Книга 30


16-21.ІХ.134(1998)г.
Варна - Бургас

ТЪРСИ СЕ ОРГАНИЗАТОР


Дребният текст по-долу е писмо, но въпреки това намира място тук, макар и не без колебания в началото. Подобни неща се включват в настоящите книги рядко. В останалите случаи писмата са предвидени за друга поредица книги - към допъл­нителните томове. Въпреки стила и обема на това писмо, то дава възможност да се види какви мисли и инициативи са ни занимавали в този период, в желанието ни да реализираме най-после някои от внушенията на Учителя в Словото. Успешни или не, все пак сме поемали отговорност за начинанията и сме реализирали някои до определена сте­пен. Материалът тук е наречен малко пресилено "одеяние", понеже изглежда далече от директното Слово Божие, но ос­новните идеи в него се приближават до истината. Каквито и да му са недостатъците, за нас е важно, че то е предизвика­ло отговори на Бога чрез отваряне на класически томове с беседи.
16.ІХ.134(1998)г., Варна, 5-7ч.

      Мили приятели, драга Руми,
Както винаги, всичко, което става между близки души, не­зависимо от разстоянието, е в пълен синхрон. Ти изпращаш гениалното стихотворение на Гьоте за свободното майчинс­тво в един миг, когато най-малко три-четири млади жени с ви­сок идеал изразяват пълна готовност незабавно да заминат в Родопите, Странджа, Рила, Балкана или другаде. Една от тях е майка на 4 деца, друга - на едно; други две искат да станат майки. Има изоставени деца, които също търсят своите истински майки и приятели. Почти всички ние, вярващите в Словото, сега сме достигнали до задънена улица във всяко отношение, по­неже "живеем" по градовете и се задъхваме от самота и ка­лабалък.


Тази сутрин пак станах много рано, понеже не мога да не ви напиша това писмо. То е не само за теб, но за всички. Настана моментът в навечерието на най-решаващия миг в историята на човечеството, когато или трябва да оцелеем, или да си отидем. Да си отидеш физически е нищо в сравнение с бавната или бърза душевна смърт в градовете, и то живеейки по ста­рия начин - с неблизки души или напълно сам, без никакви гостувания.
Повече няма какво да се пояснява писмено - всичко вече е ка­зано, написано, прочетено. Затова стигаме до последното разделение, избор и действие.
Необходимо е незабавно това писмо да се доведе до знани­ето - писмено или устно - до всички верни приятели и благо­родни познати, които имат къщи и вили сред природата. Други, които нямат, но могат да продадат или заменят градс­ките си имоти и да дойдат с нас, също са добре дошли, но при опреде­лени условия. Някои от вас имат правото да не прода­ват жи­лищата си, а да ги отдават под наем на надеждни лица или фирми, с които няма да имат разправии за срокове или на­еми.
Изяснява се, че ученикът има право да стори това, ако средствата от такива наеми отиват отчасти или изцяло за поддържане на комуните или домовете сред природата на сво­бодни начала.
Ако може незабавно да се сондират Димитър и Данчо от Пещера имат ли готовност да приемат първите майки и сът­рудници в двете къщи при станцията. Алек, ти също имаш позната в Средна гора с пустееща вила. Питайте всички - Ане­лия и др., може да имат такива познати. Вкл. и жената с ви­лата в Лакатник и пр. Не се изключва и вариантът, от обеди­нението на продадените или отдадените под наем градски жи­лища да купим една или повече къщи сред природата (или да наемем).


Всичко това трябва да се изясни веднага, и от новолунието през октомври да се "побие" първият кол. Небето е с нас, ако личните чувства, невярата, страхът и материализмът пак не вземат връх. Тези неща са неизбежни, понеже сме още хора, но в новите условия мисълта за себе си ще има много по-бърз от­кат и затова е много отговорно: всичко ще става пред очите и върху главата на невинните бременни, кърмещи, майки и деца.
С това писмо нарушавам за пореден път забраната да пиша и да организирам. Най-истинският начин беше да замина сам и да поканя готовите и желаещите само с две думи. Ето, сега се запознахме с нови сродни души в Странджа - една кметица и сестрите ú, които четат Учителя и са готови да сътрудни­чат с къщи и дори с работа - има място за учител по български в едно от най-хубавите нестинарски села.
Колкото и да сме се разложили психически от ужасни липси и страдания, Делото и Животът сега ни зоват да стъпим на краката си. Това писмо да се копира и изпрати бързо и в Русия, и Латвия, защото процесът засяга всички. Ако тук няма отклик, ще заминем там, където има готови души и условия. Конкретно, Галя може да избира да дойде в България, ако се намери начин да остане тук. Има приятели, които ни канят и на за­пад, и на юг, и на север, ако ние се колебаем и бавим.
Много моля някой специално да иде с копие от това писмо и при Савата (всички копия да са цветни, не в черно; по възможност - по пра­вилата). Като чист и верен човек и идеалист, той също би могъл да помогне с контакти и действия.

Arthur Hughes (1832-1915) Майчинство (1890)

Специално чрез него да се покани Мария, която изрази го­товност незабавно да замине на чисто място сред природата и да живее по нов начин за Новото Майчинство и Новата Кул­тура.

Една следваща "забрана", т.е. пожелание отгоре, важи не само за определени хора, но почти за всички. Отсега нататък ще бъде помагано на всеки, който не изпълнява повече чужди желания и сценарии в ущърб на своята свобода и своите пот­ребности, представи за живота.
Още нещо трябва да се има предвид: на първо време каним за участие само тия, които сме в добра физическа и душевна форма. Канон на Братството и истинска-та комуна е свобо­дата за пълно участие на всички желаещи, но основните изиск­ва-ния са строги:
1. Категорично ликвидиране с месото, рибата, пушенето, пиенето на алкохол в каквито и да са форма, дори и в симво­лични количества "за почерпка". Не се приемат къщи на участ­ници и сътрудници, в чиито шкафове и хладилници има и грам алкохол.
2. Тези от нас, които не са първа младост или не особено добре запазили външната си форма, душевното си здраве и бликащата жизнерадост и веселие, нямаме право на директен достъп до бременните, кърмещите и децата. Можем да живеем на отделни места сред природата или да продължим да си се разлагаме по градовете, но ще помагаме на майките и децата само чрез посредници, които отговарят на изискванията.
 Съвършено недопустимо е да продължава въздишането за отклик и любов и изнудването на милостта и добрината в това отношение. И момчета, и момичета трябва да се стег­нем - вече да не бъдем обсебени и прокажени астрално и мен­тално. Астралната проказа си е проказа и ние нямаме право с никакви мъдри цитати от Учителя, осиянията или Ошо да из­нудваме сестрите или братята си да ни се откликват с ин­тимност, защото сме били нещастни или понеже така било казано някъде. Онези пък, които се мислят за морални, понеже са си хванали вече някого официално или неофициално, трябва да се откажат от тази упорита мисъл за себе си и собстве­ното щастие, за "най-близък човек", с който да си живеят неразделно. И това е свещено, двойката и семейството са Бо­жествена институция, но когато са осветени лично от Бога, а не от църквата, близките или кармичните ни вкусове и пред­почитания. В това отношение, както се изясни тази година в едно от последните осияния, Небето е готово да помага от сега нататък само на ония, които живеят сами и не приемат постоянен съжител - гостите се редуват според ви­сокия импулс и идеал на Тройния Ритъм: необходима самота, най-близка душа, други приятели. Хленченето за любов и вни­мание, за присъствие и отклик, флиртовете, намеците и "нáтвърдиците", изнудването и пр. ще принуждават Небето да ни счита за плазмодии и да ни отмерва последствията със съ­ответната мярка.


Arthur Hughes (1832-1915) - Теменужки

4. От друга страна, сестрите, жените, момичетата или майките би трябвало да имат смелостта да отстояват ясно позициите и свободата си, ако желаят да вървят по пътя на своето разбиране за целомъдрие или едномъжие. Никой няма право да им отнема тази свобода нито с проповеди, нито с дейст­вия, нито с обвинения. Когато аскезата или моногамията са Божествени, човек запазва младостта и здравето си и нито затлъстява, нито отслабва под определени граници, нито погрознява и се разболява. Сам животът ни учи чрез последствията доколко са били верни нашите вкусове и теории: човек неизбежно се дефор­мира телесно или психически, настъпва "критическата" въз­раст (започва да съди и критикува...), развива ярки или непри­ятни характеропатии. Онези приятелки обаче, ко­ито си мислят, че са родени за светици или си представят близостта платонически, би трябвало да познават добре естеството на жената и естеството на мъжа (мъжът има 20 пъти повече тестостерон в кръвта си и може да получи удар или фатален кръвоизлив при дълга възбуда, колкото и да е духовен). Те не би трябвало наивно да допускат ситуации, в които остават насаме с някого, особено нощем, без ин­тимността да се развие пълно и докрай. Ако някой не желае да бъде с някого в пълноценна физическа връзка като мъж или като жена, нека отдалече и навреме даде да се разбере това категорично ("Аз съм такъв и такъв и не мога да бъда близък с теб физически в никакъв случай."). Да не остава с човек от другия пол в една стая или насаме цяла нощ или часове наред, допускайки половинчати интимности. Дори и на 10 метра разстояние в една стая, жената може да убие един нещастен мъж, полудял за пълноценна женска любов, ако не допусне не­щата да се развият докрай. При това се знае, че приласкава­нето е женска привилегия и че в Новата Вселена няма да има и помен от комплексираната Стара Ева, която е жертва на на­гона на самката да мълчи или да бяга, за да настърви самеца. Възпитанието, в комплект с вродения адски инстинкт на ко­кетството (искам и мисля "да", а казвам и върша "не"), е меха­низъм или съзнателна стратегия на адското начало в Ста­рата Ева: тя е уверена, че в Старата Вселена самецът е този, който овладява самката с предложение, флирт, ухажване или директно насилие. Затова е отсъдено този женски и мъжки стереотип да се наказват с нещастен брак, алкохолизми, ша­мари, побои, лудници и пр.
И така, Небето констатира наличието на милиони души с искра от Бога днес на Земята, които имат богат еволюционен опит и не искат да живеят повече по чужди сценарии. Това писмо е адресирано до всички ония, които са разбрали, че: 1. Самотата и самостоятелното жилище с достатъчен индиви­дуален радиус са първото условие за оцеляване; 2. Животът в градовете и сегашните села е дело на ада и така не може да се продължава, без драстична намеса на Космичните и Кармич­ните сили; 3. Родът и семейството, животът по двойки от­мират и изкуственото им поддържане или влаченето им по инерция до пълното рухване на индивида са главната страте­гия на сили, чужди на Божествената ни същност; 4. Потребността от самота, обмяна със сродна душа и сродни души е трайна, циклическа потребност, която всеки трябва да реали­зира по собствено усмотрение, без да разрешава другите да му диктуват модели, които може да са пагубни за него; 5. Семейството е Божес­твена институция само при пряко благословение на дадена двойка от Бога, при спазване на Тройния Ритъм (самота, жи­вот с най-сродния, свободно гостуване), при незабавна раздяла, когато е изтекъл хармоничният период за съжителство, и го­товност за уединение или нови връзки по волята на Бога, а не за повтаряне на старите форми и механизми, не за обслужване на досегашните егоистични нагони и навици; 6. Майчинството може да бъде и самостоятелно, когато наследствеността е гарантирана от правилен избор по любов и според най-високия идеал. Такова майчинство е морално в очите на Бога, дори и ко­гато бащата остава напълно неизвестен или се появява само веднъж месечно или годишно в семейството, или пък си отива завинаги, без да поеме морална или материална отговорност към конкретната майка и децата си; 7. Грижата и престижът на свободната майка и децата ú се подсигуряват от горещите почитатели, обожатели и служители на Новата Ева, която за­чева тайно и спонтанно от най-съвършените представители на Небето, за да се родят здрави, морални, добри, умни, кра­сиви, талантливи и гениални деца; 8. Официално, духовно или неофициално съдействие за съчетаване и постоянен живот на една територия на двойки, неблагословени пряко от Бога, се счита от Небето за престъпление и се наказва кармически не по-малко строго от съжителството по сметка, по задължение или заради вярата в остарели старозаветни и новозаветни модели. Праведният и ученикът, за разлика от старозаветния и новозаветния, решават по нов начин личните и обществе­ните си проблеми, за което са отговорни само и единствено пред Бога; 9. Небето не разрешава бягство от кармични за­дължения към един дом или семейство, към една обществена ситу­ация дори и при най-адски условия, ако незрелият индивид има желание отново да се обвърже по старите модели или да се отдаде на удоволствия и нови материални или духовни илю­зии, които ще го разрушат още по-бързо от преди и ще създа­дат нови кармични взаимоотношения. В този случай е валиден моралът на търпението, труда и живота за тези, с които вече сме се обвързали, подвигът на саможертвата и всеотдай­ността за близките, след като човек още няма понятие за ис­тински избор и истински вкус, висок идеал. Небето освобож­дава отделни хора от кармични задължения само тогава, ко­гато са страдали достатъчно много през вековете, и при евентуална свобода биха употребили усилията си в духа и формата на Тройния Ритъм, отдавайки сърцето си на Бога, а не на недоносени водачи и астрални пиявици от Старата Все­лена. Да отдадеш сърцето си на Бога, означава на първо място да живееш сам с всички, което означава да отиваш само там, където Бог те прати; да приемаш само ония, които Бог ти прати, без това да е в противоречие с духа и душата ти и без да ограничаваш собствената си свобода и избор. Такъв ученик е свободен да бъде аскет или да има най-близка душа, но тези свои лични предпочитания реализира само в свободното си време извън работата за Бога, ако остане такова. При това, за сродна душа се счита само тази, която не желае да ни об­вързва и ние не желаем да я обвързваме по никакъв начин, не я осъждаме, и сме доволни, радостни и щастливи даже и тогава, когато сме я срещнали само веднъж в живота си на Земята или когато единият от двамата е в невидимия свят. В последните два случая изразяваме любовта си към Бога, любовта на Бога и обичта помежду си с активно, съзнателно и спонтанно отда­ване на Тройния Ритъм: необходима самота, обмяна с най-дос­тойна душа с най-висока еволюция, в която се проявява в даден момент сродната ни душа или сам Бог; служене на души от ве­ригата ни сродни души, както и на несродни и дори крайно про­тивоположни, изостанали и противни, когато това е от мило­сърдие и по волята Божия. Когато служим на врага си или на много закъсали или различни от нас души, спазваме закона за спасяване на удавник: да не ни хване.
Всички останали особености и потребности, качества, добродетели на Новия човек, на Човека с искра Божия, се изла­гат обширно в беседите на Учителя и в целокупната мъдрост и култура на Великото Всемирно Бяло Братство, във всяко Ново Слово, Дело и Живот, които бликат на много места по света и Учителят присъства в тях лично, защото не може да изостави стадото Си.
Сега е настъпил краен и решаващ момент, когато Земята и човечеството могат да пострадат значително, ако духовните и Божествените хора не се обединят не само вътрешно, но и външно. По-точно е да се каже, че всяко истинско вътрешно обединение води неизбежно и до външно - до общ братски жи­вот. Думата "обединение" има общ корен с думите "обич", "любов с обект", "обятие" и пр. Това значи, че ние имаме нужда да живеем заедно с обичните си души, определени от Бога, а не с чуждите. Това води до крайната необходимост най-после да последваме примера на някои братства, които правят опити в това отношение.
От всичко казано дотук, конкретно следва, че моментът за образуването на братско-сестрински комуни, общини в името на Словото, Делото и Живота е назрял. Нещо повече - сега е последният момент преди 2000 година, когато се дава шанс за това. Въпреки че 2000-та година вече от няколко години тече според истинския календар, сега предстои преминаването на т. нар. "егрегорна" 2000-на година - тази, която съществува в съзнанието на сегашното човечество, понеже си е внушило, че е така. Това е една мощна мисъл-форма, която действа, и за­това не може да бъде пренебрегната.
За Учителя и Небето е ясно, че в България и по света има много верни души, които разполагат с лична собственост (земя, жилища и пр.), която могат да трансформират в братски имоти според новите и вечните космически принципи и пра­вила. Минимумът, изискван от Учителя в началото на века - поне 500 декара - е напълно постижим. Тази възможност, заедно с възможността незабавно да се поставят сглобяеми къщи на подобни братски територии, са абсолютно по силите на хо­рата, които познаваме, ако се обединят. Има души, които са готови да продадат или дарят имотите си, след като са под­сигурили децата си с необходимия минимум, а някои дори и много над средното ниво. Има ученици без деца и преки род­нини, които могат да дарят цялък или половинък, а не само де­сятък. Разбрахме, че приносът не се дава на църква, братство или каквото и да е общество, а се дава тайно и персонално на човека, от когото се възхищаваме най-много – който работи най-качествено и най-безкористно за Бога. Има напреднали ученици и възлюбени на Учителя, които са готови да отдадат жилища и поземлени имоти незабавно, дори и без да оформят договори за пожиз­нено ползване на част от тях - това са души, които ще полу­чат вечно жилище и прекрасно ново тяло на Небето и на Зе­мята при следващото си идване. По-предпазливите и не съвсем верни на Учителя души, т.нар. "оглашени", са готови да офор­мят договори за пожизнено ползване на дял от общ брат­ски имот в размера на това, което са дарили или предали. Има и такива, които са една степен по-долу: ще се включат в общи­ната, запазвайки наследственото право на роднините си. Та­кива ще допуснеме само в периферията. Ученикът е длъжен да подсигури родителите и децата си, но само ако те са по-бедни от него. От гледна точка на Небето, за останалите роднини той няма задължения,.
Новият човек обаче няма право да борави с пари и имоти на други хора. Всички общества и отделни личности, които съби­рат парите и имотите, ценностите на хората, и ползват техния труд, не са от Бога. Принципът и методът на Бялото Братство е, в ръцете ни и на наше име да не се въртят на­родни, братски имоти и средства. Всеки, който изнудва или подсеща някого да си даде десятъка, половинъка или цялъка в пари, труд или имоти, не е от светлите сили.
До новолунието през октомври трябва да има поне трима души от Новото Човечество на нова територия, спазващи Тройния Ритъм. Ако се намери организатор, тази територия може да бъде и с хиляди декари и десетки готови домове. Без организатор от нов тип, това е невъзможно. Важното е, че ба­зата е налице: хора, които искат да живеят безкористно и свободно; и средства, пари, имоти и пр., които могат да се вложат незабавно в тази Божествена инициатива. Ако такъв организатор се появи и докаже, че хората вече са почнали да се обединяват под негово ръководство, благословението за Бъл­гария няма да е приключило към датата 7.ІХ.134(1998)г., след поредната неуспешна акция за обединение на Школите на Бя­лото Братство.
Ако сега успеем, съдбата на света догодина ще бъде друга. Ако до новолунието през октомври няма реални действия, ща­фетата пак се предава на души и сърца в чужбина.
На 21.ІХ.134г. сутринта имахме импулс да запитаме Елма за мнението Му по горното писмо, но този път Той поддържа по­зицията Си да не отговаря по стария начин. Случките, които предизвикаха писмото и още множество знаци по улиците, пъ­тищата и в живота ни, които са над всякакви граници на слу­чайността, явно могат да се считат за действия, за действа, а това, което пишем сега - за някакъв вид "одеяние". Не е изключено в описателните текстове под 18˚, в писмата и пр. пак да има директни включвания на Елма, но кои са точно, не е лесно да се каже.
Тъй като датата на новолунието през октомври е 18, имаме достатъчно време да помислим по тия въпроси и да реагираме. Желателно е всеки, който има импулс да живее по нов начин, на ново място, да напише бързо писмо на организатора, ако такъв се намери: с какви средства, имоти или усилия би могъл да се включи. И - най-важното - поне трима души да са стъпили на нова територия на тази дата.
Когато Елма не даде отговор по специфичния начин, който ползваме, задаваме Му въпрос чрез отваряне на беседи. За нас Бог, Духът, Христос, Елма, Учителят, са едно.

"Колкото по-разнообразен е животът вън­шно и вътрешно, толкова повече Божестве­ното се изявява. Божественото внася разно­образието! Който търси разнообразие в чо­вешкия живот, той ще изпада в ред грешки и заблуждения. Човешкият живот, сам по себе си, е еднообразен. Иска ли да живее в истинс­кото разнообразие, човек трябва да влезе в Божествения живот. Ако живее по човешки начин, а търси разнообразие, човек е на крив път. Това значи, че той иска специални усло­вия за себе си. Това е невъзможно. На всеки чо­век се дават условия, съответни на неговото развитие." (т. "Посока на растене", стр. 146, л. "Справяне с мъчнотиите" от 32.І.1927г.)

"... Ако човек не отделя от Божествените блага, които получава, специфична част за всички свои удове, той е осъден на смърт. Той сам си подписва своята смъртна присъда. Следователно, щом човек влиза като уд в Бо­жествения организъм и изпълнява великите закони на Битието, и Бог ще го зачита. Щом е в хармония с Първата Причина, той ще бъде в хармония и с цялото си тяло, и с всички негови части - само при това положение могат да се сбъднат думите на Христос: "Преди да сте поискали, ще ви се отговори". [...] Махнете преградата от пътя си и знайте, че благата на живота идват от две противоположни по­соки: от посока на сърцето към ума и от по­сока на ума към сърцето. Постави ли човек преграда между тези две течения в себе си – между ума и сърцето, - ще се яви спор. Този спор и до днес още съществува: не само между сърцето и ума вътрешно, но и между жената и мъжа - външно. В миналото благата са идвали чрез мъжа и той е слагал преграда по пътя им - да не отиват към жената. И тя постъпва както мъжа - слага преграда по пътя им, да не отиват към мъжа. И тъй, когато мъжът заграби всички блага за себе си, жената няма ус­ловия да се развива и [затова] издребнява. Ко­гато жената заграби всички блага за себе си, тя става причина за издребняване на мъжа. [...] Следователно, искате ли да възстановите кредита си пред Бога, махнете преградата, която сте поставили по пътя на Божествените блага"(т. "Ключът на живота", стр. 179-183, л. "Без прегради" от 3.Х.1937г.
"Щом едно верую не се разколебава и от най-големите изпитания, то то е право и истинско. Ако няколко души вярващи се намират в гората без хляб, този, който не се разколе­бае във вярата си и се надява, че хлябът ще дойде отнякъде, е истински вярващ. Неговата вяра е най-силна. Той вярва, че и от небето може да падне хляб, докато другите знаят само един начин за получаване на хляба. [...] Следователно, ако вярващият прилага своето верую в живота си, ще види, че стават чудеса". (т. Ценната дума", стр. 236-37, б. "Човек и природа" от 23.ІV.1937г.)

СЪДЪРЖАНИЕ
/