Книга 31


27.ХІІ.134(1998)
Рила, 7-те езера

АСТРОЛОГИЯ
ЗА ЕВРОДОРОВИ КЛАСОВЕ


Днес бяха зададени въпроси за Хирон и Прозер­пина. От­говорите потекоха импровизирано и спонтанно, по­ради което не може да се каже с точност кое произтича от познанията и интуицията на приемащия и кое е холизация. Ето защо текс­тът тук ще се предаде във виолетово. Бе ка­зано, че и този материал е резултат от присъствието и яв­ленията на Учи­теля сред нас – и по-точно от новата среща на сродни души от Вечността, при които ще станат бурни промени поради съприкосновението им със Словото, в зави­симост от позици­ите, които ще заемат спрямо него. В римс­ката митология – Персефона.
 Неведнъж Някой ни поднася изненади и при писа­нето, в потвърждение на нещо и за размисъл, а и за бяло ма­гическо въздействие. В този текст, например, всички нови редове влязоха по-навътре самички. Това значи нещо много важно (белите полета са на Отца, затова новите редове са Негови, Поезията е Негова. В нотописа също Той е доминан­тен.). Може да се "оправи", но за сметка на Присъствието Му.
Някои от тези промени станаха незабавно, което дава основание да считаме казаното през тези дни за "одея­ние" и да го запишем.
При отговора на Елма се получи сериозно раз­мина­ване, което би могло да ни смути: Той заговори за Харон, а не за Хирон. Хирон е съвсем друг персонаж от антич­ната митология – един мъдър кентавър, - но по някаква при­чина Елма подмени името му и прехвърли темата върху Ха­рон. После говори за Хирон. Това подлежи на изясняване. И в бесе­дите Си до 1945г., Учителят Беинса Дуно нееднократно из­ползва такива прехвърляния на значения, без да се интере­сува от формалната логика и фактология. Възможно ли е ас­тро­логическият Хирон да обединява два образа, след като са толкова различни? Има само едно нещо, което ги оприличава: Харон превозва душите от един свят в друг, Хирон е преход между животното и човека.

 - Река Лета е символ на тъмната зона след смъртта; или нощем, когато мъдреците искат да излязат в нeвидимия свят. Лодката на Хирон е емблема на коридорите, през които се преминава тази тъмна зона. Посветените знаят, че е необходим ас­пект на Хирон, за да може да се премине безпрепятствено Лета. При съвпад на Хирон с благотворна пла­нета, човек може сам да премине през такъв коридор до страната на блаженството - до рая, - а при опозиция идва да помогне сродната ни душа. Разните бла­гоприятни аспекти изпращат различни видове пома­гачи при преминаване на тъмната зона, а негативните показват проблемите и пречките и дават шанс да осъзнаем причините им в самите нас и да ги прео­долеем.
Необходим е аспект на Прозерпина, ако ис­каме да срещнем женската си полярност в кристален вид (или мъжката, ако сме жени). В някои случаи изли­зат кристални хора от скалите или недрата на Зе­мята, но това е само външният израз на степента, до ко­ято техните биодвойници, които са между нас, са постигнали истинска, Божествена кристалност на сърцето си. Значи, всеки човек с искра Божия има атмическо тяло колкото цялата супервселена, кон­дензирано и като една определена звезда на небето; но сега се строи и мюонното, кристалическото ни тяло, което е нашият съвършен човешки двойник - засега в планините, по планетите и вътре в много слънца.
 Човекът с дух представлява само една звезда на небето, но неговите кристални двойници по все­лената са толкова на брой, колкото позволява мю­онната му еволюция и мощ. Това зависи от чисто­тата и кристалността на сърцето му, т.е. от броя на съществата, които обича и които го обичат на Земята.
За да имаш дух или атмическо тяло с искра Бо­жия, е достатъчно да обичаш и само едно съвър­шено същество или много по-съвършено от теб, и да жи­вееш и твориш абсолютно безкористно за всички в негово име, независимо дали то знае за любовта ти и дали ти отговаря. Да имаш душа, значи да се гри­жиш съвсем конкретно поне за едного, който е по-слаб от тебе или му липсват нещата, които само ти си способен да му дадеш и никой друг не може да те замести в преданата ти и абсолютна всеотдай­ност към него. Но душата може да се разширява кол­кото вселената и да обема в себе си любовта към все повече и повече същества, проявявайки по този начин, с практически действия, обичта и милосърди­ето на Най-Божествената. За душата, грижата за Единствения и грижата за всеки, който ù изпраща Бог, не са във вътрешно противоречие; и докато поддържа това си ниво, тя е безсмъртна и напълно безгрешна - росинката ù Божия не е помътняла или замръзнала. Затова капчицата ù, която е океанът на Нирвана, се разпознава по пълния мир, щастие и бла­женство, които царят в такава душа - на нея не ù липсва нищо, защото се отдава напълно.
Старото сърце на човека, поразено от грехопа­дението, не може да обича повече от едного или от няколко най-близки същества и изпитва ос­тра мъка и ревност, когато някой друг ги заобича или те са­мите заобичат друг. Новото, мюонното сърце, за ко­ето говорим отдавна и което се събужда сега на Зе­мята първо у мюонните народи, е именно онова сърце, "чисто като кристал", за което знаем от формулата на безсмъртието. То е една съвър­шена проекция на душата с океан или капка от Бога, но с тази разлика, че има в зародиш елмаз; и самото то, с течение на времето, става най-чист кристал от ди­амантен порядък, в зависимост от броя на съ­щест­вата с подобни на него сърца, с които се обича не само на Небето, но и на Земята - във физическа форма. Тази обич не е обща и символична, но има най-конкретен израз: там стават съединявания и от тях се раждат деца по цялата вселена. Именно в този дух Учителят постоянно ни говори, че смисълът на живота или самият живот се състои в постоянното умножаване броя на онези, които обичаме и които ни обичат, и в постоянния стремеж тази Любов и Обич да се превръщат в Христови, т.е. да се проявяват на практика, а не само половинчато и субективно: "както на Небето, така и на Земята". Тъй се изпъл­нява първата библейска заповед, изказана още преди съмнителните "10 Божии заповеди". Именно в този план, най-добре помагат планетите и силите от астрологичното семейство на Плутон, независимо къде се намират - в пределите на Слънчевата сис­тема или в друго измерение. Засега можем да гово­рим предимно за Плутон, Хирон и Прозерпина.
Именно при Прозерпинни аспекти става въз­можно да се изгони "водата", т.е. лошите вкусове и илюзиите от старото ни сърце и то да се пре­върне от блатисто или каменно в ново - да заживее само с Божествени чувства. За разлика от религиоз­ните понятия и представи, Плутон, Хирон и Прозер­пина третират Божествените чувства като единс­тво между мисъл, чувство и действие, и то в насто­ящия миг - т.е. спонтанност и непринуденост на Прояве­ната Божия Любов. Затова посветените психолози, психиатри и лекари, които ползват аст­рологията, изчисляват кога точно ще има силни ас­пекти с тия планети, за да се получи моментално изцеление от повечето болести и психози, причинени от най-глав­ната злина: конфликта между мисъл, чув­ство и действие.
Плутоновите сили се използват от органи­за­торите на Божествени комуни, общини и братства; Хироновите - от посветените, които спасяват ду­шите от "света" - "умрелите" за адския и егоисти­чен живот и пожелалите да живеят косми­чен, брат­ски живот (ако тук става дума не само за Харон, но и за Хи­рон, той също е имал такава мисия: отказал се е от безс­мъртието си, за да бъде освободен Прометей – б.п.). А дви­женията и импулсите на Прозерпина - особено чрез опозициите, секстилите и позитивните ù четни ас­пекти - се използват от жриците на Плуто­новите Бели Братства и Сестринства за възстано­вяване на райския живот отпреди грехопадението. Прозерпина не затваря един човек в един дом, а реа­лизира жи­вота на безсмъртието: проявената Бо­жествена Любов в настоящия миг и без замисляне - където Бог я прати, независимо на кое поле или във всички полета едновременно (Учителят говори в бесе­дите Си не само за изявена и проявена, но и за осъществена Божия любов. Безкрайно интересно и важно е да се осъзнаят разликите – б.п.). Сърцето от прозерпинен тип наис­тина е чисто като идеален кристал и самото то е мутирало в ис­тински кристал, подобно на епифизата у космичес­ките човечества, понеже от него са изго­нени "електроните", т.е. илюзиите за личен живот с партньори без искра Божия.
Прозерпините не признават никакви услов­ности и не познават колебанието, каквито са и всички Плутонови типове. Когато възлизат до вър­ховете на рая или се хвърлят в най-дълбоката про­паст на ада, любовта в тях се проявява в най-висо­ката си, равнобожествена форма - незабавността. Сексти­лите на Прозерпина, за разлика от Венери­ните сек­стили и често Лунните (но не и на Селена) проявя­ват привързаността и избора си по духовен начин: към относително най-съвършения обект в об­сега на сърдечното им зрение. В това отношение те не пра­вят никакви компромиси: невъзможно е да се отда­дат на по-несъвършеното, след като вече поз­нават по-съвършеното. По това те приличат на Юпитери­анските йерархии, с тази разлика, че нямат комп­лекси, претенции, самомнение и гордост, които да им пречат да се отдадат на високия идеал прак­ти­чески и незабавно. При това, Прозерпините не престават да обожават обекта на любовта си, но възприемат обожанието като импулс за скок и пълно унищожаване на времето: бъдеще за тях не същест­вува. Те вършат това в пълен синхрон с Волята Бо­жия, Кармата и Предопределението. Затова, тър­сете астрологичното им действие почти изключи­телно по екватора - в системата на примарните ди­рекции.
Когато говорим за екватор и еклиптика, ние все пак имаме предвид кондензация на сили, ко­ито дейс­тват с огромна мощ върху съществата без свободна воля. Сферичната астрология (работеща с паралели и контрапаралели по латитюди и деклина­ции) касае само човека, у когото свободната воля е развита до максимум. В това отношение, дори и Прозерпините по йерархия имат да извървяват не­малка еволюция и трябва да са минали през ред чо­вешки въплъщения, за да овладеят проявата на спонтанността си без насилие. Абсолютните Про­зерпини са мечта за гла­дуващите, но техният скок не се интересува искаш ли го или не го искаш. По съ­щия начин и животните са верни на природата си и не могат да не скочат или да скочат заради другия. Изключение прави само майчинското чувство, но то върви по оста, а не по плоскостите - затова е пер­пендикулярно на тях.
Мъж или жена със силен Плутон, Хирон или Про­зерпина са въдворителите на рая във вселе­ната, но са изпратили и много врагове на рая в ада със своето силно присъствие. Когато се родят като хора, тези първични йерархии постепенно се науча­ват да ува­жават и свободната воля на несвободните същества и почват да проумяват, че раят не е за­дължителен за всички и че има пълна свобода да жи­вееш и в по-долни, и в по-горни светове, независимо, че може да се разпаднеш. Без страдание на Земята и човешко посвещение, такова мислене не може да се породи.
 Колкото и да са пламенни йерархиите на огъня, те не могат да не бъдат верни на естест­вото си, защото са все още стихиалии на Четвор­ната Все­лена. Те не познават петия елемент, чисто човеш­кия - толерантността, свободата, демокраци­ята, хуманизма. Даже и най-пожертвователните бо­гове и ангели от подчовешката сфера се жертват за дру­гите не от хуманизъм, а от страх или тщесла­вие, или понеже не могат да не се жертват. Да не се лъ­жем от поведението на такива приятели от сти­хи­алната вселена, даже и когато ги виждаме в чо­вешки тела на Земята - това не са още хора. Чове­кът може да се откаже и от неспонтанността, и от спонтан­ността, и от саможертвата си, ако умът и разумът му подскажат, че така не помагаме на ближния си. Серафимите без човешки опит служат жертвено на другите до смърт и в никакъв случай не могат да се откажат от мазохизма си, но така заба­вят еволю­цията. Лишени от противодействие и от­съствия на ближния, жертвите им не могат да по­паднат в екс­тремни ситуации и така погубват имунната си ду­шевна система, което скоро слиза и на физически план. Така един жертвен ангел се е пре­върнал в убиец, поради невъзможността си да проу­мее и из­пълни закона за съпротивлението.
Ето защо, чисто астрологически, Мерку­рий си остава базова планета в астрологията и вър­ховен изразител на чисто човешките качества във все­мира, които са уникални. И той се занимава с при­ло­жение на Божествената Любов на дело, но за него Божията воля не е вярност към естеството, им­пулса, закона или гласа отгоре, дори и когато са ав­тентични, а способността със собствения си мозък да проумее конкретната ситуация и да се съпротиви на традицията, ако умът и разумът му виждат по-добро решение, в името на колектива.
Уран прави същото не с мисъл или от со­циално чувство, а с внезапно озарение. В това Мер­куриево мислене за обстановката и за другите действа пак Бог, понеже няма нищо, несъздадено от Бога, но при човека Бог се е "изхитрил" да мине в ди­алогова форма: "Ти какво мислиш?"; "Съобразявай се със соб­ствения си избор и решение"...; "Ще съм ра­достен, ако намериш нов вариант, за който дори и Аз не съм се сетил"...Той не се прави на глупав, а ни го­вори така, за да поощри творчеството и личната ни ини­циатива. И наистина, оставя на човека, като от­де­лен Божествен индивид, да твори поновому и на соб­ствена отговорност във Вселената. А това, че ис­тинският Меркурий не е хладна мисъл и пресмя­тане, но реагиране поради чувство и мисъл за дру­гия, е известно само на Изначалната Астрология. Тя поз­нава диалектиката на символите и вижда, че зна­кът на Меркурий е всъщност знакът на Венера, диа­лек­тически снет от Полегналата Луна над него - спа­сителната лодка на грижата и мисълта за ближ­ния. Това, на настоящия етап от човешката еволю­ция, го може само Меркурий, защото той стига до поняти­ето "общ език", докато всички останали пла­нети и звезди от 13-ата сфера говорят предимно на себе си, но на "пазара" на вселената правят впечат­ление, че комуникират...
И, все пак, кристалните сърца, за разлика от астралните и плътските, абсолютно не позна­ват асинхронността между мисъл, чувство и дейст­вие. Затова те се намират в състояние на Божест­вена невинност. Микросъвпадите на Прозерпина (ко­гато е на 1 градус от определени òси, точки, звезди или планети, с точност до една хилядна от дъго­вата се­кунда), мигновено съединяват разкъсаната при гре­хопадението връзка между идеята, чувст­вото, жела­нието и действието. Микроопозицията на Прозер­пина, (2 градуса) мигновено превръща проти­воречи­ята в единство на противоположностите и изгаря лошия вкус и избор с бързината на взрив; мик­ротри­гонът ù (3 градуса) насища тялото и аурата ни с ор­ганическо и психично злато, извличайки го от вселе­ната и от самите нас, когато сме постъпили благо­родно. Микротригонът у Прозерпините ги уст­ремява към Високия Идеал именно в духа на еднои­менната беседа от Учителя. Необходим е микрок­вадрат (4 градуса) на Прозерпина, за да разшири лю­бовта на кристалното си сърце от образа на "Принца" или "Принцесата" до обема на сродните души в множест­вено число. Класическата квадратура (90 градуса) разрушава с пряк удар и последните ос­татъци от нашите претенциозни, плебейски или инфернални предпочитания, и стрива на прах жела­нията ни, въз­никнали с нисък критерий или от високо самомнение и амбиция. Така, смазаното и съкрушено сърце от макроквадратурите е идеална почва за включването на микроквадратурата на Прозерпина, Хирон или Плутон, която иначе се плъзва по повърх­ността и рикошира. Тогава сърцето ни мутира в кристал, спо­собен да разпознава, резонира, откликва, приласкава и облива с небивала нежност и преданост именно равните на себе си по еволюция и още по-нап­редна­лите - но онези, които са ни определени от Бога, а не случайните. Постигне ли се веднъж това, идва ре­дът на микроквинтила (5 градуса), при който обита­телите на Новия Йерусалим - т.е. изкупената Шам­бала, Агарта и най-вече Изгревът - добиват аб­со­лютен слух за братски живот и помагане на съ­щес­тва от по-ниска еволюция.
Опитите, които правихме и правим в Мла­деж­кия окултен клас, имат за цел да овладеете пре­димно миниаспектите - зоната между 12 и 30 гра­дуса. Мезоаспектите (30-90 градуса) са за Общия окултен клас - и особено онези, които са напълно не­известни на небългарската аспектология; а макро­аспектите (90-180 градуса) са за оглашените, пра­ведните, новозаветните и старозаветните и за жи­вота и работата сред тях, затова са от изключи­телна важност. Но неизвестните на астролозите макроаспекти, особено звездообразните, действат силно и на вътрешните класове от Школата, дори и върху евродоровия, чиято специфична сфера са мик­роаспектите. (Клас на Евридиките, Орфеевците и жриците на Родопа, които са в жесток и неразрешим конфликт във всички по-долни класове, дори и в Младежкия, а не само в Об­щия, Неделния и при обикновените хора и в ада - б.п.).
Има сериозна причина неизвестните на света аспекти, дадени само в българския КМА ("Ка­нон на математическата аспектология"), да дейст­ват пре­димно на ученици от Школата на Учителя. Когато упражненията се правят с девствени астро­логични категории, необременени от традиционна или адска егрегорност, резултатите са кристално чисти. Познатите на света аспекти, дори и при най-напред­налите български астролози, незапознати с КМА и извън Школата на Учителя, както всички ос­танали астрологически категории са егрегорно об­ременени от традиционни, плебейски, измислени и адски тъл­кования и затова действат именно така и на прак­тика, понеже егрегорът е магическа сила: каквото си измислиш, дори и невярно, то вече ра­боти. Затова повечето астролози, кабалисти, врачки, екстра­сенси, проповедници, философи, идео­лози, писатели, художници, режисьори, артисти, клю­кари и пр. горе се съдят не по специалности, а като черни магьос­ници – създали са и разпространили па­губни образи и мисъл-форми. Когато се работи с не­известни на тълпата феномени, те са в чист, неоск­вернен вид, и действат като истини и реалности, а не като егре­гори. Една от тия сфери на българс­ката астролония (виж "Астролония Холизатика") е аспектологията на КМА, която още не е замърсена от измислици и черни прогнози и определения.
          Така микроаспектите имат отношение пре­димно към Божествения свят, миниаспектите - към духовния, а мезо- и макроаспектите - към физи­ческия свят и даже към ада. Обърнете внимание, че микро­аспектите (1-12 градуса) са в орбиса на съв­пада, осо­бено на Слънцето и Луната. Това означава, че в пъ­лен регистър те се задействат само от све­тилата, т.е. от духа и душата - от свръхсъзнани­ето и под­съзнанието. От нашия космически опит е устано­вено, че слънчевият съвпад е шанс за възста­новя­ване единството на духа и душата, за пости­гане на мечтаната езотерична сватба между тези две наши върховни същности, разделени и поставени в жесток конфликт и противоречие преди 8000 го­дини (В бесе­дите Си Учителят постоянно говори за 8000 го­дини, но на едно място дава ключа, че те се умножават по 25 хиляди земни години). Практически, Хо (или Демиел) - Слън­цето - възстановява интеграцията между петте ни основни същности - дух, душа, ум, сърце и тяло. За­това съединенията на Слънцето са от пър­восте­пенна важност и се очакват от посветените повече от всичко. Единствено Слънцето възбужда импулса да действаме в настоящия миг - спонтанно, твор­чески и самоинициативно, - без разчитане на външни обстоятелства; да създаваме битие в нас и около нас "от нищото". Не че веднага не се включват и хора и външни обстоятелства, но това е вече пе­ри­ферия, следствие - движение на частичките, прив­ле­чени неочаквано от мощния магнит. Те биха оста­нали в мъртво или инертно състояние в небитието, ако индивидът в един миг не би станал верен на вът­решния си импулс, не би взел решение за действие и не би го провел незабавно. Какво друго е зачеването и раждането на едно дете, на едно велико творение, на една свобода или щастие? По този начин, духът в нас, искрата ни Божия или подтикът да се проявим в настоящия миг без съобразяване с пречките, услов­ностите и "невъзможностите", ни прави извори на живот за другите, родители на нови същества, све­тове, вселени и култури, съпричастни на работата на Бога като Създател. Само Божественото в нас - Слънцето в астрологията, - особено чрез съвпадите и микросъвпадите си, както и с кабалистичните си аспекти в шейсетичен вид (1 градус 1 мин. 1 сек) и десетичен (1.1111111...), е искрата в свещта на дви­гателя, за да заработи и заживее всичко. Съвърше­ният дух съдържа горивото в себе си и живее сам с всички; но при нас, които сме още разделени същес­тва, е нужно присъствието на Селена или Луната, която осигурява горивото. Тогава ни трябва сродна душа, любим, баща, майка, съпруг, съратник и парт­ньор отвън. И самодостатъчният, атмичният принцип в нас, се обменя с любими и близки същес­тва, но не живее постоянно или преобладаващо с тях и се съобразява с желанията им, само ако са в синх­рон с мисията му.
В духа на вътрешната Школа, микроопози­цията (2 градуса) изисква готов евродоров клас, а не само една сродна душа, дори и истинската. Това са 12 души - шестима мъже и 6 жени, - образуващи не­раз­ривно и предано Божествено "зърнейство". Както вече знаем, семейството е духовна и ангелска кате­гория, макар и да я наречена "Божествена институ­ция", само ако изпълнява предназначението си. То произтича от думата "семе" и затова има естест­вото на двусемеделните растения - пуска основен корен (любов с обект), а другите му влечения и сим­патии са по-слаби или изсъхват, стеблото му е плътно (родово его от Старата Вселена), семеде­лът му е двоен (поляризирана монада - има нужда да тегли енергия от близки). Зърнейството е Божест­вена институция в пълния смисъл на думата, тъй като зърното е плодът на едносемеделните расте­ния и затова е с цялостен семедел (неразцепена мо­нада, няма нужда от "половинка" в живота), индиви­дите ù са завършени (не само индивидуализирани, но и индивидуирани, според терминологията на Юнг) и затова се събират в клас; любовта е радиална (бра­дат корен - равностойна любов и обич към множес­тво същества), а стеблото ù е кухо – духовен Аз от Новата Вселена, способен да провежда волята на Духа).
Само в "зърнействата" на Учителя от евродо­ровите класове са възможни опитите с мик­роаспек­тите от 1 до 12 градуса. А в сферата на Бя­лото Братство, чисто астрологически, само Плу­тон, Хи­рон, Прозерпина и още 9 тела и еманации от тази категория са способни, чрез микроаспектите, да превръщат диадите в триади, триадите - в секс­тади и дузини (евродорови класове), а тях и въобще Висшите Контакти и Висшето Познание - в Школа; Школата - в Братство, а Братството - в Приятелс­тво и Космично Човечество от безброй любящи и възлюбени!
Дори и най-малкото колебание, и най-ни­щож­ното отпадане от високия дух на Всемирната Любов, Братството и Приятелството, за да си пра­вим къртичини по двама, възвръща човешката душа в зо­ните на външните класове и на света и я омесва с обикновени праведници, оглашени, новозаветни и старозаветни, дори с езичници и пълни безверници, където всичко става трудно, с много мъки, труд, пот, сълзи и ядове - и желаните неща се отдалеча­ват на космически разстояния. В Божественото, всичко става мигновено и лесно, в човешкото всичко става трудно. Но за да се стигне до Божественото, е нужен подвиг - "Царството Божие се превзема с пристъп". На окултен език, това означава самоотре­чение, но то няма нищо общо с отшелничеството и аскетизма, с морализма на обречените учения. От­ричането от света не значи бягство от него. То значи пълно потапяне в неговите благородни дей­ности и проблеми, но общ живот и близка обмяна предимно с равни и по-напреднали, а не с изостанали души. Ако се допусне в класа човек, който иска да грабне едно зърно, един човек или един ресурс, имот, ръководство, инициатива само за себе си, целият ко­чан или клас ще почернее.
Светската и окултната астрология днес бора­вят почти изцяло с двуизмерното съзнание и затова техният зодиак и домови системи са двуиз­мерни. Но вие не бързайте със стереометричните и по-гор­ните координатни системи, тъй като те не важат за хора с плоско съзнание. Опитите ви да съз­дадете обемни програми и концепции в това отно­шение са похвални, но те работят само в небомига (хороскопа) на Новия Човек - Ученика, Човека на Духа. Даже гени­ите и светиите от църквата още нямат обемно съзнание - ученичеството е по-висша кате­гория. Учените, гениите, светиите и праведниците от Старата Вселена са още индивидуалисти или "двой­каджии" - не могат да живеят в клас, а са сами или по двойки. Те живеят и работят като нощните птици и залязващите системи, а месото, алкохолът и цига­рите не са им чужди - мъчат си да заглушат съ­вестта си, след като знаят за наличието на Учи­тел и Школа.
Но срещнете ли свободен човек с диалек­тично мислене, който може да живее сам с всички или в един евродоров клас, може да изпробвате действи­ето на сферичната тригонометрия в живота му. Щом някой още критикува, негодува, търси съчувст­вие, подк­репа, признание, клиенти, хонорари, зап­лати, компен­сации, спонсори, престиж и уреждане в двуизмерния свят на илюзиите - за него важи с пълна сила запад­ният манталитет и планиметричната астрология, заедно с всичките ù въдички и определе­ния и прог­нози. Тогава предвижданията на врачки и звездоб­ройци от левия път стават верни. Народът ни казва: "Каквото си посял, такова и ще пожънеш".
 Декадентският, езически гностицизъм, не е из­цяло изсмукан от пръстите - там черните мно­гоз­найковци си правят черни статистики и в кармич­ната астрология много зловещи диагнози и предри­чания се оказват верни. Друг е въпросът, колко ог­ромна е личната вина на такъв прорицател, когато една негова лоша прогноза се осъществи, само за­щото я е изрекъл. Това те наричат "наука"; но не­бето вижда в аурата им мръсните бои на тщеслави­ето и користта, на властническата драма. Изклю­чено е такъв да те изслуша докрай или да се вслуша. В много случаи, тези гадатели са несъзнателни или напълно съзнателни садисти, които използват опита си и черните статистики на колегите си, за да внушават и устройват катастрофи и да смучат прана - от страха на жертвите си и от изпълнени­ето на тъмните прогнози.
При плътския и светския човек, дори и при най-ерудираните астролози, латитюдите и декли­наци­ите не действат сферично - гледат се техните проекции в плоскостта на еклиптиката и екватора, както правят с останалите координати на небес­ните тела. Не говорете за сферична и надсферична астрология, за микроаспекти, кабалистични аспекти или пентагрални домови системи на хора с плоско съзнание, които се подписват с името си и вземат хонорара, таксата или заплатата си на Земята! Из­бягвайте да си губите времето с любопитни, ко­ито се интересуват от най-плоските неща в жи­вота, и след като сте им ги предвидили, те не оста­ват при вас, а си отиват вкъщи или някъде другаде, при "сво­ите си”. Внимавайте и с ония, които са готови неза­бавно да останат с вас "завинаги" - това не вся­кога са души от Класа, но лисички, които искат да се по­въртят наоколо, за да грабнат нещо. Божестве­ният човек подхвърля кокал и на такива, но се пази и пази съучениците си да не бъдат изпохапани и нала­яни, когато животното се разгони или престане да полу­чава енергия. По-опасни са ония, които се на­въртат, за да си направят монопол. Един ден, като им оти­деш на гости, стражарят на вратата не те пуска; или ако влезеш, те гледа мрачно.
Този текст е един от редките случаи на комби­нация между лични разсъждения на единатора и осия­ние, където на места се усеща гласът на Елма. Той е казал, че обича такива опити, при които Ба­щата из­лиза понякога с детето си, за да го остави самò да се учи да ходи. Затова грешките, паданията и ста­ванията са неизбежни, но и някои лични откри­тия на индивидуалната монада могат да бъдат при­нос към опита на Битието, колкото и да са несръчни.
Тъй като отдавна е опасно да молим за ди­рек­тно Слово, без да правим и най-малки опити да жи­веем универсално (по импулсите на индивидуаци­ята, а не само на индивидуализацията и персонали­заци­ята), отново ще сондираме Учителя от отпе­чата­ните Му лекции и беседи. Ето какво се падна при от­варяне на Негови томове напосоки:

"Всеки човек, щом престанат да го оби­чат хората, остарява. Всеки човек, който престане да обича хората, остарява. Нищо повече! Всеки човек, когото хората обичат, се подмладява; и всеки човек, който обича хо­рата, се подмладява." (т."Всеки ден по една добра мисъл" Ур97:132 б."Три седмици" от 6.11.1940г.)

"Две неща ви трябват: да познавате раз­нообразието в света – това е Бог, Който жи­вее във вашите души и във вашите тела. И да познавате Неговата дума, която е све­щена, вътре във вашия дух. Това е реалното! Ако вие опитате тези две неща, съдбата ви ще се измени. Измени ли се вашата съдба, и съдбата на всички в света ще се измени. Една кибри­тена клечка е в състояние да измени це­лия свят." (т."Изново" СЖ92:289, б."Думата му държа" от 27.12.1931г.)

      "Ние сами отлагаме Божието благослове­ние с нашето колебание и недоверие. Бог е много точен. Ако няма никакво раздвояване в любовта, нещата стават навреме. Щом почнеш да се колебаеш, Божията Любов се забавя. Ние сме причината – контактът не може да стане, Божието благословение не може да проработи." (т."Прав път" Ур98:29 б."Учение и служене" от 12.02.1941г.)

СЪДЪРЖАНИЕ
/