Книга 30


14.Х.134(1998)г.
Бургас
"Св.Параскева"

ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ...

( І, ІІ, ІІІ ,и ІV Посвещение)

Кут Хуми Лал Сингх
Учителят на любовта, хармонията, нежността и благостта

Формулата завършва с "Всякога бъди", а Елма обяснява, че този призив е ключът към V посвещение, за да се постигне край на преражданията, възкресение, безсмъртие. Значи, едно от главните качества на човека от V Посвещение е, че той поддържа стабилно и вече завинаги проявите на всяка от пър­вите четири добродетели, докато това не е по силите дори на Посветения от IV ранг.

- Може ли да помолим за извънредно осияние във връзка с новата задача? Има ли надежда в нашата приятелска група да се разреши въпросът - или е излишно да правим усилия? Вяра и ентусиазъм има, но....

21,10
- Правилно се появяват опасения, че полумер­ките сега са не само излишни, но и опасни. На екскур­зия всеки може да отиде – това винаги е от полза. Обаче от основаването на Новия Изгрев при това новолуние поне от трима души зависи как ще пре­мине есента, другата година и още много години след това. Ако някъде има опънати жици и премине ток, цялата вселена светва още по-силно. Сега те­първа трябва да се опъват жиците е смешно и прак­тически невъзможно. Ако жиците са били опънати дълго време, а не е протичал ток, каква е гаранци­ята, че сега ще протече?
Има закон, който разкъсва разкъсаните. Такива са страдалци, пак вършат работа, но друга. Всеки върши работа – това е добре, но Небето иска само­определение. Ако ще страдаш кармично, страдай там, където проблемите са най-големи, за да е ин­тензивен процесът. Ако предпочиташ някого и го обичаш повече от всички, то живей с него пълно­ценно, както живеят преданите и честни хора по света, без да се разкъсват между две, три и хиляда неща. По-добре е и в грешката си да идеш до край, но да няма утечки от колебания, двойствени положения и вътрешен тормоз. Реши ли човек, че обича някого предано, то ако другият го обича също тъй силно, те не трябва да се разделят, но трябва да са по-дълго време заедно. Това е свещено съпружество, любов между сродни души, и тя струва повече от всички плахи опити с големи съмнения и колебания да балансирате между три свята, които са несъвмес­тими, непримирими: близките, любимия човек и Вът­решната Школа на Учителя. Под "Вътрешна Школа" се разбира Специалният клас и класовете над него. Ученикът от Специалния клас и по-горните живее сам – това е категорично! Който живее с друг или други, той е ученик от Общия клас най-много, и то­гава трябва да балансира, да търпи, да се жертва и да изпълнява достойно дълга си. Ако е дошъл момен­тът да стане ученик от Вътрешната Школа, той ще живее като куче под моста или в кашон, ще е го­тов да умре от студ и глад, но няма да се примири да се кръстосва често с друга аура до себе си.
Значи, ако имате нужда от близък, мил човек, с когото се обичате, живейте постоянно с него и почти не се разделяйте. Това ще изгради храм над вас и ще пусне корени и клони по цялата вселена, за­щото имате единство на съзнанието, не сте раз­чекнати на три или триста посоки – умът да раз­бира едно, сърцето да иска друго, плътта да иска трето и т.н.
 Ако си ученик от Специалния клас, тогава ти си предимно сам и приемаш гости с по-дълго присъст­вие или нощем само веднъж в седмицата, и то не кой да е. Ти също ходиш на гости, но не повече от вед­нъж седмично. В останалото време аурата на уче­ника от Младежкия клас трябва да е свободна от чужди аури, за да може духовната бременност да протича безопасно и правилно.
 Ето защо, първият изпит, първото изпитание за преминаване от Общия в Младежкия, Специалния клас, е скъсването с най-близките физически и пси­хически, дори и ако се наложи да умрете или някой от тях умира в момента и само вие можете да го спа­сите. Това е непосилно изпитание само за майката, и затова тя се приема в Специалния клас, след като последното ù дете е навършило 21-годишна възраст – до този момент аурата ù е необходима на тези, които е родила, поне 3 денонощия в седмицата, но не и повече от 5. Повече от 5 са при децата под 7-годишна възраст.
Сега вие ще запитате: къде отиде Тройният ритъм? - Тройният Ритъм е по силите само на уче­ници от Вътрешната Школа на Учителя. С Троен Ритъм се занимават над Младежкия клас, където чо­век започва пак да раздава. Специалният клас е съз­даден предимно за учене и самоусъвършенстване, въпреки че и там има братски живот. Ето защо съм препоръчвал на повечето оглашени първо да си изп­латят кармичните дългове, и след това да мислят за Общия клас. Който е още оглашен, не може да из­бяга от рода си, от семейството си, от онези, с ко­ито е обвързан. И да иска – не може: ще го заставят да се върне насила или с изнудване, или по някакъв друг начин. Ако се опита да се изхитри и да избяга от клещите, които го стягат, за да се завърже пак някъде с хора от света или егоисти, пройдохи, от това, което взимате за Братство, то не близките и обстоятелствата, а сам Учителят ще го върне! Да страдаш с кармични врагове или неразбиращите близки е много по-благородно и ценно за Небето и собственото ти развитие, вместо да се свържеш отново с обикновен човек или обикновени хора, които не се интересуват от пътя на ученика.
Единственият изход от притесненията при ог­лашените е да се съберат с идеен човек, когото оби­чат и който ги обича повече от всички, и да живеят неразделно. Тази неразделност, вярност и преданост е преди всичко сърдечна, умствена, психическа. Ти си вече в Общия клас заедно с другаря си, и Бог ви при­ема там само двамата - никого не приема сам, без другия.
Наблюдавайте се и бъдете честни пред себе си, пред ближния и пред Бога: ако сте разкъсани и мис­лите, че трябва да се върнете при предишните си близки, по-добре се върнете, но не живейте с разкъ­сано съзнание и сърце.
Истински ученик от Общия клас е онзи, който е трезвеник и вегетарианец и чете и изучава Словото на Учителя. Но да не ядеш месо – това не означава още "вегетарианец". Истинският вегетарианец не разкъсва сърцето и душата си с колебания, противо­речия и нерешителности. Той не разкъсва и сърцата на близките си – както кармичните, така и най-близ­ките духовно, - понеже не снове между двата лагера като подплашено и объркано животно. Самоопреде­лението изисква човек твърдо да стои в кармичните си условия и да изпълнява волята на егоисти и огра­ничени хора, след като още няма собствена, офор­мена воля. Да имаш оформена воля, значи да имаш оформено ясно желание какво точно искаш, какво най-много искаш, и да имаш силата да го осъществиш твърдо, докрай, без връщане към старото, ако ще и с цената на главата си. Само тогава ти преставаш да бъдеш "човекоядец" – не ядеш повече нито самия себе си, нито ония, които не знаят чий точно си – техен или на някой друг.
Следователно, човекоядството все още съ­ществува не само у оглашените, но и у ония, които временно попадат в окултен клас. Забележете как дяволът отпуска сърцето ви и скръбта и мъката из­чезват, когато вие се самоопределите окончателно – когато решите да не ръфате или използвате ни­кого. Тогава сте свободни, понеже Бог стяга сър­цето на дявола и той отпуска вашето. Следова­телно, пак казвам: самотата, наистина, разкъсва, но няма по-голяма самота от онази, когато си с хора от света, живеещи за своето разбиране и право, или ко­гато се мъчиш да обичаш човек от друг окултен клас – не твоя. Твоят човек, ако ти си от Общия клас, е също от Общия клас – нищо повече! Ако той прег­ръща и целува тебе, а в същото време си мисли за други, въздиша по други или на другия ден и другия месец може да си живее с друг на друго място, това не е твоят човек от Общия окултен клас на Небето и Учителя. Това е или някой пропаднал човек, станал всеядно астрално животно, или ученик от по-горни класове, ала често сам не знае това. И тогава, не­познавайки законите, се мъчи да прескача по раз­лични кошари, за да раздава, но овцете и овчарите го взимат за вълк. Те насъскват кучетата си – лошите си мисли, чувства, език – и наричат спасителя "кра­дец". Така много спасители са си изпатили, понеже освободителството от край време и до днес се счита за посягане на чужда собственост.
Ученикът от по-горните класове трябва да помни, че не овчарят и кучетата са опасни, а най-опасни са самите овце, които са забравили да жи­веят в гората. Те са свикнали с близостта на овчаря и кучетата му, търпят кривака и грозните му думи и погледи, оставят се да ги стрижат, да ги доят и да ги колят и да се разболяват от най-различни бо­лести, само защото през зимата са на топло и ги хранят. Учениците от по-горните класове нямат право да грабват овца от такава кошара, ако тя не е готова да умре в гората! Ученик от по-горен клас може да има мила и сродна душа от по-долен, но тогава последната трябва да го разбира и да бъде с него само тогава, когато той няма работа в по-горните класове и в Космоса. Това е почти непостижимо за овцете от кошарата, понеже те нямат потребност от Троен Ритъм и нямат по­нятие за него. Старозаветните, новозаветните и оглашените си живеят много добре по семейс­тва и по двойки, без да се разделят; или поне си мислят, че са се подредили в живота. В тях е во­дещо чувството за самота и затова естествено се групират, за да осмислят живота си. Ученият, ге­ният и светията се откъсват вече от стадото и имат голяма нужда от самота, за да могат да тър­сят себе си и да служат на повече хора.
Праведникът – ученикът от Общия клас, който се нарича още и "вярващ" и понякога придобива и про­рочески дарби – се отличава с вярност към Словото Божие и основните форми на духовен живот, които е унаследил от Учителя си. Той трябва да живее със сродна душа на Земята или със своето семейство, където няма никакви противоречия и всички служат на един Бог, на една цел, на едни идеали, и то с едни и същи средства, почти без никакви различия. Срещ­нете ли такава душа, никога не се опитвайте да я разубеждавате – не ù говорете за други форми на съществуване, за друг морал в любовта и обмяната, понеже няма да ви разбере. За нея Христос, Учите­лят, Бог, се изчерпват напълно с представите за "почтеното" религиозно или светско семейство, от­дадено на вярата.
Този дълъг предговор ви дадох за опресняване и подреждане на спомените ви от всички животи до­сега, за да не осъждате апостолите, мъдреците, сърцата-гроздове и сърцата-галактики, както и Си­новете Божии, които изпълняват Волята на Баща си. От своя страна, всички тия по-напреднали ученици от вътрешните класове не трябва да си правят ни­какви илюзии, че могат да бъдат разбрани от по-долните паралелки, нито да очакват да бъдат оп­равдани. Но най-тежката им задача, най-отговор­ната, е да бъдат съвършено наясно със себе си, със своите потребности, задачи и методи на работа, и да не търсят подкрепа и интимност от тукашното население. Влизайки в едно племе, човекът от чуж­дото племе е вече обречен; ако пък тръгне с него жена от първото племе – и двамата са обречени. Ако могат, те трябва да избягат някъде много надалече, но всеки трябва да забрави за ограничените схваща­ния на своето племе и да си изградят нов свят с нов морал. Ако бял попадне в джунглата и се сприятели с цветнокожа, той или трябва да приеме безусловно нравите на племето, или трябва да я превъзпита – и пак да избягат.
Този закон за невмешателство в еволюцията на съседни или далечни цивилизации важи и за окулт­ните класове на Учителя. За каквито и да е Тройни Ритми и друг вид потребности и упражнения, за ка­къвто и да е братски живот на нова територия няма да каните хора от по-ниските класове, защото ще ги увредите непоправимо и ще спънете самите себе си!
Има ред изисквания и белези, по които може да разпознаете съучениците от вашия клас. То си има цяла церемония, правила и закони – точка по точка; Божествен етикет и трапезни условия, при които може да се осъществи възкресението чрез блаженс­тво, а не чрез страдание. "Церемониите" съществу­ват дори при богоравните елохими! Под "церемония" в Божествен смисъл ние разбираме импулс на сър­цето да се поклони дълбоко на сестра си или брат си по еволюция или на онзи, който е благоволил да дойде от по-горен клас. "Церемонията" изисква да му умиеш краката и да ги обършеш с косите си. Сърцето не възприема това велико посрещане като външна це­ремония – това е негова дълбока вътрешна необхо­димост. Приласкаването и прибирането на пътника от улицата, когато е дошъл да те посети сам Бог чрез него, е най-висш акт на разпознаване и преда­ност, израз на високо посвещение и оформен Божес­твен вкус. "Церемонията" изисква, а ти без да знаеш я изпълняваш като импулс от сърцето си, не само да прибереш и приласкаеш изранения пътник, да нама­жеш с балсам раните му, но и да му дадеш всичко, от което се нуждае, без да го разпитваш за нищо, без да му поставяш никакви условия. Ти знаеш, че той ти е временно на гости и се заемаш да му помогнеш с всичките си сили, с цялата обич на брат и сестра от съвършените – ония, които вървят след Съвърше­ния. На пръв поглед, парадокс, но това е формулата на съвършенството: съвършеният да се прави на несъвършен, за да даде възможност на друг съвършен да упражнява най-висшето качество на съвършенството – Любовта чрез служене и всеотдайност.
 11,16

 СВЕДЕНИЯ ЗА УЧИТЕЛЯ КУТ ХУМИ

В своето последното въплъщение, Владика Кут Хуми е известен  с името Кут Хуми Лал Сингх и е бил кашмирски брах­ман (брамин). Това било в 19-ти век в Шигадзе, в Тибет. Той е известен също под името К. Х.. Роден бил в Пенджаб, семейст­вото му живяло в продължение на много години в Кашмир. Смята се, че той е пътешествувал много, посещавал е Окс­фордския университет в 1850 година и е учил в Лайпцигския университет в Германия през седемдесетте години на 19-ти век. По време на своето пребиваване в Лайпциг, Кут Хуми се за­познал с Густав Теодор Фехнер – философ и основоположник на съвременен метод за психологически изследвания.
През 1875 година Кут Хуми, заедно с Ел Мория, основава Теософското общество, чиито ръководител става Елена Петровна Блаватска. Ученията, дадени чрез Блаватска от Ел Мория, Кут Хуми и други адепти, откриха истината, лежаща в основата както на източните, така и на западните религии. Стремежът на Учителите бил да запознаят човечеството с духовното Братство, което невидимо се труди, способст­вайки за израстването на човечеството.
В своята книга "Учителите и Пътят", известният тео­соф, членът на Теософското Общество Чарлз Ледбитер при­вежда някои подробности от уединения живот на своя Учител в Тибет:
"...Понякога той седи сам в своето голямо кресло, и ко­гато хората го видят там, знаят че не трябва да му пречат; те не знаят какво точно прави, но предполагат, че той се на­мира в състояние на самадхи. Фактът, че жителите на Изтока разбират този вид медитация и го уважават, е може би една от причините, поради която адептите предпочитат да жи­веят на Изток, а не на Запад.
Така, у нас се получава впечатлението, че през голямата част на деня Учителят спокойно седи и, както ние бихме ка­зали, медитира. Но във времето, в което изглежда, че спокойно отдъхва, в действителност той е зает с напрегната работа във висшите планове, работейки с различни сили на природата и изливайки най-различни влияния едновременно на хиляди души - нали адептите са най-заетите хора на света! Въпреки това, Учителят изпълнява множество работи и на физическия план – той има музикални съчинения, пише бележки и доку­менти за различни цели. Интересува се също така много от напредването на физическите науки, макар че това е най-вече специалност на един от другите Велики Учители на Мъд­ростта.
От време на време Учителят Кут Хуми язди на голям до­рест кон и понякога, когато имат съвместна работа, го съп­ровожда Учителят Мория, който винаги язди великолепен бял кон. Нашият Учител посещава редовно някои от манастирите, предприемайки понякога продължително пътуване до някой уе­динен манастир на хълмовете. Пътуванията по работа са като че ли неговото главно физическо упражнение, но понякога Той се разхожда с Учителя Джуал Кхул, живеещ в неголяма ко­либа, която е построил със собствените си ръце, съвсем близо до голяма отвесна скала, от която се открива изглед към езерото.***
Понякога нашият Учител свири на орган, който се намира в голяма стая в дома му. Този орган е направен в Тибет под не­гово ръководство и представлява комбинация от пиано и орган с клавиатура, каквато се използва у нас на Запад. На него Учителят може да изпълнява цялата западна музика. Този орган обаче не прилича на нито един от инструментите, ко­ито са ми известни, защото той като че ли е двустранен и на него може да се свири както от гостната, така и от кабинета. Главната клавиатура (или по-скоро три клавиатури – голям орган, експресив и речетатив експресив на хора) се намират в гостната, а фортепианната клавиатура – в библиотеката. С тези клавиатури може да се свири заедно и поотделно. На це­лия орган с педали може да се свири от гостната, а ако се пре­върти ръчката, аналогична на ръчката за включване на регис­търа, с органа може да бъде съединен механизма на фортепиа­ното и двете могат да свирят заедно. От тази гледна точка, пианото може фактически да се използва като допъл­нителен регистър на органа. На клавиатурата, която се на­мира в кабинета, може да се свири както на обикновено ­пиано, отделяйки го напълно от органа, но посредством няка­къв сложен механизъм с тази клавиатура може да се свърже и хора на органа или във всеки случай с някои регистри на органа. Възможно е също, както казах, тези два инструмента да се отделят напълно, и при наличието на музикант на всяка клави­атура, да се изпълнява дует пиано с орган. Механизмът и тръбите на този стра-нен инструмент почти изцяло заемат това, което може да се нарече горен етаж на дома на Учителя. Посредством магнетизма, той го е свързал с гандхарвите или девите на музиката, така че те му помагат когато свири и по такъв начин той по-лучава комбинация от звуци, никога нечу­вани на физическия план; при това се получава музикален ефект, произвеждан от самия орган - като че ли акомпанират струнни или духови инструменти.
Песента на девите винаги се пее в света, тя звучи ви­наги в ушите на хората, но те не се вслушват в нейната кра­сота: глухият тътен на морето, въздишката на вятъра в дърветата, грохотът на планинския поток, музиката на ручея, реката, водопада, които, смесвайки се с другите звуци, образу­ват могъщата песен на живота на природата. Но тя е само ехо във физическия свят с много по-велико звучене, битие на де­вите. Както е казано в "Светлина по Пътя":
"Само отзвуците на великата песен ще достигнат до твоя слух, докато ти си все още само човек. Но ако се вслушаш в нея, запомняйки я вярно, така че да не изгубиш нито една ме­лодия и се стремиш да познаеш в нейния дълбок смисъл тай­ни-те, които те обкръжават, то след време ти няма да имаш нужда от учител. Защото както индивидуалното има глас, така има глас и това, в което индивидуалното съществува. Самият живот говори и никога не замлъква. И този глас не е вик, както вие, глухите, можете да предположите – това е пе­сен. Узнай от нея, че ти си част от хармонията, научи се от нея да следваш законите на хармонията."
Всяка сутрин няколко човека – не ученици, а по-скоро пос­ледователи - идват в дома на Учителя и седят на верандата и до нея. Понякога той води с тях кратка беседа, нещо като малка лекция. Но по-често той е зает със своята работа и не им обръща внимание, освен ласкаво усмихвайки се, и те видимо са еднакво удовлетворени от това. Очевидно е, че идват с цел да поседят в неговата аура и да му изразят своето почитание. Понякога Той се храни в тяхно присъствие, седейки на веран­дата и заобиколен от тълпа от тези тибетци и други хора, се­дящи на земята със скръстени крака; но обикновено Той се храни на масата в стаята си. Възможно е да спазва правилото на будистките монаси да не употребява храна след обед – аз не помня да съм го виждал да вкусва храна вечер; възможно е дори да не се нуждае от храна всеки ден."

Писмата на Ел Мория и Кут Хуми до учениците причас­тни към Теософското движение, са публикувани в "Писма на Махатмите" и други книги. Някои от тези писма се пазят в отдела за ръкописи на Британския музей.
Владика Кут Хуми поддържа фокуса в Шигадзе в Тибет, където, свирейки на великия орган, извлича космическата хар­мония със свещените огньове на своето сърце. С тази небесна музика той изпраща изцеление и мир по цялото тяло на плане­тата на душите, намиращи се в състояние на преход (в частност и в смъртния час) и ги води в ефирните свещенообители на Великото Бяло Братство, за наставление при подготовката за следващия земен живот. Той вдъхновява архитектите, поетите и учените, пробуждайки мистичния спомен за тяхната собствена душевна хармония в небесната геометрия и ритъма на звездите.

СЪДЪРЖАНИЕ
/