Книга 30


5.VI.134(1998)г.
В.Търново

РЪКОТВОРНИ И НЕРЪКОТВОРНИ ХРАМОВЕ
ЖЛО А.Н.



На 16.05.134 г. А.Н. е изпратила писмо до п., което става повод за ново лично послание от Елма за нея. Ако тя разреши, желаещите могат да приложат към настоящия материал копие от писмото й, защото оригиналният почерк има най-голяма сила. Тук само ще бъде резюмирано.

В началото А. се възхищава от компютърните портрети на Учителя. Изпраща портрета на Учителя от Борис Георгиев. Оказва се, че той е принадлежал лично на Тодор Стоименов, един от първите ученици на Учителя, който се пада неин вуйчо. Споменава и за дъщеря си Е. във Виена, която е изпратила свои стихове на английски специално за п. В писмото си А. описва един свой нов символичен и мистичен сън, към който е приложила и графична рисунка: стена-колонада с извити сводове и пет колони, украсени вътре с преплетени лиани от долу до горе. Ето как описва съня си:

"Стоя права пред една много висока, старинна стена. В горния си край тя завършва с обли сводове; има колони, изработeни от вито дърво. Сводовете са зазидани. Би трябвало там да има изрисувани икони, но ги няма.
Гледайки към тази стена, аз в съня си зная, че там, отзад, се намира Той! Задавам въпрос към Него: "Дорасла ли съм, достойна ли съм да получа онова зрение и да мога да виждам в астралния свят?" Усещам въпрос: "И какво по-точно?" Отго-варям: "Ами елфичките на цветята, например…"
След моя отговор, зидовете в сводовете изчезнаха – останаха да зеят като на моята "рисунка". Чух страхотен тътен, и със слънчевия си възел усетих, че едно огромно слънце започва да се издига иззад стената. Енергията усещах в мен като при грохот на милиони океански вълни – и започна Изгревът на Слънцето! Помислих си: "Не, аз не мога да понеса да видя с очите си, да усетя с тялото си този гигантски оксижен!" – и закрих очите си, затворих ги; по-точно, с крайчеца на окото си погледнах към лявата си страна. И изведнъж Той се показа; частица от Него – точно като първия слънчев лъч – изскача от хоризонта на морето. И оттам се изстрелва със страшна сила и скорост и със силно свистене на въздуха една мъничка, огнена сачмица, която се заби в слънчевото ми сплитане! Усетих как сачмата е в мен, как започва като че ли да се разтваря от стомаха до всички мои клетки, обзе и ръцете и краката ми и ме изпълваше и изпълваше и изпълваше – подобно на балон, който искат да надуят до последен предел. Усещах вече невъзможност да поемам това "вещество" в границите на моето тяло и се събудих, изпъната и втвърдена. И дълго след това, вече напълно разсънена, аз едва можех да се приведа в състояние отново да се движа. Три денонощия усещах болки в стомаха, като при криза от жлъчка.
Въпросите към Елма са много! За стената, за колоните, за сводовете без икони. Защо задавам такъв въпрос, след като никога не съм и помисляла да ставам ясновидка; сачмата вид "наказание" ли е, че съм още едно нищожество по пътя на еволюцията - или нещичко е посадено в мен, поради което съм отговорна още повече – и т.н.?
С огромен интерес и с чувство на силно вълнение се обръщам с молба за отговори към Елма. И дано ми прости поредното невежество, че сама не мога да си отговоря на всичко, което ми се случва."
Накрая А. се обръща с хиляди извинения към п., мислейки, че отново го натоварва, но казва, че "едно такова общуване е най-ценното на нашата Земя. Пък сигурно от отговорите всички ние ще получим още много неща!"
В писмото си тази мила приятелка споменава и за гениалната българска художничка И.Х. – създателка на куклите-скулптури за спектакъла "Еленово царство" от Георги Райчев. Желателно е да имаме снимки от тези необикновено красиви и прекрасни герои, изразяващи абсолютния връх на красотата и съвършенството в българската и световната скулптура: при всички случаи, те могат да имат и посветителска, и лечебна сила. А. очаква и обещаната пиеска "Молитва за мир", която п. и Д. написаха преди 8 години само за две или три денонощия. (Между другото, това е едно от невидимите ни деца, което също очаква някой да се погрижи за него, да не бъде безпризорно сираче). А. изпраща и списанието на ИМКА – международно детско духовно движение, - задавайки въпрос за символа му: обърнат триъгълник в окръжност.
Ето отговорите на нашия любим Баща и Учител по основните въпроси:

10,28 ч.
- Ти си от нашето Ято, а не ли, а(Тук Елма представя в друг вид името на Анелия: А-не-ли-а). Старият въпрос на твоите съименички е с "я" накрая, т.е. старото "аз" в съществата – "а не ли я?", т.е. "А не ли аз трябва да бъда щастлива?", "А не ли аз трябва да бъда избрана?", "А не ли аз трябва да бъда почитана, обичана и призната?"... Старата Анелия векове наред си е задавала този въпрос – и затова е останала стара. Новата Анелиа обаче забравя себе си и почва да пита: "А не ли Абсолютният? Кой е по-важен: аз – или Вечността?"
На базата на твоето старо и ново име, сега ще отговоря и на един наш приятел, който се надява на специално осияние до него във връзка с изображенията, за които пишеш. Неговата склонност да пише, описва и изобразява е родила много земни и небесни култури и е оставила вечни плодове в Битието. Те имат своето значение за развитието на душите и даже Бог им се възхищава, защото те са самият Той, в едни от най-прекрасните Му естетически форми на съществуване. Така е с всички деца на вдъхновението, родени от творци и влюбени – те са самият Бог! Сега обаче приятелят ви с право си задава въпроса, дали прекаленото изобразяване на живота не отдалечава самия живот. Има такъв феномен в Битието и множество писатели и художници не знаят това. За тях изкуството е живот – една нова реалност, която ги кара да живеят много по-интензивно и щастливо, отколкото в прозата, която ги окръжава. Те извличат живот от въображението си, от творческата си интуиция, и създават образци, с които не може да се сравни нито едно цвете, нито един слънчев изгрев, нито един омаен пейзаж на трииз-мерната природа. Само художникът може да разбере това. Простият човек стои в захлас пред красотата и величието на дивата природа – наистина, в нея се усеща присъствието на безчет невидими творци, музиканти и художници, диханието на Бога. И все пак на гения нещо не му достига в натурата. Неговият смисъл на живота е да пресътворява. Хиляда фотографа ще направят хиляда еднакви снимки на природата в един и същи миг и от едно и също място, но няма нито един художник, който да се повтори с другия. Това го знаят и децата от детската градина и затова тук не ви казвам по същество нищо ново и неизвестно за вас.
Новото, което не знаете и го знаят само малцина посветени, е че геният, който изобразява, независимо дали взима за повод натурата или рисува собствените си мисли и чувства, е още само пеленаче в развитието си, в сравнение със светията, ученика и Учителя. Светията престава да изобразява, защото се подвизава. Подвизавайки се в чистота и святост, в абсолютно и неподражаемо безкористие и пълна липса на тщеславие, истинският светия спасява много повече души, отколкото гения, и пълни с красота и музика не залите и платната, а самия Космос. Когато почнеш да пречистваш сърцето, ума и тялото си и престанеш да искаш да ти се възхищават и да те признават, да те продават, ти започваш да живееш в Космоса и създаваш много по-гениални картини със самия си живот, отколкото платната в галериите. Това не принизява Бога в Неговите безчислени форми на вечно съществуване, родени от хората на изкуството, но то не спасява самите творци и гении, не ги прави по-съвършени, освен в изкуството им. За гения на Земята и в ада е почти безразлично как изглежда самият той, колко е здрав или съвършен във взаимоотношенията си и дали цапа или не цапа околните с начина си на живот. Той живее изцяло със своите фантазии и произведения. Неговата основна душевна болест е тази, че иска да бъде възприет и оценен, да му се възхищават. Оттук произлиза бързото рухване на будическото му тяло, което расте сàмо в неизвестност. В това отношение, анонимните автори имат грамадна преднина в развитието си, тъй като критиката и възхищението не могат пряко да ги омърсят. Има обаче един особен закон и невидим канал през друго измерение, чрез който отношението на публиката пак достига до авторите чрез техните произведения, дори и когато са анонимни. Всичко това вие, по-вътрешните, отдавна го знаете и затова много се пазите от суета и тщеславие, от хонорари и създаване на име в тоя разкапан свят.
Истината обаче е обемна и няма нито една точка в нея, която да не се уравновесява с противоположната. Ето защо, когато твърдим, че истинският творец трябва да е невидим, ако иска да го пуснат във Вселената, това важи само за гении и родители, които са завършили своето Четвърто Посвещение. Всички останали под тях и над тях (може и да са най-висши божества), които още не са проявили своето творческо тяло, трябва да бъдат изпитани от Небето да слязат на сцената на света и да сътворят велики деца, велики произведения на изкуството. Ако детето ти не е шедьовър, ако творчеството ти не лекува болни и не възкресява умрели, ти още не си никакъв родител и гений и трябва да слизаш още много пъти на Земята, докато уголемиш челото си с няколко сантиметра и изправиш творческия си ъгъл (Камперовия – б.п.).
Забелязяно е, че колкото по-остър е творческият ъгъл, толкова по-малко дава и повече взима даден човек, т.е. толкова по-близко е до змията и крокодила. Хора на изкуството и родители с животински Камперов ъгъл може да са оставили имената си в човешката история или в паметта на своя род, ала те са взели много повече, отколкото са дали; и да са дали много - то им е заплатено. Това, което са дали, е повече за "своите си", не за всички. Гениалността, творческото начало, тотвселенската същност и тяло растат и се проявяват само тогава, когато даваме нещо безкористно за всички или за по-голямата група, не за по-малката. Ето защо духът расте на теме и на чело, а душата – на ширина и телесни форми. Даваш ли повече на себе си и на своите, ще растеш на ширина – жена си. Даваш ли нещо на Бога и на човечеството, ще растеш на твърдост и височина – мъж си. И при двете положения обаче трябва да има граници, равновесие между усилията. Истинският човек твори, но се грижи и за творчеството на другите. Тогава човек става "ни мъж, ни жена" – ученик или Учител. В по-културен превод, това изречение гласи: "Ни само мъж, ни само жена".
А на нашия приятел и подобните нему казвам: хубаво е да творите; но ако останете само творци на ръкотворни произведения, носовете ви ще се надуват и зачервяват; ще почнете да рисувате и скубете веждите си, ако сте жени, и да слагате червило по страните си. Ще оплешивеете и затлъстеете и ще ви опадат зъбите, а някои ще се изгърбят или ще им се заострят дупетата, като жабчета. Който отблъсква създателството и иска само да действа, да твори, да вегетира, той не може да има дупе като котва, като горната част на ябълката. Щом дупето ви стане като долната част на ябълката – повече като стрела, - това значи, че вие сте станали страхливи и поради това безответни или безцеремонни. Отблъсквате волята Божия заради амбициите и илюзиите си. Отблъсквате създателството заради творчеството; повече седите и стоите, отколкото ходите и се движите.
Ние знаем, че ако ви лишим от вашия ограничен свят и вашите творения, вие ще се уплашите, ще загубите смисъла на живота си. Небето никога не отнема на детето играчката му. Има едно посвещение обаче, при което се иска пълен кураж и абсолютнотно себеотрицание. При това посвещение ще хвърлиш перото и четката, ще престанеш да кандърдисваш и изобразяваш и ще почнеш сам да живееш истински. Няма да седиш на стола и да тлъстееш, общувайки само умствено с почитателите си. Всичко, което правите от дистанция, дори и да е шедьовър на мисълта и изображението, е само една безсилна носталгия по рая, едно отлагане на настоящето. (На руски "настоящее" означава и "сегашно", и "истинско" – значи, само сегашният, настоящият момент е истински – б.п.) Уви, страстно и отчаяно вие само кандърдисвате другите с велики цитати и трогателни изблици от дълбините на наранената си душа и ги призовавате към любов и единение, към нежност и съпричастие… Небето умира от смях и мъка като ви гледа да блудствате по Инфернет (не е грешка, тук Диктуващият нарочно си играе с думата, изхождайки от корена “infer” – ад), обменяйки електронни импулси, вместо живи прегръдки и целувки. Електронната чума на човечеството скоро ще ви направи да се гледате от екраните и да блудствате от растояние. Ние оценяваме електронното обединение на човечеството и ви приветстваме за това ново чудо на техниката и комуникацията, но вие не виждате страшните ментални паяци и вампири, които висят над всеки компютър! Те ви оплитат все повече и повече в електромагнитните си мрежи и пият енергията ви с наслада. Жертвите на сатанинския Уран - на екрана – сега се провалят стихийно и неудържимо в бездната на едно ново безумие, много по-ужасно от спина, рака и шизофренията! Основната стратегия на Черната ложа сега е окончателно да престанете да ходите пеш на дълги разстояния и да загубите всякаква представа за физическо общуване с истински сродни души по планините и сред природата. Демоните на слабите токове са най-кошмарният "егрегор" на нисшия ментал в момента, както вие го наричате. Те имат за цел да обездвижат Божието творение, да го напълнят с гной, вместо с кръв, и да го направят потребител.
Една джанка, взета направо с уста от дър-вото в планината и подадена в устата на любимияима сто трилиона пъти повече сила и здраве в себе си, отколкото купени и умъртвени треви и водорасли от джендема! Съвършената и излъскана до блясък глупост с пискюлчета кара сега хиляди нещастници да си отделят от залъка заради химери, които ще ги всмучат в капиталистическия ад. Вместо да дадат парите си за една екскурзия в планината с тези, които обичат, и да изядат по една джанка; вместо да се напият до насита от живота и планинските извори, за да се подмладят, хванатите риби слушат като омаяни глупостите на дистрибуторите и мислят, че хапче от Бимбинистан или синтетика от Патагония ще пресекнат с вълшебна пръчица тлъстините и глупостта им, когато вечерят късно пред телевизора…
Един слънчев изгрев съдържа живителна сила, достатъчна да изпразни 100 болници на Земята, ако всички са легнали навреме с когото трябва или без когото не трябва! Една глътка вода над 2000 метра височина от шепите на някой, който не ви критикува и ви обича истински, лекува проказа и възстановява младостта на тъканите! Една дума Слово Божие, възприета и приложена с всичката сила на любовта и обичта ни към Бога и Учителя е такава панацея, каквато никой никога не е създал и няма да създаде никога! Всеки милиметър босота ви приближава неудържимо към вечната хубост на Битието, а всеки сантиметър голота ви възвръща към териториите на Едема, които са живи, трептят нощем в небето подобно на звезди - и ви чакат да се върнете!

(Тук пишещата, на която се диктува, е отбелязала: "13,05ч. - стрелките на часовника  "Той и тя"  са пак една върху друга!" - Прави ни силно впечатление, че откакто сме заедно, в най-силните, върхови моменти (или когато започваме и свършваме на нещо важно), стрелките са винаги една върху друга. П. обяснява, че това било цяла наука и че в такива моменти се събират Божественият, духовният и физическият свят и всичко става възможно – особено когато и секундната стрелка е върху другите. Разбира се, това важи за хората и случаите, в които общуваме Божествено – на нивàта на Трите Вселени едновременно)

18,40
На Е. кажи (Елма говори за дъщерята на А. - б.п.): "Сърдечната ти чистота ти спечели място между ангелите! Спечèли място на ангели при теб." – Ако съвсем се отвори за пространствата на свободата, то щастието, което я очаква, не може да се предаде с думи. Тя има полиада от карамфилен тип. Ако понякога спи между живи, неоткъснати карамфили, ще може да се пренесе в особено царство, където няма безлюбие. Всичко зависи от това, с кои ще реши да пътува. Може да стане още по-силно при див карамфил в планината. Само че трябва да мисли за него като за "калофила" и да измисли песен по формулата и молитвата за калофилата.
Сестра й може да мести зазидани истини и да ги поставя на пиедестал. Най-зазидана е Истината за Любовта. Отзиждането става не с думи, а с песен и вик на щастие между Свои.
Стената, която сънува А., е остатъкът от ùзточен религиозен морал, построил джамии около хората, които са имали прераждания в Мала Азия. Ти видя един момент от миналото, когато тези стени се изпречваха пред тебе.
Един алохим от слънцето се влюби в тебе и напусна слънцето, за да живее в теб. Това е "сачмата", за която разправяш. Зидовете бяха без икони, понеже иконата е образ на любовта с обект (любовта към ближния, към най-близките – б.п.) – пропаганда на православната църква. Статуите (в католическите, античните, източните и др. храмове – б.п.) са пропаганда на субектната любов (любовта към себе си – б.п.), а зазиданата стена е преход към свободата - към Забранените Истини. Християнството не прие усилията на исляма да освободи сърцето за Меда и Кошерите. Когато задръжките се взривят, съмненията падат и [тогава] през Сводовете – многостранността на женската душа, която умее да разпознава и да се отдава на Своите си – става възможно Пришествието на Духа.
Да бъдеш обладана от Духа – това е изключително явление, присъщо за Невестите Божии! "Харемът на Господа" са всички души с искра Божия, които Го приемат веднага и безостатъчно, без да се ревнуват една-друга. (Кришна е имал 16 000 жени с по 11 деца от всяка, но най-много обичал любовницата си Радха, защото според индуизма любовника се обича безусловно, безрезервно и безпристрастно - нищо не изискваш, само се наслаждаваш" – едно изказване на Мила Добрева в интернет). Източната баня и джамията са едно и също нещо и символизират по-съвършения път към Единението. Псевдохристияните изхвърлиха Кошера и направиха чудовищни килийки с по една развенчана царица и един търтей… Къде се е чуло и видяло да има Мед в християнския рай и религия?...
Става дума за псевдохристиянството, което е едно предателство. Маслото също иде от Изтока и бележи стремежа към мир между различията. Източният фанатизъм е привлечен и раздухан от други сили. Ето защо, вие ще проучите и приложите науката за Меда и Маслото, за да възстановите Едема на Земята, който е една източна мисия. Без върховете и приятните долини на исляма, християнството и другите религии ще останат да куцат довека. Само че ислямът на Земята възприе Марсовия кошер, не Венериния. Небесният Ислям и неговите тайни представителки в миналото и сега имат и Венерини Кошери – и затова медът им е най-сладък по пазарите на Вселената. Мохамеданският рай не е измислица – това е цялата Вселена! Планините от пилаф са всички планини от звездни купове и острови, които са недостъпни за сатанинските религии. Там се произвежда много сладък Мед (женската любов към всички) и превъзходно Божествено Масло (мъжката любов към всички).
Наистина, всички тия планини от вселени, макар и неосквернени от християнството, все пак имат да получават Христово посвещение и затова нямат понятие за Христос. [Наистина], те живеят в рая - всички ходят голи и всеки се обича и люби с всички безпрепятствено, - но всеки един от тях има да се въплъщава като човек на планети и светове като Земята, за да добие три нови тела: на милостта, саможертвата и ученичеството.
Ето защо, не се заблуждавайте: дори и най-висшите ангели и посветени, които се отдават на любовта и мъдростта за да си правят удоволствие, още нямат нищо общо с Учителя. Вие сега копнеете за Кошери, но знайте, че килийките ви по двама са по-благословени от Господа и са Христови светилища, когато всеки от двамата се стреми да отстъпва на другия. Ето защо Христòвото семейство, за разлика от езическото и християнското, е главен стълб в храма на хипервселената! Ти видя една стена от този храм, след като зидовете се сринаха. Колоните от вито дърво там са живи. Този стил в архитектурата е символ на Христовото Съпружество, което поддържа сводовете на вселената. Там нито една от лозите не е по-тънка или по дебела от другата. Туй има отношение към онова упражнение в паневритмията, когато всеки обикаля около другия, а сетне двамата обикалят около общ център. Това упражнение е венец на любовта между двама и на двамата с другите, понеже е израз на Христовото съпружество и на съпружеството в Окултния клас на Учителя.
Всяка от колоните, които видя в съня си, е третата, последната фаза на съвършеното съпружество. В първата фаза ти си стълб, а тя е лоза – трепти да изпълни всичките ти най-съкровени желания, обикаля около тебе, обожава те, напълно е сляпа за недостатъците ти. Това е фазата на Любящата. При второто въртене, вие си сменяте ролите. Но Бог позволява на една двойка да стигне до третото, взаимното въртене, т.е. до Христовото съпружество, само когато са минали успешно през първите две въртения - на сестрата около брата и на брата около сестрата. Значи – братството и сестринството не са случайна работа. Сега хората се мъчат да се женят веднага, без да са били братя и сестри.
Както виждате, в съня на Анелиа е обрисуван храмът, в който има пет съпружески двойки, увити една около друга. Това е един малък окултен клас – един лъч в Пентаграма, който го играете. Тя не случайно е нарисувала точно пет колони, въпреки, че не е съзнавала защо. Във всеки храм на Христовата вселена има по 12 стени с по пет колони. Това образува един малък евродоров клас – съединението на лунния със слънчевия цикъл (Китайският календар, копиран от прабългарския, има за главен цикъл 60-годишния, когато се срещат Лунните и Слънчевите цикли – б.п.). Стените са лъчите, а колоните – съпружеските двойки с вечните любими, увити като лози един около друг. В Христовата църква на Петата раса тези любими са несменяеми цял живот, а в епохата на Пентаграма и Паневритмията можеш да танцуваш всеки ден с друг любим или съпруг, ако пожелаеш. Колкото е по-голямо разнообразието, толкова е по-голяма чистотата.
Единствено под свода на този храм (Новото Учение на Учителя, с върховен символ и синтез Паневритмията, където лозите са равностойни, сменяеми и циклично възвръщаеми по петорки– б.п.) може да очаквате алохим от слънцето да срути стените на очакването и да ви оплоди с вечна любов и безсмъртие!
 (Между другото, в Паневритмията е заложена цялата символика и методология на общуването в Новата Вселена. Това може да се обясни и чисто астрологически – от гледна точка на новата българска аспектология. Не случайно образуването на пентаграмите в паневритмията се получава, само когато водещият във всяка двойка се отправя към другата двойка през един човек. Ако беше направо към съседа, щеше да се очертае и създаде в пространството петоъгълник, а не пентаграм - преплетена петолъчна звезда. Петоъгълникът е съвършено друг социологичен символ и има отношение към психологията на Старата вселена, Старото човечество: зачиташ на първо място най-близките - аспект квинтил, 72 градуса. Оттук произтича и Христовият клас от 72-ма ученика – символ на християнското семейство, на църквата, на затвореното за външни хора общество и братство: мисията на новозаветните. При ученичеството, тоест пентаграма, непременно трябва да прескочиш най-близките по кръв и житейска ситуация, за да стигнеш до сродните си души – аспект биквинтил, 144 градуса. Тук вече стигаме до новата идея на Учителя: че праведният и ученикът са по-горе от новозаветния. Това граничи със създаването на клас от съвършено нов тип – именно орфическия или евродоров клас от 144 души, за който се говори в осиянията; и от 144 хиляди – в Откровението на Йоан.
Но това не означава пълно пренебрегване на близките, понеже животът на ученика е ритмичен процес. Именно това иска да каже изпълнението на пентаграма в паневритмията: ставаш ритмически ту член на лъч, ту член на пентаграм. При лъча общуваш с най-близкия и най-близките, а при пентаграма - с партньора на друг човек и с по-далечните. Значи, цялостното изпълнение на пентаграма ни учи да хармонизираме без конфликти и противоречия обмяната с най-близките и обмяната със сродните ни души от класà. В едно оси-яние за паневритмията се казва, че с който си играл днес, с него трябва да останеш заедно през цялото денонощие извън работното си време, а трябва да има и часове за общуване с хората от лъча – още 8 души. Онзи, при когото си отишъл при размяната на партньорите в пентаграма, както и този, който е дошъл от друга двойка зад тебе в това упражнение, трябва да имат предимство пред останалите шестима през това денонощие – на тях отделяш време за лично общуване още преди оставането насаме с главния си партньор от играта. На другия ден хората се сменят, стига да не си обвързан с някого да играеш постоянно с него паневритмия. Хората не знаят, че това е голямо връщане назад в еволюцията, дори и да става дума за приятелство или брак с най-сродна душа. Въпросът е в това, че истински сродната душа е щастлива, когато играем и общуваме с други и когато тя прави същото - не ни заставя по никакъв начин да играе постоянно с нас паневритмия, да бъде всеки ден и всяка нощ с нас. Това е главен разпознавателен белег за истински сродна душа. Това са азбучни закони на окултното ученичество, и те са израз на идеала "сърце, чисто като кристал" – въплъщение на най-високия морал в Трите вселени. Ако ние прилагахме тези принципи на пентаграма и в живота си, както се прави по цялата универсална вселена (вселената на Учителя и Неговите истински ученици), тогава болестите и старостта биха изчезнали завинаги – б.п.)

Сега забележете: там, където в църковната архитектура би трябвало да има икони, в храма на Анелиа има зид и колони с прегърнати лиани. Изпълнен е библейският закон да не се създават изображения на Бога и на хората, който в неислямските храмове е напълно нарушен. Илухимните религии ви внушават да рисувате икони и да им се кланяте не само пред иконостаса, но и в сърцето си – да се влюбвате в образи. Това е изключително точно, от гледна точка на ортодоксалната психология и символика: кланяйки се на плоски образи и изображения, православният или езичникът, който си прави икони, става жертва на фантазията си. При това той не може да бъде никога щастлив, понеже се кланя на един измислен бог или измислен любим с двуизмерно съзнание. Той първо създава икона на любимия си в своето въображение, като си представя, че той трябва да бъде точно такъв, какъвто му се иска и както предписва църковният, родовият, махленският морал. В началото влюбеният идеализира своята икона, кръсти се пред нея, моли ù се... Малко по малко обаче се оказва, че иконата не отговаря на прототипа и че нашата представа за него е била пълна фантазия. Като не знаят това, религиозните и всички атеисти с двуизмерно, иконическо съзнание, допускат втората си фатална грешка: започват да искат от модела да прилича на иконата им. Да, но моделът е обикновен човек или човек, много по-съвършен от икона, поради което не желае да се подчини на фантазията ви, колкото и много да му се кръстите. И да желае – не може.
Християнството и някои старозаветни религии са ви набили в главата иконата на "верния съпруг"; иконата на любимия, който ви търси често или постоянно; иконата на оня, на когото трябва да разчитате; иконата на ближния, който е длъжен да се прибира вкъщи всеки ден. И понеже поповете и съседките постоянно ви внушават, че праведността и християнството е точно това, вие ставате от ден на ден все по отчаяни, все по-зли. Понеже моделът не отговаря на иконата му, която сте нарисували, той излиза виновен; а оттук – само една крачка до инквизицията... И до днес ваши близки, приятели и приятелки и скъпи съпруги, съпрузи, деца и роднини денонощно инквизират някого в ума и сърцето си, понеже поведението му не отговаря на иконата, която са си нарисували. Всичко това произлиза от църковното съзнание – от църковната иконопис и живописта по креватите с пълните луни и лебедите. Там се возят двойки в лодките и всеки пее на другия песента за самотната къщичка…
Ако направите един анализ на болестите и престъпленията у народите с иконическо и тия с идолопоклонското, кумирно съзнание, ще видите, че има една съществена разлика. По форма нещата може да си приличат, но по мотиви са коренно противоположни. Дивакът, античният герой, източният човек или католикът, който се кланя на статуи, на идоли, има съвсем друг вид терзания, в сравнение с византиеца и източноправославния. Никъде не пият толкова много, както при жертвите на иконическото съзнание; никъде не са по-егоисти и по-отчуждени и студени, както при жертвите на кумирното съзнание (оттук – образът на рицаря и дулцинеята или на супермена и супержената в класическата и съвременната кумирна култура – б.п.).

По-нататък ще поговорим и за приноса и кирливите ризи на една нова религия – лютеранството.

(Не е ясно дали следващият текст е продължение на осиянието, или са думи на приемащия. В машинописния препис, от който се качва това писание на компютъра, разсъжденията продължават на всеки ред, а и стилът изглежда по-различен. Затова ще бъдат предадени тук с червено, но с по-дребен шрифт, на отговорност на читателя: нека той сам отсъди къде говори коментаторът и къде – Елма…):

Езическите и старозаветните религии раждат и нещо положително, но недостатъците им и до днес диктуват господарското и робското съзнание, жаждата за притежание и печалба, феодалните владения дом, род и семейство. Те са проникнали дълбоко и в Новия завет, и в други, по-нови религии и етически системи, които претендират да бъдат по-разкрепостени.
Народите, кланящи се на статуи, поддържат култа към тялото и си мислят, че с аскетизъм или физически упражнения, с турнири, състезания, борби, победи, красота и секс всичко се решава. Затова философията на супермена, състезателя и победителя, на езическата йога и кама-сутра или духовната и светска йерархия произлизат предимно от тези религии и народи. Те са най-силни и в битките, и в модата, и във вещопоклонството, и в спорта икултуризма, и във фетишизма.
Иконическото, двуизмерното съзнание пренебрегва све-тската и физическата култура до крайност, понеже счита, че плътта и светът са дело на дявола. Днес то дойде до две крайности: пълно отричане на образа и култ към образа. Ико-ническият манталитет, независимо от външното вероизповедание, се отразява дори в мастурбацията: той върши това с въображаем образ, докато фетишистът и идолопоклонникът го прави механично, силово и без сексуални фантазии – на него и вибраторът му е достатъчен, като "заместител" на любимия.
Най-модерният култ към образа е страстта към киното и телевизията, видеото. Иконическото съзнание, сантиментално и влюбчиво, е типично за феновете и се огражда още със записи, снимки, картини, плакати на ефимерни звезди от спорта и шоу-бизнеса. Ето защо, този вид съзнание се нарича още "пуберитетно".
А от лютеранските народи сега идва култът към перверзията, сектантщината, скоростта и информатиката, както и най-различните видове младежки и ексцентрични бунтове. Те или обездвижват душата и тялото, или ги разцентроват със сръхдози скорост, клипове, децибели, шумове, къл-чения, крясъци и писъци; с експлозии, слободия и наркотици. Не че древността и изтокът не са родина на подобни тенденции, но именно неолютеранските народи сега плюят на всички норми и стават най-голяма жертва на този вид чума на чо-вечеството. Най-последният им хит днес е именно спътниковата обмяна на информация – заразяването на Земята и на ефира на далечни космически разстояния. Хората не знаят, че невидимите предавания и комуникации, в които сме потопени днес на Земята, е начало на душевен и здравен апокалипсис, по-страшен от всички останали. Бялата и черната ложа в протестантските народи сега са се диференцирали на еколози и компютърджии, производители на автомобили. Ние, които претендираме че сме трезвеници и вегетарианци, би трябвало да се позамислим в какви полета и миазми потопяваме скъпоценното Божие създание.
Наистина, има една много тясна връзка между виното и иконическото съзнание. Двуизмерният религиозен култ, дуалистичен в лошия смисъл на думата, проповядва, че единственото спасение от триизмерността (света и плътта, греха, тялото) е строгото съблюдаване на църковните предписания – кръщение, кръстене, причастяване, ходене на църква и пр. Иконопоклонникът предпочита да се самобичува душевно, а не физически, както идолопоклонника. И двамата обаче постоянно се терзаят, че са нищожни и грешни, и вземат това за смирение; когато обаче са садисти, а не мазохисти, предпочитат да бичуват и осъждат другите. Истинското смирение и покаяние обаче е нещо диаметрално противоположно, и то е недостъпно за 95 на сто от каноническите светци. Почти всички двуизмерни и триизмерни пророци, праведници, светии и вярващи са в постоянно "морално", окумено, гневно или тревожно състояние. Това си личи без изключение във всичките им икони. И тъй като кръвта им се отравя значително от тази постоянна обвиниелна или самообвинителна работа, душата иска друг вид наркотик: първо екстремни молитви и постения, а после - добро хапване и винце, за да се отпуснат нервите... Това е целият цикъл на иконическата драма. А кумирното съзнание се подпомага с консерви, подправки, концентрати, изповеди, диви ревности, вендети и кориди - и с грамадно количество макарони, сирена и кашкавали...
Всичко това може да изглежда грубо фройдизиране на религията, но Фройд е един от ангелите на мъдростта и истината, който дойде на Земята да развенчава епохи. Естествено, той е само първото стъпало, но колегите му много помогнаха, започвайки още от Дикенс и преминавайки през Марк Твен, да се види истинското лице на лютеранския ерген и семеен. Немалко евангелисти, протестанти и неосектанти наистина сега са освободени от кумирите и иконите и са оставили само кръста, хармониума и по някое мъдро изречение из Библията в своите черкви и салони. С театъра в богослужението е ликвидирано завинаги, но културата на любовта си остава близо до нулата. На пастора му е достатъчно да създаде поколение и да има "благонравно" семейство, но малцина знаят как се измъчват пуританските съпруги, които сами не знаят на какво е способна природата на жената. От тук и образът на сухата и незадоволена кобра, която се осъществява в педагогика, морализъм и благотворителност и не може да си вземе дъх, понеже устата й работи непрекъснато. Може да удавите света с църковна благотворителност и да се съсипете от мисионерства, но ако продължавате да лъжете света, че любовта извън семейството е черен грях и че жената не е най-любвеобилното творение на Бога, вие ще затънете окончателно в тинята на "спасителството" и "благовестването".
Най благата вест е вестта за необуздаността и необяздеността на Божествената любов, а най-великото спасителство – спасяването на ония, които още не са хванати от евангелските каубои. Рекламите на коняра с ласото от страната "Марлбория" е най-точната емблема на протестантска Америка: синтез на наркотизма, пушачеството, алкохолизма и мисионерството. Америка днес вече си чисти дробовете, но от другите злини скоро няма да се освободи. Повечето днешни мисионери и мисионерчета на заплати, които са плъзнали по света, може да са с много невинни и чисти души и намерения, но за Бога са поредните каубои – духовни краварчета. Да искаш да изгонваш бесове, да хванеш някого в мрежата си да залагаш капани за свободата, с която го е дарила Природата – това какво е?... Каубоят и траперът нямат друга работа – искат да хванат душата ни и да я направят на безкръвно говедо, което трябва да бъде затворено, тъпкано с духовна слама и религиозни антибиотици на тема "страх от Бога", "грях" и "вина" или "опасности от други обори"; а накрая заклано и разфасовано...
Златната треска в ранна Америка, която тресе и мнозина наши с иманярски фантазии и участия в най-различни пирамиди или хазарти иде още от епохата на Златния Телец и минава през кумирното съзнание. То все още се занимава с бикоборства, супермени, рокери, моди, призраци и чудовища. Иконическото съзнание все още произвежда гробища, сценични звезди, държавни и домашни следствия, съдилища, инквизиции и алкохол; а лютеранското тресе хората с рекламна, автомобилна, информационна, колонизаторска и новомисионерска треска. Не че и ученикът на Новото Учение не участва в мисии по далечни земи и вселени и сам не е мисионер на своя свят тук, на Земята, но истинското мисионерство абсолютно изключва каубойството, бичуването, бесния шум и джаз; вербуването, рекламата, порното и проституцията; ограничаването на естеството или на свободните, индивидуални убеждения на човека.

10,25ч.
Някои от вас знаят, че в нашите пътувания нощем по различните страни и вселени и в историята на народите ние преподаваме наживо, освен всичко друго, и предмета за религиозната психология на хората и нейното отражение в културата и взаимоотношенията им. Тогава вие разбирате защо народите, които рисуват Бога и светиите или любимите си като икони с ореоли, имат двуизмерно съзнание, а народите, които се кланят на статуи – триизмерно. За католическото и индийското съзнание например, папата, гуруто, отчето, любимият, са кумир, идол – "идеални" и "непогрешими". Това е отразено навсякъде в историята и литературата им, в целия им живот. Тъкмо в тези народи и психики преобладава неутолимата жажда за отмъщение и отношението към ближния или врага като към кукла, която трябва да бъде манипулирана. Затова там е много развита черната магия. А у хората и народите, които си рисуват икони, ближният обикновено е много желан, а после – много грешен. Там драмите се дължат много повече на злобата и илюзията, отколкото на манипулацията. Това е цяла обширна наука и тя се изучава в университетите на Небето обстойно и продължително.
Като анализират доколко са жертва на религиозното, племенното, родовото съзнание, на културните матрици, масмедиите и новите ереси, истинските ученици съумяват да отделят тези наслоения и да останат насаме със същността си - такава, каквато е създадена от Бога.
Докато е още оглашен, човекът на новото време представлява една странна салата от цитати от вестници, книги и лекции – нестройна какофония от откъслечни познания и практики, сбироток от вехти и нови части от машини, които я действат, я не действат; а ако действат – важат за други народи и епохи или пък ще спрат по средата на пътя или ще се взривят. Това сега е типично за руското [духовноплебейство, като антитеза на обратния му полюс – верската монофиксация. Но ортодоксалният фанатизъм няма нищо общо с единството на съзнанието. Без понятието за един Учител, едно Братство и една Школа е съвършено немислимо да се сглоби ефективен и културен модел на ученика, а се получава смешен хибрид с много камбанки и пискюлчета. Най-опасното и смешно нещо е когато такъв хибрид завърши някоя двугодишна школа за лечители и екстрасенси или астролози, получи диплом и почне да чете лекции и да практикува срещу заплащане… Ако пък не е толкова напорист и няма самочувствие, такъв почва да взема съвсем насериозно рекламите на всички вносни мисионери и търговци и обикновено им пълни джоба и егрегора с най-искрено и всеотдайно съдействие. Така беше и по времето на Иисуса – ония, които Го познаха, си останаха единици. Цялото останало християнство бе една пародия.
Изстрелването на алохим от Слънцето в недрата на някого – това е Божествено зачатие! Сега в теб ще почне да се проявява алохимното тяло – любовта към всички. Не че не си я познавала, но в продължение на няколко века трябваше да отхвърлиш манипулациите на кумирното съзнание и илюзиите на страха, самосъжалението и съдничеството – на иконното съзнание. Преодоля и кръста на евангелистите, където разпъват човека върху неразрешими противоречия и конфликти, и по най-нови начини го учат, че само техният Бог е Бог, а всички останали са от дявола.
Сега си в преддверието на алохимния свят, където слънцето грее за всички и не прави разлики между свои и чужди, между "бял" и "черен". Алохимното зачатие се отличава с безстрашие и приключва завинаги с материалните и сърдечните имоти, от които мисълта за собствената кожичка е свързана с най-голямото треперене. Затова, в решителни моменти на човечествотоплъхът се спотайва в хамбара си, а героя го правят на решето по върховете на историята.
Паневритмията е ключ към ново разбиране. Всеки тон и движение там отговарят на начин на живот, на избор, ритъм, самота и обкръжение.
Зил, зилон, зонум!
Предаността не мисли за себе си, защото мисли за себе си...        
11,11ч. вечерта

2.06.134 г., 15,30ч.

"Въздухът е най-мощното, най-силното, най-разумното в света! И в него има такива мощни и едновременно толкова нежни духове на любовта, любовта им е толкова силна, че тя не е за нас. Но някой път те, чрез слънчевите лъчи, изпращат любовта си навън. Всеки един лъч теб те огрява, милва, лекува - ако не беше този въздух, за да ни пази, ние бихме се стопили от топлината на слънчевите лъчи. Какво е лъчът? – Едно любовно писмо. Той казва: "Много те обичам! Откак съм те видял, сърцето ми тупти." (т. "Вземи детето", с.113, беседа "Тези, малките" от 7.02.1932 г.)

"Казвам: православни в рая нямаше. Райската градина имаше една религия. Всичките тия различия излязоха, след като изпъдиха хората от рая. Тогава дойдоха всичките религии, всичките учения. Но в рая имаше живи икони! Там нямаше никакви свещи. Според мене, в църквата иконите трябва да бъдат живи, да няма никакви икони нацапани - не искам грозни икони. Най-красивите жени ще ги турят да ги целуват; най-красивите мъже ще ги турят да ги целуват! Пред живите икони ще се прекръстим – насреща им!… Казва някой: "Много далече отиде…" – Аз съм дошъл много близо! Ако ти не почиташ туй, което Бог е създал, не можеш да почиташ и онова, което човек е създал. Той иска да ме убеди да се възхищавам от една човешка картина…" (По-нататък Учителят казва, че се възхищава и от човешките картини и книги, когато изнасят красиво добродетелите, но пак подчертава, че основното е да се възхищаваме и да служим на живите творения на Бога (пак там, стр.116-117).

"Тази е философията – така трябва да се мисли за Бога. Ето това е чистият човек, дотам трябва да дойдем! Младият мъж, като види, че един мъж придружава жена му, да го потупа и да му каже: "Господ живот и здраве да ти дава!" – и жената да го прегърне. Така трябва да бъде! Това е свободното разбиране, и към този възвишен идеал трябва да се стремим… И тогава, ви казвам, всичките ваши противоречия, които съществуват, ако държите това, което ви говоря – всичките ви работи ще се оправят. Всичките ви работи само по този начин ще се оправят! Аз не съм намерил друг начин и не съм намерил нито едно изключение. В това седи бъдещето! Ако вървите по този път, велик е животът. Ако не се върви по този път, има съвсем друга перспектива, която не е никак добра за вас." (т."Думи на правда", стр.44-45, беседа "Намерената овца" от 2.10.1932 г.)

"Питат някои, какво ще бъде бъдещето. – Ти ще носиш тоягата, и дето седнеш, ще хлопнеш, и каквото пожелаеш – ще бъде. Ако искаш да имаш един приятел – той ще бъде при тебе. Ако искаш сам да бъдеш – ще бъдеш сам. Ако искаш да ядеш, ще хлопнеш, ще се наядеш, пак ще хлопнеш – и всичко ще се вдигне… Вие казвате: "Да беше сегашният живот такъв…" – Този начин сега не може да бъде, понеже туй положение е възможно само при здравите хора, в които любовта е една велика основа на живота.

Сега, да кажем, вие седите, наблюдавате ме и казвате: "Какво ли мисли този човек?" – Аз да ви кажа какво мисля. Единственото нещо, върху което аз съм мислил досега, то е любовта във всичките нейни прояви. За мене са чужди другите работи, второстепенни са." (т."Живот, светлина и свобода", стр.302-303, беседа "Прие го с радост" от 10.06.1932 г.)

СЪДЪРЖАНИЕ
/