Книга 5

11.ІV.121(1985)г.
София-Изгрев

ГОЛЯМАТА, МАЛКАТА И ПЪЛНАТА ПРАВДА
ЖЛО / АН и ДМ (Назариéл)



          Анчето, Анчето, Анчето! Ако можеха хората да виждат, щяха да правят невъзможното, за да се сближат с нея. Правдата е надарила това създание със сърце, което не се среща и на 100,000 души веднъж. Определено беше тя да се срещне с приятеля ви, тъй като те са полярна двойка от най-дълбока древност. Но с аскетизма и целеустремеността си, радетелят за правда и истина нарани това сърце още преди 3,500 години. Правдата не е правда, ако нарани макар и едно сърце, нито истината е истина с липсата на топлина. С онзи много светъл миг на трапа, прескочен от двамата при бягството им от бруталното правителство на Ротон, тя падна и се нарани. Той я носи твърде дълго, превърза раните й, но с постоянната си мисъл да отмъсти на съдиите си навреди на тяхната първа среща в Битието, която изискваше повече уединение и по-малко търсене на правдата.
          Той поначало е “съсъд избран”, правдата с неизменна сила стои пред него като проблем №1; обаче той трябваше да тури малката правда на трона, а не голямата правда, владееща печата на Канцлера. Той винаги слага голямата правда на трона - тя много столетия вече е абсолютен монарх при него. Под “малка правда” разбирам интересите на всеки отделен човек, пред когото са се изправили непреодолими проблеми.
          Тази приказна среща на “Шепота на Тайната” с “Циклона на Но” съедини в тънките полета на тая земя токовете на малката правда с бучащите прибои на голямата правда. Изоставена в решителен момент, както неведнъж вече, носителката на прекрасното име Ан (“ан”, според Елма, е любовното течение в Битието – б.п.), разви практически остра форма на безпокойство, която прониза душата й през много прераждания оттогава. Тя не бе нахранена от космическия й брат с пълнотата на личното, интимно битие - той не спираше да поставя пречки пред малката правда, в името на голямата правда. Само че, ако малката правда седи на трона на Природата и ако голямата правда седи на трона на Духа, то Пълната Правда седи на трона на Бога. Останалото е нищо! Ако запомните тази формула и забравите всичко останало, тя е напълно достатъчна. Всяка малка правда, която подронва трона на голямата правда, натъжава Правдата, наречена “Пълна”. И голямата правда, тиранизираща нечия малка правда, изпуска Пълната Правда от погледа си и се превръща, по закон Божи, в неправда. От този абсолютен закон не може да се освободи никой.
          Ан сега се носи като облак от небесно благовоние през тежкия път на любимия, призван още веднъж да реши задачата на Пълната Правда. Тя иска от него само едно: да лиши гърлата на стотици просяци и мошеници от рога на изобилието, който сега е в ръцете му; да не ходи с ония, които разкъсват душата му и провалят Пълната Правда в името на голямата или малката правда.
           Превеждам конкретно: ако Д. се насочи напълно и изцяло към своята любима от вековете, ако насочи половината от своето време за превръщане на тяхната любов в техен дом и тяхна малка вселена, опълчвайки се на абсолютно всичко и всички, Аз ще му дам такава енергия в другата половина, че тя ще работи десетки пъти по-ефективно! Това детенце, което се мъчи сега на жаравата на проблемите, не е онзи, за когото минава, а рожбата на вашата силна и огромна любов през тъжните години на египетското робство. Така че, тази душа е вашето дете и ти си точно толкова свързан с нея, колкото и с Ан. Може светътда се срине, но Аз ще ви събера отново; и този път - завинаги! Ако Аз съм решил това, то кой е онзи, който ще Ми се противопостави? Ако е нужно, ще има и погребения, но волята Ми на две не ще стане!
Пълната Правда е правда за всички! И който слуша Пълната Правда, каквото и да се случи, то е добро за всички, на които се случва. Връзка, която съм оплитал с божествена обич повече от 3,500 години, назовава се Правда Божествена и, следователно, правда извън нея не съществува.
   Предателство няма от нейна страна, тя не те отклонява от голямата правда - а само здраво и плътно усеща, че даваш много по-малко от половината от своето внимание и своите грижи на една правда, която е вашата малка правда. И укорите, които изглеждат несправедливи, не са породени от корист, а от отчаянието на една изоставена душа вече толкоз столетия - ставаща неизменно жертва на правди извън Пълната Правда.
          Изпращал съм ти я неведнъж през вековете, за да постигнете заедно мощта на Пълната Правда. И, ако все още има нещо, което да разкъсва и тебе, то е кретането подир минали химери, бавно отварящо пропаст между душата, наречена “сродна”, и самият тебе.
           От твърдината на вашия скорошен дом, победата ти над стария свят е подписана лично от Елма!

СЪДЪРЖАНИЕ
/