Книга 30


4.VI.134(1998)г.
ВеликоТърново

ЛЮБОВ И НЕЛЮБОВ



16,00ч.
 Преди 10 минути ние, двама приятели, които сме на гости у Р. и бяхме позаспали в отделни стаи, бяхме събудени в една и съща секунда без външна причина и станахме едновре­менно. Явно междучасието е било свършило и сме чули втория звънец за влизане в следващия час... И наистина, общуването с нашия Приятел, с Неговите богати средства на предметното Му учение и живи примери от живота, заедно с удивител­ните Му обяснения, са една несравнима Школа за всички.
            Този път предметът се оказа много особен – един от тези предмети, които се коментират само на четири очи и обикновено шепнешком. На "екрана" се появи жена, която почна да разказва епизоди от най-ранното си детство и от жи­вота на майка си. Понякога уроците са крайно сурови и под­готвят ученика за наблюденията и упражненията в самия ад – защото има и такава дисциплина в Училището. Посветеният знае, че адът не е само под земята, но владее и голяма част от повърхността на земята и дори от ангелския свят. В тази работилница се шлифоват гордости, изпилват се са­момнения, избиват се страхове и комплекси, поемат се пос­ледствия от лоши думи и зли дела.

           
Julie Heffernan

Колкото живи същества си изял, толкова мъки ще преживееш

Ние нямаме право да издаваме имена и места по по­нятни причини, но днес преподавателите ни настояха да синтезираме със свои думи това, което видяхме - колкото може по-деликатно, но точно. Не ви препоръчваме да си го представяте, освен като мимолетна светкавица, за да ос­тане в съзнанието ви като един урок и обяснение за хиляди и хиляди подобни случаи на тежки кармични наказания за онези, които злословят или остават пасивни съучастници на зло­дейци и злоезичници. Наскоро Елма изнесе нещо подобно в един от последните Си уроци, като каза, че всички, които имат лош език и грубо отношение към другите, са пострадали сексуално в детството си от някой много близък. Тираните, критикарите, сплетниците, язвителните, клюкарите, инт­ригантите и пр. почти без изключение са били насилвани като малки, независимо дали помнят това или не. Има много разп­ространени тайни средства като сексуална магия, хипноза или употреба на вещества по най-дяволски начин, които мо­гат да направят човека безпомощна кукла в ръцете на из­верга.


Виктор Сафокин

Има едно известно отровно растение, което расте навсякъде покрай селата, чиито семена дават подобен ефект, ако се хвърлят в огъня и човек си пожелае някой да му се подчини във всяко отношение. Чер­ните "любовни" магии нямат чет и трябва да ни бъде извес­тно, че те се употребяват от толкова много хора, че в ада вече няма няма място за тях. Секретни статистики показ­ват, че феодалното владение "дом" и "семейство" е основ­ното гнездо на подобен род кръвосмешения. Алкохоликът не си поплюва и върши това директно, като много деца попадат със страшни разкъсвания в болницата и някои от тях умират. В други случаи, майчетата спят сладко със синчетата си до последния ден преди казармата, след което се налага някой от тях да скача от балкона или прозореца. Майки, които спят с дъщерите си до над 30 или 40-годишната им възраст (дори и да не са в едно легло), също правят от детето си психически парцал, неспособен да се откъсне от тях и да има нормален личен живот, докато не погребе мъчителката си. Въобще, за всички тия човешки нещастия в рода и семейството пише с големи подробности и Емануил Сведенборг в описанията си за адския дом и женитба. Правото и медицината въобще не са способни да обхванат всички случаи, повечето от които си остават неразкрити, тъй като има и тънки форми на съб­лазнителство, при които детето е обучено самичко да иска това и да търси съблазнителя си напълно зомбирано.


Kris Mars – Още 4 "спасени"...

 Но има и аурно, индиректно изнасилване на ближния – чрез постоянно присъствие. И в единия, и в другия слу­чай, истински обичащият и посветеният, комуто тази душа е поверена, е длъжен да вземе решителни контрамерки, за да неутрализира престъплението. Сам Бог създава условия за това, и то нееднократно, ако поражението е твърде силно. За вида на тези мерки той отговаря само и единствено пред Бога. Официалното родителство, бракът или продължител­ното "ходене" по двойки много често е подсъзнателно зомби­ране, колкото и благословено да е от религията и обществе­ното мнение. Колкото и свещен да е домът като Божествена институция, това не важи в присъствието на вампир или въплътено животно, което ползва правото си на безконтролно родителство и роднинство директно или с перфидни средс­тва. Или по общата схема на канибализма, блудството и раз­врата в астралния свят след заспиване, дори и събраните на една територия да са деца, девственици или канонизирани светци.


Виктор Сафокин

За това е говорено по-подробно в последното осияние към опита "Сириус'94". То ни обясни в най-неочаквана светлина защо е тази война на живот и смърт да бъде задържан близкия в рамките на дома и семейството. Това, което става в ада между най-близките, независимо от възраст, пол и вид семейна връзка, в съчетание с тъмните духове на къщата или блока, особено ако хората ядат месо, пият, пушат, слушат адска музика и гледат видео и телевизия, лягат късно и спят след изгрев слънце или пък са много "морални" и "религиозни", не може да се опише с никакви думи! Бледа представа за него да­ват ясновидци в астрала като  Йероним Бош.

           
Както казах, няма да описваме в детайли картината, въпреки че ни бе дадена да я видим безжалостно и до най-малките подробности:

 Един “баща” – собственият – прави на детето си момиченце нещо, в сравнение с което и най-волните късни предава­ния на TV-1000 бледнеят. Това инак способно и талантливо дете пораства, и до края на живота му езикът му е "език на пе­пелянка", озлоблението и дивата му омраза към целия свят нямат граници. Когато става майка, тя кълне и тормози жес­токо и собственото си дете. Културна, интуитивна, умна, об­разована (завършила е в чужбина), владееща езици и крайно ко­лоритна, спасила много хора и помагала на много души, тя същевременно е страшилище за съгражданите си и особено за мъжете, ако попаднат на върха на езика й. Псува така, че и ов­чари и каруцари се изчервяват; може да постави човека пред всички в такова положение, че да се чуди къде да се дене. По средата на града или в сладкарницата си нарочва някой мъж и го прави на нищо. За нея и до днес вървят стотици слухове и легенди, но и липсва на много хора, заедно с остротите и доб­родетелите си. В светлината на новите познания, които имаме, тя е един типичен алохим. Затова младите я обичат и я търсят и всеки има нужда от защита под крилото й. От вър­ховете на властта до последната циганска къща, всички врати са отворени за нея. Когато трябва да защити някого, тя е танк; мрази ли – тя е дивизия! Неведнъж са я виждали да тъпче гроба на баща си, да плюе и храчи отгоре му и да го кълне са най-грозни думи.
           
След като екранът угасна, ни бе дадена съвършено друга картина – от предишно прераждане. На сцената се явя­ват същите герои, но в друго време, с други дрехи и в друга страна. Един мъж се обича нежно с една жена и искат да се оженят. В самия момент на венчавката, пред олтаря, трето лице се намесва и казва една клевета за жениха. Църквата и властите това и чакат и организират съдебен процес.


Victor Shivert - Инквизиция

Един­ствената свидетелка, която може да оневини наклеветения, си замълчава пред следствието и на процеса, от страх да не бъде убита от клеветника. Това е сегашната внучка на "ба­щата", когото ни показаха.


Франциско Гоя - Инквизиция

Интригата е много сложна, и все пак класически проста: клеветникът иска да отнеме люби­мата на политическия си враг. Той обаче не е подлец и счита себе си за верен на краля и длъжен пред душата на едно не­винно момиче, което се е влюбило в "разбойник". Разбойник в очите на инквизицията и монархията, но борец за свобода и правда в очите на народа. Това ни се изяснява, за да не оста­нем с впечатление, че някой от двамата противници е бил съвсем недостоен мъж. Всеки един от тях е изглеждал доб­лестен и честен човек и ярка фигура в очите на своите при­върженици.
             В сегашното им прераждане, на една територия и в едно семейство, според законите на Карма всеки трябва да понесе последствията от своите дела и да се опита да прости на противника си. За съжаление, главните герои в случая не успяват да получат християнско посвещение. Бун­товникът се ражда като баща, благородникът – като дъщеря, а онази, която си е замълчала и затова човекът е увиснал на въжето, а любимата му се е самоубила – като внучка. Зло­бата, омразата и самоубийството, животинската жажда за отмъщение и преследване през вековете връщат много назад в еволюцията дори и най-нежното същество. В това прераж­дане, бившата самоубийца става втора жена на дядото (бив­шия бунтовник), който в този живот се е гаврил жестоко с дъщеричката си (бившия негов обвинител – благородника). Внучката, която някога си е замълчала, сега се оказва в мен­гемето между майка си (изнасилената дъщеричка), дядо си и жена му. Тя е била изтезавана психически и физически не само от лудата си майка, но и от доведената си баба и даже от сестра й, която е също жертва от тази средновековна драма. Дядото е стоял напълно безучастен пред всички тия садизми и не е защитил нито веднъж внучето си. Жена му дори е каз­вала открито на момичето, че то скоро ще умре, за да вземе тя наследството му… Смърт за смърт – такъв е законът на ада и кармата, ако някой не прости на другия. Майката – бив­шият благородник и насилената дъщеричка сега – в това пре­раждане трябва да заплати за двойната смърт и за изгнани­чеството на трето лице (сестрата на втората жена), както и за нещастията на всички привърженици на бунтовника след разкритието на заговора. Нейното изнасилване по особено жесток и перверзен начин от баща ù е само началото. По-късно тя попада в комунистически концлагер в Белене, а нак­рая – в старчески дом, болница и лудница. Ето какво написа по случая дъщеря ù, извън това, което видяхме с духовните си очи:

"Така, през целия си нещастен живот тя не можа да усмири и овладее стихийната си омраза и жаждата си да оправя света и да отмъщава. Пишеше непрекъснато гневни и утеши­телни писма из цяла България. Имаше приятели навсякъде, це­нящи нейната безумна смелост и доблест да защищава сла­бите, които непрекъснато търсеха закрилата ù. Денят й бе конгломерат от противоречиви и контрастни състояния, настроения и изблици. Умееше да излиза находчиво от всяка ситуация с чувство за хумор или остър сарказъм. С един пог­лед оценяваше всеки, попаднал на пътя ù, и го охарактеризир­ваше безпогрешно с няколко изречения. Гледаше на кафе и прогнозите й често се сбъдваха – търсеха я за това непрес­танно. Ежедневно в нея се сблъскваха адът и раят в най-дра­матични и интересни съчетания. От върха на благородството и добродетелта, на възвишеността и етиката, в следващия миг беше способна да падне до дъното на ада и неговите де­монски прийоми. Познаваше отлично българските и светов­ните литературни класици. Не знаеше скука и бездействие. Вечно търсена от млади хора, които наставляваше, съвет­ваше, възпитаваше и развеселяваше. Отчаяние не знаеше. Ви­наги готова за битка и покровителство, вечно с неизчерпаема енергия, вземана от природата, слънцето и водата, които обожаваше. Много често правеше екскурзии с приятели, съби­раше ги в разни заведения за приятен разговор и отмора, ка­неше ги в вкъщи, където бе отворила вратите си за всеки, който я търси за утеха, помощ и съвет или когато му е са­мотно. От първите пролетни лъчи до най-късните наесен пос­рещаше и изпращаше слънцето с възторг и търсеше място, където да се пече гола, необезпокоявана от еснафите. Неиз­менно четеше писмата на всички приятели и им отговаряше. Черпеше с пълни шепи от живота, който обичаме безгранично.
            Днес разбрах, че въпреки всичко положително, в края на живота си тя явно е трябвало да понесе трагичните последс­твия от предишните си прегрешения. Красивите страни на живота й не са могли да претопят наслояванията от миналото. Установи се, че има рак на гърдата. Тя не можа да повярва, нито поиска да приеме тази диагноза – накъсала картона си и демонстративно заявила на лекарите, че не желае да става обект на "касапски експерименти", които хирурзите си правели с невежите хорица; че тя била медицински работник с образо­вание, получено в културна страна, и затова много добре знае от какво ще си отиде – "…от всичко друго, но не и от рак!"… "Искам да умра достойно както ми се полага, без жалки кърпежи и съмнителни лекарски диагнози."
            Постъпи по свое желание в старчески дом, където изпадна в апатия и страхова депресия. Изпратиха я в психиатрична болница, където една разцентрована жена с тежка афективна шизофрения й нанесе жесток побой, който я простря на легло със счупен кръст, пребита, и в отчайващо състояние. За лека­рите беше направо невероятно възстановяването и след та­къв побой: само за 20 дни тя се съвзе, но остана прикована на легло, където изтляваше бавно, стапяйки се в дълга и мъчителна агония в продължение на една година и проклинайки Небето и Бога, че са я изоставили. А цял живот беше дълбоко религи­озна! Поледваха три месеца загуба на говора – онемяване – и накрая си замина след тридневна кома.
             И до ден-днешен тя липсва на хората и приятелите, ко­ито я познават в нейната всеотдайна любов към тях. За неза­мислящите се върху дълбоката същност на нещата, тя си отиде неразбрана като “чудачката”, “лудата”... Но за онези, ко­ито виждат и търсят Божественото обяснение на всичко, тя и подобните на нея остават в съзнанието им като една епоха – епоха, която вече си отива от този свят. Това разказах от себе си, а преди малко видяхме всичко това в синтезиран филм!

            "Екранът" угасна, като ни остави покъртени, в дълбок размисъл за причините и последствията от мисли, чувства, постъпки, думи и спестяване на думи... Тези картини на ярко разнообразни и богати събития, на спонтанна стихийност от върха до дъното и от дъното до върха разкриха пред нас съ­вършено ясно какво следва, ако се поддадем на стихийния без­порядък и хаоса, на беса за клевети и отмъщения, на разруши­телната и убийствена сила на езика и думите, на клетвите, заканите и хулите. Нагледно видяхме последствията от всичко това в един многообразен, пребогат, но трагично за­вършил живот, въпреки добрите му страни. Като на длан из­пъкнаха законите на Живота – сурови, неизменни и абсолютни - за твърдоглавието, своеглавието, инатчийската необузда­ност и самомнението; за неовладяната и хаотична спонтан­ност, за слободията и липсата на прошка и смирение.
            А какви могат да бъдат даровете на Дхарма, когато тръг­неш – предрешен и самоопределен – в пътя на Любовта? "Безпрепятствено и неизменно", както повелява Бог в теб? - Тогава Съдбата ще постави с красив жест короната на без-смъртието на главата на онези, които, в смирение и готов­ност, отърсили се от тъмната и лепкава страна на живота, паднат с благоговение в нозете на Учителя. Те са разбрали отдавна смисъла на живота и са готови за подвиг и саможертва в името на Христовата Любов – единствения път към Вечността. И нека не позволим на дребното любопитство да ни съветва и води – "Кой? Кога? Защо?...", - а да се обърнем и погледнем в дълбочина съдържанието – смисъла и духа на нещата, обстоятелствата, случките и събитията. Да вникнем с разум в предметното учение на Божествената Школа и да не изпуснем шанса, спуснат ни отгоре, за да решим успешно, с известни и неизвестни величини, уравнението на съдбовния ни ребус!"      

Описанието на днешното наблюдение, предадено в цветния вариант в лилаво, направи НИЯ - дъщерята на въпрос­ната майка, внучката от миналото прераждане, която си е замълчала на процеса. Следват думите на Елма:


17,51ч.
– Изгледахте филмите. Знаете, че по същия начин сте изгледали и ще изгледате на живо и фил­мите на всички ваши приятели и познати, които осъждат някого в сърцето си и съчиняват клевети или вярват на клевети, тълкуват превратно видимостите, като ги наричат "факти", разпространяват пикантни и злепоставящи мълви, демонстрират партньорствата си или съзнателно не ги скриват, под прикритието на човешкия морал. И знайте, че в Съдния Ден любопитните за интимния живот на другите ще бъдат по-тежко съдени от клеветни­ците и разпространителите.
          За Бога, да разкажеш нещо такова и на най-добрия си приятел е предателство! В тази сфера опит не се споделя, освен без имена и намеци. Любопитните и дрънкащите правят това от тщеславие или за отмъщение. Онзи, който разкрива интимния си жи­вот с някой, когото е намразил или когото иска да изнудва и манипулира, ври в казана до шията; който е препредал историята е с катрана над главата; а онзи, който е слушал само – нагоре с краката! Месо­ядецът не коли, но дава работа на касапина...
          Днеска вие си говорихте не мога ли да тълку­вам ония анонимни анкети на сексолозите, които от­крихте напоследък. Виждате, че там има десетки хиляди случаи. Това би помогнало извънредно много на вашите приятели и приятелки и на други хора, които нямат елементарна култура в това отношение. Ще разберете, че това е най-красивата и най-чиста връзка с Бога, в която се създават вселени. Област, в която не трябва да бъде накърнено нито едно съ­щество. Това е молитвата на елохимите – ония, които са равни на Бога и затова са в постоянно лю­бовно единение! Илухимите и алохимите, които са представители на ясновселената и тотвселената, биват верни на Бога само периодически. В остана­лото време те се учат какви са последствията от измяната – разединеността. Елохимите обаче, по­добно на Баща си, са в постоянно огнение - без пре­късване. Алохимите и илухимите са предатели, по­неже говорят лошо едни за други. Това е нещо ново за вас и вие сте изненадани. Вие знаете, че има пад­нали алохими и илухими и мислите, че останалите са праведни. Нищо подобно! Праведни и съвършени са само елохимите! Всички останали са верни на Бога само от време на време, понеже в останалите пери­оди се занимават само с глупости. Единственото нещо извън сливането, което не е глупост, е изуча­ването на Словото Божие. Всички велики идеи, уп­ражнения, съвети, методи, постижения и посвеще­ния, които препоръчва Словото, са само път към сливането. Постигнете ли Бога, окултизъм не ви е необходим. Които са зрящи и виждат с какво се зани­мава Божественото население, ще Ме разберат. Всичко, което не е Любов, е фантазия. Тази фанта­зия може да има фòрмата и на най-точната наука. Да, но учените и мъдреците са смъртни, а тези, ко­ито познават Бога като Любов, пребивават във вечно блаженство!

                                                                                                 18,30 ч.

            Под линия в оригинала на това осияние има обяснение за новата дума, която дава Учителят: “огнение – дума на Елма за "оргазъм", дошла на 24 юни 134г. Огнението на обикнове­ните хора е само в 1/12 от телата им. В по-напредналите може да бъде 2/12(1/6) или 3/12(1/4). В окултния ученик от Школата на Учителя достига до 4/12(1/3), 5/12, 6/12(1/2) и повече. 12/12(1) е само у сродните души, които се съеди­няват на всички полета.

            Както всеки път, и сега (1.07.1998 г., 19,20 ч.) идва ре­дът да се пита Учителя какво ще ни каже за този случай и за това осияние и чрез спонтанно отваряне на беседите. Неед­нократно Той ни казва, че не бива повече да пишем навсякъде това "спонтанно" или "напосоки", в желанието си да подчер­таем и никога да не се забравя, че не подбираме нарочно мис­лите от беседите, които са се паднали във връзка с конкрет­ния случай и осияние. Тази жажда да доказваме участието на Учителя при всяко отваряне на том беседи е добра, но Той няма нужда от това. Той казва, че невярващите носят сами със себе си своето наказание: всеки, който се усъмни, че тези цитати специално се подбират, мислейки, че вече имаме богата картотека от мисли или предметен показалец, скоро ще получи своя урок поради неверието си. Не че някой ще го накаже – просто по-добре е да оставим хората сами да получават уро­ците си и да правят изводите си, вместо постоянно да им на­помняме, че връзката ни с Учителя не се прекъсва. Ето, и този път описанието на един драматичен живот завършва с. онемяването на един човек. Последните ни обяснения тук ка­саят неверниците – а още при първото отваряне на един от трите тома се пада:

"…Захарий не повярва – и онемя. Значи, този ангел не само че не му придаде нещо, но му отне нещо – говора. Както виждате, анге­лите са много взискателни. Дойде ли някой ангел при вас и ви каже нещо и вие не повярвате, тогава и паметта си може да изгубите, и раз­съдъка си, или пък може да получите удар в сърцето си и т.н. Ангелът всякога носи със себе си своята тояжка, с която, достатъчно е само да се допре до сърцето ви, за да остави белег, че не сте му повярвали. Вие всеки ден преживявате тия неща. Някога изпитвате мъчения, страдания, тъмнина на съзнанието, обезсмисляне на живота - искате да избягате далеч от света, да се самоубиете и т.н. Защо сте дошли до тези състояния? – Защото не сте възприели това, което ангелът ви е пре­подал." (т."Условия за разумния човек", стр.115, беседа "Оглашен, вяр­ващ и ученик" от 16.06.1926 г.)

"Когато страданията стават непоно­сими, хората искат да умрат. Значи, смъртта е процес на освобождаване. Животът, както днес се явява, води към страдания... Като се ражда, всеки човек се ползва от известен кре­дит, който рано или късно трябва да изплати. Плащането на дълговете не е нищо друго, ос­вен страдание." (т."Степени на съзнанието", стр.143, л. "Новото в живота" от 19.02.1930 г.)

"Какви са формите на правата мисъл и на красивата обхода, мъчно може да се каже. Те се познават от резултатите. Правата мисъл внася мир – тя разрешава противоречията. Красивата обхода пък хармонизира нещата. Разумните отношения подмладяват хората, разширяват ума и сърцето им, вследствие на което те се чувстват вътрешно богати." (пак там, стр.148)

"На ученика се казва: човешкият органи­зъм е съставен от известни сили, от извес­тни вещества. Ако постъпвате правилно, ще имате добри резултати; ако постъпвате неправилно, ще произведете експлозии и пертурбации в организма си. Ученикът трябва да познава състава и свойствата на веществата, които съставят неговия организъм; той трябва да познава и силите, които се крият в него. Това значи да знае човек причините и последствията на нещата. " (т. "Трите живота”, стр.65, л. “Качества на ученика" от 4.04.1922 г.)

СЪДЪРЖАНИЕ
/