ли някои олтари на безсмъртно същество, те могат да останат по-дълго време в етерния свят; инак природните духове се разпадат, както гние шумата. Можете да проверите това много лесно - само трябва да наблюдавате природата наесен, при залезите на слънцето. Не че няма многогодишни нимфи, русалки, самодиви; но тия, които остаряват, се превръщат в некрасиви същества, наречени от народа “кикимори”. Кикиморите представляват, всъщност, нещо като вируси на етерния свят, които неизбежно поглъщат всяко същество, дръзнало да пролива кръв. И всички хора-месоядци неизбежно стават плячка на червеите, микробите и кикиморите, независимо от еволюционното им равнище и приносите им в науката, културата и религията. По тази причина, избягвайте да се задържате на места, за които народът казва, че там има “върколаци” и “кикимори”. Поначало, разнообразието на нисшите астрални същества е много по-голямо от това на етерните, понеже етерните са носители на енергии, а астралните - на желания и чувства. Тъй като хората са много различни, също така различни са и формите на техните желания и чувства в астралния свят.
          Обаче, нека се върнем сега на Орфей и Евридика. Понеже България е врата на небето към ада и на ада към небето, повечето балкански митове отразяват този факт. Вече знаете защо орлите кълват не друго, а именно черния дроб на Прометей - орлите символ на алохимите, чистят егото или аза на балканския тип съзнание, допуснало да раздава небесния огън на непълноцени племена, останали назад в развитието си. Вместо небесния огън, той, Прометей, си позволи да им даде земния, с което наруши суровоядството, научавайки ги да пекат и варят живите храни. При това, не закъсня и металолеенето - начало на войните, техниката и, следователно, частната събственост на оръдията за производтво, независимо от това в чии ръце са - на отделни лица или на държавата. Чрез металите, всъщност, робовладелството намери своите най-ефективни форми за ограничаване и продаване на индивида. Понеже, ако не бяхте овладяли земния огън, никой нямаше да може да надвие свободния индивид, който щеше да се бори с враговете си със собтвената си сила, съобразителност и ловкост. Месото, от своя страна, вкара в кръвта на човечеството троянския кон на прекомерното количество желязо, така че сега човекът е овладян от желязото и отвън, и отвътре. То усилва прекомерно страстите и афектите, ненавистта и омразата, престъпността и разврата.
          Понякога се явява обаче велик Учител, какъвто беше и Орфей. На окултен език казано, Орфей е полюсът на Прометей. Той дойде да балансира Прометеевата революционност, Прометеевата жажда за свободно творчество. Събуждайки простор за нови, хармонични вибрации, той призова на Земята по-висши духове, които се вселиха в напредналите хора на онова време. Нямайки още метални оръжия с разрушителната мощ на по-сетнешните, носителите на стария култ късаха живи меса и се отдаваха на оргии, увеличавайки по този начин съдържанието на желязото вътрешно, в кръвта си. И тогава природата ги наказа с ранно остаряване и обезобразяване, поради слабостта на желязото да ръждясва, т.е. да се окислява. Поради това, ръждясването на желязото в самата кръв не показва особен разум у месоядните човечества. Първо се скапва черният им дроб, те се набръчкват, кожата им се набраздява, зъбите им опадват, търбусите увисват или изхвръкват кокалите. Наистина, Прометей бе наказан жестоко с приковаването на Кавказките канари, само защото огънят на пъкъла не може да се препоръчва на канибалско население. Орфей дойде да поправи грешката на един пропаднал алохим. Понеже бе алохим, Прометей трябваше да изтърпи праведно наказание от страна тъкмо на алохими - притежаващите силата да коригират.
          Жената на Орфей обаче не пожела да помогне на Прометеевото население. Тя предпочете да остане на Олимп и да прави само духовни неща, нямайки още понятие що е Божествено и каква е разликата му от духовното. Отстоявайки твърдо позициите си, тя изостави Орфей на половината път, с ясната убеденост, че не той, а тя е правата. При това, ней се даде подкрепата на посветените от тогавашната Агарта, които не искаха да преминат на позициите на Орфей, понеже им беше много удобно в съвършено организираната етерна държава под Рила. Не само те, но и техните първоучители не разбираха, че всяка поява на роби, на войни, на прокълнати магьосници, на свирепи племена и народи на дадена планета има за цел да накара посветените да излязат от светилищата си и да поправят някаква грешка, допусната от тях по основни пунктове на конституцията им. Това разбра единствено Орфей, който израсна в Агарта, но надхвърли Агарта с няколко ръста. Родопа, неговата приятелка от тайните храмове на тази невидима планетна държава, се разбунтува и слезе на 1000м. по-ниско - не защото беше порочна в основата си, а защото най-авторитетните корифеи на жреческото съсловие не приеха поведението й на Свободна Жрица на Подземния Огън. Подземният Огън - огънят на природното начало - беше насочен от посветените по онова време изцяло нагоре и безостатъчно нагоре. Родопа сложи край на тази практика, посвещавайки първо приятеля и любимия си Орфей в най-древните на Земята тантрически тайнства. Те нямаха нищо общо с користта и разврата, но проливаха нови енергии над изтощената планета, тъй като прекалено откъснатите от земното йерофанти, неофити и посветени от Агарта нехаеха за огъня, изтичащ с грамадна сила навънка в пространството, благодарение на техните молитви, медитации, пътешествия по слънцата и носителството на риск - риска да омършавеят...
          Орфей проумя, че Родопа не е нито жена, нито ангел, а божество. Обаче той не беше от нейния клас, а от противоположния: тя беше алохим, а той - илухим. Провидението изпрати тези два стълба на небесното равновесие, разчитайки на това, че “праведният” Орфей и “неправедната” Родопа ще могат да открият нов път към примиряване на алохимите с илухимите.
          Посветената в Орфическите тайнства нежна и прекрасна Евридика обаче не беше божество, а ангел - от йерархията на херувимите. На нея й беше, следователно, просто напълно невъзможно да приеме нещо друго, освен любовта с обект, от който херувимът зависи изцяло. Когато Орфей се мъчеше да направи пак опит за “розов мост в алено езеро”, намирайки Родопа за единствения партньор в това отношение, природата на Евридика се възбунтува неочаквано.
Носителите на алохимно тяло остават алохими, ако не могат да приемат херувим в себе си; носителите на илухимно тяло остават илухими, ако не могат да приемат в себе си серафим. По тази причина, Орфей мечтаеше да обедини по някакъв невероятен начин алохима Родопа с херувима Евридика. Ако тези две най-древни жени можеха да се понасят и да се учат една от друга, да бъдат приятелки на Орфея, без да се борят за неговото овладяване и разкъсване на две части, тогава историята на човечеството нямаше да премине през катастрофи, войни и родилни мъки. Но “солта на земята” - съчетанието на “ киселина” и “ основа”, наречено “елохим”, още не бе узряла за такъв върховен, щастлив синтез. По тази причина, драмата на Орфей, Родопа и Евридика се разви приблизително така, както се описва в легендата. Родопа си остана и до ден днешен родовото начало на материята (от тук и името ú), а Евридика - способността да откриваме нови духовни екстази на висшето познание (“Евридика” - “Еврика!”). Следователно, Европа, която не пожела да се вслуша в природното начало на Азия (Родопа), сега трябва да направи този синтез - под ръководството на Орфей (славянството) и на Новия Прометей, изкупил своята вина (Америка).

ГЛАВА ІІІ
16.ІV.121(1985)г.
София-Изгрев

          Поначало, новото винаги се среща на нож. И когато старото се сблъска с новото, старото неизбежно рухва.
          Орфей положи основите на музиката и който чу неговата музика, насити си душата. Солнечното начало си каза думата. Тот, Отец, има няколко истински прояви на Земята - една от тях е Орфей. Ако не беше дошъл Орфей, нямаше сега да има нито музика, нито поезия, нито религия. Любовта към ултравселената обаче не беше още развита в повечето му ученици. Остана му верен онзи, който слезе с него при тракийките - слънчевият ангел Майлон.

         
На користта лошо й се пише, но на страха не се отвръща с много крути мерки, тъй като много страхливи не могат да издържат на по-големи натоварвания. Носителите на Новото отчитат това и не принуждават никого да сподели участта им.Този е пътят на светлите духове! Може ли някой посветен да изнесе сам на гърба си работата и товара за Новото, той е божествено посветен. Тези, които разчитат на други или принуждават други да им изпълнява плановете, не са божествени. Това е абсолютен закон! Христос имаше същия метод: по-тежък кръст никой никога не е носил. Но Учителят носи повече от всички, взети заедно. Язовете на злото винаги се отприщват, когато е дошъл велик Учител. Имайки това предвид, не се плашете, но помнете: усили ли се злото до максимум, на Земята се е въплътил сам Той. А това става, понеже слънцето не може да не разтопи бурно насъбралите се вледенени планини от грях и пороци, от грешки и заблуждения.
          По времето на Орфея също станаха големи катаклизми. Тези, които искаха човекът да се превърне във вампирическа паплач и да не се вълнува от нищо друго, освен от кървави оргии, не бяха само в Тракия. И казвам: тогава Аз посетих не само Тракия – не само тя имаше този вид, - но и Мексико. Там пък изтръгваха сърцата на хората, за да ги ядат! По-коварно отмъщение на злото от религиите на подобни племена никога не съм виждал! И когато техните жреци се преродиха в Европа, те оглавиха инквизицията. А вакханките, разкъсали Орфея (т.е. цялата мощна и престъпна храмова похот на черната ложа на Балканите) после се прероди на изток сред арменците, поради което този народ трябваше да мине през страхотни кланета и страдания. Тези от тях, които приеха Орфическия принцип, можаха да оправят телата и лицата си и станаха прекрасни музиканти, поети, художници; но Сатаната все още не пуска от ноктите си ония от тях, които се съпротивляват на Божественото, сломяват волята на праведниците и прокарват користта на Мамона и до днес на Земята.
          Христос никога, никога, никога, никога не може да облече черно и да приеме сан - това е тотален, пълен, пълен, пълен, пълен, пълен абсурд!!! Приемайки сан, ти се обезчестяваш во веки веков! Никак не е лесно да се измие петното на онзи, който си е позволил да приеме сан, с цел да прокарва идеи и методи, различни от Христовите.
          Орфей беше първият, който отхвърли и презря сановете, които му се предлагаха. Не остана нито един от Моите, носещи знака на Орфей, който да е на силна позиция в йерархиите на черната ложа. Хиляди добри хора са станали жертва на престъпната заблуда, че можеш да обезчестяваш природата и човека от позициите на сатанински религии и царства. И Орфей каза на всичко това: “не”. Истината се ражда изключително по планините, на високите места, на простор. Бащите на култовете на Бялата Ложа се отличават по много малко, но категорични белези. Първо, те отхвърлят месоядството и пиянството; после - не налагат никакви запрети и наказания, не осъждат никого - по никакъв начин, по никакъв повод, с никакви съображения. Те не се наемат да провеждат реакциите на карма. Трето, Белите Братя не наставляват, а само дават отговор на въпросите на питащите и търсещите. Проповедници, в обикновения смисъл, между тях няма и не може да има, понеже проповедникът е носител на идеи, а братът на човечеството е отключвател на небесни и земни райове! Идеологът, проповедникът, планиращият - всички те обещават, но не изпълняват. Тези, които имат силата да изпълняват, без да обещават - те са истинските приятели и носители на свободата, носители на утрото, което нахранва всички!
          Орфей беше такъв носител. Носител на правда и обич, на истина и любов за всички. Навсякъде, където той се появяваше, жаждите стихваха, но не унищожени, а утолени. Много още сестри и младежи той можеше да спаси от пропастта на порока, на разврата, на кръвопийството, но мисията му не се разгърна докрай, понеже той нямаше опорна точка. Опорната точка на всеки Учител не може да бъде нищо друго, освен ученикът; на всеки реформатор - нищо друго, освен поне една сродна душа, която беззаветно да остави всичко старо настрана и да приеме божествения си побратим такъв, какъвто е. Учителите, пратениците на хипервселената, при всички случаи са парадоксални, необхватни, неопределими и необозрими! Не само това, но те самите са подложени на страхотни вътрешни и социални терзания, тъй като са винаги сами, независимо от няколкото последователи, които от време на време ги разбират.
          Но Орфей не беше цялостен, в смисъла, в който е цялостен последният жив образ на Бога на Земята - Учителят Беинса Дуно. Само Той, за пръв път в историята на истинския път, показа що е съвършенство на пълноценната и напълно завършена монада. Орфей, Иисус, по-късно Боян Магът, не се проявиха на такова пълно и божествено равнище, само защото проводниците около тях не бяха още готови. Те имаха съвършено друга задача: на страдащите да покажат как се страда, на силните - как губят империи, на посветените – какъв е новият път. Но те самите, като Мирови Учители, преживяха по един много драматичен момент, когато се разклати за миг най-скъпото нещо – самата връзка с Отца. Наложи им се съвършено, напълно сами да преминат моста на най-тежкото страдаие - изоставянето от всички. И Учителите се чувстват самотни - за мигове само, но какви мигове!
          Когато Орфей се надяваше, че най-скъпото му същество на Земята ще може да намери сили в себе си да не отхвърли парадоксалното му решение, той искаше да намери сродна душа - онази, която приема нашата душа с най-сляпо и нетърпящо съмнение доверие. Терзанието на Орфей, хладните и нажежени ножове, които преминаваха през сърцето му, абсолютно не могат да се сравнят с нищо, преживяно от божества или ангели на земята до този момент. Страданията на античните титани, герои, богове, са външни страдания. За пръв път Орфей пробуди будическото тяло на човечеството, след като това начинание бе подхванато от предишното идване на Учителя, като Полукс. В познанието, което той разкри на хората, основното е нежността, хармонията и красотата. Нежност не можеше да оживее в ония времена, хармонията беше непозната, а красотата рухваше само за няколко години. Животът обаче изискваше този импулс да се предаде на мнозинството - долу, в Родопите. Орфей не искаше да остави само елитарна Школа горе в Олимп - в Рила. Неговото дело бе божествено, поради това не можеше да не слезе сред народа. Но Венериното начало на неговия лъч, на неговата “пиеса”, изискваше особено остро и наличие на лично чувство, на жена - посветена, сродна душа. Ако не беше Евридика, нямаше да се остави на поколенията модел за сърдечното развитие и сърдечните проблеми и предели, на фона на душевните и духовните необяти.
 Не че Орфей не страдá много, силно, отчаяно, дълбоко. Славата на Живото Слово на Земята се състои в това, че неговите представители не осъзнават плана на пиесата, която трябва да се изпълни, и поради това я изстрадват напълно, истински, реално. Не че не могат да знаят, но те не искат да питат Отца си, понеже са много смирени - нямат порока на користта, наречена “предварително познание”. Когато някой узнае отнякъде какво го очаква, той може да направи най-лошото: да изиграеролята, която му се иска да изиграе. Няма ли познание за предстоящото, човек се озовава в неочаквана ситуация, където реагира спонтанно и по този начин разкрива точно достойнствата и недостатъците си. Користта се състои и в това, че искате по този начин да избегнете или омекотите страданията, които ви очакват. Не че няма и такъв метод - иначе защо, все пак, са нужни и пророци, и ясновидци, и астролози и пр., - но обикновено това е помощ за слабите, не за Учителите. Много неща, наистина, те знаят предварително и могат да вземат необходимите контрамерки, но над Учителя или Сина Божий стои Отец Му, Който твори; а щом твори, Той не може да не поднася изненади на синовете Си.
          По тази причина и Орфей трябваше да научи нещо ново, нещо, никога неизпитвано до този момент: сърдечно влечение към едно същество. На Учители като него, Рама, Кришна и пр. Христовият Дух никога не пропуска възможността да намери половина, наречена “полярно женско създание”. Новият Път още не е решил този въпрос и до ден днешен: няма още нито Учител, нито ученик, който да е блаженствал на земята със сродна душа от противоположния пол! Не бива да се обвинява никой - епохата за такъв акт прото още не е дошла. За да не се чувства една женска сродна душа изоставена, тя трябва да има наченки на божествено тяло - това тяло, което е способно да раздава любов и нежност на всички. Но няма още на земята, нито е имало досега такова женско създание, освен падналите жени, които обаче не са чисти, понеже нямат нужното почитание и смирение и не ходят в пътя на някоя божествена Школа. Излишно е сега да пояснявам повече истината за Любовта, понеже няма смисъл засега, нито има условия. Нещо повече: и единствената връзка, с единствената сродна душа, носи божествен аромат и божествено присъствие, само че Новото Човечество ще знае кога е определено да се общува със сродната душа и кога - с всички останали.
          Може Орфей да е носел това на човечеството, но Божественото тогава не е било даже още в зародиш у хората, а какво остава за ангелите... Сигурно се удивлявате от този израз, но ангелите могат да минат към Божественото само чрез човешко въплъщение. Целият ангелски свят, с изключение на серафимите, е ревнив до мозъка на костите си - и това в света на духовете не е зло, а добродетел. Понеже самите корени на духовния свят са потопени в понятието за избора, то привличането към сродното и отблъскването на несродното е първият и основен закон на духовния свят. Не може никога ангел, от която и да е йерархия от духовния свят, да намери мост към някой ангел от друга йерархия, ако не се откаже от своето естество, а това не е възможно за никой обитател на супервселената. Нещо повече: най-строго наказание се полага на ангел, позволил си да излиза ненавременно на равнище, което не му носи съвършенство. По тази причина повечето ангели, слизащи на земята в тела на хора, развиват извънредни способности, проявяват се необикновените им качества от полетата, които представят. Най-плодовитите и талантливи личности са все пратеници на духовния свят. Нежните и предани съпруги, верните любими и съпрузи, трагичните, славните, вечните любовни драми на известните двойки пак са романи от ангелско естество.
           Има обаче и божествен свят и там нещата са диаметрално противоположни. Ако разгледаме думата “естество”, ще проумеем, че това не е нищо друго, освен природата на нещата и съществата, т.е. техният стереотип. Разбира се, има физическа природа, има и духовна природа, но това е все облекло на монадата - стереотип. Самата монада е божествена - нещо над природата, над естеството, над стереотипа. Силата на божествата или на трите категории “хими” - илухими, алохими и елохими - е в способността им да обединяват всички стереотипи или да се отказват от някои стереотипи, с единственото желание да не бъдат съвършени, нито да кроят собствени планове, но да слизат там, където са нужни на Бога. Носителят на Полуксовата идея, този път Орфей, искаше да стори невъзможното – да обедини нирването в света с мощното въздигане към върховете на супервселената!
          А останалото вече го знаете.
          Носейки неизмеримата болка на “зарите небесни”, Орфей стори това, което прави всеки Учител, поне до този момент на земята: не намирайки опорна точка, предпочете да пострада. Пострадването има същата преобразувателна мощ, както и блаженството, сливането на сродните души.
          Евридика сега вече не е херувим. Тя е надеждата на Учителя - единственото създание от женска полярност, което вече се пробужда за божествения свят. Но, също както Христос, тя, в настъпващата епоха на Виделея, няма вече да се появи само в едно женско тяло на земята. Ражда се едно ново поколение момичета, което не е завиимо материално и социално от мъжа, но което има и нещо още по-важно: начатък на “алохимно” тяло. Това поколение няма вече да се мята от липсата на единствен любим, няма! Понеже получаването повече не го вълнува. Отприщва се океанът на самораздаването!
          Новата Ева се разцъфна; новата Магдалина се проявява вече с ослепителния си, прекрасен блясък, на тази изстрадала планета! Тя знае, че нито раждането, нито семейството, нито общественото мнение вече могат да я спрат да бъде божествена. Цялата вселена сега се обръща към нея и я поздравява с неизмерима радост: има вече истински Евридики за Синовете Божии! Те се оставят в ръцете на Силата и искат само едно: да бъдат там, където има нещастници и герои. А всичко останало - ще им се придаде!


СЪДЪРЖАНИЕ
/