Книга 31


17.ХІІ.134(1998)
Бургас - Изгрев

ЗА ХОРАТА-ЧОРАПОГАЩИ И ЗА СВОБОДНИТЕ ХОРА

 (отговори на въпроси от един приятел)


Boris Vallejo - Малката Фрея

Фрея е дъщеря на Ньорд и сестра на бог Фрейр.Тя била от рода на Ваните. Била втора след Фриг в Асгард. Нейното сърце било толкова състрадателно, че чувствала болката на всяко живо същество. И щом заплачела, златни сълзи се ронели от очите й. Фрея притежавала и вълшебна соколова премяна, която й позволявала да лети из облаците като сокол.

Такава мисъл,
такова чувство, такова начина-
ние мигновено издърпва огнена  нишка от
Небето  и почва да разрешава не само идейните,
 но и всички  лични проблеми,  които инак са неразрешими.
(из текста на осиянието)

(17,40ч.)

- 1. За съня ми за цигулката с бутоните; 2. За рабо­тата; 3. (Тук третият въпрос не е записан, тъй като Елма често отговаря и на мисловни въпроси. След получаването на осиянието, приятелят потвърди, че и този път отгово­рът е в пълно съответствие със зададения вътрешно въп­рос).
           
(17,45ч.)

- Съвършено прав е Н. да не иска да приема по­вече осияния, но коридорът към Словото чрез деяния и живот все още е възможен ("Н." Е съкращение на едно от духовните имена на единатора, дадено от Елма – б.п.)  Всяка случка, която произтича от вътрешния жи­вот на душата или от проявен живот, несмазан жи­вот, подлежи на обяснение - и не само на обяснение: Най-Малкият и Най-Големият съдържа всичко в Себе Си и затова може да го развива. Школата не е прес­тавала, макар че сте разпокъсани и живеете окачени на отделни пирони...
Колкото е жалък един чорапогащник, окачен на пирон, толкова е нещастен и нищожен всеки човек, който не желае да заеме същинската си форма. Вземете едно хубаво момиче, което облича чорапо­гащника и вижте как той се изпълва с красота и съ­вършенство, въпреки че подобни атрибути спират космичните токове и смачкват душата и сърцето на свободния човек. По същия начин и всеки от сино­вете на Бога, всяка от дъщерите на Бога и всяко от Неговите невинни деца се разширяват в очите на небесните същества, подобно на бельо или рокля, риза, когато са облечени. Дрехите загрозяват при всички случаи неоскърбената красота на голия човек и му пречат да лети и диша нормално, обаче могат да послужат и за положителен пример - примера, който дадох преди малко. Като се мъкнат хората, пребити и дълбоко нещастни поради липсата на обем, на пространство да заемат същинската си форма, те приличат на нещо още по-нищожно от един прострян чорапогащник. А ние знаем, че няма външни сили, способни да противодействат на сво­бодния човек да се разшири до съвършената си линия и осанка. Небето знае, че причините да сте смач­кани и нищожни са само вътрешни и изключително вътрешни: не смеете да прескочите някакви свои предразсъдъци, страхове, отговорности или безот­говорности.
          Да сънува човек цигулка с бутони, които сме­нят регистри, хармонии, ладове и тембри, е специа­лен знак от горе, че ремонтът е завършил и сега може да се очаква рязко подобрение. Може да нямаш сили да повярваш в това, но то е факт: самотните ти усилия да настроиш цигулката си, т.е. етерното си тяло в причинния свят, за да слезе най-после на Земята, са се увенчали с пълен успех! Дори самот­ните безсилия при теб са предопределени усилия на Духа да те демонтира до последно винтче и да те монтира отново по правилен начин.
 Сега новото ти етерно тяло е по-различно от повечето етерни тела на хората: то има оркес­трола и вътрешен диригент и композитор. Това означава, че без особени усилия от сега нататък ще можеш да излизаш от соловата си партия и своя мо­наден тембър и да влизаш в хиляди и хиляди нови хармонии, поради разцъфтялата ти от страдани­ята полиада. Този нов продукт се очакваше - и Не­бето следеше с трепет трансформацията ти.
          Да се прояви човек полиадно, а не само мо­надноозначава да се превърне от солист в дири­гент; а холиадната му проява почва тогава, когато с еднаква сила може да бъде и виртуоз-солист, и съ­вършен оркестрант, и диригент, и композитор. Такива хора ние познаваме не само в музиката, но и в живота. Когато не им върви като солисти или не е определено да се проявят на сцената на живота сами, със собствената си задача и с най-силно жела­ние, те партнират на някой друг в живота - именно той да се прояви и да е щастлив. При това положе­ние е съвършено изключено човек да изпадне в депре­сия или безсилие от какъвто и да е род, понеже и най-малката стъпка по посока на милосърдието и служе­нето мигновено го изкарва от ада на себето - и от увиснал чорапогащник го прави перфектен човек на Духа.
          Има ангели, божества даже, които още не поз­нават милосърдието, саможертвата, служенето на по-обикновени и слаби същества, поради което вя­търът все още ги вее на въжето или на... "бяла ко­била"... Някога ще ви обясня защо българинът има такъв израз - защо ненавижда бялата кобила, както простият руснак или американец без искра Божия не­навижда и мрази кучето, когато е женско. Това са все въпроси на народностното подсъзнание.
          Накратко: превключвайки от сега нататък от солиране към всеотдайно служене на най-малките и най-нещастните и композиране на групи от нов тип, в които да тръгне Животът и Работата, това твое ново етерно тяло ще свърши добре задачата си на Земята. Почивките са необходими и неизбежни, страданията и липсите няма да изчезнат, но пър­венството на служенето и композирането ще ги из­тласка на заден план.
 Когато служим на по-слабите - на тези, ко­ито имат нужда, а не на онези, които нехаят за нас, - Небето с приятна изненада се обръща към нас, не стои повече с гръб, и ни предоставя всичко на теп­сия. Тъкмо измежду слабите, изоставените, не осо­бено забележителните външно хора днес вие поч­вате да откривате истинските си сродни души. А надутите аристократи и стандартни красавци и красавици, понеже не се интересуват от нас, от Лю­бовта, Мъдростта, Истината - от Бога, - посте­пенно започват да се смачкват и заприличват на... чорапогащи. Тогава те, на свой ред, почват да ви се молят да ги приемете, да им обърнете внимание, но вие сте вече заети с добрите хора и затова бившите претенциозни трябва да се наредят на края на опашката.
          Цигулка с бутони означава и буквално изуча­ване на диригентство и композиция, а не само овла­дяване на инструмент. (в 12,13ч. на 18.12.1998г., в мо­мента на преписването на това осияние тук се добави, че най-конкретната подсказка на този сън е направо да се конс­труира такава цигулка с бутони, но те да сменят звука и хармониите не електронно, а натурално - б.п.) Това би по­могнало както на задачата ти да бъдеш член на ор­кестър – първа, втора или последна цигулка някъде, - така и на мисията ти най-после да почнеш да компо­зираш групи. Програмата на ученика ти е известна, разпределянето на хората по типове еволюции (ог­лашени, праведни, ученици и пр.) не е трудно за тебе, а самите Класове чакат да бъдат отворени и на Зе­мята, не само на Небето. Имате всичко необхо­димо, за да почнете славна работа!
          Ако някой от досегашните приятели не ви раз­бира и разпознава, направете си Школа от нови приятели, които са способни да виждат същината на нещата. Вашата мъка и отпуснатост, вялост, е само чорапогащникът на душата ви, който плаче за обличане. Има Божествено събличане, но има и Бо­жествено обличане. Всички вие, които се докос­нахте до Словото и помирисахте Делото, усетихте полъха на Живота, имате по-добри "чорапогоащници" от другите, колкото и да не се харесвате. Плът, осияна от Слово Божие и от усилия да се живее по законите на Школата, е осияна с присъствието на самия Най-Съвършен - и затова не мирише. И най-забележителните красавци, и най умните професори, и най-големите гении миришат твърде лошо, когато странят от Словото и не желаят да вземат учас­тие в работата и живота на Братството и Шко­лата.
          Работата като препитание и професия за теб е твърде желателна по всички причини, които са ти изяснени досега. Импулсът да бъдеш послушен и да изпълниш съвета на Небето в това отношение, сам по себе си, е Божествен, но досега това не ти се урежда, понеже горе се прецени, че при новото поло­жение - раждането на новото ти етерно тяло - ти или трябва да бъдеш напълно свободен; или трябва да работиш в света това, което отговаря на висо­тата на ума и духа ти. Просто изпитът е взет - провери се готовността ти да вземеш принизено по­ложение, и това е достатъчно. Сега не се тревожи по този въпрос, работи си и прави каквото искаш, но не е излишно да мислиш за твоята професионална форма, в която заедно с приятели ще имате доходи, но никой няма да ви виси над главата. Не си длъжен да бъдеш нито управител, нито директор на такава фирма или общество, нито си длъжен да се вържеш с каквато и да е функция там, но твоят ум е способен да измисли такава форма, в която ще има работа и хляб за много хора. Ти можеш да си останеш само съветник и участник в отделни операции - и то ако пожелаеш. Знаете колко приятели, колко много хора сега са без работа или се мъчат в професията си, а една такава духовна организация, с материален продукт, разрешен да се продава със специален указ от Небето, би помогнала много на хората, а в из­вестна степен и лично на теб, понеже е мисъл за спасяване на другитеТакава мисъл, такова чув­ство, такова начинание мигновено издърпва ог­нена нишка от Небето и почва да разрешава не само идейните, но и всички лични проблеми, ко­ито инак са неразрешими.
Трябва добре да помните, че преуспяващите по пътя на ада са поданици на ада и че той ще си ги прибере. Значи, всяка мисъл за себе си и всяко уси­лие за собствено спасение и подреждане на Земята или на Небето автоматично правят автора им пода­ник на преизподнята, въпреки че на Земята - за ня­колко години или десетилетия - той може да си мисли, че "цъфти". Външно цъфти, но мирише лошо.
          В резюме повтарям: има две конкретни неща сега, които могат да те изведат по пряката пътека към слънчевата поляна: опит за служене на отделни нуждаещи се хора по най-простия битов начин или с висококвалифицирана духовна помощ; и опит за ком­позиране на групи в професионални и духовни колек­тиви. Ако вие, чрез такъв опит, не се стегнете да тръгнете по пряката пътека нагоре, тези дейности остават в ръцете на неопитни, прости или корис­тни хора, и това завлича милиони души в пропастта. Значи, отговорност пред Бога съществува: били ли сме на мястото си там, където се търси битова, душевна или духовна помощ.

            След края на това осияние, както почти винаги, взехме случайни томове от лекциите и беседите на Учителя и отворихме три книги напосоки. Ето какво се падна:

        "В миналото си това дете може да е било някой голям ангел, който на небето е из­пълнявал велика мисия. Обаче, поради една грешка, този ангел е изпратен на Земята във формата на малко, безпомощно дете: да мине през специални за него страдания и мъчения, да научи великия Божи закон - да не греши." ("Царският път на душата", с175, Хел93, "Стари и нови разбира­ния" от 2.09.1935г ) Коментар: тази мисъл е пряк отговор на незаписан въпрос, зададен непосредствено преди отварянето на тома, относно едно конкретно дете. Възможно е да става дума и за миналото и съдбата на питащия.

 Веднага след това, преди отварянето на втория том, се започна разговор за изобретения, рационализации и нови социални форми в духа на Учителя и осиянията - има стотици записани и хиляди още неоткрити идеи на тази тема. Стана дума и за електропанелите по улици, стълби и врати, за да произвеждат хората електричество като се движат; и за свалянето на електричество от йоносферата чрез йонно-ре­зонансен метод; и за начини за разлагане на въглеродния дву­окис и на други подобни, кислородосъдържащи, отработени газове в големите градове, като първата фракция изгаря на­пълно и така увеличава мощта на двигателя и не замърсява атмосферата, а освободеният кислород обогатява въздуха. Сигурно отдавна има такива технологии, но ние трябва да ги проучим и да дадем нещо още по-ново, по-рационално и ев­тино като работен модел. Отгоре се обеща да се дадат конкретни физико-химически съвети и в тази област. Този път пропуснахме в разговора десетки подобни идеи, като нап­ример възможността да се организираме и привлечем акцио­нери - целия народ - и да почнем да събираме, изгаряме и ре­циклираме хилядите тонове хартия, найлон и други боклуци, задръстващи България до шията; да създадем организация,  алтернативна на фирма "Чистота", която да не е така нес­пособна като нея да се справи с грамадното замърсяване на страната ни. Боклуджийството ще започнем самите ние като доброволци, но ще участваме заедно с новодошлите и в най-простото изгаряне и рециклиране на отпадъците, като постепенно създадем модерна организация, база и технология на труда в тази област - поне на нивото на Запада. Това ще привлече и държавни, и частни ресурси, понеже хората ще ви­дят, че мръсотията почва да изчезва и въздухът - да се из­бистря. Всяка инвестиция в чистота води до здраве и по-ви­соко национално самочувствие, а от чистотата ще спечелят не само отделните градски жители, но и икономиката, и престижът на страната ни: здрави хора значи по-високо ка­чество и производителност на труда, по-малко инвестиции за лекарства и болници и т.н. Начисляването на специални до­бавки към заплатата или в продукти и привилегии, както и пазаруването на по-ниски цени от страна на хората с най-чиста кръв, и на първо място бременните, кърмещите и пр. ако са трезвенички и вегетарианки; предимството за получа­ване на жилище, земя, безплатен транспорт и хляб от хората със сравнително най-високи коефициенти на реохигиена (чис­тота на кръвта); моралното и материално стимулиране на хората с образцови жилища, къщи, жилищни блокове, квар­тали и селища или цели области, които имат достойнство да не тънат във воня, прах, газове и боклуци, както е сега нався­къде в България; изпращането на снимки и филми по Интер­нет с кочините по улиците и около блоковете ни, за да си по­мисли Западът има ли смисъл да преговаря по каквито и да са въпроси с такава варварска страна - всички тези и още много идеи и мерки може да допринесат за подобряването на на­шето положение и осъзнаването на населението и полити­ците ни. Говорихме и за бъдещата училищна и студентска практика на повечето млади хора именно в тези насоки, а също и за грижи за бременните, кърмещите, многодетните и самотни майки и пр. от страна на специални групички и от­ряди от млади доброволци, вместо да надделяват производс­твените практики в специалностите и професиите, разру­шаващи природата и обществото. Трябва да се въведе предмет в училищата по биохигиена, психохигиена и социохи­гиена и предмети по правилно избиране на партньорите в жи­вота и качествено зачатие, бременност и кърмене.
            В хода на разговора решихме "да настъпим педала" ед­новременно в три направления: 1.Реализиране на изданието за идеи за рационализации, изобретения и хуманни социални модели и тяхната юридическа и финансова защита; 2.Следване на принципа за последователност: започване на нещо ново,едва след съвършено изпипване и доказана ефективност на предишното далече над световните стандарти и очаквания; 3.Въвеждане на антибизнес и антиконкурентен принцип на всенародно участие, с достойна компенсация за сполучливите идеи, но с необявено и незадължаващо ни предимство да се отблагодаряваме на онези автори, които са дали приноса си безплатно: за тях ще се грижи именно нашата организация, и тогава благата, които ще текат към такива хора на бъде­щето, ще се окажат много по-неочаквани и изобилни от стан­дартните парични възнаграждения. В този трети ресурс ще се осъществи идеята за безплатно канене, гостуване и пъ­туване по адресите на сродните души на Свободните Обожа­еми и Майки и на техните Рицари и сътрудници, както и на изобретателите и творците, родили безкористно най-много здраве, щастие и асуин. Опасността това да се превърне в пазар за проституция, кражби, насилия и лентяйство ще бъде елиминирана от корен, тъй като в тази система ще имат предимство само членове с най-високи коефициенти на чис­тота на кръвта и личността. Това не е ретроградна евге­ника, елитарност или затворено общество, но единстве­ният изход на човечеството!
            Във връзка с тази тема пак възникна въпросът, как да се опазим от крадци на идеи и разработки и от агентите на религиите, идеологиите и производствата, които от векове елиминират всяко изобретение или идея заедно с автора им, защото нямат сметка от иновации и се нуждаят от клиенти, а не от здраве и щастие на хората. Обсъдихме някои за­щитни действия и механизми, непознати и на най-силния ин­фернален експлоататор, но накрая се съгласихме със стария принцип, че плодното дърво дава, понеже не може да не дава, без да се интересува дали го поливат и окопават или трошат клоните му. Като заговорихме пак за мерки срещу апашите се сетихме, че имаме да отваряме още два тома на Учителя - и Той ни отговори директно:

        "Сега, ако и вие дойдете да ме обирате, ще скачате под тези електрически валма. Живата Природа е толкова умна, че не се е намерил досега човек, който да я измами в нейните методи. И за в бъдеще няма да се намери човек, който да може да я излъже. Затова аз наричам Природата "най-добрата Майка". Ако вие я слушате, тя ще ви даде такова Учение, каквото никога не сте имали. Престъпите ли нейните правила, ще опи­тате как тя възпитава своите деца." (т."Великата Майка", с.142, Бяло Братство94, б."Силите в Приро­дата" от 19.02.1920 г.)

            Веднага след това питащият приятел изрази удивлени­ето си, че за стотен път Елма му отговаря на проб­лемите и въпросите съвършено конкретно, без да е задаван въпросът писмено или гласно. От мисли за самоубийство и ново отчаяние, наскоро той пак е бил извлечен от Учителя на спасителен бряг, като е възприел идеята Му за "Министерс­тво на Доброто". Той съобщи това едва сега, в този момент - а за какво друго говори Елма през цялото време на днешното осияние? Накрая този приятел зададе и въпроса дали да продължава да се занимава с инструментална музика. Тогава решихме да отворим на посоки и трети том:

        "Където са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях!" Какво трябва да направите, когато дойде Господ между вас? – Да изправите живота си, да лик­видирате напълно с лъжата, като причина за гниене и разлагане на живота.
        Работете върху слуха си, да го развиете музикално: отдалече да чувате стъпките на Бога. Без музикално чувство нито Бог може да ви посети, нито вие да отидете при него. Като развива музикалното си чувство, човек се домогва до такива песни, с които събужда скритите си дарби и способности. Така той може да събуди чувството на справедливост в себе си и да изправи отношенията си към всички хора. Музика, която не може да съз­даде стремеж към красивото и великото, не е истинска музика." . "Възможности за щастие" с.202-203, Хел95, б."Двама или трима"от 14.09.1941г.)

(импИмпулсатор на осиянието: стдКТКрпснаписал ръкописно оригинала при диктуване: стдКТК; моместонахождение на оригинала: ЦАР(Централен Архив на Ръкописите); снтСтатус на набрания текст: компютърен, "Word-97", шр"Arial Cyr"- italic; размери на тъмносиния текст (поясненията), червения(осиянието) и цианово-синия (мислите от беседите) съответно 12, 14 и 16; пнтпредназначение на текста: за ЛИК (лично изворно копие), и за ЕР (електронно разпространение). кпоКраснописни преписи на осиянието ХСЧ в сканиран вид - във "Photoshop".)

СЪДЪРЖАНИЕ
/