Книга 30


2.06.134(1998)г.
Шумен

ПО КАКВО СЕ ОТЛИЧАВАТ НЕБЕСНИТЕ ОТ БЕСНИТЕ


8,50ч.
От известно време, направо визуално идва един образ като основен символ на осияние, което много иска да се роди. Засега само го маркирам, а при първа възможност ще бъде помолен Елма да го обясни.
            Вижда се една странна, голяма топка, която се търкаля по безкраен склон на планина. Тази топка е важен образ и сим­вол, чрез който Небето или сам Бог пресява бесните от не­бесните. Бесните, т.е. същностите без искра Божия, могат да бъдат и в блестящи човешки форми. Те гледат със страх и презрение тази търкаляща се топка, която, отгоре на всичко е и мазна, черна и воняща. Бягат отдалече, когато я съзрат, за да не изцапа хубавите им дрехи. Те очакват принца, не по-малко елегантен и красив от тях – принца със скъпите пръс­тени по ръцете, - който да ги поеме и на когото могат "да разчитат".
            Значи, първият белег на бесните е да разчитат на нещо или някого. Главната реплика, по която се разпознават, е: "Аз не мога да разчитам на тебе" или "Добре че мога винаги да разчитам на него." Обратно, най-голямото щастие на не­бесните е да тичат като луди след търкалящата се, странна топка - да падат и стават, да се хвърлят по нея, изпомазани, одрани и разранени. Те не знаят защо правят това, но сър­цето им ги влече именно към топката, а не към елегантния принц в бели дрехи. Най-после един ден, след много часове, ме­сеци или години, а понякога и след няколко прераждания ти­чане, не­бесното същество с искра от Бога достига топката, която се е спряла в долината. Вземайки си дълбоко дъх, за да не умре от смрадта и ужасната гледка, небесното същество с монада започва с безк­райна любов и търпение да откъртва твърдите наслоявания и да промива лигавите с вода от чис­тия поток в долината. През полувтвърде­ните и полулигави кори и миазми постепенно почват да се провиждат и живи нерви, артерии и вени. След няколко часа или века, малко по малко отвътре се поя­вява едно измъчено, изумително прек­расно същество, изпад­нало в кома. Любимият дълго го разг­ръща, разваляйки с любов злата магия, полага го на тревата и започва да го възстано­вява и съживява с дъха и ласките си.
             Това е, в общи линии, "филмът", който върви непрес­танно напоследък. Един повод за размисъл и питане: кои са бесните и небесните, с които ежедневно се срещаме?

13,10 ч.
 – Много древна е историята на побесняването. Побесняха не само хора, животни и ангели, но и съ­щества от Божествен произход. Да разчиташ на ня­кого или на нещо ръкотворно, извадено насила от ор­ганите на вселената, и то без упойка, това не е пър­вият бяс. То е вторият, женският бяс и бесът на мъжете, които са склонни да станат жени.
 Най-го­лямата лъжа в историята на разваленото Битие е на първия вид бесни – лъжата и самолъжата, че ня­кой има право да спасява, да води и да се появява пред очите на другите и да влиза в ушите им с гласа си или шумовете, които произвежда, без самият той да е спасен. Всички бесни мъже, независимо в какво тяло са се родили – мъжко, женско, демонско или ангелско – се разпознават отдалече по това, че искат да се по­явяват, да въздействат; да им се възхищават или подчиняват. Това са бесовете на Пър­вия Залез. Преди това нямаше залези. Вселената и всичките й кълба бяха напълно прозрачни. Когато Първият Ар­тист послуша Бога да почне да играе ро­лята на сътворец, съвладетел и съперник, всички вихри, за­ряди, подчинения и възхищения мигновено разбъркаха местата си и се появи мътността, непрозрач­ността. Единствен Първият Артист никога не е забравял, че играе роля – и колкото и да го мразят и хулят, пред никого досега не се е оправдал. Това значи велик артист! Само нищожествата обичат да се оправдават. Не се оправдават горделивите. У Главния Артист обаче това не произтича от гор­дост, а от смирение.
          Сега няма да се занимаваме с науката за бесо­вете, понеже те вече си отиват. Само ще споменем, че бесовете на Втория Залез обичат да разчитат на някого и се хранят с мъртви неща, живеят сред мъртви, ръкотворни съоръжения и предмети. Единс­твеното ръкотворно действие, произлязло от Бога, е милувката. Щом като милваш, ти можеш да създа­деш, сътвориш, познаеш и утешиш всичко! По-рез­ките движения, особено с инструменти и ръкотворни вещи или предмети произлизат от бесовете на Втория Залез, които убиват милувката, за да при­тежават мъртъвци. Те сега притежават умъртвена, зашеметена светлина, умъртвен въздух, умъртвена вода, умъртвена храна. Притежават умъртвени близки, колкото и да ги мислят за живи, понеже ша­вали… Всичко, откъснато от Бога, от Природата и от останалите души, които искат да го обичат и то да ги обича, е жертва на Втората Нощ.
През Втория Ден, Бог пусна Първия Артист да размести Вкусо­вете, Представите и Понятията. Така се появиха падналите илухими, които пожелаха да станат електрони от сегашния тип - родиха греха на неот­стъпчивата близост. Бесовете от Втория Залез наплодиха лудите от Втората Нощ, които и досега се трудят по Земята или крадат, за да се оградят с мъртъвци – вещи, имоти, близки. Всичко, което сте събрали по-близко до себе си, от­колкото е опреде­лено, и предварително сте го умъртвили чрез ва­шите производства, морал и за­кони, няма силата да ви избяга, защото няма поле и съвест. Ръкотвор­ните въплъщения на безсилието и глупостта ви, с които сте се оградили, нямат поле, защото са умъртвени. Това важи в пълна сила и за храните ви, защото не ги поемате с ръка или уста направо от полето. Нещастните хора – или тези, които ви пра­вят нещастни – почти всички сте със замъждяла съ­вест и напреднала лудост, понеже се срещате по-често и живеете по-близко и по-продъл­жително на една и съща малка територия, откол­кото е здравос­ловно.
          Обаче бесовете от Първия Залез и подлуде­ните от тях през Първата Нощ страдат и причиня­ват страдания от точно обратното: те не искат да се приближават. Те държат другите на дистанция постоянно и нямат понятие от милувка, себеотда­ване, грижа, приласкаване. Ето защо, невинните души и ангелите от Втория Изгрев трябваше да слязат като момичета, жени и майки на Земята, за да могат чрез нежния глас, прошката, обожанието и милув­ката да приласкават болни и нещастни.
          В тази приказка, в този жив сън или символичен филм, който ви пускаме напоследък – филма за тър­калящата се топка – искаме да насочим вниманието ви към едно разширение на темата за Високия Идеал. Мнозина се отказват от безсмъртие, решавайки, че ще търсят само Принца и Принцесата. Наистина, да търсиш Най-Прекрасната, Най-Прекрасния и Съвър­шения, и да не правиш никакви компромиси по пътя си към тях – това е първата фаза на изпита по разпоз­наване и преданост. В някои случаи, не се допуска в цели десет живота да се докоснеш до някой друг, за да ти даде Господ оня, който е твоята половина. Тези случаи обаче са твърде редки или стават много рядко в личната еволюция на човека. Ако Принцът и Принцесата са отвлечени, ограбени, насилени, прис­пани и затворени в буре с дзифт, как тогава ще ги разпознаете? Как ще им се възхитите, първо на първо, когато те не са със своите фамозни шапки и лъскави чепици? Тъкмо бесовете и побеснелите от Втория, Третия и Шестия Залез се обръщат с отв­ращение, когато видят дзифтената топка да идва към тях. Те си представят съвършенството като красота, чистота и изисканост – в неговите качес­твени форми. Добродетелната представа за съвър­шенството и импулсът да го търсим не с качества, а с добродетели, са недостъпни за тях, понеже още не са врели и кипели в катрана и не са били запечат­вани в буре с дзифт.
          Нашият любим, нашата сродна душа като едно отделно същество – ето първата потребност на ангелите от Втория Ден и бесовете от Втората Нощ. Сродното сърце се търси в Шестото Деноно­щие, а сродните души – в Петото. Всички, които търсят сродността, са жени, произлезли от Бога или от Неговите подобия, които се опитват да Го имитират. Ако си произлязъл от Бога и си роден във Втория Ден, ти търсиш сродната си душа, намираш я и се сливаш с нея. Ако обаче някой от имитато­рите на Бога, с някаква велика цел те е родил във Втората Нощ, ти подлудяваш и почваш да търсиш сродната си душа само в едно същество; но обикно­вено се заблуждаваш, попадаш под ударите на илюзи­ята и започваш да се бориш за постоянно притежа­ние и присъствие на това същество.
 Мъките на лудите са неописуеми! Като ходите на "работа", като си имате къщи и близки и другите луди ви взимат за нормални, това съвсем не озна­чава, че душите ви са здрави. Душа, която се мъчи от отсъствието на ближния и иска той да бъде само неин, е болна от бяс. Този бяс се цери с тежко и из­тощително страдание. Господарите на Карма, Въз­питателите на падналото човечество знаят това и са толкова милостиви, че ви вкарват във все по-тежки и по-тежки обстоятелства и състояния, за да не подлудеете напълно. Това говоря не на всички, а на болните от Втората Нощ. Това е преобладава­щата част от земното човечество. Болните от Първата Нощ станаха жреци, свещеници, гении, по­литици, изобретатели, началници и домашни ти­рани. Бесните от Третия Залез създадоха религи­озни и светски норми, заставящи останалите луди да живеят на несменяеми малки групи между четири стени и да развалят природата и човека.
          Най-главната стратегия на ненормалните, ко­ито ви водят и наказват, е да ви внушат, че трябва да обичате само едно същество или малко същес­тва; да сте верни само на вашата група, вяра или нация, обединена от някакви общи черти и интереси. Следва инжектиране на друг бяс: студено отношение към "чуждия" и неговото неприемане, прогонване. Бо­жествените класове и йерархии също имат такъв принцип, но под "чужд" там разбират само онзи, който иска да ни откъсне от любовта към всички.
По повод на приказката за лоената или дзифтената топка, която се търкаля по склона на безлюбието, докато спре на дъното на отчаянието, трябва още да се добави, че зрящите сърца и души виждат сродната си душа при всички условия – дори и ко­гато е разделена в много тела, и някои от тези тела се търкалят по склона на планината, загубили всякаква свяст и надежда. Да не бъдеш сърдечно зрящ, значи да си сляп или късоглед, според термино­логията на Небето. Сърдечно зрящият вижда съдър­жанието на всяко буре, на всяка обезобразена топка, в които са затворени сродните му души. И тъй като любовта е работа и помощ, а не лежане с красавеца или красавицата, зрящите сърца и души обикновено са потънали в работа и тичат денонощно по склоно­вете на света, за да гонят своите си – онези, на ко­ито не им върви в живота. Рядко е на някой да му върви на Земята, и да е от нашите. В този век да си красив, преуспяващ и същевременно чист и добър, отзивчив към всички – това е едно голямо изключе­ние.
А децата на Първия Изгрев и Първия Ден са ония, на които всичките души са сродни. Те оби­чат Бога и затова не могат да не Го обичат и любят и тогава, когато Го срещнат по улиците като някой човек. И понеже днес повечето от половината човеци са Человеци, т.е. сам Бог на Земята в Своята мно­жествена форма, то да не посрещнеш и да не при­ласкаеш Баща си, когато е в немилост, е първият грях на синовете и дъщерите Му. Побеснелите и не­дъгави сърца сега ходят с милиони по стъгди и пло­щади, зяпат насам-натам, мислят за глупости и аб­сурди и ежесекундно се разминават с Господа на Зе­мята, сякаш е невидим! Теорията на чуждостта, внедрена в подсъзнанието и съзнанието ви от хиляди години насам, ви прави да вървите и да гледате като статуи и да не прегръщате всеки срещнат на ули­цата със сълзи на очи и с ридания, защото това е Баща ви, Майка ви, Любимия или Детето ви! Тази жестока хипноза е завладяла тъй плътно сърцето и мозъка на нещастните хора, че в беса си те дори убиват Господа на улицата! Нещо още по-тежко: ли­шават Го от покрив, хляб, ласка или словесен балсам, когато играе ролята на обикновен човек, който е изоставен.
Вие нямате и най-бледна представа какво е жи­вотът в разумната част от вселената. Там няма работа, в смисъла на вашите организирани престъпления със заплати и хонорари. Единстве­ната работа там е да посрещаш всеки срещнат, без изключение, и да го каниш на угощение в къщата си. Да му отдадеш всичко, с което са те дарили Бог и природата, без да остане нито един атом от теб или твоите прите­жания неотдаден. Това е най-вис­шата работа, най-висшият смисъл на живота в ця­лата вселена, която е вярна на Бога. Там няма ни­каква опасност да се промъкне Второто Грехопаде­ние – някой да поиска някого за себе си. Там е невъз­можно и Първото Гре­хопадение – някой да застане и да говори на другите като по-умен. Ако Учителите подражават на бес­ните в това отношение, то е само защото инак не бихте ги разбрали. На Небето Учител и ученик, лю­бим и приятел е всеки, с когото се срещаме – и за­това не са необходими учители и катедри, нито слушатели и столове.
          Небесните същества (т.е. самите вие, ако при­надлежите към оная половина на човечеството в момента, която е с искра Божия) се отличават и по това, че когато са на Земята, те умеят да се разми­нават с хората от другата половина. Да се разми­неш с дявол, без да те пороби – това е най-великото изкуство на Земята. Да се освободиш от него неза­бавно, ако имаш такава сила – това е белег на при­надлежността ти към Бога. Да го търпиш и да му служиш без да го мразиш и без да злословиш зад гърба му, когато си по-слаб от него – ето ролята на ангелите Божии на Земята, когато още нямат връзка с атмическия свят. Да се посветиш изцяло на Словото Божие и на Неговото Дело, превъплъща­вайки го в живот; приближавайки и отдалечавайки всеки срещнат в нужния ритъм и нужната последо­вателност, без да повтаряш с някого приближава­нето, ако не е по волята на Бога – това вече е белег на пълна небесност и пълна освободеност от бесо­вете.
          Пак ще попитате: "Как да разберем каква е во­лята на Бога?" – По това, че ставате по-млади, по-умни, по-здрави, по-добри и по-красиви. Ако някой ос­тане с някого цял живот - дори и приковани един към друг за ръцете и краката - и се изпълнят тия усло­вия, значи това е волята на Бога. Ако се раздаваш на всеки или на мнозина или на най-достойните, но пак остаряваш и погрозняваш – значи пак нещо ти куца в изпълнението на волята Божия. А може и да останеш съвършено красив, млад, здрав и гениален до послед­ния миг на живота си и дори да добиеш физическо безсмъртие – ако не разпознаеш Учителя и Словото в последното им явяване на Земята и продължиш да разпространяваш богатството им от предишните, втори лъч няма да се запали над главата ти никога! Докато не станат 12 и не заблести ореол около ця­лото ти тяло, ти никога няма да станеш като Учи­теля и ще продължиш да купуваш и продаваш, да осъждаш, поучаваш и назидаваш, да считаш своя вътрешен глас или вътрешния глас на някой, който се представя за Учителякато най-меродавен.
               
Йон, йосон, иордон!
               
Да приласкаеш Бога на Земята!
15,50 ч.
16ч.
 – Не може да няма някакъв външен белег, дори и мик­роскопичен или напълно неизвестен и за най-добрите физиог­номисти, френолози и хироманти. Може ли да ни се разкрие кой е този белег, когато срещнем някой смайващо красив и съвършен човек с духовни познания, дарби и добродетели, ко­ито съвпадат напълно с представите ни за посветен или адепт от най-висока класа, но този човек или висш дух не при­ема Учителя като последното въплъщение на Бога на Земята и не разпознава и не приема Словото Му в най-последната му изява на Земята?

- Това е цяла наука, и на Небето я наричат хо­архия, преведено на ваш език. Хоархията третира именно този въпрос: какви са причините повечето стремящи се да се отклоняват по странични пъ­тища или да остават в пътя на своеглавието, а само малцина да летят винаги след Учителя и да Го разпознават незабавно, когато се яви в някое време или в някой свят. Линиите и формите на разпознава­нето и предаността имат един общ алгоритъм, но тези, които са плод на любовта към Учителя, са най-хубави и съвършени. Наистина, хубостта сега е най-високият израз на неотклонно следване на Учителя. Ето защо, красивите и дори прекрасните, все още си стоят при себе си или при други любими и учители. Хубостта е такова нещо, за което няма стандарт и описание, и тя се явява сега отново само в истинс­ките българи. Онези чужденци, които са разпознали Учителя и са Го приели за единствен и за синоним на Бога, също започват да стават хубави. Скоро, ко­гато дойда в Русия, около мене ще се съберат само хубавите и не особено красивите, а красивите и даже прекрасните пак ще кретат на опашката – или въ­обще пак няма да ги има. Но за да стане това, в рус­кия език трябва да се появи дума, съответна на "ху­бост" – или да се възроди някоя от диалектните, ако не влезе в употреба самата българска дума "хубост".
Хубостта е съчетание на отявлена индивидуалност с красота, но красота с пропорции и мерки според физиогномическата наука на Учителя, и удивителен синтез на мъжкото и женското начало. Хубавият мъж в този, новия смисъл, е винаги с нотка на женс­твеност, а хубавата жена – с нотка на мъжестве­ност. Красавците и красавиците са много по-поляри­зирани и по-малко индивидуализирани, затова по жур­налите и ревютата си приличат много повече, от­колкото Божествените, хубавите хора. Красавиците и красавците обслужват предимно хипофизата: те се стремят с всичка сила да задоволяват всичките си желания и особено да се наслаждават със себе­по­добните си без никакви скрупули и задръжки, по­ради което не могат да не бъдат красиви за няколко мига на Битието. Но понеже ядат физически, аст­рални и ментални меса и пушат и пият в един от тия три свята или във всичките едновременно, те бързо ос­таряват и се покриват с бръчки. Каквито и помади и кремове да използват, с каквито и хормони да се ин­жектират, с каквито и младежи да се осве­жават, каквито и пластически или генни операции да си пра­вят, те не могат да излъжат Бога и ясновид­ците, защото от черния им дроб пълзят червеи на всички страни и напълват тялото и аурата им. Тези червеи вонят много лошо.
          За отбелязване е, че хора, които имат някои малки пороци, но разпознават Словото Божие и ра­ботят за него, не миришат лошо като другите и в тях няма червеи.
          Грозници, обикновени или хубавци, които са се впили само в един човек или в собственото си се­мейство, не са пълни с малки червейчета или глисти, а имат една грамадна астрална или ментална те­ния, а често и двете едновременно, преплетени. Тези тении ги карат постоянно да се безпокоят, да рев­нуват или да подозират.
Ние нямаме право да ви издаваме френологич­ните и физиогномични мерки на хубостта, т.е. на човека, който разпознава Учителя и Словото в пос­ледното им явяване на Земята. При това, хубостта засега е почти непроявена, защото спи зад много обикновени и дори грозни или отвратителни наслед­ствени черти. Който има развито трето око – го­воря за епифизата, а не за хипофизата, - може да вижда удивителната хубост на истинските ученици на Учителя, дори и когато външно са само обикно­вени или красиви. Красотата подвежда, и затова у красивите ученици, дори и да са верни на Учителя и Словото, е по-трудно да се види хубостта. Обикно­вените обаче и грозните, които изучават Словото и се мъчат да го прилагат на дело, имат толкова ху­бави духовни лица и тела, че понякога хората се чу­дят на истинските ясновидци защо дружат предимно с такива. Добрият човек, прекрасният, ученикът, всъщност са вече завършени ангели или много нап­реднали човешки души, които са се скрили в по-обик­новена външна форма, за да не миришат.
          Няма по-миризливо нещо от красавците и краса­виците на Земята! То е нещо много по-лошо, откол­кото един български селски клозет. Това, което става вътре в него, когато простите хора не знаят как да го дезинфекцират, става и в стандартните красавци и красавици. Ако такова нещо във формата на човек е станало естрадна или филмова звезда, но пръска в пространството само първичен ритъм, дис­хармония, съблазън, чалга или насилие, то тази смрад излиза далеч извън пределите на етерната и астралната му аура и тръгва по ефира. Тогава ви­димата красота спада до красивост и красотия и служи на ада с всичките си суперменски и порнограф­ски мощности. Живите мъртъвци - за съжаление по­вечето млади хора, които се движат в техния ин­фернален ритъм - са мощни магнити за милиардите ефирни и масмедийни елементали, които са натъп­кали радио-телевизионната сфера на Земята до из­вънгалактически предели.
Сега вече разбирате защо по-простите и глу­пави души си избират по-лъскави тела и физиономии от гардероба на вселената, когато им предстои да се родят на Земята. Те дълго обикалят по астрал­ните магазини, за да си изберат по-елегантно и привлекателно тяло – и Бог не ги спира, защото знае, че Истината се учи чрез страдание. Тъй като почти всички стандартни номера и модели от мод­ните къщи на ада и висшия астрал са от синте­тична материя, създадена от самодейци и демони, то, когато се родят и пораснат на Земята, конфек­ционните красавци и красавици, дори и да са супе­ринтелигентни и с по пет висши образования, дори и да посещават редовно църквата, да са въздържа­тели и вегетарианци или да принадлежат към някое чисто духовно общество, започват да миришат ос­тро: душата им се изпотява в синтетиката на кра­сотата. Тогава те се заклеват, че следващия път ще си изберат по-обикновено лице, даже некрасиво.
Благоуханието на обикновения човек, когато се интересува от истината и прави добро, произлиза от неговата хубост. Вместо пот и червеи-елемен­тали, от него се излъчва меко сияние и гласът му гали душите. Ясновидецът вижда, че той си е купил по-евтина дреха, но истинското му лице и тяло са привлекателни както за хора, така и за ангели. Има дебеланковци и на пръв поглед неприятни хора с опа­дали зъби, които не могат да си ги оправят, защото нямат пари. Има всякакви обикновени и не особено симпатични външно хора. Да се родиш такъв днес – това е един изключителен аванс, който ти се от­пуска от Небето. С такова лице и тяло ти можеш да попаднеш при Учителя още в сегашното прераждане! Вие знаете това от всички групови снимки с Учи­теля. Като знаете това, не се чудете повече, че около Учителя на Земята се събират предимно хора от "кол и въже". В редките случаи, когато откривате някое по-хармонично лице измежду другите, това не е красота, но хубост. Вие познавате такива хубави хора от Братството и можете да ги назовете по име.
Не мога да ви дам сега физическите мерки на хубостта, но мога да ви кажа социалните. Красав­ците се събират с красавци. Когато не се събират с красавци, за да задоволяват егоизма си, те се съби­рат с някой по сметка или по принуда. Обикновените хора се събират с обикновени, защото нямат друг изход или понеже нямат пари. Красотиите се съби­рат с красотии, а хубавичките – с хубавички или… полезнички. Едно от свойствата на симпатичните и хубавичките е да си мацат лицата и да си скубят веждите. В това насилствено погрозняване им под­ражават даже някои обикновени. Истински красивият няма нужда от червила и помади, от бои, от ску­балки, горелки и сенки, понеже няма комплекс за не­пълноценност и отдавна се е простил с инстинкта на маймуната да подражава на другите.
Сега някой ще каже: "Учителят не може да го­вори така! Няма такова нещо в беседите." - Учителят пък ще ви каже: “Не стига, че си скубете антените или ги изгаряте от корен, ами и не четете беседи. Оная сестра, дето редактира беседите Ми, за да из­хвърли тия работи, знаете как си плати. Това обаче не пречи тази вярна и предана сестра, която оби­чаше Учителя повече от всичко въпреки кривото си разбиране за редактиране, сега да е вече между вас, като едно от най-хубавите момичета в Братст­вото.
          Внимавайте: почти цялото Братство, което беше около мен, расте и се проявява в момента пред очите ви – тук и предимно в Русия! И за разлика от преди – именно защото тогава бяха обикновени и грознички, - сега са по-хубави и невинни от всички на света. Те само ви наблюдават и ви гледат сеира. Вие, от средното поколение, сте един преходен пе­риод. Единственото, което можете да направите, е да им предадете вярно Словото, да не приказвате много и по-малко да се излагате. Те знаят през какво сте преминали и затова не гледат на лице.
Ето по какво ще ги различите. Ако хубостта им е хубост, а не някаква ангелска красота или светска красивост, те непременно ще дойдат при изворите на Словото. Хубостта има един атом в хиперфи­зата; а хиперфизата, за разлика от хипофизата, се занимава с координиране на Слово, Дело и Живот. Затова истински хубавите, както и да са се облекли външно, за да не ги изядат гъсениците, не се стре­мят само да консумират Слово, а се включват ак­тивно в Делото. Те искат да живеят единно, [ноне като религиозните и окултистите.
 Хората на хипофи­зата са раздвоени, разтроени, разчетворени или…"размногорени". Те живеят, за да се подсигуря­ват: искат да си подсигурят и бурето с меда, и глу­павичко и полезничко в къщи, и младичко и красивичко навън. Всичко това не е лошо, защото поддържа хипофизата в изправност, и е по-добро, отколкото въобще да не храниш душата и тялото си или да не ги дохранваш. Останалите хора живеят къде-къде по-лошо и са в много по-големи противоречия. Но ко­гато говорим за хиперфизата, т.е. за хубостта на душата и на истинското ни лице, което го виждат само ясновидците, ние имаме предвид тия ученици, които не само разпознават и изучават Сло­вото, не само отдават живота си на Делото, но и се събират да живеят заедно. Сега мнозина ще кажат: "Нима ре­лигиозните и светските хора, нима духов­ните хора и много хора в Братството не живеят за­едно, не се обичат?" - Така е, но това още не е дей­ност на хи­перфизата. При хиперфизата има няколко фази, ня­колко процеса, които са типични за Христо­вия човек.
Когато напъпи, хиперфизата разпознава Учи­теля в последното Му превъплъщение на Земята; когато цъфне, хиперфизата разпознава и изучава Словото в последната Му изява на Земята. Словото идва не само чрез Учителя, но и чрез тръбите Му; ала да си представяш Учителя без единатори и еди­наторите без Учителя, значи да си представиш ор­ган без тръби или тръби без орган.
          Когато завърже, хиперфизата, т.е. органът на Христовата Вселена, изпитва силно желание да жи­вее със своите си, а не с чужди. Тогава се образуват братски общини, в които нашето семейство е Брат­ството, и то запълва до последния ни зов и атом всичките нужди на нашите интегрални личности. Хората на хипофизата си имат от всичко, но на раз­лични места. Затова те все още живеят с разкъсано съзнание: мъчно им е, че любимият не им вярва или че побратимът не е любим...
Над всички тия положения обаче има едно – най-високото: когато хиперфизата узрее и даде сочен, сладък плод. Това е върхът на всички Христови пос­вещения и постижения, върхът и цялостта и на Христовите добродетели. Това е желанието да от­дадеш самия себе си, както и всичко, което имаш и криеш до този момент, на другите. Така са разби­рали Учителя съвършените богомили. Те не оста­виха нищо за себе си и живееха по-щастливо и по-изобилно от всички останали. Когато всеки дава на всички, благата, здравето, младостта и хубостта се умножават не по аритметически и по геометри­чески, даже не и факториално или експоненциално, но със степен, равна на безкрайност! Тогава напълно изчезва мисълта за себе си, и понятието "лишение" става неразбираемо завинаги. При плододаваща хи­перфиза ти не се интересуваш кой се катери по кло­ните ти, кой те бере и чупи гранките ти или не те оценява. Ти не мериш крушите си на килограм и не казваш цената си, за да ти плащат. Ти не скърбиш и не се мъчиш, когато плодовете ти падат и гният по земята, защото нямало кой да дойде да си вземе. Ти се радваш и на прасетата, че ще се наядат, защото от това Небето по се радва, отколкото от продава­нето на принцовете, които са си харесали принцеси. Понякога чувстваш, че умираш от мъка, когато виж­даш как принцовете и принцесите изгниват под зе­мята, а твоите семена от гнилите ти круши и ябълки дават буйни филизи, по които кацат само пилците…

 Яр, ярàр, яранàр !

 По-добре бос и гол, но жив!
                                                                                           18,35ч.  
          На 30 юни 134 г. вечерта – импулс да се вземат и отво­рят напосоки три тома от Учителя. Още в първия, Той пов­таря една от основните теми в горното осияние: за първите дни на Сътворението, за това що е изгрев, залез, зенит и по­лунощ:

        "Четирите посоки на физическия свят – изгрев, залез, зенит и полунощ – не са само механически точки или положения, но те пред­ставят още и четири процеса, фази или със­тояния, през които минава съзнанието. От това гледище, ако кажем, че някой човек е отишъл наляво, имаме предвид залез на слън­цето.
        Ще прочета първа глава от Битието: "В начало създаде Бог Небето и Земята" (1 ст.). – При числото едно, Бог създаде Небето и Земята – първата стъпка надясно. "А Земята беше неустроена и пуста; и тъм­нина бе върху бездната, и Духът Божий се но­сеше върху водата” (2 ст.) – При числото две, Земята е била неуст­роена и пуста – първата стъпка наляво." (т."Опорни точки в живота", стр.21-22, беседа "Живите числа" от 25.06.1942 г.)

            "И тъй, ще се измени светът на пауните, на петлите, на пуяците – и ще остане в нас само светът на чистата мисъл! Тогава ще кажем: "Всичко, създадено от Бога, е разумно!" Неразумното не е от Бога. Всички мисли, чув­ства и постъпки, в които няма измяна, нито промяна, са Божествени. Обаче мисли, чувства и постъпки, които се изменят, са човешки. Следователно, трябва да знаете какво съ­държа Божественото и какво – човешкото. И човешкото не е лошо, но на него не може да се разчита, освен при известни условия. Божест­веното работи през всички времена и епохи, на Него всякога може да се разчита. В човешкото ние се очароваме и разочароваме, а в Божест­веното се насърчаваме и очароваме. Само Бо­жественото открива пътя към великото бъ­деще." (т."Новата мисъл", стр.204-205, л."Новата канализация" от 30.11.1932 г.)

"Съвременните хора не успяват в живота си, защото се ръководят от евангелия, писани от самите тях, а не от Божието Евангелие, от Словото на Духа. В който дом влезете, навсякъде ще видите отворени старите евангелия на мъжа и на жената. В евангелието си към жената, мъжът пише: "Ще седиш повече вкъщи! Ако излизаш вън от дома, няма да гледаш чуждите мъже!" И жената пише евангелие за мъжа си: "Ще гледаш работата си добре! Пред чужди жени няма да се спираш!" Казвам: затворете старото евангелие и напишете ново, което се отнася еднакво и за мъжа, и за жената, и за децата. Новото евангелие съдържа следното правило: "Ходи там, където Бог те праща!"(т."Лъчи на живота", стр.273-274, беседа "Път за освобождаване" от 24.08.1937 г.)

СЪДЪРЖАНИЕ
/