Книга 30


13.VІІІ.134(1998)г.
Рила, Второто езеро

ВСИЧКИ СТЕ ЧАДА БОЖИИ!


При разговор по въпроса за изпълнение на определено уп­ражнение - и в зависимост от това, отварят ли се коридори във Вселената, какви са те и какво става, се получи следният отговор:

- Първо, насилието не е метод на Бялата Ложа. Т.е., ако има готови души, които да изпълняват уп­ражнението, нека се обединят и го изпълняват, но да не търсят вина у тези, които евентуално не се го­тови.
Защото за Небето, ако дори у един от участва­щите се появи недоволство, скръб, омъчняване, рев­ност и т.н. или дори той да е външно съгласен, но да се разболее - това е недопустимо условие за 

провеж­дане на някакво действо. Дори и в така наречения светски живот съществува правото на вето - т.е., ако дори само един от участващите не е съгласен, решението не се приема. Защото при провеждането на такива езотерични упражнения е в сила прави­лото за лъка и стрелата. Т.е., ако трима, шестима, 12 или 144 души участват, двама са двата края на лъка, където се държи тетивата, а третият е стрелата. И ако между тези двама възникне дори и микроскопична сенчица на недоразумение, критика, остър поглед, назидание и т.н., тетивата между тях не може да се опъне достатъчно, и [тогава] третият, който е стрелата, не може да добие необ­ходимата скорост и да излети на необходимото място (напр., Сириус). В този случай, тази душа може да остане завинаги без орбита да се движи в косми­ческото пространство и да не може да се върне об­ратно – човекът може да получи физическо и психи­ческо разстройство. А е възможно и тази монада да попадне в безкрайния океан от монади и едва след хиляди или милиарди години да ú се даде възможност да се превъплъти отново в човек. И това се отнася не само до тази душа, но тъй като всяка душа е глава на верига от сродни души, това се отнася и до десетките, стотици или хиляди сродни души от тази верига.
Ако си представим, че това е един влак с безк­райно много вагони и души в тях и ние знаем, че поне един, ако не и почти всички мостове по пътя са пре­къснати, имаме ли право да пуснем този влак в дви­жение?


То е същото, както и при подводните хора. За да се издигне един и да добие дробове за дишане в горния свят, трябва мнозина да му дадат от силата си. Но ако той сбърка нещо по пътя си или се свърже с неправилни хора горе, неговите побратими на дъното ще пострадат. Те са приели това доброволно, но и са обвързани с един закон, който проектира всяко същество във вид на клетка или орган в друго, по-висше същество, което е глава на една съобщност от сродни души. Ето защо, постиженията и грешките ни са взаимозависими.
14.VІІІ.134(1998)г.

- Ако Небето съобразява, че може да ни даде модели за нов тип взаимоотношения, за сложни упражнения и опити, как­вито Учителят в първата половина на века е провеждал из­вънредно внимателно (например ученик и ученичка от МОК да влязат в банята и да се изкъпят, това е описано в томовете с беседи), то не е защото се надява, че сме дорасли до такова равнище, а защото иска да ни покаже докъде сме достигнали. Констатира се, че досега няма нито един случай на успешно изпълнение на подобен род упражнение, тъй като предразсъдъците, страховете, тревогата, безпокойството, критиката и пр. неизменно съ­пътстват тези наши жалки опити, а както вече разбрахме, това е погребване на хиляди или милиони същества в Кос­моса. Почти ежедневно виждаме, че някой мисли или говори отрицателно за друг, а това може да се уподоби на сваляне на самолет от ракета.


Ако при излитането някой провлачи даже и помен от дреха, дори и един конец и конецът не се разплете бързо и не остане долу при смъртните, попадането в желаната галактика е съмнително. Повечето хора биват дръпнати обратно по къщите им, защото мисълта за задълженията и близките или някоя неразрешена астрална връзка е като ластик, който не може да се скъса. Ако се скъса, това дава ускорение нагоре; но ако ни върне, ударът може да бъде много болезнен.

Някои от нас може да са повярвали и съвсем искрено да же­лаят да се включат в райския живот. Те се засилват, с надеж­дата да бият рекорда на всички духовни школи досега и на всички съученици - да скочат най-високо. Въпреки че не спорт­ната амбиция е техният импулс (с някои изключения, които ще обясним), този символ е много подходящ. Готовността за присъединяване към вътрешната Школа в Божествения жи­вот, скокът, може да е наистина зашеметяващ по височина, но в момента на преминаването на въжето или летвата, ска­чащият или някой от публиката си помисля нещо лошо за ня­кого или го изказва, а друг изпада в скръбно състояние, за­щото мисли за себе си. В същия миг, летвата пада. Това е само образ. Небето рядко допуска да се стигне до такова по­ложение, защото знае, че това означава космическа катаст­рофа. Ако понякога допуска такива катастрофи, то е само за назидание и тежък урок - това е кармическото последствие от егоизма и себелюбието. Дори и любовта към Школата не оправдава отрицателните оценки и констатации по какъвто и да е повод, ако не са изказани от Велик Учител или някой много напреднал Посветен, който знае как да ги уравновесява с положителни.


За тия хора или подобия на хора просто повече няма никакъв шанс, освен да бъдат изгорени и претопени заедно с боклуците, които консумират и произвеждат. Просто няма друг начин, защото планините от отпадъци вече са станали остро заразни.

Когато говорим за космически катастрофи и невидими космически деца или сродни души, трябва да уточним, че за Небето това не е трагедия, но необходимост. Под "това", разбираме погребването на милиони и милиони такива съ­щества и същности в случаите, когато се изпускаме. Тъй като напоследък осиянията са "одеяния", т.е. живи действа, вече няма случай, при който Бог да не се включва с нагледни илюстрации на много Свои мисли по време на Контакта. Ето и сега, когато в момента започна да обяснява защо тези пог­ребения в Космоса не са трагедия, но необходимост, хигиенна дейност, една жена от хижата издигна глас и се скара на ня­кого: "Колко пъти ще казвам: неорганически - от биологи­чески!" - имайки предвид нуждата от разделяне на боклуците. За секунди тя изпревари думите на Елма, че в Небето има отходни места и бунища, гробища, където се изхвърлят и разпределят по видове психическите отпадъци на човечест­вото и самите живи души от андроидите.

- Кармически е предвидено, в такива катастрофи да попадат само ония продукти на безлюбието, дори и когато са същества с монада, за които няма ни­каква надежда повече се отворят истински за Лю­бовта, във формата, в която се намират. За Бити­ето и за самите тях е по-добре да си отидат, за да се възродят при нови обстоятелства, където ще им се даде нов шанс за развитие. В този смисъл, ако проявяваме безлюбието, ние играем ролята на екзе­кутори, на палачи и гробари на милиони същества, подобни на нас. Следващия път там ще бъдем са­мите ние.
Срещнеш някого по пътеката, но лицето му не сияе от вътрешна радост, а го виждаш омъчнен, от­чаян, обезверен. Ако го попиташ нещо, той ще ти отговори троснато или ще те отмине като камък. Това е един психически боклук, който мигновено отива в космоса чрез притеглянето на Луната, ко­ято е една голяма помпа за мръсотиите. Един прия­тел или приятелка не е доволен от поведението на друг и не дава положителна оценка за поведението му. Даже и да е прав, напълно прав, той също отделя един психически боклук в Битието, който замърсява атмосферата и затова Луната, т.е. Мировата Душа, денонощно се труди да изсмуква тия миязми на хората със замъждяла монада.
Търпиш, търпиш, търпиш нещо или някого, но накрая не издържаш и избухнеш. Това избухване е един вулкан от нечистотии - не искам сега пак да сравнявам тия картини с неща, които са много нек­расиви. Както в червата и кръвта си, в сланините си или под кожата, в черния си дроб, така и в мислите и чувствата си, дори много напреднали ученици и дори адепти са изпълнени с токсини и отпадъци. Не ви­наги това е тяхна лична вина - мнозина мъкнат нас­ледствените си боклуци и тоалетни от прераждани­ята. И когато някой избухне или почне тънко или де­бело да оценява мисленето и поведението на другия, тия клозети и боклуджийници се взривяват около тях. Когато ви гледаме от Небето, вашият гняв, неправда или мъка за себе си представлява една постоянна война, която не е прекъсвала нито за миг на Земята.


Ето защо, докато хората са още такива зверчета, които са готови да късат месата на ближния с оценки и претенции, не може и дума да става за някакви сакрални упражнения или космически полети.
 Има един минимален период от 7 до 14 дни, в който едно поле, една мрежа от кандидат-ученици трябва да са останали мирни и тихи, за да покълнат там цветята на благословението. При постоянни взривове, куршуми и задушливи газове, това е невъз­можно. Ето защо, тези упражнения трябва да започ­нат тъкмо с това: могат ли двама, трима или пе­тима, в продължение на една седмица да не си помис­лят нищо лошо за някой друг, да не се огорчат от нещо, да не се притеснят? Може ли погледът на ня­кой да не стане отрицателен и стъклен в продълже­ние на една седмица само? Ако не почнем от тия елементарни упражнения, всички наши усилия за по-големи работи са напразни. В астралния свят, в ада, не само след смъртта, но и приживе; не само нощем, но и денем, пред очите на мнозина от "сестрите" и "братята" дерат живи кожи и се изяждат един друг, както риба поглъща по-малката или змията - миш­ката. Една хаплива реплика, една забележка, един акт на злобно или поучително назидание, за яснови­деца превръщат автора им буквално в дракон или чу­довище, което започва да яде някого.


Ако другият му отвърне по същия начин, дори и само в мисълта си, той физически си остава временно човек, но аст­рално се превръща в дракон, допотопно чудовище, което иска да го върне на първото. И битката се за­почва. Себелюбия, злоби, ревности, надменности, егоизми и самомнения - какви ли не малки и големи чудовища, родени от дребни душици или грандомани, изникват едно след друго денонощно в тая свещена обител на рая, където се намирате - и реки от кърви и стенания потичат по склоновете на планината! Колко ни е мъчно, че пак трябва да описваме тия тъжни картини, вместо да ви обясняваме чудесата от поредния полет или поредното ви проникване в светилището на Агарта!...


След днешното назидание, Ние изключваме вся­каква възможност за провеждане на каквито и да са орфически опити, каквито и да са надежди за влизане в Специалния клас. Докато виждам намръщени и осъ­дителни физиономии, докато замърсявате прост­ранството с мисълта за себе си и не давате съзна­телно или подсъзнателно на ближния да прави как­вото си иска, стои под въпрос и участието ви в Об­щия Окултен Клас. Ето защо, засега си остава мак­симата, човек да се опитва да запази равновесие поне като оглашен, който се докосва до Словото и до външните форми на братския живот. А от дого­дина, за по-вътрешните класове ще се допуска само кандидат, който е сам в палатка, и то от време на време.
Който лъже себе си, става обикновен човек. Който лъже ближния и неближния, ще трябва да мине през някои нисши животински форми в следващите си прераждания. А който лъже Бога като чете и слуша Словото, а не го изпълнява, се връща в света на чудовищата. Има само една степен, по-долна от тая: да правиш забележки на другите и да очакваш от другите да превръщат Словото в Дело. Ти гле­дай себе си и се опитвай ти да си изправен! Ако си смел и истинен, все някой ще те последва. Тогава за връщането в Школата и за щастието няма никакви пречки.


Картина от Даниел Маранте. Над момичето сме сложили негова снимка, за да се види какви същества се раждат вече на Земята.

Отделни приятели, познати и непознати, пре­димно в чужбина, попадайки на беседите на Учителя и на осиянията, започват да мислят, че тук, в Бъл­гария, където извира Словото, Делото върви с всичка сила и кипи интензивен Живот... Те не са да­леч от истината, ако се касае за най-вътрешната сфера на Школата, в която Слово, Дело и Живот са свързани неразривно. Във всяка по-външна област на Школата обаче връзките между тези три святи из­вора постепенно започват да се късат или още не са създадени. Бог се съобразява с живота на всяко съ­щество, на всеки един от нас, и не налага наказания на тия, които нямат още достатъчно житейски опит. Житейският опит и постепенното присъеди­няване и възвръщане към Школата, към небесния жи­вот, се добиват чрез продължителни колебания и множество малки грешки и отклонения, които ние, хората, имаме способността и привилегията да пра­вим - за разлика от всички останали същества в Би­тието. Всяка грешка води до болка, помътняване на съзнанието, вътрешни и външни деформации на лич­ността и изгубване смисъла на живота. Видиш ли омъчнен, намръщен или "утвърдил" се човек, бъди си­гурен, че той се е натоварил с цели грамади от лични и колективни погрешки, които още не е започ­нал да изправя съзнателно. Няма човек на Земята, нито оглашен, праведен или ученик, който да не мъкне такава каруца след себе си. Ето защо, израже­нието на лицето ви не може да не бъде отчаяно, ядно или угрижено, когато влачите нагоре каруцата със своите грешки, илюзии и заблуждения. Види ли такъв човек, Небето не си и помисля да го включи в живота на някоя райска градина, тъй като от опит знае, че и в райските градини някои се опитват да влачат след себе си товара си.
 Всъщност, всяко съ­щество живее едновременно в ада, в чистилището и в рая. Въпрос на съзнателност и еволюция е в кой от тези светове ние съсредоточаваме съзнанието си. Ето и тук, на Рила, както и във всяко друго благос­ловено райско место, може да има ученици, подобни на Учителя, които да заживеят в рая незабавно, ако се опитат да мислят и постъпват като Него: раят е въпрос на любов, на съзнание. Има мълчаливи и скромни ученици, които го преживяват всеки ден за по няколко минути, когато успеят да се настроят на вълните на Чистотата и Милосърдието. Не е въп­рос да се пренасяме в далечни светове из физичес­ката вселена, където има отдавна устроени непо­кътнати, девствени райове. И това се прави. И това става във вътрешните класове на Учителя, когато знаем как да се съсредото-чаваме в дадена звезда и ни е даден актуалния код на името ú. Прено­сът, телепортацията, съществуват и мнозина се озовават физически в небесните райове и се връ­щат от там, но това е един акт на третото изме­рение. Има друга тайна на Школата, от която Учи­телят и смирените ученици се ползват свободно, а това е даден кът от рая да се появи сам в съзнани­ето ти и около тебе, без да се преместваш на друго място в пространството - да извикваш и създаваш рая и световете над него, без да се помръдваш от мястото си.


Представата за рая на същия ангел на Земята – художника Даниел Маранте. Дори и да се поваря тази картина в книгите с осиянията, не е излишно да се появи пак. Вижда се как гениално представя той главното занимание на всички същества и неща там: обединяването, създаването, сливането.

 Това е една идея, една реалност над третото измерение. Добрият човек излъчва рая тъй, както си седи и си яде сладко една ябълка. Като те погледне с неизразима любов и нежност, както може да гледа само Учителят, като каже една добра дума за тебе, ти усещаш как раят ненадейно започва да струи като светлина и приятна топлина от него, и на тебе повече нищо в света не ти трябва. Такъв човек ще разбере какво е на душата и сърцето ти, ще дойде сам при тебе и ще те нахрани, ако си гла­ден, ще те напои, ако си жаден, ще ти разкрие небес­ните тайни и мъдрости или ще те приласкае, ако душата ти се гърчи от самота и безлюбие.


Не случайно друг смайващ художник – иранецът Freydon Rassouli – е кръстил тази своя картина "Монархът на любовта".
Без Любимата и Майката нямаше да има никакво Битие,
 никаква Вселена.

Всеки един от вас съдържа вътре в себе си един такъв човек на любовта и съпричастието, който е престанал да мисли за себе си и за своите собствени нужди и мъчения. Само такъв човек може да участва истински в опитите и упражненията, в мисиите, ко­ито се дават в най-вътрешната Школа на Учителя. Лично на Него не са му необходими нито вашите ласки, нито вашето признание и възхищение, нито одоб-рението на когото и да било. Той живее в рая вътрешно и се ползва от изобилието на всички при­родни и Божествени блага, понеже е готов винаги да остане насаме със Себе Си, когато Духът Му се нуждае от това, или да отиде там, където Бог Го прати. Видят ли обаче, че в някое общество, в някоя група хората продължават да живеят със страхо­вете и егоизма си или със своите човешки предпочи­тания, със своето тщеславие, да се проявяват шумно и не на място и със своята глухота и слепота за Божественото Присъствие, такива деца на Бога се отказват да участват видимо в новите форми на живота и започват да се преструват на съвсем обикновени или дори грешни, според високите изиск­вания на текстовете. Така те се отдръпват на­вътре в своите светове, където райският живот продължава и никога не е прекъсвал. В човешкия и ан­гелския свят се получава така, че хората с по-прив­лекателните форми и хората на предпочитанията винаги се обособяват в затворени, интимни съюзи, без да се интересуват от неудачниците и самот­ните тъжни души, които не са особено надарени от природата. Небето ви вижда като хора след корабок­рушение: едни са се докопали до спасителните лодки и корабчета или имат по някое спасително поясче, а други се давят или плуват докато могат. При това положение е абсурдно да говорим за Христова Мъд­рост и Школа и за някакви тайнствени полети и окултни упражнения, след като в пространството се носят толкова много викове за помощ. Истинският приятел и адепт в такива случаи е почти постоянно във водата, а не на някоя надеждна лодка или кораб, освен в редките случаи, когато самият него трябва да го възстановяват, за да се хвърли отново във во­дата. На хората, които се давят, не им е до усмивки и упражнения.
Друг е въпросът, че за някои земни и космически екскурзии Небето подбира само хора, които са пре­димно усмихнати. Това е друг закон на Школата и Небето провокира периодично ситуации, при които наблюдава с каква физиономия ще реагирате. Ако ис­крената, неподправена усмивка, не слезе от лицето ви и при най-сериозните несправедливости и изпита­ния, това значи, че вие живеете вътрешно в рая, че не мислите за себе си и не осъждате никого, и то­гава Небето ви включва и в инициативи, в екскурзии и преживявания, свързани с вътрешните райове на Вселената.


Freydon Rassouli – Носителката на зората (с добавена снимка)

И наистина, какъв по-голям вътрешен рай от този да срещнеш Жената, която иска да приеме от човек душа най-големия подарък от Бога: възможността да роди дете с душа?

Всички свободни дни сега, през лятото, използ­вайте за излети - екскурзии. Ще прекарате един-два дни на свобода.
Животът има известен терен, дето се ражда противоречие. Теренът са условията, но даже и при най-благоприятните условия се раждат противоре­чия. Затова е хубаво да се прекарат 10 дни на изб­ра-но място - на Мусала, например. Добре е тия срещи да стават на такова чисто, хубаво място, и ще се видят добрите резултати. Има няколко хубави места за такава среща: Мусала, Сините камъни, Ка­зан-лъшката околност, Чепино, над Батак, Карлъка и другаде. Десет дни на спартански начала може да се прекара!
По въпроса за женитбата: най-първо трябва да се изпълни Волята Божия.


Връх Мусала на Рила, Сините камъни в Сливенския балкан,
Казанлъшки балкан, Чепински околности, Цигов чарк над Батак
и връх Карлъка в Родопите

Когато идваше това осияние, приемащият написа "Кайлъка", вместо "Карлъка", понеже му беше известен само Кайлъка в Плевен, а не беше чувал за връх Карлъка в Родопите. Затова мислеше, че е чул името на местността погрешно... Източникът настоя да се напише правилно.

В една беседа Учителят разкрива, че най-интимната, физическата връзка между мъжа и жената е не­обходима, но като обмяна, а не като фамилиарност пред другите. Това е изключително важен въпрос, който може да се постави и като тема за обсъждане и писмено развиване. Фамилиарността, фамилиарниченето е съзнателен или неосъзнат акт на влас­тническата драма, в която всеки иска да покаже, че е най-бли­зък на някого, че той владее положението. Обмяна без фами­лиарничене пред другите пак води до основната тайна на Школата: пълна дискретност и неизвестност на хората, ко­ито са най-близки.


Когато нито един човек на Земята не знае къде се срещат двама влюбени, освен Бог, Той им праща най-малко двама пазители, които да охраняват абсолютното им щастие.

"Бог в нас ни учи как трябва да живеем, но ние казваме: "Господи, засега Ти стой малко настрана. Ние имаме своя теория, която трябва да приложим в живота си, да видим какви резултати ще даде". Господ отстъпва и казва: "Добре, приложете вашата теория... С каква мярка мерите, с такава ще ви се от­мери!" (т. "Тихият глас")

"Някои запитват: "Ама без любов не може ли? - Не може! Който иска да разбере Божест­вения живот и да възприеме Божието благо, непременно трябва да люби. Само любовта е, която отваря чашките на цветята. Тя е клю­чът. С този ключ може да се разтварят Божи­ите съкровища. Запитваш: "Е, защо трябва да любя?" - За да възприемеш всички Божии блага. - "Защо ми са тези блага?" - За да имаш Божия живот в себе си. - "А защо ми е този живот ?" - За да имаш радостта в себе си. - "А не може ли без радостта?" - Не може. Ако не дойде ра­достта, ще дойде скръбта, а аз предпочитам радостта пред скръбта. И тогава някой казва: "Аз не съм ли чадо Божие?" - Изпълняваш ли Божията Воля? - "Изпълнявам". - Значи, ти си чадо Божие, което изпълнява волята на Баща си. - А ти изпълняваш ли волята на Баща си? - "Не изпълнявам". Значи, ти си едно от глупа­вите чада Божии, което не изпълнява волята на Баща си. Та сега, като правило, разберете всички следното: всички сте чада Божии! Ед­ните са чада добри и разумни, които изпълня­ват волята на Баща си, а другите са тия, на които кучето е взело хляба.

Ти казваш: "Приятелю, аз съм чадо Божие". - Как ще позная? - Добре, ти си гладен, ти си без подслон. Ела у дома. Той дòйде. Аз го нах­раня, дам му вечеря, подслон. - Ти вярваш ли сега, че съм чадо Божие? - "Да, днес си чадо Божие, но за утре не зная"... - Е, ще видим за утре. Днес те нахранвам, приемам те в дома си и всичко това върша заради волята Божия. Можех да те изпъдя вън и да затворя подире ти вратата. Чадо Божие съм. Ела в нашата градина да те заведа, да си вкусиш от нейните плодове.

Които от вас са скръбни, трябва да знаете, че ние сме чада Божии от разумните и добрите, които изпълняваме Волята Божия". (т. "Тихият глас")

СЪДЪРЖАНИЕ
/