Книга 30


2.06.134(1998)
Шумен
ЧЕТИРИТЕ АСЦЕНДЕНТА
ЖЛО / ПЦ
- Дава се наистина съвсем условно (Елма говори за асцендента на П.Ц. от Шумен – б.п.), тъй като той е роден предварително на Венера, и за няколко секунди е преместен на Земята, за да помогне на земната култура. Такива трансфери се правят в много редки случаи, а напоследък – постоянно. Ето защо, рожденият небомиг на Йоним - посветен от Венера – трябва да се прави по венероцентрична система, за време 4.78 земни секунди преди раждането му на Земята. Ангелите на Правдата и подвига пренесоха през тези 4 сек. и нещо душата на новороденото от Венера, като там черупката му умря, за да се роди той като дете на Земята. Родителите му на Венера знаят това и постоянно бдят над него.
Долорес Бариос – момичето, което твърди, че е дошло от Венера. Забелязва се, че има две слъзни жлези. Повече ли плачат от нас венерианците?...
При ясна предутрин, когато Зорницата е на около 3о над хоризонта, той може да прави връзка със своите си, като пее и свири Венерините песни на Учителя - и на първо място "Благост", "Блага дума на устата", "Сладко медено". Може да започва с астроформулата и астромолитвата на Венера. Него­вата носталгия по родния свят е толкова силна, че той понякога чувства, че умира от скръб, защото тука любовта не се цени. Той копнее за хармония, каквато на Земята рядко се постига, и си въобразява, че хората са много по-добри, отколкото са. Свързването му със земни жители в астрално-биологични отношения е една драма за него, но не го натоварва с карма, а натоварва самите тях, понеже да не оцениш един пришълец е едно от най-тежките съзнателни или несъзнателни престъпления.
Службата му на Учителя с песен, свирене и педагогика е водено от акт на смирение, а не от тщеславие, както у почти всички останали. За вас е истинско благословение именно той да излиза пред всички и да показва упражненията, да води и организира братския живот. Рядко ангел на благостта и благодатта като него се е съгласявал с такава открита обществена позиция.
David Silva – Музика на Сътворението
Засега се дава 12о23’ в Близнаци, като той има правото да си смени асцендента. Единственият човек с четири асцендента, от практиката ни с вас досега. Той е квадриална, четворна монада, като всяка една нейна част, като отделно семенце, е попаднала в различно време в земята от замаха на Сеяча. Азиентът, който сега се дава, е попадането на първото зърно. Закръглено, той дава 13о на Близнаци, и П. има право да си избере този хороскоп в неговия живот като водещ, т.е. тази съдба. Но има правото да поиска и всеки един от останалите три асцендента, след като узнае какво развитие на живота и съдбата му би дал всеки един от тях. На практика, действат и четирите, но с различна сила и в различна степен. Сега от него зависи кой ще си избере като водещ – доминантен. Ако избере четвъртия, ще има най-силно щастие в личния, интимния живот. Ако избере третия, му се пише успешна и плодотворна дейност като музикант по сцените на света. Ако избере втория, той ще продължи да бъде изключително подходящ и полезен като един от най-чистите примери за водене и организация на братския живот. Ако избере първия, който се дава сега, той избира да бъде съработник и побратим на Христа в Неговата основна работа – страданието. Като плод, ще има и Христови постижения, но те няма да дойдат скоро и няма да са чести.
Jean-Pierre Alaux Сънят на Евтерпа
            Във връзка с това, бе отворен, пак спонтанно и напосоки, един том от Учителя ("Аз ви избрах", беседа "Труд и мъчение" от 4.03.1920 г.):
“Вие не можете да разберете труда, докато не разберете мъчението. Първата фаза на мъчението – ще слезеш до дъното, дето са корените; оттам ще се поляризираш и ще се образува едно движение нагоре – ще отидеш към труда.” (с.33)
                        "Посоката нагоре се нарича труд, а надолу – мъчение. Бог се движи към безкрайно малко време и към безкрайно малко пространство. Значи, мъчението е движение надолу – да разберете Бога в най-нищожното Му проявление, да разберете, че Бог действа там, дето не се забелязва никакъв живот. Онзи, който не е разбрал мъчението и започне да се движи нагоре, него го очакват големи катастрофи. Тези хора не искат да работят и казват: "Другите да работят за нас!" В Божествената книга е писано тъй: който не се мъчи, той не може да се труди – който отхвърля мъчението, не може да се ползва и от труда. Следователно, този човек се лишава от плода на човешкия живот.
                И тъй, първата стъпка е мъчението – слизането към Божествения живот, към Бога, както се проявява в материалния свят; и да виждаме във всички действия Божията разумност. При мъчението ще се развива тялото ни, мускулите – ще бъдем здрави. Всички хора, които се движат нагоре, които се трудят, имат организирани мозъци и добри мисли. Не може да има добра мисъл без движение нагоре, т.е. без труд. Но онзи, който мисли постоянно за Земята, е осъден на израждане. Следователно, когато започнем да приемаме магнетизма от Земята, ще се развиваме като растенията: листа, клончета, цветове и плодове. Първо ще се намерите в положението на житното зърно: като дойдат нещастията върху вас, ще ви заровят, но не издавайте никаква въздишка. Задълбочете се в себе си. А какво прави човек в такъв случай? – Стряска се. Не, ще постъпите като житното зърно. Докато не се събори светът, нищо няма да се създаде! Докато земята не се преобърне от долу на го-ре, докато не се разоре, житното зърно няма да излезе. Ако средата, в която живеете, не ви затрупа, вие не можете да никнете. Всяко страдание е малкото пръстчица, която се трупа отгоре ви. Всяко страдание е пръстта върху житното зърно, за да не го клъвне някоя птичка. А когато се посипе с пръст, то почва да се движи нагоре и надолу.
Като страдаш, кажи си: "Заровиха ме, погребаха ме, посипаха ме с малко пръст – т.е. смъртта ми дойде." Но всичко това е предвидено, и в окултната наука се нарича "изпитание". Има зърна, които не могат да поникнат – това значи, че те не са издържали изпитанията си. На всеки от нас, като му се тури малко пръст отгоре, дава му се възможност да расте. Ако пък ви се даде някакъв изпит и вие се страхувате, не устоите, не го издържите – спирате се в развитието си за една, две или десет години, но след време ще продължите оттам, където сте спрели. Този закон работи навсякъде. Всички бедни ученици, които са били смели и решителни, са успели да си пробият път; а богатите ученици, като срещнат трудности в училището, напущат го. Не са външните условия, които създават човека, а мъчението. Проверете този факт. Хора, които са готови да се мъчат, те ще се повдигнат, те ще сполучат! Който се стреми към труда, а избягва мъчението, неговите идеи ще се реализират само 50%. Но ако се трудите повече, отколкото са силите ви, то това е от лукаваго. (стр.37)
И тъй, който приема мъчението, става красив, и в него постоянно приижда Божественият живот. Такъв е законът на Бога. Бог е постоянно на страната на слабите. Всеки, който се е хвалил, че е силен, Бог му казва: "Хайде да се поборим!" Господ започва да го тъпче, за да го убеди, че е една от малките единици. (стр.38)
    Онзи, който е слязъл до дъното на мъчението, веднага ще приложи пробуждането, а който не е дошъл до дъното на мъчението, ще каже: "Нека си почина…" Като си лягате да спите, подразбирам, че не сте слезли още до дъното. Сънят е процес, който показва, че още слизате надолу, за да почерпите енергия за вашия бъдещ живот, за вашето бъдещо развитие.
И тъй, мъчението е движение надолу, трудът – движение нагоре, страданието – заравяне, събуждането – извървяването на пътя. Онези, които спят, ще си спят - няма да ги събуждам, ще ги оставя… (стр.40)
12,00ч.
 …В същия миг завиха сирените по случай 2 юни, по традиция една минута в годината. Единствената минута, в която българите имат шанс да изпаднат в молитвено състояние, да си помислят за мъчениците на България, за всички паднали за свободата в нашата история. В тази минута всички религиозни и нерелигиозни могат да се обединят, да се свържат с невидимия свят. В момента Баща ни вътрешно казва, че всичко, за което се помолим в този рядък момент през годината, ако е за благото на народа ни, ще се сбъдне.
Докато звучаха сирените и ние стояхме развълнувани на прозореца, свързвайки се с всички, пожертвали живота си за свободата, но и усещайки някаква мъка и съжаление, че по улиците почти никой не се спира, се изясни още нещо. Изречението от Учителя, което цитирахме писмено в момента, бе прекъснато от сирените точно по средата: "…Онези, които спят, ще си спят - няма да ги събуждам, ще ги оставя…" От добро желание да се завърши с положителната част на тази мисъл – че Учителят ще продължи да върви с тези, които са се събудили, - четящият цитата издиктува текста докрай и той бе дозаписан в секундите, когато сирените вече почнаха. Вътрешно обаче веднага се каза, че втората част от тази мисъл трябва да се запише след свършването на сирените и след като Елма даде няколко важни обяснения.
Голямата статуя е "Майка България" от скулптора Ненчо Русев, открита през 1910г. в гр.Каспичан. Пред нея е апостолът на свободата Васил Левски. Другите две статуи са на Райна Княгиня и бабаТонка Обретенова. Образите най-горе са на Христо Ботев, капитан Петко Войвода, Стефан Караджа и Ангел Кънчев.
                          Под тях са Иван Кършовски  и Мамин Кольо
Тази българска традиция, като един от най-мощните национални феномени, има огромна магическа сила, ако посветеният знае какво значи тя в езотеричен смисъл и по какъв начин може да се използва. От осиянията знаем, че и един футболен мач, който се предава наживо, може да бъде "обработен" от посветените, когато го гледат на стадиона или по телевизията, ако произнасят определени формули и молитви в това време: тези молитви минават през ефира и стигат до милионите запалянковци на стадиона и по света. А в случая, за който говорим (2 юни тази година), се обяснява, че това, което Небето в момента извършва чрез нас, не е само един бял магически акт, но и прогноза, пророчество. Тъй като в минутите до 12,00 ч. абсолютно никъде другаде – нито в България, нито където и да е по света – не е било извършено нищо по-важно и съществено от четенето и записването на цитираната мисъл от Учителя, обяснява се, че първата ù част се превръща в мистическо и магическо действо, важащо до края на календарната година. Сирените ни прекъснаха точно където трябва, за да се пусне в действие предназначението на настоящата кабалистическа вибрация за целия свят и за 1998 година: Девета вибрация. Това значи да оставим твърдо и категорично всички ония, които още спят около нас. Тръгването с онези, които са се събудили – втората част от изречението – остава за догодина, както обяснява в момента Елма. До края на тази година нито има надежда, нито сме длъжни повече да убеждаваме някои любими, но спящи души, да ни потърсят и да се присъединят към нас. Този акт на Учителя днес спестява много излишни терзания и действия, които биха ни мъчили до края на годината, ако в момента не ни беше обяснено.
Един от присъстващите съобрази, и отгоре се потвърди, че тези, които са в Първа лична вибрация до края на годината, имат правото и силата още сега да поведат събудените и ония, които ще се събудят до 1 януари 1999 г. Освен това, Учителят обясни точно, какво всъщност значи да загинеш за свободата:
 - Всички ония свидни нам български и общочовешки герои, които са дали живота си за свободата, са извървели само първото стъпало – борили са се за политическа, икономическа или религиозна свобода. Без да се пренебрегват историческият принос и реалните плодове на жертвата им, в момента може да се каже, че това е само капка в морето от робство, тъй като хората продължават да се унищожават, да ядат животни, да боледуват и да се изтезават физически и психически – всеки в името на собствената си правда и щения.
Да дадеш живота се за свободата, значи да загинеш завинаги за обидата, гордостта, тщеславието и налагането на собственото си мнение, колкото и право да ти изглежда то и колкото и вярно да е от гледна точка на Абсолютното; да дадеш пълна свобода на ума си, сърцето си, душата си, духа си и тялото си да изразяват любовта така, както ти я усещаш и разбираш; да дадеш пълна свобода и на другия за това, без да го наставляваш и коригираш; и да му дадеш пълно предимство пред себе си, дори и когато не си съгласен с него. И – заедно с всичко това – да не позволиш никому да те зароби. Да отстояваш всички тия позиции на съществата с искра от Бога така, че – ако потрябва – да ти отнемат и живота за това. Това значи, според нас, да дадеш живота си за Свободата! Нищо повече.
Ето какво казва Учителят в беседите на тази тема:
Трябва да бъдете смели! Знаеш какво е да бъде човек смел? Разправят за българския ре­волюционер Левски, че турците пуснали цяла потеря да го търси. Той обръснал брадата, мустаците, вързал си кърпа, облякъл се като мома, завързал си кърпа, взел хурката с къде­лята и тръгнал подир потерята, върви и преде. Те го търсят. Каква смелост! Пита го един: "Да не си видяла тук някой харамия да е минал?" – "Преда си, де ще го видя." Той гледа мома, преде си. Смелост имал. Вие ако сте, ще излезете, ще кажете: "Аз съм." Не, ще се предрешите като млада мома и няма да каз­ваш, че си Левски, но че си млада мома, която си мисли и преде. (Из Беседата "Към съвършенство" от 10.04.1940)
Ботев е една душа, един дух, който и сега живее и работи. Ботев сега работи по-усър­дно, отколкото в турско време. Днес той е повече прогресирал, отколкото на времето си. Ботев, ако дойде днес в България, пак ще го подведат под някакъв съд, под някакъв закон. Ще кажат: "Ботев е анархист, той е такъв, онакъв..." и веднага ще го повикат в общест­вената безопасност. (Из беседата "Произход и значение на светилника" 19.11.1933)
Ботев писал: "Не Ти, кой си в небесата, но Ти, кой си в мене, Боже, мен в сърцето и ду­шата". Той искал да каже, че Бог е в душата, че Любовта се проявява чрез душата. Бог не си служи с насилия и убийства. Ботев се вдъх­новяваше от идеята за освобождаване на Бъл­гария от турско робство. Той схващаше, че освобождението на народите идва от Лю­бовта, от братството между народите. Каз­вам: Бог освобождава народите, а хората са проводници на Божията воля. (Из Беседата "Човеш­кият нос" от 1.03.1933)
Когато Бог или живата природа чрез този чук на страдания свърши своята велика ра­бота върху нас, Той ще го сложи настрана и ние ще бъдем поставени на видни места, както Вазов и Ботев са положени в Борисо­вата градина. Така и вие ще бъдете поста­вени, като статуи в Божието Царство. Всички ще бъдете видни хора. (Из беседата "Ще се изкоренят" от 29.08.1926)
Колкото по-много герои има един народ, за да се самопожертвуват, толкова по-много блага ще има тоя народ. (Из беседата "Десен и ляв път" от 13 юни (31 май) 1920)
Днес светът се нуждае от велики хора, от истински герои. (Из беседата "Знание и сила" от 21 септем­ври 1941)
Няма по-голямо благо за човека от това, да приеме страданията си доброволно и да умре на кръста като герой. […] Човек е дошъл на Земята да воюва със злото, да се справи с него, да стане герой. […] Животът е пълен с бойни полета, и вие трябва да бъдете готови да се сражавате достойно и с чест. Герои трябва да бъдете! Ако приемете смъртта, ще придобиете живота; ако се откажете от смъртта, ще изгубите свободата си. Тогава ще преживеете най-голямото разочарование. (Из беседата " Героите " от 3 ноември 1935)
Спомнихме си паметните думи на Васил Левски:
 "На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни! Без тия, едно да липсва на водачът на тая свята работа, то той ще я улайняни..." 
Eдин от групата ни отвори спонтанно Библията на с.288, гл.10, ст.9:
"Нека бъде благословен Господ-Бог твой, Който благоволи да те тури на израилевия престол! Понеже Господ възлюби Израиля навеки, заради това те постави цар, за да правиш съд и правда."
Този стих от Библията се дава в момента: 1.На конкретния приятел, за който е това ЖЛО (живоструйно лично осияние); 2.На друг приятел, който знае за какво точно става дума - особено след като вчера трети приятел, имащ връзка с Учителя, му е казал ненадейно, че му "се дава власт". Повтаря се на по-високо ниво едно посвещение, подобно на един случай преди 14 години, когато колегите му са провели над него, макар и в шеговита форма, един рицарски ритуал с опасване на бял колан, намерен в прахта, с пожеланието да победи там, където отива (те са знаели, че заминава за чужбина). Веднага след това той наистина става участник в една от най-сериозните битки между Бялата и Черната ложа, с краен превес на Бялата. Те всъщност не воюват, понеже са инструменти на Всемирното Братство и то знае как да ги уравновесява, но на някои хора процесът на уравновесяването прилича на воюване.
Импулсът бе да се прочете и следващият стих, 10:
"И даде на царя 120 таланта злато и твърде много аромати и многоценни камъни. Не дойде вече такова изобилие от аромати, колкото онези, които Савската царица даде на цар Соломона."
Във връзка с втория цитат ни бе обяснено, че и той е абсолютно точен като констатация и прогноза, тъй като днес Савската царица живее в една далечна страна, но има сериозен дълг към България и Братството – едно безценно богатство, което струва много повече от всичкото злато и всички други богатства на света и което тя задръжа и не връща от години. От този стих сега, на който Учителят ни отвори Библията, добиваме надеждата, че Савската царица най-после ще поправи грешката си и ще върне това богатство, което не й принадлежи, за да не се налага Небето да й дава тежък урок.
Продължаваме с прекъснатата мисъл от беседата на Учителя, която се падна за П. - и не само за него:
"… а ще вървя с тези, които са се събудили. За спящите можем да вземем една каруца и ще ги возим като болни... Дето спираме, ще ги оставим пак да спят, докато намерим сгодно място да ги оставим в безопасност. Тях ще оставим, а ние ще продължим пътя си." (том "Аз ви избрах", беседа "Труд и мъчение" от 4.03.1920 г.
По-нататък в тази своя извънредна беседа за жени Учителят дава две формули, свързани с мъчението, надеждата, спасението, труда, вярата и въздигането. Тук няма да се цитират, защото са лично за П. Трябва да се помни, че когато за някого се паднат мисли от дадена беседа, то не само тези мисли, но и цялата беседа и дори целият том се дават от Бога лично за него – за разрешаване на неговите конкретни проблеми. Ето защо, ние би трябвало да знаем подобни беседи наизуст и да се стремим да ги помним и проумеем до буквичка. По-късно съобразихме, че можем да открием такива лични беседи и астрологически. И по двата начина, те са нашият залог, нашето спасение и нашето магическо оръжие.
Най-важното в този изключително силен том беседи от Учителя важи за всички:
"Ако вие не решите да се мъчите, аз ви считам знаете ли какви? – От черните! Такива, които не се мъчат – казвам, писано е, - в бъдеще ще отидат в мястото на мъченията. Може да мъдрувате колкото щете – там ще бъдете." (т."Аз ви избрах", стр.40, б. "Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството” от 12.02.1920 г.)
И един друг, извънредно важен въпрос повдига Учителят по-нататък в тази свръхфундаментална беседа – въпрос, който вълнува всички нас, общуващите с Елма и питащи Го много често по най-различни поводи: няма ли и отрицателни ефекти от прекаленото питане чрез проводник? И тук – в цитирания том беседи – Господ ни казва:
"Всеки ще решава сам, няма да се допитва до други. С чужда пита помен не става. Онези, които не спазват това правило, ще опитат закона, а той ще бъде такъв: цветът им ще окапе и няма да имат плод." (пак там)
Друг път Учителят казва точно обратното: приятно Му е, когато Го питаме и за най-дребните работи. Значи се иска точен усет в кои случаи важи тази свобода, и в кои – опасността от питането. Това, което знаем досега относно отрицателните последствия от честото питане е следното: Бог не обича да Го питаме чрез проводник и дори чрез Учителя, когато можем да разрешим нещо със собствената си логика и интуиция. Той може да ни отговори, и много често прави това, но в даден момент започва с дезинформациите, ако се мъчим - съзнателно или несъзнателно - да Го "надхитрим". В смисъл, не ние, а Той да поеме отговорност за някакъв избор и решение, които би трябвало да бъдат наша инициатива. И да не ни прати за зелен хайвер, по вяра Той ни пише шестица, но по кураж – двойка. Ученикът трябва да е куражлия – сам да поеме отговорността за своите решения, питайки първо собственото си сърце, дори и да сгреши. Инак вечно ще ходим с патерици. Бог усложнява живота ни и ни праща в задънени улици и тогава, когато сме Го питали за нещо и Той си е губел времето да ни отговаря, но ние не сме изпълнили съвета Му. Философстваме, шикалкавим, отлагаме, искаме да избегнем по-трудния вариант, който ни се дава – и пак си играем с Него да Го питаме... Всичко произлиза от липсата на пълна вяра и нежеланието ни да приемем като главен принцип труда и мъчението. Това е втората стъпка в науката за пентаграма – посвещението на Чашата. Един бог, ангел или посветен може да е взел изпитите си и за десето посвещение, но ако не иска да се мъчи и да се труди по чужда програма – ще го върнат във втори клас.
"Новата култура започва с мъчение и труд. Разрешите ли задачата, вие сте членове на Новата Култура, на новата раса. Не я ли разрешите, оставате да повтаряте." (стр.41)
И наистина, Учителят казва, че дяволски нокът се вади наведнъж. Когато някой е духовна мижитурка или страхливец, реши ли да ликвидира с някой свой порок или недостатък, той не го изтръгва незабавно, а го вади малко по малко – за да не го боли. Той не знае, че така нокътят се връща и се забива още по-надълбоко. Решаваш – и изведнъж, веднъж завинаги! Героите ги дупчат с куршуми, а ние не смеем да извадим един малък нокът на дявола...
            И едно още по-точно продължение на темата за питането и непитането, за страданията. Дали наистина винаги трябва да питаме Бога чрез екстрасенс или холизатор, дали винаги отвънка трябва да търсим помощ – или има и други начини, по който Бог ни говори?
        "Казвам, че във всяко житно зърно има условия да се развива – няма нужда да го учат на това нещо. Така и вас няма нужда да ви учат как да станете добри, как да вярвате, как да любите. Всичко е у вас, в душата ви е вложено, то си е Божествено. Няма нужда някой да ви учи. Пръстта, която турят отгоре ви, е Божествено нещо, и ако вие разбирате какво ви се казва с това – разбрали сте всичко. Не трябва да ви се шепне отвънка – това не е разбиране. Разбиране аз наричам тогава, ко­гато вие възприемате всичко отвътре – с всяка клетка на вашата душа, ум и дух!"(стр.41)
И всичко това – в пълно единство с точно противоположната мисъл, пак от Учителя: да сверяваме часовниците си с всяка една отделна, друга душа извън нас, с която животът ни среща. Бог говори на всяка душа различно. Бог говори на всяка душа и отвътре, и отвън. Затова ние трябва да се учим да разпознаваме, различаваме и координираме и вътрешните, и външните Му отговори.
 Тук Елма се намесва и завършва това осияние, давайки още едно име на П в 14,28ч..:
- А на Йеромил се казва: ако избереш правилно един от четирите си азиента – онзи, който е универсален, - ще имаш всичко!   (Препоръка за П.Ц.: Астро-формулата и астромолитвата на Венера)
                                   

СЪДЪРЖАНИЕ
/