Книга 30


8.06.134(1998)г.
с. Церова Кория
Великотърновско

ОПЕРАЦИЯ "ОМНÀРИЯ" ПРОДЪЛЖАВА



Ако три птици в Омнария (Велико Търново)...

19,30ч.
            Преди около месец в София една съвсем непоз­ната жена, без да сме говорили нещо каза, че наскоро във Велико Търново е станала генерална смяна на силите. Попитахме я кога точно - и отговорът й съвпадна с големите мистични съ­бития през ноември 1996 г.: "От сега нататък – каза тя – Тър­ново става център на нови небесни знамения и инициативи. Съвсем скоро ще тръгне от Търново по света и по цялата все­лена такова нещо, каквото никой не е очаквал, и затова нача­лото на победата на Бялото Братство ще бъде там."
            По всичко личи, че Силите отново се събират в Тър­ново, за което трима верни приятели, всеки за себе си, полу­чихме най-различни сигнали. Накратко ще опишем какво се случи през тия няколко дни, преизпълнени с голямо присъст­вие, радост и щастие от нашата нова среща, но заедно с това и с проблеми и знаци, които очакват своето обяснение.
            Едната приятелка разказва, че точно в навечерието на срещата ни е видяла ясно в небето изправен бял кон, а до него – огромен дъб. Нейното видение почти се застъпва с това на друга приятелка, от София – с конете, които излизали от един кръг. Когато Духът събира Своите Си, Той им говори с едни и същи символи, където и да се намират.
            За отбелязване е, че имаше и някои очебийни затрудне­ния във връзка с брави, ключалки, катинари, порти. При изли­зането от едно жилище в града, за да отпътуваме към Це­рова Кория, дълго не можахме да заключим горния секрет. При идването в къщата в това село, дълго не можахме да отклю­чим катинара, който се оказа особена конструкция: вместо с изваждане, горната част трябвало да се освободи чрез дви­жение в кръг. Също и портата на това имение: неведнъж грижливи съседи я затваряха отвън с тел, камъни и керемиди, мислейки че вътре няма никой... Тогава се сетихме за думите на п. още в Търново, че ще има и втори, и трети знак. За какво бяха тези предупреждения?
            Вчера - на 7 юни, - както очаквахме, се събудиха силите на "братовчедите", тъй като от дълъг опит знаем, че на седмо число и при седма вибрация им се дава свобода да ограничават и пакостят, макар и под контрола на кармата. През целия ден докато получавахме осиянията се налагаха паузи поради яв­ления, типични за този вид сили. Както се казва, сърцето с писмата от Бога подскача самичко помежду взривовете... Ид­ваха толкова фундаментални и мощни истини за Любовта, за Жената, за Бога, изказвани за пръв път по този начин от Елма, че сякаш духовете беснееха, не желаейки всичко това да стигне до човечеството.
            Единият от тримата приятели – участник в ноемврийс­ките действа във Велико Тъново през 1996 г. – е ос­новен импулсатор да се съберем сега отново. Неговото усе­щане, че ще има продължение на операция "Омнария", срещна пълен отклик у другите двама и се потвърди от екстрени съ­бития. Още в първия ден на слизането на сгъстено Слово ние не сме знаели, че денят е бил Петдесятница, а следващият – Свети Дух, тъй като сме слаби по църковните празници. Сега съзнаваме защо в осиянията от тези дни постоянно се говори за Духа, за църквите, свещениците и пр.; дори си говорихме за св.апостол Павел – родоначалник на Петдесятницата. Прави впечатление, че Учителят изказа строги думи за църквата. Снощи, на мръкване, един от нас специално преписа една по­добна мисъл от беседите, която се беше паднала във връзка с въпроса ни, какво става в момента. Явно Учителят не може да забрави какво са Му кроили поповете в Търново:

        "Това, което сега учат, не е християнс­тво. То трябва да претърпи преобразувание. Християнството е опорочено. Нека бъда ясен: когато един свещеник или владика тури одежди, патрахил и корона, венчае някого и каже: "Плати толкова", аз го наричам черен маг… Не казвам, че самото християнство е виновно – виновни са черните християни." (т."Аз ви избрах", стр.4-5, беседа "Пояснения върху окултизма, спири­тизма, теософията, мистицизма и християнтсвото" от 12.II.1920г.)

             По всичко личи, че операция "Омнария" е задействана сериозно, тъй като изведнъж се разрази силна буря над Це­рова кория и Търново, в резултат на което е паднал кръстът от най-високото кубе на катедралата – най-голямата църква във Велико Търново, срещу която е самата митрополия. В същото време един от нас вижда две ярки дъги, които обра­зуват мост между Арбанаси и Търново – визуален образ на "Завèта на цветните лъчи на светлината", съставен от Учителя през 1912 година именно в Арбанаси. В Библията дъгата е завет за приятелство между човека и Бога. В същия момент приятелят в селото чете в спомена­тия том беседи, че истинското християнство, за разлика от черното е "наука за сближение и обединение на половете, на духа с душата". Символът на тази на­ука – точно по същото време - се илюстрира над Търново и Арбанаси: дъгите са две, съвсем сближени, и едната е по-малка от другата. Въпросът за двойката, като най-свещен принцип в истинското християнство, се разглежда малко по-нататък в споменатата беседа, като свързан с второто лице на Бога. Това е лицето на Любовта, ето защо "мъжът и жената и всички хора трябва да търсят това лице – Любовта".

            Днес, на идване към селото от Търново сутринта, двете приятелки виждат бяла лека кола с номер 0444 – поред­ната проява на дъжда от четворки, с който работи Небето пред очите ни вече повече от година. И тъй като ние три­мата сме със силни четворки кабалистически, предположихме, че така Небето ни дава условия за работа с този принцип и тука – поне временно.
В четири часà след обяд една от приятелките получи импулс да отиде за захар и се върна с една книга, която е ку­пила в селото: "Из миналото на Церова кория". Зададохме си въпрос, защо сме дошли точно тук и каква е ролята на това село в момента в нашата обща работа - отворихме книгата напосоки. От лявата страна се падна: "Училището е член на Светата Троица, чието велико предназначение е да зав­ладее душата на детето"; а отдясно: "Подготвката и пе­дагогическият опит на учителите тук са на необходи­мата висота; броят на децата в отделенията е нараст­нал значително и това налага да се открие и първи клас". Тези промени, според цитираната книга, настъпват през 1912 година, а ние знаем, че именно тогава Учителят е съста­вил в района на Търново книгата за Цветните лъчи. Ето ду­мите на Елма:

Село Церова Кория

22,40ч.
– Тази вечер ще имате пълната свобода да изби­рате как да се проведат токовете: чрез Слово, чрез Дело или чрез Живот. Никак няма да пострада рабо­тата ни сега в Омнария, ако отложим Словото за друг ден. Делото във всички духовни светове се из­черпва с един единствен акт: "шиòн" – Божествена дума за жребий. Животът е плод на проявената Бо­жия Любов. С Живот проблемите се решават сто на сто, с Дело – 75 на сто, със Слово – 50 процента. Животът се проявява спонтанно и без никакви вът­решни и външни противоречия. Затова той произ­лиза от Божествения свят. В духовния свят е необ­ходим жребий, понеже там любовта не е доста­тъчна, за да отстъпиш мястото си или да бъдеш последен. Словото идва чак във физическия свят, като единствен път към Делото и Живота.

10.06.134 г., с. Церова кория

            Късно вечерта на 8 юни - почти към полунощ - тримата излязохме на чердака и спонтанно се прегърнахме. В същия миг на небето се появи образът на Учителя и всеки Го видя по различен начин. Един от нас Го описа с бял триъгълник над главата, а друг бе толкова изумен, че възкликна: "Вижте Учи­теля!" Казва, че е бил с бели дрехи и в пълен ръст. Видял Го съвършено ясно и отчетливо – лицето Му било ведро, дос­тойно, излъчващо бащинска и грижа и покровителство.


Церова кория - на улицата в селото, кръстена със същото име. Малко преди излитане, винаги става някакво чудо. Освен видението, този път добиваме зрение за истинския вид на небето и постепенно почваме да светим. Щас­тието е неописуемо!
 После сядаме и...

Веднага след това - тъй, както бяхме седнали, разпо­ложени в триъгълник и замаяни от преживяното - Майстор­ката на Валса изведнъж получи импулс с валсови диригентски движения да посочи към всеки един от нас и да каже, в ри­тъма на валсовия такт: "Слово, Дело и Живот!" - с такава градация, че в последния миг ръката ù се вдигна в диригент­ска позиция "подготовка за встъпление"…
            Кое точно сме провели, според свободата, дадена ни снощи от Учителя – Словото, Делото или Живота – това може да каже само Той. Това, което разбрахме рано сутринта, бе че при нас се е родило едно ново невидимо същество. Това първо по рода си успешно раждане от трима родители изглежда се дължи на един брилянтен акт на акуширане, за първи път без никакава опасност от инфекции – без нито следа от духовна или друга ревност, нечистота, лични чувства, тщес­лавие, гордост, желание за заграбване на някого като частна собственост. И - нещо съвършено уникално – може би за пръв път след всичко, което сме преживяли досега: без нито една сенчица от наскърбяване или омъчняване на когото и да е било! Според Учителя, истинският ученик не се ни възгордява, ни съблазнява, нито дори наскърбява. Но и това не е доста­тъчно. Най-истинският ученик не само не се наскърбява или остава безразличен, но и прелива от радост и щастие, когато съд­бата дава на другия да бъде щастлив, опровергавайки по този начин една от най-черните мъдрости на плебейското съзнание: "Ревнува – значи обича".
            Какво бе това, което последва, ние не можем да си обяс­ним. След броени минути, в двора се чу радостно скимтене на кученце. Невидимото Същество ни бе приготвило още един сюрприз. Оказа се, че тази, която бе привлякла от небесата Одата на Радостта и цялото пространство над нас тът­неше от нейното грандиозно изпълнение, току-що е била по­лучила едно ново рицарско посвещение. На секундата, едно малко паленце, жадно за любов и нежност, отдалече се втур­нало към нея на улицата като към майка си и дошло с нея в градината. Който знае какво значи появата на кученце в опре­делен исторически момент – и нито миг по-рано или по-късно, – може да си разтълкува какво е станало тази сутрин не само в Търновско и в България, но и по цялата Земя и в Космоса. Та­кова нещо не се случва всеки ден – особено като се има пред­вид лавината от съвпадащи се символи.
            През тези два-три дни съчетанието на черното и бя­лото игра и тепърва ще има да играе решаваща роля. Ние разбираме, че на сцената излиза Всемирната ложа – онази, която управ­лява Бялата и Черната. Носителката на Живота измежду нас сега е с бяла пола на черни точки, която си е сложила сут­ринта без да мисли; кученцето е черно с бяла муцунка, бели лапки и бяло герданче; малко по-късно срещаме свещеник в черно расо; и веднага след това – семейство с голям черен куфар. После спасяваме едно черно вранче; днес по обед една черна котка с бели крачета, бяло коремче и бели уши, вместо да се стрелне уплашена пред едного от нас на улицата или да се върне, странно защо ляга точно по средата на пътя с протегнати лапи и дълго го гледа, а после спокойно става и продължава, поглеждайки го още веднъж многозначително… Какво означават всички тия сигнали? Преди година и поло­вина, пак в Омнария, когато бяхме в същия състав, се появи Черният Вълк, и краката му се разтопиха като огнена лава. Защо сега представителите на двата вечно враждуващи рода идват сами пред нас и ние виждаме, че на места вече са "за­почнали" да побеляват? Не означава ли това, че е дошъл мо­ментът, когато предсказаното от Учителя преминаване на злото към лагера на доброто вече е започнало? Нали знаем, че отричането от черния и влизането в белия път се отли­чава със способност за вслушване (белите уши), с промяна на начина на живот (бялото коремче), с промяна на нюха, усета, вкуса (бялата муцунка) и прилагане на добродетелите (бе­лите лапички)?... Какво ли пък значи бялото герданче?... Какво означава спасяването на вранчето, което пренесохме през опасната улица с обилен трафик, а майка му се обади доволна от върха на стълба – на кои хора се дава последен шанс да бъдат лекувани и спасени?...
            И - най-последното, от тази сутрин. На един от нас нат­рапчиво му идва да си пее часове наред една популярна ме­лодия. Съзнава, че досега точно тя никога не му е идвала, но той е имал редица случаи, при които му се внушава позната песен или мелодия, отговаряща напълно на космическия мо­мент. Накрая той се сети, че това е "Лили Марлен", а една от приятелките, която знае немски, си припомни началния куп­лет на тази песен: "Пред казармата, пред голямата порта, има една латерна и повтаря песента: "Лили Марлен, Лили Марлен!"… Дали името не е код за нова душа, която ни се изп­раща? Или пък "Пенка" ни подсеща, че продължава да си пее, а ние не я слушаме?… Вечно ли Нашият Приятел ще ни кандър­дисва?...
            И в този момент в главата на единия от тримата ид­ват три турцизма: кандърдисване, курдисване и кабардис­ване... Кандърдисването, това е латерната "Пенка" – Нашият Човек или Словото, което постоянно ни "кандърдисва" да престанем да пречим на Делото и Живота и най-после да им се отдадем изцяло. В случая не взимаме "латерната" в отри­цателния смисъл - като гласа на старото подсъзнание и на околните, които ни хипнотизират, за да си останем в Ста­рата вселена. В тази песен "Латерната" иска да ни освободи от затвора, лудниците и казармите в живота ни, като ни пее за Лили Марлен. Коя е тази Лили? Дали не е набедената от фалшификаторите на свещените писания Лилит, която не е демон, а първата, безгрешната жена на Адам, която не е из­менила на Любовта и затова е безсмъртна?
            Курдисването също има и отрицателно, и положително значение. Човек може да е курдисан от дявола, може да е кур­дисан и от Бога. В този смисъл, можем да отнесем Делото към втория вид курдисване. То е нещо велико и говори за аб­солютна преданост и послушание. Но заедно с това Учите­лят ни учи, че много велики хора на Делото, както и всички духовни ангели са като курдисани часовници – те нямат сво­бодна воля. Затова духовните ангели и всички богове, които не са минали през човешка еволюция, външно са еднакви като кукли. Човешката еднùна (монада), като последно творение на Бога, има възможност да греши и да поправя погрешките си, а това е единственият път за добиване на собствена физио­номия, на индивидуалност.
 Да бъдеш "курдисан", в българския език има и друго зна­чение: да те курдисат, да те поставят някъде или ти да сед­неш, да останеш някъде, където не те очакват или не те ис­кат много. Но ако Бог ни е "курдисал" там, където трябва – значи сме на мястото си.
А да си кабардисал, значи да си втасал – както преки­пява тестото или виното и е вече готово. Преминали сме пу­беритета, не сме повече "йовà-говеда" и сме готови съдбата или Бог да ни впрягат, без да се бунтуваме и роптаем. Значи, да те опекат, да станеш "печен" човек на Бога не е лесна ра­бота – трябва да си прекипял и да не тревожиш повече Не­бето, и стражевите ангели и дяволи да ходят подир тебе и да те чистят, когато се пениш и оливаш. В този случай слобо­дията, т.е лошият вкус и избор и необузданите изблици на тийнейджъра в еволюцията са преминали окончателно в са­моопределение, търпение, примирение и истинска сво­бода.
            Да се надяваме, че измежду нас и по света вече са се явили истински ученици на Учителя, които най-после са се убедили (кандърдисали са се) да изучават на първо място Словото на Бога от последната Му изява на Земята и са се отказали от латерните на старото подсъзнание, от упори­тите човешки и адски сценарии. Не са повече курдисани от дявола и света да подражават на другите или да вървят по пътя на своеглавието, но добиват собствена физиономия. Затова отиват там, където Бог ги прати; остават там, къ­дето Бог ги е поставил. Те са втасали и бухнали хубаво, и за­това са готови за Божествената пещ - пещта на мъчението и труда, на страданието, където лудуването и самомнени­ето отпадат и сме станали "послушно тесто" в ръцете на Незнайния.
 Ето какво допълни Елма в 16,40 ч. Под "синичко", Той разбира ситния текст под 18 градуса, който минава за думи на холизатора и неговите приятели, с описания на проблеми, случки и събития; а под "червеничко" – Неговите собствени думи, които записваме през ред, в алено и под 36 градуса, за­щото сме сигурни, че това е чисто Слово Божие. Слово Божие са и думите на Учителя от беседите, които записваме в све­тъл циан под 72 градуса. По-горе, за ситния син текст на всеки ред под 18 градуса казах, че "минава за думи на холиза­тора", тъй като от самото начало и особено напоследък там има спонтанни включвания на Елма, които Той не иска да за­писваме по другия начин – разпознаването им си остава наш проблем, както и опасността от субективизъм и грешки, ко­гато разсъждаваме и описваме събитията ние, обикновените хора. С това неразграничаване, Елма има някакава цел.

- Сега искам да ви обясня защо на някои прия­тели им става досадно "синичкото", което ставало все по-голямо и по-голямо и затова някои го преска­чат, за да четат само "червеничкото"…
 Ами че синичкото – това е Делото, това е Животът! Досега не сме разграничили цветовете на Делото и Живота при описание на нашето сът­рудничество с вас, но тия приятели би трябвало само да се радват, че синичкото се увеличава, а не намалява. Ако им е по-приятно да си слушат латер­ните, т.е. касетофоните, и да си прелистват кни­гите със Слово, вместо да творят и живеят - то това си е техен избор, техен вкус, тяхно ниво на еволюция. Аз, Който си знам Словото, предпочитам да създавам и изучавам "синичкото" – то Ми е по-ин­тересно...
Слово без Дело и Живот е тупан, който тумка, но никой не се хваща на хорото. Като потумка тум­каджията, а в селото продължават да спят, той вземе, че си дигне тумкалото, па иде в друго село. И сега, като видяхме, че тумкахме на празен мегдан и в София, и в Бургас, и в Пловдив, и хората предпочи­тат танцови забави по двамка, вместо хорото, ре­шихме да се опитаме пак в Омнария. И успяхме – гътнахме кръста на черквата! То кръстът си е техният символ, на танцовите забави: по двамка си живеят на кръст и никога не могат да станат успо­редни, àко че им е удобно ("àко" значи "въпреки че" - б.п.). Това става в цялото псевдохристиянство: живеят си по двамка, ама на кръст. Всички финтифлюшки, ко­ито те наричат "семейство", "вяра", "съвест", са все същата работа – всеки против всеки.
Сега, като гътнахме кръста, очаквайте про­мени не само в патриаршията, но и във Ватикана; промени в много други общества и църкви и органи­зации. До гуша ни дойде да живеете на кръст и да се измъчвате един-друг – да мъчите с това и цялата Вселена! Ние не сме против брака и женитбата и знаеме що е съюз между двама, но то става само ко­гато душите са успоредни, а не на кръст – когато се пресичат в Безкрайността. Които не се пресичат в Безкрайността, рано или късно почват да се преси­чат един-друг в говоренето, в мислите си, в дейст­вията... Най-тежко е пресичането, когато е на кръст – тогава ударът идва фронтално. Ето защо, ние на­ричаме човешките комбинки "нерегулирани кръсто­вища", където стават най-много катастрофи. По­неже всеки иска да мине пръв и да не се спазват пра­вилата за движението в брака, днес навсякъде хо­рата стават на камàри – камари от болници, катас­трофи и нещастия. Когато има светофар или регу­лировчик, всички започват да се подчиняват на ри­тъма: един път ще минеш ти, а другия път ще мине другият. Ако така се редуваха да си услужват и от­стъпват и членовете на семейството, ако се реду­ваха и в присъствие и отсъствие, нищо лошо нямаше да има в сватбите и роднинствата, в близките съ­жителства по двама. То ви го набиват в очите на всеки кръстопът, при всяко "На червено не минавай!", но хората днес се пресичат именно когато са чер­вени – когато им се дигне кръвното... Тази червенина няма нищо общо с Божественото зачервяване на бу­зите, когато сте тичали на открито по поляните без ездач. От едната червенина се получава ин­фаркт и инсулт, а от другата – безсмъртие! Науката за кръста, за която вече сме ви чели някои лекции, се преподава на 144 основни нива в живота, и това, което вие знаете, е само второто ù измерение – сблъскването на различията. Третото измерение на кръста е "надлез и подлез" – знаете го и това. Само по надлез и подлез може да вървите с голяма скорост в различни направления, без да се опасявате от сблъсък. Във второто измерение – света на два­мата, къщата, семейството – трябва да има изчак­ване, за да мине другият. Ония, които не умеят да изчакват при афект или приказване, са "улави глави" – трошат глави, и своята си не жалят… Пък да зас­танеш по средата на кръстовището и да не пущаш никого, защото си го заградил за собственост – това значи хем на тебе да ти бръмне главата, хем да почнат всички да те заобикалят... Това е най-го­лямата глупост – да застанеш някому на пътя! Това значи или да те заобиколи, или да те бишне без да му мигне окото, ако е по-корав и по-як от тебе.
Сега има някои, които са се курдисали на кръсто­вището, а други обикалят около тях като замаяни. Това се нарича "панаир", и децата много му се радват. Там се продават захарни петлета и фокусниците правят най-различни фокуси. Най-големият фокус е да ти предложат да живееш заедно с някой и да не се разболееш при това. По-голям фокус от този и ние не сме виждали: как го правят това някои двойки на панаира – не ни го побира умът! В същото време се­риозните хора бибкат от четирите страни на кръс­товището да се раздигне по-скоро панаирът, за­щото наоколо е тресавище. Като се съберат така по няколко километра опашки от коли и камиони и ви вият на главата денонощно, защото им пречите да си вършат работата, вие вземете, че се изнервите и си заминете преждевременно.
Всяка човешка килийка, в която живеете несменяемо откакто ви излъгаха илухимите, е един панаир на кръстовище или някое малко, отделно стрелбище. Близкият ти казва: "Ако уцелиш желанието ми, ще ти дам захарна пръчка". Така повечето простосмър­тни се научават лесно с годините да уцелват жела­нията на собственика и почват да му готвят, чис­тят, перат и стоят диванчапраз, за което получа­ват бонбони, перца, разноцветни балончета. Като им омръзне да ядат вафли, а не могат да си отидат, защото са му народили деца и са влезли в дългове, те почват да му ядят и помията, определена за пра­сетата. Той ви храни с помия или изобщо не ви храни, а вие го храните и дундуркате, но пред хората мина­вате за "семейство" – солидна работа… Да, ама со­лидното иде от "солидарност", а не обратно. "Сол" значи ти самият, а солидарност – да отдадеш себе си заради другия, но и другият да прави същото за тебе, а не да те гледа като турук или да те подлага на разпит като стражар. За нас "разпит" значи "раз­пят" - т.е. "разпънат". Вместо да се разпявате, вие взаимно се разпъвате, и по-глупавият е този, който започва да отговаря виновно или да крещи на следс­твието. Почнеш ли да му се оправдаваш, да "микаш", да му даваш обяснения, Господ си запушва носа от тебе и те записва в книгата Си като помияр.
 Има и излъскани помии, които приличат на вила, кола или злато. Една свиня никога няма да ги яде, защото знае, че ще умре, но хората са по-глу­пави и от свинята. Приличат си с нея само по едно – не знаят, че ще ги заколят за Коледа. Гробищата са пълни със заклани хора по този начин, въпреки че са им поставени най-различни диагнози. Да ти пресекат гърлото, значи да престанеш да си пееш. Ние не сме видели нито един осигурен човек, който да си пее и да пее истински. Пеят само пред виното и ракията, защото нямат други поводи за пеене.
Сега да свършим с тъжната и веселата част и да си поговорим по нашенски. Да си земляк на Господа, значи да си на "ти" с Него и на Земята, не само на Не­бето. Когато само Му се молим и Му четем Сло­вото, можем да се разговаряме с Него на Небето; но на Земята не ни познава, казва: "Не си от Мойто село!"...
Селото на Господа е Новата Вселена – това е Неговото село! Вселена – защото там вселяването става по нов начин: не чрез раждане и прераждане. Свърши се с раждането и прераждането, тука сте оставени на доизживяване. Вие не можете да се на­дявате и на бъдещи раждания и прераждания, тъй като времената се съкратиха. Я има, я няма по още едно прераждане. Кой квото направил – направил. Това е квотата на Бога в настоящия космически мо­мент, но Той няма да се откаже от нея за нищо на света.
Сегашното Слово го давам не понеже беше не­обходимо, а като десерт – нищо че го пресолихме доста в началото. Десерта си го получавате заради дисертацията, която защитихте с отличен. Соле­ната част остава за всеки един, който е мното серт с Господа; а на вас се пада десерт… Нали искахте десерт?…
Ние не поднасяме десертите си в големите здания, с колите на човекоподобните отпред. Ония "десерти", дето бродят най-падналите дяволи и ан­гели и където хотелите и ресторантите са най-скъпи, излизат най-солено на човешката душа – ако въобще някой с душа се прибилижи до такова място. Нашите десерти са на открито, сред природата – наволя, където въздухът е най-чист.
Понеже всичко вече си го обяснихте сами, тук-таме с Моя помощ; и защото най-после разбрахте, че животът може да бъде красив и без много обясне­ния, пратете сега всички тия осияния на прияте­лите, за да се учат на ум и разум - а вие си пожи­вейте щастливо. Да живееш щастливо и естест­вено е смисълът, който е вложен в човешкото съ­щество, като последно творение на Бога. Който от­блъсква щастието и постоянно се огражда с неес­тествени неща, мислейки че те могат да му доне­сат нещо, не отговаря на понятието "Човек" и за­това трябва да върне монадата си на своя Създа­тел. Сега са настанали точно такива времена.
Доскоро знаехте, че искрата Божия се отнема само при занимания с черна магия. От две хиляди го­дини насам Учителят ви говори, че монадата се от­нема и на онези, които се грижат за утрешния ден или се занимават с продаване. Сега пък дойде мо­ментът да ви се каже, че ще си вземем еднùните и от ония, които са отблъсквали щастието, за да се оградят с ефимерни неща и хора.

Хар, хаòр, харòр!

Ученикът учи, прилагайки.

 18,30
 – Съкровен личен въпрос: Ще се отклоня ли от предназ­начението си в този живот, ако отрежа като с нож, веднъж за винаги, изобразяването на красотата и приемането на Слово? В осиянията за мене се визират такива възможности като най-оптимални. Окончателно разбрах, че при някои хора изобразяването на живота отлага самия живот, а изкуст­вото, окултизмът и снемането на Слово без адекватен де­бит на Дело и Живот започват да се превръщат във взаимна наркомания. Може да звучи абсурдно, но това е казано и в оси­яние. Някои приятели считат, че Словото за тях е живот - и това до голяма степен е така, защото като че ли нищо не ни е задоволявало напоследък повече от Словото. Но ние знаем и виждаме какво става вече години наред при ниагарите от Слово, но с нищожен дебит на Дело и Живот.

А, може би, да се откажа от изкуството и литерату­рата и от снемането на Слово по досегашния начин е една ек­стремална позиция за мене, която не е реална за този ми жи­вот? Ето, все още има приятели, на които не е отговорено, пък и всички ние чакаме не само фундаменталните, а и лич­ните осияния, като извор на мъдрост и поука за цялото чове­чество. И все пак нещо в мене все по-силно и по-силно се съп­ротивлява на изобразяването и писането, въпреки че това са основните източници на живот за хора от моя тип, след жаж­дата за ученичество, обич и обмяна. Поставям въпроса реб­ром и съм готов да изслушам и изпълня съвета Ти безпрекос­ловно, ако прецениш, че имам сили да се справя.

- Помниш, че преди известно време направо ти забраних повече да организираш и да пишеш. С пър­вото се справи, с второто – не. Писането и изобра­зяването отлагат случването. Ти знаеш това, но се жертваш заради приятелите. Работата обаче е в това, че не жертваш само себе си. Отказвайки се да бъдеш по-съвършен, ти не даваш на Силите да зара­ботят на практика, без да има нужда повече от кан­дърдисване. Това, което проведе досега, по сила и точност няма сравнение с нищо останало в Словото и човешката култура. Виждате, че и в Словото от първата половина на века имате някои редакционни проблеми. Все пак – и с осиянията, и без осиянията – Аз си свърших добре работата до 1945 година на Зе­мята. И да не бяха осиянията, в беседите има всичко и основният смисъл на Словото е предаден вярно, въпреки някои досадни грешки и даже злонамерени редакции. Който е ученик, той разпознава печата на дявола и го отстранява безпогрешно. Затова Учи­телят никога не се безпокои, че Му били редакти­рали Словото. Това обаче не значи, че виновните няма да поемат своята отговорност, независимо от това с какви мотиви са го редактирали – добри или лоши.

 Не мислете, че почти всички стенографи на лекциите и беседите Ми, които се парализираха и ослепяха или ги орязаха хирурзите по затворите, плащат непременно само за редактирането на бесе­дите. Някои от тях имаха лични дългове, други се пожертваха заради човечеството, трети се съпро­тивляваха на щастието. Страданията им ги приб­лижиха още повече към Мен и затова сега ги пуснаха в прекрасни, нови тела на Земята. Не гадайте кой кой е, защото в гадаенето на тази тайна на Приро­дата има не само суета, но и опасност, грях. Който разкрива такива тайни, дори и да не си фантазира от тщестлавие, ще попадне под ударите на съдбата бързо и неизбежно, ако използва ясновидството си без личното позволение на Господа. Това е голяма съблазън напоследък, но в 99 на сто от случаите се фабрикуват измислици: авторите си четкат тщес­лавието, а слушателите – самолюбието.

 Сега на теб и на всичките приятели, ко­ито вярват в Словото като осияния, ще кажа: няма да е печално, ако Словото престане да идва по този на­чин. Голямата вода винаги си проправя път. Това са известни неща и вие вече имате опит в това от­но­шение. Ако се отпуснете и заживеете щастливо, без да давате някому да ви ограничава и без самите вие да ограничавате когото и да било, целта на Сло­вото ще бъде изпълнена и тогава можете да пус­кате кранчето само в кратките паузи между две щастия или две инициативи в името на Новия Жи­вот. Повече няма защо да изяснявате никому кога го­вори Слово през вас и кога – човекът и ученикът. Нека това, ко­ето се случва с вас и около вас, да бъде главният стимул на приятели и познати, а не Сло­вото, което могат да получат записано.

 Ние не изключваме понякога Слово до протече и в разговор или приятелска беседа; съвсем не изк­лючваме и да си записвате Словото в такива случаи. Но такива работи на юруш, които ви се случват от време на време, не са най-добрият начин. Сега той е неизбежен, защото не искате да изпуснете нито едно зрънце Слово, и Ние ви разбираме, похваляваме ви за това. Но Ние не искаме и вие да се превърнете в книжовници и екранджии, защото ще остареете. Една екскурзия в планината със свои дава повече от пет тома беседи, неприложени. Това ви го казвам съвсем отговорно и се подписвам лично под него! Изучаването на Словото е от огромно и първосте­пенно значение, но това не трябва да ви прави недъ­гави сърдечно и физически, както става с интелек­туалците и прекалените светци. Не се нахвърляйте да ядете Слово като невидели, дори и да го разби­рате, да му се възхищавате и да можете да го пог­лъщате в огромни количества. Наистина, всеки уче­ник минава неизбежно през такива периоди и те са естествени: жаждата за истина е неутолима и чо­вешкият дух и мозък нямат граници и насита – това по принцип е Божествено. Тук нещата опират само до хармонията, дозировката, ритъма.

 Който лишава себе си и другите от ранно ля­гане и ставане, не е ученик!

 Който се лишава и лишава и други хора от дви­жение и слънце до 10 часà сутринта, ще плаща та­кива контрибуции, че и цялото Слово на Вселената няма да му помогне! Който отблъсква Любовта и Живо-та в името на Словото и затова се обезобра­зява сърдечно и физически, може да се нарече "ученик" и "апостол" само условно – ще се наложи да се върне и да издържи изпита си по предметите, които е про­пуснал. Господу такива Паисиевци по нощите и в съ­ботите и неделите са особено мили, защото жерт­ват здравето си за Истината, но това не може да накара другите преподаватели да им пишат тройки. Наистина, Учителят се застъпва за тях пред Коми­сята и обикновено им подаряват нови тела и те ид­ват като прекрасни млади хора, невинни като ангели. Повечето от тях обаче веднага стават пак теоре­тици и книжовници по стар навик – и пак бастисват къщичките си. Не могат да разберат, че Щастието е целта на Мъдростта и Словото. Трябва да помог­нете на такива да се осъзнаят òвреме, докато не е станало късно.

 Това е отговорът.
На 12 и 13 юни стана окончателно ясно какво са озна­чавали всички тия знаци със секрети, ключалки, катинари и врати, които ни се дадоха още в самото начало. Както и пре­дишния път във Велико Търново – столицата на най-мощните противоположни сили в България, – и този път се разразиха бури не само в небето и природата, но и във взаимоотноше­нията. За пореден път в този район се оказва, че някои хора не са коректни, и по тази причина трябва да си вървим. Сега не искаме да говорим за вина на този или онзи, но фактът е, че определени сили не могат да търпят хармонията и правят всичко възможно раят на Земята да не се появи.

В петък вечерта, за последен път една позната не иска да пусне група ентусиасти, дошли с все компютрите и принте­рите си на гърба, за да помагат безкористно на Делото. Ня­кои хора не били разбрали кой точно ще дойде и колко души, и затова сега се яви зловещо напрежение - дори в началото не искаха да отворят портата. Отвори им приятелят, който вече бе дошъл; нещата се позагладиха, но във въздуха захвър­чаха искри. По едно време се даде предложение да прочетем една беседа от Учителя, тъй като при тази ситуация ня­махме настроение и условия да започнем определената ра­бота. Един от най-чувствителните гости, който предложи да прочетем беседата, за да се хармонизираме, минута преди това бе казал: "Има ли смисъл въобще тия компютри да се ра­зопаковат…?" После се спряхме на варианта да не се чете цяла беседа, а да отворим и да видим какво ще се падне за всеки един от нас.

На една позната от Търново се падна:

“Всички хора постъпват като тия сес­три. Една Божествена мисъл хлопа на ума им, но те я отблъскват. Един ангел слиза от Не­бето да им донесе нещо от Бога. Те питат, не може ли да дойде друг път. Божествената ми­съл се връща назад, ангелът си отива, а после съжаляват, че не го използвали. Като те на­пусне ангелът, ти започваш да скърбиш за него и казваш: "Защо не го послушах!?" (т. "Начало на Мъдростта", стр.318, л. "Деца на Бога" от 6.07.1932 г.)

Ние не сме забравили, че във всички тия мисли от Учителя, които отваряме напосоки, имат значение не само самите те, но и заглавията на томовете и на беседите, даже и страниците и датите. Не можем да съдим защо "нача­лото на мъдростта", т.е. последстви­ята или "страхът от Бога", както се казва в Библията, още не може да проработи в този драматичен български град и околностите му, където "тия сестри" от години не могат да разберат защо им се струпват големи неприятности на главата. Това не важи само за Велико Търново, то е общ принцип, но тук най-ясно ня­кои хора твърде болезнено изпитват последствията от отх­върлените шансове да живеят с ангели. В началото, както навсякъде, взеха връх чисто материални и човешки съображе­ния и вкусове, а на други тепърва им предстои да получат своите уроци. Но за сметка на това някои приятелки сега направиха своя избор окончателно и доведоха "битката" до по­беда. Не случайно една от тях напоследък прие необикновени небесни гълъби на прозореца си и видя грандиозен млечносив обелиск над един от търновските хълмове. На друга Учите­лят директно е проектирал един сън, който има не само сим­волично, но и прогностично значение. Това е станало непос­редствено преди запознаването с някои от участниците в се­гашната ни пиеска. Стои тя на централно място в староп­рестолния град на един кръстопът, където има светофари и се намира Паметникът на обесените. Изведнъж ù се явява Учителят и загрижено и сериозно ù казва: "Не съм доволен - внимавай как белиш картофите!" Тогава тази приятелка на­сън се разплакала. Друга участничка в пиеската още тогава ù е разтълкувалала този сън, и то точно на територията на трета участничка – същата територия, която днес ни дава урок със своите секретни брави, ключалки и пр.: "Да внима­ваме пред кого се откриваме." Дали само това е тълковани­ето на този сън и на версията за ключалките е въпрос, който има да се изяснява.

Небето никога не търси вина, но преподава уроци. Във всички случаи, участниците в сънища, "пиески", драми и пр. имат равен дял в проблемите – не може да има само праведни и набедени. Както и да е, относно случая с картофите имаме още доста да си помислим, но прогнозата не закъснява да се осъществи... Ето един от най-нервните моменти на общува­нето ни в тази селска къща: виждаме как онази, която е сънувала съня, се колебае дали да бели една тенджера с варени картофи, а друга ù взима троснато тенджерата от ръцете и със "сочни" думи отива да довърши работата…

Всичко това дава рикошет, и не след дълго един от най-неделикатните в тази пиеса (който на практика не ни прие за работа и живот в този състав) попада в автомобилна катастрофа, стъклата нарязват лицето му. Дали е от лична карма - или поема вината на по-слабите и на Търново?...

СЪДЪРЖАНИЕ
/