Книга 30


11-12.VІІ.134г
Айтос, градината

ПЛЪТНО С НАРОДА!


Още преди паневритмия дойде мисълта и силното усещане, че днес и утре Учителят ще присъства особено плътно и осезателно на този петровден и че всички, които са дошли да почетат празника Му, ще получат необикновени подаръци от Него. Почти визуално, един от нас се увери, че Учителят сега се спира с огромна любов пред всеки, които е дошъл в братската градина и на всяко друго място по света, където са се събрали повече хора в Негово име, и че целува и прегръща всеки присъстващ, снемайки всичките му болки, разрешавайки всички проблеми на онези, които Го обичат – даже и на "случайните" външни хора. Приятелите, които са имали финансова възможност да дойдат тук или да отидат на друго място, където се събират много хора по този повод, но не са направили това, няма да получат дар от Учителя. Не че ще бъдат наказани – у Учителя няма такова понятие, - но няма скоро да стихнат болките и проблемите им. Ще си останат под властта на личните си карми, на личните ангели-възпитатели.
Усещането, че Учителят е тук и благославя и милва с особена нежност всеки без изключение, не бе само единично. Всички хора бяха като в транс от невероятното Присъствие, от удивителната ведрина и свежест на тези два дни.

Днес, 11 юли 134(1998)г., след беседата излезе една непозната сестра от Айтос, която нямаше откъде да знае какво изпитваме ние, и развълнувано каза:
           
- Мили братя и сестри, искам да споделя с вас една опитност, която имах тази сутрин, и виждам, че това продължава и сега. Учителят е между нас и прегръща и целува с неизказана любов и нежност всеки поотделно!

 После тя продължи с едно свое стихотворение. Запознахме се с нея и тя ни го даде:

ЗА ДРУЖБАТА И ЛЮБОВТА

На дружбата и Любовта
не е цена до днешен ден определена...
Те имат на Живота стойността –
По-скъпи са от цялата Вселена!
Взаимността е тяхната цена!
И който страда от душевна жажда,
той знай, че "сметката" е тук една:
сърдечност със сърдечност се заплаща!

Невена Райкова
гр.Айтос, ул."Чаталджа"№2, тел.3937

Хайде кажете сега, че жената не е създадена от Бога и не е най-съвършеното Му творение!... Че не можела да стигне до такова откровение и да изкаже такива думи...
И тази сърдечност сякаш плуваше във въздуха като зрима мекота и щастие по време на Учителювия празник в Айтоската братска градина, въпреки че там все още си виси на видно място гипсовата позлатена котва на черен фон и няма кой да прекъсне тази антена към отрицателния свят, към гордостта, егоизма и тщеславието, към агресивния и тесен верски фанатизъм. Но през тези два дни сякаш всичко това се стопи от видимото присъствие на Учителя! Той иска да ни каже днес – не само чрез беседата, която се чèте ("Езикът на Любовта"), - че който участва с обич във всенародните прояви на Любовта, има най-голям шанс да се срещне с Него. Индивидуалистите, претенциозните, елитаристите, и ония, които отвличат души на друго място, за да си се наслаждават с тях в бърлогите си точно по това време, ще получат други неща през тези два дни, но не и целувката и прегръдката на Учителя. Това важи само за ония, които са имали възможност да дойдат, но не са поискали. А ако някой си е останал сам през този ден, защото няма пари да пътува, но го е празнувал по всички правила и с най-нежна обич към Учителя, също може да очаква Той да го посети.
На 12 юли всички станаха още по тъмно и запяха и засвириха. През целия ден много хора плачеха и се прегръщаха. Преживяването ще си остане незабравимо!
След паневритмия и закуска нашата групичка, увлечена от ентусиасти, се качи на най-близкия връх в Айтоския балкан. Един от нас обаче усети, че сега благословението е долу, при всички, и си тръгна сам към градината. Чувството се оказа вярно. Една нова приятелка го взе за ръка и пожела да си поговорят по много важни въпроси, извеждайки го от групата, където се четеше беседата. Дали това бе отклонение от мястото на благословението, или е било пак Божествен импулс? Понякога напускането на Словото, когато е дошъл Животът, е по-благословено даже и от него.


Спомените за сродните души от Гълъбово ще светят вечно!
 Намериха се само няколко образа - не са изпратили снимки и на петте приятелки от срещата на Рила, но тези са на техни чисти и святи издънки. Щом някой е разпознал Божесвеното на Земята и Бог се е докоснал до него, Той осветява целия му род до девето коляно. Неизбежно е всеки от тях, рано или късно, отново да потърси връзка със Словото.
Стари и нови приятелства за цял живот и от Вечността никнеха и ухаеха прекрасно през тези два дни! Вчера две сестри от гр.Гълъбово откриха тук един свой приятел от 1992 година – и пак потекоха сълзите... Някъде е описано как Желязка сàмо си е помислила с любов за един човек от свързаните с Елма и как е изчезнала мигновено една нейна болест. И другите жени с нея имаха добро сърце, и над всяка от тях светеше Звездата на Разпознаването. Те не могат да забравят как същият човек ги бе водил някога нагоре към лагера - казват, че именно тогава разбрали какво значи любов и братство. Техните чувства, техните лица и очи и днес осмислят още повече нашето присъствие тука, защото именно това е "езикът на Любовта" – за разлика от лошите или безразлични погледи на хора от съвсем друга вселена. За съжаление, има и такива: те също четат беседи и се молят, играят паневритмия и ходят на Рила, но се разминават с нас всяка сутрин, сякаш сме дървета или пънове. Не поривът за плач и прегръдка от щастие, но вътрешното негативно мнение и осъждане движи подобни хора, на които очите са зли или студени, безучастни. Някои от тях дори ни заобикалят отдалече.
На колажа по-горе се вижда град Гълъбово. Махнат е само убиецът с комините, който може да дава препитание на много хора, но не и здраве.
Последната силна случка в духа на одеянията днес бе следната:


Прекрасна България! В този район на снимката е и Айтос.

Един от приятелите забави замалко отпътуването ни с колата, защото бил усетил, че трябва да обиколи за последен път поляната пред братския дом, без да е имал конкретна уговорка с някого. Тогава едно момче от Варна го спряло и му казало, че слуша касети със Словото на Елма. Казало, че преди време се било обадило по телефона на п. за помощ от Учителя – майка му била болна от рак – и получило незабавен отговор чрез отваряние на том беседи. Момчето сега му подарило том с беседи от Учителя – "Той създава". Не само пълно съвпадение с темата на едно от последните осияния – за Твореца и Създателя, - но и нова помощ: с този том сигурно пак ни се дава някаква идейна помощ в конкретните условия.
И наистина, още при първото отваряне на разрязания само до 11 стр. том се падна отговор на един проблем, който бе възникнал при общуването с една нова приятелка от тези два дни и ние се питахме какво да правим. Като артистична личност, преизпълнена със самата себе си, тя не спираше да говори с часове, употребявайки думичката "аз" над всякакви граници. Но ето че от отворения том тя получи не само назидание, но и една неочаквана защита от Учителя с една мисъл за аза, която е от така наречените "синтези":

"За добродетелта може да говори само оня, който казва за себе си "аз". Животното не може да каже "аз", то живее в общото съзнание. Човек обаче се е отделил от общото и живее като отделно, самостоятелно същество.
Според някои, има и състояние, по-високо от това на аза. Някои го наричат "безлично състояние". Да живееш в безличното състояние – това значи да включиш в себе си всички азове и да живееш вън от тях. Следователно, азът е първата буква на великото, Божественото знание, което в бъдеще ще ви се открие.[...]
Сега, в каквото и състояние да сте, не мислете, че сте дошли до най-високата степен на съзнанието. Че сте дошли до състоянието на аза, радвам се, но още много азове трябва да включите в съзнанието си. И тогава, като кажеш, че обичаш ближния си, разбирам да обичаш всички, които казват "аз", както и ония, които не могат да кажат "аз"... (т.-"Той създава", с.10-11, б."Той създава" от 27.09.1936г.)

След това, по реда на разрязването на следващите страници, Учителят ни поднесе цяла серия от изненади – на всяка нова страница имаше съвършено конкретен отговор на въпроси, които ни вълнуваха днес. Например – за правилното боравене с парите. Следваща мисъл буквално повтаря в детайли разговора ни тази сутрин с една нова приятелка от Русе: за градусовата астрлология и за зодиака по дни, който се различава с 5 дни и нещо. В беседата Учителят защитава именно 365-дневното деление, а не 360-градусовото – а точно за това бяхме говорили преди малко, без някой от нас да е чел досега "Той създава"!
Тук трябва да се добави, че "показнùте" изяви на Елма продължиха и в града, когато се върнахме от градината. Така че е обяснимо защо се смяхме толкова много при следващото попадение... В мига, когато П. вдигна слушалката и викна "ало, ало!" - някой беше позвънял, но телефонът прекъсна, - п. разряза нова сраница и прочете на глас:

"Ти викаш "allo, allo, но телефонът не работи, не получаваш отговор"...

Дали това е само за разведряване - или и в него Той влага някакъв дълбок смисъл? "Ало" е зов към Аллаха (Ellah, Бог), а нашият контакт не винаги работи... "Ало" е и алохимен зов...

Изненадите продължиха... Само преди минути бе станала дума за хората с лошите мисли и погледи, а на следващите страници Учителят потвърждава: любовта не се постига с отрицателни реакции: "Със сърдене, с подозрение и съмнение, любовта не се намира. Това са прояви от друг свят." (с.299)

А на въпроса, който си бяхме задали преди броени минути – "Не се ли превръща пак контактът ни с Бога в книжовна дейност?", този път получихме облекчаващ отговор...:

"Всяка област, през която минава човек, трябва да се опише и да се извади някаква поука." (с.301)

Имаше един момент от последните минути преди заминаването от Айтос, когато пак се срещнахме с представителката на "аза" и нейния другар. Дойде импулс да отворим пак случаен том с беседи – един, който лежеше на масата. Искахме да запитаме какво ни свързва и какво да очакваме. Отговорът бе: "Пред нас има само още един баир - и после отиваме в ново село". И наистина! В Ново Село край Велико Търново ни очакваше приятелят от Шумен с компютъра, а ние не знаехме, че ще слезе точно там! Дали това е само съвпадение? Ние възприехме отговора като надежда за Новата Вселена – "селото" на Учителя. А приятелката с "аза" може би го е възприела по-лично, понеже следващата година дойде с друг съпруг, от друго "ново село"...

СЪДЪРЖАНИЕ
/